Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Сря Дек 28, 2011 9:40 pm

Когато бях загубила надежда за Арчи написах ето това. Сега го пиша за стопаните на починали животинки макар и моите да са добре.
Гледам замислено, а от очите ми капят сълзи. Та нали вчера със мен беше и ти? Какво се промени? Поглеждам към мястото където стой клетката ти. Взирам се, но напразно теб те няма. Очите ми се пълнят със все повече сълзи. Не само, защото те няма, а защото аз съм виновна за това. Искам да те докосна за последно, но няма как. Лягам и затварям очи. Искам да избягам от реалността. Потъвам във насладата на съня. Пак сме заедно. Аз те гушкам и леко шепна - " Как си миличка хайде да вървим у дома?"Ти се гушкаш. Аз се изправям и тръгваме. Ето пред вратата сме. Някой отваря и се провиква - "Събуди се!" " Бълнуваш"! Отварям очи. Поглеждам към клетката. Няма те. Осъзнах, че е само сън. Ти никога повече няма да си до мен, но вече знам къде си, и че ще ме чакаш винаги.
Това не се отнася до нея, но ми беше много тъжно и го написах. После се сетих, да го кача в памет на всички починали животинки.
[mood_feelings_hurt.gif]
Съжалявам ако е за друг раздел, но по нататък може да сложа и други.
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним!

Мнениеот zaiko_fenka » Сря Дек 28, 2011 10:02 pm

Много е хубаво..Тъкмо бях до клетката на старото ми хамсти...Много ми е мъчно...В лицето ми има истински сълзи :ak:
Тейла,мила моя винаги ще те помня!Ти ще останеш в душата ми завинаги! :((
Аватар
zaiko_fenka
В ятото
 
Мнения: 112
Регистриран на: Пон Дек 26, 2011 2:47 pm

Re: За тези които винаги ще помним!

Мнениеот top4o » Чет Дек 29, 2011 2:15 pm

Съжалявам за преживяното, но вярвам, че сега се чувства много добре. [mood_feelings_hurt.gif]
Ето го и новото.
Историята на Сузи:
В живота ми изпълнен с мъки и нещастия реших да внеса и малко радост. Ами да, защо не си взема куче? Може би, то ще успее да ме развесели. Потърсих идеалното куче, но разбрах. Навсякъде искат пари. Разбрах, че за тях кучето е стока. Прибрах се вкъщи пак сломена, зарових блуждаещ поглед във тавана и зароних сълзи. Изведнъж погледнах към прозореца - валеше. Излязох навън, под дъжда. Вървях безцелно без посока. Докато не те съзрях. Ти стоеше на шосето легнала в една локва. Дойдох до теб и те докоснах. Ти ме погледна и започна да скимтиш. Прибрах те в мокрото палто и бързо се отправих в къщи. Оставих те сама и избягах под дъжда към магазина. Купих ти храна. Купих най-евтината и долнопробната, повече не можех. Ти се хранеше малко. С много любов ти оцеля. Живота ми се промени. Сега си спомням всички преживелици с теб. Сега ти моята малка Сузи си на 14 години - болна, нещастна, умираща. Водя те в болница. Няма надежда. Водя те в друга - без мислено е. Ти се мъчиш пред мен. Подават ми лист. Един мой подпис и с живота ти е свършено. Чувам туптенето на сърцето ти, то отслабва. Изведнъж спря. Видях как потрепна и затвори очи. Никога не ги отвори.
–"Сузи върни се!" - прошепнах ти.
Ти не дойде. Ти никога не дойде. Всеки ден отивах на мястото където те намерих. Всеки ден очаквах да се върнеш.
Докато един ден...
Не можех да повярвам - това беше Сузи. На същото място където я намерих стоеше кученце. Но същото като нея. Същата бяла козина, същите черни лапи, същия този поглед, същата черна ивица преминаваща през гърба и сливаща се в черната опашка. Отидох до нея. Те се затича и се бутна в мен. Наведох се, а тя ме близна. Знаех си, че ще го направиш. Ти се върна. Дойде отново при мен.
Тази история е написана и измислена изцяло от мен и не се отнася до предишното ни куче - Сузана.
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним!

Мнениеот meri » Чет Дек 29, 2011 2:29 pm

Измислена или не,тя пак е истинска,защото всеки ден и на всеки може да се случи.
Чудесна е наистина,освен,че ме разплака,породи много спомени в мен. :ax: :sunny:
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним!

Мнениеот top4o » Чет Дек 29, 2011 5:20 pm

Мери, радвам се, че ти харесва. Не знаех, че написаното може толкова да прочувства някого. Тези истории пиша специално за стопаните претърпели загуба на любимо същество. Както ти си загубила твоят Бари. Дано не съм объркала името му. Та тази тема е направена от мен специално за тези хора, специално за техните починали животинки които винаги ще помнят! icon_bawling
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним!

Мнениеот meri » Чет Дек 29, 2011 5:52 pm

Да,така се казваше,много ти благодаря. :sunny:

Колко много обич имах да ти дам,
колко много имам днес.
Ала ти отиде си от мен,
плача тихо аз във мрака.

Спомените мили крия в сърцето,
няма аз да те забравя,
винаги с мен ще бъдеш,
винаги ще те обичам. :ba: [mood_feelings_hurt.gif]
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Чет Дек 29, 2011 9:42 pm

И твоето стихотворение е много хубаво, Мери. Не откривам причина поради която ми благодариш. В тази тема може да пише всеки загубил животинче и иска да сподели историята му. Утре ще добавя и още две истории. Единственото животно което е умирало при мен беше една рибка, а и бях много малка и само помня погребението и, но все пак и това е загуба. [mood_feelings_hurt.gif]
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот cat_13 » Пет Дек 30, 2011 11:23 pm

Много хубави истории и хубаво стихче. Аз съм загубила много пухкави истински приятели и сега отново ми припомнихте за всички тях. Благодаря! [mood_feelings_hurt.gif]
Помагай на животните ще ти помагат и те!

