Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Гъбите --отровни и ядливи

Гъбите --отровни и ядливи

Мнениеот meri » Пет Май 30, 2008 5:14 pm

Представата за гъбите ни идва главно от няколко ядивни и отровни вида гъби. Обаче са не само печурката, рижиката, сърнелата, манатарката, масловката. Гъби са и синьо-зелените плесени, и черните мухъли. Гъби са също и царевичната главня и житната ръжда. Към гъбите се отнасят и брашнестата мана и лозовата плазмопара. Гъби „карат" и тестото да се надига като живо, и гроздовия сок буйно да кипи. Но и те са само нищожна частица от невъобразимо голямото разнообразие от гъби на Земята. Миколозите (така се наричат специалистите, които изучават гъбите) са описали досега около 100 000 вида.
Гъбите са своеобразни организми във всяко отношение. Вегетативното им тяло е изключително просто и еднообразно устроено. То е известно под името мицел, или гъбичина, и представлява най-често паяжиноподобна система от тънки и разклонени безцветни нишки — хифи. При някои гъби хифи-те са дори без напречни прегради и образуват мицел, който видимо е изграден от една единствена гигантска клетка. При други гъби (те са мнозинство) хифите са разделени с напречни прегради на клетки и образуват многоклетъчен мицел. А има и гъби (такива са например дрождите), цялото вегетативно тяло на които се състои само от една микроскопична клетка.
И нито едно „зрънце" хлорофил не може да се намери в клетките на която и да е от тези 100 000 вида гъби. Ето защо в сравнение с растенията гъбите не са в състояние да се изхранват самостоятелно чрез фотосинтеза. Те живеят или като сапрофити — използуват за храна главно мъртви растителни и животински остатъци (образно казано, задоволяват се с остатъците от богатата трапеза на природата), или като паразити — нападат живите растения и животни.
За разлика от еднообразието и простотата в устройството на вегетативното тяло при гъбите се наблюдава изключително разнообразие в начините на размножаване и в органите, чрез които то се осъществява. Гъбите се размножават чрез разкъсване (естествено или изкуствено) на мицела им или чрез разпадане на хифите на отделни членчета, всяко от които се развива , в нов мицел. Размножават се също и чрез пъпкуване. Безполовото им размножаване се осъществява с помощта на различни типове спори, които се образуват или направо от мицела, или в специални органи — плодни тела. Много видове гъби през време на жизнения си цикъл образуват по няколко типа спори и по няколко типа плодни тела. Тъкмо тях мнозина погрешно смятат за „цялата" гъба.
Гъбите са широко разпространени навсякъде по Земята, където има и други организми. Те не могат да съществуват сами. Най-много и най-разнообразни гъби се срещат във влажните гори.
Гъбите играят изключително важна роля в кръговрата на веществата в природата. Заедно с бактериите те разлагат остатъците от измрели растения и животни до по-прости органични вещества и до неорганични съединения. По този начин те обогатяват почвата, правят я по-плодородна.
Извънредно голяма е ролята на гъбите и в живота на човека. Около 10 000 вида от тях (някои твърдят, че са дори 25 000) са коварни паразити. Те нападат главно цветните растения и причиняват или загиването им, или нарушават тяхното нормално развитие, като ги изтощават и така ги правят лесна плячка за други вредители. Жертва на гъбите паразити често стават и културните растения в полята и в зеленчуковите и овощните градини.
Гъбите паразити не щадят и животните, и човека. Причиняват им множество тежки и понякога трудно излечими болести, които са известни под общото име микози.
Не са малко и гъбите сапрофити, които се настаняват по готовите продукти от растителен и животински произход, причинявайки мухлясването и плесеня-сването им. Те не щадят дори книгохранилищата, складовете за обувки и за други кожени изделия.
Големи са също щетите, които многобройните видове паразитни и сапрофитни гъби причиняват на горското стопанство и на дървопреработващата промишленост. Едни от тях нападат живите дървета и водят до преждевременното им загиване. Други се заселват по още необработените дървени трупи или по вече обработената дървесина, разрушават ги и ги правят негодни за използуване.
Човек има обаче и много приятели сред гъбите. Такива са например дрождите (квасните гъбички), които се развиват бързо и в големи количества в разтвори, богати на захари, и предизвикват спиртната ферментация. На тях дължим бухналия вкусен хляб (маята за хляб не е нищо друго освен пресовани и пакетирани дрожди). Същите гъбички предизвикват и ферментацията при производството на бирата и затова ги наричат по-често бирени квасни гъбички. На винената квасна гъбичка пък се дължи ферментацията на гроздовия сок и превръщането му във вино.
Приятели на хората има и сред плесеновите гъби. Именно някои видове от тях придават особения вкус на сиренето рокфор и камамбер. На тях дължим и чудодейното лечебно свойство на пеницилина, благодарение на който милиони жители на Земята ежегодно се спасяват от смърт.
Не е малък и броят на ядивните гъби, с които хората обогатяват и разнообразяват трапезата си.
http://bg-science.info/view_botanik.php?id=6

Отравяне с гъби с местно действие

Гъби с местно действие са:

1. Дяволска гъба (Boletus satanas)
2. Бясна гъба (Russula emetica)
3. Отровна млечница (Lactarinus forminosus)
4. Дипленка или мечо ухо (Helvella esculenta)
5. Лъжлива печурка (Agaricus xanthodermus)
6. Ентлома (Entoloma lividum)

Отравянията с тези гъби са най-чести. Те съдържат резиноидни вещества със силно иритативно въздействие върху стомашно-чревната лигавица.

Клиника: Латентният период е кратък – ½ -2 часа. Появяват се силни коремни болки, гадене, повръщане, диария. При тежка диария може да настъпи дехидратация.
Оплакванията изчезват за часове, най-много до 1-2 дни.

Лечение: Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се дава очистително средство. При прояви на дехидратация се вливат водно-солеви разтвори


Отравяне с гъби с невротропно действие

Гъби с невротропно действие са:

1. Червената мухоморка (Amanita muscarina) – расте от юни до септември в иглолистните гори. Има червена шапчица, покрита с бели петнисти останки от първичната й бяла ципеста обвивка. На пънчето си има бяло пръстенче, а в основата му – 3-4 реда грапавини, наредени като гривна.

2. Вълчи зъб (Inocybe fastigata, Inocybe patouillardi, Citocybe delabata) – расте покрай храсти, в паркове и градини, в полите на планините. Младата шапчица се показва като бял зъб, а след това става охрено- до керемиденочервена, по краищата е разпокъсана. Пластинкити й са землистокафеникава, а пънчето – бледорозово.

3. Пантерка(Amanita pantherina) – расте в покрайнините на горите и в храстите. Шапчицата й е отначало кълбовидна, а после – равна и покрита с много белезникави парцалчета. Младите гъби имат цвят на мляко с какао, а по-старите са кафяви. Пластинките й са бели. Пънчето е със задебелена основа, има високостоящо пръстенче.

Тези гъби съдържат алкалоида мускарин, който възбужда парасимпатикуса. Червената мухоморка и особено пантерката съдържат и атропиноподобно вещество. При отравяне с тези гъби се наблюдават два синдрома: мускаринов и пантеринов. У нас отравяния с тези гъби се срещат рядко.

Клиника: Латентният период е много крътък – ½ -1 час.
Мускариновият синдром се характеризира с изпотяване, повишено слюноотделяне, сълзотечение, повръщане, коремни болки, диария, миоза и брадикардия. В тежки случаи настъпва задух, цианоза, белодробен оток, кома.
Пантериновият синдром се характеризира с гастроинтестинални прояви и с холинолитичен синдром – атаксия, възбуда, дезориентация, делир, халюцинации. Лигавиците са сухи, има мидриаза, тахикардия. В тежки случаи настъпват и гърчове.

Лечение: Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се дава очистително средство. При мускаринов синдром, като антидот се прилага атропин. При пантеринов синдром се потиска възбудата с диазепам. Срещу атропиноподобния ефект се дава физостигмин.

Прогноза: Обикновено е благоприятна – проявите стихват за около 12 часа.


Отравяне с фалоидни гъби

На латински език: Intoxicatio phalloides.
На английски език: Phalloides poisoning.

Причини: Причинява се от фалоидните гъби: зелена мухоморка (Amanita phalloides), бяла мухоморка (Amanita phalloides var. verna) и леплива бяла мухоморка (Amanita virosa). Тези гъби растат из горите, особено сред иглолистните, от юни до октомври. Шапчицата на зелената мухоморка отначало е камбановидна, а след отварянето й става почти равна, със зеленикава до кафявозеленикава повърхност. При бялата мухоморка шапчицата е бяла. Плочките на всички фалоидни гъби са чисто бели. Пънчето им също е бяло, задебелено към основата, с характерно пръстенче.

