Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Цветята у дома -полезни съвети

Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Пет Авг 01, 2008 5:55 pm

Избор на стайно цвете
При влизане в оранжерията или цветарския магазин никога не купувайте първото цвете, което ви хване погледа. Принцип, който не може да се обясни, но е полезен. Избирайте цветя без никакви повреди по листата. Преглеждайте листата и отдолу, за да се уверите, че няма вредители – повечето насекоми се крият между жилките по долната повърхност на листата. Избягвайте растения с кафяв перваз на листата, листни петна или пожълтели листа (не бъркайте пожълтелите листа с пъстрите!). Ако цветята имат цветове, изберете екземпляри с току-що разпукващи се пъпки. Те са най-надеждни. Взимайте цветя, които изглеждат жизнени, свежи, добре оформени, красиво облистени, качествено засадени, не много едри и не много скъпи. В оранжериите има по-богат избор на по-достъпна цена, отколкото в цветарските магазини. Винаги е по-добре да избирате цвете, което изисква условия на отглеждане, сходни с условията на помещението, в което ще го отглеждате.
Транспортиране на цветята
При пренасяне на цветята до дома, има опасност да се увредят предимно през студените зимни дни и в летните горещини. Привикналите на постоянна температура и висока въздушна влажност цветя са изключително чувствителни на резки промени. Винаги транспортирайте растенията в закрит автомобил. Не ги покривайте с нищо, защото можете да прекършите крехките им клонки, листа и цветове. Пренасяйте ги от оранжерията или цветарския магазин до дома възможно най-бързо.
Аклиматизация
Растенията са изключително жизнени организми. Те притежават силни приспособителни механизми, което им позволява да проявяват гъвкавост към условията, в която се отглеждат. Правилото е, че успеете ли да задържите едно цвете живо няколко седмици, ще можете да го отглеждате с години. Решаващи са наистина първите седмици. След като пренесете цветето вкъщи, намерете му място, което ще му подхожда най-много. Тъй като в домашни условия въздухът е с ниска влажност, поне се постарайте да осигурите подходящо осветление и температура. След като веднъж поставите цветето там, не го местете и въртете повече. Полейте го обилно и в следващите няколко дни следете как реагира то на новия си дом. Почти всички стайни цветя са отгледани при специални, така да се каже идеални, условия. Условията в дома са всичко друго, но не и идеални и със сигурност цветето в началото ще страда. Но не се паникьосвайте – всяко стайно растение има потенциал, който ще му помогне да преодолее стреса.
Светлина
Светлината е най-важният фактор при отглеждането на стайни цветя. Светлината може да се разгледа в три аспекта: интензивност, продължителност и качество. Интензивността на светлината е решаваща за правилното хранене на растенията и образуването на нови листа и стъбла, дължината на стъблата, баграта на листата и цветовете и самия цъфтеж. На слабо осветление листата са по-нарядко, по-меки и матови, по-хомогенни и най-често – тъмни. На светло стъблата са по-гъсто облистени с по-жизнени и твърди листа с по-интензивна багра. Цъфтежът е по-обилен и в по-категорични багри, когато растението е на светло. Трябва да се знае, че голяма част от стайните цветя са с тропически произход и в родните си местообитания растат под сянката или в периферията на по-високи растения, което означава, че не понасят пряката слънчева светлина. Изключение правят някои групи растения като кактусите и сукулентите. Оптимални условия за развитие на стайни цветя има в югоизточни и южни стаи, където светлината е обилна. Западните и югозападни стаи през лятото са прекалено припечни, а северните изложения са с по-оскъдна светлина. Продължителността на осветлението има пряко отношение към интензивния растеж и периода на цъфтеж. Много от растенията имат строго заложен генетично период на активно нарастване и цъфтеж. Каквото и да правим, няма да ги принудим на цъфтят в друго време. Именно затова цветя като циклама, каланхое, хипеаструм и коледна звезда цъфтят в късна есен и началото на зимата. Много от стайните цветя идва от области, в които денят е с еднаква дължина почти през цялата година. При тях продължителността на осветяването в домашни условия не е така решаваща. С изкуствено удължаване на деня (чрез изкуствено осветление) може да се компенсира по-ниската интензивност на светлината. Най-качествената светлина е слънчевата. Тя е най-мощния фактор за протичане на фотосинтезата. Светлината на домашните лампи е с по-ниско качество. Ако можете да си позволите, монтирайте луминисцентни лампи – тяхната светлина е най-близка до слънчевата.
Има растения, които са по-толерантни към липсата на светлина – те могат да се отглеждат в по-тъмни помещения. Но няма цвете, което да предпочита да расте на тъмно, имайте това предвид – всички растения биха расли на светло, но просто в природата няма светлина за всички.
Поливане
Водата е вторият по важност фактор за растежа. И прекалено оскъдното, и прекалено обилното поливане не са полезни за растенията. Най-често задаваният въпрос е ‘Колко често трябва да се полива?’. Няма твърд отговор, дори и в специализираните професионални издания. Към всяко цвете трябва да се подхожда индивидуално. Корените на стайните цветя обикновено се разполагат в долната половина на саксията. Ако поливате прекалено често, корените могат да загният. Ако пък поливате рядко, водата може изобщо да не достига до тях. Нашият съвет е да се полива един до три пъти седмично, като при всяка поливка водата трябва да излиза в паничката. Преди поливане натиснете с палец почвената повърхност – ако по нея се залепят влажни бучици, значи не е време за поливане. Създайте режим на цветята и го спазвайте. Вредно е да поливате всеки ден сутрин и вечер по малко; по-скоро водата трябва да се дава на по-големи порции по-нарядко. И в никакъв случай не оставяйте цветето да кисне във вода!
Температура
Стайните цветя растат най-добре в температурни условия, близки до естествената им среда: между 22 и 25 градуса през деня и между 15 и 18 през нощта. Добре е да има такава динамика на температурата, за да могат цветята да образуват повече листа и по-интензивно да цъфтят с по-трайни цветове. Рязката промяна на температурата може да доведе до опадване на листата, а продължителните ниски (под 12 градуса) и високи (над 30 градуса) температури могат да унищожат цялото растение. Съблюдавайте температурата: в по-топлите периоди поливайте по-често, а в по-студените – по-рядко. Като правило цветята с меки и сочни листа обичат повече топлина, а растенията с твърди и кожести листа са издръжливи и на кратки застудявания.
Влажност на въздуха
Относителната влажност на въздуха означава наситеността на въздуха с водни пари спрямо максималното възможно насищане. Влажност 100% не означава, че въздухът се е превърнал във вода, а значи само че повече влага във въздухът не може да поеме. Въздушната влажност има отношение към жизнения вид на стайните цветя. В оранжериите, където са отглеждани цветята, преди да стигнат до вашия дом, въздухът е с висока влажност, както е в естествените им местообитания. Вкъщи можете да повишите влажността на въздуха просто като отглеждате повече цветя. Пулверизирането (пръскането на листата с вода) е трудоемко и в крайна сметка почти никой не го практикува редовно. Климатичните инсталации допълнително отнемат влагата от въздуха в помещенията. Нашият съвет е, поне през отопляемия сезон, да поставяте в дома открит разлат съд с вода.
Почва
За почвите може да се говори много, и има написано много. Нашият съвет е да си правите собствена почвена смеска. В това няма нищо сложно: купете си от цветарския магазин обогатена торфо-почвена смеска (светла на цвят) и добавете към нея равни части пясък, перлит, торф и надробени на ситно сухи листа. На дъното на саксията поставете десетина едри камъчета с размер между орех и лешник, или същото количество парчета от счупена глинена саксия. И не забравяйте, че и най-добрата почва най-много след четири години трябва да се подмени с нова.
Разтворими соли
Много често причините за неугледния вид на цветята се крие в голямото количество разтворими соли в почвата. Потиснат растеж, покафеняване на периферията на листата, опадване на долните листа, недоразвити нови листа, мъртви корени – за всичко това най-честата причина са излишните минерални соли. Те се акумулират в повърхностния слой на почвата, образувайки жълта или бяла кора. Понякога солите се изразяват по периферията на почвата – там, където се допира до саксията, или по дъното на самата саксия, около дупките. При глинените саксии солите дори пропиват през глината и избиват отвън.
Разтворимите соли са минерали, разтворени във вода. Изкуствените торове също са такива соли. Когато водата се отцеди и изпари от почвата, минералите се превръщат в кристалчета. С течение на времето тези кристали стават все повече, по-концентрирани и хигроскопични. Това може да доведе до изсмукване на водата от почвата в минералните соли за сметка на корените. Корените могат да изсъхнат или да се инфектират. Добре е кристалите на минералните соли да се отстраняват ръчно веднъж на два месеца.
Подхранване
Стайните цветя се нуждаят от подхранване, за да растат здрави и жизнени. Купете си поне два вида минерални торове: течен и гранулиран. Течните се абсорбират бързо, докато гранулираните подхранват растенията в дългосрочен план на малки порции. На опаковката на всеки минерален тор трябва да е указано съдържанието на усвоими за растенията химични съединения. Подхранвайте съгласно упътването на опаковката. През топлите периоди подхранвайте повече, а през студените – слабо.
Проветрение

Много от стайните цветя, особено цъфтящите, се влияят от движението на въздуха. Почти няма цвете, което да расте добре на течение. Електрическите уреди в дома – климатик, хладилник, печка – не само създават въздушни течения, но променят качеството на въздуха. В задушни помещения цветята не се чувстват добре, а се създават и предпоставки за инфекции и болести по тях. Тютюневият дим също е неприятен за растенията. Нашият съвет е поне веднъж дневно помещението да се проветрява интензивно и за кратко.

Най-честите причини за повяхване и загиване на стайните цветя са съчетание от оскъдна светлина, висока темпераура, глинеста почва и хаотично поливане. Опитайте се да осигурите на стайните си цветя обилна непряка слънчева светлина, умерена температура, рохкава почва и редовен ритъм на поливане. Това е универсалната рецепта за отглеждане на цветя в дома.

И още много на сйта:

http://www.dvoribalkon.com/articles/houseplants.htm







Как да подберем цветята за нашия дом и офис

http://www.comfort.bg/bg/%D0%B8%D0%BD%D ... iew/7.html


Хубав дом за нашите цветя

http://gradinata.bg/index.php?article=94



Градина
http://zadoma.rozali.com/cvetia/p7292.html





http://svejo.net/home/show_tag/%D0%A6%D ... y=comments


Вила > Градина > Цветя

http://www.udoma.com/?view=list&cat=10& ... subtype=97




Какво е икебана?
Думата икебана обикновено се превежда като "японско изкуство за подреждане на цветя", но в икебана се използват живи клончета, лозови пръчки, листа, житни растения, зърна, плодове, семена, цветя, както и сухи растения. Всъщност в икебана могат да се използват всички естествени материи, а съвременната икебана включва стъкло, метал и пластмаса. Като традиционно японско изкуство икебана има символичен характер, както и декоративна употреба. Използването на живи ефимерни цветя и клончета прави измеренията на времето неразривна част от създаването на творбата. Съотношението на материите, стилът на подредба, големината, формата, структурата, обемът и цветът на използвания съд, мястото и поводът са от особено голямо значение. През 500 годишната си история икебана приема най-различни форми от обикновена украса за дома до огромни пейзажи и новаторски скулпторни елементи, които могат да запълнят цяла изложбена зала. Заедно с многото и най-различни форми на икебана продължава развитието и проучването и на традиционните й форми. Практикуването на икебана, наричана още кадо или "Пътят на цветята", се възприема и като форма на медитация - смяна на сезоните, време и промяна. Религиозният произход и здравата връзка с естествения цикъл на живот, раждане, растеж, смърт и прераждане придават на икебана дълбоко духовно звучене.



