Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Каква е вашата история????

От колко години имате куче?

По-малко от година
10
12%
Повече от 1 година
13
16%
Повече от 5 години
8
10%
Повече от 10 години
18
22%
От както се помня........
32
40%
 
Общо гласове : 81

Каква е вашата история????

Мнениеот schnauzer » Пон Май 09, 2005 11:56 am

Защо всеки не разкаже как си е взел първото куче??? Това обикновено е свързано с много перипетии.

Моята история започва от както се помня............... В целия си съзнателен живот все за куче си мечтая. И разбира се не и не. Майка ми беше против, защото имала страх от кучета (тога изтъкваше други причини и не си признаваше!!!!). Баба ми, защото дълго време живеехме у тях имаше тежката дума, но и тя беше против.... И така на всеки мой рожден ден аз си пожелавах едно единствено нещо: ДА ИМАМ КУЧЕ! И така над 10 години.... Дори стигнах до там, че пуснах желанието си за куче на светеца от руската църква!!!!
И ето че един ден се преместихме в ново жилище, без баба ми, и майка ми взе, че се съгласи!!! Какво щастие. Аз бях на 16 и дадох обещание, че ще се грижа сама за кучето. Баща ми пък обеща финансова подкрепа.
Възникна нов проблем. Аз бях изчела всички романи на Джек Лондон и най-впечатлена бях от тези за южните страни - по-малко популярни. В тях се разказва за 2 ирландски териера - Джери и Майкъл. И ето, че аз изках ирландски териер. Обаче в началото на 90-те беше трудно да се намери такава порода. Можеше да се изпише от чужбина, но дори баща ми не можеше да финансира подобно мероприятие ...... И след около половин година безуспешни опити, аз разбрах, че трябва да сменя желаната от мен порода. Най-близко до ирландския териер беше..... мител шнауцера разбира се И тук отново проблем. Точно когато вече реших че искам шнауцер в София нямаше кучило.... Тогава моята приятелка Мина се намеси (btw тя през цялото търсене на ирландски териер се опутваше да ме убеди да взема шнауцер ) и ми каза, че има родени мители в Пловдив. Разбира се 150 км не можеха да са пречка за мен, хванах влака и ето че се сдобих с Джодата. Сега тя ве4е не е между живите, но аз съм вярна на породата и имам 2 цверга
това е моята история............. Светецът си свърши работата, макар и с доста голямо закъснение.....

ето я и Джодата
Изображение
Последна промяна schnauzer на Пон Авг 08, 2005 10:27 am, променена общо 2 пъти
Изображение
Кучето - по-добрият човек
schnauzer
В стадото
 
Мнения: 89
Регистриран на: Вто Мар 29, 2005 11:32 am

Мнениеот zoomaniak » Пон Май 09, 2005 12:10 pm

Красиво написано и с много чувство :) моята е следната:

Те са няколко де. В апартамента исках куче и моята воля се е слушала от доста време - нали съм единствен син ихихихих и баща ми - ми донесе болонка. Нямах предпочитание за порода защото обичам всички животни почти еднакво :) .Сега болонката си е в нас и е жива и здрава - лудо мъжко псе е :) но си го обичам. Ще трябва да го постригвам тази седмица. Миналата година ми подариха Джина - сетерка и става вече купон в нас :)

Ноо преди това като бях малак и ходех често по село винаги се опитвах да лансирам куче в двора да има и на село ама не ставаше. Докато един ден не го донесох сам и след това го изгониха и след това аз си събрах багажа и се прибрах и след това се помирихме и след това вече имахме и на село куче ахахахаха - по един или друг начин постигам винаги целите си :)

Поздрав за готината тема.....
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11026
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Мнениеот Georg » Пон Май 09, 2005 5:33 pm

И аз много исках да имам куче още от малък, но все нямаше условия.Посещавах всички киноложки изложби, познавах много породи и след всяка изложба променях мнението си за любимата ми порода.Когато започна да излиза списание "Моят приятел кучето" , купувах всички броеве, та и до днес.Липсват ми само няколко от 2004 г., тъй като това списание почти не се разпространява вече в Пловдив, намира се трудно.
Един ден ми се обади приятел, че кучето му ротвайлер ще се кучи, но проблемът му е, че по същото време ще ражда и жена му, а пък той живее в апартамент.Помоли ме да приема кучката в двора си, приготвихме всичко и след няколко дни кученцата се появиха.Отгледахме ги заедно, а когато стана време да им търсим стопани, аз станах горд собственик на Вихра - най игривият и щурав ротвайлер, който е съществувал някога :) .През август ще стане на 7 години, но по характер си е същото малко кученце.
Когато на моя приятел му отровиха женската, аз съответно му върнах жеста с едно от моите кученца - внучка на неговата Астра.
Жоро
Аватар
Georg
В глутницата
 
Мнения: 336
Регистриран на: Сря Яну 05, 2005 10:18 pm
Местоположение: Пловдив

Мнениеот schnauzer » Сря Май 11, 2005 2:15 pm

Хайде искам още истоии!!!!!!!!!!!!!
Изображение
Кучето - по-добрият човек
schnauzer
В стадото
 
Мнения: 89
Регистриран на: Вто Мар 29, 2005 11:32 am

Мнениеот Impres91 » Сря Май 11, 2005 2:22 pm

И аз да кажа: Още от много малка исках куче, но родителите, баба ми, дядо ми и прабаба ми-НЕ. Всяка вечер за лека нощ се молех на майка ми, ама-НЕ!
По едно време баща ми домъкна някакъв огромен дакел на 8-9месеца. Пикаеше като маркуч навсякъде. Не издържахме и го върнахме. После намерих един дог-арлекин. Тои пък разтребваше масата в кухнятя с опашка-голям ужас, според баба ми. Слава богу, собственика му си го намери.
Итака молитбата за куче продължи. Накрая тя каза: "Добре съгласна съм, но само хъски." Става дума за 1988г. На мен вече ми беше все едно какво куче ще е, само да е куче. Търсих хъски ама не намерих. После такмо намерих- "Да не е хъски, да е далматин.". Почнах да тарся. А аз харесвах поинтер или руска хратка. Нито една такава порода не намирах.
Една бивша съученичка вече ми беше обърнала внимание на Ризеншнауцерите и ме беше впечатлил техия характер. Но недостатъчно.
Итака както си седим един прекрасен ден с баща ми пред телевизора през 1991г. в новата рубрика малки обяви, какво да видя-библиотекарката на бевшото ми училище продава малк МИТЕЛИ. Баща ми скокна и казаМ "Отиваме да ти купим куче." И ме купи! Та така аз.
Кефят ме защото са щури, умни и не могат нормално да стоят на 1 место, както и аз. Не миришат, и не пускат косми, не са големи. :roll:
Impres91
 

моята история...

Мнениеот fish_ » Чет Май 12, 2005 9:54 am

...е доста по-кратка.
Винаги съм искал да си имам домашен любимец, като най-много клонях към рибките. Но родителите ми бяха категорично против.
Така че на село лятната ваканция си правех аквариуми от 3-литрови буркани(за туршия), редях камъчета на дъното, малки коренчета, водорасли от реката(още тогава имах дизайнерски усет :wink: ) и сложих 1-вите си 2 мренки от реката, изкараха 1 седмица :( . След това сложих 7 , умираха всеки ден, при това първо по-големите, много се чудих тогава защо, е вече знам.
На 25 год.(доста рано а) си направих 1-вия аквариум и си купих първите хелери . И аз като зоо разреших проблема с нашите, когато поисках да разкарам 1 част от 6 метровия мастодонт , свещенната холна секция , за да сложа втория си аквариум и срещнах отпор от тяхна страна просто се изнесох под наем и така до днес.
В момента съм с два 200литрови, които продавам с идеята да си купя два 500литрови.
Това за рибите, първата любов. Сега тя е малко на заден план защото от август миналата год. в къщи е една черна фурия Сачи(дакел). "Чавете нанайси феродо" и дакелите също, голям купон е. Апропо вчера падна в кактусите, друго мое хоби.
Също така от няколко месеца имаме Жорко - морско прасенце (изоставен от собствениците си), а от 2 седмици и Жоржета от други такива собственици.
fish_
Животинче с въпрос
 