Патогенеза: Фалоидните гъби съдържат следните токсини:
- фалин – термолабилен токсин, който причинява хемолиза при консумация на сурови гъби.
- термостабилни токсини от групата на фалоидина и на аманитина (α-аманитин, β-аманитин, γ-аманитин). Те потискат продукцията на АТФ в чернодробните клетки и по-слабо в клетките на други органи (миокард, бъбреци, главен мозък). Тези токсини са термостабилни, така че гъбите са отровни и след термична обработка.

Патоанатомия: Установява се тежка мастна дистрофия на черния дроб, по-слабо изразена в бъбреците и миокарда. Има хеморагични участъци и увеличена секреция по лигавиците на храносмилателния тракт.

Клиника: Първите прояви възникват средно 12-16 часа след консумацията на отровните гъби – налице е дълъг латентен период. Различават се три стадия:
1. Гастро-интестинален стадий – започва с повръщане и коремни болки. Появява се диария, която за кратко време довежда до тежка дехидратация и шок. Този стадий продължава 2-3 дни.
2. Хепатален стадий – черният дроб се увеличава, става болезнен при палпация, появява се жълтеница и кафеникаво оцветяване на урината поради наличието на жлъчни пигменти. Често се откриват данни за бъбречно увреждане -олигурия с протеинурия. ЕКГ също показва промени.
При неблагоприятно развитие постепенно настъпват прояви на остра чернодробна недостатъчност – кръвоизливи следствие хеморагична диатеза, помрачаване на съзнанието, делир, гърчове и кома.
3. Възстановителен стадий – той е продължителен. Чернодробните прояви преминават за 2-3 седмици.

Лабораторни изследвания: В кръвта се установяват: високи стойности на трансаминазите, повишен директен билирубин, хипергликемия, умерено увеличение на уреята, амоняка и креатинина. Протромбиновото време се понижава.

Диагноза: Поставя се по данни за консумация на гъби, по продължителния латентен период, по клиничните прояви. От значение е и едновременното заболяване на няколко членове на едно семейство. Гъбните отравяния имат характерен сезон – лято-есен.

Диференциална диагноза: Прави се с бактериални гастроентероколити, с хепатити.

Лечение: Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се прилага очистително средство. Ако обаче вече е налице диария, очистителното не се прилага.
Депурационните методи са ефикасни през първия стадий. Може да се извърши хемодиализа, хемоперфузия, плазмофереза. Ако са изминали повече от 48h от консумацията малко може да се разчита на депурацията.
Важно значение има навременното започване на инфузионна терапия. Вливат се водно-солеви и глюкозни разтвори, аминокиселинни разтвори. Прилага се натриев бикарбонат за борба с ацидозата, кортикостероиди за борба с шока.
Препарата Silibenin се използва като антидот с много добър ефект. Смята се, че пеницилинът има защитна роля за черния дроб. Прилагат се и витамини – С, В1, В12, К1.
За потискане образуването на амоняк в червата се дават перорално мощни нерезорбиращи се антибиотици.

Прогноза: При много от болните прогнозата е неблагоприятна. Смъртността е висока – между 40 и 60%.


http://arsmedica.bg/bg/poisonings.html



Ядливи гъби

Ядливите гъби се използват широко в много кухни (най-вече Китайската , Японската и Европейската).Въпреки, че са слаби източници на храна, много видове осигуряват витамини като thiamine, riboflavin, niacin, biotin, cobalamins и ascorbic acid.По принцип не са източник на витамин D, но при ултравиолетова светлина обвивката им потъмнява и стават добър източник на витамина.Гъбите могат да бъдат също и източник на минерали като желязо, selenium, potassium и фосфор.

Повечето гъби, които се продават в супермаркетите са отгледани в гъбни ферми.Най-често срещаната е Agaricus bisporus защото е безопасна за ядене и отгледана в стерилизирана среда.

Яденето на гъби събрани от горите е рисковано и не трябва да бъде практикувано от неопитни.За разделянето на ядливи и отровни гъби , специално за тези с ципи се изисква специален оглед в детайли; няма обща черта, чрез която може да се различат отровните гъби.

Отровни гъби

Интересно при гъбите е, че много видове могат да създадат втори метаболизъм, което ги прави токсични, умопобъркващи и дори произвеждат органична светлина.
Малко видове могат да убият човек, а други от тях имат сурови и неприятни симптоми.Гъбите произвеждат тези химикали за защита.

Психотропни гъби

Гъбите от рода Psilocybin съдържат халюциногенни субстанции.Те са познати като “магически гъби” и се продават в Smart shops в много части на света, въпреки, че в някои страни са забранили техните продажби.Няколко други вида също се ядат заради техните психотропни ефекти, като fly agaric, която се използва за шамански цели в племена на североизточен Сибир.Заради психотропните им действия, някои гъби се използват в родната медицина, където служат за лекуване на умствени и физически болести.

Гъбата е месесто, спороносещо тяло на плесен, обикновено расте над земята върху почвата или върху източника на храна.Стандартното име “гъба” по принцип се отнася за култивираната бяла печурка, Agaricus bisporus, за това думата гъба е най-често употребявана за плесен която има стъбло, шапка и ципи от долната страна на шапката точно като бялата печурка.

Разпознаване


За разпознаването на гъбата се изисква основно разбиране на микроскопичната им структура.Повечето от тях са Basidiomycetes и са спорести.Техните спори се наричат basidiospores, които се произвеждат в ципите и падат под вид на дъжд от пудра.Ако шапката се откъсне и постави на обратно за една нощ, ще се получи отпечатък на спорите.Цветът на отпечатъка се използва за разпознаване на гъбата.Цветът може да бъде бял (най-често), кафяв, черен, лилаво-кафяв,розов и жълт, но почти никога син, зелен или червен.

Днешното разпознаване на гъби става молекулярно, но стандартните методи от средновековието все още се използват.Видът на соковете при разчупване,реакции при натъртване,миризма,вкус и място на обитаване са все още използвани методи от аматьори и професионалисти.Вкусването и помирисването на гъбите може да бъде опасно ,защото гъбите имат собствена отрова и алергии.

Други видове Agaricales са гъбите плесен като fairy-ring (Marasmius oreades),shiitake,enoki, oyster mushroom,fly agarics и други видове магически гъби от рода Psilocybe като straw mushroom и shaggy manes итн.
Под думата гъба стоят близо 14000 различни вида.

Растеж


Много видове гъби се появяват нощем, те растат и се развиват бързо.Този феномен е източника на няколко английски израза като “mushrooming”(да пораснеш бързо) и “pop lika a mushroom”(да изскочиш неочаквано като гъба).Всъщност всички видове гъби ръстат по няколко дни, въпреки, че се уголемяват с голяма скорост чрез абсорбиране на течности.Култивираните гъби ,както и полевите гъби първоначално сформират тяло ,което се нарича карфица поради миниатюрният им размер.Леко пораснали те се наричат копчета отново заради размера и формата им.Веднъж щом тези размери са постигнати, гъбата започва бързото изсмукване на вода от почвата.
Подобни гъби като parasola израстват нощем и изчезват следобед.
Не всички гъби израстват през ноща; някои ръстат много бавно и създават тънка обвивка около телата си като ръстат от краищата си или добавят пеницилин.

Размер и живот

За гъбите се знае, че не живеят дълго, но плесента, която оформя телата им може да има дълъг живот и да бъде в голям размер.Колония от Armillaria ostoyae в Малхирската Национална Гора в САЩ е достигнала 2400г и размер от 2200 акра.Повечето плесен е подземна и се крие в корените на дърветата.


http://гъби.com/node/2







плодова манолия
(MONILINA FRUCTIGENA)

