Страница 1 от 1

Сбогом Пами!

МнениеПубликувано на: Чет Дек 01, 2011 12:43 am
от _KaTeNcEtO_
Мъничката ми Пами,напусна този свят.След няколко седмично боледуване,пиене на различни лекарства и доста лоша диагноза,крехкият и организъм не издържа.И така на 27.11.2011,малко преди да я наблъскам с дневната доза от лекарства,Пами се предаде.Мила моя,толкова много ми липсваш.Чакай ме при моста,аз знам,че там е хубаво.Вече отново си здрава,дебела и пухкава-онова морско свинче което бе важна част от моя живот.Прати поздрави на всички който са там и ме чакат.Тоолкова много ви обичам и ми липсвате.Чуствам се като в бездънна яма вече,защото постоянно някой си отива а аз съм абсолютно безсилна да спра това.И понякога просто се връщам в спомените...а това помага,колкото и болезнено да е.
Памук:24.09.2008г.-27.11.2011г.

Re: Сбогом Пами!

МнениеПубликувано на: Чет Дек 01, 2011 8:37 am
от meri
Кате,съжалявам за загубата ти. [mood_feelings_hurt.gif]
Да почива в мир. [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Сбогом Пами!

МнениеПубликувано на: Чет Дек 01, 2011 10:23 am
от rinusha
[mood_feelings_hurt.gif]

Re: Сбогом Пами!

МнениеПубликувано на: Сря Дек 07, 2011 6:09 pm
от _KaTeNcEtO_
Хей,мила моя,нали знаеш,че не съм те забравила.Коледа наближава,теб те няма...наистина е странно.През деня когато съм далече от къщи,когато забравя всичко което се случи през тези отвратителни няколко месеца,сякаш е по-добре...но винаги идва нощта,толкова тъмна и напомняща ми колко скъпи за мен същества ме напуснаха.И отново избухвам в рев.Не обичам да плача,особено пред други хора,за това просто заставам на прозореца и гледам към звездите.Плача тихо,макар да е по-болезнено.И осъзнавам,че в този живот пълен с неочаквани събития,единственото сигурно е,че някога ще умрем...Обичам ви миличките ми,всички вие който ме напуснахте...обичам те дядо,ахх колко те обичам.Всичко си отива някога,освен спомените.Благодаря ви за всички спомени,те са безценни.Липсвате ми!

Re: Сбогом Пами!

МнениеПубликувано на: Съб Яну 07, 2012 1:17 am
от viki-Ivanova1
Много е тъжно когато губиш животно защото винаги боли много съжалявам за загубата ти знам какво е да загубиш нещо което си обичал!

Re: Сбогом Пами!

МнениеПубликувано на: Съб Яну 07, 2012 4:14 pm
от kitten_554
Това е лошото..Привързваш се и накрая,когато дойде последния час се питаш защо,защо,защо...Не можеш да направиш нищо..Знам какво е,не мога да забравя,но винаги ще помня Чочко..Едно сладко вълнисто папагалче.Една сутрин забелязахме,че го няма.Помислихме,че е избягал.Свалихме клет Bird3 ката,защото стои нависоко и видяхме малкото му безжизнено телце,което лежеше на дъното на клетката.Беше ужасен ден.В училище едва се сдържах да не плача...Но винаги си мисля,че Чочко иска да съм щастлива с новите си папагали и това някак ме утешава.Аз знам,че той просто иска да го забравя,но да го обичам.Изглеждаше като тази емотикона : Bird3 Толкова ми липсва.. [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Сбогом Пами!

МнениеПубликувано на: Съб Яну 07, 2012 4:53 pm
от viki-Ivanova1
kitten_554 написа:Това е лошото..Привързваш се и накрая,когато дойде последния час се питаш защо,защо,защо...Не можеш да направиш нищо..Знам какво е,не мога да забравя,но винаги ще помня Чочко..Едно сладко вълнисто папагалче.Една сутрин забелязахме,че го няма.Помислихме,че е избягал.Свалихме клет Bird3 ката,защото стои нависоко и видяхме малкото му безжизнено телце,което лежеше на дъното на клетката.Беше ужасен ден.В училище едва се сдържах да не плача...Но винаги си мисля,че Чочко иска да съм щастлива с новите си папагали и това някак ме утешава.Аз знам,че той просто иска да го забравя,но да го обичам.Изглеждаше като тази емотикона : Bird3 Толкова ми липсва.. [mood_feelings_hurt.gif]



Много жалко но трябва да вървим напред и да си спомняме само добрите мигове и да знаем че животните ни са някъде там на по-добро място и искат да сме щастливи!

Офтопик:
Много съжалявам за папагалчето ти! [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Сбогом Пами!

МнениеПубликувано на: Сря Яну 11, 2012 11:15 pm
от _KaTeNcEtO_
Разликата между другите загуби който съм преживяла и нейната е,че всички дори и тя,знаехме,че не и остава много време.Приех смъртта и по-леко до колкото е възможно.
Мила моя,толкова те обичам.