Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Смъртоносна любов

Смъртоносна любов

Мнениеот zoomaniak » Нед Дек 14, 2008 11:28 pm

Асансьорен техник гледа стотици екзотични насекоми


Във всяка малка пластмасова кутиика в големия остъклен шкаф на Христо Димитров се въди живот. Мърдат се пипала, шават щипки и дълги отровни опашки. А върху шкафа се долавя подозрително шумулкане. Това пък ако не са хлебарки, минава ми през ум.

Христо е асансьорен техник, но иначе е магистър по автоматика, компютърна техника и технологии. При него сме, защото знаем, че гледа екзотични насекоми. Докато делово вади кутийка след кутийка, за да ни покаже някой ценен паяк или скорпион, в стаята наднича красиво русокосо момченце. „Фори, излез, ако обичаш", отпраща го той.

Фори е почти десетгодишен. Има сестричка с три години по-малка

Двете деца не припарват до кутиите с гадинките

Скоро се уверяваме, че тази родителска забрана съвсем не е пресилена. Докато част от тарантулите на Христо са "безобидни" - "все едно да те ужили пчела, по скоро три пчели", както казва той, - то някои са способни да те парализират. За тях обяснява, че са „малко отровни".

Има и трети вид - „много отровни". Това вероятно значи смърт до половин-един час след ухапването.

Първото животинче е Brachypelma smithi - мексиканска червеноколенеста тарантула. Това е едър женски земен паяк, който наскоро е сменил кожата си.

Тарантулите са най-красиви когато са с ново оперение, обяснява ни собственикът й. Той нежно изважда едрото космато безгръбначно и то се разполага спокойно на дланта му.

Това са най-подходящите паяци за начинаещи. Христо обяснява, че те почти не хапят, защото са много кротки и с уравновесен характер. „Един приятел го е хапала. Оток и 2-3 седмици сериозни болки в крайника", били последствията.

Най-често брахипелмата хвърля уртикарни косми, като се раздразни. Това става по следния начин: тарантулата започва бясно да рита с крака по гърба си. По него има тънки конусовидни косми с кукички, които веднага се забиват в кожата на човека и предизвикват противни сърбящи обриви, обяснява Димитров.

Червеноколенестата запълзява, без да й мигне окото, нагоре по ръката му. Той я хваща внимателно и я прибира в постланата с пръст прозрачна кутийка нещо като самостоятелен апартамент за паяци.

Следващото съкровище е Poecilotheria metallica. Тя е дървесен вид и произлиза от Индия и Шри Ланка. Красиво, черно синкаво създание, което се е изправило в ъгъла на кутийката си и сякаш само чака някой да дръзне да наруши спокойствието му.

Крачетата му не са наредени кръгообразно около тялото, а са изтеглени - 4 назад и 4 напред, така че паякът изглежда някак дълъг и строен. „Пецилотериите са любимите ми паяци, даже сайтът ми така се казва - оживява се Христо. Те са и най-скъпите по 350-500евро.

Ходя до Чехия и до Германия, за да внасям животни." Това са прословутите „малко отровни" тарантули, чието ухапване се разминава с болки и подуване. За разлика от брахипелмата, която, ако е преяла, при падане може да си разплеска коремчето в земята, пецилотерията е много пъргава.

„Пада като котка, полепва навсякъде, защото по краката и по долната част на тялото си има фини власинки. Може да се закрепи и на стъкло - твърди Христо. -След това щипва на 2 метра и се скрива. Аз я изчаквам да се свие в някой ъгъл. Тогава я захлупвам с кутията и готово."

Той ни уверява, че кротушката в кутийката може да отскочи на разстояние 1,5-2 м. Забелязвам в ъгъла й ошушкани люспи от едри хлебарки. Паяците ядът всичко, което е с подходящ размер - тоест не по-голямо от тях самите. Те не отказват плодови мушици, малки мишлета и скакалци. Насекомите са много важна част от диетата, защото от техните обвивки Тарантулите си набавят хитин за собствената си кожа.

