Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Фелиноза

Фелиноза

Мнениеот kukumber » Сря Окт 06, 2010 8:59 pm

Болестта на котешкото одраскване е известна още и като ФЕЛИНОЗА

Причинителят принадлежи към групата на хламидиите – облигатни ( такива, които не могат да оцелеят без гостоприемник ) вътреклетъчни Грам-отрицателни бактерии, с изразен тропизъм към епителните клетки на лигавиците Те се въдят също така и в организма на гризачи и домашни птици.
Ролята на котката е пасивна - тя е само преносител и не боледува.
Възможно е заразяването да стане и при целуване, тъй като входната врата на инфекцията са кожата и лигавиците. От там по лимфен път заразата стига до регионалните лимфни възли, където се размножава и предизвиква възпаления.
Усложнения - гърчове и менингоенцефалит.
Лечението е с широкоспектърни антибиотици, особено при имунокомпрпметирани пациенти, тий като те са най – предразположени към развитието на усложнения. Възможна е и хирургична обработка на засегнатите лимфни възли.

Токсоплазмоза
Това е най-известната "котешка" болест.
Причинител е toxoplasma gondii - паразит със сложен цикъл на развитие. Представлява вътреклетъчен протозой, който има краен и междинен гостоприемник.
Крайни гостоприемници са котките и всички останали представители на сем. Felidae. Междинни гостоприемници са човек и много животни – тревопасни, месоядни, птици, гризачи, земноводни и др.
Котките го отделят със слюнката, урината, фекалиите и млякото. Заразяването при човека може да стане най често през устата - при консумация на замърсени от котка храни, при немити след досег с котка ръце.
Токсоплазмозата най-често протича безсимптомно.

Бива вродена и придобита.

1. Вродена токсоплазмоза обикновено е резултат от вътреутробно заразяване. На бременните жени е строго противопоказен всякакъв контакт с евентуални носители на заболяването.
У новородените се наблюдава иктер ( жълтеница ), отоци, хепатоспленомегалия ( увеличен далак и черен дроб), миокардит ( възпаление на сърдечния мускул ), пневмония, нефрит ( бъбречно възпаление ) и др, а при по-тежки увреждания се наблюдават хидроцефалия ( воднянка, наличие на течност в мозъка ) или микроцефалия ( изоставане в развитието на мозъка ), микроофталмия ( изоставане в развитието на очите ). Децата изостават в умственото си развитие, появяват се моторни смущения, гърчове и др.

Когато жени са прекарали токсоплазмоза преди бременността, няма опасност за плода от вродена токсоплазмоза поради наличието на антитела в организма им.

2. Придобита токсоплазмоза, в зависимост от патогенността на щама и имунното състояние на организма, може да протече от безсимптомно до остро и тежко.
Най - често се наблюдават симптоми, характерни за инфекциозните заболявания, както и увеличени, неболезнени лимфни възли, но при по - тежките случаи е възможно да се наблюдава и възпалително – мозъчна симптоматика.
Лечение - широкоспектърни антибиотици.

Микроспория
Силно заразна дерматомикоза, разпространяваща се като малки епидемии. Причинява от вид гъбички - дерматофити. Причинителят microsporum canis предизвиква заболяване както у човека, така и у животни, които са постоянен източник на заразата. Домашни и диви животни също боледуват от тях, но само някои видове се срещат при кучетата и котките, откъдето се пренасят и към човека.
От микроспория най – често боледуват децата. Характерно за тези гъбички е, че поразяват тъкани, съдържащи кератин - косата, кожата и по-рядко ноктите. Те не предизвикват дълбоки микози и не засягат целия организъм.
Заразяването става при пипане на болно животно.
Неприятното е, че микроспорията може да се предава от човек на човек, затова и при малките деца се проявява епидемично.
Клинично по окосмената част на главата се развиват единични или множество окръглени плаки. Космите са начупени ниско на нивото на кожата, кожата е зачервена, а при по-дълбоката форма на болестта следва загнояване. Плаките са покрити с люспи, подобни на трици. Ако не се предприеме лечение, засегнатите полета от кожата се сливат. Цветът на кожата е червеникаво-виолетов, като коренчето на косъма е разширено. Засегнатите косми лесно се изваждат или падат сами.
Възможно е да протече с температура и засегнати лимфни възли.
Болестта може да бъде доста упорита.
При повърхностните форми се провежда външно лечение с антимикотични препарати.
При дълбоко засягане лечението е вътрешно чрез перорален ( през устата ) прием на антимикотични средства.
Поразените косми се отстраняват.
Болестта е заразна и затова всички лични вещи подлежат на дезинфекция.


