Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Породи коне

Породи коне

Мнениеот sasin » Пет Дек 12, 2008 7:35 am

Шотландско Пони
Изображение
Конете, открити на Файорските Острови са едни от най-старите и чистокръвни породи коне, намерени до днес. Сравняват се с исландското пони, тъй като те също са с древен произход и са от чистокръвна порода. Файорските Острови са разположени в Северният Атлантически океан между Исландия и ..... Острови. 17 са обитаемите острови и заедно с няколко островчета и рифове те образуват площ, равняваща се на 540 кв.kм. Климата е мек океански с малки температурни колебания. На островите се наблюдава честа мъгла и дъжд, с обем приблизително 60 инча на година. На Файорските Острови не са открити влечуги и местни бозайници. Естествено няма дървета като се имат предвид силните западни ветрове и честите вихрушки. Първи на островите се установили ирландските монаси близо 700г. след н.е. и били колонизирани от Викингите 800г. след н.е. Файорските понита приличат на конете, донесени в Европа от Азия 200г. сл.н.е. Тези малки кончета били донесени на островите от ранните келтски и скандинавски заселници. Преди образуването на сдружението са съществували само 5 понита. Към 1988 г. техният брой се увеличил до 27 благодарение на усилията на животновъдите да ги запазят като вид. Всички животни били регистрирани и кръвната им група била идентифицирана. Също така били оценени и 24 от животните били одобрени за отглеждане. Повечето от този вид са червено-кафяви на цвят с малко черно. Понякога се срещат и кафяви, но никога сиви или пъстри. По-рядко има бледи сиво-кафяви породи. Гривата е гъста и през зимата става много тежка.

Тази и следващите 8 породи са цитирани от тук
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот sasin » Пет Дек 12, 2008 7:39 am

Източно Българска
Изображение
Обикновено на цвят са червено-кафяви, цвят кестен или черни. Водят началото си от 1900 г. от чистокръвни и английски полукръвни коне, кръстосани с англо-арабски, арабски и български местни коне. Началото й е поставено в края ХІХ век в конезавод "Кабиюк" и бившия военен конезавод Божурище, който към средата на миналия век е преместен в новосформирания конезавод "Стефан Караджа" край Балчик.
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот sasin » Пет Дек 12, 2008 7:41 am

Арабска Шагия
Изображение
Тази порода е значително по-млада от Чистокръвната арабска. Началото на нейното формиране датира от първата половина на 19 век в конезаводите на бившата Австро-Унгарска империя и най-вече в конезавод "Баболн" на територията на днешна Унгария. Целта при селекцията е била да се създаде укрупнен арабски кон с по-спокоен темперамент, запазил всички останали положителни качества на Чистокръвната Арабска порода и преди всичко благородството на формите, здравината, издръжливостта, коректността на крайниците, производителността и плавността на движенията.
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот sasin » Пет Дек 12, 2008 7:44 am

Арабска Чистокръвна
Изображение
Пустинните бедуинските племена, вярвайки, че конят е дар от Бога, разказвали много романтични истории за началото на Arabians. Една такава легенда разказва, че Бог придал на южният пустинен вятър друга форма - същество, което "лети без крила". Независимо как конят се е озовал в пустинята, бедуините го приемали като член на домакинството им. Някои лични коне били подбирани по спокойствие, предана натура, забележителна външност и горд дух. Така тази порода се познава и до днес. Конете са били тренирани така че да издържат на дълги пътувания през пустинята. Племенните вражди понякога са продължавали в такива дълги пътувания. Бедуините развъждали конете си със силата, куража и издръжливостта да оцелеят и бързината, която е нужна, за да се спечелят племенните спорове. Арабските коне притежават редица забележителни признаци. Когато европейците искали да подобрят качествата на конете си за езда, те внесли арабски коне, които да се кръстосат с местните породи. Установената процедура била да се използват чистокръвни арабски коне, по-специално жребци. Подобни схеми са прилагани във Франция, Германия, Испания, Полша, Унгария и Русия. Древните бедуински животновъди внимателно следяли породата да остане чиста. В резултат на това дори и сега, след като са минали векове, арабската порода не може да бъде сгрешена с никоя друга. Дали ще са за езда, показани в парковете или използвани за теглене на ремаркета, те всичките имат основните отличителни белези. Арабските коне имат издадени напред очи, широки ноздри и малка муцуна. Грациозният му врат се издига над отпуснати рамене и широк гръден кош. Описанието се допълва от силна ниска задница и висока стойка. Арабските коне са сиви, цвят кестен, червено-кафяви, дорести коне, а понякога чисто черни. Височината на повечето коне варира между 14,2 и 15,2 мерки, а теглото между 800 и 1000 фунта.
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот sasin » Пет Дек 12, 2008 7:46 am

Английска Чистокръвна
Изображение
Това е най-престижната, скъпа и многочислена порода в съвременния свят. Основата й е положена през ХVІІ–ХVІІІ векове в Англия чрез сложно възпроизводително кръстосване на местните кобили от ездови тип с жребци от източен тип в това число арабски, варварийски и турски. За родоначалници на породата се считата жребците Дарлей Арабиан - Darley Arabian (Сирия), Годолфин Барб - Godolfin Barb (Франция) и Барлей Турк - Baerly Turk (Турция).
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот sasin » Пет Дек 12, 2008 7:48 am

Полукръвна
Изображение
Полукръвната порода коне е създадена с цел подобряване на качествата на спортните коне. Тази порода гарантира една по-уравновесена нервна система и по-спокоен тип коне. Обикновено в спорта най-добрите постижения дават конете със здрава нервна система и спокоен характер. Това е една добра база на която може да се гради спортната кариера на конете участващи в три популярни дисциплини - обездка, конкурипик и всестранна езда. Различните селекции на спортния кон по света имат една крайна цел - постигането на един спокоен, добре замускулен и екстериорно издържан кон. Типичен представител за това е полукръвния кон. Той е подходящ освен за изброените дисциплини, и за впряг и за любителска езда и др. В него текат гените на няколко породи коне. Като се започне от арабската и чистокръвна английска и се стигне до нашумелите през миналия век - Олденбург, Холщайнер, Селфрансе, Хановер и др.
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот sasin » Пет Дек 12, 2008 7:52 am

Олденбург
Изображение
Породата Олденбург носи името на създателя си германския граф Антон Гюнтер Фон Олденбург (1603 – 67г.). За създаването на породата Олденбург графът е използвал жребец Крамин и кобила Фризоне. История: От Фризоне е разработена породата Олденбург като е смесена кръвта на Фризоне с испанска кръв с неаполитанска и нечистокръвна английска порода.. През 19 век чистокръвните породи Кливланд бей, Хановер и Франко Нормано са селектирани за да се получи чудесната порода Олденбург. От смесването на породите се е получил един едър кон, висок 170 см. Поради големия си ръст Олденбург е бил използван в селското стопанство, за теглене на каруци с много товар.
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот sasin » Пет Дек 12, 2008 7:57 am