А паяците растат, като си сменят кожите. Те ядат лакомо, докато старата им стане тясна. След това спират да се хранят за около 2-3 месеца. През това време се формира новата, по-широка кожа. Когато е готова, старата се спуква и паякът излиза свеж и красив в яркоцветната си премяна. После се въздържа от ядене още 2-3 седмици, докато заздравее крехката новичка обвивка. Затова, когато се описва някой паяк, за него се казва примерно „6 кожи" - тоест сменил е толкова.

Женските паяци са по-ценни, защото по-рядко се раждат и са дълголетници - понякога достигат до 30г. Мъжките живеят три пъти по-кратко по-дребни са, по-често се срещат и не люпят паячета. Затова и цената им е по-ниска.

„80 процента от новоизлюпените паячета са мъжки", казва Христо. Това е така, защото женската се окопава в някоя дупка и чака, а мъжките тръгват да дирят мома за разплод. Те са „скитащият пол". Мнозина мъжкари, готови да отдадат семенната си течност, са загинали по пътя към някоя женска.

Дори след като я открият, голям процент падат жертва на любовта, преди да са успели да продължат рода си -ако са заварили булката гладна. Затова кандидат татковците винаги гледат първо да я приклещят с куките на краката си, така че да не може да ги ухапе. Женската образува пашкул от топче паяжина в която снася около 700-750 яйца.

Христо вади нова хубавица - пухкав грамаден паяк от вида Theraphosa blondi. Тe са най-големите паяци на планетата и достигат до размах на краката 28 см. Телата им стават 12 см, а огромните им зъби (хелицери) са 1,7 см Отровата им не е много силна, но близо 2-сантиметровите „бивни" нанасят сериозни поражения. При това са доста агресивни. Най-лошото е, че са нерваци в при най-малкото движение в терариума хвърлят уртикарни косми.

„Тези паяци са като вулкан - с възхищение разказва Христо - Живее си в дупката и чака. По вибрациите на почвата се ориентира кога приближава потенциалната плячка. Като мине нещо, направо изригва и го смазва!" Димитров казва, че любимците му не са привързани към никого.

"Паякът не е животно като кучето или котката. Няма да се привърже към теб или да те познава. Ако е гладно, иска да яде. Ако е нервно, ще те захапе. Аз лично съм забелязал не само че различните видове имат различен темперамент, но и в различните стадии на развитието си един и същи екземпляр си променя характера."

Окуражен от възхищението ми към паяците, Христо обявява: „А сега ще ви покажа нещо красиво!" Косматият като кафява мечка паяк с името Brachypelma klaasi според мен не може да се сравни по красота със следващия вид Avicularia bicegoi. Този паяк изглежда като заскрежен, защото косъмчетата му завършват с бели крайчета. Телцето му е някак прибрано, приятно. Не е едро и предизвикателно като при някои от другите видове. Това е кротък паяк, който лесно се гледа, но неясно защо е рядко разпространен у нас. Може би защото красотата му остава скрита за останалите ценители.

Стигаме и до скорпионите. Огромен черен скорпион, изглежда, е нещо като беззъбото пале в къщата.

Той не е силно отровен и по-скоро разкъсва жертвата с грамадните си като на рак щипки, отколкото жили. Това е мъжки императорски скорпион. „Мъжките са с по-стройни тела и по-космати щипки", казва собственикът на близо 20-сантиметровото създание.

Скорпионът се кротва върху ръката на стопанина си, докато той вади кутийка с малко, прозрачно същество с недоразвити щипчици. Този скорпион е изключително отровен. Пет сантиметровата женска Leiurus quinquestriatus произхожда от Северна Либия. Докато домакинът ни се опитва да я хване с дълга пинсета за опашката, гадинката надига задната си част, готова да я впие в първото попаднало й късче жива плът. Ако коефициентът на токсичност на злощастно известния паяк черната вдовица е 0,96 (имайте предвид, че колкото по-малък е, толкова по-смъртоносна е отровата), този на Leiurus quinquestriatus е 0,18-0,21.

