Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

ВЛЕЧУГИ И ЗЕМНОВОДНИ

ВЛЕЧУГИ И ЗЕМНОВОДНИ

Мнениеот meri » Съб Сеп 20, 2008 6:25 pm

ЗЕМНОВОДНИ

Алпийския тритон е един от най-красивите тритони. На размер е по малък от останалите, но е много забележителен вид. На дължина достига до 10 см, без опашката 5-6 см. Термина "Алпийски" леко заблуждава тъй като освен по средни и ниски височини той се среща и в низините и другите планински диапазони на Европа и Западна Русия. У нас се среща в планините в западната част на страната от 1200 до 2500 метра надморска височина. Окраската на гърба варира от сивокафява при женските, до много шарена, синя нашарена с петна при мъжките. На пипане кожата на женските е грапава, зърниста, докато при мъжките тя е гладка и мека. Цвета на долната страна варира от жълто-оранжево при женските, до наситено, кърваво червено при мъжките, петънцата отсъстват. По време на ухажването при мъжките се появява гребен на гърба които е много малък (1-2 мм) чиято окраска се състои от редуващи се жълти и черни ленти. Понякога алпийските тритони прекарват целия си живот във водата, в тези случаи външните им хриле не изчезват, а се запазват и при възрастните. Това явление се нарича неотения. В България не са открити такива популации. Женската снася 80 - 250 яйца, закрепени поотделно към висша водна растителност. Полова зрялост достигат на 2-3 години. В естествени условия продължителността на живота му е повече от 10 години. От останалите видове тритони се различава по: 1 - Окраската на корема и гушката - равномерно оцветяване, без черни или кафяви петна; 2 - Мъжкият има много нисък гребен - не повее от 2 мм.




САЛАМАНДЪР

Дъждовниците или така наречените Огнени Саламандри се срещат в централна и южна Европа и много рядко в северна Африка и Средния Изток. Salamandra Salamandra е най-големия представител на семейство Salamandridae с дължина от 15 до 25 см, много рядко до 30 см. Тялото му е черно със жълти или оранжеви петна които варират от малки точки до големи петна или ивици. Коремчето на тези животинки обикновенно е тъмно сиво с малко на брой петънца по него. Менюто им се състои главно от безгръбначни и обикновенно то е смесица от най-често срещащите се видове в обитанието на огнените саламандри. Това включва безгръбначни с меки тела като земните червеи и голите охлюви примерно и такива с по твърди обвивки като мухи, стоножки и бръмбари. Младите дъждовници си изграждат предпочитания към плячката по време на първите няколко седмици. За улавянето на плячка Огнения Саламандър използва различни тактики в зависимост от ситуацията. Когато е светло използват движението и за да се ориентират и игнорират неподвижната такава. Когато ловуват на тъмно, те използват обонянието си като главен ориентир. Тогава дъждовника ще атакува и неподвижна плячка толкова пъти колкото успее да надуши миризмата и. Оплождането при тези красиви животинки е вътрешно. То става през лятото като ларвите се появяват през следващата пролет след зимния сън. Това значи че Огнения сламандър е живораждащ. Продължителността на живота им е около 14 години. Плашливи животни са и прекарват повечето от времето си криейки се в сенчести процепи, под паднали дървета или други такива подобни местенца които им предлагат прикритие и влажност. Активни са предимно през меките нощи. Не са активни когато температурите са много ниски или много високи, примерно през зимата в Европа и през лятото в Средния Изток. Огнения сламандър остава верен на на едно и също местообитание в продължение на много години. Експерименти са показали че той познава територията си и важен фактор за това е зрението му. Главната им защита срещу жищници е тяхната отровност и окраската им сигнализира за това. Големи отровни жлези които се намират за очите им и редица такива жлези по дължината на тялото им произвеждат невротоксини. Огнения сламандър е способен да разпръсква тази отрова срещу жищници за да обезкуражи нападателя. Това го прави нежелана плячка. Дъждовникът обитава предимно горски райони и по специално тези със повече сянка и поточета или езерца наблизо за размножаване.




