Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Васкулит при кучетата и котките

Васкулит при кучетата и котките

Мнениеот meri » Пет Яну 31, 2014 8:35 pm

Кожен васкулит

Кожният васкулит е възпалително заболяване на кръвоносните съдове, който обикновено е вторичен към отлагането на имунните комплекси в стената на съдовете. Васкулитът обикновено се асоцира с инфекции (бактериални, вирусни, гъбични, рикетсиозни), злокачествени тумори, хранителна свръхчувствителност, реакция към лекарствени препарати, ваксиниране против бяс, метаболитни заболявания(захарен диабет, уремия), системен лупус еритематозус или хипотермия, или може да бъде идиопатичен(с неизвестен произход). Не се среща често при кучетата, а още по-рядко при котките.

В повечето случаи клиничните симптоми се характеризират с пурпура ( поява на червеникави петна по вътрешни органи, лигавици или по кожата, които се дължат на излизане на кръв от малки кръвоносни съдове),
некроза и точковидни язви, особено на ушите, устните, устната лигавица, пръстите, опашката и скротума. Може да се получи акроцианоза.
Васкулит във формата на уртикария (остро начало на интензивна еритродермия със сливащи се еритематозни пришки, които не избледняват) са описани при кучета в резултат на хранителна свръхчувствителност. При някои кучета с алопеция, причинена от васкината против бяс, фокалната зона на алопеция, която се развива на мястото на въвеждане на ваксината, се появява 1-5 месеца след появата на мултифокални кожни лезии, причинени от генерализирана исхемична дерматопатия.

Тези поражения се характеризират с променлива алопеция, образуване на корички, свръхпигментация, ерозии и язви в краищата на ушната мида, зоните на очите, кожата над костните издутини, върха на опашката и възглавничките на пръстите. Също може да се наблюдават ерозии и язви на езика. Животните с кожен васкулит могат да имат едновременно протичаща анорексия, депресия, треска, артропия, миопатия и пастообразно подуване на крайниците.

При идиопатичен васкулит ушните раковини при кучето, към което са предразположени дакелите и по-рядко се разболяват кучета от другите породи, при болните животни в началото се развива алопеция по ръбовете на ушната мида. След това кожата във фокусните зони по същия ръб на ушната мида стават по-тъмни, леко удебелени и са подложени на некротизиране, водещо до язва. Обикновено и двете уши са засегнати, и всяко от тях може да има от една до осем лезии. Понякога малките язви не се виждат във вътрешната част на ушната мида. Пораженията не изглеждат болезнени или сърбящи и няма други кожни или системни симптоми. Язвите при отсъствие на лечение бавно се увеличават.

Диагноза

1.Да се изклюючат други диференциални диагнози.
2.Трябва да бъдат определени титрите за рикетсиозната инфекция, за да се изключат заболявания, причинени от акари.
3.Дерматохистология: нутрофилен, еозонофилен или лимфоцитарен васкулит.
При исхемична дерматопатия, причинена от ваксинация против бяс, могат да се наблюдават случаи на умерена до тежка фоликуларна атрофия, хиализиране на колагена, мурален фоликулит.

Лечение и прогноза


1.Всяко лежащо в основата заболяване трябва да се идентифицира и коригира.

2.За да се лекува или предоврати вторичната пиодермия при кучето, трябва да бъдат назначени съответните продължителни системни антибиотици(минимум 4 седмици). Кучетата, лекувани с антибиотици в продължение на индукционната фаза на имуносупресивната терапия, имат значително по-високи показатели за оцеляване, отколкото кучетата, лекувани само с имуносупресивни препарати.
Антибиотикотерапията трябва да продължава, докато едновременно провежданата терапия с имуносупресивни препарати държи автоимунното заболяване под контрол.

3.Целта на лечението е контрол на заболяването и неговите симптоми най-често с безопасно лечение, с използването на най-ниските дози. Комбинацията на лекарствените препарати трябва да се използва така, че да се осигури комплексен план за лечение, за да намалите страничните ефекти на препаратите. В зависимост от тежестта на заболяването, трябва да бъде избрано повече или по-малко агресивно лечение. За да се постигне ремисия на заболяването, първоначално се използват по-високи дози, а след това да се намаляват в продължение 2-3 месеца до най-ефективната доза.

- Локално лечение на всеки 12 часа под формата на стероидосъдържащи лекарства и такролимус, помагат да се намали възпалението и да се намалят системните дози препарати, необходими за контролиране на симптомите. Когато настъпи ремисия, честотата на прилагане трябва да се сведе до минимум, за да се намали честотата на местните странични ефекти.