Мнения: 6
Регистриран на: Сря Апр 20, 2005 9:37 am
Местоположение: София

Мнениеот lunabg » Пон Май 16, 2005 11:43 am

Май и аз трябва вече да разкажа моята история. Ще се опитам да съм кратичка, че аз като се отплесна и забравям да спра :P
Значи един ден отивам на гости в кумовете и виждам една плюшена топка облечена в елече. Ама толкова сладко маниче. Това беше булонката на кака ми. Събираше се в шепите ми и беше толкова сладка, че аз се влюбих в нея от пръв поглед :) Държа да отбележа, че никога не съм си падала по малки кучета. За мен куче по дребно от немска овчарка не заслужаваше вниманието ми :). Обаче като видях Чочо и даже почнах да и се моля на кумата да ми го дадат :) Тя съответно отказа :P , но каза че има още две кученца за даване едно черно и едно бяло. Прибрах се в нас и почнах да уговарям нашите за куче. Естествено имаше ги вечните обещания за това колко ще слушам, помагам и уча и т.н. Нормалните излияния на 14 годишен :) Когато обаче кумата се обади, и каза, че е останало само бялото кученце. От тогава съм горда собственичка на бяла ( по-скоро кремава ) булонка, която още като я взех беше 2-пъти по едра от брат си и си вървеше така и до днес :) Явно мойто желание за голямо куче му е повлияло на моя Бърти. А отгоре на всичко са ме питали дали е бременна :D А аз казвам: Не, тя е той 8) :lol: След това си взехме и немска овчарка, която беше на вилата, но тя почина на 8 годишна възраст след побой с други кучета, но не ми се говори за това. Само ще кажа че беше страшно куче. Умно и красиво.
Любовта към хората минава през любовта към животните!
lunabg
Животинче с въпрос
 
Мнения: 49
Регистриран на: Чет Фев 24, 2005 11:14 am
Местоположение: Blagoevgrad

Мнениеот Rudka » Пон Май 16, 2005 2:22 pm

Е, хайде и аз. Като малка естествено за куче и дума не можеше да става - майка ми не понася животните, независимо от кой вид са. Та, пораснах. Много исках да си имам булонка - не знам защо точно тази порода си бях избрала и един ден едни мои познати ми казаха, че на едни хора кучката им се окучила, но те не искали да гледат малките кученца и искат да ги дадат на някой. Кученцата бяха на 7 дни, но аз си нямах и най-малка представа за какво става въпрос. Бяха бяло и черно. Та изпратих аз мъжа ми да вземе БЯЛОТО, а той се върна с ЧЕРНОТО... Мъже, какво да ги правиш. Няма да разказвам, че кученцето беше сляпо и не се държеше на краката си. Всичките ни приятели казваха, че няма начин да оживее. Хранехме го през час с един биберон... Никога няма да го забравя - дори през нощта ставах на всеки час, а денем бягахме от работа - редувахме се аз и мъжа ми (е все пак тогава времената бяха други - човек можеше и да избяга от работа). Оживя - превърна се в чисто бях много красив ... пудел. Радва ме дълги 12 години и ми дари най-чистата любов на този свят. А няма и да казвам, че и майка ми много го обичаше. Сега отново имам куче.
Rudka
 

Мнениеот Гост » Пон Май 16, 2005 5:45 pm

Misleh si, 4e samo az sum po6turqvala za ku4e do bolka i do isterii kato malka, 4e i do den dne6en, puk qvno ne sum sama. Vinagi mi e bilo me4ta i go otnasqh vseki pat kogato na6ite me videha da pregra6tam nqkoe uli4no gurelivo ku4e :) no vka6ti taka i ne mi se pozvoli da imam kakvoto i da bilo jivotno za6toto "puska kosmi i miri6e i ne sum dostata4no golqma da se grija za nego" - semeistvo ludi na tema 4istota i sterilnost. V momenta, v koito se otdelih da jiveq sama si vzeh parvoto jivotno /imala sum i predi pri baba mi, no za po nqkolko sedmici patenca, morski svin4eta, 1 zai4e, koeto varnaha na sledva6tiq den poneje se poduh ot nego, kostenurki i ribi/. Kogato se iznesoh ot vka6ti i se premestih v studentskoto mi ob6tejitie poludqh - ot samota, ot nostalgiq po Bulgaria, semeistvoto, priqtelite, vsi4ko. I togava si vzeh Iufi - holandski lop /zaek/, o6te v zoo magazina se vljubihme edin v drug, toi napravo mi sko4i v racete kogato otvoriha kletkata. Az go tarsih cql den, obikolih celiq grad i vsi4ki vazmojni zoo magazini dokato namerq to4no tazi poroda. I taka 8 meseca neprekasnato zaedno. Be6e mi slabost, gledah si go kato ku4e, be6e pusnat na svoboda v apartamenta, razhojdah go na kai6ka navan, nau4ih go da pi6ka i aka v toaletna v banqta mi i samo tam, be6e stra6no ljubveobilen i kato 4e li use6ta6e kogato mi e krivo i idva6e da se gu6ne pri men i da mi blije liceto ili racete, neprekasnato be6e po petite mi kadeto i da sum. Nqkoi negovi snimki moje da vidite v galeriq "zaici" v saita. Oba4e predi dve sedmici Iufi po4ina...po neizvestni pri4ini...vapreki, 4e ne pokazva6e nikakvi priznaci, 4e ne6to ne e nared i veterinarq mi pri vseki kontrolen pregled kazva6e, 4e e zdrav. Bqh stra6no razstroena, o6te sum... maika mi predloji da si kupq kotka /az oba4e ne sum po kotkite/ i prodalji da me 4ovarka jelanieto za ku4e. Obojavam malkite porodi, osobeno mops, yorkie i chihuahua. Problema s apartamenta mi e, 4e jivotni ne sa pozvoleni, zatova kogato se premestih si vzeh zaek i v na4aloto go krieh, no posle se otpusnah i zapo4nah da go izvejdam i toi stana ljubimec na vsi4ki. Mislih, mislih i nakraq re6ih, 4e mi e do6al momenta i pomolih maika mi da nameri razvadnici na yorkita v sofia. Namerihme razvadnik, bebetata 6te se rodqt sled okolo 1 sedmica i kogato se varna za vakanciqta mi 6te si imam yorkiiiiiiii :D koeto 6te si donesa tuk i nai-nakraq 6te se osa6testvi 20 godi6nata mi me4ta.
Гост
 

Мнениеот schnauzer » Сря Май 18, 2005 11:36 am

мнoго интересни истоии!!!!
Изображение
Кучето - по-добрият човек
schnauzer
В стадото
 
Мнения: 89
Регистриран на: Вто Мар 29, 2005 11:32 am

Мнениеот bushkata » Чет Май 19, 2005 5:30 pm

Весела, Елза, Хъч, Пижо, Уди, Кая, Шуша, Анди, Джефри...стига толкова.
Весела наистина е много веселч - тича, лае, скача, ближе. Намери я приятелят ми и я донесе "за малко", че беше малка и безпомощна. Сега е на 10 год.
Елза е една рижава, безпородна баба на 16 год, блага и мила. Взех я от приют за бездомни кучета за един съсед, после той си продаде мястото и заряза кучет, та аз си я прибрах.
Хъч също е дядка - пак на 16 - красив, но не му достигат по една педя от краката...има силно тяло, голяма глава склепнали уши, голяма пухкава опашка, но краката са му къси и е малко смешен. Пак е намере като съвсем малко бебе от приятеля ми, преди да сме се познавали. Сега аз съм му "мащеха" :lol:
Останалите кучета вече не са живи, но когато бяха всички заедно - бандата беше невероятно пъстра!!
Уди беше пудел, взех го от един кучкарник-намерили го зимата под седалката в рейса, до парното.Не беше стриган толкова време, че козината му стигаше до земята и беше сплъстена-приличаше на костенурка. Почина на 12 год-получи 3 инсулта за 1 нощ.
Пижо го намерих на една спирка, бебе, с голяма рана на главата. Взех го,"само да го излекувам..".Остана в къщи 8 години, но или го убиха или отровоха, намерихме го в двора на съседите под една кола.
Шуша беше класическа превъзходна-нямаше с какво да се похвали, но беше мила. Избяга един единствен път и я сгази кола.
Кая беше много красива, много приличаше на лудогорско гонче, Намерих я , тичаше по улицата и си рекох, че такваз хубавица все ще е нечия. Пуснах обяви - нищо. Почина на 10 год . от рак на черния дроб. Веднъж ни я откраднаха, а ние я намерихме в Ихтиман и си я откупихме от едни цигани.
Анди беше нюфаундленд, мнооого мило куче,което ми подари една жена, която я беше гледала, за д ай ражда бебета-гръбнака й се беше изкривил от многото бременности. И тя иамше рак на черния дроб.
Джефри също беше нюфаундленд. Млад и много красив. Подариха ми го хора, които имаха бебе. Той умря от любов! Елза (която е кастрирана-недокастрирана в приюта от където я взех), се разгонва, но не може да забременее. Та като се разгони Джефри се влюби в нея и й ходеше по петите. Веднъж, зимата Елза влязла при котела на парното, където е мнооого топло и Джефри-след нея. Цяла нощ са спали там-за Елза добре, но Джефри , който зимата спеше на двора и го затрупваше сняг-съцрето му не издържало и се пукнало. Намерихме все едно си спеше.
bushkata
Животинче с въпрос
 