Произход и развитие
Разнообразието на японската природа и древният земеделски начин на живот предопределят факторите за развитието на икебана. Голямо влияние оказва също и въвеждането през 6 век на Будизма от Китай и заедно с него обичаят да се поднасят цветя (куге) на Буда и на душите на мъртвите. Първоначално букетите са били с проста симентрична композиция от три стръкчета, но в началото на 17 век се появява стилът рикка (буквално "изправени цветя"). Той е въведен от будистките монаси от школата Икенобо. Тази претенциозна подредба се е правила във високи бронзови вази и за нея е била необходимо голямо техническо умение. Основният елемент символизира небето или истината и обикновено е асиметричен като сочи надясно или наляво. По-късно той заема централно и вертикално положение. Останалите многобройни клончета, всяко от които има собствено символично значение и декоративна функция, се поставят в центъра и образуват сърцевината на своеобразна сфера. Като цяло рикка е микрокосмос, който представя цялата вселена под формата на природна картина. Основните елементи на този стил - асиметрия, символизъм и пространствена дълбочина, оказват силно влияние на по-късните форми на икебана.
Пълна противоположност на рикка е опростената чабана (буквално "чайни цветя"). Тя възниква през 16 век като част от чайните церемонии (чаною). Композицията се състои от едно или две клончета или цветя, поставени в малък съд. Чабана дава основата на друг стил - нагеире (със значение "вмъквам"), при който малко на брой елементи се подреждат във висока ваза. При този стил се използват едва доловими технически средства, които предизвикат поетическо вдъхновение от естествената красота. Стиловете рикка и нагеире предопределят последвалото развитие на икебана. От една страна се набляга върху сложните техники, размаха на композицията, символизма и фиксираните стилове, а от друга на спонтанността, опростеността, многозначността и почитта към естествения характер на самите материали. Противоречието на двата стила поставя началото на бъдещото развитие на изкуството.
През периода Едо (1600-1868), Япония се радва на мирни години и стабилен икономически растеж. Икебана, първоначално занимание на будистките монаси, представителите на двора и аристокрацията, започва широко да се практикува от самураи, богати търговци, както и от други съсловия, включително и от жени. През този период стилът рикка става все по- скован и формален и възниква нов по- опростен стил наречен сейка или шока (от китайски - "живи цветя"), който добива широка популярност. Този стил е официален и композицията е съставена от три клончета, поставени така, че да образуват разностранен триъгълник. Много школи налагат свои стилове в подредбата, но трите клончета стават известни като съответно тен (небе), чи (земя) и джин (човек). Различни варианти на този стил се преподават като въведение в икебана дори и в съвременните школи.
Друго важно събитие през този период е появата на бунджинбана, подредба правена от литератори. Тя изразява чувствителността на китайските ученици и художници. Японската подредба бунджинбана оказва голямо влияние върху стила нагеире, който се развива от стила чабана. Тъй като стилът бунджинбана се използва като начин за лично изразяване, подредбата има нерелигиозен характер и се композира за конкретния случай доста различна концепция от аскетич-ността на чайните или официалността на рикка или сейка. Освен това китайският произход на този стил добавя цветови и литературни нюанси.
Съвременната икебана
Отварянето на Япония към западното влияние през периода Мейджи (1868-1912) води до много промени във всички сфери на живота. В икебана се появява стилът морибана (буквално означава "отрупани цветя"), създаден от Охара Уншин (1861-1916) - основател на школата Охара. Този стил напълно революционизира изкуството. Докато при традиционните стилове елементите са събрани и се разклоняват от една точка, Охара използва различни приспособления, с които подрежда елементите по цялата повърхност на плитки съдове - суибан (буквално означава "воден басейн"). Това позволява употребата на нови внесени в страната материали, които не биха могли да бъдат използвани в традиционните стилове. Този стил дава възможност и за създаване на пейзажни стилове - шенкей, които изобразяват природни картини по чисто натуралистичен, а не символичен начин. Друг важен иноватор е Адачи Чока (1887-1969). Той работи морибана и описва композициите си просто като "украса".
Нововъведенията продължават с появата на нови съвременни школи. Тешигахара Софу (1900-1979) основава школата Согецу и поставя началото на икебана като съвременно изкуство, което стимулира свободния творчески изказ. През следвоенния период авангардните композиции зен ейбана увеличават възможностите на икебана чрез въвеждането на абстрактен скулптурен и сюреалистичен подход и редица нови материи. Освен това традиционните школи като Икебоно запазват собствения си класически стил, но развиват и съвременни версии на стиловете рикка и сейка и добавят модерни елементи като морибана към учебните си програми. Днес определящи са три големи школи - Икебоно, Охара и Согецу, всяка от които имат по повече от 1 милион последователи, но освен тях съществуват и хиляди други големи и малки школи. Много школи откриват свои клонове и преподават икебана по целия свят, а през 1956 г. в Токио бива основава организацията Икебана Интернешънъл, която поощрява изкуството в глобален мащаб.
Икебана се практикува от много обикновени хора, които не принадлежат към никоя школа, тя е съществена част от японското ежедневие. Различни композиции украсяват дома през цялата година, а някои специфични материи се използват само за специални случаи и празници. Вечнозеленият бор символизира вечността и е предпочитан елемент за Нова година; обикновено той се композира в съчетание с бамбук - символ на младежката приспособимост, и цъфнали кайсиеви клончета символ на достопочтените старини. На 3 март за Деня на куклите (Хина-мацури), познат още под името Фестивал на девойките, цъфнали клончета от праскова се добавят към традиционните кукли. Японските перуники символизират мъжката сила и се композират на 5 май - Денят на детето, а бамбукът е част от украсата за Танабата - Фестивалът на звездите, който се състои на 7 юли. Японската трева пампас, типично есенно растение, се използва през септември, когато хората се събират да гледат луната (цукими).

Основни подходи и техники
Цветята трябва да имат много вода, за да останат свежи колкото се може по-дълго време. Използват се редица техники, с които се запазва свежестта на цветята като, например, смачкване, варене или горене на краищата на стъблата и употребата на различни химикали. И все пак най-разпространения метод е да се отреже основата на стъблото под вода (мизугири) непосредствено пред употреба. За да се съживят повехналите цветя, стъблата им се отрязват под вода и листата се оставят потопени най-малко 30 минути.
Днес най-разпространени са два вида икебана: морибана и нагеире. Докато морибана се подрежда в плитък съд върху кензани (б.пр. специални поставки с метални "игли" за закрепяне на растенията), то при нагеире елементите се композират във високи вази и се поставят в желаното положение посредством най-различни методи.
При използването на кензан, долния край на растения с дебели стъбла се отрязва под ъгъл и се прави лек прорез отдолу по продължение на стъблото, така че растенията лесно да могат да се закрепят върху иглите на кензана. Препоръчително е цветята и растенията с меки стъбла да се подрязват хоризонтално, да се поставят в изправено положение и чак тогава да се прегъват напред или назад под желания ъгъл. Когато се използват тревни растения, чиито стъбла са по-тьнки от иглите на кензана, за по-голяма устойчвост към долната им част се привързва парче от същия или друг елемент.
При композирането в дълбоки вази при повечето материали се използва метода на сгъването (оридоме). Стъблото на растението се опира върху устата на съда, прегъната му част е във вътрешността му, а основата може да достига дъното на вазата. Методът киридоме се прилага при растения с дебели стъбла - основата на стъблото се отрязва под ъгъл и се поставя директно на стената на вазата. Друг метод (йоко-варидоме) използа напречно поставена дъсчица - основата на клончето се разцепва по дължина, дъсчицата се закрепва стабилно във вътрешността на съда и растението се поставя под прав ъгъл. Когато се използва вертикална подпора (тате-варидоме), основата на растението се разрязва вертикално и се закрепя за подпората. Основата на подпората се опира на дъното или на стената на вазата.
Как да изберем подходящ съд
Цветята трябва да имат много вода, за да останат свежи колкото се може по-дълго. По принцип можем да използваме абсолютно всичко. Обикновено се ползват бронзови, керамични и лакирани вази, бамбук и дори кратунки. Съдът, в който се прави композицията обаче служи не само за да "държи" елементите, а и е неразривна част от нея.
Когато се използва широк плитък съд (суибан) голямо значение за успеха на композицията играе начинът, по който е използвана повърхността на водата способността й да отразява и усещането за прохлада, което носи през лятото. Съдове от неръждаема стомана, стъкло и различни изкуствени материи навлизат в широка употреба в съвременната икебана, но когато се прави композиция в прозрачен съд, трябва да се обърне специално внимание как изглежда вътрешността на съда. Независимо от това какъв съд е използван, дъното му трябва да е чисто и концентрично. Когато използвате висока ваза е препоръчително да не натъпквате гърлото й с елементи.
Акцент върху естествената красота
Усвояването на едно изкуство изисква дълга практика под ръководството на добър учител, но има някои основни положения, които се признават от всички школи. Първо, човек трябва да осъзнае, че начинът, по който изглеждат растенията в етествената си среда, трябва да бъде основата на всяка една композиция. След като биват отрязани и откъснати от природата, растенията стават елементи за композиция със свой, собствен уникален характер. Когато избирате елементите трябва да имате предвид общата им форма, а не отделните детайли. При камелиите например, е важен целият клон и по-точно листата, а не цветовете - те могат да бъдат премахнати от естественото им положение и поставени на други места в композицията, където да имат по-голям цялостен ефект. Прегъването на клончетата им придава грация, но така можете и да изправите някоя нежелана крива. Премахването на нежелани детайли е важно умение, а подрязването на клоните цели подчертаване красотата на линията. Откъсването на цветове от черешови и сливови клончета не само изчиства линиите, но и подчертава красотата на оставащите цветове.
Всички естествени материи могат да бъдат използвани за линии, повърхност, цветове или пълнеж. Широко листо например може да бъде силен фон, но то може и да бъде поставено настрани, за да създаде линия. Всички цветя имат лицева част, която сочи в определена посока. При подреждането на цветя, човек трябва да реши дали да постави цветето с лице, в профил или с гръб към наблюдаващите. По принцип цветята се използват с листата им, но листата на перуниката или нарцисът обикновено се отделят от стъблото, подреждат се в по-добре изглеждащи групи, след което отново се прикрепят към цветето. Така те изглеждат едновременно естествено и ефектно.


http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/japan_ ... index.html
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Пет Авг 01, 2008 6:38 pm

http://www.cvetia.startirai.com/



http://zadoma.com/


http://www.flowermania-bg.com/hippeastrum02.html


Вредители

• Акари
Симптоми: паяжини в основата на листата и по върховете на издънките, бяложълтеникави, точковидни светли петна по горната страна на листата. Причина: сух, топъл и застоял въздух.
Премахване: Поставете растенията на прохладно, сенчесто и влажно място. През горештите дни поливайте обилно. Поставете ги под душ с хладка вода или многократно ги пръскайте със средство срещу акари. Ако се налага, можете да смените препарата, тъй като акарите бързо стават резистентни. Или напръскайте основно растенията с меки листа със сапуноподобен препарат, а растенията с твърди листа с препарат, приготвен от парафиново масло (и двата препарата се продават в магазините). Евентуално повторете процедурите.

