Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Диафрагмална херния при кучетата и котките

Диафрагмална херния при кучетата и котките

Мнениеот meri » Нед Ное 22, 2015 10:02 am

Диафрагмалната херния при животните- това е изместване на коремните органи в гърдите чрез вродено или придобито увреждане на диафрагмата- тънка мускулно-сухожилна плочка, разделяща тези кухини. Тъй като налягането в коремната кухина е по-силно, то диафрагмата се придържа откъм страната на гръдната кухина, за това и органите се изместват именно в гръдния кош, а не обратното.

Важно е да се отбележи, че диафрагмата има няколко функции, освен разделянето на кухините. Тя е опора за прилежащите органи, а също изпълнява динамична функция: респираторна (участие в дишането), сърдечно-съдова, моторно-храносмилателна, лимфна циркулация. Освен това именно диафрагмата отговаря за вдишването, в покой тя осигурява до 90% дихателен обем.

Диафрагмалната херния се разделя на травматична и вродена

Вродената херния може да бъде плевроперитонеална или перикардио- плевроперитонеална. Вродената херния се среща рядко, обикновено кученцата с голям дефект на диафрагмата умират при раждането или скоро след него. Вродената перикардо-плевроперитонеална диафрагмална херния е по-често нарушение, към което са подложени кучетата от породата ваймаранер и персийските котки.

При плъзгаща херния поради отслабване на еозофагеално- диафрагмалното сухожилие част от хранопровода и стомаха се изместват нагоре- в медиастинума. Гънката на перитонеума формира херниалния сак. Главното усложнение на такава херния- това е изправяне на ъгъла между хранопровода и стомаха, което нарушава естествения рефлексен механизъм на гастроезофагеалната връзка, поради което се развива рефлуксен езофагит. Плъзгащата херния не се нарушава.

При параезофагеалната херния- кардиалния отдел е фиксиран, дъното на стомаха, червата или жлезата с хранопровода се преместват в гръдната кухина през разширения отвор на хранопровода. Такъв тип херния може да се наруши, да се появи болка и признаци, характерни за нарушеното движение на храната по стомаха (повръщане, гадене).

Травматичната херния е резултат от отворена и затворена механична повреда на диафрагмата.
Отворена- развива се, когато нараняващия предмет преминава през гръдната и коремната кухина, и през диафрагмата.
Затворена- образува се при удар: падане, ПТП или при рязко повишаване на интраабдоминалното налягане.

Клиничните симптоми при травматичната диафрагмална херния варират и могат да бъдат отнесени към дихателния или стомашно-чревния тракт.

Диагностика

Примерно половината диафрагмални хернии (35-50%) са придружени от тежки респираторни симптоми: учестено или нарушено дишане до пристъпи на задух, посиняване на лигавиците и езика. Характерно за това състояние също е потънала коремна стена по време на вдишване и недостиг на въздух, което се проявява ясно, ако животното се повдигне за предната част на тялото. Влошено състояние се наблюдава, когато кучето слиза по стълбите.

За потвърждаване на тази диагноза трябва да се направи рентгенография на гръдната и коремната кухина, в това число с контрастно вещество; ЕКГ, ЕХО на сърцето, УЗИ на коремните органи.

Основен метод на диагностика е рентгенографията. На рентгенограмата може да се определи:

Прекъсване на диафрагмалния контур:


- Съдържимото в коремната кухина вътре в гръдния кош
- Изместване на гръдните структури
- Изместване на органите в коремната кухина
- Разминаване между краката на диафрагмата

Възможно е провеждане на рентгенография с използване на рентгеноконтрастен препарат или въздух.

На снимката котка с диафрагмална херния
Изображение
Същата котка след операцията
Изображение
УЗИ

УЗИ се провежда в случаите, когато:

- съдържимото на хернията прониква в гръдния кош чрез дефект в диафрагмата;

- на торакалната радиограма освен излив на плевра може да се скрие диафрагмално- чернодробен силует и херния на органите в коремната кухина;

- разкъсване на диафрагмата, т.е. при загуба и прекъсване на нормалната ехогенна линия(плевропулмоналната граница на раздела);

- съдържимото в коремната кухина може да се види чрез дефект и на гръдния кош.

Травматичните разкъсвания на диафрагмата често са съпроводени с плеврален излив. При вродена перитонеоперикардиална диафрагмална херния появата на вътрешните органи на коремната кухина близо до сърцето в перикарда и загубата на контура на диафрагмата близо до средната линия се считат за диагностични.

Методи на изследване на диафрагмална херния:

1. Езофагогастроскопия.
2. Биопсия на лигавицата на хранопровода.
3. Изследване на киселинността в хранопровода.
4. Рентгенография на стомаха.

Лечение

Хиаталната херния се характеризира с отпускане и може да бъде плъзгаща и параезофагеална. Основно хиаталната херния се лекува консервативно. Към хирургично лечение се прибягва при неефективност на консервативната терапия, в случай на развитие на усложнения и при параезофагеална херния.

Консервативно лечение:

- Предупреждение за изливане на стомашно съдържимото в хранопровода;
- Намаляване на киселинността на стомашния сок;
- Медикаментозна защита на възпалената лигавица на хранопровода;
- Лечение на съпътстващите заболявания, провокиращи развитието на херния.

