Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Лечение на крипторхизъм при кучета и котки

Лечение на крипторхизъм при кучета и котки

Мнениеот meri » Сря Юли 31, 2013 8:07 pm

Крипторхизмът не се отнася към смъртоносно опасните заболявания.
Тази патология е генетично вродена аномалия, водеща до задържане на тестиса.
Тестиса се задържа на три места:
- В коремната стена;
- Директно в ингвиналния канал;
- На изхода на ингвиналния канал.

Изображение

Тестиса се спуска в скротума 10-14 дни след раждането, но при крипторхизъм поради съкращаване на поддържащите сухожилия, а понякога и на самата семенна връв, това спускане не протича или протича в недостатъчна степен. Крипторхизмът е едностранен и двустранен.

Според статистиката в последните 30 год. може да се каже, че:

- Двустранният крипторхизъм се среща по-рядко(2,2%) отколкото едностранният (98,8%).

- Вероятността от развитие на крипторхизъм при кучетата (1,5-11%) е по-голяма, отколкото при котараците(0,4-1,2%).

- Крипторхизмът при котараците е не толкова генетично заболяване, отколкото физиологично отклонение.

- Малките породи кучета са по-подложени на тази аномалия, отколкото големите породи кучета.

- При чистокръвните кучета крипторхизъм се среща по-често, а при безподорните- по-рядко.

- Крипторхизъм при кучетата се наблюдава при породите:мопс, английски булдог, пудел, йорк, чихуахуа, малтийска болонка, пекинез, померан, понякога боксер.

- Крипторихте, по-често от останалите животни са подложени на други генетични аномалии.

Основно трябва да ви безпокои вероятността от развитие на тумори в неспусналия се тестис. Това е така, защото тестиса за пълноценно семеобразуване трябва да се намира в скротума при температура по-ниска от телесната. При постоянно нагряване тъканите на тестиса и неговите структурни компоненти след време са подложени на постепенна неопластична дегенерация и водят до възникването на тумори, които подлежат на задължително премахване. Вероятността от подобни промени е 15 пъти по-висока, отколкото при животни с нормално разположени тестиси. Крипторхите са подложени на волвулус (усукване на червото) на тестисите и стерилитет (безплодие).

На производството на тестостерон, развитието на вторични полови признаци, ерекция и сексуална активност крипторхизмът не оказва видимо влияние.

Въпреки, че тестисите не са влезли в скротума в първите месеци на живот, и това да е признак на развитие на крипторхизъм, потвърждаването на оконачателната диагноза е възможно само след достигане на 6-7 месечна възраст на животното, защото само в тази възраст протича затваряне на ингвиналните пръстени, които блокират пътя, от който тестисите се спускат в скротума.

Методи на лечение

Методите на лечение са спорни и изискват индивидуален подход за всеки отделен случай. Условно лечението може да се раздели на три възможни варианта:

1.Най-верният и кардинален е кастрация на животното.
Този метод е по-оправдан преди всичко, защото крипторхизмът е генетично заболяване в повечето случаи, и всякакви други методи и опити да се отстрани водят до разпространяването на тази аномалия, което е неприемливо.

2. Оперативен метод.
Провежда се операция за хирургично поставяне на тестисите в скротума, нарича се орхипексия. Операцията е лека и отнема до 20 мин. Заздравяването протича бързо, а следоперационният период се свежда до минимални манипулации. Подобрява се качеството на оплождане. Всичко би било добре, ако тази операция не се смяташе за мошеничество спрямо устава на American Kennel Club прилагана за породистите кучета, които взимат участие в племенната работа. Въпреки всичко те се смятат за крипторхи и не се допускат за развъждане. Операцията е ефективна, но неправомерна.

3.Хормоналната терапия се основава на използването на препарата horiogonadotropina, който подобрява активността на лютеотропният хормон. Ефективността на този метод е спорна във ветеринарната практика, но въпреки всичко има прааво да бъде прилагана, особено в ранни стадии на развитие на заболяването. От достъпните средства трябва да се установите на такива препарати, които са безопасни и прилагането им е оправдано. Но използването само на хормонална терапия е недостатъчно. Не трябва да се установявате само на едни инжекции и да очаквате положителен резултат.

При комплексен подход, започнат от 1-2-месечна възраст, използването на horiogonadotropina, вит. Е, и най-важното,
редовен ежедневен масаж на скротума(по 10-15 мин. 2-4 пъти на ден) в продължение на 1-2 и повече месеци можете да очаквате добри резултати.

http://vetpraktika.ru/
превод:meri
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10370
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Ветеринарно медицински статии

cron