„Мога да го извадя в ръка, но не мисля, че си заслужава риска от подобни демонстрации. Все пак имам две деца признава той.

Съпругата на Христо не роптае срещу хобито му.

Тя е преподавателка по математика и информатика и помага на мъжа си за поддръжката на уебсайта му. Единственото, срещу което протестира, е, когато Христо носи змии в къщи.

Виж, отровните жабки са друго нещо. Мъничко, синичко, царя от Път отбива - за вечни времена... Познайте що е то? Чисто и просто жаба дърволаз - Dendrobates azureus. Толкова е токсична, че ако я пипнеш, можеш да умреш. С нея индианците натърквали стрелите си, за да поразяват противниците дори с одраскване.

Всъщност това е мит. Не синята жабка, а нейна роднина, също южноамериканска, но с жълт цвят са ползвали индианците. Истински отровната жаба е от вида Phyllobates. А този дърволаз само ще ви поболее. Понеже добива отровата си от отровните насекоми, които яде, отгледана в плен тя е почти безвредна.

Така твърди Христо, но неговите представи за безвредност са по-различни и затова не се доближавам много до красивата като ярка тюркоазена капчица жаба, скрита в извивката на едно зелено листо в терариума до прозореца. Питам гледача на отровни гадинки кога се е зародил интересът му към животинския свят. Той поглежда неразбиращо. "Ами не знам. Винаги е имало някакви животни рибки от реката, жабки, гущери, смоци, слепоци..." Като дете ги е ловял в селото на баща си - Сухаче, край Червен бряг.

Изведнъж като фокусник той вади някаква кутия, покрита с бял тюл. Отдолу щъкат тлъсти Гигантски американски хлебарки. Почти красиви са. Той обаче успя да ни покаже само два от трите си вида хлебарки. Изгледахме с фотографа с потрес крилатата Archimandrita tesselata, за която Христо, като във вица, ни увери, че да лети, да лети -колко да лети - най-много двадесетина сантиметра. Точно колкото да ни кацне на бузата. И въпреки, че се опита да ни зарадва и със следващия модел - Blaberus carniifer, последните капки на нашата възхита към хлебарковия род се отцедиха и се развикахме: „Приберете ги! Приберете ги!".

За наша утеха Димитров демонстрира, че обича не само странни и опасни гадинки.
Трите сибирски ивичести катерички с безкрайно дълги опашки се разтичаха в клетката си, когато бръкна в нея. Христо извади едната. „Не обича да я гушкат и да я държат в ръка, но иначе дава да я пипат."

След като прибра ивичестия катеричок, той бръкна в съседната клетка, хвана куха кръгла черупка от някаква огромна ядка и започна да я тръска. През дупката с яростно съскане и ръмжене се подаде главичката на някакво сънено животинче. Оказа се австралийска летяща катерица. Бясна от това, че я е събудил и я е издърпал насила от леговището й, тя продължи да ръмжи и да мърмори, като правеше безполезни опити да го захапе. През това време Христо с гордост ни показа ципата между предните и задните й крака, благодарение на която това уникално създание от семейството на опосумите може да лети. „Както виждате, катеричките са като котенцата. Ако се занимаваш с тях, можеш да си ги опитомиш."

Напускаме малкия софийски апартамент в шести вход на един най-обикновен столичен блок. Време е Христо да нахрани животните. Той споделя, че това занимание му отнема всяка свободна минута. Възкликвам: „Ама че трудоемко хоби!" „Хоби би било, ако гледах 5-6 вида тарантули. Това си е...знам ли, мания!", отвръща той.

в-к 24часа
13.11.2008г.
Автор Елизабет Радкова
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Назад към Общ форум