Холщайнер
Изображение
Тези коне са плод на системното развъждане на съществувала в най-северната провинция на Германия, Schleswing - Holstein, порода в продължение на 750 години. Първоначално конят бил ценен от германските фермери заради неговата сила, устойчивост и надеждност, както и от армията заради смелостта и бързината. В годините на механизация и на война Германия се принудила да промени начина на отглеждане на конете. Конете от тази порода станали едни от най-добрите спортни коне, особено подходящи за скачане, дресура, придвижване. Това било постигнато чрез старателното преливане на английска чиста и англо-норманска кръв, което добавило елегантност, изтънченост и способност за скачане към съвършената натура на този вид коне. Съвременните коне са със средна структура, високи са 16 до 17 мерки, с мощни задни крака, силен гръб и слабини. Главата е малка, а очите - интелигентни. Отличава се с изразителни и елегантни движения, съществени за дресажа, ездата и скачането. Породата е утвърдена като една от най-добрите сред спортните коне, за това че е със силни бедра, придвижва се с плавни повдигания, демонстрирайки мощ, уравновесеност и гъвкавост. Желанието за работа и интелигентността го правят идеалният спортен кон.
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот sasin » Пет Дек 12, 2008 8:06 am

Хановер
Изображение
Това е аристократичен пропорционален (добре сложен) топлокръвен кон с импулсивни, елегантни и гъвкави движения, обосновени от плаващия тръс, ритмичен лек галоп и обикновен ход над земната повърхност. Ниска Саксония е дома на тази порода, Северна Германия, бившето кралство Хановер, където коневъдството процъфтяло за 400 години. Тези коне се разпръснали на всичките пет континента и днес представят една от най-известните породи коне за езда в света.
Какви специални признаци правят тези коне толкова ценни за всестранна езда и превъзхождащи другите в много дисциплини:
Темперамент: спокоен и уравновесен, този кон запазва хладнокръвие дори и в трудни ситуации.
Езда: раздава се на ездача, приемайки с лекота насоките.
Издръжливост и костна структура: тази порода коне от столетия са тренирани да издържат на всякакви условия.
Американското Общество на Хановер било регистрирано през 1978 за събирането на конете в регистър в Северна Америка, за да се запази породата. Оттогава тя се увеличава с бързи темпове и се утвърждава с доказани жребци. Откакто AHL е независима организация със собствена конституция и правилник, тя поддържа тесни връзки с Германското Животновъдско Общество на Хановер и се извършва инспекция, регистрация и лицензни процедури, както и образователни дейности.
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот sasin » Пет Дек 12, 2008 8:08 am

Някой може ли да намери информация за породата Селфрансе, спомената в поста за Полукръвната?
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот COLUBER » Пет Дек 12, 2008 7:22 pm

sasin написа:Арабска Шагия
Изображение
Тази порода е значително по-млада от Чистокръвната арабска. Началото на нейното формиране датира от първата половина на 19 век в конезаводите на бившата Австро-Унгарска империя и най-вече в конезавод "Баболн" на територията на днешна Унгария. Целта при селекцията е била да се създаде укрупнен арабски кон с по-спокоен темперамент, запазил всички останали положителни качества на Чистокръвната Арабска порода и преди всичко благородството на формите, здравината, издръжливостта, коректността на крайниците, производителността и плавността на движенията.

Хахахаха това мисля, че е бащата на нашия кон (точно този на снимката) :ag: :ag: :bp: :sunny:
Аватар
COLUBER
Пчела майка
 
Мнения: 1417
Регистриран на: Чет Фев 03, 2005 8:41 pm
Местоположение: София

Re: Породи коне

Мнениеот Galiadogs » Пет Дек 12, 2008 7:59 pm

Благородно ти завиждам,че имаш такива животни.Обожавам коне,но никога не съм имала възможност за по близко общуване.Прекрасни са.
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1581
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Породи коне

Мнениеот meri » Пет Дек 12, 2008 8:58 pm

И аз така,много обичам коне,но не съм имала възможност да съм близо до някой,благородни животни и прекрасни. :bs:
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10357
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Породи коне

Мнениеот Galiadogs » Съб Дек 13, 2008 12:13 am

Допада ми холщайнера-идеалния спортен кон.Ако имах достатъчно време бих го посветила на конния спорт.
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1581
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Породи коне

Мнениеот horse_girl » Съб Дек 13, 2008 1:12 am

Изображение

Луситано

Луситано е португалска порода коне,която до 1960 година е регистрирана като Испанският чистокръвен кон (Андалуски кон).И до сега някои определят и двете породи като иберийски,заради произхода и разпространението им на Иберийския полуостров.И двете породи са селекционирани за бойни коне,коне за обездка и борба с бикове.Името Луситано идва от името на римската провинция Луситаниа,която всъщност днешна Португалия.Височината на конете в холката е от 150 до 160 см. Особено ценни са черните на цвят жребци. Високо ценени са и конете с цвят кремело и паломино.Освен в Португалия Лузитано се развъждат и в Бразилия.Настоящите поколения Лузитано имат корени от шест основни предци – пет жребеца - Агарено, Приморосо, Дестинадо, Мариаля II и Регедор и една кобила - Хучариа. От тях произлизат основните три линии Лузитано: Вейга (по-малки на ръст, за корида ), Андраде (за езда) и Куделариа Национал (впрегатна). Селекционерите могат да смесват представители на тези линии в зависимост от преследваната цел за използването на конете - за корида, езда, впряг или да обединят някои техни качества.
Изображение
horse_girl
В стадото
 
Мнения: 51
Регистриран на: Чет Окт 02, 2008 11:00 pm
Местоположение: София

Re: Породи коне

Мнениеот archy » Съб Мар 14, 2009 1:52 pm

sasin написа:Английска Чистокръвна
Изображение
Това е най-престижната, скъпа и многочислена порода в съвременния свят. Основата й е положена през ХVІІ–ХVІІІ векове в Англия чрез сложно възпроизводително кръстосване на местните кобили от ездови тип с жребци от източен тип в това число арабски, варварийски и турски. За родоначалници на породата се считата жребците Дарлей Арабиан - Darley Arabian (Сирия), Годолфин Барб - Godolfin Barb (Франция) и Барлей Турк - Baerly Turk (Турция).

много ми допада
"Човек няма две сърца - едно за кучетата и едно за хората. Човек има едно сърце и ако имаш достатъчно голямо сърце, в него има място за всички."
Аватар
archy
Пчела майка
 
Мнения: 2352
Регистриран на: Нед Окт 12, 2008 8:01 pm

Re: Породи коне

Мнениеот marsch » Съб Мар 21, 2009 9:30 am

От всички коне които съм яздила най-качествените са били чистокръвните английски . Темпераментни , но и много податливи на обучение. Само лошото е , че са по-податливи на болести (както всички чистокръвни животни) - малко да си чукне крак и куца по две седмици. Един ден ако си взема собсвен кон ще е олденбург или холщайнер - фен съм на обездката .
НВЕЖЕСТВОТО И НЕЗНАНИЕТО НЕ МЕ ОПРАВДАВАТ , ЧЕ ГОДИНИ НАРЕД КРЕЩЯХ "БРАВО" ЗА НЕЩА КОИТО НЕ РАЗБИРАХ !!!
Пази Боже , сляпо да прогледа !!!
marsch
В ятото
 
Мнения: 173
Регистриран на: Пон Сеп 22, 2008 8:58 pm

Re: Породи коне

Мнениеот Mira_X » Пон Юни 15, 2009 12:43 am

Всички са прекрасни. Честно казано, това е най-любимото ми животно, заедно с моя заек :ab: .
Ето една интересна статия свързана с различните типове коне:
Какви коне различаваме.
Различаваме работни,полукръвни и чистокръвни.Тези наименования обаче нямат нищо общо с кръвта."Чистокръвен" е общото понятие за чувствителни и бързи коне. С понятието "работен кон" наричаме спокойните и силни товарни коне, а "полукръвните" коне са кръстоска от чистокръвните и работните.
Най-големия кон в света е английския кон шайър. На височина достига 183см., а някои са дори по-високи. Най-малкия кон е "фибела" и се отглежда в Аржентина. На височина не надвишава 72см. Представете си само разликата, когато двата коня застанат един до друг! Конете, които не надвишават 147см. се наричат понита, а един нормален кон не надвишава 175см.
Чистокръвните коне са благородниците в света на конете. От 250 год. при тях съществуват две родословни линии-английската и арабската чистокръвна порода. Английските чистокръвни коне имат родословно дърво, или казано с други думи доказан произход, водещ началото се от предци, пренесени преди около 300 год. от арабските страни в Англия.

