Той е малък и се мисли за червей ... а според някой беше и тарантула...
Как се сдобих с него. Всъщност от както помня детските си години съм ги харесвала, но не съм имала представата, че някога ще мога да се грижа за такъв "добитък" както обича да го нарича моята майка. Един ден , седейки в сайт за обяви търсейки съвсем различно нещо от това което реално взех, попаднах на една обява за порче, което се подарява. Ммм първоначално си помислих дали, ще се справя... дали, ще се разбере с кучето, котката дали ще имам нужните средства и финансова възможност, време за игри и обич. Ее се пак писах макар и с голямо разногласие в мен.. не бях успяла да преживея предишно скъпо същество и почти нямах такова желание за ново, както преди... но едно нещо в мен трепна и го направих. Писах на обявата запознах се с чаровната собственичка и си говорихме...
Ее след точно 1 седмица аз го очаквах да ми го достави един познат по влака. Чакайки на гарата потънах много дълбоко в себе си и се натъжих за непреживяната ми тъга и раздяла с предишна животинка, от унеса ми ме извади спиращия влак. Отидох и си взех пратката. Оле няма да описвам как смърдеше тая гад ... (!_!)
Не го погледнах и вече вървях към вкъщи почти сигурна, че няма да го обичам толкова колкото заслужава..., но изведнъж погледна надолу към клетката и сладката му муцуна се показа .... оле нямам думи да опиша как бързо забравих всички разногласия и се влюбих в малкия сладур



Сега е моя цар на сърцето и къщата. Спи където той реши.... само дето не иска при мен
![[mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]](./images/smilies/mood_feelings_hurt.gif)
Правим всякакви бели, от това да краде и крие, до разкопаване на всякъде... На днешната разходка реши, че е страхотно да отиде в един гаден чакъл да се отърка да стане черен до ушите... идеше ми да го убия ама беше толкова сладък и невинно гледаше как да го набие човек ^^ <3