Страница 1 от 2

Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Апр 04, 2008 7:38 pm
от meri
Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...
http://dogchampions.info/inmemor.php


В памет на всички наши любимци , така обичани, но отишли си от нас. icon_bawling

Моето обично куче Бари починало на 11.04 2006 год. Никога няма да те забравя, винаги ще те обичам. Завинаги си в сърцето ми. Почивай в мир! :ba:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пон Апр 07, 2008 12:31 am
от vikito40491
icon_bawling icon_bawling :ba: :ak: :bh: :cry:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пон Апр 07, 2008 12:40 am
от kitana
vikito40491 написа:icon_bawling icon_bawling :ba: :ak: :bh: :cry:

И аз така.......

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пон Апр 07, 2008 9:42 am
от COLUBER
Изображение

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Апр 09, 2008 2:06 pm
от meri
ЕВТАНАЗИЯТА КАТО ПОСЛЕДЕН ИЗХОД


НИЕ НИКОГА НЯМА ДА СМЕ ГОТОВИ ЗА СМЪРТТА НА ДОМАШНИЯ ЛЮБИМЕЦ


Решението за ЕВТАНАЗИЯ е милосърден край на страданието на домашния ни любимец.Това е много трудно решение за нас.

Как да вземем решение за ЕВТАНАЗИЯ, и дали това е най доброто за нашия любимец? Нужно е сами да си отговорим на няколко въпроса.
Какво е общото състояние на нашия любимец?
Храни ли се, играе ли, уморен ли е или е необщителен? Страда ли?
Може ли да се направи нещо по-добро за него?
Има ли някакво лечение или лекарство за него?
Има ли по-добър ветеринар, който не сме посетили?
Имаме ли чувство, че нашия любимец просто не иска да живее?
Ние се чувстваме виновни, ядосани, гневни и безсилни, че ветеринарят, който е диагностицирал болестта (фатална за нашия любимец), не може да я излекува.

Само ние може да решим кое е най-доброто за нашия любимец.
Не е грях да го спасим от страданията му!!!!


ЕВТАНАЗИЯ : Извършва се в дома на стопанина или във ветеринарен кабинет.
Нашите любимци имат сравнително кратък живот. За много от нас тяхната смърт може да бъде толкова болезнена, колкото тази на наш роднина или приятел.Загубата може да бъде травмираща, особено за деца и хора, които са живели сами с любимеца си.Трябва да знаем, че скръбта от загубата на домашния любимец е абсолютно нормално поведение.

Смъртта на домашния любимец трябва да бъде обяснена на децата с прости думи и да се говори само истината.Ако домашният любимец принадлежи на дете, уважете неговото искане за погребална церемония.
Децата са способни да разберат, всеки по свой начин, че животът има край.
Неговата смърт - дали е внезапна и неочаквана, дали е резултат от някакво заболяване или травма, е краят на един живот.

Загробването на животни е забранено и затова по-често животните се кремират и след кремацията стопанина получава урна с праха.

В случай, че стопанина пожелае да разбере от какво точно е починало животното специализираната погребална агенция предлага също:
- аутопсия в лекарски кабинет
- взимане на материал за лабораторно изследване (в случаите със съмнение за отравяне)
- поставяне на диагноза
- издаване на аутопсионен протокол
В редки случаи аутопсията може да бъде извършвана и в дома на стопанина.

Специализираната погребална агенция работи за Вас и Ви спестява всички непредвидени обстоятелства, време, нерви и излишни средства:

http://pogrebenie.bg/animal/eutanasy.php

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Апр 09, 2008 2:09 pm
от zoomaniak
ВИРТУАЛЕН МЕМОРИАЛ ЗА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ

Уважаеми опечалени,

Загробването на домашни любимци в България е забранено с закон. Ако животното не е кремирано и положено съответно в урна, споменът за него може бързо да угасне. Не бива споменът за нашите домашни любимци, обаче да угасне бързо- те вероятно биха искали да ги помним.
Затова вече е възможно да направим необходимото, така че от нашите доскорошни приятели да остане много повече от снимките в семейния албум.


В нашето ВИРТУАЛНО ГРОБИЩЕ ЗА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ може да направите информационен паметник на животното.
За разлика от каменния, този паметник може да съдържа биографични данни, снимки, интересни случки и други.
Виртуалните паметници могат да съдържат информация, която да се пази тук достатъчно дълго и дори вечно.
Може би за родствениците след нас ще е интересен споменът за кученцето на баба и дядо, например.

:ai:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Апр 09, 2008 2:15 pm
от meri
Това го спестих не го сложих нарочно.



Ето още нещо:

Смърт на домашен любимец

http://missby.wordpress.com/2008/02/15/dead-pet/

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Апр 09, 2008 4:20 pm
от COLUBER
Искам да прибавя нещо важно към всички тея неща: когато любимеца ви си отиде, не си взимайте същото живото, нито взимайте на детето ви същото. Ако кучето вече го няма земете коте или птичка. Това е защото ако си вземете същото животно освен, че новия любимец ще ви напомня много за починалия, той също и никога няма да бъде толкова добър като него и постояно ще ги сравнявате.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Апр 09, 2008 4:32 pm
от silla
Моста на дъгата е страхотно местенце icon_bawling
Значи съм нарушила закона, като направих погребение както си му е реда на моето морско свинче Буби - то винаги ще живее в сърцето ми :ba: :ba: :ba:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Апр 09, 2008 4:35 pm
от COLUBER
А да и това забравих - защо е забранено погребването на животни? Аз мойте си ги погребвам в двора...

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Апр 09, 2008 4:51 pm
от zoomaniak
COLUBER написа:А да и това забравих - защо е забранено погребването на животни? Аз мойте си ги погребвам в двора...


Двора ти е частна собственост - спокос...

