Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Ехинокактус "Столът на Тъщата" - Echinocactus grusonii

Ехинокактус "Столът на Тъщата" - Echinocactus grusonii

Мнениеот zoomaniak » Нед Сеп 28, 2008 10:08 pm

Това е един от двата кактуса дето си купихме с Надето ми. 2-3годишен = 15лв - голем образ е и като разузнах в мрежата кво пишат за него - май ще ни надживее - дай боже - мислех, че само папагала - Жако може да ме надживее :ag: :ag: - а то ще се окаже "бодил" :ag:

ЕХИНОКАКТУС - ECHINOCACTUS

Семейство Кактусови - Cactaceae
Подсемейство Cactoideae
Триб Cacteae

СИНОНИМИ:

Homalocephala; Emorycactus; Meyerocactus

ОПИСАНИЕ

Рода е описан за първи път през 1827 г. от Heinrich Friederich Link и Friederich Christoph Otto. Наименованието произхожда от латинската дума "echinatus" - бодлив и идва от времето, когато повечето обли кактуси са се отнасяли към рода Ехинокактус, а тези с цилиндрична форма на стъблата - към рода Цереус или Ехиносереус.
Рода включва около десет вида, измежду най-големите от известните обли и цилиндрични кактуси. Близки родственици са с Ферокактусите. Стъблата са ярко зелени, гладки и бляскави, в природата достигат 3 метра на височина и до 1,5 метра в диаметър. Ребрата са много на брой, прави, силно въоръжени. Големите ареоли на върха почти се сливат по между си и образуват плътно, вълнисто покритие. Бодлите не са многобройни, цвета им е кехлибарено-жълт, дебели са, с дължина 2-7 см., в болшинството от видовете са много здрави и твърди, с шиловидна форма. В природата цъфтят само старите растения, в домашни условия по принцип Ехинокактусите не зацъфтяват. Цветовете са жълти или тъмно розови, с формата на корона, не големи, с диаметър 2-5 см., имат тесни, копиевидни венчелистчета, разполагат се в кръг около върха на стъблото. В природата се опрашват от насекоми или малки птици. Цветната тръбичка е къса, ресничеста, покрита с люспи. Плодовете са сухи, разтрошават се.
Кактусите от този род са разпространени в югозападните части на САЩ и северните части на Мексико. Растат на глинесто-варовита почва, главно в пустинни местности, в подножието и по склоновете на скали, в планински клисури, където почти няма друга растителност. В близкото минало беше напълно възможно да се срещнат големи групи от Ехинокактуси на възраст от 200 до 400 години, в днешно време е трудно да се открият дори единични екземпляри на такава възраст. Само в Ел Пасо (Тексас) при проведени строителни работи са унищожени повече от 500 от тези ценни растения.
При отглеждането на Ехинокактусите, единствения проблем с който може да се сблъскате е осигуряването на място за възрастните растения. При интензивна слънчева светлина, постоянен приток на свеж въздух и умерено поливане в периода на растеж, Ехинокактусите растат сравнително бързо, но да се дочака да цъфнат не е лека задача. Повечето видове се развиват добре в субстрат състоящ се от 40% равни части листовка и чимовка, 30% смес от едрозърнет пясък и чакъл, до 10% варовикови добавки, останалото добавъчни материали. За така наречените "малки" Ехинокактуси (E. horizonthalonius, E. parryi, E. xeranthemoides), към субстрата се добавят в до 20% от обема чакълести съставки и се намалява количеството поливки. През зимата възрастните растения се държат сухи при температура 6-10 градуса. По-деликатните видове предпочитат зимни температури 8-10 градуса.
Ехинокактусите се размножават чрез семена. Растежа на семеначетата може да ускори, като се направят присадки, а след това отново се вкоренят подрасналите екземпляри. Оставащите от присадката "пънчета", могат да послужат за вегетативно размножаване, тъй като охотно образуват издънки.
Ехинокактусите са изключително популярни и широко разпространени в колекциите.

ВИДОВЕ

*Echinocactus grusonii
Минимална температура: за кратки периоди от време издържат на температури до -10°C, средна зимна температура 12°C.
Разположение: пълно слънце
Произход: Мексико (Сан Луис Потоси, Идалго). Местното название на кактуса е "златна топка".
Описание: Стъблата са светло зелени, обли, с възрастта леко се издължават, никога не образуват странични издънки. Старите 200-300 годишни екземпляри надвишават 1 метър на височина и 70 см. в диаметър. Ребрата са около 30, остри, високи, прави, в ранна възраст разделени от редуващи се вдлъбнатини и изпъкналости. Ареолите в посока към върха се разполагат все по-плътно и образуват гъсто покритие. Радиалните бодли са 8-10 на брой, с дължина до 3 см. Централните бодли са разположени кръстообразно и са дълги 5-7 см. Всички бодлички се отличават с особена декоративност, цвета им е прозрачно жълт, и са изключително здрави и твърди, леко извити към основата на стъблото. Зацъфтява на възраст 30-40 години, периода на цъфтеж е от Март до края на Април. Цветовете са жълти, дълги и с диаметър около 5 см., появяват се само на старите растения. Плодовете са дълги до 2 см., покрити с бели, вълнисти власинки.
Подвид:
- Echinocactus grusonii fa. subinermis - стъблото му е с обла форма, достига на височина 1,20 м., а в диаметър 1 м. Епидермиса е светло зелен. Върха е вълнист. В сравнение с другите видове от рода, почти няма бодли, те рядко достигат до 4-5 мм. на дължина и са жълти на цвят. Цветовете са малки, незначителни, жълти във вътрешността и кафяви от вън.