ЖАБА НА ДАРВИН

Местообитание: Дъждовните гори,Южна Америка,Чили,Аржентина Храна: Предимно насекоми. Врагове: Птици. Хората (модерната индустрализация). Данни: Принадлежи към семейството на жабите от дъждовните гори.Открита е от Чарлс Дарвин и точно поради този факт идва и името и.Дълги за2-3 см , имат триъгълна глава и ноц ,който стъчи навън.Среща се в две разцветки зелена и кафеникава.Имат доста странен начин на живот.Докато женската мъти яйцата ,което продължава 2-3 седмици ,мъжкия стой на пост и я пази. Когато усети размърдаве от яйцата започва да ги влачи насам-натам. Първата храна на малките е остатъците от яйцето от което току-що са се излюпили. При излюпването си те са напълно оформени и започват самостоятелен начин на живот.Жабите на Давин са в доста голяма опастност , тъй като човека все повече настъпва към местата където живеят,и ги разрушава , като разширява градовете си..



ДОМАТЕНА ЖАБА


Местообитание: Мадагаскар. Дъждовните гори. Близо да вода. Храна: Насекоми.Предимно мухи. Врагове: Хората, змии, по-големи животни. Данни: Доматени жаби са застрашен вид.Съществуват три вида доматени жаби. Dyscophus antongilli ,Dyscophus guineti и Dyscophus insularis. Женските са по-големи(до 10,5 см )от мъжките(до 6,5 см) и имат много по хубави цветове.Доматените жаби са червени или кафеникаво червени от къде идва и името им.Кожата им отделя токсини,които се използват като защитно средство срещу хищниците.Като повечето жаби когато дойде размножителния период мъжките викат женските.Те могат да се надуват като по този начин изглеждат по-големи и страшни.Ловят плячката си като стоят неподвижно и чакат тя сама да дойде.Женските снасят яйцата си близо до вода,малките се излюпват първия втория ден.Доматени жаби още на са изследвани напълно,А ВЕЧЕ СА ЗАСТРАШЕН ВИД!!!.


http://dan-zoo.hit.bg/index3.html
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10353
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Членестоноги

Мнениеот meri » Съб Сеп 20, 2008 6:30 pm

ВЛЕЧУГИ

Влечугите (лат.: Reptilia, от reptilis: пълзящ) са група гръбначни животни. В класическият си вид, класът Reptilia обединява всички Амниота (гръбначни с амниотично яйце) с изключение на птиците, бозайниците и тяхни изчезнали близки. Като живи представители, това са разредите Testudines (Костенурки), Squamata (Люспести; включва змии, гущери, и др.), Rhynchocephalia (вкл. туатара) и Crocodylia (Крокодили). Сред изчезналите влечуги са динозаврите, птерозаврите, и мн. др. В тази конфигурация, Reptilia е парафилетичен таксон, тъй като не включва всички потомци на последния си общ предшественик, сред които са и птиците .