Плодовата монилиния е паразитна гъба, кояю ще намерите във всяка ябълкова или крушова овощна градина през време на наедряването и зреенето на ябълките и крушите. Ще я установите също и във всяко плодохранилище. Гъбата ще откриете лесно и със сигурност ще я познаете от пръв поглед по външните признаци на заболяването, което причинява. Това са различно големи закръглени кафяви петна по плодовете с концентрично разположени по тях пръстени, образувани сякаш от някаква охрено оцветена плесен, или черни петна, които изглеждат като покрити отгоре с гланц и обикновено са без пръстени по тях. Това заболяване е известно под името „късно кафяво гниене", или „черно гниене", по семковите овощни растения — ябълка, круша, дюля, мушмула и др.
Ако разгледате с по-силна джобна лупа плесеновидните пръстени по кафявите петна, ще видите, че те са образувани от отделни снопчета или туфички от къси нишки, макар че на пръв поглед изглеждат непрекъснати, плътни. Само микроскопът ще ви разкрие, че всяко снопче или туфичка се състои от безброй много храстовидно разклонени хифи, клонките на които са начленени и се разпадат на отделни клетки — спори (конидии). Когато тези спори попаднат по наранени плодове още на самото дърво или в плодохра-нилището (голяма услуга в това отношение оказват на гъбата градушките и невнимателните берачи), те покълнват и заразяващите им хифи навлизат през раните в тъканите.
Там хифите се разрастват в многоклетъчен силно разклонен мицел, който пропълзява между клетките, изхранва се от техните сокове и ги умъртвява. Наскоро по повърхността на плодовете се появяват най-напред кафяво или черно обагрените петна, по които след това се развиват един след друг и плесеновидните пръстени с туфичките от споро-образуващи хифи. Нападнатите от паразитната гъба плодове преждевременно окапват или остават по клоните и изсъхват (както се изразяват специалистите — мумифицират се).
Ако с микроскоп изследвате такива мумифицирани плодове, в тях ще откриете многобройни кухи кълбести образувания, чиито стени са образувани от гъсто сплетени хифи. Наричат се склероции както при моравото рогче. С тяхното образуване паразитната гъба завършва цикъла си на развитие и в това състояние прекарва зимата.
На следващата пролет, когато времето трайно се затопли — към края на май и началото на юни, склероциите, прези-мували в мумифицираните плодове, които са останали по клоните или са окапали под дърветата, „оживяват". От тях, най-често направо, израстват снопчета от спорообра-зуващи хифи и спорите (конидиите), разнасяни от вятъра или насекомите, попадат върху близалцата на цветовете. Там те покълнват и заразяващите им хифи се спускат по тръбичката на стълбчето до яйчника, но не засягат семе-пъпките, не убиват ,,плода". Докато той едрее, заразяващите хифи се разрастват в мицел, който пълзи между клетките на тъканите му, и едва когато се охранят добре, започват да ,,пускат" туфичките от спороносни хифи по повърхността на образувалите се вече по плода кафяви петна. По-нататък продължава вторичното разнасяне на заразата до прибирането на реколтата.
Монилинията е най-опасната болестотворна паразитна гъба по овощните дървета.



пъпчива пърхутка

(Lycoperdon perlatum)

Къде ли няма да срещнете пъпчивата пърхутка! Започнат ли юнските дъждове, ще я видите да се показва на групи по почвата (понякога и по изгнила дървесина) в горите — и в широколистните, и в иглолистните. Ще я откриете също край горските пътища и в сечищата. Затова някои я наричат и горска пърхутка.
По форма тази пърхутка прилича на боздуган, макар че миколозите я описват най-често като бухалковидна или крушовидна. Във всички случаи обаче плодното й тяло е разделено на две повече или по-малко ясно разграничени части — горна, която е леко сплеснатокълбеста (при най-младите е с връхче), и долна, която наподобява пънче. Само най-едрите екземпляри от нея достигат размерите
на средно голяма круша. Обикновено плодните тела са по-малки.
Важен външен отличителен белег на пъпчивата пърхутка е, че цялата й повърхност е гъсто покрита с дебели къси шипчета и брадавички. В началото те са снежнобели, но с възрастта постепенно променят цвета си в охрен до кане-ленокафяв и накрая започват да опадват. А започнат ли да опадват, под тях се разкрива белезникавата до сиво-кафява, наподобяваща пергамент вътрешна обвивка на плодното тяло. След узряването на спорите тази обвивка се разкъсва само на върха и те излитат през образувалото се отворче, широко около 5 мм.
Месото на младите плодни тела е снежнобяло, плътно, крехко и сухо, с приятен гъбен аромат. Само ден-два след като се покаже обаче, то започва да омеква и се превръща във водниста жълто-зелена до маслиненокафява каша, която скоро изсъхва и плодните тела се изпълват с тъмнокафява праховидна .маса, образувана от зрелите спори.
С името пърхутка (също прахавица, пухче) нашият народ нарича не само горската, или пъпчивата, но и всички останали гъби от този тип, които се срещат у нас. А те са повече от петдесетина вида и са с различна форма. Едни са кълбести, други са крушовидни, трети приличат на боздуган. Различни са и по размери, Някои не са по-големи от топче за игра, други са едри колкото орех или топка за пинг-понг, трети са големи колкото кокошо или гъшо яйце. Сред тях има и същински великани. Такава е голямата планинска пърхутка (1^ап$егтапта %1%аШеа), която нормално е голяма колкото футболна топка, но при много благоприятни условия може да достигне размерите и тежината на тиква кестенка.
Пърхутките са различни и на цвят. Когато са още млади, едни са чисто бели, други са тютюневожълтеникави, а има и сиво-бели, и сиво-черни. Отвън някои са гладки като яйце, други се напукват като изсъхнала тиня, трети са покрити с брадавички или къси шипчета. Има и гъсто осеяни с дълги и остри шипове, които приличат на малки таралеж -чета.
Всички пърхутки са полезни гъби. Те са лековити. Порежете ли си пръст и потече ли кръв от него, няма нищо страшно, ако имате под ръка пърхутка. Насочете отворчето на върха й към порязаното място, пухнете няколко пъти, за да се покрие с праха (това са спорите на гъбата), който ще излети от него, и скоро кръвта ще престане да тече, а болките ще утихнат. А когато пърхутките са още млади и месото им е все още снежнобяло, плътно и крехко, те имат отлични вкусови качества и чудесен аромат.



сива копринка

(Coprinus atramentarius)

Торища, ниви, градини и ливади, торени с оборски тор, и всички други места, където минава, пасе и лагерува добитък — това са местата, по които през цялото време от средата на пролетта до късна есен можете да видите сивата копринка. Ще я откриете също и около изгнилите пънове из сечищата и в редките гори, около тополите и върбите в речните долини.
Ето някои от по-характерните външни отличителни белези на сивата копринка, по които лесно ще я отличите от всички останали пластинчати гуглести гъби, включително и от най-близките й родственици. Нейните плодни тела се надигат по много едновременно, затова винаги ще ги видите да растат в гъсто скупчени групи, които отдалече приличат на купчини от заоблени камъчета. Гуглите им отначало (когато току-що са се показали) са продълговато яйцевидни. Много скоро обаче те израстват, покривалото, което в началото свързва краищата им с пънчето, се разкъсва и те се разтварят. Тогава ще видите гуглите на сивата копринка като камбанки или като полуразтворени чадърчета, най-често с диаметър от 5 до 8 см, издигнати на бяло пънче, високо от 10 до 18 см. Гуглите имат надлъжни бразди (изглеждат ребристо надиплени). Отгоре в началото са сиво-бели или сиви до сиво-кафеникави и са голи, с изключение на „темето", което е покрито с дребни кафяви люспи. То е и по-тъмно. Със стареенето обаче гуглите стават сиво-синкави, после краищата им започват да почерняват, нацепват се лентовидно и се завиват нагоре. Едновременно с това и пластинките, които отначало са белезникави, потъмняват, а накрая почерняват и заедно с цялата гугла постепенно се втечняват. След известно време на мястото, където е расла сивата копринка, ще видите или черна каша, или само засъхнало черно петно, останало сякаш от разлято черно мастило или черен туш. Това е дало повод тя да бъде наречена с две други имена — мастилена копринка и чернилна гъба. Но и трите имена на тази гъба не са народни. Нашият народ я нарича просто торна гъба. Точно това значи и научното име на рода. То произлиза от гръцката дума копрос, която означава тор. Ето защо на нея най би й подхождало името сива торница.
Дали защото външният й вид не е много привлекателен, или защото най-често расте по неугледни места, но дори опитните гъбари рядко посягат да откъснат сива копринка за ядене. Докато е съвсем млада, тя може да се яде, макар че не притежава високи вкусови качества и е без аромат. Но тя е враг на алкохола и на кафето и причинява тежки отравяния, ако се яде след употребата им. Затова в някои страни я наричат противоалкохолна гъба.



