Страница 1 от 1

В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 12:24 pm
от vikito40491
Не мога да повярвам, че пиша в този раздел... Нищо не може да опише болката и скръбта, които изпитвам в момента. Просто исках да споделя на някой... а тъй като повечето хора от форума сте ми приятели, защото и вие като мен обичате животните и ще ме разберете по-добре от който и да било друг. Никога досега не съм губила домашен любимец и не подозирах колко смазващо и болезнено е. Естествено, знаех, че ще ми е тъжно, знаех, че ще плача, но дори и плакането не облекчава болката. Въпреки, че знам, че Рони (кучето ми) още живее в сърцето ми, не мога да премахна чувството на празнота. Той почина днес (21.12.2009) рано сутринта. Причината за смъртта му е инсулт (когато сме го взели е боледувал доста тежко и въпреки, че сме го излекували, оттогава периодично си получава гърчове). Случи се преди няколко дни и беше доста мъчително за него. Не можеше да пази равновесие, въобще не можеше да се изправя и да се задържи на краката си, дишаше изключително трудно, но поне гълташе. Ветеринарката ни каза, че няма надежда, а ние не искахме да се мъчи и дори обмисляхме варянт за евтаназия, но докторката каза, че в нашия мил град не се предлагали такива "услуги". Колкото и странно да е, тогава изпитах облекчение - нямахме избор - трябваше да се грижим за него. При самата мисъл да отнемем живота на Кукльо (така го наричаме на галено) се разплаквах и ме пронизваше болка в гърдите. Въпреки, че ми казваха, че няма надежда, аз някак си все пак бях изпълнена с надежди! Знаех, че може да умре, но в същото време не го вярвах. Най-вероятно просто не съм искала да повярвам. Продължихме системите и Рони ту показваше принзаци на подобрение (успява донякъде да се изправи сам и т.н.) ту пак си ставаше всичко по старому. През тези няколко ужасни дни, не се отделих и за секунда от него. Дори спах до кошчето му на земята. През целия ден не мърдах от нас, напишкваше се и аз чистих (нямах нищо против, ветеринарката каза, че това, че пишка е добре), постоянно си държах ръката до него, за да я усеща, да знае че не е сам. Снощи обаче, дишането му се влоши. Чудихме се какво да правим и майка го взе на ръце. Веднага се успокои и заспа. Пак дишаше тежко, но не толкова. Мама се опита да го остави обратно в кошчето - отново едвам диша. Пак го взе на ръце и така беше известно време, но през вечерта се чудихме какво да правим и аз го взех при себе си... седях и го гушках цяла вечер, без да мръдна. Той спеше, беше спокоен. На сутринта майка ни заварила по същия начин, само дето вече спях и аз. Незнам как съм успяла, дори в съня си да не мръдна... макар че аз не спах много дълбоко, събуждах се при всяко негоово движение. Както и да е, сутринта майка ми ме събуди, за да го вземе. Целунах го и й го дадох и отново заспах. Събудих се към 8 часа сутринта вече окончателно. Както винаги, веднага отидох да проверя къде е Кукльо. Кошчето му не беше в стаята ми. Помислих, че нашите са го преместили в кухнята или хола, за да е при тях. Тъкмо се засилих по коридора и на пътя ми се изпречи татко. Питах го къде е Кукльо и тогава той ми каза че е починал. В продължение на няколко секунди не можах да осмисля какво ми казва. След това очите ми веднага се напълниха със сълзи и с последния си останал глас, отново питах къде е... Татко ми го показа - беше увит в одеялцето му с мече по средата и си лежеше спокойно в кошчето. Срутих се на земята... След това започнах да плача.. и досега не съм спряла. Взех го на ръце, прегръщах го, целувах го, цялата го измокрих със сълзите си но не - беше мъртъв. Намерих сили да се обадя на майка ми и да питам как е починал. Тя ми обясни, че когато го взела от мен, стоял известно време в ръцете й и дишал. След това малко по малко дишане отслабнало и той съвсем спрял да диша. Каза ми, че все едно просто е заспал. Правила опити да го съживи, но без резултат - живота вече го бил напуснал. След известно време, татко спомена за погребението - беше изкопал вече дупка в двора. Още по-силно се разридах, не можех да го оставя самичък под земята, на студеното, нуждаеше се от мен. След около 30 минути осъзнах жестоката истина - той наистина беше мъртъв. Нямаше връщане назад и се налагаше да направим, каквото е нужно. Приготвих го и след няколко минути вече го носех към гроба му. Можех да се сбогувам с него още цяла вечност, но бяха няколко минути.. Всъщност не знам колко време беше. Пак го целунах и му казах, че го обичам.. След това татко го зарови. Роналд от 13 години е в нашето семейство - а аз съм на 14, и както се досещате, израстнала съм с него. Той ме научи на отговорност, внимание и търпение и ако не беше той, сега сигурно нямаше да съм такава, каквато съм. Знам, че вече нищо няма да е същото - моя мил, сладък Рони беше една от тухлите, които ме построиха. Мен и нашият дом. Дори сега, докато пиша, чувам лапичките му по паркета, чувам го как киха и се прозява, усещам го. Искренно се надявам, че времето лекува, защото имам една голяма, кървава рана, която боли жестоко. Рони, обичам те, завинаги ще си в нашите сърца!