Всеки ден в България умират десетки животни от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен свят!
cat_13
В глутницата
 
Мнения: 346
Регистриран на: Вто Юли 07, 2009 12:34 pm
Местоположение: Добрич

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Пет Дек 30, 2011 11:30 pm

Като се сетя колко много загуби имам,не всички са домашни,повечето са улични,взети в приютите навремето и приспани,не можахме да спасим всички.За толкова много животни си спомням,че ......
Много от тези,за които се грижех си отидоха по различен начин,за всички страдам еднакво,някак не правя разлика.
Всеки живот е ценен. [mood_feelings_hurt.gif]
Толкова любими малки и големи същества ни напуснаха без време.....
Имах и друго куче,Лорка се казваше,чудесно и умно кученце.Никога няма да забравя и нея. [mood_feelings_hurt.gif]
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот cat_13 » Пет Дек 30, 2011 11:45 pm

Съжалявам за загубата ти! [mood_feelings_hurt.gif]
И от мен си отидоха толкова много... Някои ми бяха много близки приятели, такива които до сега не съм срещала в лицето на човек, но поради факта, че просто следваха инстинките си (лаеха чуждите коли които спираха на площадката пред блока, но не и хората просто излайваха няколко пъти за да оповестят чуждото присъствие) трябваше да се обявят за агресивни (от хора които просто мразят кучета) и да бъдат приспани. :bu: [mood_feelings_hurt.gif] Така си отидоха и Рижко след него, и Джеса (беше прекрасно куче), и Бъки... [mood_feelings_hurt.gif] Други (не само кучета) умряха от глад, от студ, без да срещнат любовта, без да усетят нежните милувки на техния човек, без топлината и спокойствието на дома... без всички тези неща. Други пък които имаха късмета да получат всичко това се разболяха или просто така си отидоха от нас без да разберем защо [mood_feelings_hurt.gif]... Всички тези загуби ужасно ни натъжават и спомените за смъртта на нашите любимци оставят голяма дълбока рана в сърцата ни и ни напомнят за тях. За тези които си отидоха. :ajaaski: icon_bawling [mood_feelings_hurt.gif]
Помагай на животните ще ти помагат и те!

Всеки ден в България умират десетки животни от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен свят!
cat_13
В глутницата
 
Мнения: 346
Регистриран на: Вто Юли 07, 2009 12:34 pm
Местоположение: Добрич

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот zaiko_fenka » Съб Дек 31, 2011 1:41 am

Аз съм губила много животинки icon_bawling "" Знам какво е само да се сетиш за него,и целия трепваш...Усмивката ти се стопява,сълзите се стичат по бузите ти..Помисляш си за времето в което сте били заедно...Осъзнаваш че ти без него си като дъжд без вода...И изпадаш в транс ..Заспиваш,и мигом ти се озоваваш на една поляна...Виждаш твоето животинче и с бавни стъпки се приближаваш..То те вижда,и очите му се изпълват със надежда...Тичаш бавно към него,и то бърза да те прегърне...Изведнъж то проговаря и ти казва "Обичам те!Благодаря ти за любовта,грижата домът ..и любовта!Толкова те обичам и толкова ми липсваш,и искам да знаеш че те чакам!Каквото и да стане аз ще бъда тук,и ще дойде време когато ..ще останем тук завинаги!Само ти и аз!Моля те,само не спирай да вярваш че аз те чакам!.. :ba: "...."Ставай,хайде!"Чакай..Къде съм?И се събуждаш..Взимаш кърпа,бършеш сълзите и се усмихваш!Запомняш думите на животинката,и знаеш..че ще дойде време когато ще сте заедно...И никой няма да ви раздели!"" Намерих го в мой стар дневник..Написала съм го след като загубих моето куче....Толкова ми стана мъчно и исках да споделя това което...съм написала от болка! :ajafr5t6ki: Посланието ми е да не губите вяра!Защото ...те са там!Те ни чакат! [mood_feelings_hurt.gif]
Тейла,мила моя винаги ще те помня!Ти ще останеш в душата ми завинаги! :((
Аватар
zaiko_fenka
В ятото
 
Мнения: 112
Регистриран на: Пон Дек 26, 2011 2:47 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Съб Дек 31, 2011 10:51 am

Макар да нямам починало животинче, освен една риба която вече дори не си спомням. Само помня, че името и беше Сиси. Та не мога да знам изцяло какво ви е, на всички вас изгубили животинки. Но знам какво ми беше когато ми казаха, че чинчилата ми ако не се храни до 24 часа най-вероятно ще почине. Защото само аз си знам, колко сълзи изплаках и как отделях най - вкусните за нея неща и през цялата нощ се опитвах да и напъхам нещо в устата. Защото на следващия ден когато сестра ми отиде да покаже снимката от рентгена, а аз отидох на училище звънях по време на часовете. Защото когато сестра ми си изключи телефона, аз звъннах на мама, а майка ми ми каза, че според докторите има тумор. Ако имаше тумор това означаваше операция и малък шанс за живота и. Когато разбрах това, естествено пак по време на часа, аз се разплаках. Изпаднах в паника и започнах да крещя във стаята - "Тя ще умре"! Пищях, изпаднах във истерия докато прителките ми ме успокояваха. Госпожата пък ето с какви думи ме утеши - " Искаш ли котенце или кученце?" " Животинчето е било щастливо с теб!" В този момент телефона ми звънна, вдигнах го казаха ми, че няма тумор, но има абзцес . Когато разбрах, че ще живее, естествено и целия ми клас разбра. Бях адски щастлива. След една седмица инжекции и то на две места, сега имам най-кроткото и гальовно животинче на света!
Та дори и за няколко часа, разбрах каква болка изпитвате вие и каква е загубата ви. Та затова създадох темата - за тези който винаги ще помним!
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Съб Дек 31, 2011 12:44 pm

Моя Бари си беше едно весело и здраво кученце,когато стана на 1 г.имаше проблем с аналната жлеза .Заведох го на лекар,сложиха му някаква инжекция и уж всичко беше наред.Само ако знаех какво ме очаква,никога нямаше да отида,но как да знае човек.
След една седмица кучето се промени,започна да скимти и да се крие,виеше от болка.Аз започнах да търся други лекари,защото това се случи преди доста години и тогава все още нямаше толкова кабинети,и лекарите не бяха много.
И така един ден моето куче се оказа едно от най-болните кучета,получи парализа,не можеше да става,не можеше да се храни, да извършва физиологичните си нужди,само лежеше на едно място.Оказа се,че докторката е засегнала нерв при поставяне на инжекцията и това бяха последиците.
Само аз си знам какво е, как се гледа парализирано куче, храни се с лъжичка,пои се със спринцовка и се пере на ден по не знам колко пъти,което не ми тежеше разбира се,по-важно беше да се намери начин да се излекува,защото не загубих вярата си никога,че ще се оправи.
На всичкото отгоре от преживяната болка и стрес кучето получи тежка форма на епилепсия.
Започна се ходене по мъките,търсене на лекари и лечение.Всички ме съветваха да го приспя,защото получи и страшни тикове,не можеше да държи устата си затворена,клатеше глава,не е за описване.
Но аз не се отказах,непрекъснато търсех информация ,исках да намеря нещо,което да ми помогне(сега ще ви призная,че никога не съм се чувствала толкова безсилна,защото нямаше кой знае какво за четене.И така,когато след години открих този форум,аз реших да направя всичко възможно,но информация да има,моята цел беше да помогна на стопаните да имат информация,не да се лутат в неведение,и така се родиха статиите). :ab:

След много обикаляне по лекари,един ден отидох в един малък и скромен кабинет,вече бях толкова отчаяна,че ...
Там работеше една докторка,която се оказа толкова мил и добър човек,че никога до края на живота си няма да мога да й се отблагодаря за това ,което направи.
Много лекари казваха,че кучето било болно от гана,а имаше ваксини,когато тя го прегледа каза:" Това куче не е и никога не е било болно от гана".