същинска праханова

(Fomes fomentarius)

Плодните тела на същинската праханова гъба няма да видите по бора, смърча, елата или по което и да е друго иглолистно дърво. Ще ги откриете най-често по стъблата на по-старите букови дървета в буковите гори и по много други видове диви и културни широколистни дървета.
Ето и белезите, по които ще можете да разпознаете същинската праханова гъба. Плодните тела имат форма на копито, а размерите им са различни. Към края на живота си (плодните тела доживяват до двадесетгодишна възраст) някои от тях достигат големи размери: диаметър — 40 см, височина — 20 см, а масата им — до десетина килограма/
Повърхността на плодните тела е разделена с тесни плитки бразди на концентрично разположени различно широки пръстеновидни зони, всяка от които съответствува на ежегодното им нарастване. Тя е покрита с гладка ненапук-ваща се твърда „като камък" кора. При младите екземпляри кората е светлосива, а при по-възрастните и най-старите е тъмнопепелявосива до възчерносива и в основата завършва със сиво-бял до червено-кафяв заоблен и тесен ръб.
Отдолу плодните тела са плоски, светлосиви (младите) до кафяви (по-старите), с гъсто разположени белезникави точици.
Подобни по форма и размери плодни тела образува обаче и лъжливата праханова гъба, известна на специалистите под научното име РЪеШпш гдпшгтв. Тя е близък сродник на същинската праханова гъба (някога се е наричала Ротеь г%пгапш) и паразитира заедно с нея по едни и същи видове дървета. Затова плодните им тела често се развиват едно
19
до друго. Но те могат лесно да се различат. Плодните тела на лъжливата праханова гъба са с напукана кора и със силно изпъкнала долна страна, а ръбът им е много широк.
Как са устроени плодните тела на същинската праханова гъба, можете да разберете дори ако сте „въоръжени" само с ножче и обикновена джобна лупа. Разгледайте най-напред с лупата долната им повърхност и вместо белезникавите точици ще видите малки дупчици — прилича на много фино сито. След това с ножчето откъртете от нея парче от най-долния слой и разгледайте с лупа горната му страна. Ще видите, че и тя е надупчена като сито. Това ще ви подскаже, че целият слой е съставен от гъсто „залепени" една до друга тръбици. В тях се образуват от специализирани хифи спорите на гъбата, с които тя се размножава. Тръбиците имат и специално име — хименофорни тръбици.
Като отстраните един след друг всички хименофорни слоеве (всеки от тях се образува през един вегетационен сезон), ще стигнете до вегетативната (безплодната) част, наречена строма на плодното тяло. Тя е изградена от рехаво влакнеста, подобна на кече „тъкан", с тютюневокафяв до златистокафяв цвят. Над нея се намира вече кората, която покрива отгоре плодното тяло.
Същинската праханова гъба е паразит по диворастящи и културни широколистни дървесни растения, но не напада младите и силни дървета, а по-старите и болнавите. Когато спорите на гъбата попаднат на „жива" рана по кората или по още незаздравялото място от някой наскоро отчупен клон, те покълнват и от тях израстват хифи. След сложен процес на сливане една с друга от хифите се развива ми цел, който постепенно прониква в дървото, докато достигне дървесината. Веднъж загнездил се в нея, мицелът започва да я разрушава (хифите му отделят вещества, които я разтварят) , за да се храни, и дървесината загнива. Когато мицелът се охрани добре, на различни места по стъблата и клоните на нападнатите дървета започват да се образуват едно след друго плодните тела на паразитната гъба с форма на копито. Такива дървета, ако са нападнати масово, загиват на корен или стават жертва на бурите.



домашна гъба
(Serpula lacrymans)

Домашната гъба не напада живите дървета като същинската праханова гъба или като обикновената пънчушка. Няма да я видите също по гниещите на корен или повалени стъбла, нито по изгнилите пънове в горите. Няма да я срещнете никъде сред природата. Тя се заселва само по обработената вече дървесина. Затова ще я откриете най-често в складовете за дървен материал, по дървените конструкции в жилищните сгради, в стопанските постройки, в парниците и оранжериите — по всякакви съоръжения, изработени от дървен материал. Ще я откриете лесно, преди още да сте я видели, по тежкия дъх на гнило, който се усеща навсякъде, където вече се е настанила, особено в затворените и непроветрявани помещения.
Първият видим признак, с който домашната гъба издава присъствието си, е появата на мицела й по дървените части. Отначало той е бял и прилича на разстлан памук. Скоро от него се образуват дълги мицелни върви от гъсто сплетени хифи, които приличат на нишковидни корени, а самите му памукоподобни „възглавнички" се превръщат в образувания като тънка ципа. Едновременно се променя и цветът на мицела. Той придобива жълтеникав, възрозов, лилав и сив оттенък. Така изглежда домашната гъба, преди да започне да образува плодни тела. Самите плодни тела са големи. Могат да стигнат до 50 и повече сантиметра ширина, а на дължина — до няколко метра. Те са тънки, но месести (на дебелина достигат 3 см). Разпростират се като палачинки. Имат силно задебелени беломъхести краища, отделящи често по повърхността си капки водниста течност. Затова
домашната гъба била наречена сълзлива или плачеща гъба. Отгоре плодните тела на домашната гъба са ту охрено-жълти или светло- до тъмноръждиви, ту маслиненокафяви. Те са гъсто покрити с ямички, широки от 2 до 3 мм и дълбоки един-два милиметра, затова повърхността им изглежда мрежеста. В тези ямички, по върховете на специализирани хифи — базидии, се образуват спорите на гъбата
— гладки елипсовидни или яйцевидни охрено-жълти или светлоръждиви едноклетъчни телца, с които се размножава. Сред гъбите, които нападат и разрушават обработената дървесина, домашната гъба се ползува с най-печална слава. Особено големи поражения е нанасяла в миналото, когато главният строителен материал е било дървото. Под набезите на домашната гъба рухвали домове, мостове и всякакви други дървени строежи и съоръжения, а хората били безпомощни да я спрат. В по-ново време на пътя на домашната гъба все по-често се изправят други строителни материали
— тухли, желязо, бетон. Но дървеният материал все още се използува нашироко в строителството. Ето защо и сега твърде често домашната гъба ту ще пропълзи в някоя вила или зимник, ту ще нападне някой склад, в който са струпани греди, дъски, за да остави след себе си навсякъде, откъдето мине, чупеща се на малки кубчета и стриваща се на прах дървесина.



керино ухо

(Sarcoscypba coccinea)

Керпною ухо се среща във всички краища на България, но не расте навсякъде и по всякакви субстрати. Тя има строго определено ,,меню" — гниещи по почвата клонки от широколистни дървета и храсти. По клонките „се ражда" и се развива мицелът й, хранейки се с мъртвата им дървесина, по тях „отглежда" и плодните си тела. Затова най-често ще откриете кериното ухо сред широколистните гори и храсталаци. И няма да го сбъркате с друга гъба. Безпогрешно ще го разпознаете по плодните му тела. Те се показват при първите по-продължителни затопляния на времето още в края на зимата или „идват" с настъпването на пролетта. Не са големи, рядко достигат диаметър 4 см. Отначало са кълбести, но с узряването постепенно се разтварят и се оформят като правилни чашковидни до паничковидни телца или придобиват форма, наподобяваща ушна мида — оттук и народното име на гъбата керино ухо. Телцата на гъбата се издигат на дръжка, висока от 1 до 3 см. Такива широко отворени плодни тела миколозите наричат апотеции.
Апотециите на кериното ухо са нежни и крехки, изглеждат като направени от восък. Отвън са белезникави, с фин мъх, а отгоре са яркочервени и затова се забелязват отдалече.
Кериното ухо няма стопанско значение. Не е отровна гъба, може дори да се яде, но не расте масово. Твърде скромна е и ролята й в природата като сапрофит, който разлага дървесинните остатъци и обогатява почвата с хранителни вещества. Кериното ухо е обаче красива и ефектна гъба, която с яркочервените си плодни тела оживява все още твърде унилия предпролетен пейзаж.


и още много на:
http://gubi.start.bg/


Малки готварски тайни за гъбите
Гъбите се консумират и се обработват кулинарно (консервират, замразяват, сушат) възможно най-скоро след набирането им

Есента е сезонът на гъбите. Разходката в планината с цел бране на гъби е едно от най-интересните и полезни неща, които могат да ни се случат през есента - това е връзката с природата, встрани от утъпканите пътеки, задължителното условие е да познаваме гъбите, най-красивите гъби, които се срещат са отровни, така че берете само проверени гъби, тези които сте сигурни. Ако не купете гъбите от пазара.
Важното е след това веднага да почистите, обработите и изядете набраните гъби. Заради високото си съдържание на вода и белтъчини гъбите бързо се развалят и затова е най-добре веднага след събиране да се почистят с вода.

* Гъбите в хладилник могат да се съхраняват в проветрив съд до 24 часа.

* За по-дълго съхранение се препоръчва сушенето на гъби.
Гъбите се нарязват на тънки филийки, разстилат се в плитка тава върху хартия за печене и се поставят при най-много 40° С и леко отворена вратичка за четири часа във фурната. Или ги нанижите на здрав конец и ги слагате на слънчево и проветриво място.

* Преди да сготвите сушените гъби, първо ги изплакнете с хладка вода, а след това дръжте ги няколко часа в подсолена вода (примерно от вечерта за сутринта). Нанизите от сушени гъби са много красиви и можете да ги използвате за украса на камината или на битовата стая.

* Гъбите може да се замразяват. Тогава е добре гъбите да са почистят и бланшират предварително, някои гъби като боровки и препънки може само да се почистят с книжна салфетка и да се замразят.

