![[mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]](./images/smilies/mood_feelings_hurt.gif)
Малко предистория... на 16.03.2017 сутринта намериж кучето ми (Българско овчарско куче на име Гръм, 8.5 годишен) безпомощен да лежи на земята. Обикновено като чуе че сме станали и започва да ни "говори" да му сложим да яде, а тази сутрин викам го, а той не се появява. Стомахът ми се сви! Веднага излязох на двора да проверя какво става. Намерих го да лежи и не може да мръдне. Като се приближих забелязох, че сяках коремът му е подут. Понеже бяхме довели една разгонена женска да нощува при него вечерта, за да я заплоди (голяма грешка, но понеже съм го правила и преди, си мислех че няма да е проблем, но тогава той беше млад) и си помислих, че много се е изморил и е препил с вода и затова лежи така с подут корем. Естествено се стреснах и реших все пак да се обадя на ветеринаря (д-р Цветан Цонев от Варна) и след като му обясних цялата ситуация, той подхвърли че се съмнява за обърнат стомах, но каза да му дам малко мед да го подсили и да изчакам 1-2 часа да видим дали ще стане. Понеже това не се случи ми каза възможно най-скоро да го заведа в ОВК за ренген и ако стомахът е обърнат да го оперират по спешност. За жалост точно това стана!
![[mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]](./images/smilies/mood_feelings_hurt.gif)
Оперираха го 2 часа (д-р Пенчев и д-р Кацарски) и когато свършиха казаха, че слава Богу, явно се е случило сутринта и сме реагирали навреме, за да не се наложи премахване на далака и е нямало други усложнения и тромбове. Но въпреки успешната операция рискът от увредени органи беше голям и не даваха надежди в първите 48 часа. След като бяха направени кръвни изследвания и ефограф стана ясно, че нещата изглеждат добре, но Гръм не желаеше да се храни.... дни наред! Мина доста време (5-6 дни в клиниката), уж всичко изглежда наред, а се инати и не желае да яде (урината беше много кафеникава), решихме да го изпишат и да видим дали не се инати или пък системите да го хранят, или просто се чувства подтиснат в тая клетка на чуждо място. Научиха ме да бия подкожни инжекции и го изписаха. Днес, вече 9 дни след операцията продължавам да го храня със спринцовка директно в устата, често по малко.... и все още не се е изходил по голяма нужда, но съм го чувала да пръцка. Вече трети ден подред повръща жълта слузеста течност (стомашни сокове най-вероятно)... хората обикновено повръщат стомашни сокове, когато стомахът е празен и няма какво друго да повърнат. А аз на него вече колко дни наред му давам какви ли не любими храни (пюрирани, за лесно храносмилане)... днес четейки във форумите разбрах, че при повръщане при кучетата (имайте предвид, че го инжектирам с Деган против повръщане) е хубаво да ядат варен ориз смесен с извара в съотношение 2:1... направих такава смес и започнах да му давам със спринцовката. Докато се облизва изпаднаха две парчета и той се обърна и сам си ги изяде

Май малко дълъг стана разказа ми, но ми се изка да имате максимална информация, хем за да е полезна за други хора с този проблем, хем да са по-адекватни мненията на хората които ще пишат.
Моля разкажете за вашите премеждия и как се е възтановил вашият любимец след тази тежка операция?