• Щитоносни въшки
Симптоми: лепкави листа, кафяви, восъчноподобни щитчета, под които се крият въшките, опадане на листата.
Причина: зимуване на много топло място.
Премахване: Щитчетата се остъргват, отстраняват се нишките от пашкула, листата се измиват от блестящата лепкава медна мана и мръсно-черната саждива мана. Парафиново масло или инсектициди.

• Листни въшки
Повсеместни вредители на открито.
Симптоми: лепкави листа, деформации на листата. Най-напред засягат пъпките и върховете на издънките.
Премахване: Извлек от коприва, чай от пелин, сапуноподобен готов препарат, пиретрум-спрей и други инсектициди. Внимавайте за мравките, които си отглеждат листните въшки като „млечни крави” и ги бранят от естествените им врагове.

• Бели мухи
Симптоми: по долната страна на листата бели насекоми, които излитат при допир.
Причина: заразяване от други засегнати растения (среща се при фуксията и доматите).
Премахване: инсектицид. Освен това в зимната квартира жълти табелки.

• Нематоди
Симптоми: тъмни петна, ограничени от жилките на листата.
Причина: намокряне на листата, което благоприятствува заразата. Премахване: листата да се пазят сухи.

• Щитоносни въшки псевдококциди
Симптоми: образувания подобни на памук, грозен растеж, лепкави отлагания, саждива мана.
Причина: зимуване на сухо и топло място.
Премахване: Щитчетата се остъргват, отстраняват се нишките от пашкула, листата се измиват от блестящата лепкава медна мана и мръсно-черната саждива мана. Парафиново масло или инсектициди.

• Трипси
Симптоми: сребристи листа на фини точици. По долната страна на листата кафеникави засмуквания.
Причина: зимуване на много топло и сухо място.
Премахване: растенията да се поставят на прохладно и влажно място. Сапуноподобен готов препарат, пиретрум-спрей и други инсектициди.

• Цикади по розите
Симптоми: Листата на розите са напръскани с белезникавожълто. По долната страна на листата има зеленикаво жълти безкрили ларви.
Причина: сухо и топло място.
Премахване: преди да покарат, розите се напръскват с парафиново масло. Ако бъдат нападнати, да се прилага сапуненоподобен готов препарат или пиретрум-спрей.

• Миниращи мухи
Симптоми: нередовно тъмно, или светло, проядени от ларвите ивици по горната страна на листата. Преждевременно опадане на листата. Премахване: отстраняват се нападнатите листа, в които са заседнали ларвите. В случай на силно засягане се прилага инсектицид многократно на периоди от 10 до 14 дни.

• Дебеломуцунест хоботник
Симптоми: кръгообразни прояждания по ръбовете на листата, внезапно увяхване, предизвикано от бръмбарите (по листата) и ларвите (по корените). Премахване: бръмбарите се събират през май/юни и през август/септември. Ларвите се събират от областта около корените. Или се полива с паразитни нематоди (във воден разтвор) при гарантирана температура на почвата на 13оС.

• Листни дървеници
Симптоми: ветрилообразно разгърнати и надупчени листа, деформации на листата и цветовете.
Премахване: вредителите излизат върху листата (Datura/Brugmansia) по обед, за да се греят на слънце. Тогава се прилага инсектицид.

• Хризомелиди
Симптоми: нащърбени, ивичести проядени листа на лилията.
Причина: неизвестна.
Премахване: редовно да се събират бръмбарите и ларвите. При силно натрупване да се използва пиретрум-спрей или друг инсектицид.

• Малка гъсеница-педомерка
Симптоми: наядени листа до пълното им загубване.
Причина: зелени гъсеници, придвижващи се с „котешко изгърбване”. Премахване: животните и засегнатите листа се отстраняват. Биологични средства за пръскане срещу гъсеници (Bacillus thuringiensis).

• Охлюви
Симптоми: раздърпани или простъргани листа и цветове, слузести следи. Премахване: събиране на животните сутрин и вечер.

http://www.zeleno.eu/bg/articles/37-vrediteli.html






Грижи за цветята

Най-малко са грижите за едногодишните цветя. След за­саждането и пререждането им те се поливат заедно с тревата и се плевят. Чест вредител при цветята е листната въшка. Ако забележим, че някои цветя повяхват и изсъхват, трябва да напръскаме с химичен препарат, защото е почти сигурно, че за това са причина листните въшки.

През есента стъблата на изсъхналите цветя се почистват и лехите се прекопават. Веднъж годишно почвата на цветните лехи се наторява.

Работата около двугодишните цветя не се различава от работата при едногодишните с някои изключения при рохкава почва и закъсняло засаждане. Засадените през есента цве­тя се покриват с клони или с тънък слой оборски тор. Дебела­та покривка предизвиква отслабване и пожълтяване на расте­нията.

Луковичните растения се разделят на две групи в зависи­мост от грижите, които изискват. В първата група влизат чувствителните към студ растения, като например каната, далията, гладиолусът.

Ако първите слани попарят листата им, цветята се изваж­дат и листата им се изрязват, като се оставят луковиците и част от стъблото с дължина около 10 см, които се съхраняват през зимата на топло място.

Каната и далията се засаждат през средата на април в лехите на постоянните им места.

В другата група влизат лалето, нарцисът, зюмбюлът, ко­кичето, момината сълза и кърпикожухът, чиито луковици не се изваждат всяко лято, а само при пренареждане на градина­та или ако прекомерно са се размножили. Изваждат се тога­ва, когато листата им са изсъхнали. Пресаждат се на новите места в началото на есента. Луковиците на бялата лилия се за­саждат в края на юли, тъй като по-късното засаждане им се отразява зле.

Многогодишните растения изискват редовно поливане и плевене. През лятото се изрязват процъфтелите им части, тъй като повечето от тях цъфтят отново. Изсъхналите им части не се изрязват през есента, тъй като тогава по-трудно презимуват под опадалите листа на дърветата, затова не се почистват, а се оставят върху цветните лехи. През есента лехите с многогодишните цветя се наторяват с оборски тор или компост в зависимост от изискванията на отделните растения. През пролетта торът се заравя в почвата.

Многогодишните растения се размножават бързо и след няколко години стават толкова нагъсто, че трябва да се изва­дят и след основна подготовка на почвата отново да се засадят.При пресаждането остарелите корени се изхвърлят, из­лишните може да се разменят със съседите за нови видове, но в никакъв случай не се засаждат обратно в лехите.


http://www.eadvise.info/?art_id=119&id=30&page=show_art




Паразити и болести


За да намалите до минумима риска гъбични инфекции, паразити и прочее, добре е да поддържате мястото, където гледате растенията си чисто. Паднали листа, особено в комбинация с разлята вода са идеалната среда за развиване на бактериални и гъбични инфекции.

Добре ще е и да следите растенията си. При най-малкото съмнение отделете “заподозрения” настрана от другите саксии и продължете с наблюденията. Ако растението залинява без видима причина, проверете корените за паразити или за гниене. Ако такова е налице, изчистете доколкото в възможно корените от пръстта и пресадете в нова.



Силно Ви препоръчвам препарата Bio Kill. Около 7 лв в по-добрите зоомагазини. Безвреден за Вас, домашните ви любимци и цветята. Унищожава всички насекоми и аз го използвам отдавна за да пролетните нашествия на мравки в къщата. Нещо, с което дори специализирани препарати не се справиха. Единственото, на което Bio Kill вреди, са водните животни и растения, затова отнасяйте се отговорно!




Щитоносна въшка – най-често срещания паразит! Насекомите са сиви или кафеникави и малки – около 2-3 мм. Пърият белег за зараза са белите топки пух върху растението. Това е средата, в която женските въшки снасят яйцата си. Насекомите отделят и капки захаросана течност, която помага за развитието на черна плесен.

Ако въшките са малко, може да пробвате да ги убиете с метилов алкохол, разстворен с във вода в съотношение 1:3. Проблема е че спирта може да нарани епидермиса на растението, ако е по-нежен. Другят вариант е инсектицид – консултирайте се в магазина какъв да използвате, но Ви съветвам да ползвате Bio Kill-a.



Коренови щитоносни въшки – тези обитават кореновата система и се хранят с нея. Могат да предизвикат гниене на растението. Признаците са същите – топчета бял пух, но в почвата, понякога и на дъното на саксията. За да се справите, поливайте растението с инсектицид веднъж седмично, в продължение на няколко седмици. Другия вариант е заедно със саксията да го накиснете във инсектицид, но след това трябва много внимателно да се погрижите за бързото изсъхване на почвата.



Като превантивна мярка, може да изпозвате счукани на прах топки нафталин, омесени с почвата, които отблъскат паразита, както и други насекоми. Внимавайте, тъй като химикалите в нафталина увреждат пласмасовите саксии.



Някои растения от моята колекция бяха доскоро заразени с този паразит. Много е малък и за да се види, се налага да се използва силна лупа. Сигналът за тяхната поява са кафеникавите петънца по повърхността на растението – фактически ранички, където епидермисът е бил увреден. Може да се видят и паяжинки.

Отново се консултирайте в магазина какво да използвате. Ще трябва да пообяснявате малко повече, тъй като както стана ясно не знам как се превежда името на това нещо на български.





Пазете колекцията от мишки и от охлюви.



http://www.succulents.hit.bg/pests.html


Полезни съвети:

http://www.succulents.hit.bg/advice.html


Енциклопедия

http://cvetq.info/news.php?extend.20.3
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Пон Сеп 29, 2008 11:21 pm

Ан-Мари Пейсон

Чудодейни съвети
за балкони, тераси, градини




Запазване на букетите
от свежи цветя

Как да забавим или дори да предотвратим тъжното опадване на листенцата на цветята в букета, независимо дали е от оранжерийни, градински или полски цветя? Това явление, което се дължи на запушването на проводящите канали от бактерии, е съвсем естествено. Но има и трикове за забавянето му. Някои дори позволяват да се удължи цъфтенето на саксийни растения.

Трайността на букетите зависи от датата на откъсване на цвета. Естествено, когато сутринта откъснете роза от градината си, тя ще остане свежа по-дълго време, отколкото онази, която ще купите от цветарския магазин. Втората роза е изчерпала част от жизнеността си по пътя от оранжерията през стоковата борса, транспортиращия камион до магазина.

Ето някои съвети как да удължите живота на букетите, независимо дали са “домашни” или от магазина:

• Ако вие сами си правите букет, отрязвайте градинските цветя, когато не грее слънце, по възможност по-рано сутринта.

• Никога не чупете стъблата с ръка, отрязвайте ги полегато с остри градинарски ножици.

• Късайте розите и луковичните цветя на пъпки. Астрите и хризантемите обаче трябва да се късат само напълно разцъфнали.

• Махнете листата и бодлите от стъблото, за да не замърсяват водата във вазата.

• Не чукайте стъблата с чукче, потопете ги за няколко секунди в ледена вода и половин ден ги дръжте в студена вода.

• Източете водата, за да я обогатите с кислород, и тогава напълнете вазата, която трябва да е добре измита.

• Сложете парченце дървесен въглен във вазата, за да забавите развитието на гнилостните бактерии.

• Подрязвайте краищата на стъблата полегато (с остър нож) или накръст (с бръснач или бръснарско ножче).

• Във вазата наредете цветята рехаво, сложете по-високите в центъра, по-ниските отстрани.

• Ако сте перфекционисти, можете да прибавите към водата един аспирин, няколко капки белина или дребна медна монета.

• Сменяйте водата във вазата през ден (освен ако не сте й сложили някакъв стабилизатор) и подрязвайте стъблата с около 5 см. “Маниаците” подрязват цветята си под вода, за да не предизвикат въздушна емболия в стъблото.



