Крипторхизъм при кучетата и котките

Крипторхизмът е аномалия в развитието, ограничена полова принадлежност. Това заболяване е свойнствено само за мъжките, и се характеризира с това, че единият или двата тестиса не се спускат в скротума.
При новородените тестисите се разполагат дълбоко в коремната кухина, тяхната миграция се осъществява с помощта на два фактора- физиологичен и хормонален. Тестисите в самото начало на следутробното развитие са големи и заемат много пространство, но в последствие, животното расте, обема на коремната кухина се увеличава, а тестисите остават непроменени на размер и пасивно се придвижват под собствената си тежест.
Вторият фактор- хормоните на хипофизата и тестостерона оказват влияние на сухожилието, което свързва тестисите и срамния израстък със скротума, протича ритмично свиване. Тестисите бавно се спускат в скротума, обикновено този процес при котараците завършва на възраст от 8 до 12 седмици. Ако нивото на хормоните е намален, се развива крипторхизъм.
Съществуват два типа- ингвинален и вентрален, едностранен и двустранен. При едностранния мъжкия е способен към размножаване, но такива животни не се допускат за размножаване. Във вторият случай мъжкият е напълно стерилен, защото в коремната кухина температурата е по-висока, отколкото е необходимо за произвеждането на качествена сперма.
Причините за крипторхизма са генетични, аномално развитие на половия апарат при мъжкия, което се изразява със стесняване на ингвиналния канал, малка дължина на семенната връв, големи размери на тестиса. Но може да бъде и травматична причина, като последица от травма на скротума, вирусни и бактериални забоялвания в период на боледуване на женската, което въздейства на репродуктивните качества на бъдещото потомство.
Крипторхизмът при кучетата не пречи да проявяват полова активност, защото произвеждането на тестостерон протича в пълен обем и котараците-крипторхи запазват вторичните признаци- маркиране с урина, агресия към други котки и остра миризма на урината. Мъжките от малките породи кучета(до 10%)-пудел, йорки, дакел -джудже, малтийска болонка, пекинез и др. са по-подложени на заболяването. При котараците крипторхизъм се среща по-рядко(до 2%).
Диагностиката на крипторхизма е невъзможна самостоятелно, необходима е консултация от лекар, който с помощта на визуален преглед и палпация в областта на скротума ще постави правилна диагноза. Тестисите, които не са спуснати от коремната кухина, трудно се напипват при палпация, за това е необходимо УЗИ изследване. В някои случаи е необходимо лабораторно изследване и тестове.
При котараците-крипторхи има разлика от стандартната процедура на изследване- изследване на паниса за наличие на тестостерон-зависими образования, които атрофират половин месец след кастрацията.
Лечението е кастрация, мъжките-крипторхи не трябва да се използват за размножаване, защото се смята, че заболяването е наследствено. В неспусналият се тестис има риск от образуване на сертолиома, среща се усукване на семенната връв, която се намира в коремната кухина. Това е рядко явление, но то причинява абдоминална болка и някои усложнения. Хирургичната намеса зависи от разположението на неспусналия се тестис, което лесно се открива по семепровода. При кучетата операцията е лапороскопска. Ако не се спуснал само единия тестис, при оперативната намеса се премахват и двата.
Провеждането на козметична операция по принудително спускане на тестисите в скротума е нежелателно, защото това няма никакъв ефект. Тестиса е недоразвит и е невъзможно нормалното формиране на сперма в него, а племенните животни на изложба ще бъдат бракувани, защото опитният специалист ще забележи последствията от операцията. Има риск от възникването на туморни процеси в хирургично спуснатия тестис. Провеждането на хормонотерапия причинява необратими поражения на опорно-двигателния апарат, а функцията на недоразвития тестис не се възстановява.
Опасен ли е крипторхизмът - в самото начало на възникването не причинява неудобства, но с възрастта е възможно възникването на тумор в застоялия тестис.
За развъждане може да се използват само тези мъжки,при които в скротума има два тестиса.Некастрираните мъжки,при които в скротума няма и двата тестиса,се наричат двустранни крипторхи.Ако единия тестис е налице,такова животно се смята за едностранен крипторх.Термина "крипторхизъм"означава "скрит тестис".Едностранния се среща много по-често,отколкото двустранния.