Ами питай ветовете - и аз не искам всеки да копае по парковете да погребва всичко :ag:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Апр 11, 2008 10:51 am
от meri
Не мога да не споделя с вас, така някак по-ми олеква, днес се навършват 2 год. от смъртта на моето куче,мъката ми все така е голяма и аз не мога да се примиря със загубата му.Дано там, където е сега да е по- щастлив,защото тук на земята живя в доста мъки и болка.Почивай в мир! icon_bawling icon_bawling icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Апр 11, 2008 10:54 am
от zoomaniak
icon_bawling то е в рая

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Апр 11, 2008 10:57 am
от meri
Да мястото му е там заради всичко ,което изживя, вярвам, че е там.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Апр 11, 2008 3:32 pm
от silla
icon_bawling трябва да е там

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Апр 13, 2008 7:01 pm
от meri
ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ от Юджийн ОНийл Аз Силвердън Емблим О Нийл (познат сред семейство приятели и познати си като Блеми), тъй като усещам вече тежестта на годините и слабост обзема тялото ми, разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото завещание, записвам моето последно желание и воля към моя Господар. Той няма да знае за съществуването му преди моята смърт. След това, потънал в самота, когато си спомни си за мен, внезапно ще разбере за завещанието ми и тогава, нека го запише в моя памет. Малко неща оставям след себе си. Кучетата са по-мъдри от хората. Те не събират вещи. Не си губят времето в трупане на богатство. Не си развалят съня с притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за нещата, които още нямат. Никаква друга ценност не бих могъл да завещая, освен моята любов и преданост. Това оставям на всички онези, които обичам – на моите господари, които ще скърбят най-много, на Фрийман, който винаги беше добър с мен, на Син, Рой и Уили и Наоми и..... но ако трябва да изброявам всички,които са ме обичали, ще трябва да напиша цяла книга. Може би е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано куче. Моля моите Господар и Господарка да си спомнят за мен винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. През целия си живот съм се опитвал да им доставям радост, а в тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам. За мен ще бъде болезнено да знам, че дори и със смъртта си ще им донеса мъка и печал. Нека знаят, че на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот (а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към мен). Сега, когато съм почти сляп и чувам лошо, окуцях, а обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. Да продължавам да живея по този начин е подигравка със самия мен. Време е да се сбогувам преди да отслабна дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и онези, които ме обичат. Мъчно ми е, че ги напускам, но не съжалявам, че умирам. Кучетата не се страхуват от смъртта както хората. Ние я приемаме като част от вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която унищожава живота. Кой знае какво идва след смъртта? Бих искал да вярвам на разказа на моя приятел далматинец - мохамеданин, че има рай, където си винаги млад и пълен с енергия, място където дните са безгрижни, а наоколо танцуват стотици чудни нимфи с прекрасни черни петна , място, където зайците тичат бързо, но не прекалено бързо (също както нимфите) и са толкова много – колкото песъчинките в пустинята; място където всеки кръгъл час е час за хранене, където през дългите вечери горят милиони камини, в които цепениците никога не угасват, а ти се сгушваш на кравайче край тях, примигваш загледан в огъня, клюмаш и си спомняш за старите славни дни на земята и за любовта на някой Господар и Господарка. Страхувам се , че очаквам твърде много за куче като мен, но най-малкото ще намеря спокойствие – това поне е сигурно. Спокойствие и дълга почивка за едно старо, уморено сърце, за изтощените ми нозе, нос и уши, които ще намерят вечен покой в земята, която толкова обичах приживе. Може би така е най-добре. Искам да отправя една последна гореща молба. Чувал съм Господарката ми да казва “Когато Блеми умре никога няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много, за да имам другиго след него” Сега бих искал да и кажа – нека вземе друго кутре - именно заради любовта й към мен. Паметта ми ще бъде опетнена, ако тя никога повече не пожелае куче. Бих искал тя никога повече да не може да живее без куче след като веднъж е имала мен в семейството,! Аз никога не съм бил ревнив . Винаги съм смятал, че повечето кучета са добри (дори и онази черна котка, на която позволявах вечерно време да споделя с мен килимчето във всекидневната и на чиито чувства винаги съм отвръщал с добродушие и снизходителност а дори понякога с ). Естествено някои кучета са по-добри от други. Далматинците, естествено са най-добрите – това го знае всеки. Така че предлагам моят наследник да бъде далматинец. Той трудно би могъл да бъде с такава вродена изисканост или толкова добре възпитан и способен колкото аз бях приживе. Господарят и Господарката не трябва да искат невъзможното. Но уверен съм - той ще даде най - доброто от себе си и въпреки неизбежните си недостатъци в сравнение с мен, ще запази паметта ми чиста . На него завещавам моите каишка и повод, както и палтото ми направено по поръчка при Хермес в Париж през 1929. Той никога няма да постигне моята елегантност когато прекосявах площад Вандом или по-късно по време на дългите разходки по Парк Авеню, когато приковавах всички възхитени погледи; но все едно надявам се той да успее поне да не изглежда като просто и нескопосано провинциално псе. Тук на вилата, той може и да се покаже достоен за сравнение с мен в някои аспекти. Предполагам, че ще се справя по-добре от мен в гоненето на зайци поне в последните години. И въпреки всичките му бъдещи грешки и бели аз искрено му желая цялото щастие, любов и грижа в дома, който преди беше мой. Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и Господарке. Всеки път когато дойдете на гроба ми, спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и щастлив живот с вас, кажете си "Тук почива онзи, който ни обичаше и когото ние обичахме ". И тогава, без значение колко дълбоко съм заспал аз ще ви чуя и дори цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да хукне към вас с размахана опашка.

