Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

В памет на Роналд...

В памет на Роналд...

Мнениеот vikito40491 » Пон Дек 21, 2009 12:24 pm

Не мога да повярвам, че пиша в този раздел... Нищо не може да опише болката и скръбта, които изпитвам в момента. Просто исках да споделя на някой... а тъй като повечето хора от форума сте ми приятели, защото и вие като мен обичате животните и ще ме разберете по-добре от който и да било друг. Никога досега не съм губила домашен любимец и не подозирах колко смазващо и болезнено е. Естествено, знаех, че ще ми е тъжно, знаех, че ще плача, но дори и плакането не облекчава болката. Въпреки, че знам, че Рони (кучето ми) още живее в сърцето ми, не мога да премахна чувството на празнота. Той почина днес (21.12.2009) рано сутринта. Причината за смъртта му е инсулт (когато сме го взели е боледувал доста тежко и въпреки, че сме го излекували, оттогава периодично си получава гърчове). Случи се преди няколко дни и беше доста мъчително за него. Не можеше да пази равновесие, въобще не можеше да се изправя и да се задържи на краката си, дишаше изключително трудно, но поне гълташе. Ветеринарката ни каза, че няма надежда, а ние не искахме да се мъчи и дори обмисляхме варянт за евтаназия, но докторката каза, че в нашия мил град не се предлагали такива "услуги". Колкото и странно да е, тогава изпитах облекчение - нямахме избор - трябваше да се грижим за него. При самата мисъл да отнемем живота на Кукльо (така го наричаме на галено) се разплаквах и ме пронизваше болка в гърдите. Въпреки, че ми казваха, че няма надежда, аз някак си все пак бях изпълнена с надежди! Знаех, че може да умре, но в същото време не го вярвах. Най-вероятно просто не съм искала да повярвам. Продължихме системите и Рони ту показваше принзаци на подобрение (успява донякъде да се изправи сам и т.н.) ту пак си ставаше всичко по старому. През тези няколко ужасни дни, не се отделих и за секунда от него. Дори спах до кошчето му на земята. През целия ден не мърдах от нас, напишкваше се и аз чистих (нямах нищо против, ветеринарката каза, че това, че пишка е добре), постоянно си държах ръката до него, за да я усеща, да знае че не е сам. Снощи обаче, дишането му се влоши. Чудихме се какво да правим и майка го взе на ръце. Веднага се успокои и заспа. Пак дишаше тежко, но не толкова. Мама се опита да го остави обратно в кошчето - отново едвам диша. Пак го взе на ръце и така беше известно време, но през вечерта се чудихме какво да правим и аз го взех при себе си... седях и го гушках цяла вечер, без да мръдна. Той спеше, беше спокоен. На сутринта майка ни заварила по същия начин, само дето вече спях и аз. Незнам как съм успяла, дори в съня си да не мръдна... макар че аз не спах много дълбоко, събуждах се при всяко негоово движение. Както и да е, сутринта майка ми ме събуди, за да го вземе. Целунах го и й го дадох и отново заспах. Събудих се към 8 часа сутринта вече окончателно. Както винаги, веднага отидох да проверя къде е Кукльо. Кошчето му не беше в стаята ми. Помислих, че нашите са го преместили в кухнята или хола, за да е при тях. Тъкмо се засилих по коридора и на пътя ми се изпречи татко. Питах го къде е Кукльо и тогава той ми каза че е починал. В продължение на няколко секунди не можах да осмисля какво ми казва. След това очите ми веднага се напълниха със сълзи и с последния си останал глас, отново питах къде е... Татко ми го показа - беше увит в одеялцето му с мече по средата и си лежеше спокойно в кошчето. Срутих се на земята... След това започнах да плача.. и досега не съм спряла. Взех го на ръце, прегръщах го, целувах го, цялата го измокрих със сълзите си но не - беше мъртъв. Намерих сили да се обадя на майка ми и да питам как е починал. Тя ми обясни, че когато го взела от мен, стоял известно време в ръцете й и дишал. След това малко по малко дишане отслабнало и той съвсем спрял да диша. Каза ми, че все едно просто е заспал. Правила опити да го съживи, но без резултат - живота вече го бил напуснал. След известно време, татко спомена за погребението - беше изкопал вече дупка в двора. Още по-силно се разридах, не можех да го оставя самичък под земята, на студеното, нуждаеше се от мен. След около 30 минути осъзнах жестоката истина - той наистина беше мъртъв. Нямаше връщане назад и се налагаше да направим, каквото е нужно. Приготвих го и след няколко минути вече го носех към гроба му. Можех да се сбогувам с него още цяла вечност, но бяха няколко минути.. Всъщност не знам колко време беше. Пак го целунах и му казах, че го обичам.. След това татко го зарови. Роналд от 13 години е в нашето семейство - а аз съм на 14, и както се досещате, израстнала съм с него. Той ме научи на отговорност, внимание и търпение и ако не беше той, сега сигурно нямаше да съм такава, каквато съм. Знам, че вече нищо няма да е същото - моя мил, сладък Рони беше една от тухлите, които ме построиха. Мен и нашият дом. Дори сега, докато пиша, чувам лапичките му по паркета, чувам го как киха и се прозява, усещам го. Искренно се надявам, че времето лекува, защото имам една голяма, кървава рана, която боли жестоко. Рони, обичам те, завинаги ще си в нашите сърца!
You're watching your dog chase its tail and think that dogs are easily amused, right then you turn around look at the time and realise you just watched your dog chase its tail for 10 min...
Аватар
vikito40491
В пасажа
 