- Консервативно системно лечение- включва препарати, които помагат да се намали възпалението с минимум или отсъствие на странични ефекти. Тези препарати помагат да се намали необходимостта от по-агресивна терапия, такава като стероидните или химиотерапевтични препарати. Стероидната терапия е един от най- предсказуемите методи на лечение при автоимунни заболявания на кожата: страничните ефекти, асоцирани с високите дози, необходими за контрол на симптомите, могат да бъдат тежки. Въпреки глюкокортикостероидната терапия в монорежима може да бъде ефективна за поддържане на ремисия, необходимите дози могат да доведат до нежелани странични ефекти, особено при кучетата. Поради тази причина, използването на нестероидни имуносупресивни препарати в монорежима или в комбинация с глюкокортикостероиди, се препоръчва за дълговременно поддържащо лечение.

- Имуносупресивните дози преднизон или метилпреднизолон при перорална употреба трябва да се назначават ежедневно. След резолюция на лезиите, дозата трябва да се намалява постепенно за няколко седмици до най- ниската, възможно с дозиране през ден, доза, която поддържа ремисията. Ако не се наблюдава значително подобрение в пределите на 2-4 седмици след начало на терапията, трябва да бъде изключена съпъстваща инфекция на кожата, след това се разглеждат алтернативни или допълнителни имуносупресивни препарати.

- Алтернативни стероиди в случай на неефективност на преднизона и метилпреднизолона включват триамцинолон и дексаметазон.

- При котки, лечението с имуносупресивни дози триамцинолон или дексаметазон често е по-ефективно, отколкото терапията с преднизолон или метилпреднизолон. Перорално приеманият триамцинолон или дексаметазон трябва да се назначават ежедневно до достигане на ремисия, след това дозата трябва да се намалява постепенно до най-ниската възможна доза с колкото може по-редки приеми, която поддържа ремисията.

- Ако се развиват неприемливи странични ефекти или няма значително подобрение в първите 2-4 седмици от лечението, разгледайте използването на алтернативни кортикостероиди или нестероидни имуносупресивни препарати.

- Алтернативно лечение, което може да бъде ефективно, включва следното:

* Дапсон (САМО ЗА КУЧЕТА) 1 мг/кг перорално на всеки 8 часа до резолюция на лезиите(приблизително 2-3 седмици). Когато се достигне ремисия, дозата постепенно се намалява до 1 мг/кг перорално на всеки 12 часа в продължение на 2 седмици, след това 1 мг/кг на всеки 24 часа в продължение на 2 седмици, след това 1 мг/кг на всеки 48 часа.

* Сулфасалазин- 10-20 мг/кг (максимум 3 г/ден) перорално на всеки 8 часа до резолюция на лезиите(приблизително 2-4 седмици). Когато се достигне ремисия, дозата се намалява до 10 мг/кг на всеки 12 часа в продължение на 3 седмици, след това по 10 мг/кг перорално на всеки 24 часа.

* Нестероидни имуносупресивни препарати, които могат да бъдат ефективни, включват: циклоспорин (Atopica), азатиоприн (само за кучета), хлорамбуцил, циклофосфамид, микофенолат мофетил и лефлуномид.

Положителен отговор се наблюдава в пределите на 8-12 седмици от началото на терапията. Когато се достигне ремисия, се правят опити постепенно да се намали дозата и честотата на приемане на нестероидните имуносупресивни препарати за дълготрайно поддържащо лечение.

4.Независимо от използвания препарат, при някои пациенти терапията може да бъде прекратена след 4-6 месеца лечение; при други, дълговременна поддържаща терапия е необходима за поддържане на ремисия.

5.Прогнозата е променлива, в зависимост от причините, причинили заболяването, разпространеност на кожните поражения и степента на въвличане на другите органи.

Васкулит на кожата, алопеция, корички на ушната мида.
Изображение

Васкулит на кожата, еритематозни огнища с оплешивяване на муцуната
Изображение

Васкулит на кожата. Ерозивни поражения на твърдото небце. Поражение на лигавицата на устната кухина
Изображение

Васкулит на кожата. Алопеция, корички по краищата на ушната мида
Изображение

Васкулит на кожата, множествени дефекти във вид на вдлъбнатини по края на ушната мида, без възпаление
Изображение

Голям дефект във вид на перфорация, причинен от хроничен васкулит на ушната мида
Изображение

Периферен оток, причинен от изтичане на течност от съдовете, в резултат на васкулит
Изображение

Еритематозно поражение с добре изразени краища, характерно при васкулит. Реакция към лекарствени препарати
Изображение

Фокално язвено поражение на възглавничките, уникална особеност на съдовото заболяване
Изображение

Кортикални лезии на възглавничките
Изображение

Отслойване и дистрофия на ноктите, в резултат на васкулит
Изображение

Некроза на върха на ушите при котка с васкулит
Изображение

Двустранно поражение в краищата на ушите
Изображение

Ерозии и язва на езика
Изображение

http://veter96.ru/
превод:meri
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10351
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Васкулит при кучетата и котките

Мнениеот meri » Пет Яну 31, 2014 8:40 pm

Дерматоза по краищата на ушната мида при кучетата

Дерматоза по краищата на ушната мида е често идиопатично себорейно състояние по краищата на ушната мида при кучета с висящи уши, особено при дакел. При много кучета с течение на времето се появяват типични симптоми на съдово заболяване (васкулит). В началото се наблюдава асимптоматично натрупване на мека, мастна, кератиноподобни остатъци по краищата на ушите. При хроничен процес краищата на ушите могат да станат плешиви, покрити с корички, пукнатини. Лезиите с пукнатини могат да бъдат болезнени и да причиняват клатене на главата, което увеличава изразеността на пукнатините и болезненост. Кожата в другите участъци на тялото, освен краищата на ушната мида са нормални. Ако пораженията прогресират или се засегнат други региони (нос, нокти, устна кухина), трябва да бъде изключено автоимунно заболяване или васкулит.