ХАМЕЛЕОН

Йеменският хамелеон е голям, агресивен вид и по принцип се препоръчва за начинаещи ентусиасти. Мъжките достигат до пълна дължина на тялото около 40-60 см, а женските – 25-35 см; теглото на мъжките индивиди в зряла възраст е около 100-200 грама, а на женските – 90-120 гр. (теглото им се увеличава по време на бременността). Характерен за югозападните крайбрежни части на Саудитска Арабия и западен Йемен, този вид хамелеони населява блатистите и селскостопанските земи на този иначе сух регион. Истина е, че Йеменските хамелеони са интересни домашни любимци, но те не са най-добрия избор за всеки. За разлика от типичните домашни любимци, те не са подвижни и енергични, като кучетата или котките например и изискват специални грижи, осигуряващи тяхното съществуване. Най-важни в случая са: подходящата среда на живот (клетка, светлина, вода, растения), правилното хранене и добавки (витамини и минерали). Докато задоволяването на потребностите на вашия хамелеон не представлява особена трудност, всеки по-продължителен период без наличието на някое от необходимите му условия за живот, би предизвикал развитие на заболявания и често смърт за животното. Желателно е да се придържате към насоките, изложени по-долу, за да имате един здрав и нормално развиващ се хамелеон. Изисквания и грижи Клетката в която държите своят хамелеон е от особено значение. Добре е поне 2 от стените да са направени от мрежа, за да има добро проветрение (в противен случай е възможна появата на опасни гъбички и бактерии), не трябва да има остри ръбове, на които животното може да се нарани. Ако е необходимо стените да се боядисват, не трябва да се използват токсични бои. Стъклените аквариуми не се препоръчват за отглеждане на хамелеони. Тъй като тези изумителни същества прекарват по-голяма част от живота си по дърветата, е за препоръчване тяхната клетка да бъде по-висока, отколкото широка (минималните размери са 40х40х60 см). Хамелеоните харесват да са нависоко, затова е добре клетката им да е поставена така, че да се намират над нивото ни на зрение, т.е. да са над нас. Желателно е животното да се намира в среда, където ще бъде възможно най-малко обезпокоявано от шумове или други домашни любимци. Стаята, в която се намира хамелеона ви, не трябва да е много студена. И на най-накрая, но съвсем НЕ без значение – Йеменският хамелеон трябва да обитава клетката сам, и освен това не трябва да вижда други хамелеони, тъй като това предизвиква стрес, спиране на храненето и смърт. Изключение правят новоизлюпените и малките хамелеони, които могат да обитават една обща клетка, докато са на възраст 2-3 месеца. Осветлението е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО и ако не можете да осигурите добро осветление, по-добре не си взимайте хамелеон. Неподходящото осветление е един от факторите, причиняващи най-често смърт при домашните хамелеони. Сред разнообразието от различните видове хамелеони, Йеменският е един от най-издръжливите и може да оцелее при температури, които за другите видове са прекалено ниски или прекалено високи. Препоръчват се температури в рамките на 25-35о С. През деня температурата под лампата трябва да е около 30-35о С, а в другия край на клетката – с около 10о по-ниска, за да може хамелеонът да терморегулира, придвижвайки се от единия край в другия. Освен от светлина като източник на топлина, вашият домашен любимец се нуждае от източник на ултравиолетова светлина. Без ултравиолетови лъчи, хамелеонът не може да образува определени минерали и елементи в тялото си, и ще умре. В природата тези лъчи идват от слънцето, но при условие, че отглеждате хамелеон у дома, трябва да му осигурите източник на ултравиолетова светлина (може да се използват лампи от марката Reptistar, Reptisun и др.). За препоръчване е да сменяте ултравиолетовите лампи поне веднъж годишно, тъй като дори и да продължават да светят, те няма да излъчват достатъчно ултравиолетови лъчи, след този период от време. Друга особеност, касаеща осветлението е, че е необходимо да спазвате цикъла “ден – нощ”, т.