Започнахме схема с нивалин,други лекарства и така една година след неимоверните усилия на всички,кучето започна да възвръща всичките си функции,започна да ходи.Не се описва радостта ми,преживяното........

За жалост епилепсията си остана до край,имаше много тежки и опасни кризи,въпреки лечението.Да не говорим колко трудно намирах фенобарбитала ...
Не може да се опише всичко,което се случва,няма и как да стане,но аз за себе си знам,открих най-добрите хора,които познавам,и които бяха винаги до мен в толкова трудни мигове от личния ми живот.Не се отказаха да се борят и успяха.Не се поддава на описание момента,когато кучето проходи и как пак имах с кой да се разхождам.... :sunny:

След години се наложи да оперират кучето от перинеална херния двустранно.И то говорим за три поредни операции с интервал от един месец,защото не можеше да се направи наведнъж,кошмар,който преживявахме три пъти.Как по време на операциите получи пристъп,как трябваше да взема тежко решение дали да се приспи,ако не може да се обърне пикочния мехур, как да взема решение за 5-10 мин,нямах повече,кучето беше в упойка.
Помня колко тежко изжияваха докторите операцията,как тъгуваха,когато кучето почина....

Извадиха камък от уретрата,състоянието беше изключително опасно за живота.Кучето не можеше да пишка понякога и трябваше да се поставя катетър.А пикочния мехур беше обърнат анално,нямаше друг начин,за да живее.Операция продължила повече от 12 часа,веднага след една друга също тежка операция,ами следоперативния период,грижите,захранването,прегледите,махането на конците...
Но той се справи и живя,благодарение на усилията на докторите.
И като капак на всичко,имаше доброкачествен тумор в ухото,който също кървеше,течеше...
Мъките нямаха край,но аз не го приспах,защото виждах как се бори,как светят очите му ,как изглежда.
Кучето почина на 9 г. възраст от инвагинация,отиде си за 2 часа.А аз тогава знаех,че е края,почина в ръцете на докторите,които отново се бориха за живота му,сякаш беше отишъл да се сбогува и с тях.
Минаха толкова години,но това куче остави толкова трайни спомени в мен,които никога няма да се изличат.Празнината винаги ще си остане,но пък спомена никога няма да си иде.
Аз не се отказвам лесно и се боря до край.......

Обичайте любимците си и се борете за тях,заслужава си.
Много кратката история на така изпатилото ми куче Бари. :ba: Сега разбирате,защо ми е толкова скъпо,не че другите не са..... [mood_feelings_hurt.gif]
Лорка,която почина в ръцете ми след голяма борба за живота й,гаснеше бавно и мъчително.Никога няма да се роди такова умно и добро куче като нея,а беше улична и тя,както всичките ми кучета,които отглеждам.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Съб Дек 31, 2011 1:04 pm

Всяко едно куче,което съм познавала си има своя история,и всяко едно от тях е оставило някакви спомени в мен.Не само домашните,защото те не са толкова много,но уличните,на които съм помагала,лекувала и гледала.Ако можех всички щях да си взема,невъзможно е да се помогне на всички.
Тези,за които си спомням бяха едни чудесни и мили кучета,много умни и повечето бяха пострадали от хорската лошотия,някой излекувахме с доктора,други не можахме,трети не можахме да спасим от лоша участ,но така е в живота за жалост....
Но поне бяха обичани и имаха грижи,а някой и това нямат. [mood_feelings_hurt.gif]
Хората не се замислят какво причиняват с уж "безвредните" си постъпки.....а трябва.....
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот zaiko_fenka » Съб Дек 31, 2011 2:12 pm

Мери не страдай!Аз лично съм гледала куче страдащо от епилепсия!Толкова те боли,дори само да го гледаш,и искаш то да се оправи и да си живеете пак спокойно! :ba: :ba: :ba: Но то се е борило,така че щом си помислиш за него се усмихни!Защото то се е борило,само да те види пак!Сега си играе някъде до Моста на дъгата,може и с моята Ингрит да си играят..Защото и тя така трагично умря icon_bawling :ajaaski:
Боже как искам един ден да ида там..Да видя Шаро,Ингрит,Бела,Голди,Уинстън,Руфи,Шишко,Багира,Лори,Ади.. :ba: Да се видя със всички тях,да потичам с Шаро,да си поиграя с Ингрит...Да дам на моята Бела една крушка защото я обожаваше,да знам че Голди си плува,и се радва на живота!!Че Уинстън и Руфи /най-добрите хамстери на света!/ си тичат и скачат...Да нахраня чинчилата Шишко,да чуя мъркането на Багира (улична,но страшно красива котка,която прибрах..)...Да погаля моята Лори,и да осигуря на Ади красив живот!! :ba: :ba: :ba: Толкова работа имам на Моста ... :ba: :ba:
Тейла,мила моя винаги ще те помня!Ти ще останеш в душата ми завинаги! :((
Аватар
zaiko_fenka
В ятото
 
Мнения: 112
Регистриран на: Пон Дек 26, 2011 2:47 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Съб Дек 31, 2011 2:17 pm

Усмихвам се при спомените,плача.....кучето почина през 2006 г. толкова време мина,а все едно беше вчера...Имам толкова хубави мигове,и аз искам да прегърна всички.......
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Съб Дек 31, 2011 3:40 pm

И те си мислят за вас и на тях им е тъжно, че не сте до тях. Но един ден всички ще се съберем там с любимците си. :ab:
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Пон Яну 16, 2012 12:38 pm