Диагнозата включва краста, васкулит, неоплазия, автоимунно заболяване на кожата и причините, причинили вторичната себорея.

Причини за вторична себорея при кучето:

Инфекциозни
- Пиодерма
- Дермафитоза
- Дерматит, причинен от Malassezia
- Лайшманиоза

Алергични
- Алергичен дерматит от бълхи
- Атопия
- Хранителна свръхчувствителност
- Контактен дерматит

Ендокринни
- Хипотиреоидизъм
- Хипераденокортицизъм
- Дисбаланс на половите хормони
- Захарен диабет

Паразитни
- Демодекоза
- Краста
- Хейлетиелоза
- Педикулеза (въшливост)
- Отодекоза

Хранителни
- Дерматоза, зависима от вит.А
- Дерматоза, зависима от цинк
- Небалансирано хранене

Имунно-обусловени
- Пемфигус foliaceous
- Пемфигус еритематозус
- Дисков лупус еритематозус
- Системен лупус еритематозус
- Кожни реакции към препарати
- Себаденит

Метаболитни
- Малабсорбация
- Повърхностен некролитичен дерматит

Неопластични
- Епителиотропна лимфома на кожата

Диагноза

1. Порода, пол, възраст, анамнеза, клинични находки и изключване на други диференциални диагнози.
2. Дерматохистология: изразена ортокератична или паракератична хиперкератоза и фоликуларна кератоза.

Лечение и прогноза

1.Не е известно специфично лечение.

2.Кучето трябва да се намира на разстояние от източник на сух горещ въздух, защото усилва дерматозата.

3. Премахват се натрупаните остатъци, внимателно се почиства края на ушите с шампоан, съдържащ сяра и салицилова киселина или бензоил пероксид на всеки 1-2 дни до пълното премахване на остатъците (приблизително 5-14 дни, в зависимост от изразеността). Постоянното почистване на краищата на ушната мида е необходимо за контролиране на състоянието.

4.Ако натрупаните корички прилепват плътно към кожата и са твърди, преди прилагане на шампоана трябва да се накиснат за 5-10 мин. в топла вода.

5.Може да се обработят краищата на ушната мида с овлажнител след всяко използване на шампоана.

6.Ако краищата на ушната мида са възпалени слабо или умерено, трябва местно лечение с маз, съдържаща стероид, на всеки 24 часа през първите 5-10 дни.

7. Може да бъде полезна ежедневната употреба перорално на основни мастни киселини (180 мг EPA/10 LB), витамин А (8000-10 000 IU) или цинк ( метионин цинк или цинков сулфат 2-3 мг/кг/на ден, основно цинк). Подобрение може да се очаква 1-2 месеца след началото на терапията.

8. Може да бъде полезно лечението с вит. Е, тетрациклин, доксициклин или ниацинамид.

9.При някои кучета може да бъде полезно лечението с пентоксифилин 25 мг/кг перорално на всеки 12 часа с храната. Подобрение може да се очаква 1-3 месеца след началото на лечението.

10. Ако краищата на ушната мида са силно възпалени и има доказателства за васкулит, пациента трябва да бъде изследван и да се лекува по повод на васкулит и автоимунно заболяване на кожата.

11.Ако краищата на ушната мида са силно напукани и отговарят лошо на локалното лечение, може да бъде приложено козметично подрязване на ушите за премахване на напуканата тъкан. Пораженията могат да рецидивират след операцията.

12. Прогнозата зависи от тежестта на състоянието. Това състояние е неизличимо, но в повечето случаи могат да се контролират симптомите.

Дерматоза по краищата на ушната мида с алопеция и кортикален дерматит
Изображение

Дерматоза по краищата на ушната мида, алопеция и корички на дисталния ръб на ушната мида
Изображение

По-тежка алопеция, разпространяваща се на латералната(странична) част на ушната мида
Изображение

Дифузна алопеция по цялото ухо
Изображение

Алопеция и корички по краищата на ушната мида с дефектен силует, характерно за васкулит
Изображение

Алопеция и люспи
Изображение

Кортикален дерматит с алопеция
Изображение

Дебели корички на периферията на ушната мида
Изображение

Дебели, плътно прилепващи към кожата корички и алопеция на ушната мида
Изображение

http://veter96.ru/
превод:meri
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10351
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm


Назад към Ветеринарно медицински статии