Всички травматични диафрагмални хернии, във връзка с опасността от развитие на нарушение, трябва да се лекуват хирургично, което се осъществява веднага след стабилизиране на пациента.

Много е важна предоперационната подготовка с използването на интензивна терапия.

Куче с диафрагмална херния
Изображение
След операцията
Изображение

Симптомите на диафрагмална херния при котките могат да бъдат различни. В случаите на остри травми или фрактури, котката изпитва затруднение с дишането. Степента на затрудненото дишане също може да бъде различна- от едва забележима, до смъртоносно опасна, в зависимост от тежестта на хернията. Ако стомаха попадне в дупката на хернията, тя може да се раздуе и състоянието на котката може да се влоши бързо. При леки, продължителни хернии, такива общи признаци като загуба на тегло, могат да бъдат по-съществени, отколкото респираторните признаци. При изследването ветеринарят може да открие липсата на нормални звуци в белите дробове и/ или наличие на звуци от храносмилателните процеси в гръдния кош.

Ветеринарното изследване включва преслушване и палпация на гърдите и корема, позволява да се определи наличието на заболяването. Точната диагноза се поставя с помощта на рентген, който открива промените във формата на диафрагмата и изместването на органите в коремната кухина. Понякога трябва да се прибегне до специално рентгеново изследване, като за изолиране на храносмилателните органи се използват специални оцветители. В някои случаи може да бъде необходимо вземането на проба на коремна и гръдна течност, електрокардиограма, кръвен анализ, хирургично изследване на коремната кухина.

Хирургичното премахване на хернията е единственият начин на лечение. При наличие на други травми, състоянието на котката се стабилизира преди провеждане на хирургичната корекция на хернията.

http://koshsps.ru/
http://spbvet.com/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10370
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Диафрагмална херния при кучетата и котките

Мнениеот meri » Нед Ное 22, 2015 10:04 am

Диафрагмална херния при животните
от д-р Павел Пульняшенко, главен вет. хирург

Изображение

Възникването на диафрагмална херния може да бъде обусловено по различни причини- падане от височина, автотравма(когато ударът е в страничната повърхност на гръдния кош, което може да доведе до разкъсване на диафрагмата), срещат се и вродени диафрагмални хернии.

В зависимост от това, колко и какви органи се намират в гръдния кош, ще се наблюдава и съответната клинична картина.
Най-разпространен вариант на симптоматика при диафрагмална херния- това е нарушение в дишането на животното. Какво означава това?
Ако нормално кучето или котката имат честота на дишане до 30 дихателни движения в минута, то при диафрагмална херния дихателната честота може да се увеличи до 100 и повече. Това е обусловено от това, че вътрешните органи, изпаднали от коремната кухина в гърдите, натискат белите дробове, тъй като организма се нуждае от кислород, който при натиска белите дробове не могат да осигурят в пълен обем, протича учестено дишане. По този начин организма се опитва да компенсира недостига на кислород. Това е най-яркия симптом, който може да бъде забелязан от стопаните. Също така се наблюдава посиняване на лигавиците в устната кухина и бледност на конюктивата- всичко това е обусловено от недостига на кислород и нарушение на сърдечната дейност.

Посттравматичните хернии могат да възникнат не веднага след травмата, и въпреки че това се случва именно така, те могат да се сформират само след няколко дни. За това, ако е имало травма- следете за дишането.

При вродена диафрагмална херния, дефектът в диафрагмата е обусловен от вродени проблеми- като причина могат да послужат инфекциозни заболявания, прехвърлени от майката на пациента, или генетични промени при родителите на животното. Основните моменти, касаещи клиничните прояви са същите, както при посттравматичната херния.

Най-достоверно и правилно решение при диагностика на диафрагмална херния е рентгеновото изследване на гръдния кош и коремната кухина. Рентгенографията се изпълнява поне в две проекции- дорзовентрална и странична проекция.
При необходимост се използва барий.

Лечението при този проблем е изключително оперативно. Операцията се провежда под обща наркоза и се състои в препозициониране на всички органи, които се намират в плевралната кухина, в перитонеалната кухина и зашиване на отвора на дефекта на диафрагмата.

Това не е просто- в някои случаи се налага да се прибягва до торакоабдоминален достъп, т.е. да се разрязват и гръдния кош и коремната кухина- органите могат да сраснат към белите дробове или към плеврата откъм ребрата. За да се избегне повреждане или отстраняване с минимални щети, е необходим по-голям достъп.

Подобни операции изискват много висока квалификация на лекарите и наличие на съответната апаратура, задължително условие е наличието на дихателен апарат- ако животното по време на операцията не се намира на изкуствена вентилация на белите дробове, последните веднага спадат и животното умира от задушаване.

Тази намеса НЕ СЕ ПРОВЕЖДА ЕНДОСКОПСКИ, само чрез лапаротомия. След хирургичната намеса животното се намира на стационарно лечение около седмица. След три дни се премахва дренажа от гръдната и коремната кухини и още няколко дни пациента се намира под лекарско наблюдение.

Домашните грижи се осъществяват според препоръките на лекуващия лекар.

http://fauna-servis.ua/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10370
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm


Назад към Ветеринарно медицински статии

cron