Събудих се от силен шум,
звънеца се оказа.
Отидох да те видя,
какво ли се оказа?
Та ти стоеше настрани,
нещастна и сломена,
а аз за теб проливах капчици сълзи,
нещастна като тебе.
Прегърнах те с ръка
и тихо пак заплаках.
Завих те с мекичък юрган,
какво ли да направя?
Заспах до теб,
без капка срам и чувство за измама.
Събудих ли се те видях,
сърцето не туптеше,
а тялото ти на земята
безжизнено стоеше.
[mood_feelings_hurt.gif]
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Пон Яну 16, 2012 5:39 pm

Офтопик:
Те всеки ден са тук. Всеки ден те ни гледат с тъжните си очи. Очите им са изпълнени с тъга, но са толкова красиви. Сякаш казват – „Какво направих – прости ми. Други са изпълнени с недоверие и тъга. Те мразят живота и са изпълнени с желание за отмъщение. Те отдавна знаят, че никога няма да имат дом. Очите им са изпълнени с тъга и озлобление, но сърцето им е все така нежно и добро макар и да е обезверено. Не те знаят, че ще имат дом. Един ден лежеики в градинката пред блока те ще заспят. Никога няма да се събудят. Вече ще имат дом. Няма да са бездомни. Те знаят, че не ги желаем тук. Нека да направим така, че това не се случва. Нека събуждайки се да са в нов дом, но не на улицата, а тук при нас - хората. Това е за всички бездомни животни, но не съм много сигурна дали става за тази тема, затова е в offtopic
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот Bunninny » Пон Фев 27, 2012 5:39 pm

Много ми липсват.И Изабела ( най-прекрасния хамстер ) , и Цезар ( най-добродушния и мил питбул ) и Зайче Байче ( най-малкото и сладко зайче ).Защо трябва те трябва да си заминат.Ето историите на Зайче Байче и Цезрар.


Баща ми намерил Цезар на борбите с кучета.Той бил с огромна и дълбока рана във врата, захвърлен вече без шанс за живот и е било почти невъзможно да се спаси , но то намерил начин.Кучето се беше разболяло няколко пъти в смъртна опасност , НО животното живя 15 години,дълго и щастливо.

Зайче Байче дойде изневиделица,неискано.Отидох при баба да уча и мама ми се обади с новините "Имаш бебе зайче"и аз какво да правя гледках си го храних го топлих го.Всичко направих за него за да живее , а то имаше воля.Като беше на 1 седмица майка му му съдра ръката.И я лекувахме 1 седмица ц лекарства и до няколко дни нямаше и коричка.То буквално прогледна пред очите ми докато си гледах детското.Беше станало една голяма пухена топчица,ама толкова мекичка.Беше на 33дни , когато почина.Ставам от компютъра в 8 вечерта за да го храня и претоплям млекцето,влизам в стаята и гледам как хубавичко си се беше излегнало да спи.Хванах клетката му и я размърдах , но то не помръдна.Още няколко пъти я размърдах ,но нищо то си беше отишло.Отидох при мама и татко и им казвам "зайчето умря".Мама ми вика "да бе " , и на мен ми се искаше да не е,но това е самата истина.Роди се на 8януари и почина на 9 февруари.Все хубави неща ми се случват на мен...
Kathrine

Мило мое Зайче Байче.Аз винаги ще те обичам.Ти винаги ще останешс мен.Никога няма да те забравя,бебчо...
Аватар
Bunninny
В глутницата
 
Мнения: 422
Регистриран на: Нед Яну 15, 2012 8:49 pm
Местоположение: София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Пон Фев 27, 2012 5:55 pm

Много съжалявам!
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот Bunninny » Пон Фев 27, 2012 6:08 pm

Благодаря!
Kathrine

Мило мое Зайче Байче.Аз винаги ще те обичам.Ти винаги ще останешс мен.Никога няма да те забравя,бебчо...
Аватар
Bunninny
В глутницата
 
Мнения: 422
Регистриран на: Нед Яну 15, 2012 8:49 pm
Местоположение: София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот Cake <3 » Пон Мар 05, 2012 5:12 pm

Изчетох цялата тема и чак ми се насълзиха очите.
Изгубила съм десетки животни през живота си. Когато бях малка живяхме на село. Прибирах всяко срещнато котенце от улицата и го гледах, но малко от тях оцеляваха. Нямаше ветеринар.
Най-тежка за мен беше случката с котенцето Чочко. Намерихме го заедно с братчето му в чувал, оставен пред вратата ни. Дълго време ги гледахме като писани яйца. Един ден Чочо просто изчезна. Търсихме го къде ли не, но напразно. Два месеца по-късно той се появи сякаш от нищото. Беше слаб и целия в рани. Прибрахме го, нахранихме го и се надявахме всичко да е по старому. Но уви. Един дядо ми каза, че е видял някой да рита котето и че явно има проблеми с гръбнака. Забелязах че не ходи напълно изправен, а доста наведен. Все пак не повярвах. Същата вечер Чочко отказа да яде и на следващата сутрин почина пред очите ми. Бях само на 7-8 годинки и тогава не знаех какво е смърт.
Обясниха ми с тези точни думи: "Природата прибира слабите, за да се преродят по-силни". Тези думи ми дават утеха вече години наред.
Преди месец почина и първото ми плъхче Реми. Тежко е да гледаш как нещо, което обичаш си отива. Грижих се за него денонощно...но живота в него просто угасна. От съвсем здрав и жизнен, само за месец си отиде.
Но радостта, която ни носят домашните ни любимци компенсира болката от загубата им. Нека си спомняме щастливите мигове заедно и да очакваме мига, в който ще се видим отново.
Аватар
Cake <3
В ятото
 
Мнения: 282
Регистриран на: Сря Апр 20, 2011 6:52 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Пет Апр 13, 2012 9:45 am

Шест години как те няма,
времето лети,лети,
мислите ми пак към теб
са устремени.

Връщам се във спомените
аз назад,спомням си добрите дни,
веселите чудни мигове,
исках аз тъгата да забравя,но уви......