Мнения: 777
Регистриран на: Чет Окт 18, 2007 6:46 pm
Местоположение: Елхово

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот drebcho i glamcho » Пон Дек 21, 2009 12:34 pm

[mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]
Съжалявам, Вики :ba:
Аватар
drebcho i glamcho
Пчела майка
 
Мнения: 1866
Регистриран на: Съб Май 10, 2008 7:16 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот meri » Пон Дек 21, 2009 12:43 pm

Вики,много,много съжалявам, нека почива в мир. [mood_feelings_hurt.gif]

Каквото и да кажа,все ще е излишно.
Помни го винаги,
носи го в сърцето си,
там,където е, той знае,че го обичаш. :ac: [mood_feelings_hurt.gif]
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10379
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот HERITA » Пон Дек 21, 2009 12:48 pm

Съжалявам много ! Знам колко е тежко да загубиш
любимеце си! [mood_feelings_hurt.gif] :ba:
HERITA
В ятото
 
Мнения: 296
Регистриран на: Пет Дек 04, 2009 7:33 pm
Местоположение: Vraca

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот sasin » Пон Дек 21, 2009 12:49 pm

Вики, ..
благодаря ти че го споделяш с нас..
ти си прекрасна.. и Рони наистина е бил най-щастливото куче че ви е имал вас - теб и чудесните ти родители..

Аз не умея да пиша в такива теми.. може би точно защото всеки път се сещам за тези моменти в живота си.... но си права - никога не си подготвен.. и никога не е лесно.. но когато дори след години ти е мъчно.. това ще означава само едно.. че си му отделила място в сърцето си..
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот andaluz » Пон Дек 21, 2009 1:06 pm

Голяма част от нас са преживявали болката ти Вики и затова те разбираме много добре. В момента аз и дъщеря ми бършем сълзите си и ти казваме „Помни го винаги, така той ще продължава да живее„. Ето това им е лошото на любимите същества - даряват те с любов и прекрасни мигове години наред, а после по закона на природата те изоставят. И оставят празнота и болка. Времето лекува болката, а спомените запълват празнотата.
Почивай в мир Рони :ak: [smile240.gif]
Когато порастне, малкото на маймуната става маймуна, прасенцето става свиня, магаренцето става магаре, козлето - козел и т.н. Човекът е единственото същество в природата, чийто деца, когато порастнат, могат да се превърнат в едно от гореизброените животни.
Аватар
andaluz
В пасажа
 
Мнения: 731
Регистриран на: Съб Дек 27, 2008 7:55 pm

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот Galiadogs » Пон Дек 21, 2009 1:09 pm

Вики, бъди силна. В живота ще срещнеш много болка и мъка. Особено ако съчувстваш на хората и животните. Не се научавай да бъдеш безразлична, студена егоистка. Победи болката и знай, че след време ще има друга душичка, нуждаеща се от твоята обич. Ти ще я изграждаш, тухла по тухла, ден след ден...
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1581
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот archy » Пон Дек 21, 2009 1:57 pm

Моите съболезнования!
Сега е на по-добро място без болка!Винаги пази спомена за него в сърцето си ! [mood_feelings_hurt.gif]
"Човек няма две сърца - едно за кучетата и едно за хората. Човек има едно сърце и ако имаш достатъчно голямо сърце, в него има място за всички."
Аватар
archy
Пчела майка
 
Мнения: 2352
Регистриран на: Нед Окт 12, 2008 8:01 pm

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот Чехълче » Пон Дек 21, 2009 3:56 pm