Когато купуваме букет
от цветарския магазин

Ако знаете кога са набрани цветята за букета, който купувате, ще ви е по-лесно да удължите живота му. Но все пак можете да направите някои неща, за да постигнете това:

• Купувайте винаги цветя на пъпки, те траят повече.

• Ако трябва да пренесете букета с кола, обвийте го с намокрен вестник и не го оставяйте на слънце на седалката или в багажника.

• Гладиолите имат много деликатни цветове и ако веднага не ги увиете в намокрен вестник, рискуват да се повредят. Ако сте купили такъв букет един ден преди поднасянето му, оставете го за през нощта със стъбла, натопени в мивката, и цветове, увити в мокър вестник.

• Полагайте едни и същи грижи и за пресния, и за по-стария букет. Ако сте сложили стабилизатор във водата, не я сменяйте.

• Когато времето е топло, изнасяйте букетите за през нощта на прозореца или на балкона.



Сухи букети

Друга възможност да запазите дълго време букета е да изсушите цветята, като спазвате определени препоръки.

Окачете букета за няколко дни с цветовете надолу на тъмно място с добра вентилация и по възможност с малко прах. Можете да сушите цветята заедно или да ги отделите. Когато букетът ви изсъхне, го напръскайте с лак, за да не изглежда посърнал. Сложете го във ваза и редовно го чистете с прахосмукачка.

Съвет

• Ако искате да консервирате няколко диви цветя, за да украсите някой абажур или за хербарий, сложете ги за няколко седмици в телефонния указател между два листа попивателна хартия.



Първа помощ
за саксийните растения

Веднъж прибрах от един контейнер за смет увяхнала азалия в саксия. Горката Asalea stella maris беше форсирана, за да цъфти преди сезона си, и докато на цветарите тази практика носи печалба, за растението тя често е пагубна, защото скъсява живота му.

Има един хитър начин такива растения да бъдат спасени и да им се даде втори живот. Представете си, че вие сте собственикът на тази нещастна азалия. Започнете леко да я подкастряте. След това я пресадете, за да я подхраните (специална торна пръст и пръст от дива метла). Полейте я добре и я оставете да се съвземе на хладно и светло място за около месец. Продължете да я поливате, когато пръстта засъхне.

В началото на лятото изнесете растението в градината и го сложете на шарена сянка. През юли дайте на оздравяващата си азалия две дози тор и я дръжте на слънце чак до първите слани. Ще почне да цъфти всяка година още от януари.

Така че не се отчайвайте при вида на клюмнало растение.



Бонсаите

Ако много харесвате миниатюрните дръвчета, можете да си купите едно. Но внимавайте: ако ви го предложат евтино, значи нещо не е наред. Някои цветари продават и твърде млади бонсаи, само на пет-шест години. Ако са обработвани от неопитни хора, ще живеят само един сезон. Не вярвайте на имитациите. Изисквайте сертификат за възрастта на бонсая. И когато се уверите, че сте си купили нещо добро, поддържайте го по следния начин:

• Когато купувате бонсай, питайте дали се държи на открито или в стая. Първият вид има същите изисквания, както и обикновените дървета, не понася да го лишават от въздух и слънце. Внасяйте го у дома само при големи студове или слани, и то за не повече от една нощ. Вторият вид пък може да напуска меката топлина на жилището само в разгара на лятото, като при това трябва да го сложите на шарена сянка и често да го мокрите.

• Придайте естествени форми на бонсая, наподобете действието на природните стихии, например дърво, превито от вятъра.

• Ако сте търпеливи, можете сами да си отгледате бонсай от дърво, получено от семенце. Повечето дървесни видове (иглолистни и широколистни) са подходящ изходен материал.

• За да придадете точно определена форма на дръвчето, увийте основата на клоните с медна жица.

• Дръжте бонсая си в съд с плоско дъно. Колкото по-малко пръст имат корените, толкова по-бавно растат надземните части.

• Никога не слагайте бонсая точно зад стъкло, за да не изиграе ролята на лупа и слънчевите лъчи да подпалят дръвчето.

• Нагласете бонсая така, че през лятото да е на шарена сянка, а през зимата - на по-осветено място.

• Не поливайте много, за да не загният корените. По-добре пръскайте листата.

• Не злоупотребявайте с торенето, за да не се налага често да подрязвате бонсая. Не слушайте продавачите на торове.

• Бонсаите нямат нужда да се подхранват, освен ако не сте имали време да ги пресадите (веднъж на три години). Не вземайте какъв да е тор, а само специален за бонсаи (N5, P3, K2). Ако не намерите такова нещо в магазините, заменете го с кюспе от синапени семена. Не торете бонсаите по време на зимния им сън.

• Пресаждането изисква специална почвена смеска.

• Подкастряйте бонсая два пъти годишно - през пролетта, за да ориентирате растежа на младите филизи, и през зимата, за да поддържате хармонията в силуета му.

• За да го почистите от евентуални вредители, използвайте само меки препарати, които да не изгарят листата му. Срещу гъбичката Oidium пръскайте със сяра, срещу червени паяци - с препарат на базата на пиретрума.



Орхидеите

В тропиците орхидеите са толкова обикновено и често срещано явление, колкото в Европа са бурените.

Преди да станат цветя за украса, каквито ги познаваме, орхидеите са били смятани за лечебни растения. Азиатските и гръцките лечители са ги предписвали срещу безплодие, защото формата на грудките им напомня на тестиси (orchis на гръцки значи “тестис”). Гръцкият учен Диоскорид препоръчвал на бъдещите родители да ядат грудките на орхидеите сготвени така, както се готви лук. За да има син, мъжът трябвало да яде най-големите грудки, за момиче жената трябвало да яде най-малките.

Има два основни вида орхидеи - епифити, като например фаленопсис, които растат почти без никаква пръст, увиснали по големите дървета в джунглите, и земни, например цимбидиум, които живеят наравно със земята. Първите искат повече светлина, но и двата вида имат нужда от много влага и същевременно добра вентилация, за да не загният грудките им.

Епифитните орхидеи, които живеят във въздуха, са изнамерили хитър начин да се снабдяват с храна - те се съюзяват с една гъба, на която дават жилище, а получават чрез корените й храната, която не могат да черпят сами от земята. Следователно не бива да “давите” корените на орхидеите, за да не унищожите тази гъба.

Орхидеите имат славата на най-трудните за отглеждане стайни растения. Но все пак има начин да се справите и с това.

Съвети

• Преди да купите специална торна пръст за орхидеи, трябва да знаете към кой вид спада вашето растение, към епифитите или към земните. Според случая изберете различни смески: лека и по-бедна от органична материя за епифитите (1/3 кора от бор, 1/3 торф, 1/3 натрошен стиропор), по-тежка и по-хранителна за земните (2/3 кора от бор, 1/3 торф, птичи или рибен тор).

• Сред най-популярните орхидеи за отрязан цвят са катлеа, фаленопсис, ванда, пафилопедиум, цимбидиум и милтониа. Някои от тях могат да се запазят няколко месеца като букет, например пафилопедиум и цимбидиум.



Температури за всяка орхидея

• Парниковите орхидеи не бива да се объркват с орхидеите за гледане в топли стаи (20-24 °С) и с видовете за по-хладни стаи (15-19 °С). Внимавайте предимно с нощната температура, защото някои видове могат да понесат до 10 °С, докато други не понасят температура, по-ниска от 15 °С.

• Ако температурата в жилището ви е над 20 °С, можете да отглеждате катлеа, милтониа, хунтлеа, онцидум. Ако е по-хладно, под 20 °С, изберете цимбидиум, дендробиум, зигопеталум.

• Някои орхидеи, като венерин чехъл, се приспособяват и към топло, и към студено жилище. Във всеки случай, видовете с шарени листа изискват по-висока температура от едноцветните.

• Ако отоплението ви внезапно спре по някаква причина, не се безпокойте: студът стимулира цъфтежа на орхидеите. Повечето видове имат нужда от значително спадане на нощната температура (между 9 и 12 °С, за да почнат да цъфтят.

Поливането

Влажността също е много важна за отглеждането на орхидеите.

• За да поддържате висока влажност, пръскайте често листата и отгоре, и отдолу.

• Проветрявайте стаята след всяко пръскане, за да не се развият плесени.

• Поливайте веднъж или два пъти седмично.

• Поливайте и пръскайте с повече вода, когато има повече светлина (през пролетта и лятото) и намалете количеството вода през есента и зимата.

• Внимание! От прекалено поливане корените може да загният. Ето една хитрост, за да знаете кога да поливате растения с видими корени - ако са зелени, нямат нужда от вода, но ако посивеят, значи са жадни.

• За поливане на орхидеите използвайте мека, неваровита вода. Някои видове, като цимбидиум, понасят и леко варовита вода.

• Можете да отглеждате в кухнята стрък ванилиа фрагранс, но не разчитайте на реколта, защото насекомото опрашвач живее само в топъл климат.



Ароматите на орхидеите

Кой вид как ухае? Ето кратка справка.

Ангелика (пищялка) - епидендрум алатум.

Канела - различните видове одонтоглосум.

Лимон - енциклиа цитрина.

Краставица - саркоподиум лобии.

Жасмин, момина сълза - дендробиум примулинум, дендробиум палпебре, епидендрум криниферум, епидендрум фрагранс, епидендрум паникулатум.

Люляк - зигопеталум маккаи.

Мед - одонтоглосум бланде, катлеа моссие.

Кокосов орех - максилариа тенуифолиа.

Ванилия - ванилиа фрагранс, ванда суавис.

Теменужка - сендробиум аинсвортии.

Месоядните растения

Още по-интересни от орхидеите и бонсаите са хищните растения - дрозера, утрикулария, сарацения, непентес и др. Някои растат подобно на орхидеите като диви растения в Европа, но късането им е забранено. Ако искате да си отглеждате такова растение, придържайте се към следните съвети:

• За разлика от обикновените саксийни растения хищните не бива да се държат в глинени саксии, защото глината задържа соли, които са вредни за корените им. Настанете ги в пластмасови съдове с дупка за оттичане на водата.

• Няколко подходящи почвени смески - 1/2 блатен мъх и 1/2 кора от бор; 1/2 мъх и 1/2 компост за орхидеи; 1/3 сладка папрат, 1/3 мъх и 1/3 дъбова листовка. Изборът зависи от произхода на растението: сух терен, тропическа гора, блато или торфище.

• Ако не намерите блатен мъх, заменете го със смес от равни части речен пясък, измит с няколко води, и необогатен торф. Прибавете и малко дървесни въглища за убиване на микроорганизмите, но не повече от 1/20.

• Ако в жилището ви няма много насекоми, с които да се храни вашият хищник, го хранете с разреден тор, прибавен към водата за пръскане на листата.

• Хищните растения се поливат с леко кисела вода (рН 5), но ако водата ви е неутрална или леко алкална, мъхът ще я подкисели.

• Макар че ядат насекоми, хищните растения могат да станат и жертва на някои от тях: листни въшки, червени паяци и др. За да ги унищожите без инсектициди, опънете над саксиите светложълт плат, напоен с лепило. След това само ще трябва да отлепите пленниците и да ги дадете за храна на скъпите си хищници.

• Някои хищни растения, като непентес, сарацениа, дарлингтониа или дионеа, се чувстват по-добре, ако се пресаждат всяка година, между януари и март.

• Когато пресаждате хищниците, не чупете буцата пръст. Хванете растението внимателно и обърнете саксията. Ако пръстта му е залепнала по стените, чукнете на ръба на масата, за да я освободите. Не слагайте много компост (вж. стр. 92) в новата саксия, за да могат корените да навлязат лесно в него.