Стопаните на такива животни често се интересуват: "Колко дълго могат да чакат,за да се спусне тестиса?" При нормалните кучета тестисите се спускат в скротума примерно 10 дни след раждането им.Някой стопани на крипторхи може да съобщават за "изчезването"на тестисите от скротума.При новородените котенца и кученца тестисите са много малки,меки,те могат свободно да се местят от скротума в ингвиналния канал и обратно,особено когато малките се намират в стресова ситуация.Препоръчва се да се почака до 6 месечна възраст преди окончателно да се потвърди крипторхризъм.Смисъла на чакането е в това,че при повечето кученца до 6 месечна възраст е затворен ингвиналния пръстен,блокира се пътя за движение на тестисите от коремната кухина в ингвиналния канал.
Крипторхизмът е наследствена аномалия при кучетата,случаи на крипторхризъм при чистопородни инбридни кучета се наблюдват много по-често,отколкото при безпородните.При крипторхите често се регистрират и други вродени аномалии,като пъпна и ингвинална херния,дислокация на патела,проблеми със пениса и препециума.Неспусналия се тестис има тенденция към неопластични дегенерации(най-разпространени са sertoliomy и seminoma).Риска от такава дегенерация при крипторхите е 9-14 пъти по-голям,отколкото при кучета с нормални тестиси.
Не съществува информация,която да потвърждава наследствената природа на крипторхизма при котките.Някой лекари твърдят,че крипторхризма при котките е наследствена патология,доколкото това е установено при другите домашни животни.При едностранни крипторхи спермообразуване е възможно,но при двустранни обикновено са стерилни.За образуване на нормална сперма тестисите трябва да се намират в скротума,където температурата е 4-5 градуса по-ниска от температурата на тялото.За това едностранните крипторхи могат да оплодят женската по време на еструс.Крипторхизма не влияе на тестостерона,за това повечето крипторхи демонстрират сексуална активност и ерекция.Неспусналия се тестис в скротума е много малък,и при хистологични изследвания се открива намален диаметър на семенните каналчета с 60% в сравнение с нормалния тестис.При котки- крипторхи тестостерона се образува в достатъчно количество за запазване на типични вторични полови признаци,включително характерното поведение като маркиране,агресивност,силна миризма на урината.
Диагностика на крипторхизъм
Изисква се визуален преглед,внимателна палпация на скротума и областта на ингвиналния канал.Понякога скроталните мазнини и ингвиналните лимфни възли може да имитират неспуснал се тестис.Тестиси,намиращи се в коремната кухина трудно се идентифицират с палпация,в такива случаи се визуализира с УЗИ.Препоръчва се използването на теста за стимулиране на човешки хорион гонадотропин или гонадотропин-рилизинг хормон за определяне на нивото на тестостерона в кръвта.Стандартния протокол на този тест: измерване нивото на тестостерона преди и 60 мин. след инжектирането на гонадотропин-рилизинг хормон.Повишено ниво на тестостерон във втората проба свидетелства за наличие на крипторхизъм.
При котките-крипторхи има диагностична процедура: изследване на пениса за наличие на "бодли".Тези тестостерон-зависими "тръни" атрофират в рамките на 6 седмици след кастрацията.
Лечение на крипторхизъм
Кастрацията е вид избор за лечение,както беше казано по-нагоре крипторхизма при кучетата е наследствено заболяване,и не трябва да се използват за развъждане.При тях има повишен риск от образуване на sertoliomy в неспусналия се тестис.
Може да се срещне усукване на семенния мозък на тестиса,намиращ се в коремната кухина.Въпреки че това е рядко явление,може да предизвика силни коремни болки и други усложнения.Оперативния достъп към неспуснатия тестис зависи от локализацията му,за да се намери лесно тестиса,семепровода служи за ориентир.За премахване на тестиса може да се използва лапароскопия.
Орхипексия,или хирургично поставяне на тестисите в скротума не се препоръчва,въпреки че може да бъде прилагано успешно в редки случаи.
Kawakami et al. докладвали за успешно чифтосване,при тях била приложена орхипексия,било забелязано постепенно подобрение на качеството на спермата,и 3 от 11 женски забременели.Според правилата на American Kennel Club крипторхи не се чифтосват,а опитите за лечение чрез орхипексия се признават за измама.
Най- разпространения метод за лечение,с изключение на акупунктурата и билколечението,е употребата на наркотични вещества,които повишават активността на luteotrophic хормон,като horiogonadotropin и гонадотропин-рилизинг хормон,които повишават ендогенното производство на luteotrophic хормон.В повечето изследвания се съобщава за ефективността на хормоналната терапия в сравнение с контролните групи крипторхи.Контрола за крипторхизма усложнява необходимостта от изключване за развъждане на самите крипторхи,и за предпочитане техните майки и сестри.