Но,помни,че винаги в моето сърце,
твоето място все така седи,
никога не ще забравя аз онези дни,
и до днес ми липсваш много Барче ти. :ba:

11 .04.2006 г.
Годината, в която си отиде ти от мен. [mood_feelings_hurt.gif]
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Пет Апр 13, 2012 10:09 am

Мери, много съжалявам за кученцето ти! Нека никога да не го забравяш, но да си спомняш за него с усмивка, а не с лице, мокро от сълзи. Не забравяй, че кучето е най-добрия човешки приятел, толкова добър, че дори не го заслужаваме, твоето куче не те е напуснало. Напротив, сега е много по-щастливо. Защото е здраво, и тича на воля, то е там, ти знаеш къде и те чака. И на мен много ми липсва кученцето ми, и ми е много болно и макар и аз да те утешавам с тези думи, при мен те не помагат. Затова в нашето семейство вече не се взимат кучета, защото всеки знае, че ще си спомня и сравнява новото куче със Сузанка.
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот марина » Пет Апр 13, 2012 1:15 pm

Съжалявам много !!! :ak: Чак се просълзих. Аз също изгубих куче - червена пекинезка, но тя не беше чак такъв дом.люб.- хапеше всеки, но аз пак си я обичам. Тя излезна на улицата и когато татко излезна, за да я прибере - беше късно - една кола я прегази, а родителите ми ме излъгаха, че са я откраднали, а аз плачех и се канех, че ще я намеря.
Другия ми домашен любимец, който изгубих е Зак от темата "Помощ". Имаше разтройство и 4 пъти го водихме на вет, а той не се оправяше. Тогава татко каза "Аз куче през живота си не съм водил на доктор - не може така !" Един ден дядо ме пита къде има сезал и аз му го показах. Тогава тръгвах на училище и видях Зак вързан със сезала - щяха да го пускат в полето. Това беше най-тежкият миг в живота ми !!!!!! :ak:
Аватар
марина
В ятото
 
Мнения: 220
Регистриран на: Вто Фев 28, 2012 9:21 am
Местоположение: Пловдив

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Пет Апр 13, 2012 1:53 pm

Офтопик:
Не мисля, че трябва точно в тази тема да те съдя, но мисля, че си знаеш, колко е "правилно" решението на баща ти и дядо ти. Надявам се, тези хора, да престанат да взимат животни след като не могат да се грижат. Няма нужда да казваш нещо, само ще се развали темата. Така е, нямам право да съдя, след като сама съм дала пекинезката си. Но бях болна, не можех да дишам, от малък град идвахме в София, не ни дадоха квартира със кучето. Положението ми беше много зле, с риск за живота. Намерихме стопани, на кучето, виждахме го. Плакахме, но никога не сме я зарязали. Тя живееше с хора който много я ценяха, имаше още една женска пекинезка. И сега като се сетим, на абсолютно всички, ни се късат сърцата. Но когато детето ти умира, любимеца, е на заден план. Мислихме как ли се чувства?! Предадена, и с право?! Миналата година отново се тествах и алергията беше отшумяла, но още, и може би никога, няма да посмеем отново да гледаме куче. [mood_feelings_hurt.gif]
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Нед Апр 29, 2012 3:38 pm

Деси,зная,че това ще причини още много,много сълзи,болка и тъга. [mood_feelings_hurt.gif]
Помни я винаги в най-добрата й форма.
Продължавай да я обичаш и винаги си спомняй с усмивка за хубавите дни.

В памет на Арчи

Ето мина моста под дъгата,
там,където няма болка и тъга.
Знам щастлива си сега.
Нищо вече теб не те боли.

Вече няма да те галя,
болката гори в сърцето.
Мислите ми все при теб се връщат,
искам да си с мен сега.

Сълзите ми капят,
къса се сърцето,
никога не ще забравя,
времето прекарано със теб.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Нед Апр 29, 2012 4:15 pm

Мерси, Мери! За жалост, сега разбрах какво ви е било на вас...искам телцето и да е при мен, а не на безлюдно място което какво ли ще стане с него утре. Много си я обичам...
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот марина » Пон Апр 30, 2012 9:03 am

Ето нещо в памет на Арчи:

Сладка, пухкава и мила -
така ти се бе родила!
Десито се грижеше за теб неуморно
в това няма спорно.
Топчо другарчето ти беше
и ти до него всяка вечер спеше.
Болестта те нападаше,
но ти не се поддаваше.
Веднъж каката на Деси те намери
безжизнена без да трепери.
Още всички ние тъжим
и на воля си мълчим.
Но всички ние знаем, че
Арчито не плаче,
защото знае, че един ден ще бъде при нас -
за голяма радост на вас.
Тя на дъгата стои и ви чака
и със зъбчетата си трака.
Аватар
марина
В ятото
 
Мнения: 220
Регистриран на: Вто Фев 28, 2012 9:21 am
Местоположение: Пловдив

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Пон Апр 30, 2012 9:23 am

icon_bawling благодаря много, проълзихте ме, наистина...
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Пон Апр 30, 2012 9:30 am

Макар да нямам починало животинче, освен една риба която вече дори не си спомням. Само помня, че името и беше Сиси. Та не мога да знам изцяло какво ви е, на всички вас изгубили животинки. Но знам какво ми беше когато ми казаха, че чинчилата ми ако не се храни до 24 часа най-вероятно ще почине. Защото само аз си знам, колко сълзи изплаках и как отделях най - вкусните за нея неща и през цялата нощ се опитвах да и напъхам нещо в устата. Защото на следващия ден когато сестра ми отиде да покаже снимката от рентгена, а аз отидох на училище звънях по време на часовете. Защото когато сестра ми си изключи телефона, аз звъннах на мама, а майка ми ми каза, че според докторите има тумор. Ако имаше тумор това означаваше операция и малък шанс за живота и. Когато разбрах това, естествено пак по време на часа, аз се разплаках. Изпаднах в паника и започнах да крещя във стаята - "Тя ще умре"! Пищях, изпаднах във истерия докато прителките ми ме успокояваха. Госпожата пък ето с какви думи ме утеши - " Искаш ли котенце или кученце?" " Животинчето е било щастливо с теб!" В този момент телефона ми звънна, вдигнах го казаха ми, че няма тумор, но има абзцес . Когато разбрах, че ще живее, естествено и целия ми клас разбра. Бях адски щастлива. След една седмица инжекции и то на две места, сега имам най-кроткото и гальовно животинче на света!
Та дори и за няколко часа, разбрах каква болка изпитвате вие и каква е загубата ви. Та затова създадох темата - за тези който винаги ще помним!
Предпочитам дори този момент, отколкото сега.... [mood_feelings_hurt.gif] Арчи липсваш ми, много!!
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Пон Апр 30, 2012 9:51 am

В памет на Бари и Арчи
Заедно играят под дъгата,
бляскат във очите радостни искри.
Тича Арчи по земята,
Бари я следи!

Бари тича,Арчи също,
в почвата оставят калнички следи.
Арчи скочи върху Бари,
закрещя му - "Бари - дии!"

