Обърнат стомах

[MissMimozka]

Здравейте приятели на животните. Имам нужда от всякакви мнения относно проблема "обърнат стомах" и най-вече след оперативното възтановяване. Ще се радвам на мненията на хора минали през тази тежка операция на своя любимец.
Малко предистория... на 16.03.2017 сутринта намериж кучето ми (Българско овчарско куче на име Гръм, 8.5 годишен) безпомощен да лежи на земята. Обикновено като чуе че сме станали и започва да ни "говори" да му сложим да яде, а тази сутрин викам го, а той не се появява. Стомахът ми се сви! Веднага излязох на двора да проверя какво става. Намерих го да лежи и не може да мръдне. Като се приближих забелязох, че сяках коремът му е подут. Понеже бяхме довели една разгонена женска да нощува при него вечерта, за да я заплоди (голяма грешка, но понеже съм го правила и преди, си мислех че няма да е проблем, но тогава той беше млад) и си помислих, че много се е изморил и е препил с вода и затова лежи така с подут корем. Естествено се стреснах и реших все пак да се обадя на ветеринаря (д-р Цветан Цонев от Варна) и след като му обясних цялата ситуация, той подхвърли че се съмнява за обърнат стомах, но каза да му дам малко мед да го подсили и да изчакам 1-2 часа да видим дали ще стане. Понеже това не се случи ми каза възможно най-скоро да го заведа в ОВК за ренген и ако стомахът е обърнат да го оперират по спешност. За жалост точно това стана!
Оперираха го 2 часа (д-р Пенчев и д-р Кацарски) и когато свършиха казаха, че слава Богу, явно се е случило сутринта и сме реагирали навреме, за да не се наложи премахване на далака и е нямало други усложнения и тромбове. Но въпреки успешната операция рискът от увредени органи беше голям и не даваха надежди в първите 48 часа. След като бяха направени кръвни изследвания и ефограф стана ясно, че нещата изглеждат добре, но Гръм не желаеше да се храни.... дни наред! Мина доста време (5-6 дни в клиниката), уж всичко изглежда наред, а се инати и не желае да яде (урината беше много кафеникава), решихме да го изпишат и да видим дали не се инати или пък системите да го хранят, или просто се чувства подтиснат в тая клетка на чуждо място. Научиха ме да бия подкожни инжекции и го изписаха. Днес, вече 9 дни след операцията продължавам да го храня със спринцовка директно в устата, често по малко.... и все още не се е изходил по голяма нужда, но съм го чувала да пръцка. Вече трети ден подред повръща жълта слузеста течност (стомашни сокове най-вероятно)... хората обикновено повръщат стомашни сокове, когато стомахът е празен и няма какво друго да повърнат. А аз на него вече колко дни наред му давам какви ли не любими храни (пюрирани, за лесно храносмилане)... днес четейки във форумите разбрах, че при повръщане при кучетата (имайте предвид, че го инжектирам с Деган против повръщане) е хубаво да ядат варен ориз смесен с извара в съотношение 2:1... направих такава смес и започнах да му давам със спринцовката. Докато се облизва изпаднаха две парчета и той се обърна и сам си ги изяде (хем се радвам, хем ми е странно, защото преди да се разболее съм му давала варен ориз във местен бульон (което трябва да е много по-вкусно от чист ориз) и той никога не е ял такъв).
Май малко дълъг стана разказа ми, но ми се изка да имате максимална информация, хем за да е полезна за други хора с този проблем, хем да са по-адекватни мненията на хората които ще пишат.
Моля разкажете за вашите премеждия и как се е възтановил вашият любимец след тази тежка операция?