Мнения: 41
Регистриран на: Чет Май 05, 2005 8:02 pm

Мнениеот emetic » Пет Май 20, 2005 11:47 am

няколко пъти започвам да пиша нещо и го трия
Май ще оставя така, просто се почувствах тъжно

Нямам домашно куче. За сметка на това имах двама пред блока, моето семейство ги хранеше, аз ги доведох, иначе просто си ходеха по улицата. Немска овчарка - Джина и каракачанка - Ласи(мъжки)
Може би е било 90-та година или там някъде, и двамата бяха изхвърлени. Джина още малка, на около 3 месеца беше като се появи. Малко след като стана на годинка видях Ласи - просто стоеше в една градинка и гледаше тъжно. родителите ми докато се обърнаха да ме видят какво правя аз седях и галех огромен каракачанец(той беше огромен, хората като го видеха и се стряскаха). Та колко съм обикаляла нагоре надолу с тези двамата, тичахме да гоним котки :)(нито една котка не беше настигната, а Джина веднъж си отстъпи храната на едно много малко коте, Ласи не му обърна никакво внимание ;), и какво ли не още. тези две кучета бяха с мен кадето и да отидех, изпращаха ме до училище. Рай :)
Ласи го застреля един полицай, просто го извикал със него до кофите за боклук в квартала и там го застрелял в главата. След като собствените му деца играеха с кучето и самото то беше невероятно добро, никого не е погледнало лошо. Джина тогава имаше малки които ги бяхме прибрали заедно с нея в нашето мазе в блока. Изведохме малките да изчистим мазето, те бяха много красиви, на следващия ден някой влязъл и ги откраднал.
Джина изчезна месец след това.
Не знам защо родителите ми не ги прибраха тези 2 кучета.
Последна промяна emetic на Сря Юли 06, 2005 4:48 pm, променена общо 1 път
emetic
Животинче с въпрос
 
Мнения: 29
Регистриран на: Съб Яну 08, 2005 7:50 pm

Мнениеот moshimoro » Вто Юли 05, 2005 8:46 pm

Четох, четох и реших и аз да споделя моята история :) От малка съм заобиколена от животни. Когато бях на 4 с майка ми намерихме едно котенце - Мърчела, беше слепичка! Аз ревнах, мама ревна и татко я прибра. Гледахме я като бебе, хранехме я с биберон и оживя. Обожавах я! После се преместихме от София във Велико Търново където и баба ми и дядо ми имаха котарак (той всъщност беше на майка ми). Леля ми пък куче - изобщо пълна къща. Но само Мърчела си беше моя! Само че, в Търново пускахме котката да ходи навън и тя всяка пролет и есен имаше малки. Вкъщи стана коткарник - накрая котките бяха 6!!! Мърчела междувременно се изгуби на вилата ни на морето, презимува там и баща ми я намери пролетта - с 4 котенца! Моето щастие беше неописуемо, но дядо и баба.......криехме ги много време, но те взеха да тичат и когато ги намериха казаха да ги махнем заедно с майка им и да си избера едно мъжко коте което да остане заедно с Чочо - котарака на мама. Е.........взеха ми моята Мърчела, но пък от нея ми остана Мъркиз - нейния син. Мина време.........той се изгуби, Чочко умря от старост, нещата се развиха така, че аз трябваше да живея с леля ми..........Тя имаше кученце - още го има, но мечтата ми беше за мое собствено животно. Пърси (така се казва кучето на лелка) е с много специален характер и докато бях малка не ми даваха да я разхождам, после вече не беше така, но....аз исках мое куче, което да водя със себе си и т.н. Взеха ми хамстер :D Обичах го, кучето го ревнуваше и той си остана див - не можах да го опитомя. Умря от старост. Другата ми мечта беше морско свинче, не ми позволиха, кучето ревнуваше! Е.......минаха години 5-6години, сега съм самостоятелна, живея в София с приятеля ми и сбъднах една голяма мечта - имаме две страхотни морски свинчета - Шаги и Бабълс. Обожаваме ги! Но аз исках куче и още го искам. Просто не можехме да се решим до........миналата седмица! Ще си имаме дакелче! Трябва да се родят бебетата след около седмица!!!! Много сме щастливи, дано всичко е наред!!!
moshimoro
Животинче с въпрос
 
Мнения: 15
Регистриран на: Вто Юли 05, 2005 7:54 pm

Мнениеот schnauzer » Сря Юли 06, 2005 4:01 pm

Много се радвам че ще си взимате куче, общуването с едно куче не може да се сравни с никое друго животно, според мен! А и дакелите са много симпатични! И ние ще си вземем някои ден, но сега имам цверг-шнауцери ;)
Изображение
Кучето - по-добрият човек
schnauzer
В стадото
 
Мнения: 89
Регистриран на: Вто Мар 29, 2005 11:32 am

Мнениеот emetic » Сря Юли 06, 2005 4:46 pm

за сравнение не знам - но предпочитам котките - те се привързват повече от което и да е друго същество и по важното - не към всеки
Май това не трябва да го пиша във форум за кучета а? :roll:

Как са ти взели котето звучи ужасно :cry:
emetic
Животинче с въпрос
 
Мнения: 29
Регистриран на: Съб Яну 08, 2005 7:50 pm

Мнениеот moshimoro » Сря Юли 06, 2005 5:06 pm

Как ми я взеха ли? Ами просто я занесоха заедно с котетата в един манастир в Арбанаси, където батко ми работеше и я пуснаха там, игуменката я хранела и гледала. Относно котките обичам ги както и всички други животни, както казах дълги години имахме котки, но...........откакто баща ми си взе котарак, който си вършеше работата, било то голяма или малка в МОИТЕ обувки вече не ми се иска да си гледам котка. Но това не значи, че не са хубави животни. Всички животни са хубави.
moshimoro
Животинче с въпрос
 
Мнения: 15
Регистриран на: Вто Юли 05, 2005 7:54 pm

Историята за моето куче Сузи !!

Мнениеот Osiris_God* » Нед Юли 10, 2005 11:04 pm

От малка мечтаех денонощно за куче , но нашите все недаваха защото имало много грижи по него , но през 1995г.един ден бяха отишли на гости в Бургас и аз отидох на пазара в Ст.Загора в събота (защото тогава е пазара за животни) и си харесах едно малко кученце на 36 дена черно с бяло, нямаши порода, толкова много го харесах,че не питах нито за пола нито проверих дали е здраво дори!Нищо не ме интересуваше дори изключих за забраната на нашите и просто го взех!То беше сложено в една червена торбичка Джони Уоукър от която се виждаше само една спяща красива и миловидна муцунка!Веднага извадих парите от джоба си които ми бяха оставили нашите за храна докъто ги няма и ги дадох всичките , прегърнах кучето и го отнесох вкъщи!Когато се прибрах започнаха да се редят въпросите в главата ми като например:Ами сега нашите ще ме убият!С какво да го храня?Здраво ли е?Чисто ли е ?Кога да правя ваксина?Дали няма бяс?Какъв пол е и др.И така...После се оказа че кученцето ми е териер , че е здраво и че е женско!Нашите не ме убиха както си мислех , но ме смъмриха за което никак не ми пукаше тогава , защото бях на 7-то небе!Сега е 9 годишна и много лоша с другите хора и кучета за което е виновен нейният панически страх от други видове !С мен обаче е съвсем друга ние се обичаме безкрайно и връзката между нас е от стомана !Никак не ми се мисли какво ще стане когато....може би и аз ще умра така си мисля поне!Немога да живея без кучета , прекалено много ги обичам и ми е мания!За мен няма лошо или грозно куче!
Osiris_God*
 

Мнениеот sivila » Пон Юли 11, 2005 12:48 pm

Куче съм имала още преди да се родя.Три месеца преди раждането баща ми е донесъл малко пинчарче от тогавашния СССР.От тогава до сега в къщи най дългия период без животинче е бил 2-3 месеца.До 1993 имах само малки пинчери.Тогава взех и първото си голямо куче.За съжеление миналата година почина.Имах един период от няколко месеца когато кучета в къщи бяха 16 броя.Два малки пинчара от които единия женски с две бебета иииии голям белгийска овчарка с 11 бебета.Купона беше пълен:)Сега отново съм с две кучета,в комплект с два папагала и уличните котки които храня.Това е историята.Целият ми съзнателен живот е свързан с кучета:)
Verba volant,scripta manent.
Acta est fabula.
sivila
Животинче с въпрос
 
Мнения: 8
Регистриран на: Пет Апр 08, 2005 11:26 am

Мнениеот Гост » Чет Юли 28, 2005 9:25 pm

Аз имам кокер, разбира се.
Веднъж с много обещания убедих майка ми да си купя котка.В магазина се разхождаше Беки(Ребека)-сладък, дребен за породата си кокер спаньол.