Росянките

Най-лесни за отглеждане от хищните растения са росяките - те се задоволяват да растат върху блатен мъх. За да не расте мъхът много бързо и да задуши тези дребни растения, редовно им подкастряйте върховете. Не хвърляйте отрязаното, то може да даде начало на нови дрозерни насаждения.

Когато се вкоренят в мъха или в друга култура, която задържа вода, росянките имат нужда от много малко тор. Те ядат насекоми - мухи, винарки и др., привлечени от лепкавите им секреции.

• Светлината е много важна и за хищните, както и за останалите стайни растения. В неособено слънчевите региони или в жилищата с лошо изложение понякога се налага растенията да се осветяват изкуствено с луминисцентни лампи. За да не изгорят листата на хищните растения, слагайте лампите най-малко на 30 см от тях. Не ги осветявайте с лампи с нажежаема жичка или с такива, които отделят много топлина.

• Дневната температура на стаята не бива да надвишава 30 °С. През нощта не бива да слиза под 5 °С.

• За да повишите влажността на въздуха непосредствено около растението, сложете саксията му в съд със ситен чакъл или натрошена глина, налейте вода и редовно я доливайте (не бива обаче да правите това с никое друго стайно растение).

• Хищните ви растения ще бъдат още по-красиви, ако всяка зима им давате почивка: по-малко светлина, влажност и топлина. Поддържайте само влагата на почвата.


http://www.maxima.bg/bg/library/zadoma/ ... oni/IV.htm
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Вто Окт 07, 2008 4:57 pm

Плаунови растения


В съвременната флора на Земята участват едва 1000 — 1200 вида плаунови растения. Мнозинството от тях са разпространени обаче само в екваториалния пояс и в субтропичните области, докато в поясите с умерен и студен климат се срещат малък брой техни представители. В нашата страна могат да се видят само 8 вида плаунови растения. Но и в цяла Европа те не са повече от 25 вида.
Всички съвременни плаунови са многогодишни вечнозелени тревисти растения с твърде своеобразен външен вид. По-често наподобяват мъхове, отколкото някое от останалите висши растения. Те са с тънки равно или неравно виловидно разклонени и растящи в най-различно положение стъбла — изправени, полягащи, възходящи, висящи, стелещи се, пълзящи или катерещи се, високи (при растящите изправени и при висящите епифитни видове) от няколко сантиметра до 1,5 м или дълги (при стелещите се, пълзящите и катерещите се видове) до десетина метра и повече. И почти всички са дребнолистни. Листата им рядко достигат или надвишават 3,5 см дължина. Обикновено се измерват в милиметри. Те са винаги цели, ненаделени, шиловидни до ланцетни или закръглени и най-често последователно гъсто разположени или са наредени в четери реда само върху горната страна на стъблото.
Плауновите (подобно на хвощовите и папратите) са висши спорови растения. Спорите им се образуват в спорангии (те се виждат с просто око), които са разположени най-често в пазвите на специализирани листа, наречени спорофили (листата, по които не се развиват спорангии, се наричат вегетативни листа, или трофофили). Самите спорофили по форма, големина и цвят при едни от плауновите растения приличат на вегетативните листа и тогава са примесени с тях, като образуват по дължината на клоните им отделни спороносни зони. При други обаче двата вида листа се различават и тогава спорофилите са събрани само по връхните части на клонките, като образуват различно дълги (понякога до 40 см), приседнали или с дръжки, изправени или увиснали, единични или двойни спороносни класчета — стробили.
Плауновите растения играят скромна роля в съвременната растителна покривка на Земята. Скромно е и непосредственото им практическо значение.

Любопитно:
Плауновите са едни от най-древните висши растения, които сега живеят на Земята. Те са преживели обаче своя разцвет преди повече от 280 милиона години, още през каменовъгления период. Тогава много от тях били величествени дървета, които извисявали по-дебелите си от един метър колоновидни стволове до 30 и повече метра височина. До наши дни обаче са доживели потомци само на тревистите им представители, които растели в изобилие из тогавашните обширни гори, образувани от дървесните им събратя.


ОБИКНОВЕН ПЛАУН



В миналото спорите на някои видове от тях се използвали нашироко в пиротехниката за производството на взривни вещества, както и за създаване на светлинни ефекти при „избухване на пожари" на театралните сцени. Днес те намират приложение в металургията за посипване на формите, в които се изливат фини детайли, а също в медицината 'за пудрене на протритите и възпалени места по кожата на бебетата и на сърбящи и мокрещи екземи.
В по-отдавнашни времена само от народните лечители, а сега и от официалната медицина стъблата на някои видове плаунови се използуват при лекуването на страстни пушачи, на алкохолици, на очни болести, при ревматични и бъбречни болки, при нервни и храносмилателни смущения и при колики.
В някои страни плауновите се използуват и като багрени растения. С тях боядисват вълна и вълнени тъкани в трайни зелени, жълти и сини цветове.
Обикновеният плаун ще срещнете само високо горе в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и Западните Родопи, между 1500 и 2800 м надм.в. И не навсякъде, а само по влажните, обърнати на север скалисти места и между скалните блокове.
Преди да сте опознали обикновения плаун обаче, той няма сам да привлече с нищо вниманието ви. Стъблата му (заедно с листата те са дебели почти колкото молив) са дълги от десетина до тридесетина сантиметра. Те са пълзящи (вкоренени са само от място на място) , многократно виловидно разклонени и от тях се издигат многобройни, също виловидно разклонени, еднакво дълги клонки, високи от 5 до 15 см. Листата му са линейно-ланцетни (наподобяват игловидните листа на червената хвойна) , остри, дълги от 4 до 8 мм.

http://bgnauka.com/index.php?mod=front& ... &pid=10401





Голосеменни растения


Голосеменните растения са предимно дървета и храсти, много малко от тях са лиани. Всички са сухоземни растения с добре развита коренова система, а стъблата им най-често са изправени, стройни и с различни размери. Най-дребните храстчета са около 10 — 20 см високи, а най-едрите дървета стигат до стотина метра височина. Между тях са и гигантите на растителното царство — калифорнийското мамонтово дърво, което стига до 120 м височина, и калифорнийската секвоя, източена до 100 — 112 м.
Листата при по-голямата част от представителите на отдела са игловидни, но има растения и с ветриловидни, широко ланцетни, широко елипсовидни, продълговати, люсповидни или пък със сложни перести листа, дълги до 1 м. Най-дребни са люсповидните листчета, които са само няколко милиметра дълги. Макар и много рядко, сред голосеменните има представители, чиито листа наподобяват по форма и устройство листата на покритосеменните растения. Такива са листата на разпространения само в тропичните гори род Гнетум (Gnetum). Листата на голосеменните растения се сменят веднъж на няколко години, и то не изведнъж, а постепенно през по-продължителен период. Затова те се отнасят към групата растения, наречени вечнозелени. За разлика от листопадните, които сменят своята зелена премяна всяка година при настъпване на особено неблагоприятен за развитието на растенията сезон, сред голосеменните растения това явление се наблюдава при много малък брой видове.
За разлика от висшите растения, включени в отделите Мъхови, Хвощови, Плаунови и Папратови растения, голосеменните растения се размножават със семена, а не със спори. Този нов орган — семето, прави растенията много по-силни в борбата за съществуване в природата. Семената се образуват от семепъпките, които след оплождането се разрастват. Самите семепъпки са видоизменени спорангии (наричат се макроспорангии) на някои от споровите растения. Те също се развиват върху листоподобни образувания, наподобяващи спорофилите, но тук те се наричат макроспорофили, или семенни люспи. И понеже най-напред семепъпките, а после и семената са разположени открито по семенните люспи, тези растения са били наречени голосеменни. Почти всички техни представители са разделнополови растения — имат мъжки и женски „цветове". Двуполови са били „цветовете" само на част от живелите преди повече от 100 милиона години голосеменни растения.
Характерна черта за голяма част от тях е, че мъжките и женските „цветове" обикновено са събрани по много заедно и образуват своеобразни „съцветия", които се наричат шишарки. Най-често шишарките са съставени от по няколко люспи, наредени последователно по оста й. Една част от тях изпълняват само защитна роля — това са покривните люспи, а другата част са плодните люспи — по тях се развиват по една или повече семепъпки (при женските шишарки) или прашникови торбички (при мъжките шишарки). Женските шишарки са много по-едри от мъжките.
В жизнения цикъл на голосеменните растения, както и при другите висши растения, има редуване на две поколения: безполово (спорофит) и полово (гаметофит). Тук обаче е настъпила голяма промяна в половото поколение — то силно се е съкратило. Така женският гаметофит се образува в семепъпката и представлява многоклетъчна тъкан (зародишна торбичка), в която се формират женските полови елементи (архегонии) . Мъжкият гаметофит се формира в поленовото зърно, където се образуват 3 или повече клетки, едната от които е мъжката размножителна клетка (антеридият) .
Голосеменните са много древна растителна група. Нейните първи представители са се появили преди повече от 300 милиона години — по време на девонския период от геологичната история на нашата планета. И макар че много от тях постепенно са изчезнали от флората на Земята, голосеменните растения и до днес са широко разпространени и населяват различни по климат и размери земни територии. Те се срещат в тропичните, субтропичните, умерените и студените климатични пояси. Растат край бреговете на моретата и океаните, из равнините и предпланините, по високите планински склонове и най-високите алпийски поляни. Техен представител е проникнал дори в знойните пясъци на африканската пустиня Намиб — това е растението, чието латинско име е Welwitscbia mirabilis, И все пак царството на голосеменните и по-точно на тяхната най-богата на видове група — иглолистните, е зоната на иглолистните гори в Северното полукълбо, която обхваща пространството между 48° и 65° северна ширина. В тази зона са и безбрежните иглолистни гори, които покриват огромна площ в Русия, известна с името тайга.
Голосеменните растения в съвременния растителен свят на Земята са обединени в 11 семейства, 65 рода и около 720 вида. От тях в нашата природа се срещат 4 семейства, 6 рода и 14 вида.
Най-многобройна сред тях е групата на иглолистните. Ботаниците са установили, че сега на нашата планета растат около 560 вида иглолистни растения, разпределени в 55 рода. У нас те са само 12 вида от 5 рода.
Голосеменните растения са полезни за човека растения. Между тях са онези дървета, които са основният източник на дървен строителен материал, на смола и всичко, получавано от нея. Не са малко и видовете, които съдържат лечебни за човека вещества, използувани не само от народната, но и от официалната медицина. Тези растения са източник и на вещества, които се използуват и в парфюмерийната промишленост. А ролята на иглолистните гори, създаващи здрав и благоприятен климат за човека, е неоценима.