Ето още една порода кончета:
Алхатекинска порода коне
Алхатекинската порода коне е с произход от Туркменистан, където се е превърнала в национален символ. Конете от алхатекинската порода са извесни със своята бързина и издръжливост на дълги преходи. Тези "златни коне" са добре адаптирани към сурови климатични условия на азиатските пустини, и се смята, че са една от най-старите породи коне в света. В момента по света има около 3 500 коне от алхатекинската порода, предимно в Туркменистан и Русия, но се срещат представители и в Европа, Австралия и Северна Америка.
Руснаците обожават тази порода и имат изградени много конюшни за отглеждане и разплод на расови коне от алхатекинската порода. Една от най-известните е конюшна Tersk разположена в северните части на планината Кавказ. Много коне са отгледани там и след това преместени в елитни конюшни в Дегистан. Други известни конюшни са Stuvropol, Shael, Chagorta и много ферми в Дегистан.
Характеристики на породата
Конете от алхатекинската порода са високи средно между 145 см. и 165 см. Цветът на кожата им златист или светло кафяв със специфичен метален блясък. Други цветове в които може да са оцветени са черен, червеникаво-кафяв, кремав, перлит и сив.
Алхатекинската порода се отличава с тънка и изящна глава с правилен или леко изпъкнал профил и дълги уши. Формата на очите им наподобява формата на бадем. Опашката и гривата им обикновено са редки. Дългият им гръб е леко мускулест и завършва с плоска задница от едната страна и дълга и изправена шия от другата. Освен това те притежават разлати рамене и тънка кожа. Тези коне имат силни и твърди, но изящни крайници. Те имат доста тънко тяло и предница с дълбок гръден кош. Структурата им е типична за коне родени да издържат на дълги разстояния. Конете от алхатекинската порода са пъргави и чувствителни и се славят с репутацията да са коне само за един ездач. Те са отлични коне за прескачане на препятствия.
Породата е издръжлива и е чудесно пригодена към суровите условия в Туркменистан, където се налага понякога да се издържа без вода или храна с дни. Това прави тези коне идеални за спорт. Породата има забележителна издръжливост за което говори и факта, че през 1935 година група от Турменистански ездачи е преминала разстоянието от Ашхабат до Москва, което е около 4000 км., за 84 дена. По време на този преход те преминават 376 км. през пустиня без вода. В края на прехода много от нечистокръвните коне не издържали на условията и умрели, доката почти всички коне от алхатекинската порода оцелели.
История на породата
Според някои, алхатекинската порода е била пазена в тайна от местни племена в Туркменистан. Местността където породата се появява за първи път, Туркменистанската пустиня Кара Кум, е скалиста, равна пустиня заобиколена от планини. Според други, тези коне са наследници на Монголски коне от 13-14 век.
Породата е много подобна на несъществуващата вече порода Туркоман, която се обитавала земи в района на днешен Иран. Някой историци смятат, че двете породи са различни издънки на една и съща порода. Спорен е въпроса дали арабския кон е произлязъл от тази порода или е неин прародител. Това е като въпроса за "кокошката и яйцето". Най-вероятно всички тези породи Арабската, Алхатекинската и Туркоман произлизат от "ориенталски прототип" на диви прародители.
Племената в Туркменистан използвали тези коне за езда. Те селектирали породата и предавали родословието на конете от уста на уста. Те наричали породата "Аргамакс" и се грижели нежно за нея. През 1881, Туркменистан става част от Руската империя. Туркменистанските племената водели битки с Царя, но накрая загубили. Руският генерал Куропаркин, който отраснал с любовта към конете, основал ферма за отглеждане на коне от тази порода след края на войната, и дал сегашното име на породата - алхатанийска в чест на турменско племе което живеело в близост до оазис с името "Ахкал". Руснаците отпечатва първата родословна книга през 1941 година, като включват в нея 287 жребци и 468 кобили.
Породата пострадала жестоко когато от СССР заповядали конете да се изколят за храна, въпреки, че местните отказвали да ги ядат. В един момент останали 1 250 коня и изтреблението им било прекратено. Правителството на Туркменистан сега използва конете като дипломатически подаръци, а също така организира търгове за програми за подобряване на породата.
В началото на 20-ти век, се правят опити за кръстосване на коне от чистокръвна английска порода с коне от алхатекинската породата с цел да се създаде коне за надбягвания на дълги разстояния. Резултата обаче не бил както се очаквало и новата порода не била така издръжлива както нейните родители и много от тези коне измрели в суровите условия на пустините в централна Азия по време на 4000 километровия преход от Ашхабат до Москва. След този преход комитета по родословие прекратило кръстосването и оставило за отглеждане само коне от алхатекинската порода.
Използване на конете от алхатекинската порода
Заради доброто си генетично наследство от древните породи, алхатекинската порода се използва за създаване на нови породи. Благодарение на естествения си атлетизъм, конете от тази порода се чудесни спортни коне подходящи за обездка, прескачане на препятствия, надбягвания и всестранна езда.
Чудесен пример за спортен кон от алхатекинската порода е жребеца "Absent" (в превод Отсъстващ). Този кон печели голямата награда за обездака на летните олимпийски игри в Рим през 1960 година, язден от Сергей Филатов. През 1964 година, отново на летни олимпийски игри проведени в Токио, печели индивидуален бронзов медал. А големия му триумф е на игрите в Мексико през 1968 година, когато печели златен олимпийски медал с ездача Иван Калита.
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение

Мателиал от: http://horses-nade.hit.bg
Аватар
Mira_X
В глутницата
 
Мнения: 324
Регистриран на: Съб Май 02, 2009 12:56 am
Местоположение: София

Re: Породи коне

Мнениеот Mira_X » Пон Юни 15, 2009 6:07 pm

sasin написа:Някой може ли да намери информация за породата Селфрансе, спомената в поста за Полукръвната?