Фавус ( кел )
Хронична гъбична инфекция. Заболяване на гладката кожа, косата и ноктите, по-рядко на вътрешните органи и тогава е със смъртен изход.
Предизвиква се от гъби от рода Achcricn у децата и възрастните.
Заболяването продължава години, дори десетилетия, понякога от ранно детство до дълбока старост.
Видовете Achorion са специализирани по отношение на човека и животните. При човека болестта се предизвиква от Ach. Schonleini, при гризачите, конете и птиците причинителите са други.
Причинителят на фавуса (кела) по човека не се отличава с голяма вирулентност, а заболяването от него – с голяма контагиозност.
Най-характерен признак на кела по човека и животните са жълти, доста плътни щитчета (струпеи), които възникват по главата, гладката кожа и ноктите. Първоначално тези струпеи имат големина на главичка на топлийка и бледо жълтеникав цвят. Впоследствие, като се разрастват, те достигат 1,5 см в диаметър. Струпеите трудно се отделят от огнищата на поражение във вид на рехави парченца, като откриват язвена повърхност. Понякога около тях се образува тесен възпалителен ръб. Струпеите издават неприятен мирис, който се обуславя не от причинителя на кела, а от други микроорганизми, които се заселват върху тях.
Косата при кела е рядка, белезникава, суха и доста дълга, тъй като не се чупи, а пада изцяло. В местата на образуване на ръбове кожата е тънка, гладка, блестяща; растежът на коса върху нея спира и оплешивяването става трайно.
Келът по окосмената част на главата обикновено се придружава от увеличаване на шийните лимфни възли, които понякога съдържат причинителя на болестта.
Върху гладката кожа келът се среща както по откритите, така и по покритите части на тялото във вид на червеникави петна, по чиито краища се появяват мехурчета, образувани върху плътна основа; след сливането на мехурчетата се получават струпеи.
Поразените от кел нокти на външен вид напомнят картината на заразяване от трихофития.
Понякога келът може да напада и вътрешните органи, а също така костите и централната нервна система. Тази форма на болестта обикновено завършва със смърт, тъй като у болния се наблюдава изтощаване, повишена температура и явление на интоксикация.

Трихофития
Тя е най-разпространената форма на дерматомикозно заболяване у човека и животните, причинявано от гъби от рода Trichophyton.
Между многото видове от този род са известни такива, които паразитират само върху човека или само върху животните, или пък върху човека и животните едновременно.
При трихофитията се нападат кожата, косата и ноктите, по-рядко вътрешните органи. Заболяването протича най-типично при децата, при възрастните то приема хронична, нетипична форма. На главата се образуват плешиви петна 0,5-1 см в диаметър с побеляла от лющене кожа. Наред с това съществува фурункулозна форма на болестта, когато се образуват подутини, запълнени с гнойно съдържание; при натискане гнойта излиза през фоликулите на космите. Това често се съпровожда от обща потиснатост на организма, проявяваща се в главоболие, слабост, повишаване на температурата до 38-39°С. Заболяването продължава от няколко седмици до 2-3 месеца. При оздравяване се образуват ръбове, които пречат на по-нататъшния растеж на косата. Към този тип се отнася също така заболяването на фоликулите на брадата и мустаците. Заразяването на главата с трихофития често се съпровожда и от поражения на гладката кожа.
Заболявания на гладката кожа се срещат и самостоятелно. Те се характеризират е образуване на мехурчета, които след това се покриват с жълтеникави корички.
Между възрастните тази форма в хронично състояние се среща предимно у жените.
Описаните форми на трихофития доста често се придружават и от трихофития на ноктите. Това продължително заболяване на ръцете, по-рядко на краката се характеризира е появяване на едно или няколко сивкави петна във връхната част на нокътя, които с течение на времето се увеличават и изменят цвета, формата и консистенцията на нокътя. Нокътят става грапав, рехав и ронлив.
Когато от трихофития е заразена косата, характерна е наличността на едва показващи се над повърхността на кожата белезникаво сивкави остатъци от косми с дължина от 2 до 4 мм; понякога тези остатъци се забелязват като черна точка в центъра на фоликула на косъма. Болният косъм може да бъде превит и в такъв вид лежи в люспицата или е потопен във възпаления фоликул. В зависимост от вида на причинителя поразеният косъм или изцяло е запълнен със спорите на гъбата, разположени в правилни редове, или пък спори се наблюдават и вътре, и отвън по косъма.