Тичат те като щурави,
търсят мен и теб, нали?
Нии при тях ще дойдем, ще ги гушнем да заспят,
сън не вечен, а радостен да си поспят!
Надявам се Мери да го хареса
Марина, ако и ти имаш починало животинче, съболезнования!!! [mood_feelings_hurt.gif]
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Пон Апр 30, 2012 10:07 am

Харесах го и още как.Благодаря. :ba: Поне знам,че там не ги боли.Но така ни липсват....... [mood_feelings_hurt.gif]
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Сря Май 02, 2012 10:07 am

Вече мога да и произнасям името без да плача, и да говоря по малко за нея, но когато си спомня погребението, починалато животинче, пак започвам да плача. Дори може би някой хора, мислят, че не ми е тъжно, само защото говоря за дурго или че се усмихвам, но това не е така. Арчи направи така, че загубих истинската радост, остана само фалша, Чувствам се робот. Ставам уча, ако се сетя сама да нахраня чинчилата това е добре, ако не се сетя, пак аз съм лоша, не се грижиш за него, а искаш бебе да гледаме. Така звучат нещата....изглежда безотговорно знам, но дори не съм пипала чинчила от 4 дни.... Топчо не ми дава, което ми причиниява двойно по - голяма мъка, все едно имам най-красивото животно, но не мога да го пипна....
Дори забравям уж за Арчи, взимайки Чара, не е така... Взимам я заради Топчо, за неговото щастие, за да мога да постигна това което направих със Арчи, дори и по-добри резултати, може би. Не за да я забравя, а да си я спомням, може би ще сравнявам новото със старото...но искам да имам един нов старт, и да си спомням стария край, с по-малка болка.
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Пон Юни 25, 2012 2:36 pm

Имахме толкова неща, които да направим заедно, а сега.....сякаш всичко е пропуснато.Учих я да върви на два крака. Вдигах един молив на високо или я хващах нежно за двете ръчички и тя вървеше. Съвсем ест. без да се замисля, или да е измъчена. обичаше да се занимавам с нея. Дори когато не ми беше до занимавки, просто я взимах във мен, седяхме така около 2 3 часа. Вечер когато се настанявах за да гледам някой филм, тя стоеше във мен и леко я галех понякога. Стоеше и до мен, никога не се изпускаше, за бога тя беше по-умна от повечето кучета. Беше щастлива. Отвръщаше ми с такава любов която аз не заслужавам. Тя беше един сън, понякога красив, понякога кошмарен, но винаги си заслужаваше и двете да се борим. Изплаквам си очите всеки ден, защото не мога да я докосна още един път, един последен път. Толкова копнея, да я докосна за последно, и да знам, че не се сърди, а тя от своя страна да знае, че я обичам! [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот Anett » Вто Юни 26, 2012 6:44 pm

top4o написа:Изплаквам си очите всеки ден, защото не мога да я докосна още един път, един последен път. Толкова копнея, да я докосна за последно, и да знам, че не се сърди, а тя от своя страна да знае, че я обичам! [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]



[mood_feelings_hurt.gif] :ba: Колко добре те разбирам, колко болезнено чувствам същото! :ba:
Господ е Пастир мой;няма да остана в нужда.На зелени пасбища ме успокоява;при тихи води ме завежда.Освежава душата ми....
Anett
Животинче с въпрос
 
Мнения: 33
Регистриран на: Сря Мар 21, 2012 10:05 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Съб Юни 30, 2012 3:02 pm

Така е Ани, но понякога нямаме избор, и трябва да се примирим. Знаеш ли, колко виновно се чувствах аз, когато загубих Арчи, и още се чувствам виновно, че не я излекуваха. Аз се чувствам, виновна за грешките на лекарите, защото не съм им попречила, но не мога нищо да направя. Отидох във стаята, чувах я как не може да диша, но ми бяха казали че просто има запушен нос, нищо сериозно, затова не я откарахме пак. Не можех да я слушам, просто не издържах, едва заспах, и се събудих 2 часа по късно, когато всичко беше свършило. не спях, само слушах музика и плачех. И в момента пак ми се плаче, но винаги когато тръгна да плача, си мисля, че тя ме вижда и не иска да съм нещастна. Тя винаги е искала да съм щастлива, винаги е правила толкова за мен, сигурно и тя плаче, когато аз плача, затова не искам да я натъжавам. Бъди щастлива, Арчи!
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот marieta03 » Съб Сеп 01, 2012 12:06 pm

Мили мой Цезар никога няма да те забравя ти беше прекрасно хамстече и верен приятел.Почивай в мир! icon_bawling [k044.gif]
marieta03
Животинче с въпрос
 
Мнения: 31
Регистриран на: Чет Авг 23, 2012 1:49 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот marieta03 » Съб Сеп 01, 2012 12:30 pm

Цезар ти прекрасен хамстер беше,но на по-добро място си вече
с мен беше в тъжни и весели дни
и изведнъж отиде си ти.Знам ще ти липсвам и ти на мен
и някога ще дойде този ден когато пак ще сме заедно
и няма да се разделим.
[smile012.gif] icon_bawling Цезар почина февруари месец 2012
marieta03
Животинче с въпрос
 
Мнения: 31
Регистриран на: Чет Авг 23, 2012 1:49 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот desinti » Сря Сеп 05, 2012 2:41 pm

Ето я моята истинска история за първото ми коте...
Като малка много исках коте и накрая баба и дядо ми позволиха да гледам у тях. Купихме едно малко котенце и го кръстихме Лизи от Елиза. Много го обичах. Всеки ден като се връщах от училище тя ме посрещаше на вратата. След около три месеца забелязах че започнаха да ми излизат лишей също и на котето. Викнахме ветеринар и той каза ще ще я вземат да я лекуват и ще ни я върнат... но никога повече не се появи. Като пораснах малко и почнах да питам какво е станало с нея,... ми казаха, че е умряла много отдавна... И така повече не чух нейното мяу...

Ръцете ми започнаха да треперят ....
Дойдох тук неразбран и си отивам неразбран, само един човек ме разбра... и то погрешно...
Аватар
desinti
Животинче с въпрос
 
Мнения: 41
Регистриран на: Вто Юли 31, 2012 6:55 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот blaga dimitrova » Пет Сеп 07, 2012 10:50 am

Чета и плача, колко мили, нежни и любящи душички са си тръгнали от нас. Почивайте в мир любими ни създания :(.
Загубих Мика на година и двайсет дена, моя малък котак, белия ми сладур. Отиде си и ми остави мили спомени за споделени мигове. Не успях да го спася, угаснаха милите очи ... И оттогава все едно минаха векове...Малкото ми бяло слънчице, аз знам, че си някъде там и ме чакаш...
Мъниче бяло ми роди Мацана
бяло пухче в майчина прегръдка
довери ми бебето си бяло
да го гледам като мое чедо

Порасна златен той
красавеца на мама
но съдбата друго бе решила...
за себе си поиска да го има.