Аз се влюбих в нея от пръв поглед!

Отказах се от котката и заубеждавах майка си да го купим.Аз нямях голяма надежда, защото тя изобщо не е куче-любител, като мен.
Предишното ни куче беше пекинез,но с него никак не си допаднахме,
Накрая го подарихме на съседите,които направо го обожават.
Но тя се съгласи...и така го занесох в къщи грейнала от щастие!
За много кратко време я научих да си върши работата навън и установих, че е много умно куче.

Вече я имам от около година и съм я научила на основните команди и 3 номера(дава лапа,претъркаля се,и се изправя на задни лапи).Винаги ще я обичам!Моето мило,малко и умно сладурче! :D
Гост
 

Мнениеот Primrose » Пет Юли 29, 2005 11:14 am

Май и на мен ми е време да разказвам :)

Сестра ми (по-голяма е от мен) винаги е искала по-малка сестра (ето ме и мен). А аз от както се помня исках куче :D Правих всичко възможно, дори...ъъ...изрисувах по стените кучета :oops: :oops: :oops: Слагам три такива, защото много ме е срам. Първата, заради самото дело. Втората е, защото приличаха по-скоро на жирафи на кокили без никакъв спомен за опашка.... Третета е бонус :)
Не е нужно да казвам, че когато ходехме в Морската градина (парка) аз галих всяко срещнато кученце :D Не е нужно да казвам, че всяко невинно кученце, което се показваше на моя път следваше да бъде селунато и прегърнато или поне погалено. Мама не беше особено навита. Тя беше склонна за котка, защото е гледала котка, но не и за куче. Отговорността идваше в повечко. Естествено аз обещавах, че ще правя всичко за него. и естествено това не помагаше особено много.
Накрая се навиха. Едно семейство подаряваха кученца. Аз бях повече от щастлива. Имаше две женски и едио мъжко куче. Дадоха ни мъжкото. Едното му сестриче умря при следващите си стопани, защото не са се грижили за него :( Аз не съм виждала двете женски. Кучето приличаше на едно малко черно пухче. пропуснах да кажа, че баба му е булонка и с това се изчерпва породата му. Но аз обичам всички кучета и дори предпочитам непородисти.
Ами май това е историята на Лари.
А всъщност не е. има и още малко. Тогава не можех да казвам "Р". И естествено мама реши, че щом ще имам куче няма по-удобен момент да ме накара да казвам "Р". Отначало каза, че няма да ми вземе кученце ако не се науча, но и сама не си вярваше :) . След това обаче реши, че ще е нещо по-реално. Аз трябваше да мога да се обръщам към него и мама реши, че ще се науча да казвам "Р", ако тази буква присъства в името. И за това Лари се казва така :)
Да, това вече е историята на взимането на Лари :)
Аватар
Primrose
Животинче с въпрос
 
Мнения: 15
Регистриран на: Съб Юли 16, 2005 4:53 pm
Местоположение: Варна

Мнениеот schnauzer » Пет Юли 29, 2005 2:35 pm

МНого хубава история!!!!!
Изображение
Кучето - по-добрият човек
schnauzer
В стадото
 
Мнения: 89
Регистриран на: Вто Мар 29, 2005 11:32 am

Мнениеот Primrose » Пет Юли 29, 2005 4:54 pm

благодаря :D
Аватар
Primrose
Животинче с въпрос
 
Мнения: 15
Регистриран на: Съб Юли 16, 2005 4:53 pm
Местоположение: Варна

аз и Бъдинка

Мнениеот dizzi_30 » Сря Авг 03, 2005 2:58 pm

Историята ми е:Още от мноого малка искам куче,най-после си събрах пари и трябваше да си купя малко пекинезче.Но тогава бяха празници и щях да си го купя по късно.На бъдни вечер вратата звънна,бяха съседите ни и казаха че женската им е родила шест кученца и ни предложиха.След много молене родителите ми се съгласиха да вземем ено.Отидохме у тях и видях мъниците,които спяха,освен едно-това което беше най-отгоре.Аз го взех в скута си и то се опитваше да избяга,после се оспокои и почти заспа.Тогава го отнесохме в къщи,направихме му легло от кутия за обувки и то започна да разузнава района.Първо решихме да се казва Бъки но докато го виках,несъзнателно му казвах Бъди-така и си остана името му.Той порасна и стана грамаден пудел на 3 години :D
негови снимки има в http://www.snimka.bg/album.php?album_id=411 :)
dizzi_30
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Пон Юни 27, 2005 8:25 am

Мнениеот Primrose » Нед Авг 07, 2005 6:56 pm

много хубава история и страшен сладур :wink:
Аватар
Primrose
Животинче с въпрос
 
Мнения: 15
Регистриран на: Съб Юли 16, 2005 4:53 pm
Местоположение: Варна

Мнениеот dizzi_30 » Пон Авг 08, 2005 8:12 pm

Благодаря :lol:
dizzi_30
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Пон Юни 27, 2005 8:25 am

Мнениеот bushkata » Вто Авг 16, 2005 11:55 am

dizzi_30, Бъди е доста симпатичен, ама като гледам снимките, може ли да попитам - винаги ли е вързан на веригата и телта, или го пускате? :shock: :shock:
bushkata
Животинче с въпрос
 
Мнения: 41
Регистриран на: Чет Май 05, 2005 8:02 pm

Мнениеот dizzi_30 » Сря Авг 17, 2005 10:44 am

Когато беше по малък много бягяше,а тогава правехме ремонт навън и той много плачеше,затова за да стои с нас го вързвах ме(беше с такъв синджир,защото всички каишки ги късаше,докато стаана на 3г. ).А и един път като избъга и цяла нощ не се върна и ме е страх :)
dizzi_30
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Пон Юни 27, 2005 8:25 am

Мнениеот Animalka » Съб Сеп 08, 2007 8:52 pm

Моето куче го взехме на 2 юли тази година. Още е малко и е отскоро пир нас, но вече знае някои команди и се научава да ходи по нужда навън. Много обича разходките и игрите. Много е любвеобилен и много се привърза към нас само за 2 месеца. Той ми е първото куче и ме дарява с цялата си любов. Казва се Харолд и му викаме Хари и е на 4 месеца и половина. Кокер шпаньолче е. Ами преди бях по-недоверчива към кучетата, но вече знам, че те са по-дорбри приятели дори и от човека- приятели до гроб. Хари обужава да яде. Яде всичко и ако може ще изяде дори и мене. Много е лаком и трябва много да внимаваме с това. Лапа какви ли не боклуци по улиците, затова ходя с много кърпички и вадя неописуеми неща от устата му- но какво да го правим.
Светът е оцелял, защото се е смял!
Изображение
By monsitoo
Animalka
Животинче с въпрос
 
Мнения: 6
Регистриран на: Сря Сеп 05, 2007 11:03 pm

Мнениеот ZaZiUiLo » Нед Сеп 09, 2007 8:34 am

В нас има кучета от както се помня. Като съм се родил един приятел на бащами си е подарявал женската боксерка и разбирасе щом имаме 10 аквариума с рибки и две бебета как без куче :). И като взели тази мадама един друг негов приятел си подарявал мъжкия тигров боксер (женската беше пясъчна) и баща ми защо да не го вземе. И всяка година кученца . След това кучетата избягали от нас и бащами тръгнал да ги търси и ние защото сме в много лош квартал и бащами тръгнал да ги тъси при ромите :) и като набил едно циганче му казали че били завързали женската в един двор а мъжкият е взет от някой друг. Той взел ,,Кора" но сме останали без ,,Жак" :( . И е трябвало да наваксаме и бащами е взел една авганистанска хрътка горката е била сляпа с едното око. И от тук започва гадното - един- път когато майками я е постригвала я е порязала с ножицата и те я завели на ветеринар но тя умряла (незнам как е станало тоно). Слвд това бащами работеше като готвач и аз съм вече на 1 годинка :) и в заведението имало двойка от едни от най хубавите за мен кучета Немски дог. И така като си му е реда женската родила и бащами взел едното кученце а то е 1 година по малко от мен и така растем заедно ревем си дърпаме си памперсите. Но най интересното е че женската боксерка го кърмеше . Бях на 5 или на 6 и боксерката умря . След това като станах на 9 дога на име ,,Тото" получи рак на черният дроб незнам как става така много доктори се учудиха. И както си му е реда аз ревах два - три месеца и накрая като седях с една приятелка пред нас и си говорим за метъл и се появява бащами с някав човек и майками в една кола. Той отваря багажника и вика ела мойто момиче, ела и неговото момиче което и да беше то не дойде :) . Той влезе в багажника и извади една смачкана кафява малка сладурана. И вкарахме я ние в нас но тя не беше виждала хора защото този .... я беше гледал в кошара и беше извеждал само големите кучета а не малките. Кръстихе я кора стана на една годинка кора и всеки ден я извеждахме на вън преди бащами да вземе фермата ;( но за жалост той сега няма време за никой но както и да е. Дядоми работеше като пазач в един паркинг и идвали при него две малки родвайлерчете, той ги хранил добре защото собствениците не ги хранели изобщо а само идвали да си ги прибират от дядоми. След време палетата не идвали , той си помислил че са гушнали бокета но дошло момиченцето вече станало колкото лабораторен плъх :). И пак било кожа и кости стопаните му пак си го прибрали но следващият път дядоми се обадил на бащами и защото тъкмо почвахме в фермата и да го вземе за там. И тва маниче влезе в нас и много ясно че като го видя аз и от там няма да излезе и така тази хубавица е вече на две годинки и се казва ,,Виктория" а боксерката се казва ,,Кора" и двете си живеят заедно колкото и да е странно боксерката командва в нас :) . И сега те седя пред прозореца и ме чакат да извадя найкой парцал или пръчка за да се позабавляваме. И това е моята история :) .
ZaZiUiLo
В стадото
 