[meri]

Храненето в следоперационният период започва на малки порции с хомогенизирани храни(месо+ориз или готова храна).В началото храната се дава в полутечно състояние не повече от 100 мл за един прием на всеки 1-2 часа,постепенно се увеличава порцията и интервала между храненията.
Изключително важно е самото захранване, което е на малки порции. Това, че кучето не се храни, не е от инат, надявам се да няма някакъв проблем. В какво състояние е раната,има ли някакви проблеми с нея, шевовете, по-точно, някакви изтечения от мястото, зачервяване или лоша миризма или повишена телесна температура?
Когато кучето е получило възпаление може да спре да се храни. Не е нормално да не яде, нито е нормално да не е ходило по голяма нужда вече. При такава тежка операция е изключително важно да спазваш указанията на лекарите и да не променяш нищо в режима на хранене и лечение, за да не навредиш. Съветите по форумите не винаги могат да ти помогнат в добрия смисъл, защото при всяко животно всичко е индивидуално и се постъпва според резултата от операцията. Спазването на диетата(захранването след операцията) е много важно за неговото възстановяване. Лекарите, които са оперирали знаят ли за тези проблеми, някакви препоръки даваха ли. Ако кучето има запек и се напъва може да се влоши състоянието му, за това ако не си се консултирала по този въпрос, направи го веднага, за да му изпишат нещо. Не би трябвало да повръща вече...Изписаха ли антибиотици,които са задължителни, обработваш ли раната ежедневно.
Моето куче почина от усукване на стомаха, дори не успяха да го оперират...
Спазвай съветите на лекарите и не променяй нищо в лечението и храненето, дори да ти се струва жестоко(в добрия смисъл).
Моето куче беше оперирано (много преди да получи усукването) от двустранна перианална херния и захранването след операцията беше изключително важно за неговото възстановяване. Така че, като човек преодолял подобна операция мога да ти кажа, че се изисква време,за да почне кучето да се храни нормално както преди. В този период след операцията не е добре да го храниш със суха храна, хляб и подобни, давай само пюрирана храна, полутечна, за да се усвоява от организма.

Статии за усукване на стомаха
viewtopic.php?f=218&t=19748

viewtopic.php?f=218&t=17333

[MissMimozka]

Знам за храненето.. храня го от спринцовка с пюрирана храна на 2 часа по малко.. но тъй като вече 5-6 дни го храня така, докторите казват че е време да започне да се храни сам. И аз се опитвам по всякакъв начим да го накара. Примерно снощи ядохме вкъщи агнешко и му дадох едно хрущялче (знам, че не е желателно, но просто искам да видя дали нещо ще му възбуди апетита) и той си го изяде. Днес го пробвах с едно пил.дробче. Първоначално не искаше, но след като му вкарах едно парченце в устата и го заставих да го изяде, останалото сам си го изяде и се оглеждаше за още. Има някакъв напредък.
Раната е добре, зарадтва и е чиста... в началото имаше някакъв теч, но докторите като го видяха на видеозона казаха, че не е опасно, просто трябва да си изтече. Към днешна дата вече не тече. Меря. У температурата през 2-3 часа - добре е. Антибиотици му бия два вида, вече десети ден. Като му меря температурата през ануса, с върха на термуметъра вадя малко жълтеникава субстанция. Струва ми се, че момента наближава, нооо... урината му днес так беше тъмна. В понеделник ще ходим пак да го видят на ехограф (или ренген -не знам) и евентуално да му пуснат кръвни изследвания. Дано всичко да е добре... и днес да се изака, че да зарадваме и докторите. До сега не се е напъвал да ака.

[meri]

Значи нещата ще се стабилизират постепенно,просто трябва време. Пиши да кажеш какво е станало след прегледа. Стискам палци всичко да е наред. След като оздравее е много важно да си спазваш режима на хранене и в никакъв случай да не даваш неподходяща храна. Все пак това е доста тежка операция и е необходимо време за пълното възстановяване. Спазвай храненето и разходките както ти кажат докторите, давай храна по-често на малки порции, не го преуморявай, защото трябва да знаеш, че заболяването може да рецидивира, трябва много пазене и в никакъв случай лакомства или храни, причиняващи ферментация и газове. А при най-малки подозрения, отново на лекар.