Има информация, но е на английски: http://en.wikipedia.org/wiki/Selle_Fran%C3%A7ais
А на тази страница има информация за много породи коне и понита:
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_horse_breeds
Аватар
Mira_X
В глутницата
 
Мнения: 324
Регистриран на: Съб Май 02, 2009 12:56 am
Местоположение: София

Re: Породи коне

Мнениеот zver4eto_kari » Пон Юни 15, 2009 6:32 pm

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_horse_breeds
всички породи коне :)
Изображение
zver4eto_kari
В ятото
 
Мнения: 200
Регистриран на: Съб Яну 10, 2009 1:59 pm
Местоположение: Враца баце =))

Re: Породи коне

Мнениеот maximix1812 » Нед Ное 08, 2009 12:13 pm

sasin написа:Някой може ли да намери информация за породата Селфрансе, спомената в поста за Полукръвната?

http://zooferma.com/selle%20Francais.html
:ba: Моето богатство не лъщи и не дрънчи,то блести под слънцето и цвили. :ba:
maximix1812
Животинче с въпрос
 
Мнения: 26
Регистриран на: Вто Юни 09, 2009 6:07 pm

Re: Породи коне

Мнениеот h0rses » Съб Дек 26, 2009 11:06 am

Фризийски кон

Това е една от древните европейски породи, водеща своето начало от средните векове.Родината на тези коне е провинция Фризланд, разположена в северните части на Холандия.Именно по тези места археолозите са открили доста фосили на едрия equus robustus - потомци на които се считат фризийските коне.През ХVІ - ХVІІв. по време на кръстоносните походи е настъпило значително изменение в облика на холандските коне.Източната кръв, попаднала във вените на фризийците основно от арабски и андалузки коне, направила техния екстериор много изящен, главата - по-лека, а хода- по-висок.През ХІХв селекционерите направили опит да направят хода на фризийците още по-бърз, като за целта ги кръстосали с коне от рисисти породи.Това придало на фризийските коне лека и балансирана фигура, но съвсем не повишило бързината им.
Екстериор:добре изтеглена глава с къси уши, изразителни очи, широки ноздри, дълга шия, мощни плещи, здрав гръб, тяло силно и дълбоко с косо поставени рамена, наклонена крупа с нископоставена опашка, силни и здрави крака и копита.
Височина на холката: 152 - 162 см.
Особености: фрийските коне отдавна се славят със своя дружелюбен характер и красива външност на която още повече ефектност придават много гъстите и дълги грива и опашка.Сред производителите съществува даже своеобразна традиция - никога не подстригват и не подрязват нито, опашката нито гривата на фризийските коне така че нерядко те достигат до земята.
В днешно време породата има два типа: спортен и традиционен(впрегатен) тип.

http://zooferma.com/friesian_horse.html

Ето и малко снимки

Изображение
Те са изключително красиви коне :ba:

Изображение
Цвят, винаги черен.
Дълга и голяма глава с малки уши.
Много внимателни и наблюдателни очи.
Елегантна шия и дълга грива.
Мощни плещи
Силно компактно тяло, силна крупа.
Ниско поставена, много гъста опашка.
Силни крака със здрави кости и копита.
Има мек ход и широк гръб.
Изключителен ум и добър нрав.

Изображение
Аватар
h0rses
В стадото
 
Мнения: 92
Регистриран на: Чет Дек 24, 2009 10:17 am
Местоположение: Видин

Re: Породи коне

Мнениеот h0rses » Съб Дек 26, 2009 11:16 am

Ако обичане конете, но не разполагате с необходимите условия за отглеждане на расов жребец, вземете си конче с размерите на куче. Не става дума за пони, защото понито в апартамент е доста абсурдно зрелище. Просто си изберете конче от миниатюрната порода Фалабела, която през последните години завоюва все по-голяма популярност сред любителите на домашните животни.

Наречени така по името на аржентинския фермер, който се заел с тяхното развъждане преди повече от век, тези мини кончета често се бъркат с най-дребното пони - шотландското. Конете на Фалабела обаче са отделна, при това доста рядка порода. Техният ръст не надвишава 60-68 см, като се срещат и животни с височина 38-45 см. За разлика от понитата, те са съвършено пропорционално сложени, както и обикновените високи коне, а теглото им се колебае от 20 до 60 кг. Уникалната особеност на тези гривести джуджета е, че всяко следващо поколение е по-дребно от предишното. Нещо повече, при кръстосване на жребец Фалебела с кобила от обикновена порода, тяхното потомство е с размерите на бащата. Разбира се, при това кръстосване се използва изкуствено осеменяване.

Кончетата Фалабела са много изящни, имат тънки крака и малки копитца.

Те приличат на коне от арабска порода, но на практика са тяхно умалено копие: сякаш разглеждате обикновени коне с обърнат наопаки бинокъл. Естествено, язденето на тези кончета е практически невъзможно. Само най-силните от тях са в състояние да издържат на гърба си малко дете. Но те могат с лекота да теглят малка каручка с един възрастен или с няколко деца.

Съществуват различни версии за произхода на малките кончета. Според една от тях, в далечни времена земно свлачище затворило изхода на дълбок каньон и табун обикновени коне попаднал в капана. Единствената достъпна храна на тези коне били местните кактуси. В резултат от липсата на пълноценна храна от поколение на поколение конете ставали все по-малки и малки, не настъпили и генетични промени. Смята се, че тези коне били открити от семейството на фермера Фалабела, което ги измъкнало от каньона и започнало да ги отглежда в своето ранчо.

Друга хипотеза гласи, че индианците кайяки пазят тайната за отглеждането на миниатюрни кончета, а вождът на племето я предал на Фалабела. Това обаче противоречи на войнствената природа на индианците по тези места и техния стремеж да развъждат бойни коне, а не „играчки".

Друга легенда разказва, че миниатюрните коне били открити в тайнствена долина в Андите, където всички животни и растения били съвсем дребни и необикновени.

Съгласно още една хипотеза, един от предците на съвременното семейство Фалебела изпратил веднъж няколко чистокръвни коне в безплодна и незащитена от вятъра част на Патагония, а след това забравил за тях. Едва след много години внуците Фалабела си спомнили разказа на своя дядо за конете и се отправили да ги търсят. Те открили само много дребни животни, които единствени оцелели, намирайки си убежище и храна в ниските храсталаци.

Най-правдоподобната легенда разказва, че семейството на Фалабела наело на работа няколко японци, които се изхитрили да намалят размерите на конете. Известно е, че японците от векове умеят да създават миниатюрни дръвчета отглеждайки ги малки саксийки и подрязвайки корените им. Възможно е те да са пренесли това изкуство - бонсай, и при конете. Те обрязвали копитата и слагали малки подкови.

Като че ли най-правдоподобен е разказът на самия Джулио Сезар Фалабела. През XIX в. в различни райони на Чили и Аржентина съществували чергарски индиански племена, които испанците не успели да покорят. Индианците ненавиждали белите завоеватели и водели постоянно войни със заселниците. От време на време извършвали набези в ранчото, което подлагали на опожаряване, убивали и взимали хора в плен, откарвали и едрия рогат добитък. Един от ранните заселници, непрестанно воюващ с индианците, бил ирландецът Нютън. На реката, преминаваща през неговата земя, близо до дома му имало брод, където често идвали коне на водопой. Понякога те били оседлани или впрегнати в каруци, а кървавите следи по тях говорили за индианските нападения. Веднъж на водопой дошъл малък кон, който силно се различавал от своите събратя, но имал пропорционално тяло. Нютън бил очарован от дребния жребец, решил да го остави в ранчото си и да получи потомство от него, което по-късно дал като зестра на дъщеря си - бъдещата съпруга на Фалабела. Така била поставена основата на миниатюрната порода Фалабела, но така и не се разбрало откъде дошло кончето, което станало родоначалник на породата.