ОБИКНОВЕН СМЪРЧ



Обикновеният смърч краси всички наши високи планини и е разпространен от 700 до 2200 м надм, в. Расте по богати на хумус и влажни почви, в които разпростира плитката си, на широка коренова система. В нашата природа той образува пространни и величествени гори, които само в Родопите заемат площ от около 130 000 хектара.
Обикновеният смърч се отличава с прави, стройни стволове, които на върха са увенчани с пирамидални корони, а общата му височина е обикновено от 30 до 40 м. Отделни екземпляри обаче се извисяват и до 60 м. В резервата „Парангалица" (Рила) например е измерено дърво със ствол, висок 62 м.
Клоните на смърча са хоризонтално разперени и леко дъговидно извити нагоре. По тях са разположени многобройни къси клонки, най-често увиснали като къси гирлянди. Листата му са игловидни, наредени са гъсто по оста на клонките, поединично и последователно, и обикновено са разперени встрани. В напречен прорез листата са ромбични, а на дължина достигат 2,5 см. Дълготрайността им е от 5 до 8 години, след което започва тяхната постепенна смяна.
Обикновеният смърч е разделнополово и еднодомно растение — неговите мъжки и женски шишарки се развиват на един и същи индивид. Мъжките шишарки са дълги около 2,5 см и са разположени в пазвите на листата. Те са заобиколени от светлозелени защитни люспи, между които се развиват тйчинкоподобните микроспорофили. Мъжките шишарки първоначално са червеникави, след узряването на цветния прашец стават жълти, а разсее ли се прашецът, шишарките покафеняват. Женските шишарки се развиват по върховете на миналогодишните клонки. В млада възраст те са пурпурночервени или жълтозелени, а със стареенето получават жълто-кафява до тъмнокафява багра. Женските шишарки са съставени от много плодни и покривни люспи, наредени спирално по шишарковата ос. С течение на времето те вдървеняват и никога не опадат.
През май и юни обикновеният смърч цъфти, но узряването на семената и на самите шишарки става едва през октомври. Тогава те увисват, люспите им вдървеняват и на дължина стигат до 17 см. Едва през пролетта на следващата година женските шишарки се разтварят и вече зрелите семена се разпръскват лесно и надалеч, защото имат ципесто крилце.
Обикновеният смърч има ценна дървесина, която се използва в строителството, в мебелната и хартиено-целулозната промишленост. Кората му съдържа дъбилни вещества, а листата — етерично масло. От него се добива и смола. В това отношение той обаче отстъпва на бора, който е много по-смолоносен. Обикновеният смърч е чувствителен към замърсяването на въздуха и повяхването на иглите му е сигурно указание за наличието на вредни вещества.
Обикновеният смърч живее около 400 — 500 години и само в редки случаи се срещат по-стари смърчови дървета.

http://www.bg-science.info/index.php?mo ... &pid=10402
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Вто Окт 07, 2008 5:02 pm

ВОДОРАСЛИ - обща характеристика

Мнозина, които нямат специална ботаническа подготовка, наричат водорасло всяко растение, което живее постоянно във вода. Така във водорасли често се „превръщат" не само мъхове (като фонтиналиса и речния амблистегиум), не само плаунови (като езерния шилолист) и папратови (като нежната азола и красивата салвиния) , но дори и цветни растения, като водната леща, водната чума, ръждавеца, роголистника, многолистника, водната борика, морската зостера и много други.
Когато обаче ботаниците говорят за водорасли, те нямат предвид мъховете, плауните, хвощовете и папратите, нито цветните растения, които живеят постоянно във вода. Тях ги наричат водни растения. А термина водорасли използуват само за многобройната група от фотоавтотрофно хранещи се и живеещи постоянно във водна среда растителни организми, тялото на които не е разчленено на стъбло и листа, а представлява най-често нишка или пластинка с различни размери и с различен външен вид, означавани в ботаниката под общото име талус (талом) — и оттук талусни растения, или е едноклетъчно.
Водорослите са извънредно широко разпространени по цялото земно кълбо. Те населяват не само водите на моретата и океаните, на езерата и блатата, на язовирите, на реките и потоците, но и всяка локва на нашата планета, когато водата в нея се задържа за по-дълго време. Водораслите не са пренебрегнали и сушата. Те изобилствуват в почвата и по повърхността й, заселват скалите, камъните и дърветата, които са постоянно мокри или периодично се овлажняват. Срещат се дори по горещите пясъци в пустините и върху вечните снегове около полюсите и по високите планински върхове.
Приказно богат и смайващо разнообразен е светът на водораслите. Алголозите (така се наричат ботаниците, които изучават водораслите) са открили и описали досега около 30 000 вида. Сред тях има и едноклетъчни, и постоянно живеещи в колонии, и многоклетъчни. Едни водорасли са микроскопични организми, други са с гигантски размери, превишаващи няколко десетки метра дължина. Безкрайно разнообразен е и външният им вид — ту са прости или разклонени нишки, ту лентовидни или листовидни, ту храстовидни или кораловидни, а талусът на някои изумително наподобява клонки на широколистни дървета заедно с листата и плодовете им.
Водораслите са различно обагрени. Макар че всички те имат в клетките си хлорофил, някои от тях съдържат и допълнителни пигменти, които маскират основната им зелена окраска. Затова наред с чисто тревно зелените видове ще видите и синьозелени, жълтозелени, златисти, ръждивокафяви, кафяви и червени. Това е и един от главните белези, въз основа на който алголозите обединяват водораслите в няколко самостоятелни отдела: отдел Синьозелени водорасли, отдел Зелени водорасли, отдел Кафяви водорасли, отдел Червени водорасли и т.н.
Неизмеримо голяма е ролята, която водораслите играят в живота на нашата планета. Преди всичко те са най-големият „производител" на кислород в природата и без тяхната поява и по-нататъшното им съществуване животът на Земята никога нямаше да достигне сегашния си разцвет. Освен това водораслите са основната храна на милиарди и милиарди животински същества, които живеят във водите на езерата и реките, на моретата и океаните. Най-после, голям брой водорасли играят и ролята на „активни санитари". Заселвайки се масово в замърсени води, те спомагат за очистването им. Това явление е известно като „самоочистване на водите".
Водораслите имат и изключително голямо непосредствено значение за човека. Някои от морските видове се употребяват от хората като храна, други се използват в различни фуражни смески за изхранването на селскостопанските животни и като тор. Освен това водораслите са практически неизчерпаем източник на суровини за хранително-вкусовата, целулозно-хартиената, фармацевтичната и за много други клонове на съвременната промишленост.
На фона на необозримо голямата положителна роля, която водораслите играят в природата, и на огромното им непосредствено практическо значение за човека вредите, които те причиняват понякога, са нищожни. Масовото им развитие в рибарниците и язовирите например може да причини гибелта на рибите, ако сред тях има и отровни. Освен това при масовото си развитие водораслите могат да задръстят каналите и пречиствателните съоръжения, да придадат на питейната вода дъх на трева, миризма на риба или на гнило и да я направят неприятна за пиене.

Източник: http://www.bgnauka.eu




ВОДОРАСЛИ - видове

ОТДЕЛ ЧЕРВЕНИ ВОДОРАСЛИ (Rhodopbuta)


В отдел Червени водорасли са включени около 4000 вида. Наречени са червени, защото мнозинството от тях са обагрени в червени тонове — от нежно светлочервено и розово до тъмнопурпурночервено и виолетово.
Червените водорасли в по-голямата си част са типични морски растения. Те са разпространени във всички морета и океани от Арктика до Антарктида, но за разлика от кафявите водорасли мнозинството от тях са „предпочели" топлите южни морета и в тях се развиват най-масово.
Почти всички морски червени водорасли са типични дънни растения, но се заселват главно по скалистите и каменистите дъна, както и по кораловите рифове и подводните пристанищни съоръжения. Голям брой видове червени водорасли живеят също като епифити по „стъблата" и „клоните" на някои от по-едрите кафяви водорасли.
Червените водорасли растат на различна дълбочина в морето и често се спускат по-дълбоко от кафявите. Обаче най-добре се „чувствуват" и се развиват най-масово както повечето други водорасли в дълбочините до 20 —40 м.
Около 400 вида червени водорасли са се заселили и в сладките води. Те обаче рядко са обагрени червено, мнозинството са зелени и синкавозелени, дори възкафяви. Освен това за разлика от своите морски родственици почти всички видове сладководни червени водорасли са „любители" на студените бързотечащи води, затова най-често могат да се видят по камъните и скалните дъна на планинските потоци.
Мнозинството от червените водорасли са сравнително едри многоклетъчни растения, които на дължина стигат от няколко сантиметра до над един метър. Сред тях обаче има и едноклетъчни видове с микроскопични размери.
Изключително разнообразен е и външният вид на талуса на червените водорасли — от прост нишковиден, лентовиден и листовиден или от прост храстовиден до изумително наподобяващ по външен вид покритосеменно растение. Интересна в това отношение е кървавочервената делесерия (Delesseria sanguinea), която е широко разпространена в Атлантическия океан и в северните морета. Нейният кървавочервен талус е разчленен на клонки и продълговато елипсовидни пластинки с мрежа от жилки, които външно имитират напълно листа на покритосеменно растение.
По икономическо значение червените водорасли се нареждат непосредствено след кафявите. Те се използват като зеленчукови растения и като суровина при промишленото производство на фураж, торове, агар и други продукти.


ИВИЧЕСТОБЕЛЕЗНИКАВА ПОРФИРА

Това червено водорасло е твърде невзискателно към условията за живот. Еднакво добре се развива и в чистите, И в силно замърсените води на морето, и в тихите заливи, и по откритите му брегове. Понася също и значително опресняване на морската вода. Затова ще го намерите по скалите и камъните или по някакви други водорасли по цялото наше Черноморско крайбрежие, но винаги в най-плитките части — от 0 до 0,5 м дълбочина.
Ивичестобелезникавата порфира ще разпознаете лесно и безпогрешно по цвета и формата на талуса й. Тя е едногодишно растение. Развитието й започва през ноември и завършва през май. Талусът й е кафяво-червен до червени-кавовиолетов и е изпъстрен обикновено само от едната страна с безцветни или жълтеникаво-белезникави ивици (оттук и името на водораслото) . Той е листовидно-пластинчест с продълговато елипсовидна до широко яйцевидна форма, по краищата плитко и неправилно наделен или цял, обикновено надиплен. На дължина талусът достига от 5 до 15 см, а на ширина от 4 до 10 см и е изграден само от един слой удължени клетки. В основата той е стеснен в късо стълбче, което завършва с малък прикрепителен диск — крампон. С негова помощ талусът се закрепва по подводните скали и камъни или върху други водорасли.
В някои страни на Източна Азия различни видове порфира се използуват за храна и се смятат за особен деликатес. Затова дори ги отглеждат в специално създадени подводни градини.


ОТДЕЛ КАФЯВИ ВОДОРАСЛИ
(Pbaeopbyta)

Общ външен отличителен белег на водораслите, които са включени в този отдел, е жълтеникавокафявата до тъмнокафявата им багра. Затова те се наричат кафяви водорасли.
Познати са около 1400 вида кафяви водорасли. От тях само няколко се срещат в сладки води, всички останали са морски растения. Те са разпространени във всички морета и океани между Северния и Южния полюс, но най-добре растат и достигат най-големи размери в умерените и в студените им зони.
Кафявите водорасли се заселват по подводните скали и камъни на различни дълбочини, но най-масово се развиват в крайбрежната ивица — оттам, където се разбиват вълните, докъм 6 — 15 м дълбочина, и на много места образуват ту просторни „ливади", ту безкрайни „труднопроходими храсталаци" и „цели гори". Морските бури и урагани обаче често ги изтръгват оттам и теченията ги отнасят далече във вътрешността на моретата и океаните. Но те не загиват. Тези от тях, които имат по талуса си въздушни мехури, бързо излизат на повърхността и ако теченията ги отнесат в тихи води, продължават да живеят като свободно плаващи растения, образувайки понякога „плаващи ливади" върху огромни пространства. Такива струпвания се наблюдават в Саргасово море, откъдето идва и името му .
Сред кафявите водорасли няма нито един едноклетъчен вид. Всички са многоклетъчни организми. По размери те са твърде различни — от невидими или едва видими с просто око до гигантски форми, дълги до 60 м. Някои от тях с лентовидните си талуси, извиващи се като истински змии по морските вълни, в миналото често разпалвали въображението на моряците и послужили за основа на безброй легенди ,,за морски змейове и дракони".
Изключително разнообразен е и външният вид на талуса на кафявите водорасли — от прост нишковиден, корест или лентовиден до най-сложно разчленен. Понякога той изумително наподобява ту истински храст или откъсната клонка от широколистно дърво заедно с плодовете по нея, ту цяло дърво заедно с корените, стъблото и короната му.
Значението на кафявите водорасли за живота в моретата и океаните е много голямо. Те осигуряват храна, подслон и място за размножаване на цялото крайбрежно животинско население.
Извънредно голямо е също непосредственото стопанско значение на кафявите водорасли. Те са икономически най-важната група морски растения. Известно е, че още в древни времена някои от тях били използвани от народите, които населявали крайморските страни, за храна и за приготвяне на различни лекарства, а също като фураж и тор. Такова приложение кафявите водорасли имат и до днес. Сега обаче те се използват нашироко и в промишлеността. Всъщност вече почти няма промишлен клон, в който под една или друга форма да не се използват кафявите водорасли — от производството на взривни вещества до приготвянето на сладолед.


