Моя Бари си беше едно весело и здраво кученце,когато стана на 1 г.имаше проблем с аналната жлеза .Заведох го на лекар,сложиха му някаква инжекция и уж всичко беше наред.Само ако знаех какво ме очаква,никога нямаше да отида,но как да знае човек.
След една седмица кучето се промени,започна да скимти и да се крие,виеше от болка.Аз започнах да търся други лекари,защото това се случи преди доста години и тогава все още нямаше толкова кабинети,и лекарите не бяха много.
И така един ден моето куче се оказа едно от най-болните кучета,получи парализа,не можеше да става,не можеше да се храни, да извършва физиологичните си нужди,само лежеше на едно място.Оказа се,че докторката е засегнала нерв при поставяне на инжекцията и това бяха последиците.
Само аз си знам какво е, как се гледа парализирано куче, храни се с лъжичка,пои се със спринцовка и се пере на ден по не знам колко пъти,което не ми тежеше разбира се,по-важно беше да се намери начин да се излекува,защото не загубих вярата си никога,че ще се оправи.
На всичкото отгоре от преживяната болка и стрес кучето получи тежка форма на епилепсия.
Започна се ходене по мъките,търсене на лекари и лечение.Всички ме съветваха да го приспя,защото получи и страшни тикове,не можеше да държи устата си затворена,клатеше глава,не е за описване.
Но аз не се отказах,непрекъснато търсех информация ,исках да намеря нещо,което да ми помогне(сега ще ви призная,че никога не съм се чувствала толкова безсилна,защото нямаше кой знае какво за четене.И така,когато след години открих този форум,аз реших да направя всичко възможно,но информация да има,моята цел беше да помогна на стопаните да имат информация,не да се лутат в неведение,и така се родиха статиите).
След много обикаляне по лекари,един ден отидох в един малък и скромен кабинет,вече бях толкова отчаяна,че ...
Там работеше една докторка,която се оказа толкова мил и добър човек,че никога до края на живота си няма да мога да й се отблагодаря за това ,което направи.
Много лекари казваха,че кучето било болно от гана,а имаше ваксини,когато тя го прегледа каза:" Това куче не е и никога не е било болно от гана".
Започнахме схема с нивалин,други лекарства и така една година след неимоверните усилия на всички,кучето започна да възвръща всичките си функции,започна да ходи.Не се описва радостта ми,преживяното........
За жалост епилепсията си остана до край,имаше много тежки и опасни кризи,въпреки лечението.Да не говорим колко трудно намирах фенобарбитала ...
Не може да се опише всичко,което се случва,няма и как да стане,но аз за себе си знам,открих най-добрите хора,които познавам,и които бяха винаги до мен в толкова трудни мигове от личния ми живот.Не се отказаха да се борят и успяха.Не се поддава на описание момента,когато кучето проходи и как пак имах с кой да се разхождам....
След години се наложи да оперират кучето от перинеална херния двустранно.И то говорим за три поредни операции с интервал от един месец,защото не можеше да се направи наведнъж,кошмар,който преживявахме три пъти.Как по време на операциите получи пристъп,как трябваше да взема тежко решение дали да се приспи,ако не може да се обърне пикочния мехур, как да взема решение за 5-10 мин,нямах повече,кучето беше в упойка.
Помня колко тежко изжияваха докторите операцията,как тъгуваха,когато кучето почина....
Извадиха камък от уретрата,състоянието беше изключително опасно за живота.Кучето не можеше да пишка понякога и трябваше да се поставя катетър.А пикочния мехур беше обърнат анално,нямаше друг начин,за да живее.Операция продължила повече от 12 часа,веднага след една друга също тежка операция,ами следоперативния период,грижите,захранването,прегледите,махането на конците...
Но той се справи и живя,благодарение на усилията на докторите.
И като капак на всичко,имаше доброкачествен тумор в ухото,който също кървеше,течеше...
Мъките нямаха край,но аз не го приспах,защото виждах как се бори,как светят очите му ,как изглежда.
Кучето почина на 9 г. възраст от инвагинация,отиде си за 2 часа.А аз тогава знаех,че е края,почина в ръцете на докторите,които отново се бориха за живота му,сякаш беше отишъл да се сбогува и с тях.
Минаха толкова години,но това куче остави толкова трайни спомени в мен,които никога няма да се изличат.Празнината винаги ще си остане,но пък спомена никога няма да си иде.
Аз не се отказвам лесно и се боря до край.......
Обичайте любимците си и се борете за тях,заслужава си.
Много кратката история на така изпатилото ми куче Бари.
Сега разбирате,защо ми е толкова скъпо,не че другите не са.....
![[mood_feelings_hurt.gif]](./images/smilies/mood_feelings_hurt.gif "[mood_feelings_hurt.gif]")
Лорка,която почина в ръцете ми след голяма борба за живота й,гаснеше бавно и мъчително.Никога няма да се роди такова умно и добро куче като нея,а беше улична и тя,както всичките ми кучета,които отглеждам.
Посланието ми е да не губите вяра!Защото ...те са там!Те ни чакат! 
![[k044.gif]](./images/smilies/k044.gif "[k044.gif]")
![[smile012.gif]](./images/smilies/smile012.gif "[smile012.gif]")