[MissMimozka]

Оффф.. тъкмо написах всичко и не го изпрати :( сега трябва пак да пиша, но ще съм по-кратка.
Имам добри новини още преди посещението на ветеринаря :)
Днес Гръм 4 пъти яде сам! Около 1 час след третото похапване, както си лежеше, стана и почна да търси. Викам си, сигурно иска да изхвърли това което напъва да излезе и го изведох на двора. След 10-20 мин. видях най-желаното и чакано изпражнение на света
Урината му сутринта пак беше тъмна, но доктора каза, че най-вероятно е такава защото малко или много е дехидратиран.
Нещата лека полека вървят на добре.
Благодаря за съветите и подкрепата. Линковете на статийте бяха много полезни

[meri]

Браво, чудесни новини. Бързо оздравяване.

[MissMimozka]

Между другото, лекарите по време на операцията са му зашили корема за коремната стена (това е задължителен процес), което предотвратява повторно усукване. Но, разбира се, хранителния режим задължително трябва да се спазва и факторите довели до това му състояние трябва да се избягват.

[MissMimozka]

Здравейте, хора обичащи животните :) Вече две години след операцията искам да споделя как завърши всичко, за да може тези текстове да са полезни и за други хора изпаднали в тази тежка ситуация. Дай Боже, по-малко случаи...
Когато отидохме да му махат конците, доктора не отрази факта, че имаше един малък участък, от който изтичаше някаква течност дълго време след операцията (а бяха уведомени за това) и този факт предполагаше точно там да не е зараснала раната. И естествено, когато започна да маха конците, от това място изскочиха малко подкожни мазнинки (или нещо такова)... тръгна да ги набутва навътре, но не се получи.. реши да залепи малкия отвор, но излезе, че лепилото им е на свършване и не можа да изкара необходимото количество. Така се ядосах! В крайна сметка, започна да ме убеждава, че е по-добре пак да го отвори, защото можело да е възпалено отвътре. Започна да ме убеждава, че кучето си е гризало раната и затова станало така това изобщо не беше вярно! Та аз денонощно бдях над него и всеки ден по няколко пъти почиствах раната и я мазах... нали щях да забележа, ако е било така?? Както и да е... нямах много избор и го приспаха отново. Като го изкараха от операция, видях един отвратително грозен шев (защото доктора си е останал с впечатлението, че кучето го гризе и го беше зашил като парцал). Много се ядосах! Този път му сложиха абокат, защото решиха антибиотика да е венозен. Естествено му сложиха и "каска", за да не го вади. Точно един ден го изтърпях да го гледам така и на втория реших пак да се допитам до нашия лекар (д-р Цветан Цонев, който познава добре кучето) и след като му обясних ситуацията, той се съгласи, че няма смисъл от този венозен антибиотик, а само подкожен е достатъчен... и тази "каска" направо му беше сринала настроението. В крайна сметка съм благодарна на всички доктори, които помогнаха, защото сега Гръм е жив и здрав!
По-горе съм пропуснала да напиша, че докторите ми бяха препоръчали някаква лечебна храна от консерва, уж за да започне да яде от нея, уж много вкусна, но Гръм изобщо не я поглеждаше. В крайна сметка лека полека го захраних с пил. дробчета и трътки Докторите ме гледаха странно като им казах, но в крайна сметка, аз си познавам кучето най-добре и мога да преценя кога се чувства добре и кога не.
След тази втора операция при махането на конците от лекуващия лекар в ОВК, много им се ядосах и реших да не ходя при тях за следващото махане. Отидохме при д-р Цонев, който му махна конците и му направи кръвни изследвания. Предписа му лекарства за стабилизиране на черния дроб, че нямаше добри показатели, след толкова много химия. В крайна сметка всичко е добре, когато завършва добре!