Случаи на крипторхизъм при котки:
4 годишен домашен дългокосмест котарак бил изследван за причините за агресивното си поведение и маркирането.Той вече бил изследван на възраст 3,6 и 12 месеца- в скротума бил установен един тестис.На възраст една година десния тестис бил отстранен от скротума,левия тестис не бил забелязан нито в скротума,нито в коремната област.Котарака се развивал със всички полови признаци и след една година била предприета още една лапаротомия:левия тестис не бил намерен.Котарака продължил да демонстрира полово поведение:маркирал,крещял,бил агресивен.
Както и по-рано,палпацията и УЗ не позволили да се открие левия тестис в скротума и ингвиналния канал.Пениса бил добре развит,имал характерните "бодли",които липсват при кастрираните мъжки.
Това било очевидно потвърждение за нормално образуване на тестостерон,котарака не разрешавал да го взимат на ръце.Била взета контролна проба кръв,а след това въведена интравенозно 500 IE horiogonadotropina.Взели кръв повторно след 30 мин.и 2 часа след инжекцията.Нивото на тестостерона съответно било 0,68, 5,0 и 10,5 NLGOV (контрола /30 мин./ 2 часа).
Под обща упойка изпълнили средна лапаротомия,левия семепровод бил идентифициран на изхода на простата.Установено е,че семепровода преминава през ингвиналния пръстен каудално в подкожната тъкан под lonnymi кости.Левия тестис се намирал на предната повърхност на lonnogo кост.Хистологичните изследвания на тестиса установили нарушение на сперматогенезата:семнните каналчета били изправени,въпреки че съдържат Сертоли клетки,били изложени на дифузна интерстициална хиперплазия.
6 седмици след операцията бил повторен теста с horiogonadotropinom.
Тестостерон не бил открит нито в един от кръвните образци.В продължение на няколко седмици след операцията поведението на котарака се подобрило,така казали стопаните му.
Извод:
Теста за стимулиране на horiogonadotropinom е ценен диагностичен метод за откриване на undescended тестис.Диагностичната операция позволила да се намери тестиса по семепровода.В този случай първоначалните опити били неуспешни,защото не се удавало да се открие тестиса при палпация нито подкожно,нито абдоминално.Най-важното в практическо отношение в такива случаи е да се намери семепровода и по него да се идентифицира неспуснатия тестис.
M. Memon, A. Tibary (пер. с англ. Кузнецов В.С.), Уральская Ассоциация Практикующих Ветеринарных Врачей



http://www.animall.ru/node/1230?page=0%2C0
http://dobrovet.ru/
превод:meri
При новородените тестисите се разполагат дълбоко в коремната кухина, тяхната миграция се осъществява с помощта на два фактора- физиологичен и хормонален. Тестисите в самото начало на следутробното развитие са големи и заемат много пространство, но в последствие, животното расте, обема на коремната кухина се увеличава, а тестисите остават непроменени на размер и пасивно се придвижват под собствената си тежест.
Вторият фактор- хормоните на хипофизата и тестостерона оказват влияние на сухожилието, което свързва тестисите и срамния израстък със скротума, протича ритмично свиване. Тестисите бавно се спускат в скротума, обикновено този процес при котараците завършва на възраст от 8 до 12 седмици. Ако нивото на хормоните е намален, се развива крипторхизъм.
Съществуват два типа- ингвинален и вентрален, едностранен и двустранен. При едностранния мъжкия е способен към размножаване, но такива животни не се допускат за размножаване. Във вторият случай мъжкият е напълно стерилен, защото в коремната кухина температурата е по-висока, отколкото е необходимо за произвеждането на качествена сперма.
Причините за крипторхизма са генетични, аномално развитие на половия апарат при мъжкия, което се изразява със стесняване на ингвиналния канал, малка дължина на семенната връв, големи размери на тестиса. Но може да бъде и травматична причина, като последица от травма на скротума, вирусни и бактериални забоялвания в период на боледуване на женската, което въздейства на репродуктивните качества на бъдещото потомство.
Крипторхизмът при кучетата не пречи да проявяват полова активност, защото произвеждането на тестостерон протича в пълен обем и котараците-крипторхи запазват вторичните признаци- маркиране с урина, агресия към други котки и остра миризма на урината. Мъжките от малките породи кучета(до 10%)-пудел, йорки, дакел -джудже, малтийска болонка, пекинез и др. са по-подложени на заболяването. При котараците крипторхизъм се среща по-рядко(до 2%).
Диагностиката на крипторхизма е невъзможна самостоятелно, необходима е консултация от лекар, който с помощта на визуален преглед и палпация в областта на скротума ще постави правилна диагноза. Тестисите, които не са спуснати от коремната кухина, трудно се напипват при палпация, за това е необходимо УЗИ изследване. В някои случаи е необходимо лабораторно изследване и тестове.