КОЛЕНЧАТ СЦИТОСИФОН


Коленчатият сцитосифон е кафяво водорасло, което ще откриете по камъните и скалите в плитководната ивица на цялото наше Черноморско крайбрежие, и то главно през зимата или рано напролет, когато се развива най-масово. Разпознаването му не е трудно, дори само по някои от външните му отличителни белези, които веднага се хвърлят в очи.
Талусът на коленчатия сцитосифон е маслиненозелено-кафяв, тръбесто цилиндричен, постепенно изтъняващ към върха (външно наподобява груба нишка), неразклонен и от място на място прищъпнат или спирално завит, откъдето идва и името му — коленчат. На дължина израства до 20 см, понякога и до 30 см, но на дебелина рядко надминава 1,5 мм.
Коленчатият сцитосифон се закрепва здраво за скалите и камъните с помощта на прикрепителен диск, от който обикновено израстват многобройни нишки и образуват гъсти висящи туфи.

ОТДЕЛ ЗЕЛЕНИ ВОДОРАСЛИ
(Cboloropbyta)


В отдел Зелени водорасли алголозите са обединили всички видове, които са чисто тревно зелено обагрени. Те самите обаче не знаят точно какъв е броят на всички видове зелени водорасли и само предполагат, че са между 13 000 и 20 000. Алголозите обаче със сигурност твърдят, че те са най-многобройната група сред водораслите.
Зелените водорасли са широко разпространени по целия свят, но най-често и най-масово се развиват в сладководните басейни. Те населяват блатата и езерата, потоците и реките, язовирите и каналите и всякакви други естествени и изкуствени водни басейни. Голям брой видове зелени водорасли живеят и в моретата и океаните. А не са малко и онези техни представители, които са се заселили на сушата — в почвата и по повърхността й, по кората на дърветата, по скалите и камъните, разбира се, когато са постоянно влажни до мокри или периодично се овлажняват.
Зелените водорасли са не само най-многобройните и най-широко разпространените водорасли на Земята. Те са и най-разноликите или, както се изразяват алголозите, по отношение на външноморфологичната си организация, зелените водорасли се отличават с много по-голямо разнообразие в сравнение с всички останали групи водорасли. Сред тях има едноклетъчни, ценобиални, колониални и многоклетъчни организми. Има микроскопични видове и видове, по-големи от един метър. Някои от зелените водорасли изглеждат като прости или разклонени нишки. Други са лентовидни, листовидни, мрежовидни и какви ли не още ту обикновени и невзрачни, ту с причудливи форми, които дори човек с голяма фантазия трудно може да си представи, докато не ги види.
Едни са подвижни, движат се активно с помощта на камшичета (най-често две еднакво дълги) или пасивно се носят във водата. Други са неподвижни, прикрепени, водят „заседнал" живот по различни субстрати, включително по други растения.
Повече от 1800 вида зелени водорасли са разпространени и в нашата страна. Това са „жабуняците" (така нашият народ нарича практически всички нишковидни зелени водорасли), които ще видите ту като нежна зелена пелена, ту като плуващи лигави повлекла във всяка по-голяма локва, във всяко блато, във всеки канал, край всяка река и поток и дори във всяко чешмяно корито.
Зелените водорасли са причина да „зеленясват" дърветата в парковете, овощните градини и горите, влажните скали и камъни (винаги по-обилно откъм северната страна), стените на аквариумите и на стъклените съдове, в които постоянно се държи вода. От тях „зеленясва" и водата в локвите, блатата и езерата и се превръща в зелена „боза", когато се развият масово. Това явление е известно като „цъфтеж" на водата.
Но може да ви се случи да видите и „кървави" петна по постоянните снежни преспи в някоя от нашите високи планини или локва, изпълнена с „кървава" вода, сякаш в нея се е събрала кръвта, изтекла от изклан наблизо добитък. Причина за това са пак микроскопични зелени водорасли, които са натрупали в клетките си заедно със запасните хранителни вещества и кървавочервеното багрило хематохром.

Зелените водорасли играят важна роля в природата. Те заедно с участието и на другите групи водорасли са основните производители на органични вещества и осигуряват изхранването на голяма част от водните животни. Някои видове зелени водорасли отдавна се използуват за храна и на хората.

ВОДНА МРЕЖА


Водната мрежа е зелено водорасло, широко разпространено из цялата страна. Ще го откриете в по-плитките застояли или бавно течащи води на различни типове изкуствени и естествени водни басейни, както чисти с пясъчно дъно, така и богати на гниещи органични остатъци с тинесто дъно. Водната мрежа започва да се развива още рано напролет и живее до късна есен.
Водната мрежа е едно от малкото сладководни зелени водорасли, което може лесно да се разпознае още на място благодарение на големите си размери и на своеобразното си устройство. Тя прилича на големи до двадесетина сантиметра (понякога и до метър) късчета от тънка като дантела мрежа, изплетена сякаш от най-фина, боядисана тревнозелена тел. Тъкмо затова ботаниците са дали на това водорасло името Hydrodictyon reticulatum, което буквално значи „мрежеста водна мрежа".
Всъщност всеки отделен екземпляр от това водорасло представлява ценобии, който е образуван от двадесетина хиляди клетки, свързани помежду си по такъв начин, че оформят мрежа с петоъгълни до шестоъгълни отвори. Всяка стена на тези многоъгълници е отделна клетка, дълга от няколко милиметра до един сантиметър, и ясно се вижда с просто око.
Докато са млади, ценобиите на водната мрежа оформят напълно затворени мрежести торбички с продълговати или закръглени очертания. Със застаряването те се разкъсват и придобиват неправилна форма.
Новите ценобии на водната мрежа се образуват в клетките на старите ценобии. Когато се оформят напълно, те разкъсват стените на майчините клетки и заживяват самостоятелно.
Отначало ценобиите са малки, размерите им не превишават размерите на майчината клетка. Когато се оформят обаче като самостоятелни индивиди, те започват бързо да растат и скоро стигат до двадесетина и повече сантиметра дължина. Но те израстват, без да се увеличава първоначалният брой на клетките, от които са образувани, а само за сметка на уголемяването им. (За разлика от ценобиите на ценооиалните водорасли колониите на колониалните организми нарастват само за сметка на увеличаването на броя на клетките.)
Водната мрежа е интересно устроено и красиво водорасло. То лесно се отглежда в аквариуми и дълго живее в тях.

ОТДЕЛ ХАРОВИ ВОДОРАСЛИ
(Cbaropbyta)

Водораслите от този отдел са наречени харови по името на неговия най-представителен род Cbara. Името на самия род е заимствувано от старогръцки език и значи радост, гордост, но не се знае във връзка с какво му е дадено.
Всички харови водорасли са бентонсни организми — живеят постоянно прикрепени към дъната на различни типове естествени и изкуствени водни басейни със застояли или бавно течащи води. Мнозинството от тях предпочитат обаче сладководните басейни с чисти и твърди (богати на варовик) води и с меки, глинести или песъчливи дъна. Има видове, които се заселват и в слабо солените континентални водни басейни, и в лагуните. Нито един от тях обаче не е навлязъл в силно солените води на моретата и океаните.
Харовите водорасли се различават рязко от останалите групи водорасли по много сложно разчленения си талус. Към дъната на водните басейни те се закрепват с помощта на тънки, силно разклонени безцветни ризоиди, а „надземните" им части, които са зелени и растат изправени, като достигат височина най-често от няколко до петдесетина сантиметра (понякога до един метър и повече), на пръв поглед приличат по-скоро на хвощове, отколкото на водорасли. Подобно на тях те имат „главно стъбло" с неограничен растеж (обикновено нишковидно, по-рядко около един милиметър дебело), което е начленено на дълги междувъзлия и на къси възли, в които прешленовидно са разположени многобройни по-къси и с еднаква дължина странични клонки. Самите клонки са също с членесто устройство като стъблото, но за разлика от него са с ограничен растеж подобно на листата на висшите растения, затова и тях ги наричат листа. При някои видове те имат дори „прилистници", дълги до 2 мм.
Сходството на харовите водорасли с хвощовете е, разбира се, само външно. При тях не се развиват истински корени, стъбла и листа, а тялото им независимо от твърде сложното му диференциране е прост талус както при всички останали водорасли.
Харовите водорасли се срещат на всички континенти, с изключение на Антарктида. Те обаче са малобройна група, богатството на която се изчислява на около 300 вида, които алголозите са обединили в 2 семейства и 6 рода. Осем вида от тези своеобразни водорасли могат да се видят и в нашата страна.
Харовите водорасли нямат непосредствено практическо значение за човека. Те обаче играят важна роля в поддържането на живота във водните басейни като производители на кислород, като убежище за малките на рибите и на други дребни животни и като храна за водните птици.

БРАУНОВА ХАРА




Брауновата хара е едно от най-широко разпространените харови водорасли в нашата страна. Нейното постоянно местожителство е в застоялите или в бавно течащите води на малко по-големите и по-дълбоки водни басейни в равнините. Тя се заселва по дъната им на дълбочина от двадесетина сантиметра докъм един метър, където често образува гъсти, бледозелени или жълтозелени до почти черни подводни „ливади".
Брауновата хара като всички други харови водорасли външно прилича на хвощ, но е много по-нежно растение. Стъблото й е нишковидно, по-тънко от един милиметър, а на височина рядко достига повече от дванадесетина сантиметра. То не е обвито в слуз и обикновено не е инкрустирано с варовик. Инкрустираните с варовик харови водорасли са трошливи като стъклени пръчици.
Ето и другите „особени" белези на брауновата хара. Листата й са разположени най-често по 9 — 10 във всеки прешлен и на дължина стигат до 2 см, като превишават с около 0,5 см съответното междувъзлие. Те са с 1 до 4 прешленесто облистени възела, най-горният от които винаги е с 2 до 3 листчета, оформящи заедно с по-дългата от тях връхна клетка 3 — 4-върха коронка.
Разгледате ли внимателно възлите на стъблото, от които излизат листата, и с просто око, но още по-ясно с обикновена джобна лупа ще видите също прилистниците (те са дълги около 1мм), образуващи еднореден венец около тях. Харите се отглеждат лесно и живеят дълго в аквариум. Те се пренасят от естествените им находища — водните басейни, в които растат, в буркан с вода. И не цели расте
ния, а само връхни части от тях, дълги няколко сантиметра. Тези части се забождат в слоя пясък (примесен с малко каква да е почва), предварително насипан на дъното на аквариума. След известно време клонките се „вкореняват", като образуват ризоиди по заровената в пясъка част и започват бързо да растат.

