от Eva » Чет Окт 09, 2008 10:05 am
Ами в началото като го взех, бях много уплашена. Не знаех, какво ще стане утре, как ще се спогодим с него. Бях чела за декоративните порчета в интернет, събирах информация от ветеринари за тях в продължение на месеци преди да си го взема и да реша, че това е моя домашен любимец, единствената "малка" подробност, която никой не ми каза тогава и аз не видях никъде беше за ваксината, но това е друга тема на разговор. Та, когато отидох да го взема, той беше бебче на 4 месеца. В клетката му освен майка му имаше още 2 негови сестрички и те направо му се бяха качили на главата. Той беше някакъв хипи тип легнал на земята и се беше предал, а женките като зверове дивяха около него. Когато го взех в ръцете си, знаех, че ще бъде той...просто усетих го.
Прибрахме се и той почна да души всичко и всеки, аз се притеснявах да не се нарани нещо вкъщи, често го оставях в клетката му от страх, защото той по принцип като пада от дивана или от леглото в момента пада по корем, като чувал с картофи и мен това ме стряскаше. Вече обаче всичко е наред, той пак си пада като чувал картофи, но съм му свикнала. Харесва ми как идва при мен и ме ближе, как заспива в мен, как подскача докато се гримирам, как си отваря шкафа за дрехи и спи вътре. Имахме съквартирант, който чакаше пред вратата само, за да му вземе чехлите и да му ги разнася нагоре-надолу.
Няма такова сладко и крадливо същество. Да, краде - и то най-вече жълти лъскави бижута, от време на време и ми влачи портмонето наляво надясно, често преди лекции го търся :)
Мога само да кажа, че в тази малка негова главица има един здрав разум :) и аз много го обичам и чувствам, че и той ме обича :)
Отностно биологичните му навици - ходи в котешка тоалетна, яде котешка храна на гранули, разбира се не го лишавам от мръвчица, най-обича пилешки дробчета, пилешка пържола, заешко на уискас, и ванилов сладолед ( рядко му се случва да го опита, но му е голям кеф), каквото му сложа дали ще е жилетка или каишка стои като кукла не шава и не я маха. Изключително кротък е, дори моите ветеринари тук казват, че е даже извънредно кротък за екземпляра си. Не се скубе, поне още не съм видяла, сменя зъбки, но хората по принцип не разбират, кога порчетата сменят зъбки.Малка необичайност при отглеждането на порчетата е тяхната специфична миризма, която се отстранява с премахването на една жлеза / не кастрация/ аз го занесох да му махнат жлезата и в момента той се възстановява вече и ми казаха, че след 6 месеца някъде вече мога да му търся гадже :) Хубавото на порчетата , е че са добри приятели като кучетата и се привързват към даден човек и в същото време са чистолюбиви като котките - това съчетание много ми допада на мен лично :)
http://por4e.blogspot.com/
C'mon, do it for the little guy!