Простете ми немога да пиша повече, плача само при мислите за него
blaga dimitrova
Животинче с въпрос
 
Мнения: 12
Регистриран на: Пет Юни 22, 2012 10:51 am

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот top4o » Пет Сеп 07, 2012 11:11 am

Нека почиват в мир!!
Куче което храниш те уважава повече от човек на които помагаш! Правете си изводите и се замислете преди да помогнете. При мен нямаше смисъл.
Аватар
top4o
Пчела майка
 
Мнения: 1167
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2010 8:25 pm
Местоположение: За сега в град София

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот nikol d » Сря Яну 02, 2013 1:05 pm

Аз не мога да пиша стихове или разкази за Бъгси(любимото ми почина зайче), но мога да ви разкажа как се чуствах когато то умря.Отначало се правех на силна, защото нейсках да притеснявам родителите си, но сега ще си го излея.
Моето байче умря и отвори една малка дупчица в сърцето ми!Тази дупчица почти ми е минала, защото разбрах за това невероятно място ,,Моста на дъгата,,.Разбрах че сега е на по-хубаво място.Всеки път гледам мястото кадето беше клетката му, но знам, че един ден пак ще се срещнем.Дано.Бъгси винаги ще те помня!
Мое малко зайче-байче, аз винаги ще те помня.Ти винаги ще си в моето сърце и знай, че някой ден пак ще се видим.
nikol d
Животинче с въпрос
 
Мнения: 34
Регистриран на: Чет Авг 04, 2011 8:50 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот Шери » Пон Май 27, 2013 11:38 am

Една година мина, кошмарната дата 29 април. Арчи, винаги ще е в сърцето ми. Често говоря за нея в къщи, понякога с усмивка, понякога едва скриваща сълзите. Дейзи толкова ми напомня за нея. А когато съм тъжна просто излизам на терасата и поглеждам нагоре, усмихвам се и се старая да притъпя болката. Защото знам, че тя ме вижда и не иска да съм тъжна. Обичам те все така силно! :ba: И никога няма да те забравя, дори за момент. С всеки ден срещата ни става все по - наближаваща.
“Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения.”
Аватар
Шери
В глутницата
 
Мнения: 374
Регистриран на: Пон Яну 28, 2013 10:14 am

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Пон Май 27, 2013 11:57 am

Времето cи минава много бързо.Помни я винаги.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот Шери » Пон Май 27, 2013 1:20 pm

Няма как да я забравя. За една година с мен остави много спомени.
“Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения.”
Аватар
Шери
В глутницата
 
Мнения: 374
Регистриран на: Пон Яну 28, 2013 10:14 am

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот rosko » Нед Авг 18, 2013 3:19 pm

Минаха почти 2 години от както загубих Макс(1) понякога щом си спомня за него очите ми моментално се насълзяват дори сега [mood_feelings_hurt.gif] .Сега разглеждах една моя тетрадка и открих едно стихче ,което съм написала за него.

Макс ,къде си ти сега,
защо стана така да те изгубя,
дори да мина време ти липсваш ми ужасно,
дори брат ти да е тук до мен аз пак усещам празнина.

Къде си ,къде добре ли си сега,
ти беше моят брат,моята душа.
Животът без теб е труден ,
но държа се аз,защото знам ,
че там където си щастлив си ти сега.

Аз помня нашите игри,дори спречкванията ни.
Не ще те аз забравя никога помни,
където и да си ... ТИ ОСТАВАШ ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО МИ [mood_feelings_hurt.gif] :ba:
Обичам те Макси
Аватар
rosko
Пчела майка
 
Мнения: 1371
Регистриран на: Сря Яну 12, 2011 8:49 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Вто Дек 24, 2013 9:47 am

В памет на нашите починали любимци.
Нека отново си спомним нашите обичани любимци,
които не са сред нас и няма да празнуваме заедно.

Радвахте ни вие,
светъл празник днес е,
ние с обич спомняме си
хубавите дни.

Те обичаха ни,бяха винаги до нас,
ще ви помним и обичаме,
винаги до сетния си час.
В нашите сърца винаги
ще има място и за вас.


С много обич за всички,които съм загубила, но винаги ще помня с любов. :ba:
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Нед Май 18, 2014 7:01 pm

Как да преживеем смъртта на нашето животно?

На всеки от нас се случва този тежък момент в живота. Настъпва време, когато трябва да се сбогуваме с домашния си любимец.
Болката и празнината са толкова силни, че дори и времето не лекува.
Понякога това се случва внезапно, а друг път след дълго и мъчително боледуване.
Как да преживеем болката от загубата?
Труден въпрос, с още по-труден отговор. Хората преживяват по различен начин събитията в своя живот, но смъртта на любимото същество винаги е ужасна загуба.

Всеки постъпва по различен начин, намира различни методи за справяне с болката....тъгува, плаче, взима нов любимец.
Каквото и да направим, в сърцата ни винаги остава милият спомен за преживяното, годините на радост и щастие с нашия любимец.

Когато загубих моето куче Лора, което за жалост живя много малко, само 3 години, болката беше ужасна. Тя ме напусна в толкова тежък момент от живота ми....че нейната загуба беше още по-тежка.
Няма да има никога такова умно куче, няма да се роди такава красота(за всеки стопанин неговото животно е най- прекрасно). :ba:
Винаги си спомням с усмивка за нея, въпреки болката и сълзите в очите...Изминаха толкова много години вече....

А когато загубих Бари.....това не може да се опише. Това куче не беше за мен куче, а приятел, брат, съществото, което винаги ме разбираше,гледаше ме в очите и сякаш ми казваше:" Не тъгувай, аз съм с теб".
Само една прегръдка беше достатъчна, за да забравя всичко останало на този свят....сякаш с магическа пръчка изчезваха болката и проблемите в моя живот.
Никога няма да го забравя, той си има специално място в моето сърце, което никой не може да му отнеме. :ba:

Как да се справим с тази болка?
Не зная какво да ви кажа, аз лично събрах постелката, купите и всичко изхвърлих, не за друго, а за да не полудея от мъка.
Седнах на мястото му, не зная колко време седях, не спрях да плача....
Дори и сега, вече след толкова много години....
Празнината не може да бъде запълнена от никого.....никога.
Казват, че помагало да си вземеш друго животно, но аз не исках, не можех да си представя как ще отглеждам друго същество, как ще го обичам, как ще замени това, което вече го няма.