Породата Фалабела събира кръвта на много породи. Срещат се и най-различни окраски, включително и петнисти. Слуховете за необикновените коне постепенно се разпространили по целия свят. Но Фалабела не бил склонен да продава своите легендарни коне. Когато продавал жребчета, той винаги преди това ги кастрирал. Дори семейството на американския президент Джон Кенеди, очаровано от миниатюрните създания, успяло да се сдобие само с едно конче. Все пак, Фалабела не успял да попречи на разпространението на кончетата по света. Заслугата за това е на английският лорд Джон Фишер и неговата съпруга лейди Розамунда. В своето имение Килверстон, намиращо се в графство Норфолк, те основали резерват, където събирали редки животни, заплашени от изчезване.

В резултат на неколкократни посещения, в ранчото на Фалабела, лорд Фишер успял да убеди своя домакин да му продаде четири жребеца и няколко кобили, за да създаде конезавод за тази порода, първият в Европа. Това станало през 1977 г. В продължение на 15 години аристократичното английско семейство Фишер успешно развъждало миниатюрните кончета, които били многократно демонстрирани по време на изложби и шоу представления.

През 1991 г. те решили да затворят своя знаменит резерват и да продадат кончетата в Холандия. Така започнало разпространението на тези удивителни създания в континентална Европа.

Поради това, че все още са твърде редки, кончетата Фалабела струват доста скъпо. Въпреки това, днес те имат сравнително широко разпространение в цял свят, наброявайки 1000 екземпляра. Особено голям е техният брой в САЩ. В щата Вашингтон всяка есен клубът на любителите на мини кончетата организира международни изложби.

Кончетата-джуджета са родени скачачи. Те с лекота и с огромно удоволствие преодоляват различни препятствия и се надпреварват по пресечена местност. Грижите за тези животни се различават малко от грижите за големите чистокръвни коне. Джуджетата се нуждаят от допълнително отопляване, тъй като техните предци са свикнали към по-сухия и горещ климат на Аржентина.

Конете Фалабела се отличават с добър характер и са много сговорчиви. Тези чудесни домашни любимци лесно се дресират и са изключително нежни с човека, на когото доставят голяма наслада.
http://www.udoma.com/preview.php?info=874

Ето и едно клипче :ap:
Аватар
h0rses
В стадото
 
Мнения: 92
Регистриран на: Чет Дек 24, 2009 10:17 am
Местоположение: Видин

Re: Породи коне

Мнениеот marsch » Пон Апр 12, 2010 1:03 pm

Вчера гледахме "Сблъсъка на титаните" .....Пегас беше прекрасно "изигран" от огромен фризиец......радост за окото
НВЕЖЕСТВОТО И НЕЗНАНИЕТО НЕ МЕ ОПРАВДАВАТ , ЧЕ ГОДИНИ НАРЕД КРЕЩЯХ "БРАВО" ЗА НЕЩА КОИТО НЕ РАЗБИРАХ !!!
Пази Боже , сляпо да прогледа !!!
marsch
В ятото
 
Мнения: 173
Регистриран на: Пон Сеп 22, 2008 8:58 pm

Re: Породи коне

Мнениеот maximix1812 » Сря Май 05, 2010 11:31 am

Mira_X написа:Най-малкия кон е "фибела" и се отглежда в Аржентина.


Може би става въпрос за Фалабела? :ab:
:ba: Моето богатство не лъщи и не дрънчи,то блести под слънцето и цвили. :ba:
maximix1812
Животинче с въпрос
 
Мнения: 26
Регистриран на: Вто Юни 09, 2009 6:07 pm

Re: Породи коне

Мнениеот maximix1812 » Сря Май 05, 2010 11:38 am

Марвари (Marwari)

В Индия има една уникална порода коне, за която малко хора знаят. Нарича се „марвари“ по името на района, където се е развъждала, а именно – в сърцето на раджастанската пустиня. Не малко фолклорни песни възпяват изящната стойка, храбростта и лоялността на марварските коне. Произходът им не е съвсем ясен, но се предполага, че са се появили в резултат на кръстоска между арабска и туркменска порода. Резултатът бил впечатляващ – средновисок кон с изключително здрави копита, издръжлив на пустинни условия и дълги лишения. Неговата най-голяма особеност са ушите. Те са извити навътре и се събират в крайщата, така че почти образуват дъга. Това позволява на коня да извръща ушите си на 180 градуса.

Конете марвари са били обучавани от ранна възраст във военното дело. Те са имали огромен принос за успехите на раджпутските войни в Средновековието, тъй като на тях разчитали в неутрализирането на слонския корпус във вражеските редици. Разказват се множество случаи, в които тези коне издърпвали своя ранен стопанин, спасявайки го от копитата на препускащата конница или затова как домъквали обратно в къщи примрелия ездач. Само мъже от съсловието на кшатриите имали привилегията да се възкачат на тези чудни създания, които били смятани за божествени, за равни на мъжете с царска кръв.

Само че с идването на британците конете „марвари“ изпаднали в немилост, тъй като за албионците те били ниски и вироглави. Англичаните привнесли свои породи и отглеждането на традиционната порода западнало. След независимостта положението на породата се влошило. Tя била заклеймена като символ на феодалния строй и последвали масови кастрации и изтребвания. Популацията била сведена до минимум. Породата била на косъм от изчезване. Чак в последните години раджастанците се завърнали към традициите си и се захванали с възобновяването на стадата.

В днешно време Марвари са известни с това, че могат да пътуват дълги дистанции, имат силни крака и копита. Произлизат от район наречен „Малани“, който е част от областта Бармер в Марвари. Трудно е да се проследи с точност произхода на истинския Марвари кон но несъмнено има връзки с „Арабски“ и би могло да е бил смесен с Туркмекистанска порода. Марвари бил избирателно развъждан за нуждите на войниците в Средновековието, които имали нужда от кон, който да оцелява в труден неплодороден терен. Породата издържа на прекомерен студ и горещина, също би могла да покрива дълги дистанции със скорост и има твърди и силни крака.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
:ba: Моето богатство не лъщи и не дрънчи,то блести под слънцето и цвили. :ba:
maximix1812
Животинче с въпрос
 
Мнения: 26
Регистриран на: Вто Юни 09, 2009 6:07 pm

Re: Породи коне

Мнениеот maximix1812 » Чет Май 06, 2010 8:08 am

Донски кон(Russian Don)

Донската порода е една от най-старите създадени в Русия от казаците по поречието на Дон преди повече от 300 години. За основа са послужили конете от южноруските степи, както и коне с южен произход-карабахски, тюркменски, персийски и други. Участие са взели и по-нови културни породи - орловски рисак, Орлово-ростопчински кон, Чистокръвен английски и Арабски коне.
Първоначално са отглеждани при табунни условия, което спомогнало да се закрепят много ценни качества --невзискателност и издръжливост, бързина и работоспособност необходими за ездовия тип коне.
Център на развъдната работа с породата е Донска област, Киргистан и Казахстан. Разпространени са и в някои източно европейски страни.
Съвременните донски коне се отличават с едър ръст - височина при холката 160-165 дори до 170 см. Конете са с широко тяло и хармоничност. Главата е суха, средно голяма с прав лицев профил. Шията е средно дълга и високо поставена, холката е средно дълга и висока, гърбът и поясницата са относително къси. Гръдния кош е дълбок със закръглени рабра. Конете са елегантни, с леки свободни движения и красив екстериор.
Съществуват три породни типа - източен, масивен и ездови. Особено перспективни са конете с арабска кръв. Освен за езда с успех магат да се използват и за впряг.