*Echinocactus horizonthalonius
Минимална температура: за кратки периоди от време издържат на температури до -10°C, средна зимна температура 12°C.
Разположение: пълно слънце
Произход: от югозападните части на САЩ (Arizona, New Mexico), до северно Мексико (Nuevo Leon, San Luis Potosi). Този вид Ехинокактус произхожда от региони, в които получава само 20-30 см. вода на година, силно слънчево огряване и жега. Така че има нужда от много малко вода и много слънце. Почвата върху която расте е богата на варовик, така че е добре да се добави от този минерал в субстрата за отглеждане.
Описание: Echinocactus horizonthalonius е най-малкия от Ехинокактусите и единствения, който ще зацъфти при отглеждане в саксия. Стъблата са сиво-сини, обли до леко издължени, достигат на височина до 30 см., в диаметър около 20см., без странични издънки. Ребрата, около 10 на брой (обикновено 8), са закръглени, разположени спираловидно. Ареолите са кръгли, разположени на разстояние 1-2 см. по между си. Централните бодли са от 3 до 5 брой (с дебелина 2,5 мм.), а радиалните са 6-9 на брой, при младите растения са тъмно червени, с възрастта стават кехлибарени, в основата са по-тъмни, твърди и извити, с дължина 2-4 см. Цветовете поникват на върха и са розови или червени с дължина 5-6 см. и диаметър до 6 см. Периода на цъфтеж продължава от Март до края на Май. Плодовете са червени, продълговати, полусухи, силно ресничести с дължина до 3 см. В природата узряват през Май-Юни. Семената са големи, кафеникаво черни.
Подвид:
- Echinocactus horizonthalonius var. nicholii - произхожда от южните части на Аризона и Sonora (Sierra del Viejo), и е застрашен вид. Обикновено има 8 ребра, централните бодли са 3 на брой, а радиалните 8.

*Echinocactus parryi
Произход: Мексико - Chihuahua, езерото Guzman, ендемичен вид, застрашен от изчезване.
Описание: Расте като единично растение, стъблата са обли, високи от 16 до 25 см. и с диаметър от 21 до 30 см. Върха е вдлъбнат, покрит с бели власинки. Ребрата са от 13 до 21, леко закръглени. Ареолите са с диаметър 12 мм., в частта си от която излизат бодличките, достигат до 1,5 мм., в частта от която излизат цветовете и са покрити с мъх. Бодлите са твърди, здрави, понякога сплеснати, белезникави на цвят. Радиалните бодли са от 8 от 11 на брой, прави или леко извити, горните са по-тънки. Централните бодли са 4, големи с дължина от 4 до 10 см., леко заоблени в основата, растат прави или леко извити. Цветовете са златно жълти. Цветната тръбичка е гъсто покрита с власинки. Плодовете са продълговати.
Отглеждане: Кактуса расте изключително бавно и е доста труден за отглеждане.

*Echinocactus polycephalus
Минимална температура: издържа на температури до -12°C, средна зимна температура 12°C.
Разположение: пълно слънце
Произход: САЩ (Mohave и пустинята Sonoran: Arizona, California, Nevada), Мексико (северозападна Sonora), на малка надморска височина. Расте по изключително безводни места, върху каменисти и песъчливи почви.
Описание: Расте в група, някой колонии могат да се състоят от повече от 100 кактуса. Стъблото е сферично или слабо цилиндрично, високо 30-60 см., с диаметър 9-20 см. Ребрата са 12-18, дълбоки от 0,8 до 1,2 мм. Ареолите са големи, сиво белезникави на цвят, с дължина 1 см. и широки от 1 до 3,5 см. Централните бодли са 4 на брой, дълги 5-9 см., а радиалните са 6-8 на брой с дължина 2,5-5 см., цвета на бодлите е кафяв с червени ивички. Цветовете са жълти, дълги 5-6 см., периода на цъфтеж е Февруари-Март. Плода е объл, сух, покрит с власинки, отваря се от основата, когато узрее. Семената са големи и черни на цвят.
Подвид:
- Echinocactus polycephalus ssp. xeranthemoides