Но само така си мислех....защото не можах да издържа. Гери дойде в нашия дом 3 дни след смъртта на Бари,
може би на някой ще му се стори, че съм го предала и как така съм взела друго, след като не мога да прежаля предишното.
Дали това не е предателство? Не зная....но знам, че ми трябваше много време, месеци, за да мога да я почувствам онова моето куче, без което не мога.

Обичам я и то много, но когато се връщам във времето назад, аз знам.....там някъде под моста на дъгата е моето куче.
Там някъде е моето сърце....там някъде е Бари. :sunny:

Всяко животно заема отделно място в сърцата ни, всяко животно е индивидуално и всяко животно обичаме по различен начин.

Но винаги запазваме спомена за онова....другото.....когато и следващото отиде при него, си отива част от нашето сърце и
така е винаги.....
Нека си спомняме за тях с обич и мъничко тъга, нека ги обичаме както до сега.....
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Моля Ви, дайте ми утеха!

Мнениеот Tyjna » Пон Сеп 15, 2014 10:19 am

Здравейте.

Вчера загубих любимата си писанка и не съм на себе си! Шока е огромен и наистина не знам как да дам покой на душата си, за това Ви и пиша. ;(
Моля Ви само за малко утеха преди да съм откачила от мъка. Организирахме погребение, но нищо не ми дава покой, ще откача от мъка.....

Беше персийка на 1г и 8м. Много игрива и жизнена, страшно своенравна и много, много, много любвеобилна. Нямала съм проблеми с нея освен, че адски много обичаше да се разхожда по терасите. Сложих комарници, но скачаше по тях да ги къса, за да излезе и да се разхожда или чакаше удобен момент, за да отворим вратата и да се шмугне. Макар че винаги е живяла в апартамента ни, обичаше много да излиза на терасите и да се разхожда.
Пускахме я да се разхожда, никога сме нямали проблем, връщаше се. До вчера когато не се върна.... Държа да отбележа, че не е била разгонена или нещо такова.
Винаги, като съм я викала се е прибирала.
Но не и вчера. :( Просто излезе да се поразходи и не се върна. Търсихме я цяла нощ, викахме я. Вечерта заваля дъжд и мислихме, че може да се е шмугнала при някой съсед, за да се скрие от дъжда. За жалост сме грешали. Рано сутринта я намерихме паднала долу. През няколко тераси от нашата е паднала. От около 6-7 етаж, върху плочки и бетон. Беше разтворила четирите си лапички и лежеше така и непомръдваше. Имаше само малко кръв от муцунката.

Възможно ли е да се е подхлъзнала, защото е било мокро? Нали уж котките оцеляват, когато паднат от високо, какво стана с моето детенце?
Моля Ви дайте мнение, какво мислите се е случило?

Моля Ви не ме съдете, просто ми дайте утеха, защото боли ужасно много..... Къса ми се сърцето, къса се.....
Аватар
Tyjna
Животинче с въпрос
 
Мнения: 1
Регистриран на: Пон Сеп 15, 2014 10:16 am

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот zoomaniak » Пон Сеп 15, 2014 11:09 am

За такива неща никой не може да ви даде утеха - както и никой не даде на мен......... тежи ти цял живот.
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот meri » Чет Апр 23, 2015 8:42 am

Последният ден на моето куче Бари

Беше обикновен ден, както всички останали, нищо не предвещаваше, че това ще бъде един от най-тежките и тъжни дни в моя живот. Случи се преди девет години, но винаги ще помня този ден. Имах куче, казваше се Бари, и беше на 9 години. За жалост през целия си живот все боледуваше от нещо, преживя три тежки операции, от които се възстанови.
Но този ден се случи най-лошото, което може да се случи на всеки човек, обичащ своето животно. Кучето започна да се подува, да скимти и да обикаля(беше получил инвагинация на стомаха). Знаех, че нещо не е наред, за това по най-бързия начин го закарахме при неговите си лекари, които през целия му живот бдяха над него и се грижеха самоотвержено за здравето му. Но някак си по пътя вече знаех, че го виждам за последен път. Той изпадна в кома и аз осъзнах, някак подсъзнателно, че това е края. Той нямаше повече сили да се бори, както го беше правил през всичките години. Оставих го в клиниката за операция, но си знаех, че няма да го видя повече. Целунах го за сбогом и си тръгнах, но сърцето ми остана с него. И до сега все е така, и връщайки се към този тежък за нашето семейство момент, си спомням с усмивка и сълзи на очи, колко много го обичахме и колко много означаваше за нас. Никога няма да забравя красивите бадемови очи и милата кучешка преданост и любов. Миговете, които ни дари, щастието, което изпитвахме, когато бяхме заедно. Тази година се навършиха девет години от както си отиде от нас и се пресели в кучешкия рай. Но аз все така силно го обичам и никога няма да го забравя. Винаги с много обич и мъничко тъга ще си спомням за него, за Бари, моето любимо куче. Времето прекарано с него ще остане в сърцето ми за цял живот. Обичам те и не съм те забравила, ти беше толкова добро и мило куче, че едва ли някога ще имам сили да забравя последните ни мигове, настъпили толкова неочаквано за нас. Зная, че си в кучешкия рай и че нищо вече не те боли, че си щастлив. Но болката....болката остана в нашите сърца и спомена за теб ще ме топли до края на живота ми. :ba:
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10341
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: За тези които винаги ще помним-нашите починали любимци!

Мнениеот Padrino » Нед Май 10, 2015 11:42 pm

Аз много пъти имах хамстер, но проблема при тях е краткият им живот. Всеки път, когато ми умре хамстера се чувствах адски зле и поради таизпричина започнах да се занимавам с рибки. Студенокръвни са и когато умрат не чувстваш чак такава скръб, каквато е при хамстера. Ако наистина обичате животните, може да посетите страницата ми във фейсбук, която още не съм развил напълно. Страницата не е просто с фотографии на животни а и с полезна информация за тях. Ако се интересувате от това, може да харесата страницата.

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D ... 3070493341
Аватар
Padrino
Животинче с въпрос
 
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Май 10, 2015 4:28 pm


Назад към В тяхна памет

cron