Изображение
:ba: Моето богатство не лъщи и не дрънчи,то блести под слънцето и цвили. :ba:
maximix1812
Животинче с въпрос
 
Мнения: 26
Регистриран на: Вто Юни 09, 2009 6:07 pm

Re: Породи коне

Мнениеот sasin » Чет Май 06, 2010 12:06 pm

Не си спомням по коя телевизия го гледах наскоро и не го намирам в гуугъл, но пък попаднах на сайта им http://www.trinoga.org/bg/history.php?cmd=list&id=37

Каракачански коне - селски истории

Каракачански коне

Връх Козница и Издримец са първенци в тая част на Стара планина – балкана между дефилето на р.Искър при Своге, Желен, Церово, Бов от една страна и от другата страна – при с. Литаково и Ботевград. Много отдавна този район е обитаван от хора-намирани са следи от тракийски селища, римски укрепления, византийски манастири, тук се намира и една стара, българска светиня- православният манастир „Седемте престола”, чиято църква е построена през 12 век. Множество легенди и предания могат да бъдат чути от малкото останали местни жители- предимно баби и дядовци, заети със земеделие и животновъдство. Те свързват своя произход и създаването на родните им села с българите, населили тези земи по време на турското робство. Това са били най-вече хора, които са имали проблеми с турската власт и поради това са потърсили убежище в планината. Там те преживявали с лов, събирачество, пасищно животновъдство и земеделие, като отглеждали основно зърнени култури- жито и овес.

Суровите природни условия и трудния достъп се оказали предимство и време минало преди турските власти да започнат организирано да се качват в образуваните селища и да налагат данък, прибирайки част от реколтата, вълната, или изработените предмети. А когато започнали да го правят, съпротивата била жестока и големи кръвопролития се случили, преди данъка да се плаща редовно. Имперската пътна мрежа в района била ограничена и преминавала в най-ниските части, на около 400 метра надморска височина- по дъното на дефилето, покрай река Искър и отвъд планината, в полето около днешния Ботевград. Балканджиите обитавали вътрешността на планината, в пояса от 700 до 1600 м.н.в. Движели се по пътеки, а малки коларски пътища правели най-вече вътре в собствените стопанства, за да извозват сеното и продукцията от нивите до хамбарите. Стадата от каракачански коне обитавали билото на Стара планина на около1000, до1600 м.н.в. Били множество и многобройни- всяко наброявало от 300 до 800 животни. Местността представлявала мозайка от поляни и широколистни гори с вековни дървета и разнообразна растителност. Конете съжителствали с мечки, вълци, чакали, елени, сръндаци, глигани, лисици, язовци и много други видове животни. Дивите животни и непредвидимият климат представлявали опасност и пътеките по билото на Балкана били използвани рядко от турците. Практиката на балканджиите била да залавят коне напролет, да ги използват през топлите месеци и да ги освобождават наесен. Така животното бива експлоатирано когато има най-голяма нужда, без да се налагат грижи и допълнителна храна през зимата.

Хайдутите били разбойници. Те организирано нападали и плячкосвали пари, ценности, храна, дрехи... Най-известният хайдушки главатар в този район е Вълчан войвода. Множество предания се разказват за неговите нападения, за съкровищата, които скрил и за начина на живот на неговата дружина. Есенно време се разделяли и прекарвали зимата скрити сред овчарите и техните стада, в колиби в планината. Когато през пролетта кукувицата започвала да кука, хайдутите напускали скривалищата си и се срещали в една малка долина под самия връх Издримец, от северната му страна. Там обитавали и подготвяли своите нападения. Залавяли коне от стадата и ги обяздвали, защото именно конете играели основна роля в техния живот, изпозвали ги за транспорт, пренос на товари и в битка. От самия връх Издримец се открива широка панорама- вижда се София, Витоша, Рила, част от Стара Планина и Дунавската равнина. Оттам хайдушките съгледвачи виждали как от София потегля турският керван за събиране на данъците, можели да следят и самото му придвижване. Керванът следвал река Искър през дефилето, приближавал, а ковчезите натежавали от пари, скъпоценности, суровини, предмети... Вълчан войвода повеждал своята конница от връх Издримец на югозапад, яздейки по билото между долините на днешен Желен и Лесков дол. Напускайки билото, дружината слизала на юг до Рединската река, следвала течението и подготвяла засада на мястото, където река Рединска се влива в Искър. След кървавата схватка, хайдутите се оттегляли високо в планината, конете им били натоварени със злато, дрехи, храна и други ценности. Част от плячката разделяли помежду си, а големия дял злато, Вълчан войвода скривал на определени места, като задължително при заравянето бил убиван един човек, така духът му оставал да пази съкровището и да стовари проклятие върху този, който го намери. Така живеела дружината, а когато есените ветрове замирисвали на сняг, отново се пръсвали по овчарските колиби.

За съжаление не съществува ясно определение за Каракачанската порода коне. Знае се, че съществува, че е единствената ни аборигенна порода, тоест образувала се в България, а не плод на кръстоски на чужди породи коне. Съществуват стада с коне, които притежават каракачански белези- дребен ръст, сбито телосложение, дълга козина в задната, долна част на крака, през зимата по цялото тяло, голяма издържливост на студ и натоварвания. Трябва да се отбележи, че последните усилия на Българската държава за изучаване на Каракачанския кон датират от 1937-38-ма година, време, когато той не е бил застрашен от изчезване, а отглеждан и пазен, поради голямата му полезност за тогавашния човек- земеделец, животновъд, търговец, или селянин. Оттогава този кон не е обект на интерес, което води до практическото изгубване на знанието и прекъсване на грижата за него. Намалява броя на стадата, намалява броят животни в отделното стадо, бива избиван за храна и безконтролно кръстосван с по-едри породи работни и расови коне с цел повишаване на тяхната издържливост на ниски температури. Така днес е много трудно да се определи чистия Каракачански кон и да се работи за селекция на породата. Това е въпрос на дълг за всеки стойностен човек.