е. през нощта трябва да изключвате лампите на терариума. Храненето на Йеменските хамелеони става главно с насекоми, но не е изключена консумацията на листа от различни растения. Основната съставка в хранителната диета са щурците. Хамелеонът обича да похапва и други буболечки, но трябва да внимавате с какво го храните, не трябва да му се дават жилещи насекоми или други, които се развъждат в райони с висока токсичност и замърсеност. Хубаво ако купувате насекоми, да ги захраните за ден-два с плодове и зеленчуци (маруля, моркови, домати, варен ориз, ябълки, портокали), тъй като не е сигурно, че търговецът от когото сте ги купили им е осигурявал необходимите витамини. Не забравяйте, че с това което храните насекомите, се храни и вашият хамелеон, витамините от насекомите се усвояват в стомаха на вашия домашен любимец. Много е важно, преди да нахраните хамелеона си с насекоми, да ги оваляте във витамини и минерали за влечуги (продават се в магазините под формата на прах). Периодично може да правите салата съставена от малки парченца ябълка, банан, маруля, листа от глухарче и др. Възрастните хамелеони се хранят с 8-10 големи щуреца два или три пъти в седмицата. Малките и бебетата хамелеони се хранят с 5-6 средни или малки щуреца (в зависимост от размера на хамелеона) всеки ден или през ден. Тези насоки за хранене могат да бъдат променяни. Ако наблюдавате хамелеона си, ще разберете колко яде и как да познаете, че е гладен. Често може да видите хамелеон да не спира да се движи – “ловува” или да виси с главата надолу от някое клонче, изчаквайки “плячката” да се появи. Не е необходимо да се обяснява, че водата е необходима на всяко живо същество, за да преживява. Хамелеоните не пият вода като повечето животни и рядко се научават да го правят от поилка или някакъв съд с вода. Това е така, защото в природата те ближат утринната роса от листата на дърветата. В клетката те правят същото, но възниква въпроса “откъде идват капчиците?”. Необходимо е да намерите пръскаща бутилка (като тези за почистване на стъкла например – в такъв случай трябва да я измиете изключително добре) и да пръскате листата на растенията (не самия хамелеон) в клетката по 2-3 пъти на ден. Друг вариант е да пробиете малка дупчица в някаква кутия, да налеете вода в нея и да я поставите върху клетката така, че капчиците да падат върху листата, като този процес трябва да продължава поне 10-20 минути по 2-3 пъти на ден. Растенията са нещо, от което хамелеонът силно се нуждае. Освен че ги използва като укритие, се катери по тях за да регулира температурата на тялото си, приближавайки или отдалечавайки се от източника на топлина. За Йеменските хамелеони е известно, че обичат да похапват листа от растенията (в природата по този начин си набавят вода и храна по време на сухите периоди). Важно е да се отбележи, че някои растения могат да бъдат отровни, също така трябва да се избягва употребата на растения отгледани с изкуствени торове, тъй като те могат да бъдат токсични. Колебанието при избор на растенията е между изкуствени или естествени цветя. Първите са по-безопасни и по-лесни за поддържане, но не могат да се сравняват по красота и свойства с естествените растения, така че изборът си остава лично ваш.Йеменските хамелеони са способни да се размножават, когато достигнат възраст от 4 – 4,5 месеца. Съществуват редица твърдения, че женският хамелеон трябва да бъде заплоден веднага след като е станал готов за това, тъй като в противен случай няма да може да снесе яйца и ще умре. Аз съм привърженик на тезата, че е по-добре да се изчака хамелеонът да достигне пределните си размери (30-40 см), което става след 10-12 месеца и чак тогава да бъде заплоден, тъй като процесът на износване и снасяне на яйцата е твърде изтощителен за животните и те губят част от телесната си маса, а е възможно и след това да спре растежът им. Чифтосването може да бъде опасно за женските, особено ако не са готови за това. Наблюдавайте женската, когато съберете двата хамелеона в една клетка. Ако тя потъмнее значи не е готова или вече е бременна. Ако запази пасивните си цветове, чифтосването може да се осъществи, след което двата хамелеона трябва да бъдат разделени. Женската се оцветява в тъмен, почти черен цвят на светли точици и ивици, което означава, че тя е бременна и трябва да бъде извадена от клетката на мъжкия. Тази нейна окраска обикновено не се запазва в отсъствието на мъжки хамелеон, но може да се появи отново при вида му.Около 4 седмици след чифтосването трябва да поставите в клетката на женската кутия или аквариум, дълбок поне 20 см и пълен с мокър пясък (трябва да е постоянно влажен за да не затрупа женската, когато тя изкопае дупката си в него). След около 10 седмици (може да са повече или по-малко) женската ще започне да копае в пясъка.През деня тя копае пробни дупки, а през нощта изкопава истинския тунел в който полага яйцата си.Обикновено те са 20 – 40, но може да достигнат 70 – 80, което не е добре за женската, тъй като я изтощава твърде много. Ето защо след 6-месечна възраст е добре женските да се хранят по ограничена диета, която намалява броя на снасяните яйца и увеличава живота им.