*Echinocactus platyacanthus (синоним Echinocactus ingens)
Минимална температура: издържа на температури до -4°C, средна зимна температура 12°C.
Разположение: пълно слънце
Произход: централно Мексико
Описание: Расте единично, от начало формата му е обла, с възрастта става колоновиден, достига на дължина до 2 м., а на ширина до 1м. Епидермиса е светло зелен. Върха е силно покрит с власинки, от него разцъфват пъпките. Радиалните бодли са от 4 до 8, а централните от 1 до 4 на брой, по дълги. Цветовете са жълти.
Подвид:
- Echinocactus platyacanthus fa. grandis
Произход: централно Мексико
Описание: Единичен, голям кактус със цилиндрично стъбло, високо до 1-2 метра и с диаметър 60-100 см., цвета му е тъмно зелен, при младите кактуси се забелязват широки хоризонтални ивици. Върха му е изключително вълнист. Ребрата при младите растения са 8, широки, високи и малко или повече вълнообразни, но при възрастните растения са многобройни и по-скоро тънки. Ареолите са раздалечени при младите растения и почти се сливат при възрастните цъфтящи кактуси. Бодлите са здрави, твърди с видими ивички по тях, отначало са жълтеникави, но след това стават кафеникаво червени. Радиалните бодли са от 5-6 на брой, с дължина 3-4 см. Единичния централен бодил е прав, дълъг 4-5 см. Цветовете са жълти на цвят с дължина 4-5 см. Люспиците около плодника са продълговати, в основата си имат множество влакънца, които покриват перикарпела с гъста, плюшена обвивка. Тесните, твърди горни люспици имат връхчета наподобяващи бодлички. Плодовете, скрити под маса от дълги, гладки и бели власинки, са дълги около 4-5 см. Семената са лъскаво черни.
Използване: От стъблата му се приготвя сладко познато като "acitron" или сладко от "viznaga". Използва се при строежа на къщи или друг тип сгради и като декоративен елемент в градините.

*Echinocactus texensis
Минимална температура: издържа на температури до -18°C, средна зимна температура 12°C.
Разположение: пълно слънце
Произход: североизточно Мексико (Коахуила, Нуево Леон, Тамаулипас), южните части на САЩ (Тексас, югоизточно Ню Мексико, Оклахома)
Описание: Растението има синкаво зелено на цвят стъбло, без странични издънки, достига на размер до 20 см. на височина и 30 см. на ширина. Ребрата са закръглени и изпъкнали, от 13 до 27 на брой. Всяко ребро в зависимост от възрастта на кактуса има от 2 до 6 ареола покрити с мъхче. Радиалните бодли излизащи от ареолите са 6-7, с размер 1-4 см, цвета им е червен в началото, с възрастта стават жълти. Централния бодил е само един, дълъг 6 см. и широк до 8 мм., може да бъде по-леко или по-силно извит. Цветовете са от розови до алено червени, на ширина достигат до 6см. Плодовете са обли.

http://www.flowermania-bg.com

Някой ако има опит да сподели - че сме новаци
:ag: :ag: :ag:

Изображение
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Ехинокактус "Столът на Тъщата" - Echinocactus grusonii

Мнениеот Антъни » Пон Дек 31, 2012 10:28 pm

Темата е много стара, но си струва да отговоря...
Echinocactus grusonii може да се намери в всеки цветарски магазин. Там се внасят от Холандски производители, които ги отглеждат от вегетативно... Никакви шансове за "нормален" живот. Растенията биват напомпвани с химии, само за да увеличат размера си. Моят съвет е да бъде закупен от специализирани магазини за кактуси, които ги отглеждат от семена. Не че, холандските кактуси не стават, но имат известни шансове да загинат.
Echinocactus grusonii е средно лесен кактус за отглеждане. Има извънредно чувствително кутикула, която лесно може да загори, ако не бъде внимателно аклиматизирана. Изисква богата, въздухо- и водопроницаема почва. През лятото се полива редовно, но почвата трябва да е изсъхнала между поливките. Ако е преполято може лесно да изгние. Никога не трябва да се полива на слънце. Препоръчва се да се държи на светло, рядко на пряко слънце. Искам да отбележа, че зимно време кактусите "спят". Зимната стегнация (наречена "сън") позволява на кактусите да преодолеят периода на суша, който обхваща зимно време районите на техните природни местообитания. През този период всички биохимични процеси протичащи в кактусите са силно забавени. Нуждите на кактуса от вода и хранителни вещества са много по-малки, и той успява да преодолее зимните месеци използвайки само складираните в себе си вода и хранителни вещества. Всяко поливане или висока атмосферна влажност водят до загниване или гъби на епидермисът. Не съжалявайте кактуса, защото напролет вие ще съжалявате... Расте бавно - за 50 години достига размер от 50-60 см дължина, като тогава цъфти.
Успех!
Аватар
Антъни
Животинче с въпрос
 
Мнения: 36
Регистриран на: Пон Авг 01, 2011 7:51 pm

Re: Ехинокактус "Столът на Тъщата" - Echinocactus grusonii

Мнениеот zoomaniak » Вто Яну 01, 2013 8:54 am

Благодаря и ЧНГ и на теб - радвам се да те видя отново :ab:
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm


Назад към Ботаника - растения