Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Синдром на угасване при котенцата и кученцата

Синдром на угасване при котенцата и кученцата

Мнениеот meri » Пет Ное 22, 2013 2:28 pm

Синдром на угасване при котенцата

Отглеждане и хранене


Най-опасните дни в живота на котенцата са първите две седмици. В някои случаи смъртността е свързана с родилна травма и вродени пороци на развитие.
В други- ранната смъртност на котенцата е обусловена от лоша подготовка на котката за раждане: липса на топлинен режим в родилното помещение(което трява да бъде чисто и сухо), несвоевременно ваксиниране на бъдещата майка, липса на балансирано хранене по време на бременността и лактацията и липсата на таурин в храната.

Физически неразвитите котенца се оказват в по-лошо положение, отколкото останалите котенца, заради ниското тегло, недостиг на мускулна маса и подкожна мастна тъкан. Такова котенце не е способно да диша дълбоко, да суче активно и да поддържа телесна температура. Ако неговото тегло при раждането е с 25% по-ниско, отколкото при останалите, най-вероятно го отблъскват от млечната жлеза.

Симптоми

При преохладено, престанало да суче и обезводнено котенце се развива шоково състояние, предизвикано от недостатъчно кръвообращение. Телесната температура е по-ниска от 34 С, а сърдечната и дихателната честота падат. Постепенно се губи способността да пълзи и да се преобръща по корем. Котенцето лежи на една страна. По-късно нарушението на мозъчното кръвообращение води до титаничен припадък и кома, съпроводени с кратковременно спиране на дишането- до 1 минута. Това състояние е необратимо.

Ниското тегло при раждането е обусловено от нарушеното хранене в майчината утроба. Ако всички котенца изостават в развитието, това по-скоро е свързано с лошото хранене на котката.

Ако едно или две котенца са по-малки от другите, най-вероятно това е свързано с плацентарна недостатъчност, непълно разкъсване на плацентата или нейното неблагоприятно прикрепване към матката. Котенцата в този случай са недоразвити физически за сметка на нарушеното вътреутробно развитие, а не за сметка на възрастта. Такива котенца се хранят изкуствено и се отглеждат в инкубатор.

Ако котката е болна от инфекциозно заболяване, котенцата когат са се заразят вътреутробно. В този случай те се раждат малки и слаби. Тяхното състояние се влошава и през първите няколко дни те умират.

Майчиният фактор също е важен за оцеляването на котенцата. Първораждащите и затлъстели котки губят повече котенца след раждането, отколкото опитните и в добро физическо състояние котки.

Важно значение имат количеството и качеството на майчиното мляко.
Хипогалактия- най-честата причина за смъртта на котенцата.
Голямо значение има количеството котенца в котилото и генетичните фактори, но в повечето случаи, смъртността е свързана с ниската калорийност и недостиг на хранителни вещества в млякото на котката.

Канибализмът и небрежността на котката също са причина за смъртността при котенцата.

Прекрасен резултат при лечението на това заболяване може да се постигне чрез прилагането на хомеопатични и хомотоксилогични препарати.

Агалактия- пълна липса на млекообразуване.

Хипогалактия- намалена секреция на мляко.

За съжаление съществуват още редица други пороци на развитие на котенцата, които могат да доведат до смърт.

Етиология

В основата на отбелязаните нарушения е стресът: хранителен, климатичен, оперативен, емоционален. Повтарящото се въздействие на стрес-факторите се обуславя от повишеното отделяне на надбъбречните жлези на адреналин и норадреналин, което забавя синтезът на лактогенния хормон- пролактин и постъпването в кръвта на окситоцин. Причина може да бъде трудно раждане, следродилни усложнения, заболяване от общ характер.

Симптоми

Млечните жлези са слабо изразени. Котенцата гладуват, проявяват силно безпокойство, изостават в растежа и развитието.

Синдром на угасване при кученцата

Това е сериозен проблем за развъдчиците и ветеринарите. Има различни предположения за причините на това заболяване, в последно време се появиха съмнения за това, че синдромът е отделно заболяване, но опитите да обединят в тази диагноза всички патологии, водещи до неонатална смъртност са неуспешни.

Най-високи показатели на смъртност се отбелязват между 3 и 5 -ят ден след раждането. При раждането теглото на кученцето е нормално, останалите параметри на развитие също не се различават от здравите жизнеспособни кученца. Изведнъж такова кученце внезапно спира да наддава на тегло и умира без видима причина, обикновено на възраст между 3 и 5 дни. Състоянието на женската е добро, бременността и раждането преминават без отклонения. Развитието на синдрома не е свързано с патологично раждане, липса на майчин инстинкт и дефицит на мляко. Кученцето няма отклонения от нормата преди появата на "угасването".

Синдромът на угасване се проявява с това, че, въпреки липсата на отклонение при раждането, кученцето губи тегло, демонстрира намален сукателен рефлекс и обща летаргия, или обратното, прекалено безпокойство и непрекъснато жално пищене. Постепенно те отслабват и умират. Внезапната неочаквана смърт е нетипична за този синдром. Аутопсията показва загуба на тегло в сравнение с теглото при раждане и липса на храна в стомаха и червата. Признаци на някакви заболявания или порок на развитие не се откриват.

Патоморфологичното изследване на органите не открива нито инфекциозни заболявания, нито други специфични повреди. Според данните, смъртността при този синдром не е свързана нито със системни грижи, нито с породни особености. В много развъдници има женски, поколението на които умира редовно от синдромът на угасване на кученцата, тогава когато останалите женски благополучно отглеждат потомството си.

Проявата на синдрома на угасване позволява да се предположи, че кученцата се раждат с намалена жизнеспособност и съществуват неоткрити пренатални фактори, водещи до смърт. Потомството на някои женски е предразположено към синдрома на угасване. Установено е, че кученца със синдром на угасване умират масово за кратък период от време, вероятно, смъртта настъпва в резултат на процеса, започнал през първия ден от живота или преди раждането.

Тъй като основните животозастрашаващи заболявания-дехидратация, хипоглекимия и загуба на тегло, възникват скоро след раждането, има вероятност от това, че основният проблем е липсата на контакт на малките с майката и слабост на техните сукателни реакции. За оценката на такава вероятност е необходимо изследване на физиологията и следродилната адаптация при кученцата и техните сукателни рефлекси в първите 24-28 часа. Своевременното откриване на отклоненията и назначаване на допълнително хранене на кученцата със симптом на угасване повишава оцеляването.

Останалата терапия има характер на симптоматично лечение- борба с обезводняването, хипоглекимията и хипотермията. Ако женската игнорира такива кученца, те трябва да се отглеждат отделно на грейка и да се хранят изкуствено. Обемът на парентералното въвеждане на хранителни смеси зависи от степента на обезводняване. За съжаление на практика поддържащата терапия в повечето случаи започва прекалено късно. Приемането на антибиотици не носи желаният реузултат.

За получаване на достоверенни данни за причините на неонаталната смъртност първо се изключват инфекциозните заболявания(предимно бактериални); факторите, свързани с грижите (неразвит майчин инстинкт при майката); намалено тегло при раждането; наличие на вродени дефекти; особености в отглеждането и протичане на бременността при женската. Диагнозата се поставя чрез изключване на всички останали възможни причини за смъртност.

http://exotic-cat.privetbb.ru/
http://www.zooproblem.net/
превод:meri
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10372
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Ветеринарно медицински статии