* Гъбите може да се консервират и в буркани и да бъдат използвани през цялата година

* Гъбите, особено печурките, се мият лесно, като се накиснат във вода, в която е разбъркана шепа брашно. В рядката брашнена каша гъбите се накисват и търкат с ръка, докато от тях падне полепналата пръст. След това се изплакват и се пускат във вода с малко оцет, за да не потъмнеят.

* Гъбите пускат много вода, затова, преди да ги използвате за приготвяне на ястие, ги сложете за кратко в нагорещена фурна. Някои видове горски гъби (особено масловките) много бързо поемата влага, дори в хладилник.

* Когато миете гъби, не ги слагайте под течаща вода, защото поемат от нея и стават по-безвкусни.

* Сухите черни китайски гъби можете да замените с манатарки (или да си купите сушени гъби от китайски магазн - бели или черни - много са ефектни когато приготватя яастия от китайската кухня и е достатъчно само да ги накиснете за 30 мин в хладка вода)

Източник: http://gotvarstvo.georgievi.net


http://www.zonaeva.com/index.php?m=2082&lang=1


Здраве
Отровните гъби-двойници


Дори и да не са смъртоносно отровни, доста видове гъби предизвикват болестно състояние при консумиране, наречено “ерготизъм”.


Извънредно вкусна и популярна гъба е полската печурка, разпространена в цялата страна.
Факт е, че при брането на гъби голям брой хора демонстрират прекалено самочувствие и недостатъчно количество знания, които най-често ставата причина за гъбните отравяния. Зачестяват и случаите, в които потърпевши са цели семейства, приети в болниците.

Гъбите, които са отровни за човека, наброяват наколко десетки вида. Дори и да не са смъртоносно отровни, доста видове гъби предизвикват болестно състояние при консумиране, наречено “ерготизъм”. Най-специфични признаци за отравяне с гъби са виенето на свят, нервното разстройство, гърчовете по цялото тяло и нарушеното кръвообращение.

Извънредно вкусна и популярна гъба е полската печурка, разпространена в цялата страна. Нарича се още червенушка. Отгоре печурката е бяла и гладка, а пластинките от вътрешната страна на гуглата й са червеникавокафяви. Винаги когато специалистите описват полската печурка, те я сравняват с нейните двойници бялата и зелената мухоморка. На външен вид тези гъби са почти еднакви. Не е рядкост гъбари да откъснат вместо полска печурка някоя мухоморка.


В доста страни сивата копринка е известна като “противоалкохолна гъба”.
И двете мухоморки са смъртоносни, дори и при положение, че мигновенно се положат медицински грижи след приемането им от човешкия организъм. Единственият начин за разпознаване на отровната мухоморка от ядливата печурка са пластинките от вътрешната страна на гуглата. При мухоморките те винаги са чисто бели.

Друг вид гъба, към която всеки трябва да се отнася с особено внимание е сивата копринка. Тя расте на гъсто скупчени групи, които отдалече приличат на купчина заоблени камъчета. Отгоре гъбата е сивобяла, а центърът й е покрит с дребни кафяви люспи. Външният вид на сивата копринка не е много привлекателен, а и тя расте по твърде неприятни места - торища, сечища и в близост до изгнили пънове.

Поради тази причина гъбарите рядко берат сивата копринка. Гъбата е ядлива, докато е съвсем млада, не притежава вкусови качества и е без аромат. Ако човек я консумира, след като е пил кафе или приел някакъв алкохол, то той ще получи тежко отравяне, което може да бъде и фатална. Ето защо в доста страни сивата копринка е известна като “противоалкохолна гъба”.
Всички най-предпочитани за бране и консумация гъби лесно могат да бъдат сбъркани с подобни на тях, които да се окажат силно отровни. Някои могат да бъдат опасни дори и само при докосване, защото отделят отровен секрет.


След първите есенни напоителни дъждове в горите на много места може да бъде срещана гъбата рижика.
След първите есенни напоителни дъждове в горите на много места може да бъде срещана гъбата рижика. По арамот тя отстъпва на някои гъби, но на вкус има малко съперници. На външен вид рижиката е керемиденочервена, оттам идва и нейното име. Единствената гъба, с която рижиката може да се обърка, е лъжливата млечница, известна още под името мъхнатка. Двете гъби се разпознават по един съществен белег - при разчупването на пънчетата им от отровната млечница потича млечнобял сок, а при рижиката този сок е червеникав.

Друга често срещана и разпространена отровна гъба е горчивата припънка. Тя е двойник на предпочитаната за бране обикновена пънчушка. По външен вид и размери двете гъби са почти еднакви. Разпознават се по силната и неприятна миризма, която излъчва горчивата припънка.

Обикновената манатарка е една от гъбите, които притежават превъзходни вкусови качества и много приятен аромат. Тя е на първо място по търсене сред ядливите гъби и се счита за истински деликатес. Поради високата изкупна цена на манатарката, тя е предпочитана и много привлекателна за гъбарите. Външните й белези обаче са твърде непостоянни. Манатарката също има свой смъртоносен, отровен двойник - дяволската гъба.


Обикновената манатарка е една от гъбите, които притежават превъзходни вкусови качества и много приятен аромат.
Всички най-предпочитани за бране и консумация гъби лесно могат да бъдат сбъркани с подобни на тях, които да се окажат силно отровни. Някои могат да бъдат опасни дори и само при докосване, защото отделят отровен секрет.

Иначе гъбите са много вкусни и полезни за човешкия организъм. От тях се произвеждат лечебни препарати, които се ползват с успех в лечението на болести, като кръвоспиращи средства в акушеро-гинекологичната практика и т. н. При събирането си обаче е важно гъбите да бъдат внимателно и целенасочено подбирани, защото често лекомислени действия от страна на неопитни гъбари довеждат до сериозни и необратими последици.

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=10&id=2462
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Гъбите --отровни и ядливи

Мнениеот mimi » Съб Юли 05, 2008 9:49 pm

Имаш ли представа за дървесните гъби, кои от тях са отровни?
mimi
В стадото
 
Мнения: 88
Регистриран на: Пет Май 30, 2008 12:51 am

Re: Гъбите --отровни и ядливи

Мнениеот meri » Пон Юли 07, 2008 9:53 am

За съжаление-не.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Гъбите --отровни и ядливи

Мнениеот kitana » Пон Юли 07, 2008 11:38 am

Всичко хубаво,но ..няма ли да по -добре да се приложат и снимки?
Например:
челадинка(челядинка):
Изображение

обикновена сърнела:
Изображение

рижинка(рижика):
Изображение

червена мухоморка:
Изображение

и т.н и т.н
Fortuna fortes metuit, ignavos premit
Аватар
kitana
Пчела майка
 
Мнения: 1797
Регистриран на: Чет Фев 28, 2008 3:18 pm
Местоположение: на Зеления път към Стария Светльо,като всички други

Re: Гъбите --отровни и ядливи

Мнениеот jordanmilchev » Пон Юли 07, 2008 11:44 am

Айде и аз да се намеся...
НЕ видях да се пише за манатарката(а тя е една от най -вкусните) Но ако има писано ме извинете :ad:

Манатарки има много видове някой отровни други не...
Как най-лесно да я познаем: Като се разчупи "шапчицата или пънчето ако си промени цвета значи е отровна по принцип стават зелени като се счупят...
А ето това е една от ядливите и най-срещани манатарки в България
Изображение
Както и друга моя страст: Пърхутка (аз им викам питки щото са много големи )
Изображение

:bi: :bp:
jordanmilchev
 

Re: Гъбите --отровни и ядливи

Мнениеот meri » Пон Юли 07, 2008 1:14 pm

интересно за гъбите:

http://www.fungobg.com/__7.html


Сайтове за гъби

http://www.capital.bg/show.php?storyid=280069



инфо и снимки


http://gubi.start.bg/



манатарка

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0% ... 0%BE%D0%B4)