При котараците-крипторхи има разлика от стандартната процедура на изследване- изследване на паниса за наличие на тестостерон-зависими образования, които атрофират половин месец след кастрацията.
Лечението е кастрация, мъжките-крипторхи не трябва да се използват за размножаване, защото се смята, че заболяването е наследствено. В неспусналият се тестис има риск от образуване на сертолиома, среща се усукване на семенната връв, която се намира в коремната кухина. Това е рядко явление, но то причинява абдоминална болка и някои усложнения. Хирургичната намеса зависи от разположението на неспусналия се тестис, което лесно се открива по семепровода. При кучетата операцията е лапороскопска. Ако не се спуснал само единия тестис, при оперативната намеса се премахват и двата.
Провеждането на козметична операция по принудително спускане на тестисите в скротума е нежелателно, защото това няма никакъв ефект. Тестиса е недоразвит и е невъзможно нормалното формиране на сперма в него, а племенните животни на изложба ще бъдат бракувани, защото опитният специалист ще забележи последствията от операцията. Има риск от възникването на туморни процеси в хирургично спуснатия тестис. Провеждането на хормонотерапия причинява необратими поражения на опорно-двигателния апарат, а функцията на недоразвития тестис не се възстановява.
Опасен ли е крипторхизмът - в самото начало на възникването не причинява неудобства, но с възрастта е възможно възникването на тумор в застоялия тестис.
За развъждане може да се използват само тези мъжки,при които в скротума има два тестиса.Некастрираните мъжки,при които в скротума няма и двата тестиса,се наричат двустранни крипторхи.Ако единия тестис е налице,такова животно се смята за едностранен крипторх.Термина "крипторхизъм"означава "скрит тестис".Едностранния се среща много по-често,отколкото двустранния.
Стопаните на такива животни често се интересуват: "Колко дълго могат да чакат,за да се спусне тестиса?" При нормалните кучета тестисите се спускат в скротума примерно 10 дни след раждането им.Някой стопани на крипторхи може да съобщават за "изчезването"на тестисите от скротума.При новородените котенца и кученца тестисите са много малки,меки,те могат свободно да се местят от скротума в ингвиналния канал и обратно,особено когато малките се намират в стресова ситуация.Препоръчва се да се почака до 6 месечна възраст преди окончателно да се потвърди крипторхризъм.Смисъла на чакането е в това,че при повечето кученца до 6 месечна възраст е затворен ингвиналния пръстен,блокира се пътя за движение на тестисите от коремната кухина в ингвиналния канал.
Крипторхизмът е наследствена аномалия при кучетата,случаи на крипторхризъм при чистопородни инбридни кучета се наблюдват много по-често,отколкото при безпородните.При крипторхите често се регистрират и други вродени аномалии,като пъпна и ингвинална херния,дислокация на патела,проблеми със пениса и препециума.Неспусналия се тестис има тенденция към неопластични дегенерации(най-разпространени са sertoliomy и seminoma).Риска от такава дегенерация при крипторхите е 9-14 пъти по-голям,отколкото при кучета с нормални тестиси.
Не съществува информация,която да потвърждава наследствената природа на крипторхизма при котките.Някой лекари твърдят,че крипторхризма при котките е наследствена патология,доколкото това е установено при другите домашни животни.При едностранни крипторхи спермообразуване е възможно,но при двустранни обикновено са стерилни.За образуване на нормална сперма тестисите трябва да се намират в скротума,където температурата е 4-5 градуса по-ниска от температурата на тялото.За това едностранните крипторхи могат да оплодят женската по време на еструс.Крипторхизма не влияе на тестостерона,за това повечето крипторхи демонстрират сексуална активност и ерекция.Неспусналия се тестис в скротума е много малък,и при хистологични изследвания се открива намален диаметър на семенните каналчета с 60% в сравнение с нормалния тестис.При котки- крипторхи тестостерона се образува в достатъчно количество за запазване на типични вторични полови признаци,включително характерното поведение като маркиране,агресивност,силна миризма на урината.
Диагностика на крипторхизъм
Изисква се визуален преглед,внимателна палпация на скротума и областта на ингвиналния канал.Понякога скроталните мазнини и ингвиналните лимфни възли може да имитират неспуснал се тестис.Тестиси,намиращи се в коремната кухина трудно се идентифицират с палпация,в такива случаи се визуализира с УЗИ.Препоръчва се използването на теста за стимулиране на човешки хорион гонадотропин или гонадотропин-рилизинг хормон за определяне на нивото на тестостерона в кръвта.Стандартния протокол на този тест: измерване нивото на тестостерона преди и 60 мин. след инжектирането на гонадотропин-рилизинг хормон.Повишено ниво на тестостерон във втората проба свидетелства за наличие на крипторхизъм.
