Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Моето малко снежно момиче

Моето малко снежно момиче

Мнениеот kris4i » Пет Яну 22, 2010 1:16 pm

От доста време си мисля да пусна тази тема, но се чудех къде. Не знам дали това е правилният раздел, но все пак става въпрос за животно, което си изгубил. Все още ми тежи много и ми се искаше да споделя.
Отиде си моето любимо коте. Изчезна на 16.12.09г. Тя и сестричката й си имаха темичка в един друг раздел, където ги бях предложила за осиновяване(бяха бездомни, грижех се за тях от съвсем мънички)
След няколко пъти смяна на имената, накрая я нарекох Мунка (от Маймунка)
Истината е, че не знам какво се случи с нея. Просто изчезна и това най-много ме човърка отвътре, не знам дали е жива, дали някой я е прибрал...
Бях пуснала обяви из квартала, че е изчезнала, но никой не ми се обади. А тя не ходеше на други места, винаги си беше тук.
Изчезна 1 седмица след като най-накрая я кастрирахме, но си беше в перфектно здраве.

Това беше най-уникалното коте, до което съм имала щастието да се докосна. 4 месеца ми отне да спечеля доверието й.... Никой не я беше галил, винаги стоеше на разстояние.
И един ден просто ми позволи... И аз станах "нейният човек", а тя беше моето коте. Чакаше ме пред вратата всеки ден, изпращаше ме до магазина, чакаше ме отпред, после пак обратно... Като отивах да я храня зад блока, хапваше малко докато съм там и като видеше, че тръгвам-спираше да яде и хукваше след мен. Толкова много се гушкахме и галехме, а тя с нейното удивително нежно мяукане, умираше от кеф. Понякога като се прибирах, стоеше с часове пред вратата ми и плачеше, наистина плачеше.... А аз не можах да я обясня, че не мога да я прибера(имам алергия към котки,на квартира съм,имам гризачи и изобщо сякаш всичко беше против мен).

Все се канех да отида на лекар и се надявах да туширам алергията си, поне това, другото щеше някак да се нареди и да си я прибера... Но беше твърде късно, защото един ден просто я нямаше.
Като заваляха големите снегове ми беше много мъчно, че е навън и си дадох тогава последните пари, за да купя по-качествени гранули и витамини за нея и другите котки.
Е тя така и не успя да ги вкуси, защото точно тогава изчезна.
Вече мина повече от месец, но все се надявам да й чуя "гласчето" някъде из входа или да ме чака пред вратата. Ужасно много ми липсва това маймунче [mood_feelings_hurt.gif]

А има и нещо много странно - откакто изчезна - майка й започна да се държи досущ като нея. Почна тя да ме чака, тя да върви след мен, даже спи пред вратата .... Понякога като измяука едно такова от кеф, сякаш чувам Мунито.

И така....
Чувствам се адски виновна, че не можах да й осигуря топъл дом, дори по обявите, които пусках месеци наред, никой не я искаше... Хората като разберяха, че е улична, се отказваха....
Е, Мунка поне усети какво е човешката обич.
А колко бездомни животни има, които не усещат това никога....

Това са последните снимки, които й направих. [mood_feelings_hurt.gif]
Bleed on, to the waves you talk in your fevered delight now
Dreep on, under burning rooms and falling mindstars
So long, keep the sun and the moon... and tell'em of your scars
...maybe they will care
kris4i
В ятото
 
Мнения: 298
Регистриран на: Пон Юни 08, 2009 4:47 pm
Местоположение: Русе

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот Annie » Нед Яну 24, 2010 3:11 am

имай надежда!!
сега ще ти разкажа накратко историята на моята котка
Соня роди 3 котенца аз се привързвам твърде много и не се съгласих да ги раздадем на някои /не че имаше желаещи/ след време баща ми занесе Соня и бебетата на селото ми..толкова много плаках.Соня изчезна още на първия ден бебетата останаха, но нямаха добра съдба .. минаха 3 години и юни месец 2008 един приятел ми показва снимка на котка, която страшно много прилича на моята /снимката е правена в съседния квартал/ с думите "много прилича на Соня не ти показах снимката досега, за да не се натъжиш" и аз му казах "това е Соня" и след 5 минути бях в съседния квартал където след 3 години и без никакви надежди намерих котката си !!!!!! бременна отново , прибрах я естествено плачех като малко дете като се прибрах със Соня и я показах на майка ми и баща ми ; тя си намери купичките с храната, котешката тоалетна и разпозна останалите ми котки и кученцето ми
след време се родиха 4 котенца едното почина докато беше мъничко, но другите 3 са си вкъщи заедно с вуйчо им/братът на Соня/,Ашли/другото ми коте/,Лили/котето, което прибрах от село/ и кучето ми за жалост Соня почина проблеми с бъбреците беше на системи 3 дена, но докторите казаха че нямало смисъл така и не им дадох да я приспят просто не бих си го простила .. прибрах си я вкъщи и след 3 дена почина icon_bawling
кучето ми, което беше изчезнало 3 месеца също го намерих, така че вярвай че котенцето ти е добре и ще го намериш !
СТИСКАМ ПАЛЦИ
Annie
Животинче с въпрос
 
Мнения: 10
Регистриран на: Съб Юли 04, 2009 8:48 am

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот kris4i » Нед Яну 24, 2010 12:11 pm