Ехинококоза
Ехинококозата е хелминтно (глистно) заразно заболяване, което у нас е добре познато под името "кучешка тения".
Заразата се предава и при непосредствени контакти с кучета и котки, които могат да бъдат осеменени със заразени яйца от кучешката тения, както и при пиене на замърсена с яйцата на кучешката тения вода, най-често от открити водоеми.
Ехинококовият зародиш прониква активно през стената на тънките черва и по кръвен път достига до черния дроб, настанява се в междуклетъчното пространство на този орган и образува постепенно нарастваща киста. В немалък брой от случаите на заразяване зародишът от черния дроб по кръвен път достига и се настанява в други органи и тъкани, като белите дробове, панкреаса, мозъка, бъбреците и др., като образува киста.
Нарастването на последната в продължение на месеци и години е реална опасност за живота на заразения индивид, особено когато се развива в жизненоважни органи.
От времето на заразяването до появата на първите признаци в резултат на опаразитяването с кучешка тения минават обичайно няколко години, нерядко до 10 и повече години.
Проявите на болестта зависят от месторазположението на нарасналата по размери ехинококова киста. Най-рискови по своите последствия са кистите, разположени на територията на главния мозък, като симптоматиката е сходна на тази, свързана с развитието на доброкачествени и злокачествени туморни образувания. Със сериозни последствия и усложнения може да бъде свързана локализацията на кистите в черния дроб, гръбначния стълб, бъбреците, белите дробове и пр. Началото на болестните прояви може да бъде сравнително остро и неочаквано, при условията на привидно добро здраве и липсата на каквито и да били оплаквания. Това се случва, когато във връзка със значими физически усилия, неочакван удар или дори спонтанно ехинококовата киста се спука. Изливът на течността, която се съдържа в кистата, притежаваща белтъчни и други чужди на организма молекули и съединения, може да предизвикат състояние на шок.
Друго тежко усложнение е загнояването на самата киста, причинено от микроорганизми.
Лечението на ехинококозата е основно хирургическо


Бяс
(на латински Rabies) е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Заболяването се предава чрез ухапване и по-рядко чрез слюнка, попаднала върху открита рана.
Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, парези и парализи. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна смърт.
Причинителят на заболяването е вирус, който впоследствие води до енцефалит (възпаление на главния мозък). Вирусът е невротропен (локализира се в клетките на главния и гръбначния мозък) където образува специфичните за него телца на Бабеш-Негри.
Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото. Разпространява се главно чрез хищници, тъй като техният начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане.
Клинични признаци при котката
Класическата картина на беса при котката включва и трите стадия:
Началният стадий е по-къс и протича за около един ден. Появяват се схващане, безпокойство, несвойствено държание, котката става капризна.
Възбудният стадий е с продължителност 1-7 дена. Котката започва да показва злоба и върши необичайни неща. Появява се сърбеж в мястото на ухапване и животното започва да хапе мястото около него. Може да се появи мускулна слабост и некоординираност при движение. Подобно на кучетата в този стадий, котките се впускат в продължителен бяг.
Парализира се глътката, лицевите мускули и долната челюст.
Поради това котката не може да хапе, но може да драска с нокти и така да предава вируса на заболяването.
Паралитичният стадий обикновено настъпва на 5-ия ден от заболяването. Парезите постепенно преминават в парализи и накрая котката изпада в кома и умира.
При котките са описани и много редки случаи на хронично протичане на заболяването.
При човека бесът протича за около 2-5 дена, а клиничните признаци са подобни на тези при животните.
Бесът не се поддава на лекуване. Болните хора се настаняват в интензивно отделение. Прилага се симптоматично лечение като се използват болкоуспокояващи, сърдечни, сънотворни средства и др.

Ку – треска
Котките не боледуват, а само могат да бъдат преносители.
Природно-огнищно заболяване, което принадлежи към групата на зооантропонозите, т.е. засяга не само животни, но и хора. Известн е още като Кланична треска, Куинсландска треска, Балкански грип, Query Fever и др
Приченител на болестта е дребен вътреклетъчен паразит Coxiella burnetii.
Кърлежите са едни от главните преносители на C. burneti. Досега носителство на C. burneti е доказано в 62 вида кърлежи.
Причинителят прониква в организма през лигавиците на горните дихателни пътища, храносмилателната система или при нараняване на кожата при ухапване от заразено животно. Локални възпаления на входната врата не се получават. Причинителят се локализира в органите богати с моноцито–макрофагиалната система - особено в белите дробове, млечната жлеза, тестисите, сърдечно-съдовата система, лимфните възли, черния дроб и далака. При бременни животни прониква в плацентата, родовите пътища и околоплодните течности.
При хората болестта започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата, главоболие, болки в мускулите на тялото и най-вече на прасците. Появява се безсъние, но общото състояние остава сравнително запазено.
За няколко дни температурата достига до 40°C като се запазва за около две седмици с известни периоди на спадане. Възможна е поява на диария.
Основните признаци са от страна на дихателната система - ринит ( възпаление на горните дихателни пътища ), зачервяване на гърлото, кашлица.
На 3 - 4 ден от заболяването се появяват болки зад гръдната кост и бодежи в гърдите. Появява се продуктивна кашлица със слузни храчки, примесени дори и с кръв. При тежките форми се засяга сърцето с признаци на ендокардит.
Лечението на острата форма на заболяването с антибиотици е много ефективно и трябва да се проведе след задължителна консултация със специалист по инфекциозни болести.

Инфото е от:

1. Арсов. Р., Зоонози, ИК " ЗЕМИЗДАТ", 2006.
... жълто - лилава сянка :)
kukumber
В стадото
 
Мнения: 74
Регистриран на: Вто Сеп 14, 2010 11:16 am

Назад към Котки