viewtopic.php?f=60&t=1682

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Сеп 14, 2008 6:05 pm
от meri
Погребално бюро за домашни любимци
Област София
Адрес София, бул. Евлоги Георгиев № 81
Тел 029809908
Факс 029809908
Уеб сайт
E-mail
За фирмата
Погребално бюро за домашни любимци, кремация и евтаназия.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Сеп 14, 2008 6:24 pm
от meri
Няма гробища за домашни любимци и сме принудени да се справяме кой както може, а никак не е зле да се отдели парцел с тази цел.За нас стопаните е много важно да можем да погребем любимеца си и да ходим на гроба му, сега много малко от нас се завръщат там,където са погребали любимците си,защото все е на такова място,където или не може да се отиде пак, или нещо се строи и няма достъп.......причини много.Няма значение,че става въпрос за животни, за нас те са били член на семейството и е редно да бъдат погребани като такива, но възможности няма, а и закона го забранява......тъпа и нелепа ситуация, а когато се озовем в нея се чудим какво да направим, за да ги погребем достойно.Не може да гледаш едно животно дълги години, и когато настъпи този тежък за всички ни момент.......просто да го изхвърлиш (защото за жалост има и такива стопани, не им се занимава и хайде в кофата за смет), не трябва да се случва това, защото нито е препоръчително, нито хуманно от гледна точка на човечността.......как ще живееш с него толкова години и после....... :ai: .Трябва да има гробища и за домашни любимци, в много страни по света има, хората почитат животните си достойно, а ние тук......нямаме нищо, нито място,нито такива услуги, а ако има са единици и не всеки може да се възползва от тях.Редно е да бъдат погребани и да им се отдаде последна почит, защото дълги години са били обичани от нас, грижели сме се за тях, и когато настъпи края......да нямаме и един гроб, в който да ги положим.Жалко и трагично е,защото мнозина от нас ще си посещават гроба,а сега .....поне някой от нас ще си живеят само със спомените и няма как да отидат и да отдадат почит,нищо, че са животни, за нас са били пълноценни членове на семействата ни и ние сме ги обичали така,както децата си.Всички знаем колко е тежко, когато настъпи момента ,а колко по- леко можем да понесем загубата,ако знаем, че има къде да положим тялото им, вместо да сме изправени пред дилемата------а сега, какво да правя, къде да го погреба, защото не всички имаме къде, в града е трудно ,няма място за целта и сме принудени да копаем където можем.Чудесно ще е да имаше един гробищен парк, в който да почиват телата им, а ние да можем като хората да ги посетим и да си спомним за тях, не само в спомените си, а и на място подходящо за това.Дано някога нещата се променят и да имаме място подходящо за нашите скъпи същества........защото те го заслужават. :ba:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Окт 04, 2008 9:29 pm
от _KaTeNcEtO_
meri написа:Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...
http://dogchampions.info/inmemor.php


В памет на всички наши любимци , така обичани, но отишли си от нас. icon_bawling

Моето обично куче Бари починало на 11.04 2006 год. Никога няма да те забравя, винаги ще те обичам. Завинаги си в сърцето ми. Почивай в мир! :ba:

Почивай в мир Ети.Аз знам че си в рая защото ти беше едно прекрасно и добро морско свинче.Винаги ще те обичам.Либсваш ми. icon_bawling icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Дек 11, 2008 10:23 pm
от meri
Защо никой не споделя за починалия си любимец, така болката се понася по- леко.Пишете, споделете, да направим нещо като мемориал за домашни любимци,така и спомена ще е ярък и реален.Темата се забрави,жалко.......пишете,споделете мъката си с нас. [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Дек 11, 2008 11:52 pm
от _KaTeNcEtO_
Не съм писала в тази тема когато Тера умря по простата причина че неможех да приема че в рамките на 1 месец загубих 2 мой прекрасни домашни любимци.Дори сега плача за тях.Колко ми се иска да погледа към аквариума и да видя пак как двете ми хамстерчета спът гушнати а черното ми морско свинче си яде лакомо.Колко ми се иска да върна времето дори за секунда и да гушна и нацелувам тези мой незабравими същества.
Ети и Тери мили мой минаха около 4 месеца от вашата смърт но аз не спирам да плача за вас.Знайте че докато аз съм жива и вие сте живи в моето сърце.Много поздрави на Теда и на другите ми морско свинчета на който не им помня имената защото съм била много малка и шоша и на Джеси, на бебетата и дори и на Кукла и Филетко макар и а бяха само 2 прости улични котета които умряха по адски гаден начин,нямах силата да ги погледна.
Винаги щом се сетя за вас ще пиша в тази тема .Обичам Ви :ba: .

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Дек 12, 2008 12:10 am
от zoomaniak
Роки едно от кучетата ми - болонка. Влезнах по болници за 1-2 години и баща ми е взел болонката на село и изрично го предупредих да не спи на вън. Не е калено - все пак е апартаментско куче и след 15 дни селски живот умряло. icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Дек 12, 2008 12:51 am
от Galiadogs
Там под моста на дъгата са и моите Тангра и Жар.Сигурно Дея ги е посрещнала....

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Дек 12, 2008 1:34 am
от ADA
Там, под моста на Дъгата е и моето предишно кученце - Титко... Animals_527
Въпреки, че минаха много години, откакто той вече не е сред нас, аз никога няма да го забравя... :ac: :ak:
Това беше най - доброто и умно животно, и най - верният приятел... :ba:
Миличък Титко, спи спокойно вечният си сън !!! [smile249.gif] [smile249.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Дек 12, 2008 2:17 pm
от meri
Там са моята Лора и Бари, винаги ще ви обичам, Лорка живя кратко,но беше най- умното и добро кученце,за което може да мечтае човек,а Бари малка и измъчена душичка,страда през целия си живот от лекарската грешка и дано някога да ми прости(само ако знаех какво ще се случи,никога нямаше да го заведа там), винаги ще ви обичам и ще мисля за вас. :ba: :ba: Вие бяхте мойте слънчица и утеха в много тежки мигове от живота ми.Никога няма да ви забравя,нито ще спра да плача за вас, дано сте щастливи там,където сте сега. icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Яну 22, 2009 12:43 pm
от andaluz
Там под моста на дъгата е първото ми толкова искано кученце-Мира.Беше само на 8 месеца,когато пред очите ми го блъсна кола и продължи,сякаш нищо не е станало.Не можеше да се направи нищо.Там е и първият ми котарак-Бончо,който като се роди дъщеря ми закарахме на село и след поредното сбиване с махленските котараци селският ветеринар не успя да спаси.Почивайте в мир!И знайте,че това че ви загубих по толкоз нелепи начини ме накара да бъда много по взискателна към себе си като стопанка и добрите грижи,които получават сегашните ми животни го дължат на вас.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Апр 01, 2009 12:03 pm
от bast
Под Моста на дъгата ме чака моето коте Озирис, най-доброто коте, което ме обичаше безрезервно. Никога няма да те забравя, малкото ми момченце, и никога сълзите ми няма да са достатъчни за да облекчат мъката ми. Играйте си там с предишното ми котаче, Радамес, който си отиде в края на дните си, на преклонна възраст, след живот, в който ни дари с безкрайно много радост, за когото също има специално място в сърцето ми. Играйте волни, здрави и щастливи, до онзи ден, в който ще играем всички заедно. Обичам ви и ми е много, много мъчно, че ви няма вече..