Своите наблюдения започнах през месец април 2006 г. Живея в с. Желен, по това време често посещавах с. Осеновлаг. Оттам тръгвахме на обиколки с коне- Димо и Любен ми показваха билата, долините, околните местности, заедно следяхме движението и поведението на трите стада „каракачански” коне, които ги обитаваха- Ръжанското, Литаковското и Буковското стадо. Моите водачи живееха в с. Осеновлаг, където вече трета година одомашняваха петнадесетина животни от Ръжанското стадо. Това са дребни коне с височина 120-140см. при холката, тегло 200-350 кг. Имат хармонично телосложение, голяма издържливост на студ, на продължително натоварване и много висока проходимост. Способни да се движат и прекосяват трудните планински терени, да издържат на продължително натоварване на места се изкатерваха между скалите по наклон от 50 и повече градуса с ездач на гърба. Смело се впускаха и минаваха в гъстата гора и храсти там, където изглеждаше съвсем непроходимо. „Само се дръж отгоре”- казваше Димо през смях. Слушах го и го уважавах- бях намерил учител по езда, обяздване, общуване с коне, разчитане на следи, проследяване, поведение на вълците и други интересни неща. Каракачанските коне имат буен характер, но поддали се на правилното обучение на стопаните си, бяха страхотни за езда и преходи. Най-едрият- Аполон бе спокоен и сигурен в себе си. Без да бърза той бе способен да удържи всяка току що уловена, дива кобила, която връзвахме за него. По този начин опитоменият кон помага за по-безопасно придвижване на новите коне и буквално им служи за пример, сякаш предава послание: „Ето виж, аз приемам тези хора за свои господари- слушам ги. Работя за тях, защото се отнасят добре с мен, не защото не мога да ги смачкам”. Всъщност подхода на Димо към конете се основава на демонстративната любов и спокойствие. През първите месеци новия кон се обгрижва- храна от ръка, държиш на ръце кофата от която пие вода. Отначало са много диви- хапят, ритат, влачат те на края на въжето, а с течение на времето приемат всичко. Перун бе най-бързият кон. Сашо беше своенравен, Марта също. Яница и Чери пък бяха подходящи дори за съвсем неопитни ездачи. Пия- съвсем дребна кобила, обаче бърза като стрела и неуморна. Веднъж след 8 часов преход в планината, привечер, срещнахме Буковското стадо. Пия се превъзбуди от тази среща и не можеше да бъде спряна- галопирахме нагоре и надолу по баирите, накрая се прибрахме вкъщи на галоп- отказваше да се движи в тръс, или ход. Второто стадо срещнахме над с. Литаково- 20-30 животни в група, два лъскави, здрави жребци циркулираха около нас и навсякъде. Това стадо бе собственост на цигани, които ползваха конете за дърводобив. Експлоатират група животни много здраво за няколко седмици, след което ги пускат свободни, за да се охранят отново и хващат други. Животът на конете е труден, получават наранявания по време на работа, но собствениците им ги наглеждат и защитават от крадци и убийци. През 2006 г. Буковското стадо наброяваше над 30 коня с 5-6 малки. Дядото от Брезов дол бе още жив и изнасяше сол недалеч от Разделната вода под връх Буковец, на една ливада с вековни дъбове в посока хижа Лескова. Беше сложил звънец на един от жребците. Двойка други жребци, явно водачите, идваха да душат нашите кобили, обикаляха около нас и стадото. Основните врагове на конете са вълците и хората. Мъжете ми обясниха, че конете нощуват вкупом, като в центъра са малките кончета (само те спят легнали понякога). Около тях са майките, отвън тях- другите женски, а най-отвън стоят мъжките, обърнати удобно, за да ритат с крака евентуалните пришълци. Най-силните жребци циркулират около стадото и се бият с вълците индивидуално. Един жребец може да се бие с два, или три вълка едновременно. Рита добре с предните и задните крака. Напада и хапе, има и кучешки зъби. От дядото закупихме нашите 6 коня – един мъжки и три женски с две малки, за 2200лв общо. Посетих отново стадото през април 2007 г. Дядото беше починал, а стадото наброяваше 24 животни, от които само 4 малки. Намерихме крак от изядено от вълците конче. През декември 2007 г. ги намерих и преброих 13 възрастни и едно малко конче. Стадото беше много наплашено- хората от Осеновлаг разказаха, как през събота и неделя се качвали хора с джипове, гонели конете по билото и ги отстрелвали с ловни пушки.

През май 2008 г. получихме последния сигнал, относно Буковското стадо- на билото над Широка запад са намерени две глави от тези коне, вътре с куршуми от пистолет „Макаров”. Стадата от каракачански коне нормално наброявали 200-800 животни. Преди 30 години Буковското стадо все още е наброявало 200 коня. Проблема е, че когато конете намаляват, вече не могат да се защитават. Вълците ловуват организирано. Възрастен кон е трудна плячка за тях, затова най-често отделят малко конче от стадото и го убиват. Основните заплахи за Каракачанския кон в България в този момент са: - хората- те ги унищожават бързо и мащабно за пържоли, суджук и т.н. - вълците, които спират прираста в отделните стада, изяждайки малките кончета;
О тва (подчертаното) не го знаех [mood_feelings_hurt.gif] ужасно е icon_bawling :bu: AvatarSmileyFencing fing23 :bb:
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Породи коне

Мнениеот maximix1812 » Пет Май 07, 2010 6:50 am

sasin написа:През декември 2007 г. ги намерих и преброих 13 възрастни и едно малко конче. Стадото беше много наплашено- хората от Осеновлаг разказаха, как през събота и неделя се качвали хора с джипове, гонели конете по билото и ги отстрелвали с ловни пушки.[/b]

През май 2008 г. получихме последния сигнал, относно Буковското стадо- на билото над Широка запад са намерени две глави от тези коне, вътре с куршуми от пистолет „Макаров”. Стадата от каракачански коне нормално наброявали 200-800 животни. Преди 30 години Буковското стадо все още е наброявало 200 коня. Проблема е, че когато конете намаляват, вече не могат да се защитават. Вълците ловуват организирано. Възрастен кон е трудна плячка за тях, затова най-често отделят малко конче от стадото и го убиват. Основните заплахи за Каракачанския кон в България в този момент са: - хората- те ги унищожават бързо и мащабно за пържоли, суджук и т.н. - вълците, които спират прираста в отделните стада, изяждайки малките кончета;

О тва (подчертаното) не го знаех [mood_feelings_hurt.gif] ужасно е icon_bawling :bu: AvatarSmileyFencing fing23 :bb:


Отвратителни хора....нямам думи. icon_crazy
maximix1812
Животинче с въпрос
 
Мнения: 26
Регистриран на: Вто Юни 09, 2009 6:07 pm

Re: Породи коне

Мнениеот Love_Horses » Вто Юни 29, 2010 7:41 pm

Работата по създаването на Хановерската порода коне (Hanoverian) е започнала преди около 400 години. Първопричина за създаването на Хановерската порода коне е потребността на армията от масивен ездови кон. В началния период работата не била достатъчно организирана с определена развъдна цел. Едва от 1735 г. е било създадено държавно жребцово депо, в което били настанени избрани по необходимите качества жребци. С тях започнала системна подобрителна работа в целия район. Между тях имало около 40 холщайнски жребци, които оказали съществена роля при създаването на Хановерския кон. Жребцовото депо имало за изпълнение отговорна подобрителна задача и дейността му била контролирана от върховните държавни органи. Заведена била племенна книга и на всички новородени кончета са издавали племенни свидетелства. Племенната работа върху целия район се ръководела от жребцовото депо, което е диктувало и развъдната програма. Честите войни, в които влизала бивша Германия, нарушавали планомерното развитие на Хановерската порода, но благодарение на запазените кобили майки сред населението работата се възстановявала.

В първоначалния период са използвани жребци от различни породи: Холшайнска, Пруска, Мекленбурска, Чистокръвна английска и незначителен брой Неаполитанска и Андалузка. В резултат на това сложно възпроизводително кръстосване в района на Хановер се утвърждава един хубав ездови тип коне. От 1870 г. жребцовото депо започнало да се попълва с жребци, родени и отгледани в района на Хановер, с което се слага основата на новата порода. Характено за племенната работа в района на Хановер е това, че основната част от кобилите се намират у частни стопани, които се покриват от жребци, собственост на държавното жребцово депо в Целе.

През 1857 г. била създадена асоциация за развъждане на Хановерската порода коне и била организирана и племенна книга, в която са вписани всички племенни кобили.

Хановерска порода (Hanoverian) има изградена структура със значителен брой линии. Най-известни между тях са: Фердинанд, Агром, Дер Лове, Дусланд, Пик ас, Готард, Абханг I и Сенатор. Има значителен брой утвърдени фамилии, които се покриват само с хановерски жребци.