При котките-крипторхи има диагностична процедура: изследване на пениса за наличие на "бодли".Тези тестостерон-зависими "тръни" атрофират в рамките на 6 седмици след кастрацията.
Лечение на крипторхизъм
Кастрацията е вид избор за лечение,както беше казано по-нагоре крипторхизма при кучетата е наследствено заболяване,и не трябва да се използват за развъждане.При тях има повишен риск от образуване на sertoliomy в неспусналия се тестис.
Може да се срещне усукване на семенния мозък на тестиса,намиращ се в коремната кухина.Въпреки че това е рядко явление,може да предизвика силни коремни болки и други усложнения.Оперативния достъп към неспуснатия тестис зависи от локализацията му,за да се намери лесно тестиса,семепровода служи за ориентир.За премахване на тестиса може да се използва лапароскопия.
Орхипексия,или хирургично поставяне на тестисите в скротума не се препоръчва,въпреки че може да бъде прилагано успешно в редки случаи.
Kawakami et al. докладвали за успешно чифтосване,при тях била приложена орхипексия,било забелязано постепенно подобрение на качеството на спермата,и 3 от 11 женски забременели.Според правилата на American Kennel Club крипторхи не се чифтосват,а опитите за лечение чрез орхипексия се признават за измама.
Най- разпространения метод за лечение,с изключение на акупунктурата и билколечението,е употребата на наркотични вещества,които повишават активността на luteotrophic хормон,като horiogonadotropin и гонадотропин-рилизинг хормон,които повишават ендогенното производство на luteotrophic хормон.В повечето изследвания се съобщава за ефективността на хормоналната терапия в сравнение с контролните групи крипторхи.Контрола за крипторхизма усложнява необходимостта от изключване за развъждане на самите крипторхи,и за предпочитане техните майки и сестри.
Случаи на крипторхизъм при котки:
4 годишен домашен дългокосмест котарак бил изследван за причините за агресивното си поведение и маркирането.Той вече бил изследван на възраст 3,6 и 12 месеца- в скротума бил установен един тестис.На възраст една година десния тестис бил отстранен от скротума,левия тестис не бил забелязан нито в скротума,нито в коремната област.Котарака се развивал със всички полови признаци и след една година била предприета още една лапаротомия:левия тестис не бил намерен.Котарака продължил да демонстрира полово поведение:маркирал,крещял,бил агресивен.
Както и по-рано,палпацията и УЗ не позволили да се открие левия тестис в скротума и ингвиналния канал.Пениса бил добре развит,имал характерните "бодли",които липсват при кастрираните мъжки.
Това било очевидно потвърждение за нормално образуване на тестостерон,котарака не разрешавал да го взимат на ръце.Била взета контролна проба кръв,а след това въведена интравенозно 500 IE horiogonadotropina.Взели кръв повторно след 30 мин.и 2 часа след инжекцията.Нивото на тестостерона съответно било 0,68, 5,0 и 10,5 NLGOV (контрола /30 мин./ 2 часа).
Под обща упойка изпълнили средна лапаротомия,левия семепровод бил идентифициран на изхода на простата.Установено е,че семепровода преминава през ингвиналния пръстен каудално в подкожната тъкан под lonnymi кости.Левия тестис се намирал на предната повърхност на lonnogo кост.Хистологичните изследвания на тестиса установили нарушение на сперматогенезата:семнните каналчета били изправени,въпреки че съдържат Сертоли клетки,били изложени на дифузна интерстициална хиперплазия.
6 седмици след операцията бил повторен теста с horiogonadotropinom.
Тестостерон не бил открит нито в един от кръвните образци.В продължение на няколко седмици след операцията поведението на котарака се подобрило,така казали стопаните му.
Извод:
Теста за стимулиране на horiogonadotropinom е ценен диагностичен метод за откриване на undescended тестис.Диагностичната операция позволила да се намери тестиса по семепровода.В този случай първоначалните опити били неуспешни,защото не се удавало да се открие тестиса при палпация нито подкожно,нито абдоминално.Най-важното в практическо отношение в такива случаи е да се намери семепровода и по него да се идентифицира неспуснатия тестис.
M. Memon, A. Tibary (пер. с англ. Кузнецов В.С.), Уральская Ассоциация Практикующих Ветеринарных Врачей



http://www.animall.ru/node/1230?page=0%2C0
http://dobrovet.ru/
превод:meri