Мнения: 77
Регистриран на: Пон Юли 23, 2007 7:44 pm

Мнениеот denica » Пон Сеп 24, 2007 10:48 pm

Не си спомням от къде тръгва историята ми с кучетата .....
Според нашите от момента на раждането ми - само час след като съм проплакала, кучето им било блъснато от кола и умряло (бил е дакел с ужасно дълги крака - Шърли). Според баща ми духът му се е вселил в мен - на това се дължи странната ми любов към кучешкия род.
От както се помня съм молела за куче, но брат ми беше доста болнаво дете и беше трудно да има и куче в нас. Това обаче моят детски мозък не можеше да го възприеме .....
Реших, че правилният подход за сбъдване на мечтата ми е ... изнудване ........ Събирах всевъзможни гадинки от улици, градинки, гьолове и прочие - гледала съм охлюви, жаби, хлебарки, едни буболечки, които наричам трамвайчета :lol: , зайци, около дузина котки, безброй рибки, костенурки, таралежи, гущери ... и какво ли още не. Накрая сигурно съм влудила нашите и ми поставиха условие - да спра да се бия с момчетата в класа за месец и да престана да се връщам цялата в прахоляк и мръсотия - а с целите си 10 години това бе моят свят :lol: . Изпълних го, но те отново отказаха. Тогава срещнах съзаклятник в лицето на дядо ми - най-готиният дядо на света - на една почивка намерихме странно малко куче, боядисано в синя боя и събрало всички бълхи на света .... Кръстих го Стив!!! Стана огромен пазач, толкова злобен, че 5 години не бяхме получавали поща и сметки за ток :D . За съжаление това бе причината родителите ми да решат да се разделим с него - стана работещо куче и повече не го видях :cry: - така и не ми казаха къде е .....
Прибирайки се от същата почивка, отваряйки входната врата, бях посрещнато от най-невероятният кокер. На 25 дни беше толкова дебел, че се предвижваше по теракота като костенурка - нашият нов Шърли, с работно име Пешо (преди да бъде продаден), и със странна полска фамилия ала Хамбургер, която му подхождаше на хобито да омита всичко по пътя си. Имам безброй спомени с него - на първото си чифтосване хвана венерическа болест; напивал се е поне 2 пъти с по цяла кутия пияни вишни; изяде 3 кг салам (откраднат от небрежно оставена торба в коридора) и цяла седмица се движеше като робокоп; избяга след котка с цяла касетка празни бутилки от кока-кола; почти се уби, в опит да прехвъри сцената на Античният театър, подгони овца на едно прасешко заколение и ги открихме 5 км. нататък в едно дере, след което заспа в наполовина изядена тава с кайма ... безброй лудории, безброй спомени. За съжаление преди 2 години той ме напусна - почина в съня си от цироза на черния дроб - доживя 15 години и умря странно, какъвто бе и животът му ...
Когато кокерът беше около 4 годишен се сдобихме и с любовта на живота ми - Шърли доберманът ... Това е кучето, което не исках дори да видя. За него не знам какво да напиша - няма го вече 5 години, а още чувам стъпките му нощем. Странно нещо е живота - дори не го исках, а от момента, в който го взех в ръце, стана като мой естествен израстък ... За него не мога повече да пиша :cry:
Сега си имам Херо - майка овчарка, баща вълк. Не знам от къде е взел нрава си, от балканският корен или от небезизвестния треньор, на когото го кръстих, но е абсолютна машина. Взехме го от един склад, беше пред умиране, не знаеше що е храна, вода, слънце. Сега е ПАЗАЧЪТ на нашия склад - сутрин ме чака на вратата, усмихнат, в очакване просто да го погаля и да му кажа "здравей момче" ... Най-обича да се омаже целият в кал и да ми скочи на гърба, белязвайки ме с лапи.
Това са моите момчета - поне първите четири от тях. Времето ще покаже ще има ли още ...
Аватар
denica
В стадото
 
Мнения: 63
Регистриран на: Пет Юни 22, 2007 1:12 pm

Мнениеот loshiteee » Пет Яну 11, 2008 2:24 pm

привет и от мен.аз имам куче от три години.но преди това винаги сьм обичала кучетата.моето го взех от едни приятели.не е породисто.дребно на рьст.окраската му е като на бродар коли.често ме питат дали не е именно такова.казва се рошко.не сам и предполагала,че ще го обичам толковамного.цялата му ович е толкова искена.обичаме да се разхождаме.да играем в парка.най много обича да плува.хубаво е да имаш такьв верен приятел до себеси.
loshiteee
Животинче с въпрос
 
Мнения: 5
Регистриран на: Пет Яну 11, 2008 11:27 am
Местоположение: plovdiv

Мнениеот dodi » Сря Яну 16, 2008 6:19 pm

Здравейте! Аз съм нов в този форум.Момче съм и съм на скромната възраст от 10 години,надявам се това няма да пречи.Много обичам животните и искам тук да разкажа как си взех първия ми домашен любимец- Филип.Дядо ми го взе от една негова приятелка.
По порода е булонка.Също тъка го наричам зъбчо.
Без животни светът е нищо!
dodi
Животинче с въпрос
 
Мнения: 5
Регистриран на: Сря Яну 16, 2008 6:06 pm

Мнениеот kokerka » Сря Яну 16, 2008 6:24 pm

Разбира се, че възрастта не е никакъв проблем. Добре дошъл. Разкажи повече за зъбчо. :)
Животните са По-добрите приятели на човека!
Аватар
kokerka
Пчела майка
 
Мнения: 1355
Регистриран на: Сря Яну 19, 2005 11:12 pm
Местоположение: София

Мнениеот zoomaniak » Сря Яну 16, 2008 6:27 pm

Чакам историята на зъбчо :) тука повечето са на около 10г. нищо, че по паспорт са голями - тоест детски акъл имаме щом обичаме животните - не се притеснявай болонките са готини и моето първо куче беше Болонка - баща ми нямаше пари да я плати и му дадох аз - за 1500лв - стари пари :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11026
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Мнениеот dodi » Сря Яну 16, 2008 6:31 pm

Когато дойде,го сложиха в къщата ни.Сложиха го на канапето където седях аз и ни оставиха сами.Толкова ме беше страх че несмеех да мърдам.Тогава беше много малък-само на един месец.Сега вече е на 2 години :) Имаме голям двор и през повечето време е свободен.Яде наистово,обикаля навсякъде,играем си заедно.
Тревожи ме единствено,че отвреме навреме има някакъв проблем с ушите и го болят.Но ветеринарят ни каза,че това било нормално за булонките.
Без животни светът е нищо!
dodi
Животинче с въпрос
 
Мнения: 5
Регистриран на: Сря Яну 16, 2008 6:06 pm

Мнениеот zoomaniak » Сря Яну 16, 2008 6:34 pm

Наблюдавай му ушите - и от време на време ги чисти с тампони за уши........събират бая ушна кал?
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11026
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Мнениеот dodi » Чет Яну 17, 2008 4:41 pm

СЪщност зъбчо не е първото ми куче.Когато съм се родил сме имали мъжки пудел.
Без животни светът е нищо!
dodi
Животинче с въпрос
 