Благодаря ти, Ани :ax:
Bleed on, to the waves you talk in your fevered delight now
Dreep on, under burning rooms and falling mindstars
So long, keep the sun and the moon... and tell'em of your scars
...maybe they will care
kris4i
В ятото
 
Мнения: 298
Регистриран на: Пон Юни 08, 2009 4:47 pm
Местоположение: Русе

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот harry777 » Нед Яну 24, 2010 12:13 pm

Насистина котето е страхотно и трябва да имаш надежда... Стискам ти палци. icon_bawling
Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен свят!
harry777
В стадото
 
Мнения: 67
Регистриран на: Пет Авг 07, 2009 9:37 am
Местоположение: София, България

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот meri » Нед Яну 24, 2010 12:39 pm

Не вярвам да му се е случило нещо,а има ли вероятност някой да го е взел.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот kris4i » Нед Яну 24, 2010 12:49 pm

Не ми се вярва някой да я е взел. Не се даваше на непознати. А на мен ми отне сумати месеци да я заловя за кастрация. Изключително хитра маймунка си беше, не мога да си представя как някой я е грабнал и отнесъл някъде, не позволяваше да я вдигаш и т.н....
Bleed on, to the waves you talk in your fevered delight now
Dreep on, under burning rooms and falling mindstars
So long, keep the sun and the moon... and tell'em of your scars
...maybe they will care
kris4i
В ятото
 
Мнения: 298
Регистриран на: Пон Юни 08, 2009 4:47 pm
Местоположение: Русе

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот meri » Нед Яну 24, 2010 12:52 pm

Но не можеш и да си сигурна ,че не е между живите(дано си е жива и здрава).
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот kris4i » Нед Яну 24, 2010 12:56 pm

Е да, не мога. Труп не съм видяла.
Неизвестното ме мъчи.
И ми липсва. Много.
Bleed on, to the waves you talk in your fevered delight now
Dreep on, under burning rooms and falling mindstars
So long, keep the sun and the moon... and tell'em of your scars
...maybe they will care
kris4i
В ятото
 
Мнения: 298
Регистриран на: Пон Юни 08, 2009 4:47 pm
Местоположение: Русе

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот meri » Нед Яну 24, 2010 1:24 pm

Знам,дано разбереш все пак. :ac:
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот Fabregas » Пон Яну 25, 2010 12:31 pm

Котките по принцип винаги се връщат.... освен ако не й се е случило нещо.
Но, да те успокоя. На съседа ми котарака го нямаше 4 месеца и накрая се върна.
Fabregas
 

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот Чехълче » Пон Яну 25, 2010 6:17 pm

Крисчи, а може би котето е щастливо някъде! Мисли си хубави неща, те се случват по-често от лошите. Може някой да я е прибрал и там да й е харесало. :ab:
Всеки ден умират десетки кучета от човешка ръка. Ако и ти си против нечестните убийства на кучета, сложи това под подписа си!
Чехълче
В пасажа
 
Мнения: 572
Регистриран на: Чет Юли 02, 2009 8:31 am

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот kris4i » Пон Яну 25, 2010 8:16 pm

Много сте мили всички, благодаря ви! :ba:

А някой има ли идея защо тия маци така правят? По принцип къде ходят толкова много време..и после се завръщат?
Bleed on, to the waves you talk in your fevered delight now
Dreep on, under burning rooms and falling mindstars
So long, keep the sun and the moon... and tell'em of your scars
...maybe they will care
kris4i
В ятото
 
Мнения: 298
Регистриран на: Пон Юни 08, 2009 4:47 pm
Местоположение: Русе

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот Чехълче » Вто Яну 26, 2010 1:32 pm

Ми те са по-особени от кучетата, обичат повече себе си и когато нещо ги "стегне шапката", заминават си. :ag:
Всеки ден умират десетки кучета от човешка ръка. Ако и ти си против нечестните убийства на кучета, сложи това под подписа си!
Чехълче
В пасажа
 
Мнения: 572
Регистриран на: Чет Юли 02, 2009 8:31 am

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот kris4i » Вто Яну 26, 2010 5:48 pm

Лоша работа е да се влюбиш в котка!
Разбива ти сърцето за едното нищо :ab:
Bleed on, to the waves you talk in your fevered delight now
Dreep on, under burning rooms and falling mindstars
So long, keep the sun and the moon... and tell'em of your scars
...maybe they will care
kris4i
В ятото
 
Мнения: 298
Регистриран на: Пон Юни 08, 2009 4:47 pm
Местоположение: Русе

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот Fabregas » Вто Яну 26, 2010 7:46 pm

Аз за това не се занимавам с бездомни кучета и котки. :ab: Сърцето ми е заето само за една животинка. :ba: :ai:
Fabregas
 

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот kris4i » Вто Яну 26, 2010 8:03 pm

Офтопик:
3начи имаш много малко любов в сърцето си :bs:
Bleed on, to the waves you talk in your fevered delight now
Dreep on, under burning rooms and falling mindstars
So long, keep the sun and the moon... and tell'em of your scars
...maybe they will care
kris4i
В ятото
 
Мнения: 298
Регистриран на: Пон Юни 08, 2009 4:47 pm
Местоположение: Русе

Re: Моето малко снежно момиче

Мнениеот Fabregas » Вто Яну 26, 2010 8:10 pm

Офтопик:
Пътя до моето сърце е бодлив и тесен. :ap:
Fabregas
 


Назад към В тяхна памет