ЗЕЛЕНА ИГУАНА

Зелената Игуана е влечуго което се среща в Централна и Южна Америка - от Мексико до Южна Бразилия и Парагвай, както и на Карибските Острови. Големите, напълно пораснали индивиди на дължина достигат между 120 и 150 см, но има игуани пораснали до около 210см. Тази дължина включва и опашката на игуаната която е повече от половината от цялата и дължина. Опашката обикновенно е зелена с черни шарки. Самата игуана както личи и от името и също е зелена, но основния цвят при различните индивиди може да варира от светло зелено до сивозелено. Кожата на тези животни е груба на пипане и имат шипове по гърба които съвсем не са опасни, тъй като еластични на пипане. Игуаната има много остри нокти които лесно могат да разкъсат кожата на човек, но за щастие тя не ги използва като оръжие. Много кротки и неагресивни животни са и тези нокти им служат за катерене по дърветата, където живеят. Игуаната дори се привързва към собственика си и свиквала да бъде "гушкана". Освен дългите нокти и пръсти игуаната има още много интересни особенности. Имат много добър слух и обоняние, и превъзходно зрение. Острата им опашка като защитен механизъм може да служи като камшик. Игуаната също като останалите от семейство гущери може да къса принудително опашката си ако тя бъде хваната от хищник, като след известно време тя пак пораства без озобена следа от нараняването. Кожата на зелената игуана е много здрава за да се предотвратят наранявания като порязвания и драскотини и е водоустойчива. Окраската на кожата помага на Зелената игуана да се слее със околната среда и да е по малко забележима за хищници. Ако обаче е разкрита , и трябва бързо да избяга тези животни обикновенно скачат от дървата във водата или направо на земята. Зелената игуана се чувства добре във водата и плува много добре. Изключително здраво и издържливо животно, игуаната може да падне от 15 метра направо на земята без да се нарани. Мъжките индивиди имат кожна гънка под долната челюст наречена гуша която могат да изпъват за да изглеждат по-големи отколкото са, за сплашване на хищници или да впечатлят женските индивиди. Зелените игуани могат да съхраняват хранителни запаси под челюстта си и във врата си за периоди когато не могат да намерят достатъчно храна. Обитават тропически, дъждовни гори на малки надморски височини, близо до водни източници като реки и потоци. Прекарват по-голямата част от времето високо в короните на дърветата на височина 12-15 метра. Този вид гущери са активни през деня, и както и останалите гущери са студенокръвни животни, телесната им температура зависи от температурата на околната среда. Регулират я като поемат слънчева топлина печейки се на слънце или като лежат на топли камъни. Зелените игуани са по скоро животни които живеят сами, но могат да бъдат видени на големи групи на хубави, слънчеви места където се греят на слънце. Когато дойде време за снасяне, игуаната намира някоя дупка в земята където снася около 50 яйца. Понякога изкопават лъжливи дупки в земята около мястото къде то снасени яйцата с цел да заблудят животни които търсят яйца за храна. Яйцата се излюпват след 8-10 седмици. Когато малките се излюпят те растат без родителски грижи. Игуаните снасят много яйца но само между 3 и 10 от малките оцеляват и стават възрастни индивиди. Това става след около около 2 години, когато те стават зрели индивиди. Правилното хранене е много важно за игуаните отглеждани в терариум. Спазването на балансирана и разнообразна диета е от особено значение за растежа и здравето на младите игуани. Храната на тези растителноядни гущери трябва да съдържа повече калций (Ca) отколкото фосфор (P), в съотнишение 2:1 в полза на калция. Други задължителни съставки в менюто на подрастващите животни са растителните протеини. Храната се поднася прясна, нарязана на парчета, съобразени с големината на животното. Някои растения са много подходящи, тъй като отговарят напълно на хранителните нужди а животното. "Салатата" трябва да включва: - Глухарче - листа и цветове (игуаните обичат храна с ярки цветове - цвят от китайска роза, настърган морков, тиква). Глухарчето трябва всеки ден да присъства в диетата поради идеалните му хранителни качества и съотношение калций / фосфор - (2:1). - Люцерна - ценен източник на растителен протеин за младите игуани. Въпреки, че те с готовност приемат всякаква животинска храна тя не бива да им се предлага заради тежките здравословни проблеми които предизвиква. - Бобови растения - зелен фасул, грах - също съдържат растителни протеини. Могат да се замразяват което е удобно за хранене през зимата. - Листа от дървета - черница, слива, лозови листа - в природата това е основната храна на зелената игуана. - Зеле - главно външните зелени листа, които са по-богати на хранителни вещества. - Маруля - не бива да се давакато основна храна продължително време поради ниската и хранителна стойност. - Праз - съотношението Ca:P е добро, а освен това е много удобна храна за зимата. - Моркови настъргани на ренде - съдържат много витамини. - Плодове - дават се само като добавка към основната храна. Повечето видове съдържат повече фосфор, отколкото калций, но затова пък са богатина витамини. Изключение правят смокините Ca:P = 2,5:1. Освен това ярките цветове на някои плодове събуждат апетита на игуаните. Тези гущери с готовност приемат парчета диня, пъпеш, банан, круша, ябълка, киви... Всяка игуана има собствени вкусови предпочитания, затова храненето трябва да бъде разнообразно, за да може животното само да подбира любимата си храна. Два-три пъти седмично храната на подрастващите игуани трябва да се "посолява" с калций (за животни от зоомагазина) и добавка от витамини - най-вече D3, особено ако жовотното не е изложена на ултравиолетова светлина от слънцето или скъпо струващите ултравиолетови (UV)лампи за влечуги. Това е важно за правилният растеж на костите и предотвратяването на рахит. Има и някои храни вредни за зелената игуана: - Месо, кучешка храна, хасекоми - организмът на тези заклети вегетарианци не е пригоден за усвояването на протеини от животински произход, а сущо така съдържанието на фосфор е много голямо. - Спанак - съдържа вещество, което възпрепятства усвояването на калций поради това е вреден за костите.