Хановерските жребци се отличават с едър ръст и масивно тяло. Височината при холката им варира от 165 до 175 см. Отделни животни достигат до 180 см. Обхватът на гърдите е около 210 см, а на свирката - от 22 до 23 см. Главата на Хановерските жребци е съразмерно развита с масивна костна система. Шията е права, дълга, с добре развита мускулатура. Холката е изразена и добре свързана с гърба. Крупата е овална до леко наклонена. Гръдният кош е дълбок със закръглени ребра. Крайниците са относително високи с много добре развита поясна система и мускулатура. Имат големи добре оформени копита. Ходът е правилен без подчертани недостатъци в постановката.

Конете от Хановерската порода преминават специална система на тренировки. Навършилите 3 години жребци и кобили се събират в специални тренировъчни пунктове и се изпитват в ход, тръс, галоп, впряг и прескачане на препятствия.

През тренировъчния период се правят 5 тестирания и най-добре представителите Хановерски коне се остават за разплод. В резултат на задълбочена и строга селекция, която се провежда в продължение на столетия, конете от Хановерската порода са утвърдили изключителни качества за прескачане на препятствия. Хановерският кон е една от най-добрите породи в света на тази дисциплина. Тези качества налагат породата като една от най-перспективните за прескачане на препятствия. С това Хановерската порода се налага и като порода подобрителка.

Изображение Тази снимка незнам как да стане по-голяма, но ето я в по голям размер ТУК.
Love_Horses
Животинче с въпрос
 
Мнения: 8
Регистриран на: Вто Юни 29, 2010 2:00 pm

Re: Породи коне

Мнениеот Love_Horses » Сря Юли 28, 2010 5:23 pm

sasin написа:Полукръвна
Изображение
Полукръвната порода коне е създадена с цел подобряване на качествата на спортните коне. Тази порода гарантира една по-уравновесена нервна система и по-спокоен тип коне. Обикновено в спорта най-добрите постижения дават конете със здрава нервна система и спокоен характер. Това е една добра база на която може да се гради спортната кариера на конете участващи в три популярни дисциплини - обездка, конкурипик и всестранна езда. Различните селекции на спортния кон по света имат една крайна цел - постигането на един спокоен, добре замускулен и екстериорно издържан кон. Типичен представител за това е полукръвния кон. Той е подходящ освен за изброените дисциплини, и за впряг и за любителска езда и др. В него текат гените на няколко породи коне. Като се започне от арабската и чистокръвна английска и се стигне до нашумелите през миналия век - Олденбург, Холщайнер, Селфрансе, Хановер и др.
Коня на снимката е от породата Источно Български Кон. Даже аз знам кой е този кон, казва се Камино. :bs: :ay:
Love_Horses
Животинче с въпрос
 
Мнения: 8
Регистриран на: Вто Юни 29, 2010 2:00 pm

Re: Породи коне

Мнениеот Вихърчо » Вто Авг 10, 2010 12:20 pm

Не мога да разбера защо има толкова жестоки хора. Някои дори смятат животните за по-нишши от нас. Да, но не, защото точно животните са ни помогнали да живеем и да се издигнем. Против техните действия съм! :ajaaski: [dontuu.gif]
Вихърчо
Животинче с въпрос
 
Мнения: 33
Регистриран на: Пон Авг 09, 2010 3:30 pm

Re: Породи коне

Мнениеот slipknot_1996 » Вто Авг 10, 2010 12:29 pm

Много красиви коне и аз бих искал някой ден да имам. :ab: :ajaaski: :horserun: [smile202.gif]
!!!...Never Back Down...!!!
Аватар
slipknot_1996
Пчела майка
 
Мнения: 1019
Регистриран на: Сря Юни 23, 2010 8:22 pm
Местоположение: Където пожелая!

Re: Породи коне

Мнениеот Вихърчо » Пон Сеп 06, 2010 7:41 pm

Може да прозвучи страмно, но от пет гидишна събирам пари и вече имам колкото за обор толкова и за кон.А имам и място.
Офтопик:
Ъхъм! :ap:
Вихърчо
Животинче с въпрос
 
Мнения: 33
Регистриран на: Пон Авг 09, 2010 3:30 pm

Re: Породи коне

Мнениеот Аляска » Нед Сеп 12, 2010 2:30 pm

Дано да ви хареса!
Последна промяна Аляска на Нед Сеп 12, 2010 2:32 pm, променена общо 1 път
Моето богатство не лъщи и не дрънчи,то блести под слънцето и цвили. :)
Аполония, тя за мен е всичко,обичам те слънце! :*
Аватар
Аляска
Животинче с въпрос
 
Мнения: 34
Регистриран на: Съб Сеп 11, 2010 6:45 pm

Re: Породи коне

Мнениеот Аляска » Нед Сеп 12, 2010 2:31 pm

Ето една получителна приказка, която намерих в Интернет:
http://bogatstvo.net/?p=46
Моето богатство не лъщи и не дрънчи,то блести под слънцето и цвили. :)
Аполония, тя за мен е всичко,обичам те слънце! :*
Аватар
Аляска
Животинче с въпрос
 
Мнения: 34
Регистриран на: Съб Сеп 11, 2010 6:45 pm

Re: Породи коне

Мнениеот Animals_huggie » Вто Дек 28, 2010 12:53 am

sasin написа:Полукръвна
Изображение
Полукръвната порода коне е създадена с цел подобряване на качествата на спортните коне. Тази порода гарантира една по-уравновесена нервна система и по-спокоен тип коне. Обикновено в спорта най-добрите постижения дават конете със здрава нервна система и спокоен характер. Това е една добра база на която може да се гради спортната кариера на конете участващи в три популярни дисциплини - обездка, конкурипик и всестранна езда. Различните селекции на спортния кон по света имат една крайна цел - постигането на един спокоен, добре замускулен и екстериорно издържан кон. Типичен представител за това е полукръвния кон. Той е подходящ освен за изброените дисциплини, и за впряг и за любителска езда и др. В него текат гените на няколко породи коне. Като се започне от арабската и чистокръвна английска и се стигне до нашумелите през миналия век - Олденбург, Холщайнер, Селфрансе, Хановер и др.

:ba: :ba: :ba: СТРАХОТЕН Е ТОЗИ ВИД !!! smiley24
Аватар
Animals_huggie
В пасажа
 
Мнения: 682
Регистриран на: Нед Окт 25, 2009 1:28 pm

Re: Породи коне

Мнениеот Аляска » Нед Ное 13, 2011 2:14 pm

sasin написа:Източно Българска
Изображение
Обикновено на цвят са червено-кафяви, цвят кестен или черни. Водят началото си от 1900 г. от чистокръвни и английски полукръвни коне, кръстосани с англо-арабски, арабски и български местни коне. Началото й е поставено в края ХІХ век в конезавод "Кабиюк" и бившия военен конезавод Божурище, който към средата на миналия век е преместен в новосформирания конезавод "Стефан Караджа" край Балчик.



Обожавам...
Моето богатство не лъщи и не дрънчи,то блести под слънцето и цвили. :)
Аполония, тя за мен е всичко,обичам те слънце! :*
Аватар
Аляска
Животинче с въпрос
 
Мнения: 34
Регистриран на: Съб Сеп 11, 2010 6:45 pm


Назад към Коне