http://bilki.elena.bg/gabi/manatarka/index.htm




ПОЛСКА ПЕЧУРКА

Полската печурка е популярна гъба, извънредно широко разпространена из цялата страна, но не се среща навсякъде. Започне ли гъбарският сезон през май — юни, ще я откриете най-често край старите торища, по пладнищата на стадата, по пасищата, около местата, където през лятото лагерува добитък. Ще я видите и в нивите, и в градините, торени с оборски тор, край пътищата и пътеките, по които редовно преминава добитък. И ще я познаете много лесно. В началото, когато току-що се е показала над земята, гуглата й е кълбеста, прилича на бяла топчица, по-малка от орех. По-късно ще я видите вече полукълбеста, а след като израсте напълно, става плоска и достига диаметър от 5 до 12 см. Отгоре тя е бяла и гладка или е с бледокафяви повлекла от многобройни дребни сиво-кафяви люспици, но винаги е суха. Никога не е лигаво лепкава. Най-сигурният белег, по който може безпогрешно да се познае полската печурка, е цветът на пластинките по долната страна на гуглата й. Почти веднага щом гъбата се покаже над земята, макар да е още кълбовидно свита, пластинките са вече оформени и са придобили бледорозов цвят. Разтвори ли се гуглата, пластинките бързо започват да потъмняват. От бледорозови те стават червеникавокафяви (затова в много краища на страната полската печурка се нарича червенушка), а накрая — тъмношоколадовокафяви до черно-кафяви.
Пънчето на полската печурка няма особени белези. То е бяло, с форма на колонка, високо от 4 до 8 см, плътно и при най-младите екземпляри носи бял ципест пръстен. Той обаче е нетраен и при по-възрастните екземпляри от него не остава и следа. Единственият важен белег на пънчето на полската печурка е, че няма в основата си бяло торбич-ковидно образувание.
Винаги когато специалистите описват полската печурка, я сравняват с бялата мухоморка (Ататга Vе^па) като неин двойник или като сходен вид. Някои прибавят и зелената мухоморка (Ататга рЬаПогдеь). Наистина в съвсем млада възраст, когато току-що са се показали и още изглеждат като малки бели топчици, тези гъби приличат външно на полската печурка. Затова начинаещите гъбари могат да откъснат вместо полска печурка някоя мухоморка и да създадат твърде много грижи на лекарите, защото и двете мухоморки са смъртоносно отровни. Достатъчно е обаче да се разчупи свитата на кълбо гугла и да се види цветът на пластинките. Ако са нежнорозови, това вече е сигурно доказателство, че откъснатата гъба е печурка. При бялата или зелената мухоморка пластинките са чисто бели и остават такива докрай.
Полската печурка има много съперници по вкус и по аромат сред гъбите. Главните й съперници са пак печурки-червенушки. Техните пластинки също отначало са бледоро-зови, а после стават червеникавокафяви до черно-кафяви и черни като сажди. Затова не се страхувайте, че може да сбъркате полската печурка с някой друг вид печурка. Неприятно ще е само, ако попаднете на карболовата печурка (карболката) . Тя единствено от гъбите-червенуш ки не '"' се яде, но лесно се издава по силната миризма на карбол, която излъчва, когато се разчупи гуглата й или основата

http://botanika.hit.bg/gy/gy_10.htm




Горска печурка

Расте в иглолистни, акациеви и по-рядко в широколистни гори.

Гуглата е кремаво-кафява, по-тъмна в средата, по-светла към краищата. Ръбът първоначално е подвит навътре и сраснал с пънчето. С растежа на гъбата, той се отваря и тя става като чадърче. Кожицата на гуглата не е чисто бяла и гладка, а с малки кафеникави люспици и влакънца. Отдолу горската печурка е на пластинки, които първоначално са розови, по-късно – кафяви, а при по-старите видове – тъмнокафяви.

Пънчето е цилиндрично, удебелено в основата. При по-едрите гъби не е плътно, а е кухо отвътре. Дели се на жилки. При нарязване, порозовява. В горната му част задължително трябва да има бял ципест пръстен. Месото на горската печурка е бяло, при нараняване леко порозовява. Отличава се с много приятна миризма и вкус.

Ако познавате добре гореизброените белези, много трудно можете да сбъркат


http://bilki.elena.bg/gabi/gorska_pechurka/index.htm




ПЪПЧИВА ПЪРХУТКА

(Lycoperdon perlatum)

Къде ли няма да срещнете пъпчивата пърхутка! Започнат ли юнските дъждове, ще я видите да се показва на групи по почвата (понякога и по изгнила дървесина) в горите — и в широколистните, и в иглолистните. Ще я откриете също край горските пътища и в сечищата. Затова някои я наричат и горска пърхутка.
По форма тази пърхутка прилича на боздуган, макар че миколозите я описват най-често като бухалковидна или крушовидна. Във всички случаи обаче плодното й тяло е разделено на две повече или по-малко ясно разграничени части — горна, която е леко сплеснатокълбеста (при най-младите е с връхче), и долна, която наподобява пънче. Само най-едрите екземпляри от нея достигат размерите
на средно голяма круша. Обикновено плодните тела са по-малки.
Важен външен отличителен белег на пъпчивата пърхутка е, че цялата й повърхност е гъсто покрита с дебели къси шипчета и брадавички. В началото те са снежнобели, но с възрастта постепенно променят цвета си в охрен до кане-ленокафяв и накрая започват да опадват. А започнат ли да опадват, под тях се разкрива белезникавата до сиво-кафява, наподобяваща пергамент вътрешна обвивка на плодното тяло. След узряването на спорите тази обвивка се разкъсва само на върха и те излитат през образувалото се отворче, широко около 5 мм.
Месото на младите плодни тела е снежнобяло, плътно, крехко и сухо, с приятен гъбен аромат. Само ден-два след като се покаже обаче, то започва да омеква и се превръща във водниста жълто-зелена до маслиненокафява каша, която скоро изсъхва и плодните тела се изпълват с тъмнокафява праховидна .маса, образувана от зрелите спори.
С името пърхутка (също прахавица, пухче) нашият народ нарича не само горската, или пъпчивата, но и всички останали гъби от този тип, които се срещат у нас. А те са повече от петдесетина вида и са с различна форма. Едни са кълбести, други са крушовидни, трети приличат на боздуган. Различни са и по размери, Някои не са по-големи от топче за игра, други са едри колкото орех или топка за пинг-понг, трети са големи колкото кокошо или гъшо яйце. Сред тях има и същински великани. Такава е голямата планинска пърхутка (1^ап$егтапта %1%аШеа), която нормално е голяма колкото футболна топка, но при много благоприятни условия може да достигне размерите и тежината на тиква кестенка.
Пърхутките са различни и на цвят. Когато са още млади, едни са чисто бели, други са тютюневожълтеникави, а има и сиво-бели, и сиво-черни. Отвън някои са гладки като яйце, други се напукват като изсъхнала тиня, трети са покрити с брадавички или къси шипчета. Има и гъсто осеяни с дълги и остри шипове, които приличат на малки таралеж -чета.
Всички пърхутки са полезни гъби. Те са лековити. Порежете ли си пръст и потече ли кръв от него, няма нищо страшно, ако имате под ръка пърхутка. Насочете отворчето на върха й към порязаното място, пухнете няколко пъти, за да се покрие с праха (това са спорите на гъбата), който ще излети от него, и скоро кръвта ще престане да тече, а болките ще утихнат. А когато пърхутките са още млади и месото им е все още снежнобяло, плътно и крехко, те имат отлични вкусови качества и чудесен аромат.

http://botanika.hit.bg/gy/gy_14.htm



Гигантска пърхутка

Гигантска пърхуткаНяма сходен отровен вид, с който да сбъркате тази гъба, но се яде само докато е млада и бяла.

Расте в тревата, по пасища и по-рядко в широколистни гори.

Гъбата е без пънче, прилича на бяла топка, понякога леко вдлъбната отгоре. При благоприятни условия може да достигне до 60 см. В диаметър и 10 кг. Тежина. Обвита е в двуслойна обвивка. Външната обвивка на младите гъби е бяла, а на старите до кестеняво-кафява. Вътрешната е крехка, бяла, а с узряването става сиво-жълта и се сраства с външната, като заедно с нея се напуква.

Остарелите гъби се превръщат в тъмнокафява праховидна маса от спори.

http://bilki.elena.bg/gabi/gigantska_parhutka/index.htm
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Гъбите --отровни и ядливи

Мнениеот meri » Пон Юли 07, 2008 1:47 pm

http://bgnauka.com/index.php?mod=front& ... 092&page=1

Житна ръжда, Гладкоспоровата твърда главня, Обикновена царевична главня, Пъпчива пърхутка, Домашна гъба , Същинкса прахова гъба, Кериното ухо, Мораво рогче, Рижика, Сива копринка, Полска Печурка,Обикновена Пънчушка , Обикновена Манатарка , Гъби ,Италиански пеницилиум, Плодова монилиния, Лозова плазмопара.


Сърнела

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1% ... 0%BB%D0%B0

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1% ... 0%BE%D0%B4)


http://bilki.elena.bg/gabi/sarnela/index.htm



Защо е необходимо да опазваме гъбите?

http://www.biodiversity.bg/fun_details.php?menu_id=27
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Гъбите --отровни и ядливи

Мнениеот meri » Пон Юли 07, 2008 1:59 pm

Пресовани черни дървесни гъби Муар
Черно съкровище



Черните дървесни гъби Муар (Auricularia auricula/Tremella auricula – judae/Jelly ear) принадлежат към семейство гъби Basidium, клас дървесни гъби, и са едно от съкровищата на североизточния планински район Хей Лун Дзян, Китай. Те са диворастящи, екологично чисти, с плътна месеста част, гладки и благодарение на оригинална технология са пресовани чрез физическо въздействие в малки калъпчета, като са съхранили напълно хранителните си свойства. Гъбата Муар е наричана „черно съкровище” и още „вегетарианско месо и риба” заради богатото съдържание на протеини, колоидно вещество, минерали, витамини и осемте жизненоважни аминокиселини.