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Апр 08, 2009 8:39 am
от Армянова
icon_bawling моите съболезнования icon_bawling
Реших да ви разкажа за нашите кучета.
Преди да се съберем с мъжа ми и той и аз имахме пинчери той-мъжки Ричи,а аз женско Лиза. Историята на Ричи е много по тъжна ... той е взет от още съвсем малко пале (предвид че и преди са гледали кучета, са го гледали както е редно и с много любов)но Ричи се разболява от рак опериран е няколко пъти, но разсейките са били много в края но живота той е бил с памперси и е хранен с биберон само е лежал и всичко го е боляло... моят мъж е решил че не иска повече да мъчи животното си и да го гледа в болки ... един ден го завил в одеялото му и го занесъл във ветеринарната клиника където го евтаназирали... повърнал малкия Ричи и после го погребали в гората. icon_bawling И до днес когато говори за Ричи мъжът ми се разплаква като дете icon_bawling
Историята на моята Лиза .... баща ми я донесе един ден съвсем малка като сърне ... и с нея преживяхме най прекрасните мигове в живота ни.... тя обединяваше семейството ни ... след като роди четири кученца които подарихме щастието ни беше още по голямо .... наложи се обаче да оперираме майка ми от тумор на бъбрека (който го махнаха заедо с тумора ) лекарите препоръчаха да няма животни и така Лиза отиде на село... тя беше ходила там само на разходка... по това време имахме Дог-Бък той много я обичаше, но в игра и извади едното оченце icon_bawling водихме я по лекари мазахме я с какви ли не мехлеми но.... минаха доста години откакто тя живееше така... и явно животът и не и беше отредил още живот Лиза почина издъхвайки на баща ми на леглото.... който я донесе той я и погреба icon_bawling
Преди тези две уникални животни в живота ни е имало много кучета и котки рибки, за които сме се грижили с много любов icon_bawling
Нека почиват в мир icon_bawling [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Апр 09, 2009 9:42 am
от archy
спомням си че когато първата ми сухоземна костенурка умря мама ми каза че за я завели при един доктор който я е настанил да живее на една поляна с други костенурки като бях малка вярвах но после разбрах че си е отишла много ми липсва icon_bawling icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Апр 15, 2009 1:09 pm
от meri
3 години Бари вече как те няма, но аз все така си мисля за теб, спомените и болката останаха същите, времето не успя да заличи нито едно от тях. :ba: [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Май 29, 2009 11:08 pm
от Nadivtov
и аз се надявам някой ден да срещна всички животинки които съм изгубила и предстои да изгубя тъй като това е неизбежно да се срещенем пак и наистина сме завинаги заедно icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Май 31, 2009 7:10 pm
от love PET
Моето морско свинче почина на 9 месеца точно icon_bawling icon_bawling icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Май 31, 2009 8:10 pm
от niichety
Мостът на дъгата..прекрасно място!Надявам се и Анди, моето кученце да си живее спокойно там icon_bawling И Невичка същоо :ajaaski: Страшно много ми липсват и дваматаа [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] Дано наистина вички наши омашни любимци да почиват в мир там :ab:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пон Юни 01, 2009 3:49 pm
от zver4eto_kari
Къде ли е сега моят Алтайчо(НОК)....някаде вън на студено,под дъжда...,но се надявам да е там горе на небето...да се е запознал с Муси(зайчето ми) и Фани(НОК),Джеси(Белгийска овчарка) и Гуся(някаква порода),Рекси(НОК) и Тортила(костенурката ми) както и най-голямиями любимец Джери(бултериер) icon_bawling Ок колко искам да се върнат...да върна времето назад и да не бях пращала Алайчо на вилата....да не бях водилазаека си с мен на село....да не баха отровили Фани и Рекси...да не беше избягала Джеси....да не беше получил Джери слънчев удар....Почивайте в мир icon_bawling icon_bawling icon_bawling Никога няма да визабравя icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Юли 01, 2009 7:41 pm
от mishletomoni
Бях малка аз,
а Ти се грижеше за мен,
но те няма от онзи час,
от онзи ден
да бъдеш ти близо до мен.

Да знаеш-ти ще бъдеш с нас
във всеки час,
мой мил Фреди.

Ще бъдеш в спопените ни
за вечни години,
за вечни времена,
в нашите сърца!

Ти ще бъдеш мой герой завинаги
и никой няма да може да те замести
...завинаги в спомените ни ще бъдеш ти
мой Фреди!


Нека запазим минута мълчание за немската ни овчарка-Фреди! icon_bawling icon_bawling icon_bawling icon_bawling [smile020.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Юли 22, 2009 3:42 pm
от inka09
трябва да направим нещо за тези любимци

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Юли 22, 2009 3:45 pm
от inka09
трябва да направим нещо за тези любимци

Не прикачайте снимки, които ги има вече в интернет.
Няма да Ви предупреждаваме по сто пъти.
Модератор

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Юли 22, 2009 3:50 pm
от inka09
хайде да направим нещо не зареди нас,а зареди нашите животни [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Сря Юли 22, 2009 4:01 pm
от meri
inka09,тук пишем за починали животни,какво общо има снимката?

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пон Юли 27, 2009 8:13 pm
от AdincetO
Днес почина едното ми папагалче - Баба Кики, беше на 13 години и половина, умря от старост. Нека почива в мир icon_bawling Аз знам, че винаги ще бъде с мен и винаги ще ме топлят спомените с нея :bs:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Вто Юли 28, 2009 5:27 pm
от Чехълче
Мери, както повечето от темите ти, и тази е разтърсваща и много повлияваща. Разплаках се, мислейки си, че наистина един ден е възможно, ако Бог се смили над мен, да бъда отново с моята любима Кучана, както я наричах галено. Точно както си го представях и както го обяснявах на мъжа ми, чието куче почина миналата седмица - всички животинки си играят заедно и ни чакат.

Кони, винаги, където и да съм, ти си с мен. Често те сънувам как се търкаляше върху камъче, играейки си с него. Издаваше един такъв леко грухтяш звук, когато успяваше да почешеш гръбчето си еърху камъчето. После ми го носеше, за да ти го хвърля и пак да си играеш. Накрая те изненадвах приятно, вадейки си го от джоба в къщи след разходка и така играта ти продължаваше. Обичам те така, както не съм обичала никого и нищо и никога не съм и няма и да те заместя с нищо и никого.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Вто Юли 28, 2009 5:36 pm
от meri
AdincetO ,съжалявам за папагалчето [mood_feelings_hurt.gif] ,нека почива в мир ,а ти продължавай да го обичаш,то пак ще бъде до теб,но по друг начин. [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пон Окт 12, 2009 5:23 pm
от gerundelka
Моят ЕксПи е минал за съвсем малко по моста на на дъгата и сега вероятно е в рая при моя баща [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пон Окт 12, 2009 5:57 pm
от meri
И аз се надявам моя Бари да е при майка ми,толкова се обичаха. [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пон Окт 12, 2009 8:09 pm
от ИНА
И каза моя мъж,че мога да си взема куче,но да е мъжко и голямо.И така у нас дойде колито-Бари.Живя 11години,беше болен накрая и си отиде кротко и достойно.Отиде на хубавото място-моста на дъгата и ме чака.Много го обичахме и той обичаше всички и беше безкрайно добър.Да почива в мир и спокойствие.

Изображение

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Вто Окт 13, 2009 2:06 pm
от gerundelka
На нашето малко рижаво ангелче ЕксПи

Отиде си мой малък ЕксПи
изстинаха твоите лапи
мъркането ти нечуваме вече
защото си така далече.

Отиде си мое мило момче
утихна твоето гласче
очите ти потънаха в мрак
огасна светлината в тях.

В нас е някак пусто
едно болезнено чувство
и една дълбока рана
напомнят ни че теб те няма.

Боли ни - много ни боли
за туй че си отиде ти
но знаем че където и да си
наше англече сега си ти...

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Вто Окт 13, 2009 7:20 pm
от Reese
Офтопик:
vikito40491 написа:icon_bawling icon_bawling :ba: :ak: :bh: :cry:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Вто Окт 13, 2009 7:24 pm
от Reese
Явно сега Марми (котето ми ) е там нямам негови снимки защото си отиде преди дори да съм го снимала :ak: :ak: :ak: :ak: :bh:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Май 27, 2010 10:53 pm
от _KaTeNcEtO_
Как сте милички?Ета,Дъни,Тери?2 години минаха от раздялата ми в вас.Нали не си мислите,че съм ви забравила?Аз знам,че сте под моста на дъгата.Чакайте ме.Мили мой,мишлета. :ba:

Тук искам да дам последна почит на всички бездомници,починали от човешкото безхаберие.Почивайте в мир.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пон Авг 16, 2010 4:26 pm
от gogsito123
Нека Тери,старото ми куче,почива в мир и се надявам да е там, където няма болка и страдание, а само щастие - моста на дъгата.Почивай в мир Тери icon_bawling Както и ти Бони,старото ми хастерче.Споменът за вас ще е вечен [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Окт 30, 2010 7:25 pm
от slipknot_1996
Без да искаме сгазихме едно черно коте с колата,много ми е гадно дано почива в мир,не искахме. [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling icon_bawling icon_bawling [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Окт 30, 2010 8:09 pm
от Maritoo6
Бени (кокер шпаниол) почивай в мир.Обичам те....Никога няма да те забравя.Няма да забравя как си играехме и как ти правеше бели и се криеше под масата.Аз искам да се съберем отново,да те гушна,но неможе.Ти сега ме чакаш под Моста на Дъгата и аз ти обещавам,че отново ще се съберем icon_bawling [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Ное 07, 2010 7:13 pm
от tonci
Моите съболезнования за всички стопани, чиито животни са починали.
Мики, ще те пазя в сърцето ти. Дано никога не те забравя и моите приятели, с които си прекарал много време не те забравят. Дано завинаги останеш в сърцата ни!!! :ajaaski: icon_bawling [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Ное 07, 2010 7:14 pm
от tonci
Т.е. сърцето ми, извинете.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Ное 07, 2010 7:35 pm
от slipknot_1996
Сбогом Сивчо ти беше добро хамстерче няма да те забравя! icon_bawling [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling :ba:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Ное 07, 2010 7:37 pm
от zoomaniak
Днес едно от Китайчетата умря [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Ное 07, 2010 8:55 pm
от selgomez97
[mood_feelings_hurt.gif] Ох, че лошо...
icon_bawling Зоо, съжелявам за мишлето.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Ное 07, 2010 8:57 pm
от Brutal_Barbie
zoomaniak написа:Днес едно от Китайчетата умря [mood_feelings_hurt.gif]