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 12:34 pm
от drebcho i glamcho
[mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]
Съжалявам, Вики :ba:

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 12:43 pm
от meri
Вики,много,много съжалявам, нека почива в мир. [mood_feelings_hurt.gif]

Каквото и да кажа,все ще е излишно.
Помни го винаги,
носи го в сърцето си,
там,където е, той знае,че го обичаш. :ac: [mood_feelings_hurt.gif]

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 12:48 pm
от HERITA
Съжалявам много ! Знам колко е тежко да загубиш
любимеце си! [mood_feelings_hurt.gif] :ba:

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 12:49 pm
от sasin
Вики, ..
благодаря ти че го споделяш с нас..
ти си прекрасна.. и Рони наистина е бил най-щастливото куче че ви е имал вас - теб и чудесните ти родители..

Аз не умея да пиша в такива теми.. може би точно защото всеки път се сещам за тези моменти в живота си.... но си права - никога не си подготвен.. и никога не е лесно.. но когато дори след години ти е мъчно.. това ще означава само едно.. че си му отделила място в сърцето си..

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 1:06 pm
от andaluz
Голяма част от нас са преживявали болката ти Вики и затова те разбираме много добре. В момента аз и дъщеря ми бършем сълзите си и ти казваме „Помни го винаги, така той ще продължава да живее„. Ето това им е лошото на любимите същества - даряват те с любов и прекрасни мигове години наред, а после по закона на природата те изоставят. И оставят празнота и болка. Времето лекува болката, а спомените запълват празнотата.
Почивай в мир Рони :ak: [smile240.gif]

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 1:09 pm
от Galiadogs
Вики, бъди силна. В живота ще срещнеш много болка и мъка. Особено ако съчувстваш на хората и животните. Не се научавай да бъдеш безразлична, студена егоистка. Победи болката и знай, че след време ще има друга душичка, нуждаеща се от твоята обич. Ти ще я изграждаш, тухла по тухла, ден след ден...

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 1:57 pm
от archy
Моите съболезнования!
Сега е на по-добро място без болка!Винаги пази спомена за него в сърцето си ! [mood_feelings_hurt.gif]

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 3:56 pm
от Чехълче
Вики, мила, бъди силна. Знам, че в този момент нищо не може да те утеши, поплачи си на воля. Искрени съболезнования. [mood_feelings_hurt.gif]

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 8:20 pm
от vikito40491
Благодаря ви, след като прочетох какво сте писали, се почувствах по-силна. Вашата подкрепа за мен значи много... Плача, но болката не утихва и да, той винаги е заемал голяма част в сърцето ми и въпреки, че вече не е сред нас, той пак си живее в мен. Единственото което искам е да е на добро място, да не чувства болка и да е щастлив, да не тъгува колкото мен, защото знам, колко беше привързан към семейството ми и дома ни и да се срещем някой ден под моста на дъгата... А докато се срещнем, бих се зарадвала и ако ме посещава в съня ми... Да си имаме нашите няколко мига, в които ще можем да се прегърнем и гушнем.. [mood_feelings_hurt.gif] Благодаря ви още един път за подкрепата... Знаех си че ще ме разберете :ba:
Ето и една наша снимчица... Рони, надявам се да знаеш колко много те обичам и нямам търпение да те видя отново! Никога няма да те забравя.

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2009 8:42 pm
от ku4ence=]
icon_bawling icon_bawling Почивай в мир Рони icon_bawling icon_bawling
Ужасно е да загубиш любимеца си.. [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Вто Дек 22, 2009 9:38 am
от meri
Вики,не плачи (знам колко е трудно това,знам го от личен опит, аз не успявам да го направя и до сега),но Рони сигурно не би искал да те вижда тъжна и страдаща,нека спомена и хубавите мигове с него те крепят. :ax:

Когато ти е тъжно,
когато плачеш,
когато мислите все натам се връщат,
спомни си времето прекарано заедно,
спомни си хубавите мигове,
спомни си радостта и обичта,
спомни си любовта.