Мнения: 5
Регистриран на: Сря Яну 16, 2008 6:06 pm

Мнениеот lelq » Вто Яну 22, 2008 5:30 am

Здравейте! Съвсем нова съм тук. Хареса ми темата с историите, и реших и аз да опитам да разкажа, въпреки , че в момента моето куче Хера(немска овчарка на 14 години) е много болно, а аз съм много тъжна. Обичам всякакви животни, но най- много обичам кучетата. Живея в къща на село и пред нас винаги "виси" по някой уличен пес, чакайки поредната порция. Имали сме: улична превъзходна-Рена, приличаща на ретрийвър, много умна, но един съсед, към когото тя изпитваше неприязън, а това му пречеше постоянно да се намъква неканен в нашия двор, та тоя образцов гражданин отиде и се оплака на кварталния, че кучето е опасно(а тя си играеше с децата и всички наши приятели), и за да не я застрелят(по него време беше така), се наложи да я закараме на лозето и да и носим храна през ден. След месец изчезна. Бяха изминали към 8 месеца, и един ден, когато отидохме на лозето, тя се появи отнякъде с радостен лай. Личеше, че има малки и затова я оставихме там. Повече не я видяхме. Ако ви е харесал разказа ми, ще продължа и с другите кучета, които сме имали: Джони(булонка), Фрам (уличен), и моята любима Хера. Имам доста интересни случки с тях!
Пътят е дълъг, пътеката - стръмна
lelq
Животинче с въпрос
 
Мнения: 14
Регистриран на: Вто Яну 22, 2008 5:02 am
Местоположение: Варна

Мнениеот zoomaniak » Вто Яну 22, 2008 7:36 am

и ние сме нови - не се притеснявай, или разказвай или общувай - всяко куче остарява :( :( :( - но идват нови - остават ни само спомените :!: - добре дошла...дано интернет общуването ти е полезно
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11026
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Мнениеот lelq » Вто Яну 22, 2008 10:55 pm

Добре, продължавам. След като Рена повече не се появи, у дома беше много пусто и някак не така весело. Липсваше ни. Един ден бях на пазар и видях две момчета да продават булонка. Беше голям студ, а кученцето беше застанало на два крака, сякаш се молеше някой да го поиска. Не можах да издържа, и въпреки, че предпочитам по-едри породи, купих малкия сладур. Кръстихме го Джони(доста банално име за булонка). Та тоя Джони живя 14 години. Беше много забавен, а към мен имаше специално отношение: и за 5 минути да ме няма, щом ме види, следва буйна радост, като че ли ме е нямало най-малко 5 дни. Обичаше кисели краставички и кисело зеле, дори се майтапяхме, че може да поиска и ракийка :smile: :lol: Когато усети, че вече ще напуща този свят, се изнесе от къщата и отиде да спи в бараката на двора. Когато видях, че е много зле и има болки, извиках ветеринарния да го приспи.Мир на праха му. Следва продължение...
Пътят е дълъг, пътеката - стръмна
lelq
Животинче с въпрос
 
Мнения: 14
Регистриран на: Вто Яну 22, 2008 5:02 am
Местоположение: Варна

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот vikito40491 » Съб Мар 01, 2008 4:45 pm

моята история не е толкова вълнуваща... значи: Един ден се събрахме нашето семейство и с още 2 семейства отидохме на вила в планината. Тъкмо отварям вратичката и към мен се задават 9 кученца ирландски сетерчета и едн аголяма мама - сетер. И аз хукнах към тях и всички се изредиха за по цунка, прегръдка, въобще - страхотно беше. Молих наще да си вземем едно, ама те се продаваха доста скъпичко, а нямахме възможност. Така като се прибрахме в къщи нарисувах 176 рисунки с ирландски сетерчета на тях. И така наще ги дожаля за мен и една сутрин в неприлично време за събуждане (беше лято, не бях на училище) някой почука на вратата на стаята ми. Аз много се ядосах, че сестра ми не става , ама аз се изправих с 300 зора, отворих вратата и... татко стои с едно ирландско сетерче в ръце!!! Божке колко се зарадваах! М/у другото цял живот съм живяла с куче-Кръстоска между пекинез и японски хин на 12 години е и се казва Рони. :ba:
You're watching your dog chase its tail and think that dogs are easily amused, right then you turn around look at the time and realise you just watched your dog chase its tail for 10 min...
Аватар
vikito40491
В пасажа
 
Мнения: 777
Регистриран на: Чет Окт 18, 2007 6:46 pm
Местоположение: Елхово

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот zoomaniak » Съб Мар 01, 2008 4:49 pm

Викитуу,
докато пускам прахосмук - той ни е един такоф дет има защита срещу прегряване и се самоизключва та...,
реших да споделя, че преди първото ми куче беше болонка - второто ми куче ирландска сетерка и сега далматинец.
Болонката почина...
Сетерката е в една къща при приятели и сега съм само с далматинеца...
Както се казва всяка порода уж си има обаяние - ама някой имат в пъти повече :ag: :ag: - после остават само спомените icon_dontknow :ba:
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11026
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот zoomaniak » Съб Мар 01, 2008 4:56 pm

Ето болонката - Роки

Изображение
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11026
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот vikito40491 » Съб Мар 01, 2008 7:05 pm

:ag: Сетерите Rocks! icon_headbang2
You're watching your dog chase its tail and think that dogs are easily amused, right then you turn around look at the time and realise you just watched your dog chase its tail for 10 min...
Аватар
vikito40491
В пасажа
 
Мнения: 777
Регистриран на: Чет Окт 18, 2007 6:46 pm
Местоположение: Елхово

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот silvenceto78 » Сря Мар 05, 2008 2:02 pm

Здарвейте! Когато бях малко момиченце с дълги плитки и панделки родителите ми гледаха котка в къщи и след като умря и си взехме друга, но тя стана прекалено независима и обичаше да скита из града аз разбрах , че на едни комшии им се е окучила болонката и заедно с мои приятелки от блока си взехме 2 кученца. Тяхното се казваше Маша, а моето реших да кръстя Даша. Мама не беше много оптимистично настроена, но се примири и след като си я гледахме дълго време тя изчезна, но за моя радост баща ми се прибирал в един дъжд и намерил малко кученце с неизвестен произход. Него го кръстих Бисер, като си мислех, че е мъжки, но в последствие се оказа, че е женско куче(но вече беше свикнало с името си БИСИ) го прекръстих на Бисерка. Макар и с неизвестна порода кученцето беше много добро и бързо се учеше, но за съжаление когато направи две години го хвана Гана и умря. На всички ни беше много тежко....
Няколко години по-късно на баща ми приятел ни даде женско кученце(кръстоска между лайка и овчарка),което баща ми кръсти Доли(най-доброто, най-послушното и най-разбиращо куче на света). За съжаление след като направи 10 години и откриха тумор в млечните жлези и след 4- часова операция и отстраняването му Доли живя още 3 години през които родителите ми казаха, че ако умре никога повече няма да си вземат куче и аз притеснене от този факт им отнесох сегашното ни куче Кори(Корнелия-Голдън ретривър) на 30 дни, което живя заедно със старото ни куче почти година и родителите ми свикнаха с нея и сега тя е нашата гордост!
Надявам се историята ми да не ви е отегчила.
silvenceto78
Животинче с въпрос
 
Мнения: 9
Регистриран на: Чет Фев 28, 2008 4:00 pm
Местоположение: София

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот Clover » Пет Апр 04, 2008 3:58 pm

Ето я моята история:

Още като съм била на 7 години майка ми и баща ми са имали немска овчарка на име Бък.Аз израснах с него и като станах на 10 взехме 2рото ни куче Лора(кокерка) или по-скоро вуйчо ми я взе за да ходи на лов с нея иначе ние се грижехме за нея и живееше при нас.После на 30.07.07 взехме и третото ни куче Макс.Сега си имаме 3 кученца,2 котки и заек.Спестих си подробности :ad: .Основното е това. icon_wavey
Изображение
Clover
В стадото
 
Мнения: 71
Регистриран на: Чет Апр 03, 2008 6:46 pm

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот _KaTeNcEtO_ » Сря Май 07, 2008 6:32 pm