..и второто ли [mood_feelings_hurt.gif] Съжалявам.. всеки има такива моменти :ac:
Офтопик:
днеска много лоши новини има.. [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пон Ное 08, 2010 2:20 pm
от archy
Съжалявам... [mood_feelings_hurt.gif]
За жалост и аз съм се разделяла с много животинки... Помня първото си животинче- хамстерче. една вечер го намерих неподвижно в клетката му. Бях на 6-7 години някъде... НЕ помня какво ми казаха нашите, но някак не разбирах, че си е отишъл... После помня как почина една от финките, които гледахме... Тогава да съм била трети клас... Съседи бяха намерили сухоземна костенурка... След това трябваше да се разделя с първото кученце, което успях да обикна... Вярно, че я гледахме навън, но тя ми показа какво е да имаш четириного приятелче, дасе грижиш за живо същество, да прекарвате време заедно... Живееше в печатницата на баща ми. Зимата спеше вътре, а през деня ходеше и навън. Грижехме се за нея. Не знам какво стана с нея... Родителите ми не ми казаха... Споменаха, че е изчезнала с друго куче, но аз знам, че не е така. Даже още си пазя покана за рожденият ми ден, а снимката на поканата е на мен и нея. Името и беше Елиза. Като се замисля винаги сме имали животни наоколо. Винаги са ме учили да се отнасям добре с животните. Сега като се сетя как я разхождах с едно коланче и как тя скачаше върху мен и се опитваше да ме оближе... :ba: [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Ное 28, 2010 1:25 pm
от gogsito123
Много е гадно, когато човек свикне с едно животинче, то изведнъж да си отиде icon_bawling . Сега се сещам за Тери, моето кученце - много си играех с нея,. когато завалеше сняг бягахме в парка, който вече го няма, вече няма и какво да поддържа споменът ми за Тери жив - всичко, от този парк, стана частно, а това което не е частно е просто буреняк, но сега това е друга тема.Сещам се за първото ми коте - Рамбо, много обичливо,винаги си играехме заедно.След това дойдеха и хамстерите ми:Първите не си ги спомянм много добре, защото тогава бях едва на 8.След което дойде Бони - много готино хамстерче, което за жалост си отиде от старост.После беше Бени - хмастерчето, което истински ме веселеше, и ме караше да забравя проблемите си, докато прекарвах свободното си време с нея.Но и тя за жалост си отиде в края на лятото.После беше и ДжуДжи, първият ми мини хамстер.Беше много готин, но то също си отиде.И последен умря и джербилът ми ДжерБи.Сега съм само с Рамбо II-ри, малко котенце и Мимка - новото ми хамстерче.Да не забравяме и кучето - Джина.
Обичам ви всичките, който вече сте там, под моста на дъгата.Почивайте в мир и дано един ден се срещнем отново icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Ное 28, 2010 1:35 pm
от tonci
Какво ли прави Мики на вечната поляна? [mood_feelings_hurt.gif] :ajaaski: icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Дек 02, 2010 5:21 pm
от nikol_verogva
tonci написа:Какво ли прави Мики на вечната поляна? [mood_feelings_hurt.gif] :ajaaski: icon_bawling

Бяга на воля , яде сенце и те очаква :ba:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Дек 02, 2010 8:34 pm
от top4o
icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Фев 13, 2011 2:31 pm
от hamsterchee
Пъфи сега е там и ме чака, когато пак ще играем както преди :ba: :ba:

В памет на всички наши любими животинки които сме загубили

МнениеПубликувано на: Сря Мар 30, 2011 5:18 pm
от bruja_68
Джили хуч.jpg

Re: В памет на всички наши любими животинки които сме загуби

МнениеПубликувано на: Сря Мар 30, 2011 6:09 pm
от gabrielabonbon
Съжалявам за животинките ви. [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling Щях да заплача докато четох написаното. icon_bawling :ak:

Re: В памет на всички наши любими животинки които сме загуби

МнениеПубликувано на: Сря Мар 30, 2011 6:11 pm
от Misho
[mood_feelings_hurt.gif] Съжелявам.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Мар 31, 2011 1:33 pm
от love.music
Аз също много съжалявам! icon_bawling Само веднъж изпитах такова ужасно чувство. Това беше за първата ми рибка. Като я видях умпяла веднага се разплаках и слезнах и я зарових в градинката пред блока ни. Аз сега имам моята Джанеса. Но никога не ми се иска да идва денят в който нея ще я няма icon_bawling . Затова винаги искам да съм близо до нея, защото знам, че когато дойде времето ще ме мъчи един въпрос.... ЗАЩО НЕ ПРЕКАРВАХ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ С НЕЯ ???

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Мар 31, 2011 1:47 pm
от gabrielabonbon
И аз така Габи,и аз така. [mood_feelings_hurt.gif] По едно време не исках куче,защото знаех,че ще умре и,че ще ми е много гадно. icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Мар 31, 2011 2:49 pm
от rinusha
Вчера си отиде любимото ми папагалче,не осъзнавах колко съм я обичала и колко съм се привързала към нея [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Мар 31, 2011 3:00 pm
от gabrielabonbon
Съжалявам. [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Мар 31, 2011 3:05 pm
от Misho
Съжелявам. [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Мар 31, 2011 4:04 pm
от selgomez97
rinusha написа:Вчера си отиде любимото ми папагалче,не осъзнавах колко съм я обичала и колко съм се привързала към нея [mood_feelings_hurt.gif]

Моите съболезнования... [mood_feelings_hurt.gif] :ba:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Апр 10, 2011 9:04 am
от love.music
Много съжалявам!

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Апр 10, 2011 3:05 pm
от пухенцето
Съжалявам! [mood_feelings_hurt.gif]
И аз знам какво е да загубиш животинчето си.. Преди време си взехме две хамстерчета. Едното почина 2-3 месеца след като ги взехме. Беше ми много мъчно Другото си отиде от старост ( поне така си мисля). Беше някъде на 3год. Толкова много се разстроих... :ajaaski: Страшно много ми е мъчно за кучето ми (пинчер), което изгубих преди година, две icon_bawling :ba: Имах го още от както бях на 1год. Почина малко след като е бил блъснат НАРОЧНО от кола! :bu: icon_bawling Страшно много съжалявам, че не бях до него в този момент.., но тогава той беше на село и нямаше как да отида до там. [smile3537.gif] [mood_feelings_hurt.gif] Много ми липсва! icon_bawling [mood_feelings_hurt.gif] Никога няма да ги забравя! Почивайте в мир! [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Апр 10, 2011 4:33 pm
от gabrielabonbon
Много съжалявам icon_bawling :ba: [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Апр 10, 2011 4:39 pm
от Misho
[mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Апр 30, 2011 5:41 pm
от Бела
icon_bawling имах котенце:Кашмир(не помня защо го кръстих така) изклюбително много го обичах!Той живееше на двора.Един ден се наложи да замина за малко на село и го оставих.След седмица когато се върнах съседката ми съобщи по най-ужасния начин:Съжалявам твоето коте го блъсна кола....-плаках като дете.За да ме успокои и да се почувствам по-добре баща ми ми взе ново котенце:Въгленче.Много го обичах то също живееше на двора.Въгленче много ми напомняше за Кашмир.Един ден го гушках навън и изведнъж той стана от мен и изтърча след едно листо на улицата.Една кола се беше засилила и го блъсна,а аз стоях там и гледах без да мога да помогна.Виках:СПРЕТЕ КОТЕТО МИ Е ТАМ!ВЪГЛЕНЧЕ ЕЛА! Но нищо....Откакто те починаха си обещах да НЕ гледам повече котета на двора.Те много ми липсват!Дано са в рая.