В „Учение за тревите” е посочено: „Черната дървесна гъба е със сладникав и сладък вкус, полезна е за енергията „Qi”, подобрява работата на белите дробове, подхранва мозъка, придава чувство на лекота на тялото, засилва волята, разрежда кръвта, допринася за красивия външен вид.” Съгласно „Здравни доклади” на акад. Хун Джаогуан в рационалното хранене трябва да присъстват 5 цвята: червено, жълто, зелено, бяло и черно, като черният цвят се набавя именно от дървесната гъба.
Многобройните клинични изпитания потвърждават, че черната дървесна гъба Муар има висока здравословна стойност. Консумацията ú води до разреждане на кръвта, до понижаване нивото на липидите и вредния холестерол, което намалява риска от тромбози, сърдечносъдови и мозъчни заболявания и атеросклероза. Редовната употреба на гъбата Муар стимулира дейността на белите дробове, води до понижаване на високото кръвно налягане, повишава производството на бели кръвни клетки и така укрепва и засилва имунитета, успешно се прилага за профилактика на онкологични заболявания. Колоидното вещество, което тя съдържа в голямо количество, бързо се абсорбира и е с много добро действие върху храносмилателния тракт, прочиства стомаха и червата и прави гъбата ефикасно средство при констипация и хемороиди и за облекчаване на кожни болести. При диети и здравословно хранене тя зарежда с жизнена енергия и набавя на организма необходимия протеинов комплекс.

Черната дървесна гъба Муар се използва като храна – за приготвяне на различни видове основни ястия, супи, салати и др.

Състав: Черни дървесни гъби (Auricularia auricula/Tremella auricula – judae/Jelly ear), семейство Basidium.



Начин на употреба: Преди употреба пресованото калъпче се поставя в дълбок съд и се залива с 1–1.5 l хладка вода. След 20 минути гъбите се измиват, прецеждат и се приготвят както всички гъби. 10 g дневно, приемани редовно допринасят за постигане на здравословен ефект. Съгласно Китайската традиционна медицина за профилактика на мозъчни, сърдечни и съдови заболявания и атеросклероза се препоръчва гъбите да се комбинират с пресен джинджифил и фурми; за понижаване на кръвното налягане гъбите могат да се приготвят на пара, да се подсладят с небетшекер и ежедневно преди лягане да се консумират от 5 g до 10 g, при загуба на кръв и анемии гъбите се варят с кафява захар и отварата се пие по два пъти на ден, а при хемороиди и констипация 5–10 g гъби Муар се варят до сгъстяване заедно с 50 g сушени фурми. Черната дървесна гъба Муар е подарък от природата и отличен продукт за здравето на хората.

Пресованата черна дървесна гъба Муар се предлага в опаковки от 100 g (4 пресовани калъпчета по 25 g) и от 200 g (8 пресовани калъпчета по 25 g).

Фирма производител: „ХЕЙ БАО ФАРМА” АД, гр. Мудандзян, Китай.


http://www.dnk.bg/index.php?id=13



Базидиеви гъби

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0% ... 0%B1%D0%B8




Китайска черна дървесна гъба (Auricularia auricula)



Те са от сухите кулинарни суровини, които първо се накисват във вода до набъбване и след това се прибавят към студеното или горещото приготвяне на гозбите. Исключително лека и диетична храна. Освен общото укрепващо действие върху организма, имат и прочистващо далака и черния дроб действие. Понижават кръвната захар, стимулират функциите на стомашночревния тракт. Те са ефикасна хранителна профилактика при диабетици и страдащи от рак и особено такъв на дебелото черво. Прочистват кръвта от холестерол и токсични вещества. Намаляват висото кръвно налягане, имат кръвоспиращо, тонизиращо, противовъспалително и антиокислително действие. Стимулират функциите на бъбреците. Накисват се за около 1 час в хладка вода, след което заедно с т.н. "Бяла хрущялна гъба" и с други пресни зеленчуци и подправки правят чудесни и оригинални салати. След изваждането от водата, директно се прибавят към основните ястия (месни и др.)

http://starlight.pm-co.net/stars_detail ... catID=food
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Отравяне . Топлинен удар

Мнениеот meri » Чет Окт 02, 2008 4:23 pm

Отравяне с гъби

Отравянето с гъби, известно още като мицетизъм, е следствие на поглъщане на токсични вещества, съдържащи се в някои видове гъби. Симптомите на гъбното отравяне варират от лек стомашно-чревен дискомфорт до смърт. В България най-чести са отравянията със зелена, червена, бяла мухоморка и дяволска гъба.

Токсините на гъбите всъщност са вторични метаболити, които се продуцират чрез различни биохимични процеси в гъбната клетка. Отравянето най-често е следствие на консумация на токсични двойници на диви ядливи видове. Главната причина за това е погрешна идентификация поради сходство в цвета и устройството на ядливите и отровните видове.

Измежду хиляди видове, само 32 видове гъби са свързани със смъртоносни отравяния, а за други 52 се знае, че съдържат значително количество токсини. Повечето случаи на отравяния не водят до летален изход. Смърт най-често настъпва при отравяне с гъбата Amanita phalloides (зелена мухоморка)

Отравяне със зелена мухоморка

Зелената мухоморка има маслиненозелена, зелена или жълта гугла, бели пластинка и бял прашец. Тялото й е бяло или бледозеленикаво с набраздени люспи по дължината му. Зелената мухоморка принадлежи към род мухоморки (Amantia). Широко разпространена, расте на влажни и тъмни места.

Зелената мухоморка е двойник на печурката. Един от най-сигурните начини за различаване на двете гъби е цветът на пластинките: при печурките те са розово-червени, до кафяви, докато при зелената мухоморка са бели.

Зелената мухоморка съдържа две основни групи толскини, които представляват мултициклични пептиди: аматоксини и фалотоксини. Изолирани са още фалолизин, за който е установено че има хемолитична активност (разрушава червените кръвни клетки) ин витро, и антаманид.

От аматоксините най-токсични са алфа-аманитин и бета-аманитин. Токсичният им ефект се обяснява с инхибирането на РНК-полимераза II, важен ензим, необходим за синтезата на иРНК, микроРНК и мяРНК. Блокирането на синтеза на иРНК води до спиране на белтъчния синтез и води до смърт на клетката. Главен орган, който се засяга, е черният дроб. Бъбреците също са чувствителни.

Към фалотоксините спадат 7 съставки, като главната е фалоидин. Въпреки че фалотоксините са силно токсични за черния дроб, те нямат принос към токсичното действие на гъбата, тъй като не се абсорбират от храносмителния тракт. Фалоидинът се среща и в някои ядливи гъби, като бисерката (Amanita rubescens). В зелената мухоморка се съдържа и малка група слабоактивни пептиди, наречени виротоксини. Подобно на фалотоксините, те нямат директно токсично действие след поглъщане.

Симптоми
Зелената мухоморка има приятен вкус. Това и забавената проява на симптомите след поглъщане - период, по време на който настъпват тежки увреждания на вътрешните органи, правят отравянето със зелена мухоморка изключително опасно.

Първите симптоми са от страна на стомашночревния тракт и включват коликообразна коремна болка, съпроводена с водниста диария и повръщане, които от своя страна могат да доведат до дехидратация, хипотензия, тахикардия, хипогликемия и нарушения в алкално-киселинното равновесия. Тези симптоми преминават два-три дни след консумацията на отровни гъби.

След това могат да се появят признаци на чернодробно увреждане - жълтеница, диария, делириум, припадъци и кома - следствие на фулминантна чернодробна недостатъчност. При някои отровени се наблюдава чернодробна енцефалопатия, която е резултат от натрупването на необработени от черния дроб токсични вещества. Често срещана и е бъбречната недостатъчност - следствие на хепатита или причинена от токсичните съставки на зелената мухоморка. Друго срещано нарушение е коагулопатията.

Животозастрашаващите състояния включват повишено интрачерепно налягане, вътречерепен кръвоизлив, сепсис, панкреатит, остра бъбречна недостатъчност и сърдечен арест. Смъртта настъпва най-често 6 до 16 дни след отравянето.

До средата на 20 век смъртността беше около 60-70%, но с усъвършенстването на медицината, смъртността бе снижена до 22.4% през 70-те години и до 10-15% през последните години

Консумацията на зелена мухоморка е спешно състояние, изискващо незабавната хоспитализация. Лечението на отравянето със зелена мухоморка има 4 аспекта: първична помощ, поддържащи мерки, специфична терапия и чернодробна трансплантация.