Аз никога не сам имала куче но от 6,7 годишна умолявам наще за кученце(разбира се не и не).ще ви разкажа за моите много броини гризачи(или поне за тези които помня защото гледаме гризачи от мнооого одавна понеже за маика ми само на тези животни е саглсана )Наи-много морски свинчета сме мали но понякога и по някои хамстер.И така когато сам била много малко бебе сме имали хамстер.Единственото което знам за негое че бил нагризал чисто новите дънки на баща ми :ag: :ag: :ag: .Нищо друго не знам за него.Следват мноого броините морски свинки.Имали сме много морски свинчета и единственото което помня е Теда.Беше савсвем обикновена.Тя беше наи-умното морско свинче,казвам така защото сестра ми четеше всичките си уроци при нея.Но един ден преди 3години тя почина от някаква болест на очите.След около една седмица взимахме моито малко глезено дяволчена име Ета.Мама и тати не я искаха защото е розетка и има малко по-голяма козина и трябва да се реши.Но аз и сетра ми осбяхме да ги накараме да я вземем.След 2години(демект миналата година) вземахме шоша и дъни.Два прекрасни мини-хамстера.Те си живяха добре но една сутрин намерих шоша да си спи спокоино вечния си сън icon_bawling .Така и преди две седмици взимах и последното си допълнение за сега на име Тери.И тя е мини хамстер.Това е моята история за Ета,Дъни и Тери.
Да помагаш значи емоция, труд, болка , сълзи , безсъние, непосилна умора,време, енергия ... Да помагаш означава да обичаш , да раздаваш любов, да даваш по една частичка от сърцето си на всяко животинче . ..
http://www.db-tierhilfe.de/index.php
Аватар
_KaTeNcEtO_
Пчела майка
 
Мнения: 1048
Регистриран на: Чет Мар 06, 2008 9:51 pm

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот The soul of a river » Съб Юли 26, 2008 1:39 am

Хубави истори.
Като съм била малка съм имала едно женско без породно куче.Беше крастоска между улично и някакво ловджийско куче,казваше си Джина.Не я помня но са ми разказвали мама и тати много за нея.
През 2000 година на 1 юни на мен и сестра ми ни донесаха Ърни.Той е една прекрасна мъжка болонка.Най-енергичното и живо същество,което съм имала.Вече седем години сме заедно с белия облак Ърни.Сега сме решили и другар да му земем,сибирско хъски.
На 30.09.2008год. Ърни ще прави великите осем години,толкова е енергичен че все едно е на месеци бялото облаче.
Ето ще ви го покажа моя Ърни,на снимките е с пострижка за лятото (въпреки че вече козината му порасна :P ) :
24.07.08
Изображение
25.07.08
Изображение
25.07.08
Изображение
Няма злобни кучета,има глупави хора!
Изображение
The soul of a river
Животинче с въпрос
 
Мнения: 10
Регистриран на: Чет Юли 24, 2008 8:53 pm
Местоположение: София

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот little_didi4 » Съб Юли 26, 2008 2:32 am

е..при мен беше"щом искаш куче ок ,но ще бъде само пекинез,друго няма да взема вкъщи"
аз казах"ок мамо,само го вземи"
и така един прекрасен ден на село звани тела,наште казват утре ще ви вземем защото имаме изненада за вас-куче.ей голям кеф...аз на 10 години...умрях от радост...
бък беше естесвено разглезено куче....кой разбираше от кучета тогава(нито аз нито майка)....големи перипети с него....какво ли не изпита това животинче,най паметното ми беше като го натровиха.през 3 часа ходех да му бият разни неща...оживя...бях много щастлива....
в посделствие се появи марли....моето питбулче....голям кеф с нея...още по голям....ходихме да работим на морето заедно :)))) не се отделяше от мен.

за нещастие заминах за чужбина...бък на 12 години ,марли на 1....баба ми взе бък,защото беше малък а марли на село при другата баба.бък почина няма и месец след като заминах...една вечер започнал мнго да пищи,завели го на вет...той казал че е стар и по добре ефтаназия..така и не го видях повече.

марли така и незнам какво стана с нея.уж била изяла една кокошка и я застреляли...другата история е че я дали на някакви хора и била жива...така и не мога да разбера истината...всеки ми казва различни неща.

сега съм с тоя бандит арчи....
little_didi4
В пасажа
 
Мнения: 578
Регистриран на: Нед Апр 13, 2008 6:34 pm

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот goldi_ » Нед Юли 27, 2008 6:52 pm

Здравейте!
Забелязах, че почти всеки започва историята си с "..като бях малък/малка много исках...молих се на нашите.." ее много е гадно така. Аз си мисля, че всеки човек трябва поне да е имал в детството си поне едно животинче, било то и една рибка. Действа много възпитателно.
Моята история започва когато щях да ставам на 4 или 5 годинки (не знам защо, но си спомням много ясно - беше след едно хубаво къпане с мама :ap: ) и тати и мама ме попитаха дали искам коте за рождения си ден. Едно дете никога няма да откаже, естествено. Имахме си коте, котенца и после още една котка...доо 2ри клас. Тогава си взехме куче - черен пудел на 4 години. За съжаление го имахме 2-3 години - една кола го блъсна (гаден москвич) в 23ч в махалата е карал без фарове. Нито баща ми, нито шофьора са реагирали на време ( не че оня е спрял дори и след като е минал в/у Чико). Голям рев беше в къщи.
Така мама един ден се прибра от работа с куче, същото като Чико. Оказа се че е женско, казваше се Сандра, на 5 години.Цялото ми детство и всичките ми спомени от тогава са свързани с кучета - сладки, къдреви и много мекички.
Преди 3 години тя почина от старост. Не мога да ви опиша колко много плаках. Беше малко след бала ми и.. :ajaaski:
И историята пак се повтори..Всички бяхме свикнали като се приберем в къщи да има кой да те посрещне с чехъл в уста. Взехме си този път дакел, черен. Но този път беше на няколко месеца и сякаш мама стана мама за 3ти път (имам и по-малка сестра). Сега сме щастливи с нашата Ники, много ни радва и трябва да ви кажа, че против очкванията ми, дакелите са адски любвообилни животинки.
goldi_
В стадото
 
Мнения: 98
Регистриран на: Нед Май 04, 2008 9:22 pm
Местоположение: Бургас

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот stefi » Сря Юли 30, 2008 12:37 pm

1 куче е било преди да се родя тоест те са били 2, 1 е било чихуа-хуа Еми и санбернар Бруно но Еми я откраднаха после Бруно заживя и с мен и с бети болонка когато сам почнала да ходя съм яздила Бруно но тати го е подорил на планинската спасителна служба защото правел много пакости а Бети се разгонила и изчезнала и ние вече се преместихме на село и тати донесе Сара немската овчарка а преди 2 години и Берта не е чистокравна беше зимата и едно черничко кученце седеше пред вратата на двора почти премръзнало и я взех а сега преди 4 месеца най-новата Ейми пинчера
stefi
В ятото
 
Мнения: 204
Регистриран на: Вто Апр 15, 2008 5:35 pm

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот dalmatian_dog » Съб Авг 02, 2008 2:47 pm

Моята история започна през април 1996 година, когато намерих във вестника обява за далматинци. Беше останало само едно кученце.
Отидох на адреса и на площадката на етажа ме посрещна едно сладко и игриво кутре. Веднага си казах, че това ще бъде. Беше вече на около 2 месеца. Имаше си хранителни навици.
Донесох го вкъщи и започна нашето съжителство.
Има си характер и не отстъпва по инат на мен :ag: . Признавам, че съм го разглезила, но и той веднага усети слабото ми място - обичам много животните.
dalmatian_dog
Животинче с въпрос
 
Мнения: 4
Регистриран на: Съб Авг 02, 2008 2:15 pm

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот Irenka » Чет Сеп 04, 2008 12:48 pm