ПОЧИВАЙТЕ В МИР:ВЪГЛЕНЧЕ,КАШМИР ЩЕ ВИ ПОМНЯ ДО САМИЯ КРАЙ.... :ba: :ba: :ba:
сега пиша това и плача защото много ги обичах.... icon_bawling icon_bawling icon_bawling icon_bawling icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Юни 24, 2011 7:14 am
от Magnolia
Тя си отиде на 22.06.2011. Красивата ми, умна и вярна БиДжей. Най-страхотното куче на света и много, много обичано. Четири дни бавно животът я напускаше, а тя ни гледаше с любов и без капчица страх, или укор. Моят герой беше тя, защото аз мълчах и страдах и бях затиснала болката от очакваното дълбоко в душата си. Нямах силата дори да бъда слаба в тези четири ужасно тъжни дни. Просто мълчах…….

Помня когато стана НАШЕТО КУЧЕ преди четиринадесет години. Собственичката на майка й ни се обади да идем да си я вземем вече, защото на слънчевата й тераса вилнееха девет здрави и жизнени ротвайлерчета. :ab:
С трепет я поех в ръцете си тогава, прегърнах я и душата ми примря. Беше уникален момент, пълен и истински. В себе си й обещах да я обичам и да й бъда вярна така, както вярна щеше да ми бъде тя.
Дни наред я носех на ръце, защото беше прекалено малка, само на 29 дни като я взехме, и седеше някак неустойчиво на крачетата си. :ab: Малко кученце, бебе, гушкащо се в прегръдките ми. :ba:
Говорех й някакви мили неща а тя ме гледаше с невинните си очи и от време на време ме близваше по лицето . :ab:

После БиДжей порасна и стана умно, красиво и любящо куче. Тя първа посрещна вкъщи малкият ми син, когато ни изписаха от родилната клиника. Влязохме с бебето, тя се втурна към мен развяла уши и направила физиономия все едно се усмихва. Приведох се леко и я гушнах с едната си тъка, с другата й подадох да подуши бебето. Милата ми вярна душичка, внимателно се приближи и се „запозна” с новия член на семейството. После любопитно ни съпроводи до спалнята. :ab:

А после бебето седеше в кошарката и хвърляше недоядената си бисквита на кучката. :ab: Когато яхна проходилката, продължи да хвърля бисквити и на кучето. Хапва малко, после се устремява км БиДжей и хвърля парчето бисквитка. А тя, както можете да предположите, се навърташе постоянно около него. :ab:

После той поотрасна, взехме си и котарак. БиДжей го прие, поредния нов член на семейството. :ab: Пиеха вода от една купа и се гушкаха на една постелка. :ab: Тя отучи котето да се катери по масата и шкафовете в кухнята. Като го чуеше, че скача върху тях, изтичваше в кухнята и започваше да лае, а той гузно се измъкваше нанякъде. :ab:

В годините пътуваше с нас навсякъде. Беше пълноправен член на семейството ни състоящо се от мама, татко, две момчета, БиДжей и котарака. Казвах й „момичето на мама”, докато я гушках и чешех по корема, а тя се размазваше от кеф. :ab: :ba:
Умно, любящо, силно и красиво същество. Толкова много спомени имам с нея, това е голяма утеха за мен сега.
Погребахме я в двора, под едно голямо ясеново дърво. Мълчаливо копаехме, грижливо махахме с ръце дори най-малката бучица пръст от последното й ложе. Беше почти магичен ритуал, беше преклонение и уважение към нейните толкова благородни качества. После я положихме и тогава заплаках… галех меката й козина, знаейки, че за последен път я докосвам. Плачех тихо и безмълвно, само сълзите ме заслепяваха.

Знам, че един ден пак ще сме заедно, защото душите, които са се обичали се събират отвъд. Тя ще ме чака там, някъде. Моята умна, вярна, красива и силна БиДжей. :ba:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Юни 24, 2011 7:48 am
от Бела
Много красивоо! [mood_feelings_hurt.gif] Тя е била страхотно куче! [mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] Много съжалявам за БиДжей! icon_bawling icon_bawling Със сигурност е на по-добро място!Имате трогателна история!Истинска любов между човек и животно! icon_bawling icon_bawling Много съжалявам за нея! [mood_feelings_hurt.gif] icon_bawling :ajaaski: icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Юли 28, 2011 8:56 pm
от The Gabka
Първото мнение от meri буквално ме разплака.Какво ли прави там сега Сара.О, колко ми липсва.Извинете отново се разплаках просто много бързо се привързвам и нямате представа какво ми става когато домашен любимец умре

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Авг 07, 2011 12:59 am
от viki-Ivanova1
Наскоро си отиде моето морско свинче Аби много я обичах и още я обичам много животни съм губила и много страдах.Преди моето зайче Пухи ми роди едно зайче но не го хранеше аз се грижих за него то оцеля само ден когато почина ми беше толкова мъчно сякаш съм била с него не ден ами век и от тогава разбрах че можеш да познаваш нещо само 1 час и когато умре пак да страдаш за него и сега искам се сбогувам с Пухи Любчо Боби Цвете Аби само Аби почина на скоро но и за другите още страдам мога да кажа само това

Не те те познавах аз добре
но щом видях те мъртво на земята
сърцето мое спря
погребах те със мъка и сълзи
и още помня как обичаше ме ти

в памет на всички животинки който съм загубила

Здравейте

МнениеПубликувано на: Чет Ное 03, 2011 2:30 pm
от petq ivanova
Аз съм една жена наскоро загубила своя домашен любимец. Имах котарак с който прекарах 16 години от своя живот. Много ми липсва и го обичам искам да дам едно предложение искам да се направи едно гробище за домашните ни любимци мисля, че те заслужават да почиват в мир. Та нали стават част от семейството ни.Ако има хора които ме подкрепят нека пишат. Да направим нещо добро. Нека има такова място те го заслужават!