Първичната помощ се състои от стомашна промивка с активен въглен или стомашен лаваж. Поради забавеното настъпване на симптомите, често тези мерки нямат добра ефикасност.

Поддържащото лечение включва коригиране на дехидратацията, метаболитната ацидоза, хипогликемията, електролитния дисбаланс и нарушената коагулация.

Не съществува антидот срещу отравянето със зелена мухоморка, но все пак съществуват някои специфични терапевтични мерки, за които е доказано, че подобряват преживяемостта. Препоръчва се прилагането на високи дози интравенозен penicillin G, въпреки че механизмите, по които той упражнява положителните си ефекти, не са ясни. Проучвания със цефалоспорини също сочат добри резултати. Добър ефект се наблюдава и след интравенозното прилагане на екстракт от бял трън (silibinin). Силибининът инхибира поглъщането (ъптейка) на аматоксините от хепатоцитите, като по този начин защитава неувредената чернодробна тъкан. Той стимулира ДНК-зависимите РНК-полимерази и повишава РНК синтезата.

Няколко проучвания в животни сочат, че аматоксините изчерпват чернодробните запаси на глутатион. N-ацетилцистеинът служи като глутатионов прекурсор и може да се използва за корекция на дефицита и превенция на последващото чернодробно увреждане.

Прилагането на активен въглен също има ефект поради абсорбирането на токсините, които се връщат в гастроинтестиналния тракт поради ентерохепаталния кръговрат.

Изпробвани са и други методи - хемодиализа, хемоперфузия, плазмофереза, перитонеална диализа, но с ограничен успех.

При тежка чернодробна недостатъчност единствената опция е чернодробната трансплантация.

Отравяне с червена мухоморка (Amanita muscaria)

Червената мухоморка е по-слабо отровна от зелената, но отравянията с нея са значително по-често. Тя има красива гугла с ярко червен цвят, която е осеяна с бели петна. По-възрастните екземпляри могат да имат и оранжева гугла без петна. Този вид мухоморка има бели гъсти ламели и бели продълговати спори. Пънчето е високо, оцветено в бял цвят и голямо висящо пръстенче. Широко разпространена - в иглолистни и широколистни гори

Червената мухоморка е двойник на гъбата булка (Amanita caesarea) - ядлива гъба от същото семейство.

Червената мухоморка е слабо отровна. Известна е с халюциногенния си ефект, дължащ се на съставката мусцимол. Жертви на интоксикация са най-честомалки деца и злоупотребяващи лица. Гъбата често се използва убиване на насекоми, тъй като съдържа насекомопривличащия агент 1,3-диоелин и инсектицидното вещество иботенова киселина.

Токсичност се проявява при консумацията над 1 грам гъби или 50-100 мг иботенова киселина. Последната е силно невротоксична при инжектиране в мозъците на плъхове и мишки. Фатално е консумирането над 15 гъби. Червените мухоморки са най-отровни през пролетта и лятото, когато съдържанието на мусцимол и иботенова киселина е 10 пъти по-високо отколкото през есента и зимата.

Термичната обработка на червената мухоморка намалява токсичността, докато изсушаването я увеличава, тъй като процесът улеснява превръщането на иботенова киселина в по-силния мусцимол. В Япония детоксикират червените мухоморки чрез мариноване. Все пак смъртните случаи след консумация на червени мухоморки са изключително редки.

Червената мухоморка съдържа редица биологично активни агенти, като за два от тях се знае, че притежават психоактивност. Най-голямо значение има мусцимолът (3-хидрокси-5-аминометил-1-изоксазол). Той е продукт на декарбоксилирането или сушенето на иботеновата киселина - друга важна съставка на Amanita muscaria. Мускаринът е друга съставка, за която дълго време се смяташе, че стои в основата на халюциногенното действие на червената мухоморка. В средата на 20 век японски и английски учени установиха, че последното се дължи главно на иботеновата киселина и мусцимола.

Иботеновата киселина и мусцимолът имат структурно сходство, както помежду си, така и с два основни невротрансмитера в централната нервна система - ГАМК (гама-аминомаслена киселина, GABA) и глутамат. Аналогично на двата медиатора, иботеновата киселина е мощен GABAa-рецепторен агонист, а мусцимолът - агонист на NMDA-глутаматните рецептори и някои метаболотропни глутаматни рецептори, които са свързани с контрола на невроналната активност.

Мусказонът е друга съставка на червената мухоморка, която е продукт на разграждането на иботеновата киселина след облъчване с УВ-лъчи. Фармакологичната му активност е слаба.

Мускаринът се свързва с мускариновите рецептори в парасимпатиковата нервна система. Количествата мускарин в червената мухоморка са пренебрежимо малки, за да предизвикат симптоматика.

Симптомите на отравяне с червена мухоморка са разнообразни и непредвидими. Те от голяма степен зависят от региона, количеството погълнати гъби, телесната маса и т.н. Симптомите варират от гадене,ю ди сънливост. Могат да се наблюдават холинергични ефекти (ниско кръвно налягане, потене и саливация), зрителни и слухови смущения, промени в настроението, еуфория, релаксация и загуба на равновесия. Често се среща преходна ретроградна анемия.

При тежки отравяния пациентите изпадат в делириум, който може да премине в кома. Могат да се наблюдават припадъци. Симптоматиката започва 30 - 90 минути след поглъщането, пикът е в рамките на три часа, но някои от симптомите могат да имат продължителност няколко дни. В повечето случаи настъпва пълно възстановяване в рамките на 12 часа.

Лечението на отравянето с червена мухоморка включва предизвикване на повръщане, ако поглъщането е станало скоро. При нарушено съзнание не се препоръчва поради опасност от аспирация. В тези случаи трябва да се извърши гастрален лаваж.

Отравяне с бяла мухоморка (Amanita virosa)

Бялата мухоморка е силно отровна гъба и също принадлежи към семейство мухоморки. Има бяла гугла - дъговидна, до плоска, понякога лепкава. Пластинките са бели и свободни, а пънчето високо 10 см с влакнеста сърцевина, а по-късно - кухо. В горния край стъблото има бял пръстен, а основата е задебелено. Гъбата има аромат на ряпа и лютив вкус.

Бялата мухоморка често се бърка с печурката.

Amanita virosa съдържа същите силно отровни аматоксини и фалотоксини като зелената мухоморка. Лечението е същото като при отравяне със зелена мухоморка

Отравяне с дяволска гъба (Boletus satanas)

Дяволската гъба е базидиева гъба, която е силно отровна. Може да се сбърка с обикновената, пурпурната и огнената манатарка и принадлежи към манатарковото семейство

Дяволската гъба (Boletus satanas) има червена шапка (при ядливата манатарка е зеленикава), която е покрита с бледокафява до сивобелезникава кожица. Тръбичките са къси и незаловени за пънчето, а порите са жълтеникаво-червени. гъбата се характеризира с дебело пънче, което в горната част е жълто, а в долното - до кафяво. При нараняване придобива синьо-зелен цвят. Дяволската гъба расте през есента и лятото в иглолистните и широколистни гори.

Дяволската гъба е отровна, особено при сурова консумация. Термичната обработка не неутрализира токсичността. Симптомите са предимно от стомашно-чревния тракт и включват много тежко повръщане, което може да има продължителност до 6 часа.

http://www.doctorbg.com

http://www.doctorbg.com/page.php?id=15331
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Гъбите --отровни и ядливи

Мнениеот drebcho i glamcho » Съб Ное 29, 2008 10:56 pm

Бизнесмен плати $200 000 за бял трюфел
29 ноември 2008 20:44

Изображение

Бял трюфел с тегло 1,08 килограма беше продаде на търг в Макау за 200 000 долара, предаде Ройтерс. Купувачът е Станли Хо, хонконгски предприемач и собственик на казина.

И миналата година през декември на подобен търг в Макау Хо купи бял трюфел с тегло 1,5 килограма, като тогава плати 330 000 долара.

Продаденият бял трюфел беше намерен в италианската област Молизе на 21 ноември тази година. Това е най-големият бял трюфел, открит в Италия през тази година.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=309190
Аватар
drebcho i glamcho
Пчела майка
 
Мнения: 1866
Регистриран на: Съб Май 10, 2008 7:16 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: Гъбите --отровни и ядливи

Мнениеот zoomaniak » Съб Ное 29, 2008 11:09 pm

Тея не са у ред. Тука в Софията с Надя - тя милата е шоколадо-зависима и се набутахме у некакоф магазин за шоколад. Ама фраШ ви кажувам - само дето вратата не беше ошоколадена. Та............гледам аз етикет "Шоколадени Трюфели" - и цена 10лв. Питам аз за колко грама бре душо - таз - за 1 брой - а тез кат фъстъци :ag: :ag: :ag: :ag:
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm


Назад към Ботаника - растения