Здравейте!
И аз като повечето деца исках куче ама не и не. Когато се преместихме в нов апартамент, ми казаха, че ще ми вземат животно и да избирам между папагал, рибки и хамстер. Така първото ми животинче беше вълнистия папагал Коко, взехме го когато бях 4ти клас(после се сдоби с жена Пипи), то не беше щастие, не беше радост. Голям глезан беше, живя около 13 години, дори ветринаря не вярваше и казваше, че за първи път вижда такова нещо.
Голямата ми мечта куче, се сбъдна отново около 4ти клас (изглежда тогава са решили, че съм пораснала :ag: ).Казваше се Джана, беше среден шпиц, мисля на около 3 години. Прехвърляна от ръка на ръка за краткия си живот беше сменила бая стопани. На нас ни я подариха поноже виждате ли жената ще ражда........ Джана имаше доста чепат характер, хапеше, не слушаше, ако я пипнеш до като се храни или спи ще те изяде. При нас живя около 3 години. Почина заради любимото си хоби от което не успяхме да я отучим-скачаше по движещи се коли. Винаги на места с коли тя беше на каишка, никога не е правен компромис с това, просто един ден каишката се скъса. Била е с баща ми, човекът върху чиято кола се е хвърлила я и закарал на вет,който общо взето нищо не е казал, понеже явно не е имал апаратура( тогава живеехме в Перник, а и става въпрос за около 94 год.) Издъхнала половин час след това [mood_feelings_hurt.gif]
Четири години всички вкъщи страдахме, всеки по неговия си начин. Дума не даваха да се каже за друго куче, не искали отново да преживяват раздяла. И така до 98 год., взехме най- любимото ми куче на света боксерката Рита. Стана толкова бързо и странно. Вече ми бяха казали, че ще вземем куче , даже за породата се бяхме разбрали, но все по- нататък, сега не е удобно и т.н. Даже помня датата на 14 септ си купих вест. Позвънете или нещо от тоя род(решена, че взимам всичко в свои ръце), обадих се на една обява и се разбрахме за другия ден , беше останало само едно кученце. Съобщих на родителите ми , започнаха едни схеми едни планове, пък и парите, които не бяха малко от днес за утре. На 15ти любов от пръв поглед, това беше моето куче.Прекарахме заедно 10 незабравими години, най- любвеобвилното куче на света. За всичките тези години се е сбила само 1 и то за да ме защити, знаеше и изпълняваше всичко и то с лекота и видимо удоволствие, с желание да бъде полезна. На 5 дек 07год я оперираха от злокачествен тумор на млечните жлези. Знаех, че ще я загубя, всяка вечер когато си лягах се молех за нея да има утре, молех се да имаме последна нова година заедно, после се молех да мога да й сложа мартеничка за 1ви март, после да е с мен на рожд ми ден(12 апр.), но до тук, не го дочака. Приспахме я на 4 март, просто за една нощ тя вече не можеше да сяда и ляга, видимо я болеши, просто не исках да страда повече. Не знам дали някога ще спра да плача когато се сещам за нея, толкова много ми липсва. А най- тежкото е чувството на вина, което ме разяжда-ако я бях кастрирала преди първото разгонване, само че аз не знаех, дори не подозирах какви опасности създава.
От около месец и половина имаме нов член на семейството- Чери, под прякора целувачката :ag: . Вече знае основните команди, чакаме да минат още 10тина дни и ще започваме с разходките. Радвам се , че я има , надявам се да успея да я възпитам както Рита. Пожелавам си да порасне едно голямо , здраво и послушно куче.
Знам, че стана малко дълго, но пък да знаете как ми олекна. :ab:
Irenka
Животинче с въпрос
 
Мнения: 2
Регистриран на: Съб Май 10, 2008 5:15 pm
Местоположение: София

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот Galiadogs » Чет Сеп 04, 2008 1:03 pm

Благодаря,че сподели с нас.
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1576
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот goldi_ » Пет Сеп 05, 2008 1:01 pm

това е Никита. Не е най-хубавата и снимка, но само с нея разполагам
:ag: като види фотоапарата и замръзва
goldi_
В стадото
 
Мнения: 98
Регистриран на: Нед Май 04, 2008 9:22 pm
Местоположение: Бургас

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот Pencheva » Пон Сеп 22, 2008 12:46 am

Искам да кажа на the soul of a river че снимките са уникално убийствени... :ay: Адски ми харесват и не знам какво да кажа много ми харесаха..Моята история не е много за пред аудитория защото ще има доста критики,но това съм аз и не ме срам от делата ми :thankyou: Видях в един сайт известен за повечето ..подаряват се кучета(един наш Дунавски град) а аз съм в Бургас и се чудя дали мога да си взема от толкова далече...не можех..Майка ми каза,че ако си взема ще спя с него пред вратата..Това беше периода в който се превърнах в кълбо от нерви..темата на дневен ред беше : Как да стигна до там? Затова беше и моето пилии или по точно приятеля ми..Той щеше да ме закара...Ето тук дойде нещото което не беше правилно но не съжалявах-наруших една от божиите заповеди-спокойно не съм убила никой,нито наръгала нито обесила и т.н...както и да е трябваше да взема нещо,което нямах намерение да върна от близък.. няма значение.. на половината път колата се развали(не си взимайте Голф в противен случай не карайте към Дунава :ag: ) Върнахме се ...аз стоях безмълвно сякаш са ме посекли...чакахме един приятел на приятеля ми да ни закара с неговата кола (ауди) но той каза "НЕ МИ СЕ ХОДИ"...Гняв ярост и всички зли духове ме обладаха и направо ми идеше да го удуша..Питате се защо не тръгнахме утре..Защото аз казах на хората че до 9 вечерта ще сме там беше 5 30 а ние още си седяхме без да знаем какво да правим..На другия ден приятеля ми беше на работа,а аз не можех да чакам и минутка повече без моето болонче.Прищявка ли? :ai: hsuh Това не беше прищявка... Тръгнахме пак с Голфонсо на късмет.Просто ей така не знаехме..ами ако пак се развали щяхме да останем на пътя сред лудогорието ...Все пак тръгнахме..СТИГНАХМЕЕЕ [applauseuu.gif] Като си я гушнах ме напишка :ad: Това е то мойто Жесииии...Какво да кажа никога не съм вярвала,че за 48 часа мога да събера в себе си толкова цветни чувства и емоции.. голямо преживяване беше и не знам дали искам да го преживея отново..Хората от които я зехме бяха чудесни страхотни после бяхме с тях на море и с майката на Жеси..Обаждаме им се редовно и те на нас [applauseuu.gif] ехх голяма история голямо чудо :ba: :ba:
Ако живеех сред зверовете щях да съм им водач.Не се е родило същество като мен,имащо в себе си качества,смръзяващи човешкото око до смърт.
Pencheva
Животинче с въпрос
 
Мнения: 38
Регистриран на: Вто Авг 19, 2008 12:52 am
Местоположение: Бургас София Сл бряг Пловдив

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот margokk » Сря Окт 08, 2008 6:23 pm

Първото ми куче получих на 7-години - канадски пудел на име Джина. Когато отидохме с нашите да видим кучилото, тя сама дойде при мен, настани се отгоре ми и заспа. Така че естествено взехме нея. Живя с нас 2 години - изключително интелигентно същество, което много радваше цялото семейство. Уби я кола пред очите ми, когато бях на 9г. И до днес като видя куче на улицата - независимо дали домашно или бездомно - извръщам глава и ми идва да крещя. :ac:
"Този, който търси ангел и следи само за крилата, рискува да се прибере вкъщи с гъска." Г.Лихтенберг
margokk
В ятото
 
Мнения: 221
Регистриран на: Вто Окт 07, 2008 2:33 pm

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот eli11 » Нед Окт 12, 2008 10:23 pm

Всеки ден молех майка ми и баща ми да си вземем куче и те все казавха друг път, но накрая успях да ги убедя. Пуснахме обява във вестника за бебенце, но и малка порода имаше много "кандидати" сред, които бяха бултериер, пинчерче пикенез, но една приятелка реши да ни подари някакво нейно кученце. Беше вечер и аз мама и тати чакахме жената да дойде. Когато слезна от колата беше гушнала някакво сладичко мъниче в, което веднага са влюбих. Историята може да е кратичка, но това няма значение защото сега имам един верен приятел до мен.
Тук е уморена от разходката:
....Everything is possible...
eli11
В стадото
 
Мнения: 62
Регистриран на: Чет Юли 17, 2008 12:37 am

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот eli11 » Нед Окт 12, 2008 10:35 pm

Постоянно молех родителите ми да вземем куче а те винаги ми казваха друг път, но накрая ги обедих. Пуснахме обява във вестника за "бебнце" от малка порода. Имаш много "кандидати"-бултериер, пинчерче, пекинез, но всяко едно от тях не беше кучето, което търсех. Накрая на една наша приятелка кучето и беше родило и тя ни предложи едното кученце, ние се съгласихме. И така една вечер чакахме тази жена да пристигне. Когато тя слезна от колата в ръцете и имаше някакво малко пухче и аз веднага се влюбих в него. Историата може да е кратка, но това не е важно защото до себе си имам един верен и незаменим приятел. А ето и няколко нейни снимки:
Тук е уморена от разходката:
xexe.jpg
....Everything is possible...
eli11
В стадото
 
Мнения: 62
Регистриран на: Чет Юли 17, 2008 12:37 am

Re: Каква е вашата история????

Мнениеот archy » Вто Ное 11, 2008 7:24 pm

от 3 годишна се моля на наще за кучерно не и не и на миналият ми рожден ден когато ставах на 10 малко преди това аз с помощах на баба си запазих 1 мини пинчерче и 1 приятел ми на леля ми ми го донесне на моя рожден ден
мама и тате бяха шокирани и ми бяха дали срок 1 седмица да му се порадвам
в деня когато трябваше да го върнем аз стоях до кучето и ронех сълзи а то си гушеше в мен и така наще решиха да го задсържим

АРЧИ И ДО ДЕН ДНЕШЕН Е ПРИ МЕН И Е ЕДНО ЩАСЛРИВО КУЧЕ
archy.JPG
"Човек няма две сърца - едно за кучетата и едно за хората. Човек има едно сърце и ако имаш достатъчно голямо сърце, в него има място за всички."
Аватар
archy
Пчела майка
 
Мнения: 2315
Регистриран на: Нед Окт 12, 2008 8:01 pm


Назад към Общ форум