Източник: http://www.bgnauka.eu


http://www.vodnazona.com/index.php?etc= ... view&id=27
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Вто Окт 07, 2008 5:08 pm

Изящната колекция от редки растения в ХИДКОУТ

http://www.gradinata.bg/index.php?article=218
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Нед Окт 12, 2008 12:33 am

Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Нед Окт 12, 2008 12:51 pm

Полезното действие на домашните растения

Освен, че пречистват въздуха от въглеротния двуокис, домашните растения имат още полезни въздействия върху човешкия организъм:

Азалията и мушкатото спасяват от отрови. Цветята всмукват в листата си освен споменатия вече въглероден диоксид и опасни битови отрови като формалдехид, бензен, трихлоретан и диоксини от мебели, дрехи, почистващи и миещи препарати, мокети и битова техника. Правени са опити с тези два вида растения и резултатът, до който се достигнало е, че за 6 часа няколко саксии с тях са очистили въздуха от формалдехид в помещение от 50 кубически метра.

Листата на алоето, пък, имат съвсем специално действие. Те всмукват вредните газове от въздуха и така ги преработват, че през нощта отделят още полезни вещества. Доказано е, че страдащи от безсъние по-добре заспиват в стая с алое. Депресивни настроения също се преодоляват по-лесно в присъствието на алоето. В тази връзка е препоръчително, ако работите с компютър, да държите близо до бюрото си саксия с алое. По този начин вредните излъчвания се намаляват.

Аспарагусът и бегонията неутрализира инфекциите. С въздуха, който всмуква по листата му полепват микроскопични частици и капчици от дишането на хората. Такива прашинки пренасят микроби, вируси и плесени. Неутрализирането им става посредством отделените от тъканите на листата естествени летливи антибиотици (фитонциди). Учени съветват в стая с болни от грип да държим поне 2-3 саксии с аспарагус или папрат.

Кактусите, от своя страна, служат за успокояване на очите.
Кактусите и изобщо растения с шипове е препоръчително да стоят близо до монитора ви, тъй като отделят летливи вещества, успокояващи раздразнената конюнктива. Дори се твърди, че в кактусите се образуват вещества, използвани от медицината за противодействие на образуване на перде в лещата.

Лимонът, здравецът, бръшлянът, аспарагусът освен фитонциди изпаряват и етерични масла, полезни при намален имунитет.

http://studgrad.com/blog.php?id=39
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот snuffed » Нед Окт 12, 2008 12:55 pm

Я ме посъветвайте какви растения да сложа в помещението , където си гледам гризачите. Мислех за кактуси , понеже са пустинни , степни хищници (естествено на безопасно разстояние) и някак си създава настроение за естествена среда , но искам да сложа най-поджодяшите растения генериращи кислород , че помещението не е много голямо - 2.5 метра на 1.5 е !
snuffed
 

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Нед Окт 12, 2008 4:28 pm

Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Нед Окт 12, 2008 5:21 pm

Световни градини

http://www.gradinata.bg/index.php?id=107


Приказните градини на Хемптън Корт


http://www.gradinata.bg/index.php?id=138




Чипове ще пазят кактусите от крадци


Националният парк Сагуаро в Аризона има проблем с бракониерите


Хай-тек иновация ще пази от крадци кактусите в американския национален парк Сагуаро. Микрочипове ще бъдат имплантирани в екзотичните растения, предава Асошиейтед Прес.
Кактусът Сагуаро расте в пустинните райони на САЩ и Мексико. Растението достига височина 15 метра и тегло няколко тона, а животът му продължава до 150 години.
През 2000-а година в парка растяха около 1,3 милиона кактуса Сагуаро, относително млади - от 30 до 50 години и с височина от 1 до 2 метра.
Един такъв кактус може да се продаде за над хиляда долара, което нахъсва бракониерите. Миналата година охраната на парка е предотвратила опит за кражба на 17 кактуса.
Чипове, имплантирани в кактусите, ще направят възможни проверките дали даден Сагуаро е бил откраднат от националния парк. Освен това чиповете ще улеснят воденето на картотеки за кактусите в парка.
Микросхемата ще струва около 4,5 долара, а устройствата за четене на информацията от датчика – от 500 до 2500 долара.
Преди да “инжектират” кактусите с чипове, експертите ще направят задълбочени изследвания как би се отразила подобна инвазия на растенията, обект за засилен интерес от бракониерите.

http://technews.bg/info.php?id=10078
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Нед Окт 12, 2008 5:29 pm

Какво е японска градина?

http://www.comfort.bg/bg/%D0%B8%D0%BD%D ... ew/70.html
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Вто Окт 14, 2008 6:49 pm

Каменната градина, която казва много без думи

http://zadoma.rozali.com/fito-saveti/p7802.html
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Пет Фев 06, 2009 12:23 pm

Цветя даряват здраве

Растенията у дома не само създават красота и уют. Те са и полезни за здравето - както за психиката, така и за физиологията. Изследвания показват, че отделните растения могат да спомогнат за преодоляването на различни здравословни проблеми.
Дизайнерите на интериор знаят, че домашните растения добавят живот на стаята. Но саксиите с цветя правят много повече - те добавят и здраве.
В продължение на години изследвания показват, че някои растения ни помагат да се преборим с настинката, а други - да преодолеем стреса и напрежението. Експертите ни съветват да слагаме колкото може повече зеленина у дома.

Вижте кое за какво ще ви помогне:

Бамбукът

Психолозите смятат, че всяко наличие на зелен цвят в стаята вече действа успокоително. Според тях това е заложено у човека от самата еволюция - по-близо до природата! Дори да го вземете съвсем малък, бамбукът при подходящи условия на отглеждане бързо ще напълни стаята ви със зеленина. Изследвания показват, че зеленината спомага за намаляване на кръвното с 4-5 пункта.

Теменужка, драцена, филодендрон

Листата на растенията отделят вода (при тяхното "дишане) и по този начин запазват по-висока (с до 5 %) влажност в помещенията, които изсъхват от отоплението през зимата.

По този начин те допринасят за намаляване податливостта на човешкия организъм към вирусите на настинката и грипа, като не позволяват на лигавиците в гърлото и носа да загубят оптималния си баланс на овлажняване.

Палми и други субтропични растения

С големите си и много като количество листа те помагат за пречистването на въздуха, в който се разтварят и различни вредни химикали и замърсители, показват резултатите от наблюдение, проведено в Австралия.

Намалявайки нивото на токсините, растенията "дават" на въздуха и повече кислород.

Бегония, ягода, царевица

Според ново изследване на учени от университета на щата Тексас, хората, които работят в помещения с цветя, показват с до 13 % по-висока способност за концентрация и креативност.

Типът на растенията не е от толкова голямо значение колкото това да ги има, твърдят американските специалисти, но все пак препоръчват цветя с красиви цветове, които не "чакат" пролетта, за да покажат цялата си красота.

http://health.actualno.com/news_220085.html
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Чет Фев 12, 2009 2:54 pm

Тук може да прочетете за различни видове цветя:

http://www.bul-news.com/bg//388
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Нед Апр 12, 2009 4:36 pm

Какво знаете за цветята в интериора?

Няма нужда да се говори много за ползата от стайните растения - те поглъщат въглеродния двуокис и отделят необходимия на човека кислород и фитонциди, които прочистват въздуха и създават благоприятна среда за жизнената дейност на човешкия организъм.

Нека по-добре да разгледаме въпроса как правилно да се впишат цветята в интериора на нашето жилище за да доставят естетическа наслада и да създават усещането за уют.

Първото нещо, на което трябва да се обърне вниманието преди избора ни на цветя, е осветлението.

Колкото и да се грижите за едно цвете, без достатъчно светлина, то няма да оцелее. Затова погледнете разположението на прозореца и преценете на какво разстояние планирате да разположите цветето. Трябва да знаете, че на цъфтящите растения им е необходим повече светлина. Това се отнася и за растенията с пъстри листа.

Специалистите препоръчват какво цветя да се поставят върху перваза в зависимост от разположението на прозореца.

Изток: азалия, мушкато, бегония, теменужки, фикуси с малки листа, олеандър, драцена, каменна роза, фуксия, мирта. Това е само една малка част от растенията, които могат да се поставят на източните прозорци. Растенията обичат тази посока.

Север: дифинбахия, драцена, циклама, спатифилиум, , фикуси, иглолистни, папратови.

Запад: аспарагус, бегония, великденче, жасмин, евкалипт, финикова палма, ехмея.

Юг: не е препоръчително да се поставят цветя на южните прозорци, защото там те ще изгорят. Изходът е да поставите плътни, но достатъчно прозрачни пердета, които да смекчават слънчевата светлина. Тогава вие ще можете да се радвате на уханието на азалията, алоето, жасмина, камелията, опунцията, фуксията и хавортията.

Мястото на цветята в стаята

Растенията трябва да допълват основната идея на интериора, а не да бъдат чужд елемент. Ако искате растението да украсява вашата стая, поставете го на определено място, седнете там, където обикновено си почивате и оценете как това растение се вписва в общата обстановка.

Ако цветето е красиво, притежава необикновена форма и е способно да се впише като отделна фигура в интериора, не го поставяйте до другите цветя - сред тях то ще изгуби своята уникалност.

Няма смисъл да съчетавате малки с големи цветя - "дребосъците" ще изчезнат на фона на своите по-големи братя. Малките цветя трябва да се поставят на групички за да създадат единен зелен ансамбъл. По този начин вие ще избегнете и една доста често срещана грешка - поставяйки цветята из цялата стая, вие просто преставате да ги забелязвате.

С помощта на цветята вие можете да промените концепцията на стаята, да разширите или свиете нейните граници. Високото растение може визуално да повдигнат тавана и да създаде обем на стаята. И обратното, ако имате високи тавани и искате да си създадете усещането за уют, можете да изберете висящите надолу растения.

Трябва да се спазва и хармонията в размерите. В малката стая трябва да се поставят цветя с малък или среден размер, а голямата да се украси с по-солидни екземпляри (палма, фикус, драцена).

Важна роля играе и обстановката на стаята: при изчистен интериор ще бъдат ефектни цветята с пъстри или необичайни форми на листата, а ако в стаята има картини, пана и т.н., уют ще създадат зелените растения с кръгла форма на листата.

И накрая, не забравяйте, че растенията не обичат да бъдат местени от едно място на друго, затова предварително определете къде ще поставите саксията. Понякога растението трябва да се обръща към светлината, тъй като това ще позволи листата да се оформят добре от всички страни и по този начин цветето ще стане по-хармонично и приятно за очите.

http://curious.actualno.com/news_232624.html
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот съни » Сря Апр 22, 2009 9:58 am

Аз знам за рязания цвят няколко правила. 1 всеки ден се сменя водата, като се подрязва цветето от доло. 2 водата на розите трябва да е колкото се може повече във вазата. 3 листата на хризантемата да са очистени да не е допират с водата-като тя може да е на половината на вазата. 4 на гербера водата трябва да е минимална около 1-2 праста с малко белина ватре(цветя с кухо стабло трябва да са с малко вода, защото изгниват по барзо).
съни
Животинче с въпрос
 
Мнения: 4
Регистриран на: Вто Апр 21, 2009 10:52 am

Re: Цветята у дома -полезни съвети

Мнениеот meri » Съб Окт 24, 2009 5:34 pm

Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10378
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm


Назад към Ботаника - растения