ГОРСКИ ДРАКОН


Местообитание: Дъждовните гори, Австралия. Националния парк на езерото Барин. Храна: Предимно насекоми. Поянкога червей. Врагове: Сивия ястреб и дивите прасета. Данни: Живеят по дърветат.Имат костни образования по гърба и около главата, които приличат на шипове.Дължината на тялото им може да достигне около 45 см(и още около 15 см за опашката).Мъжките са по-големи от женските.Женските снасят от 1 до 6 яйца в плитка дупка на земята. Имат доста добра окраска ,която има защитна функция.Обичат да бъдат на сигурно на метър-два от земята ,на някое дърво.Помагат за контрола над популацията на насекомите.



КРОКОДИЛ

Местообитание: Северна Америка и други части на света. Храна: Хищник,каквото му попадне Врагове: Анакондите и бракониери. Данни: Много видове крокодили са застрашен от изчезване вид.Крокодилите ловуват като чакат плячката да доиде сама при тях.Давят жертвата си и след това я изяждат.Яйцата на всички видове крокодили се излюпват на четвъртия месец.Малките са напълно оформени е влизат във водата след 20-ина минути.Всички видове имат в устата си по 60 зъба.По принцип те се делят на два основни вида сладководни и соленоводни като първите са по-малки на размери от вторите. Сладководните видове се отличават с по-дълга муцуна.Някои крокодили са в симбиоза с птиците като лежат с отворена уста и чакат някоя птица да дойде за да почисти зъбите им,но не я изяждат.Развиват голяма скорост във и извън водата.Крокодилите са най-интелигентните представители от семейството на влечугите.Опашката им е дълга колкото самото им тяло.На свобода крокодилите могат да достигнат възраст около 100 години.Смятани са част от семйството на динозаврите.



ПИТОН

Местообитание: Дъждовните гори.Също и тресавища , и обикновените гори. Разпространени са в Африка, Азия, Австралия, и Тихоокенаски острови. Храна: Птички, гризачи и малки животни. Варгове: По-големите птици. Данни: Сиществуват няколко вида питони :Green Tree python, Carpet python, Reticulated python, Burmese python, и Indian python. Видовете са около 25.Растат през целия си живот. Но най-бързо когато са малки.Нарастват троино още през първата си година.По големите видове питони живеят 20-30 години. А по-малките видове 10-15 години.Питони завличат жертвите си до дупки ,където ги поглъщат. Именно в тези дупки те могат да хванат и удушат малки прасенца както и някои по-големи котки.За тази цел им помага тяхната дължина и мусколестото им тяло. На дълйина достигат до 4-5 m. No towa e w zawisimost ot wida po-malkite dostigat do 2-3 m. Reticulated python ,който обитава Югоизточна Азия е най-голямата змия на планетата като достига 10 м дължина.Питоните са зависими от водата и за това винаги се откриват близо до нея.След като женските снесат яйцата стават много агресивни,защото ги пазят.Малките се излюпват след 90 дни.Изпадат в летаргия през сухия сезон.Сензорите на обунянието им се намират на езика.Храната в стомаха(която поглъщат цяла ) им се смила благодарение на перистатичните им мускули.



ЖЪЛТОПЕТНИСТА КОСТЕНУРКА

Местообитание: Амазонка Ориноко системите от реки в Северна и Южна Америка, езера, лагуни, и потоци. Както и наводнените дъждовни гори. Храна: Водни растения. Водят се за тревопасни ,но в плен ядат и месо. Врагове: Хората (използват ги за храна). Данни: Името и идва от това ,че има жълти петна около главата.При женските с течение на времето изчезват,но мъжките пазят свойте.Диаметърът на корубата им е около 12 -17 1/2 инча,която им служи като щит.Женските са по-големи от мъжките.Както повечето студенокръвни и те обичат да се препичат на слънце.Пеперудите често кацат на главата им за да се хранят с остатъците от солта по нея.Те са дневни животни.Женските снасят около 50 яйца. Малките се излюпват след три месеца и започват самостоятелен живот.


http://dan-zoo.hit.bg/index2.html
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10353
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm


Назад към Общ форум