Вики, мила, бъди силна. Знам, че в този момент нищо не може да те утеши, поплачи си на воля. Искрени съболезнования. [mood_feelings_hurt.gif]
Всеки ден умират десетки кучета от човешка ръка. Ако и ти си против нечестните убийства на кучета, сложи това под подписа си!
Чехълче
В пасажа
 
Мнения: 572
Регистриран на: Чет Юли 02, 2009 8:31 am

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот vikito40491 » Пон Дек 21, 2009 8:20 pm

Благодаря ви, след като прочетох какво сте писали, се почувствах по-силна. Вашата подкрепа за мен значи много... Плача, но болката не утихва и да, той винаги е заемал голяма част в сърцето ми и въпреки, че вече не е сред нас, той пак си живее в мен. Единственото което искам е да е на добро място, да не чувства болка и да е щастлив, да не тъгува колкото мен, защото знам, колко беше привързан към семейството ми и дома ни и да се срещем някой ден под моста на дъгата... А докато се срещнем, бих се зарадвала и ако ме посещава в съня ми... Да си имаме нашите няколко мига, в които ще можем да се прегърнем и гушнем.. [mood_feelings_hurt.gif] Благодаря ви още един път за подкрепата... Знаех си че ще ме разберете :ba:
Ето и една наша снимчица... Рони, надявам се да знаеш колко много те обичам и нямам търпение да те видя отново! Никога няма да те забравя.
You're watching your dog chase its tail and think that dogs are easily amused, right then you turn around look at the time and realise you just watched your dog chase its tail for 10 min...
Аватар
vikito40491
В пасажа
 
Мнения: 777
Регистриран на: Чет Окт 18, 2007 6:46 pm
Местоположение: Елхово

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот ku4ence=] » Пон Дек 21, 2009 8:42 pm

icon_bawling icon_bawling Почивай в мир Рони icon_bawling icon_bawling
Ужасно е да загубиш любимеца си.. [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling
[smile096.gif]
ku4ence=]
В глутницата
 
Мнения: 487
Регистриран на: Нед Май 24, 2009 1:08 pm
Местоположение: Димитровград

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот meri » Вто Дек 22, 2009 9:38 am

Вики,не плачи (знам колко е трудно това,знам го от личен опит, аз не успявам да го направя и до сега),но Рони сигурно не би искал да те вижда тъжна и страдаща,нека спомена и хубавите мигове с него те крепят. :ax:

Когато ти е тъжно,
когато плачеш,
когато мислите все натам се връщат,
спомни си времето прекарано заедно,
спомни си хубавите мигове,
спомни си радостта и обичта,
спомни си любовта.

Рони те обича,знае колко страдаш,
знае как му липсваш,
знае колко го обичаш,
а най-важното........ЗНАЕ,ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ГО ЗАБРАВИШ! :ba:

Не тъгувай,
когато най-много страдаш......усмихни се през сълзи,
избърши ги,спомни си за времето заедно,
утеха нека ти бъде спомена....... :aa:


Вики,искам да ти кажа, че въпреки болката и страданието,което изпитваме винаги при загуба,колкото и време да отмине, за нас не е важно това, защото все едно не е минал и ден.
Спомняй си само хубавите и прекрасни мигове прекарани заедно,няма нищо по-хубаво от това.Запомни го,такъв какъвто винаги е бил, едно доволно и щастливо куче........въпреки всичко преживяно......
Рони го знае, той винаги ще ви обича,предай съболезнования на семейството си, бъдете силни, преодолейте болката(колко е трудно това,знам),грижете се за другите си любимци и се сещайте за Рони с УСМИВКА през сълзи и тъга. :sunny:
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10379
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот sasin » Вто Дек 22, 2009 4:16 pm

Голямо сладурче :ba:
Пиши в тази тема когато решиш.. и дори качвай снимки.. ние ще сме до теб..
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот hammy96 » Вто Дек 22, 2009 10:33 pm

Съжалявам..
Аватар
hammy96
В пасажа
 
Мнения: 698
Регистриран на: Пет Авг 15, 2008 10:07 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот 4umer_Master » Сря Дек 23, 2009 12:38 am

Моите съболезнования !

Сори Вики случват се такива неща това е живота .......

Почиваи в мир Рони ...............

[mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]
Аз съм добро момче
Аватар
4umer_Master
В ятото
 
Мнения: 156
Регистриран на: Пет Мар 13, 2009 10:04 pm
Местоположение: Кърджали

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот vikito40491 » Чет Яну 21, 2010 9:01 pm

Днес се навършва 1 месец от смъртта на Рони... и времето не лекува - болката определено не е намаляла. Липсва ми ужасно много, не е минал и 1 ден без да си мисля за него, 1 ден без да плача за него, 1 ден без да стоя до гроба му поне няколко часа на ден, ако смятаме общо. Знам, че е глупаво, но не искам да е самотен. Въпреки студа днес, отново лежах на земята, отново сложила ръка на студената пръст, сякаш го прегръщам. Знам колко обичаше да спи с хората гушнат под одеалото и се надявам той да усеща пресъствието, да чува гласа ми, защото аз винаги му говоря, както правих и преди да умре. Не само аз, сестра ми и родителите ми тъгуваме за него - останалите ми любимци - Лиза и Тайгър Мо (въпреки, че е котка) също скърбят. Знам, че звучи налудничаво, но той, въпреки малкия си ръст им беше лидерът. Можеше да изгони който си иска от купичките, дори Лиза - която е 25 килограмова кучка - 5 пъти по голяма от него. Ако той спеше на дивана, никой от тях не се осмеляваше да легне на същия диван. Само когато беше заровен под възглавниците и беше в самия край, чак тогава Лиза или котьо се наместваха в другия край на дивана. Той контролираше дори и хората - едно изръмжаване беше достатъчно за всеки да го остави на мира. Въпреки че се събуждам с плач, винаги се радвам, когто ме навести в съня ми. Сънувам го млад, в разцвета на силите си, но плача, защото всичко е толкова реално и когато се събудя разбирам, че е било просто сън. Толкова много ни липсваш, Рони !
You're watching your dog chase its tail and think that dogs are easily amused, right then you turn around look at the time and realise you just watched your dog chase its tail for 10 min...
Аватар
vikito40491
В пасажа
 
Мнения: 777
Регистриран на: Чет Окт 18, 2007 6:46 pm
Местоположение: Елхово

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот Bunny Boo » Чет Яну 21, 2010 9:03 pm

[mood_feelings_hurt.gif]
ИзображениеИзображение
Bunny Boo
В пасажа
 
Мнения: 729
Регистриран на: Сря Мар 25, 2009 10:39 am

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот zoomaniak » Чет Яну 21, 2010 9:03 pm

Тъжни теми днес [mood_feelings_hurt.gif] :ba:
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот Sindey » Чет Яну 21, 2010 11:48 pm

Почивай в мир,Рони.
Ти си прекрасна стопанка,не само си била,но и продължаваш да бъдеш.
Вярвам,че никога няма да го забравиш и се надявам да намериш утеха,макар да знам колко е трудно.В подобни моменти откриваш,че вместо утеха спомените сякаш те захапват.Особено щом си прекарала целия си живот с това прекрасно кученце.
Но помни,че ние,любителите на животните в този форум,те подкрепяме.Винаги ще те подкрепяме,ние също знаем колко е жестока загубата на такъв приятел.
С теб сме,не спирай да се бориш.
Sindey
Животинче с въпрос
 
Мнения: 5
Регистриран на: Чет Сеп 03, 2009 7:03 pm

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот DAKELKA14 » Пет Яну 22, 2010 10:00 am

[mood_feelings_hurt.gif]
DAKELKA14
Животинче с въпрос
 
Мнения: 20
Регистриран на: Съб Яну 09, 2010 5:58 pm
Местоположение: Варна

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот meri » Пет Яну 22, 2010 11:04 am

Все още е рано, все още ще те боли,времето .......то нищо няма да излекува.

Пази се да не настинеш, болката винаги ще бъде твой спътник, но си спомняй за него и с радост,не с мъка, с любов и спомени за времето прекарано заедно.

Няма думи за утеха, поплачи си и си спомняй.... [mood_feelings_hurt.gif] Винаги ,цял живот ще ти липсва. :ac:
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10379
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот Annie » Нед Яну 24, 2010 3:16 am

като прочетох темата и се замислих .. аз съм на 16 и кученцето ми е на 15 и аз като теб съм израстнала с кученцето си и просто нямам си на идея как ще го преживея като почине icon_bawling
дано Рони е на по-добро място
не знам как да те утеша .. ужасно е да загубиш домашен любимец
Annie
Животинче с въпрос
 
Мнения: 10
Регистриран на: Съб Юли 04, 2009 8:48 am

Re: В памет на Роналд...

Мнениеот vikito40491 » Пон Апр 18, 2011 10:13 am

Липсваш ми! Имам нужда от теб :ba:
You're watching your dog chase its tail and think that dogs are easily amused, right then you turn around look at the time and realise you just watched your dog chase its tail for 10 min...
Аватар
vikito40491
В пасажа
 
Мнения: 777
Регистриран на: Чет Окт 18, 2007 6:46 pm
Местоположение: Елхово


Назад към В тяхна памет

cron