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Чет Ное 03, 2011 7:23 pm
от top4o
Има такива гробища. Лично аз не ги одобрявам.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Ное 05, 2011 7:56 pm
от petq ivanova
а по добре ли е да ги горят?

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Ное 05, 2011 8:01 pm
от Damn You
Защо трябва да ги горим,само не разбирам?

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Ное 05, 2011 8:26 pm
от top4o
Аз не разбирам кой ги гори. Ако толкова държите погребвайте ги в тези гробища. Аз не бих го направила, нищо повече. Спирам да коментирам тази тема. Мисля, че всеки погребва животните си, не знам някой да ги гори.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Ное 05, 2011 8:58 pm
от Damn You
Аз също не съм чувала за изгаряне, но хора каквито искаш и колкото искаш. Колкото до тези гробища не виждам някакъв смисъл да се правят. Първо, ако ще го правите, ще ви трябва пространство - не вярвам да се съгласят да се направи на общинска земя, за това ще трябва лична собственост. Второ кой ще се занимава с документация и покупка на имот...Тоест, както top4o каза всеки погребва животните си и...Просто няма смисъл, но това е изцяло мое мнение.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Ное 05, 2011 9:50 pm
от gabrielabonbon
Офтопик:
До блока ми има един парк (води се Ловния) и там има нещо като кучешко гробище с надгробни плочи и т.н. Има бая хора, които си погребват кучетата там.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Ное 05, 2011 9:58 pm
от Akeli
Не знам защо на някого ще му притрябват тези гробища, като ние българите не пазим и не мисля че някой ще идва да подържа гробището и ще бъде ограбено. [mood_feelings_hurt.gif] АЗ лично си имам място в двора където съм погребала двете си скачащи мишки Мегуми и Нацуно. Да почиват в мир тези малки невини същества [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Ное 05, 2011 10:05 pm
от Damn You
Офтопик:
Akeli написа:Не знам защо на някого ще му притрябват тези гробища, като ние българите не пазим и не мисля че някой ще идва да подържа гробището и ще бъде ограбено.[mood_feelings_hurt.gif]


То няма какво толкова да се ограби, а хората, които са погребали там животинката си, ще поддържат мястото и гробовете. Това, обаче не пречи на някой младеж да се покаже...в резултат на другата сутрин да намерите надгробните плочи надраскани с графити или изпочупени. Другият вариант е някоя злобна лелка без хоби (това е само пример) да повдигне въпроса, че това гробище е в парка, а именно на общинска земя. И все пак остават няколко процента това ,сакрално за някои хора, местенце да остане непокътнато.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Ное 05, 2011 10:14 pm
от Akeli
Офтопик:
да права си :ay:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Ное 06, 2011 7:47 am
от meri
Някой хора си кремират животните и в това няма нищо лошо.
Също така гробища за домашни любимци е много хубаво да има,не да се чуди човек къде да си погребе животното,ако няма къде.
Има фирми,които предлагат такива услуги,но са скъпи.
Не виждам какво толкова лошо има в гробища за домашни любимци,аз съм ЗА.
Какво толкова ще ограбват?

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Фев 26, 2012 10:36 pm
от Akeli
Навършват се няколко месеца от както ги няма Мегуми, Нацуно, мама Хамстерка, Хамчо, а и много години от както си отиде първото ми кученце.
Няма да забравя Мегуми и Нацуно колко любов ми даряваха, как мама Хамстерка и Хамчо ме обичаха без край , и как един ден отрих едно скимтящо почти на едни месец кученце изхвърлено без да му пука на някой, порасна и си живя дълго и щастливо, нищо, че ходихме по доктори заради неговите болести :ba: Но аз си ги обичам и те ме чакат и аз ще ида при тях :ba: Макар и да не помня Сара са ми разказвани колко обичано куче е била, ловното куче в семейството, но и тя си отиде заради глупавите отрови... [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Нед Фев 26, 2012 10:48 pm
от Bunninny
На 29фев. се навършват 20 дни от както моето бебе зайче си замина за райската страна.Дано да е щастливо там,да не го боли,да се чувства добре,да не страда,да не тъгува.Аз ще дойда един ден мъник.

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Апр 20, 2012 10:16 pm
от rosko
Станаха 5 месеца и 11 дни от както го няма моя сладур Макс ,дано е много щастлив там където е ,знам че след време ще се срещнем отново . [mood_feelings_hurt.gif] :ac:

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Вто Юни 26, 2012 6:41 pm
от Anett
meri, това което си написала е прекрасно! Дано го има това място, дано ни чакат там под моста на дъгата, на зелени поляни, където отново да бъдем заедно някой ден! Когато умре любимото същество, умира част от сърцето ни, може би след време отново ще се почувстваме цели, истински и щастливи.Някой ден...

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Пет Авг 24, 2012 7:40 pm
от marieta03
винаги ще те помня Цезар ти беше най-добрия хамстер icon_bawling icon_bawling

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Авг 25, 2012 7:56 am
от berkitom
Навършват се 3 години откакто ми умря кученцето Рекс [mood_feelings_hurt.gif]

Re: Моста на дъгата

МнениеПубликувано на: Съб Авг 25, 2012 12:34 pm
от meri
berkitom написа:Навършват се 3 години откакто ми умря кученцето Рекс [mood_feelings_hurt.gif]

Спомняй си хубавите мигове и не тъгувай.