Рони те обича,знае колко страдаш,
знае как му липсваш,
знае колко го обичаш,
а най-важното........ЗНАЕ,ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ГО ЗАБРАВИШ! :ba:

Не тъгувай,
когато най-много страдаш......усмихни се през сълзи,
избърши ги,спомни си за времето заедно,
утеха нека ти бъде спомена....... :aa:


Вики,искам да ти кажа, че въпреки болката и страданието,което изпитваме винаги при загуба,колкото и време да отмине, за нас не е важно това, защото все едно не е минал и ден.
Спомняй си само хубавите и прекрасни мигове прекарани заедно,няма нищо по-хубаво от това.Запомни го,такъв какъвто винаги е бил, едно доволно и щастливо куче........въпреки всичко преживяно......
Рони го знае, той винаги ще ви обича,предай съболезнования на семейството си, бъдете силни, преодолейте болката(колко е трудно това,знам),грижете се за другите си любимци и се сещайте за Рони с УСМИВКА през сълзи и тъга. :sunny:

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Вто Дек 22, 2009 4:16 pm
от sasin
Голямо сладурче :ba:
Пиши в тази тема когато решиш.. и дори качвай снимки.. ние ще сме до теб..

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Вто Дек 22, 2009 10:33 pm
от hammy96
Съжалявам..

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Сря Дек 23, 2009 12:38 am
от 4umer_Master
Моите съболезнования !

Сори Вики случват се такива неща това е живота .......

Почиваи в мир Рони ...............

[mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Чет Яну 21, 2010 9:01 pm
от vikito40491
Днес се навършва 1 месец от смъртта на Рони... и времето не лекува - болката определено не е намаляла. Липсва ми ужасно много, не е минал и 1 ден без да си мисля за него, 1 ден без да плача за него, 1 ден без да стоя до гроба му поне няколко часа на ден, ако смятаме общо. Знам, че е глупаво, но не искам да е самотен. Въпреки студа днес, отново лежах на земята, отново сложила ръка на студената пръст, сякаш го прегръщам. Знам колко обичаше да спи с хората гушнат под одеалото и се надявам той да усеща пресъствието, да чува гласа ми, защото аз винаги му говоря, както правих и преди да умре. Не само аз, сестра ми и родителите ми тъгуваме за него - останалите ми любимци - Лиза и Тайгър Мо (въпреки, че е котка) също скърбят. Знам, че звучи налудничаво, но той, въпреки малкия си ръст им беше лидерът. Можеше да изгони който си иска от купичките, дори Лиза - която е 25 килограмова кучка - 5 пъти по голяма от него. Ако той спеше на дивана, никой от тях не се осмеляваше да легне на същия диван. Само когато беше заровен под възглавниците и беше в самия край, чак тогава Лиза или котьо се наместваха в другия край на дивана. Той контролираше дори и хората - едно изръмжаване беше достатъчно за всеки да го остави на мира. Въпреки че се събуждам с плач, винаги се радвам, когто ме навести в съня ми. Сънувам го млад, в разцвета на силите си, но плача, защото всичко е толкова реално и когато се събудя разбирам, че е било просто сън. Толкова много ни липсваш, Рони !

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Чет Яну 21, 2010 9:03 pm
от Bunny Boo
[mood_feelings_hurt.gif]

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Чет Яну 21, 2010 9:03 pm
от zoomaniak
Тъжни теми днес [mood_feelings_hurt.gif] :ba:

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Чет Яну 21, 2010 11:48 pm
от Sindey
Почивай в мир,Рони.
Ти си прекрасна стопанка,не само си била,но и продължаваш да бъдеш.
Вярвам,че никога няма да го забравиш и се надявам да намериш утеха,макар да знам колко е трудно.В подобни моменти откриваш,че вместо утеха спомените сякаш те захапват.Особено щом си прекарала целия си живот с това прекрасно кученце.
Но помни,че ние,любителите на животните в този форум,те подкрепяме.Винаги ще те подкрепяме,ние също знаем колко е жестока загубата на такъв приятел.
С теб сме,не спирай да се бориш.

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пет Яну 22, 2010 10:00 am
от DAKELKA14
[mood_feelings_hurt.gif]

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пет Яну 22, 2010 11:04 am
от meri
Все още е рано, все още ще те боли,времето .......то нищо няма да излекува.

Пази се да не настинеш, болката винаги ще бъде твой спътник, но си спомняй за него и с радост,не с мъка, с любов и спомени за времето прекарано заедно.

Няма думи за утеха, поплачи си и си спомняй.... [mood_feelings_hurt.gif] Винаги ,цял живот ще ти липсва. :ac:

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Нед Яну 24, 2010 3:16 am
от Annie
като прочетох темата и се замислих .. аз съм на 16 и кученцето ми е на 15 и аз като теб съм израстнала с кученцето си и просто нямам си на идея как ще го преживея като почине icon_bawling
дано Рони е на по-добро място
не знам как да те утеша .. ужасно е да загубиш домашен любимец

Re: В памет на Роналд...

МнениеПубликувано на: Пон Апр 18, 2011 10:13 am
от vikito40491
Липсваш ми! Имам нужда от теб :ba: