Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Сря Юли 30, 2008 12:15 am

Здравейте,

Искам да изразя огромното си възмущение от некомпетентността на всички ветеринарни клиники в София и по-точно за ветеринарните клиники - Син Кръст, Амивет, 101 любимци. За останалите просто не остана живот на моя прекрасен ротвайлер Макс, но от това което видях за последните два месеца съм убеден в липсата на какъвто и да е професионализъм и при другите. За съжаление прекарах прекалено много време в тези клиники, за да успея да видя стереотипа при всички за извършване на лечение и липсата им на каквото и да е съчувствие към техните пациенти. От простите оплаквания и заболявания, та до "по-сложния" случай, който толкова затрудни "професионалните" ветеринарни лекари, пък били те и професори по ветеринарна медицина. Може би ще помислите, че просто съм афектиран от случката, но ще Ви кажа че дълго обмислях дали да пусна това мнение и вече мина достатъчно време от убийството, което извършиха всички описани по-долу лица в тази история, за да мога да разсъждавам трезво, а не емоционално.

Ето как започна всичко - на 01.06.2008 г. след обяд моето куче внезапно няколко часа след разходка и без видима причина започна да повръща многократно. До вечерта позвъних на д-р Борислав Георгиев от Син Кръст, като обясних симптомите и на другия ден отидох при тях. Лечението ни започна д-р Пейчиновски, като направиха кръвни изследвания, рентенова снимка - всички данни бяха в норма и на снимката нямаше изменения или видими чужди тела. Изписаха ни някакви антибиотици като инжекции. След два дни без подобрение се върнах при тях, след като още на следващия ден привечер се обадих, за да обясня, че няма подобрение и исках да отида спешно, но ме увериха, че мога да изчакам до следващия ден. И така отидох отново - този път за контрастна рентгенова снимка. Започнаха венозни антибиотици, H2 блокери, деган, системи. Всеки път питах за диагноза, но за съжаление такава не получих до края от всички клиники. Снимките бяха 3, не се забелязваше нищо нередно по тях според докторите. Тръгнахме си и продължихме да поставяме у дома изписаните ни инжекции. Имаше частично подобрение в поведението на кучето, повръщанията намаляха, но макар и през няколко дни така и не спряха до края. Обаждах се няколко пъти, д-р Пейчиновски ни посъветва, отново ходихме в Син Кръст взехме диетична храна и хапчета, които давах по-късно още 10 дни. След като минахме курса, започнахме да даваме само диетична храна и след това гранули на Роял канин, консерви кучешка храна. Тъй като повръщанията така и не отшумяха, а станаха периодични през няколко дни отново отидохме до Син Кръст - пак правиха изследвания, рентгенови снимки. Този път имаше леко повишени левкоцити - и по предложение на една от младите докторки, на която не запомних името направиха ехография на простатата, като диагностицираха леко увеличена простата - 5х5.5 см без изменения в структурата и препоръчаха кастрация. Записаха ми час за другия ден. Бях много учуден - попитах възможно ли е от това да има подобни симптоми? Отговориха ми, че било напълно възможно, дори е сигурно, че е от това. Тъй като кучето ми не е имало никога проблеми с уринирането и всичко, което да сочи проблеми с простатата се консултирах с друг ветернирен лекар, наш познат, който каза, че това абсолютно не може да бъде вярно и проблема е в стомашно-чревния тракт според него. За този близо месец кучето ми отслабна много - около 10 кг. Тежеше 39 кг, а накрая дори само 35 кг.

Прочетох тук във форума и търсих навсякъде положителни мнения за ветеринарни клиники, така попаднах на Амивет и проф. д-р Аминков. Помислих си - все пак човека е професор по ветеринарна медицина. Отидохме в неговата клиника в Красно село. Тъй като от начало не можах да се срещна с професора обясних всичките ни симптоми на двама млади лекари в клиниката - д-р Асен Атанасов и неговата колежка. Те бяха доста внимателни, направиха отново кръвни изследвания, прегледаха ни доста обстойно, преслушаха ни измериха температурата. Резултатът беше силно увеличени левкоцити. Казаха, че сме доста обезводнение и ни включиха системи. Използвам повода да благодаря на д-р Асен Атанасов - той е млад, но много внимателен и за съжаление беше единствения, който накрая ни каза поне едно "Съжалявам". Отново исках да знам вероятната диагноза - според тях това беше остър гастрит или дори язва, поискаха правените контрастни снимки, след като няколко дни отново ходихме на системи с антибиотици. Накрая се срещнахме и с професора , показахме снимките. Той ги видя и каза, че се съмнява за язва, но иска да се консултира с рентгенолог. Последния ден - 20.07.2008 г. отидохме и направихме нова контрастна снимка в клиника 101 любимци, за да се види дали няма промяна. Макс вече беше много зле, предишната вечер се пресвиваше с нещо като спазми на корема на интервали. Не беше ял от доста дни и тежеше само 35 кг. Доктора, който ни посрещна в 101 любимци още като ни видя побърза да каже "Да знаете, че аз каша на ротвайлер не давам!"!? И това ми било ветеринар? Така или иначе аз му дадох кашата, както и преди направих това в Син Кръст. Да, наистина кучето ми не обичаше ветеринарните лекари и макар на мен да даваше да правя всичко с него, тях ги ненавиждаше. Явно имало защо. Снимахме го, като наместването на масата и отношението на лекаря към животното не мога да опиша с думи - толкова съм отвратен! В крайна сметка с новата снимка се върнахме и зачакахме професор Аминков да се появи, като през това време отново ни включиха системи, установи се и че Макс има висока температура - 39.5, а после и 40 градуса температура. Опитаха да я понижат, но тъй като не се получи, при назначена операция за следващия ден останахме спешно да ни оперират веднага. Съмненията бяха за перфорирана язва.

Със съпругата ми ужасно обичаме Макс, имаме и две малки деца, а той ни беше като първото дете. Още там ни беше много трудно да се решим на операцията, попитахме дали можем да присъстваме - или поне аз, тъй като съм присъствал и на раждането на сина си, нямам страх от такива неща. Д-р Атанасов ме увери, че това е невъзможно, тъй като не съм медицински лице и обстановката е стерилна. Ами какво да кажа за това - стерилната обстановка се включваше в отделно помещение с отворена врата, наличието на мухи в помещението, липса на маски на лицата, а дори и никаква престилка за проф. Аминков - той оперира направи с дрехите, с които беше! За мен това е пълна липса на професионализъм! За наша радост операцията мина успешно - още след 20-ина минути една от младите асистентки излезе и ни показа една кръгла гума - открили я в червата на кучето, направила била перитонит и това се оказало причината за всичко. Не можах да повярвам - та нали всички изследвания, контрастни снимки трябваше да покажат точно дали няма глътнат чужд предмет?! Моя Макси винаги е обичал да си играе с топки и играчки, но никога не е гълтал подобни предмети. Учудихме се много с моята съпруга, но след като кучето излезе от операционната и ни казаха, че всичко е наред, дори че ще се възстанови много бързо, ужасно се зарадвахме. Попитах за снимките - как така не се е видял този предмет - всички повдигаха рамене. Тук е второто нещо, което според мен въобще не беше редно - след такава операция да транспортираме веднага кучето ни у дома - без лекарски надзор. Но тъй като ни увериха, че всичко ще бъде наред и че е добре, че сме направили операцията веднага, ние се поуспокоихме и взехме Макс у дома. За съжаление той почина 3 часа след операцията. Просто издъхна вкъщи, така и не успя да се събуди от упойката. Плакахме много, позвъних и на професор Аминков, който хладно ми каза - явно не е издържало сърцето му - инфаркт. Дори едно "съжалявам" не каза. Да възможно е да е било късно, осъзнавам това, както и това, че благодарение на подписаната декларация преди операцията не мога да имам никакви претенции към докторите. Все пак живеем в България, хора умират от лекарски грешки, а няма осъдени лекари, какво остава за кучетата. Няколко минути след като кучето почина от устата му изтече тъмно-кафява течност, а на следващия ден и кръв. Това заедно и с увереността на всички след операцията остави в нас съмненията, че вероятно самата операция не е била успешна, че не са изчистили добре натрупаните от запушването отрови, но уви никога няма да разберем това!

Какви изводи успях да си направя - след похарчени повече от 2000 лв за моето куче не попаднах на нито един ветеринарен лекар професионалист, с добра възможност за извършване на диагностика - та на две от снимките дори ние с моята съпруга различаваме кръглата погълната гума!? За съжаление много късно. Как се лекуват в България животните - почти винаги с антибиотици и без никакво съчувствие. Имайте предвид тази горчива история и всички симптоми, за да успеете да спасите вашето куче!

В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше повече от себе си!
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот zoomaniak » Сря Юли 30, 2008 12:43 am

Утре пак ще ти прочета историята.
Живеем в България побратиме - в каменната ера.
Ако това беше човек а не ротвайлер щеше да е всичко различно.
Ама какво е едно куче...едно животно. Като тръгнеш от стопаните дето не им пука какво купуват, само и само да прилича на дадена порода и стигнеш до стопаните дето не знаят какво развъждат - само и само да вземат 500лв и т н....и стигнеш до докторите дето си мислят че всички са балъци... - разбираш ли, никой не е взискателен. На никой не му пука - никой не е знаещ и информиран.

Само споделям с теб БГ трагедията.
Как да се развиеме като стопаните - крайните ползватели на вет-докторските услуги са некви доверчиви балъци. Как.

Всичко е война на неинформираните...купуваш животно а не знаеш кой ще му е лекаря...не искаш касови бележки - операционни листове и т н....не вдигаш скандали; не биеш никой. Умира животното - купува се друго за 100-300лв от други балъци.

Споделяйки с тебе искам всички да знаят че никой не вижда навързаността на всичко.

Хората почнаха сами да си ваксинират и лекуват животните - тъпотия.

Не знам какво да кажа...преди 1 ден моето куче - далматинец 35-37кг - като питбул е мускулест се отскубна и нападна Ягтериер - едвам ги разтървах - имам нахапана длан като месо е - ..... скочих с тяло върху моя да го откъсна от териера преди да го преглътне...паднах - едвам не се потроших и не мога да спра да мисля дали е добре териера.......

Днес цял ден само лежим...всичко ме боли - ама и далматинеца го боли....

Няма значение...

Болката е част от живота ни - в света на хората - болката е само върху животните.......

Докторите са под всякаква критика...и 99% от стопаните?
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Nadq&Karma » Сря Юли 30, 2008 12:47 am

Нека почива в мир. Разбирам ви напълно. Преживяла съм го.

Но Амивет и Син кръст са едни от клиниките с най-добри отзиви. Досега четох тема, в която възхваляват Амивет. Монетата винаги има две страни.
Изображение
Представете си само каква тишина щеше да настане,
ако хората говореха само това, което знаят.
Nadq&Karma
В ятото
 
Мнения: 287
Регистриран на: Съб Окт 06, 2007 5:03 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот zoomaniak » Сря Юли 30, 2008 12:52 am

Това с двете страни на монетата - кой го грее - кой трябва да се успокоява?

Ако от 100 животни в една клиника 20 са в рая и 80 са супер-дупер щастливи - това ли са добри резултати.

:ai:

Колкоа са загиналите хора на операционната маса при / в хуманната медицина и колко при вет-медицината?

Това "разбирам ви" - на кого ще донесе утеха...
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот zoomaniak » Сря Юли 30, 2008 12:57 am

Да възможно е да е било късно, осъзнавам това, както и това, че благодарение на подписаната декларация преди операцията не мога да имам никакви претенции към докторите.


Защо най-добрите лекуват всичко квото им влезе през вратата за пари - ама гледат да си вържат гащите с разни документи.

Защо има доктори които връщат пациенти - ако усетят че са животни "уморени от стопаните си" и не поемат риска да умира при тях животно.
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот zoomaniak » Сря Юли 30, 2008 1:03 am

Досега четох тема, в която възхваляват


Това пък е най-тъпото в цялата драма. Какво значи да възхваляват - някакъв БГ тъп навик да покажеш кой според теб е най-добрия и да подлъжеш още 50 балъци да си водят животните там - ама от 50 в рая са 30...

Винаги към докторското съсловие в БГ има изкривено огледало. От носенето на баници и печени пилета при хуманната медицина дооооо плащането на супер-дупер яки сметки без да се знае за какво се плаща и без да се изискват документи.

В хуманната медицина можеш да изискваш ценоразпис на всичко след дадена операция - а около животните не можеш.......

После едни възхваляват - щастливи от джакпота...
Други страдат.
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Сря Юли 30, 2008 1:04 am

Да, затова точно тези клиники ги избрахме и ние след много консултации и търсене. И има добри мнения за много различни клиники, но от собствен опит вече знам - добри са само за най-рутинните неща. За всичко различно няма добри ветеринарни услуги в България! Убеден съм в това! А ето това написано по-нагоре най-точно описва положението у нас:

"Живеем в България побратиме - в каменната ера."


А иначе и здравеопазването ни не е цъфнало и вързало - четох статистика за миналата година има 6815 души починали от лекарски грешки и нито един осъден лекар, близо 200 000 души лежали в болници с грешни диагнози! Така е у нас. И докато си мълчим - така ще бъде винаги!

Нека почива в мир кученцето ми, така се измъчи милия. А справедливост ще има за всички един ден!
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот zoomaniak » Сря Юли 30, 2008 1:10 am

добри са само за най-рутинните неща


Знаеш ли защо е така?

Страх ги е да вдигнат цените - да превърнат вет-медицината в сериозен бизнес - както е по света. Защо извън БГ е трудно да се гледат кучета - защото ИиИ вет-услугите са сериозни цени.

Когато оправят бизнеса си - вкарат техника - изградят система на работа и екипност ще усетят че са им клиенти само отговорни стопани.

После тука ми протестират срещу кастрацията - като ги резнат с 1000лв за едно цезарово сечение - пак ще си говориме.

Драмата е тотална? Никой не ми вярва че всичко е навързано....ако ваксините са по 5лв щяха всички да са щастливи. Ама не са 5лв и масово се продават неваксинирани жертви......

Всеки иска специалисти да има - ама ако може да са за 5лв...
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kitana » Сря Юли 30, 2008 1:14 am

Вашата история ме потресе...Много съжалявам за кучето Ви! Май нищо друго не мога да кажа...Освен-да внимаваме къде водим приятелите си кучета на лекар...И,да-всичко един ден се връща!!!
Fortuna fortes metuit, ignavos premit
Аватар
kitana
Пчела майка
 
Мнения: 1797
Регистриран на: Чет Фев 28, 2008 3:18 pm
Местоположение: на Зеления път към Стария Светльо,като всички други

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Nadq&Karma » Сря Юли 30, 2008 1:18 am

zoomaniak написа:
Това "разбирам ви" - на кого ще донесе утеха...

А какво искаш да възкреся кучето ли. Я се дръж малко.
Изображение
Представете си само каква тишина щеше да настане,
ако хората говореха само това, което знаят.
Nadq&Karma
В ятото
 
Мнения: 287
Регистриран на: Съб Окт 06, 2007 5:03 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Сря Юли 30, 2008 1:19 am

Да, прав си. Иначе аз тези 2000 лв, които така или иначе дадох бих ги умножил по произволен коефициент и пак бих ги дал, ако имаше на кой, само и само да ми излекуват кучето. Но уви у нас доктори няма - или има, ако приемем, че касапите са доктори.
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Nadq&Karma » Сря Юли 30, 2008 1:28 am

zoomaniak написа:
Досега четох тема, в която възхваляват


Това пък е най-тъпото в цялата драма. Какво значи да възхваляват - някакъв БГ тъп навик да покажеш кой според теб е най-добрия и да подлъжеш още 50 балъци да си водят животните там - ама от 50 в рая са 30...

Винаги към докторското съсловие в БГ има изкривено огледало. От носенето на баници и печени пилета при хуманната медицина дооооо плащането на супер-дупер яки сметки без да се знае за какво се плаща и без да се изискват документи.

В хуманната медицина можеш да изискваш ценоразпис на всичко след дадена операция - а около животните не можеш.......

После едни възхваляват - щастливи от джакпота...
Други страдат.

Бла бла бла. Говориш и нищо не казваш.
Изображение
Представете си само каква тишина щеше да настане,
ако хората говореха само това, което знаят.
Nadq&Karma
В ятото
 
Мнения: 287
Регистриран на: Съб Окт 06, 2007 5:03 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Сря Юли 30, 2008 11:38 am

Не е вярно, все още има добри лекари,които не са касапи, а лекуват--и то доста компетентно.Винаги зависи какъв е случая, какво точно е станало--в такъв момент е важно къде точно е и стопанина, защото неговото наблюдение също е много важно,за да може да обясни на лекаря ,ако е забелязал нещо нередно, не може човек познаващ си животните да не му направи впечатление нещо в поведението на животното,което е необичайно, навиците ,храненето, ред неща биха могли да бъдат от полза за лекаря.Да има и то много некадърни ,но не може винаги и за всякакви случаи да се обвиняват лекарите,трабва да се замислим--ние къде сме в този случай, да --доверяваме се да ни лекуват животните,но замисляме ли се ,че една погрешно дадена информация от нас може да е фатална за лечението--животните не могат да говорят и да кажат къде ги боли. Не може всички лекари да се слагат на едно място, да медицината не е на ниво--никой не го отрича, евтино е, но на много места пък имали пари -купили си апаратура и решили,че могат да лекуват, след като могат да правят изследвания, снимки и разни др, неща, да --ама не, защото не апаратите лекуват,те само помагат,ама не и винаги ,защото пък много често лекарите не умеят и да ги разтълкуват правилно, и оттам, ето ти неправилна диагноза и лечение.Малко са хората със знания и опит, не специализират, не учат, разчитат на любезност, но--това не лекува. Няма нищо лошо, в това да се препоръча някой лекар,защото така може да се помогне--да някога зависи от случая и на един помагат- на друг не, но това не значи, че пък лекаря не го е бивало ,има много обстоятелства водещи до това.Всичко е навързано, но и ние като стопани трябва да сме взискателни и към себе си,колко пъти не пазим животните си, случват им се разни неща, после трябва да ги лекуваме, не може винаги за всичко да обвиняваме някои, и да всички случаи без значение как са завършили си имат причина.Замисляме ли се ,че даже и за момента да е реагирано адекватно, не са се получили необратими последици от забавяне, не забелязване от наша страна, ненавременно реагиране от наша страна-----може да има много причини, някога перфектно извъшени манипулации и операции са направени по всички правила, но има и непредвидими неща като следопетаривни усложнения,фатални последици ,изразили се по- късно,много неща могат да доведат до фатален край, тогава няма виновни.Не всичко може да се предвиди и предоврати.Хората много често сами си лекуват животните---това не е нито редно,нито правилно, някога нещата така се усложняват, че вече никой не може да помогне , и не е заради това,че нямат вяра в лекарите--просто хората са си такива.Лекари ,които държат на реномето и името си лекуват както трябва, никога не допускат да се случи каквото и да било, а когато откажат случаи--мога да кажа ,че е правилно, защото и те не могат всичко да лекуват-има си специалисти и при тях,както в хуманната--търсим специалист за различни заболявания, не може да мислим, че щом откаже,значи не знае, някога е по- добре да ни препрати там,където биха могли да помогнат най- добре.Много може да се говори по въпроса, но не винаги лекарите имат вина------ние като стопани също, защото животните ни понякога са там, където не трябва да бъдат ,нито да правят неща без надзор --тогава кой да обвиняваме.Намесата навременнна, лечението адекватно---но животното умира и започват въпросите, първо трябва да се помисли защо се е стигнало до там, а когато заболяванията са внезапни или спешни-е тогава е различно.Затова ,когато някой ви препоръча лекар ,проверете го,проучете го, ако въпреки всичко след като се срещнете с него, нещо не ви хареса или не ви обясни всичко,сменете го,потърсете друг-------но не правете избора си от всичко,което сте прочели или чули,защото всичко,ама всичко и винаги зависи какъв е бил дадения случай, на едни помогнали, на други не и започваме да си вадим някакви изводи без да сме сигурни-----ЗАТОВА ЛИЧНИЯ КОНТАКТ С ЛЕКАРЯ Е НАЙ- ВАЖЕН,някога няма време за това и тогава може да стане фатално, но няма как да разберем,доверяваме се сляпо, но се предполага и друго, че човек ,когато има животни той се е погрижил да поразучи предварително къде какви лекари има, кои са добри, как работят, защото винаги може да му се наложи да му потрябват---някои хора ходят само за ваксини и това изчерпва посещението им при лекар, а профилактиките са много важни, периодичните прегледи, не може само да се ходи, когато възникне проблем.Не може да имаш животно, и да не знаеш нищо за медицината, когато се наложи нещо спешно се започва едно издирване на лекари, едно обикаляне по клиники, търсене----е за толкова години,откакто се гледа животното в къщата, няма ли си личен ветеринар,който познава състоянието му, запознат е с него, нямате ли му доверие,или е ходено само за ваксина и не се е взимало под внимание, че може да възникне нещо непредвидено,значи ако за толкова време този лекар не ви е харесал,защо не търсите друг, който е по- добър, а се чака момента,когато наистина нещата са извън контрол--някога и най- добрия не може да помогне тогава.За много неща трябва да се замислим и ние също трябва да се учим, интересуваме и да пазим животните си.За всичко говоря като общо понятие, не визирам никой конкретно в случая, но трябва добре да се мисли за всичко,щом човек има животно-значи предполага се,че е направил всичко възможно да му осигури най- доброто---от храната,до лечението.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот denica » Сря Юли 30, 2008 11:55 am

За докторите не ми се коментира - и аз съм преживявала подобно нещо - просто не искам да си го спомням ...
Разплака ме ... Искрено ти съчувствам ...
Аватар
denica
В стадото
 
Мнения: 63
Регистриран на: Пет Юни 22, 2007 1:12 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Сря Юли 30, 2008 2:07 pm

Ето какво каза и mommovet по случая:


"Мдаа, гумените и найлоновите предмети изключително трудно се виждат дори и на контрастна рентгенова снимка. Не давайте на животните играчки, които могат да преглътнат. Ако някое куче си накъса играчката на дребно по-добре я изхвърлете, не му оставяйте парчетата. При котките същото става с разни конци, въженца, панделки от букети, станиолчета от цигари..."



Затова внимавайте какво давате на любимците си за игра, понякога грешката може да бъде не само в лекаря, но и в стопанина ,не винаги обръщаме внимание с какво си играят, не винаги забелязваме какво лапат, не винаги всичко можем да следим----и тогава става белята, и като отидем на лекар да мислим, че е едно,а то да се окаже съвсем друго и поради незнание да объркаме и лекаря с неточна информация, а така няма да получим нито правилна диагноза, нито лечение, защото нещо останало неоткрито и нелекувано може да доведе до редица усложнения и проблеми за които даже и не подозираме и, когато се опитаме да реагираме е възможно да сме загубили време или вече да е станало твърде късно за помощ, и въпреки намесата на лекаря да е фатално и нищо да не може да се направи.В никакъв случай не защитавам лекарите, но не може винаги да обвиняваме само тях, защото понякога вина носим и ние като стопани--няма да коментирам кой какво може, един стопанин държащ на животното си винаги ще си намери начин да открие най- добрия лекар за него.Но живота ни поднася и редица изненади, много пъти има ситуации,когато и той може да сбърка, да не се справи и тогава се случват трагични неща , за съжаление никой и никога не е предпазен от подобно нещо.Много трябва да се внимава, затова нека и ние да се учим, да не сме съвсем неуки и невежи, за да знаем кога ни лъжат и манипулират(за пари особено), или ни предлагат ненужни процедури, винаги трябва да се интересуваме какво и защо искат да правят на животните ни, нужно ли е , а когато се налага операция, да се направят всички необходими изследвания ,доказващи, че това се налага , когато ни дават лекарства и инжекции да питаме и проверявме как биха им понесли, подходящи ли са за животни(много лекари дават човешки, а не винаги се съобразяват, че не са подходящи,или за продължителността на лечението), така че всичко трябва да се знае, имат ли странични ефекти, няма ли друг начин за излекуване,да не са прекалено остарели методите или медикаментите, абсолютно всички важни неща трябва да се знаят, тогава няма как и да ни излъжат.Вярно, няма как да знаем всичко, но поне елементарните неща можем да научим, сега има достъпна информация и ние просто сме длъжни да се учим, за да няма подобни случаи, защото е трагично и жалко в наше време да няма добре обучени и квалифицирани лекари и изискващи стопани. Винаги има някакви симтоми,нещо по което може да се познае ,че не всичко е наред, животните някога не се хранят, повръщат, имат температура, разстройство-----винаги има някакви симтоми и това трябва да ни показва, че не трябва да губим време ,а да търсим помощ,защото никога не се знае какво се е случило,има фатални заболявания, за които са важни и минутите, а не да се опитваме сами да ги лекуваме, да губим време и после --станало късно........тогава никой и с нищо не може да помогне.Но някога и навреме да реагираме, случва се пък лекарите да ни бавят с разни ненужни (оказва се в последствие) изследвания и прегледи, снимки, защото нито могат да поставят диагноза, нито да лекуват точно това ,което е предизвикало проблема ,някога лекуват ей така наизуст нещо несъществуващо,недоказано, пак става късно и резултата същия--фатален..... hsuh
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Сря Юли 30, 2008 3:11 pm

Само да уточня - тази гума никога не съм я давал за игра и винаги съм изхвърлял накъсаните топки и играчки. За съжаление смея да твърдя, че и по време на разходки кучето ми винаги е било пред очите ми, но явно точно фаталната гума не съм я видял.

Информацията, която съм давал на всички ветеринарни лекари и била дори по-подробна отколкото желаят да чуят. Само ще Ви кажа, че все още имам лист с написани от мен точни часове, когато кучето е повръщало, какво точно е повръщало и в какво количество. За съжаление това може да позвучи като оправдание, но не смятам, че е така. Смея да твърдя, че съм млад и умен мъж, както и съпругата ми. Прекарал съм прекалено много време в четене и опити за консултация каква може да бъде причината за такава рязка промяна в кучето, не съм щадял време и усилия да излизам от работа и да вися по цял ден във ветеринарните клиники търсейки решение на този най-важен за мен проблем в онези дни. Има много информация, която не съм написал, защото допълнително ще злепостави цитираните от мен имена. Някои смешни заключения, които дори няма да напиша. Това, което не срещнах обаче е по-важно - никъде няма никакво съчувствие и професионализъм, не зависимо дали това Ви харесва или не. Това са фактите, както е факт, че кучето ми беше подарък от моята леля за сватбата ми през 2000 г. Времето, което сме прекарали заедно в обучение, храната, витамините, възпитанието и всичко, което беше Макс не може да се оцени като стойност за мен, моето семейство и моите деца. Факт е, че това не значи абсолютно нищо и за всеки един от ветеринарните лекари, с които съм успял да се срещна.

Не съм написал историята от злоба или лоши чувства. Написах я в памет на невероятното същество до мен, моят Макс, който не заслужаваше подобна съдба. Нека всеки извлече поука от нея за себе си по собствен начин, защото скръбта която изпитваме не може да бъде облекчена нито с думи, нито с вещи.

Благодаря на всички Вас за отделеното време и съчувствие!
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Сря Юли 30, 2008 3:38 pm

Петър Маринов, напълно разбирам всичко,което казвате, нищо написано от мен не беше насочено лично срещу вас, само исках да обърна внимание на хората да внимават, но факт е, че някакъв предмет е имало, никой не го е открил и кучето е починало от усложненията.Всички сме загубили любимец, знаем какво е , но въпреки всичко мога да ви уверя, че все още има свестни лекари, които си вършат работата съвестно, а колкото за съчувствието--не чакайте такова, та това са лекари,не че нямат сърца, но те са претръпнали, професията им е такава, че не може да жалят всяко отишло си животно, с това някак се свиква,както при хората.Много е трудно да го проумее човек, но е така, а че някои са си безчувствени--така е.Аз лично също съм писала за кучето си с цел да помогна и да се извлече поука от историята му, не че е починало така,но няма значение--винаги човек има какво да научи .Скръбтта винаги ще ни съпътства , те винаги ще са в мислите и чувствата ни и няма никога да забравиме чудесните мигове прекарани заедно, съчувствам ви от все сърце ,и ако все пак имате други животни и искате има добри лекари, ще ви препоръчаме,когато намерите сили за това, не всички са такива.


Всички наши любимци са тук, а сега и Макс:

viewtopic.php?f=104&t=2456


ето какво отговори mommovet на въпроса ми за вашето куче:

"Конкретно в случая кучето най-вероятно е починало от DIC /дисеминирана вътресъдова коагулация/ или сепсис вследствие на перитонит, ако вече е имало перфорация на червата или комбинация от двете. Самото запушване на червата не води до увреждане на други органи, освен ако няма засягане на тяхното кръвообръщение или запушването не е точно на място където се влива каналчето на някоя от храносмилателните жлези. Вече при наличие на перфорация на червата или стомаха и перитонит са възможни всякакви варианти на засягане на други органи.
Има и редица други възможни усложнения, но те започват няколко дни след операцията."

viewtopic.php?f=55&t=1260&start=30
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот eli11 » Сря Юли 30, 2008 11:24 pm

Много съжалявам че е станало така, съчувствам Ви. Видях, че Макс е бил прекрасно куче нека да почива в мир. За жалост в България е така как може поне едно съжалявам да не кажат не си ли представят ако са на ваше място, но изглежда това не ги интересува.
....Everything is possible...
eli11
В стадото
 
Мнения: 62
Регистриран на: Чет Юли 17, 2008 12:37 am

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Galiadogs » Чет Юли 31, 2008 12:35 pm

В момента преживявам същото с едно от кученцата на Деизи.Дано след смяна на вета,направените снимки и изследвания да има резултат.Съчувствам Ви и се моля да не преживея Вашата болка.
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1581
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот denica » Чет Юли 31, 2008 1:48 pm

Galiadogs написа:В момента преживявам същото с едно от кученцата на Деизи.Дано след смяна на вета,направените снимки и изследвания да има резултат.Съчувствам Ви и се моля да не преживея Вашата болка.

0878612311 - Д-р Светла Кечеджиева - аз съм ИЗКЛЮЧИТЕЛНО доволна - и от професионализъм, и от отношение, и от съпричастност - препоръчвам ти я, най-малкото като второ мнение, и се надявам всичко да се оправи!
Аватар
denica
В стадото
 
Мнения: 63
Регистриран на: Пет Юни 22, 2007 1:12 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот silla » Съб Авг 02, 2008 1:15 pm

Моите искрени съболезнования Петър,
ти си прав - лекарите не взимат присърце проблемите на нашите любими същества кучета или хорав повечето случаи просто работят на конвейр - даже и парите не ги интересуват вече толкова. От както имам кучето си вече 2 години -на аватара може да го видите- постоянно го лекувам от някакъв кожен проблем и така и още не са го излекували компетентните лекари - днес го болеше зъбче , а дори не го погледнаха казаха ни ние да си го видим icon_bawling понякога си задавам въпроса защо изобщо да ходим по доктори и мъчим животните , ама.....
Бъди добър...отнасяй се благородно към природата !
silla
В ятото
 
Мнения: 108
Регистриран на: Пет Яну 11, 2008 1:44 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот dolittle » Нед Авг 10, 2008 2:07 pm

Моите съболезнования!
Относно ветеринарните лекари...какво да кажа, далеч сме от времето, когато ще има истински такива, не само месари с хартийка, на която пише, че са завършили нещо си. Не сме стигнали и до каменната ера мен ако питате! Когато може при ветеринар да си занесеш хамстера или бебето костенурче и той да не ти се изсмее, когато хвърчи за любимеца ти все едно е негов, тогава може да кажа, че се движим на някъде. На моята приятелка зайчето й се разболя и вета просто я отпрати, казвайки че нищо не може да направи "или ще умре, или ще се оправи!" :ai: Е, кажете това какво е-"ветеринарна медицина"?!?

Изходът май е ние да седнем с учебниците и да си ги лекуваме сами, то май едно и също ще дойде като резултат, че даже май ние ще постигнем по-добри, поне ще преценяваме всичко hsuh На къде вървим, на къде отиваме? Кога ще ги стигнем афганистанците!
http://AmeliaMarinova.mondozoo.com - ИГРА ЗА ЗООЛЮБИТЕЛИ! Да играем заедно!
Аватар
dolittle
В глутницата
 
Мнения: 427
Регистриран на: Сря Юни 18, 2008 9:50 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот mommovet » Нед Авг 10, 2008 10:54 pm

Не мислите ли, че не е редно да изказвате общо мнение за всички лекари въз основа на чуто мнение от трети човек? Все едно аз да кажа, че всички адвокати са нещастници, защото съм чула от приятел, че неговият не струва! Вие какво работите, моля? Това че по цял ден си бъркате в носа трябва ли да значи, че във вашата професия няма и кадърни хора? Или сте на принципа "като се знам що за архитект съм ме е страх да отида на доктор"?
Аватар
mommovet
Пчела майка
 
Мнения: 1652
Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 9:57 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот denica » Нед Авг 10, 2008 11:04 pm

mommovet написа:Не мислите ли, че не е редно да изказвате общо мнение за всички лекари въз основа на чуто мнение от трети човек? Все едно аз да кажа, че всички адвокати са нещастници, защото съм чула от приятел, че неговият не струва! Вие какво работите, моля? Това че по цял ден си бъркате в носа трябва ли да значи, че във вашата професия няма и кадърни хора? Или сте на принципа "като се знам що за архитект съм ме е страх да отида на доктор"?

Абсолютно съгласна съм!!! Във всяко поприще има и посредствени некадърници, има и великолепни специалисти!!!
Аз лично съм се сблъсквала с ветеринари идиоти, но също така и с истински професионалисти, които винаги споменавам с добро, и които препоръчвам винаги, когато се наложи!!!
Аватар
denica
В стадото
 
Мнения: 63
Регистриран на: Пет Юни 22, 2007 1:12 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот zoomaniak » Нед Авг 10, 2008 11:10 pm

mommovet написа:Не мислите ли, че не е редно да изказвате общо мнение за всички лекари въз основа на чуто мнение от трети човек? Все едно аз да кажа, че всички адвокати са нещастници, защото съм чула от приятел, че неговият не струва! Вие какво работите, моля? Това че по цял ден си бъркате в носа трябва ли да значи, че във вашата професия няма и кадърни хора? Или сте на принципа "като се знам що за архитект съм ме е страх да отида на доктор"?


Подкрепям smiley24 :ab:
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kokerka » Пон Авг 11, 2008 12:43 am

Крайно време е хората да престанат да слагат всичко под общ знаменател и да започнат да мислят локално - ти си некадърен - аут, ти си професионалист - давай напред. Във всички области.
Животните са По-добрите приятели на човека!
Аватар
kokerka
Пчела майка
 
Мнения: 1355
Регистриран на: Сря Яну 19, 2005 11:12 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Пон Авг 11, 2008 11:21 am

Разбира се, че не трябва да се обвиняват всички лекари, както се казва"всяко стадо си има мърша", но това не значи , че щом един е такъв --всички са еднакви.Никак не е коректно да се говори така, това, че на някой му се е случило подобно нещо, не винаги вината е в лекарите, има ред причини за една смърт и не винаги някой е виновен.Да не забравяме,че много пъти и самите стопани сами са си виновни, ето пример; самолекуват, изчакват да мине от само себе си, не обръщат внимание, примери много и после хоп--лекарите виновни.Трябва да търсим вина и в себе си --какви стопани сме ние, и правим ли всичко необходимо за да опазим любимците си от всякакви проблеми и нещастни случаи.Лекувайте си ги сами и после като се влошат и нищо не може да се направи----аааааа, лекаря виновен, не може да го излекува, некадърен бил, не се прави така, не може да се съди за даден човек само по конкретен случаи(неуспешен в лечението), ами не винаги може да се направи нещо и за жалост изхода е фатален.Аз да обвинявам ли лекарите си,че кучето ми умря в ръцете им, ако някои знае каква борба беше за спасяване на живот, как са направи и невъзможното за да живее--никога няма да се откажа от тях,нито пък ще ги упреквам за нещо, или ако на някой се случи същото да каже,че --ето некадърни са,няма да ходя повече там.Много сме интересни хората, само малко нещо да стане и веднага сме склонни да търсим вина в някои, без даже и да се замислим--няма какво повече да се направи и края е неизбежен.Нито медицината е всесилна, нито пък лекарите могат да възкресяват---така,че много трябва да се внимава какво се приказва и как се постъпва с даден човек, защото истината не винаги е такава, каквато изглежда в очите на стопанина, защото винаги и за всичко си има точно и ясно обяснение,както и причина за случилото се.Получават се често пъти неочаквани усложнения , това е жив организъм и не всичко може да се предвиди и предоврати. И сега какво да обвиним и стопанина в този случай, защото не видял, че кучето му изяло гума, влошило се, станало късно за каквото да е, въпреки,че лекарите са направили всичко по силите си,за да го спасят--виновен е стопанина тогава, защото не е опазил кучето си.Много често под влияние на емоциите си, ние сме слконни да изопачаваме или да представяме нещата не точно в истинската им светлина.А че има и лекари позорящи професията си, това се знае, както в хуманната ,така и във вет. медицината има некадърници--------но, това не значи ,че всички са такива, не е вярно, просто трябва ние като отговорни стопани да ги намерим и да се радваме на услугите им.Не лекарите--ние сме невежи в повечето случаи и много пъти елемнтарни неща не знаем, а това не е правилно, човек трябва да се учи ,а не да се остави сляпо на течението и каквото стане--после да търсим вина.Във всяка една професия има различни хора, едни са по- напреднали, други не са, но това си е до човека, не всеки намира смисъл в това да се учи, да напредва, постоянно да знае новостите, просто да е една крачка напред в развитието си, така е и в медицината-- не всички за жалост се квалифицират достатъчно и това е в ущърб както на нас, така и на животните ни. За да може да се работи качествено--трябва постоянно учение, знания ,опит--това се постига с много труд и желание.Не е важно кой къде работи---а как го прави! :ab:
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Боксер » Пон Авг 11, 2008 12:40 pm

Съболезнования за кучето, много съболезнования. За съжаление, когато кучето ти умира и виждаш как ветеринарите искат пари за това и онова, а резултат няма се афектираш страхотно. За съжаление също ветеринарната медицина е доста ограничена, повръща ли кучето- противоповръщащо, има ли инфекция- антибиотик, малко на сляпо се кара.
Проф. Аминков...... преди много години откриха на кучето ми дисплазия. Тогава той беше доцент все още и не съм предполагала, че ще срещна името му отново, но попаднах при него. Искаше да слага изкуствена става за незнам колко пари и то на малко куче- тя тогава беше на7-8 месеца. Четох много за дисплазията....и се отказах. Тя живя 10 години съвсем добре с този дефект и ако не знаех, че го има щях да имам сега кученце от нея. Но си спомням колко категорично ми казаха, че ще остане инвалид в един момент и т.н. Разни неща които те карат да правиш какво ли не и да плащаш и плащаш. После когато и откриха лимфосарком, не искам и да разказвам какво преживях. Те не са лоши специалисти, но ние искаме да видим отношение към нашето животно , специално отношение, не че е източник на средства и че не сме сами в мъката си. Това е основна част от професионализма.
Боксер
Животинче с въпрос
 
Мнения: 31
Регистриран на: Вто Апр 15, 2008 6:47 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Пон Авг 11, 2008 2:15 pm

Да ,трябва да има човешко отношение, съчувствие и не е казано,че някои лекари не го проявяват, други са малко по- сдържани, е има и такива на които не им пука, все пак е животно.......но какво от това, нас ни боли,мъчно ни е и съвсем нормално, след като животното е било член на семейството толкова години.Обаче не можем да изискваме кой знае какво--лекарите някак си са свикнали ,това е ежедневие за тях, а и не забравяйте, че те гледат на смъртта по друг начин.....не като стопани. А и не може за всяко едно животно да тъгуваш, след него идва друго,нуждаещо се от помощ, няма как само да се отдадеш на мъка по загубата--трябва да се бориш за друг живот .Така е в живота-----едни си отиват.....други идват, неизменен кръговрат.Не може и всеки един лекар-хуманен например, да плаче или съжалява за всеки опериран пациент, или отиващ си от живота, скръбтта си е право на близките.Нас ни дразни безчувствието, безразличието--------но ,да се замислим, ние ако бяхме на тяхно място така ли щяхме да постъпим --да скърбим за всички(едва ли щяхме да го правим). Една добра дума и съпричастност обаче не би ни навредила и някак човек се чувства малко или много облекчен ,че все пак някой го разбира и не е сам в мъката си, много хубаво ще бъде и някои лекари ако проявяваха малко повече съчувствие,но всичко в даден момент се превръща в рутина---колкото и да не го приемаме ние като потърпевши...така е в действителност, страшно и тежко ни е от загубата, а за тях е просто поредния неуспешен случай.И някак не ми се вярва да има толкова бездушни хора, поне аз не мога да се оплача от такова отношение--получих пълно съчувствие и разбиране, кучето беше много болно, но борбата беше тежка и безнадеждна, знаеха го и пак не се отказаха докрай, а после също тъгуваха за загубата, защото цели 9 год, бяха неотклонно до нас и ни помагаха във всички случаи,когато имахме нужда.Ето така, ако има малко човещинка спрямо нас поради загубата на скъпите ни същества---то тая загуба ще я понесем някак си по-леко, като знаем, че някой ни подкрепя и съчувства,не искаме много -нали? Никак не им е лесно и на тях, въпреки, че много пъти не го показват, защото винаги е жалко,когато си направил всичко по силите си и да видиш, че вече няма за какво да се бориш, не се предаваш......но--нищо не може да се направи! Просто нашата мъка е по- различно изразена,тяхната също. :ac: А този лекар, който поставя материалното пред дълга си да лекува----по- добре да се откаже от професията си, нашите животни не са средство за печалба, а живи същества, на които ние държим и искаме всеки да гледа така на тях, а не като средство за печалба,това не е никакъв професионализъм и морала не трябва да позволява на такива хора да се наричат лекари-----те се превръщат в печалбари за сметка на живота и здравето на нашите любимци hsuh .Ето такива нито имат човешко чувство, нито пък се стремят да учат и знаят повече, за да бъдат и добри лекари.Нека и те се замислят дали постъпват правилно понякога,когато уверени в себе си грешат обаче, но не търсят и друго мнение, а лекуват нещо си, което не съществува , губят време ,а положението се влошава и доста често изхода е фатален.Няма нищо лошо в това човек да потърси помощ, никой не знае достатъчно ,въпреки всички усилия които полага, за да учи и може, по- добре да се превъзмогне гордостта, но да се спаси живот. [dontuu.gif] Много случаи има в ежедневието разказани от стопаните и това не бива да се случва, защото е доста срещано явление.Всички знаем, че лекарите винаги могат да обосноват всичко по медицински и да "излязат сухи от водата", но...нашите животни или страдат още повече или пък ....ги губим. :ai: Не допускайте това да се случва, а вие лекари учете,питайте по- знаещите от вас, живота е по- ценен от гордостта и всичко останало........па макар и животински, не забравяйте ,че тези животни ние ги гледаме дълги години(кога по- добре,кога по- зле от някои стопани), но те са наши любими същества и загубата им е много тежка за нас.Просто скъпи лекари-------опитайте се да се поставите на наше място, защото много от вас също са стопани и знаете как е да бъдеш и от двете страни. [ideauu.gif]
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот silla » Вто Авг 12, 2008 12:47 am

mommovet написа:Не мислите ли, че не е редно да изказвате общо мнение за всички лекари въз основа на чуто мнение от трети човек? Все едно аз да кажа, че всички адвокати са нещастници, защото съм чула от приятел, че неговият не струва! Вие какво работите, моля? Това че по цял ден си бъркате в носа трябва ли да значи, че във вашата професия няма и кадърни хора? Или сте на принципа "като се знам що за архитект съм ме е страх да отида на доктор"?


Извинявяйте, но според Вас толкова ли е трудно да се диагностицира чужд предмет в организма, а е необходимо животното до се натъпче с купища излишни лекарства ???? Наистина има малко специалисти , но след като става въпрос на живот или смърт и някой си каже няма проблеми ще го оправим и ти не си специалист в тази област - проявяваш доверие даваш и пари, а в днешно време парите са малко кът не мислите ли, че след като кучето на човека е починало всеки има причина за ненавист в такъв случай към определените за лечението хора - дори и Вие като голям специалист може би нямаше да направите много - това е жалкото няма нужда от оправдания в такъв случай, след като животното си е отишло в мъки , заради лекарска некомпетентност не мислите ли ?????

Жалко е един лекар да се оправдава ............................... особено за грешка като тази, за която лекарската намеса и снимките които са били направени би трябвало да окаже жизненоважно значение за кучето на господина
Бъди добър...отнасяй се благородно към природата !
silla
В ятото
 
Мнения: 108
Регистриран на: Пет Яну 11, 2008 1:44 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот mommovet » Вто Авг 12, 2008 2:40 am

Не, моят коментар беше насочен конкретно към мнението, че "не сме излезли от каменнната ера" Ами диагностицирането на чуждо тяло без рентгенологични прояви е много трудно в интерес на истината. Трудно е за всеки лекар, не само за българските. Като не се вижда, ами не се вижда - тук и в Хамерика все не се вижда.. Не само не се вижда, но и контреста не го очртава. Визирам гума, найлон, сезал, пластмаса или някаква друга синтетична материя.. Още по-трудно е да обясниш на един стопанин /без да го лъжеш/, че въпреки, че на снимката няма видими чужди тела, клиниката показва точно това и се налага диагностична лапаротомия. Много е лесно да си забучиш пръста в мътилката и да заявиш "ето! трябва да оперираме!"Нали се сещате, че повечето стопани ако не видят нещо на снимката със светещ надпис "чуждо тяло - моля, извадете ме!" не разрешават да им се оперира животното? Ако някой има желание ще му покажа колекцията си от "разбрани стопани" - хора съгласили се на операция без конкретна диагноза от снимката- градински маркучи, бебешки биберони, играчки от шоколадови яйца, парчета от топки за тенис, парчета от кучешки играчки, части от щори, гумички за молив, пластмасови капачки, найлонови торбички, въженца от букети... все неща, които не съм видяла на снимките, просто клиниката е показвала, че има механичен проблем и съм уговорила хората да "погледнем в кучето"..

И да, кестените се виждат и чудесно засядат на илео-цекалната клапа! Точно започва да им идва времето...
Аватар
mommovet
Пчела майка
 
Мнения: 1652
Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 9:57 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Вто Авг 12, 2008 10:15 am

И къде в случая е бил стопанина, само лекарите били виновни---а той къде е гледал, че кучето му е хапвало разни неща,а той даже и незнае. Много е лесно така да се съди, но ако всички ние сме от другата страна и сме лекарите и сме поставени в такава ситуация-------тогава как ще постъпим, точно по същия начин.Много пъти хората са недоверчиви и не се съгласяват да оперират, преди няколко години на моя съседка кучето почина на 6 месечна възраст, беше изяло капачка, лекаря го мъчи да я изкара, не направи нищо конкретно, за да ги убеди да оперират, чакаха няколко дни и когато вече стана късно реши да оперира, само дето нито беше опитен хируруг, нито лекар---кучето почина на операционната, ето това е некадърност и немарливост от страна на лекар, няма да го споменавам, защото не е етично, но и до ден днешен не е станал кой знае колко добър диагностик или специалист. Има и след оперативни усложнения, има много причини,които могат да завършат фатално, аз не мога да го обясня, но това, че не разбираме, не значи, че и някои лекари не са си свършили работата както трябва.А и наистина не всичко се вижда на снимки. Извода е ясен---пазете си кучетата, за да не ядат каквото не трябва и се съгласявайте на операция, който ви каже, че нещо си само ще излезе не вярвайте, защото много пъти не става така и края е фатален, през това време може да са настъпили доста усложнения, за които и не подозираме. [ideauu.gif] Все пак и да не се вижда на снимката лекарите си имат начин да познаят по много други признаци, които на нас убягват и понеже ние сме некомпетентните и незнаещи,трябва да се вслушаме, за да не става късно.Никой лекар няма да сложи животно на операционната без причина--това вече са нереални измислици.Не може да търсим вина само в лекаря---трябва да я търсим и в себе си, когато има обстоятелства независещи от нас и попадне чуждо тяло по някаква причина--осил например, тогава да, няма какво да се направи,защото колкото и да се пази и проверява не може винаги да се установи, че го има, докато не започне да се проявяват някакви признаци за това, но кучето да яде нещо и да не го видиш, е това си е немарливост от страна на стопанина.....винаги ,когато се извеждат трябва и да се пазят, ами ако се натрови или нещо друго------пак ли е лекарска вината? Добре да си помислим къде ги водим и как ги пазим! [dontuu.gif]



чуждо тяло в стомаха
http://www.kak-da.com/%D1%87%D1%83%D0%B ... D0%B0.html
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Сря Авг 13, 2008 9:47 am

Не мога да чета горните коментари и да не се намеся, все пак цялата тема ме касае доста. Да, виновен съм, че не съм видял кучето, ще съжалявам за това до края на живота си. Мисля, че си платих и много добре за това на десетките бездарници, които се надявах да ми помогнат! Накрая загубих и живота на най-ценното за мен същество. Не го наричайте "домашен любимец", той не беше за мен това!!!

А Вие с тези коментари за моята вина въобще не се спирате. Знаете ли - ако утре Ви се случи нещо на колата и е за ремонт - Вие сте си виновна, не я карайте в сервиз за ремонт ами направо на моргата, все пак вината си е изцяло Ваша. А ако някой падне и се удари, дори си счупи нещо - например Вашето дете. Не го водете на лекар, все пак Вие сте си виновна, защо не сте го гледали и пазили през цялото време?! Какво означава "вина"?

Живеем в 21 век и искаме или не всеки е специалист в някаква област. Аз съм софтуерен специалист, мениджър на екип от програмисти. На 33 години съм, не съм глупак, но през целия си живот попадам на такива. В моята си област съм компетентен дотолкова, че да си върша работата отлично - ако не бях, нямаше кой да ме търпи и отдавна щях да работя друго или да съм на улицата. Искам като отида на лекар да знам, че той е като мен или дори по-добър. Не искам да си плащам и да ме правят на глупак, като по този начин аз да губя дори членове на моето семейство. Това е недопустимо за мен! Нека Ви разкажа още малко от моя горчив опит с лекарите - ветеринарни или не:

През зимата си счупих дясната ръка. Отидох в Пирогов. Там в травматологията ме посрещна някакъв лекар-дебил, който заяви, че не бил "животозастрашаващ" моя случай и искаше да ме изгони. Каза ми, цитирам "Няма да спечеля една стотинка от теб, за к'во да те лекувам". Това му бяха думите. След това дори не ме погледна, попаднах на един друг, който ми намести ръката. А аз си заплатих на касата абсолютно всичко?! След една седмица отидох на контролна снимка, да няма някакво разместване и някаква друга лекарка ми заяви - "Ами горе-долу, добре е". Какво значи "горе-долу" за здравето на човек, за дясната ми ръка, с която си изкарвам хляба!? Последва сваляне на гипса при трети доктор, пак там. Поредния доцент-"светило" Така ми свали гипса, че добре че не ми счупи ръката отново. С един метален лост го разтвори, като използваше за опора счупената ми ръка отдолу. А и между другото каза "Що не охкаш бе! Т'ва да не е моята ръка!"? Търпя на болка много, лишения и всичко останало без проблем, защото обичам природата, изкачвам се по планините. Правил съм преходи по 100км за един ден в състезанието за обиколка на Витоша. Повечето от Вас, които четете това не бихте издържали махането на този гипс, убеден съм в това. Попитах за рехабилитация, отряза ме - тва били глупости. Пропуснах ли да кажа, че си плащах всеки път?! Имам и още случаи от моя личен живот, но ще стане много дълго да ги пиша - като една лекарка в трета градска болница, която при всяко ходене виждаше скарлатинозен обрив по мен, лекар-специалист по гастроентерология, който ми направи това изследване и няма да Ви казвам какъв ад беше, а за каруцарския му език и изразите му дори няма да мога да ги напиша.

Това е, а за моето приятелче Макси - още на 2-ия ден исках и се обаждах за спешна намеса. Гледах пред очите ми как това силно куче, с което имаме толкова планински преходи и истории заедно, се стопява пред очите ми. И след като звъннах на шефа на клиниката Борислав Георгиев, той ме прехвърли на подчинения си доктор некадърник, който ме убеждаваше колко часове били необходими и колко било късно, колко не било спешно и да съм изчакал до утре. Това ли е професионализъм? Аз съм готов и искам помощ, плащам си на някой, който да може да ми помогне. Искам да платя колкото трябва и не мога. Как да ги намеря тези кадърни ветеринарни лекари? Със свещ ли да ги търся? Ами мнението за горните е, както е написано по-другите форуми, че са едни от най-добрите. Какво мнение очаквате да имам към ветеринарните и другите лекари, след като през целия ми съзнателен живот попадам само на дебили??? Знаете ли колко нощи съм чел в интернет на английски и на български на база на тези симптоми каква може да бъде причината? Ако някой ми беше казал, че клиниката сочи това - щях да се съглася на диагностична операция - лапаротомия. А знаете ли как сега съжалявам, че сам не я поисках още в началото? За съжаление всичко е свършило, но знам едно - на база на нещата, които написах по всички форуми и хората, които ми отговориха - кучето ми е починало от вътрешен кръвоизлив след операцията -цитирам "най-вероятно не са лигирали добре някой съд -вероятно венозен", "По отношение на причината за смъртта -по всяка вероятност кръвоизлив кръвта попаднала в стомаха за кратко време потъмнява от солната киселина. Едва ли е инфаркт". Каква ми е гаранцията при това, че кучето ми щеше да живее дори и ако операцията беше направена в началото. Никаква - пак щеше да почине, защото кръвоизлива пак щеше да е факт. При това операция при добър хирург - професор д-р Богдан Аминков. Поне всички казват така за него - отличен специалист и хирург. Запомнете това "отличен", ако един ден трябва да водите Ваше любимо същество при него.

Колкото и да пиша обаче за мен остава само мъката и болката, а за всички гореспоменати лица всичко е ок и хич не им пука за това, което е станало.
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Сря Авг 13, 2008 11:52 am

Петър, не мислете,че аз лично не ви разбирам и не съдете по това, което пиша, аз винаги пиша риторично като общ пример, а не конкретно за дадения случай, съгласете се,че има различни хора,които не обръщат внимание на кучетата си какво правят, а често пъти даже ги пускат сами да излизат и тогава са изложени на какво ли не. smilie8 Аз също имам много горчиви спомени както от вет. лекари,така и от хуманни, но не мога да се съглася, че всички са некадърни.Мога с чиста съвест да заявя, че аз лично за себе си съм намерила най- добрите вет. лекари,както и хуманни след много мъки и страдания и обикаляне, но намерих.Знаете ли лично аз как живях една година в ужасни болки, точно защото не се намери лекар, който да ми помогне, само ме лекуваха неподходящо и стана ,така че колкото и да не ви се вярва,толкова се бях отчаяла и незнаех вече какво да правя от болки, аз се обърнах към мойте вет. лекари, които след като видяха рентгеновата ми снимка, ме посъветваха,че съм за операция, не че хуманните не бяха видяли, просто ме лекуваха ей така от нещо,което няма оправяне(то не бяха ставни инжекции,ужасно болезнени, то не бяха лекарства, физиотерапия)---износен ставен хрущял и костите сe триеха една в друга и след много обикаляне намерих ортопед,хуманен, който потвърди,че освен операция няма друг изход----и така платих му и ме оперира, но операцията беше успешна, защото той е един от най- добрите хирурзи на китка, и така премахна ми кост, скъси ми палеца и сега благодарение на "кадърността" на много други лекари, аз имам почти неизползваема лява ръка, почти никакви функции не се запазиха, служи ми за украса.Ето , това е , много опит имам с всякакви лекари и мога ди ви уверя, че въпреки всичко не губя вяра и знам, че има и такива,които си вършат работата чудесно. Наистина аз съм на мнение и винаги го поддържам, че не титлата дава умение на лекаря, а съвсем други неща, опита и знанията не се постигат с някаква си титла и това да значи, че много може и знае, напротив тези --поне за мен са некомпетентни, защото нивото им на знания е много остаряло, въпреки всички новости и апаратури във вет.медицината специално.Този случай сега ви кара да си мислите, че никъде и никой не работи добре, че няма на кой да се доверите--не е така,има ,много лекари си вършат чудесно работата и за повечето от тях някой даже не са и чували.За всички ни любимците са член на семейството, не си мислете, че болката по загубата е лека, както за вас, така и за нас, аз също съм загубила куче, което пострада точно от некадърен лекар, и живя в толкова мъка и болка, че не е за говорене, има я описана неговата история тук във форума, но повярвайте ,че откакто намерих тези лекари,кучето ми живя благодарение на тях 9 год, въпреки всичките си проблеми--живя пълноценно и обградено с много обич и грижи,както от мен,така и от тях, занете ли каква борба за спасяване на живот беше накрая, как се опитваха да помогнат--но уви,нищо неможеше да се направи.Има моменти,когато въпреки всички усилия, изхода е фатален, защото просто вече никой и с нищо не може да помогне.Исках да обърна внимание на стопаните винаги и всякога да обръщат внимание къде си водят любимците на разходка, как ги пазят(има немарливи стопани), вашия случай просто предостави тази възможност---всичко написано не е насочено срещу вас, в никакъв случай, ако така сте го изтълкували, много добре знам какво е да гледаш как любимото ти същество си отива , а ти да си безсилен.Да всички имаме чудесни спомени с нашите скъпи същества, също всички много страдаме от загубата им --от смъртта на моето куче изминаха вече 2 год, но нито за миг не съм го забравила, нито съм спряла да мисля за него, никак не ми е лесно, но какво да се прави........просто понякога лекарите наистина нямат вина и трябва да го разберем, защото не винаги може да се помогне, получават се такива усложнения, които е трудно да разберем и приемем,но това е истината.Не може със сгурност да се твърди каква е причината без аутопсия, ако има такава, и се разбере-тогава ,да ще се съглася, че всичко е от некомпетентност(не става въпрос за вашето куче, по принцип), ето затова, когато има такива съмнения е най- добре да се прави аутопсия и не е безмислено ,напротив, ще даде отговор на много от въпросите и така човек ще знае истината.Напълно съм съгласна , че има лекари не можещи, нензаещи, некадърни-------но има и добри, повярвайте,колкото и да ви е трудно.Това е съдба, никой не може да я избегне,но начина е нелеп и страшен--обаче нищо не може да се направи.Никой не може да гарантира обаче, че ако нещата се бяха развили по друг начин, всичко щеше да е наред---няма как да знаем.Нелепо и тежко е когато това се случи, и ако е вярно, че кучето е починало точно поради тази причина--да разказвайте ,нека хората да знаят и да си правят изводи, защото това е непростима"грешка", но както казах няма гаранция без сигурно доказателство,ами ако въпреки всичко не е така? Моето куче преживя 3 изключително тежки операции, знаете ли какво е да не знаеш ще живее ли или не, въпреки,че всичко беше направено толкова предцизно и точно, нямаше никакъв пропуск, знаете ли как се обръща пикочен мехур анално и така се живее, само и само да се спаси живота му, какви мъки и болки след операцията, катетри постоянно--не мога да опиша всичко, как да обвиня лекарите,които се бориха 12 часа, за да могат да направят и невъзможното, за да живее, как да ги обвинявам, че не можеше,нямаше друг изход,освен този, за да го спасят, и ако беше се случило тогава най-лошото, какво--- да ги бях обвинила ,,не никога няма да го направя, дадоха всичко от себе си ,за да живее.Така, че не може да се твърди със сигурност нищо---просто трябват сериозни доказателства, --истината е горчива и тежка, но трябва да се приеме,когато се знае обаче.С пари не може да се купи здраве, та никой от нас не жали нито средства,нито време, само за да помогне , но уви, има безнадеждни случаи, защо след като се усъмнихте, не направихте аутоспия, но при някой друг, тогава много от въпросите щяха да получат отговор, ами ако е получил сепсис, ами ако е имало нещо съвсем друго за което даже и не предполагате, ако е имал някакво неоткрито заболяване, което не се е проявявало досега и случилото се само да е подпомогнало процеса, някога на вид едно много здраво куче изведнъж може да започне да проявява симтоми на заболяване и вече,когато нещата са напреднали и са се усложнили започват да дълбаят, ако,ако.........просто причини много,разберете ме правилно, не ви хуля,нито упреквам--само ви посочвам евентуални причини.Не може да има гаранция, да ще кажете --ако му имаше нещо-щях да забележа, да ама не, има неща,които няма как да се хванат и открият преди да са започнали да увреждат.Каквото и да се пише ,няма да върне любимеца ви, но нека поне вашия случай да послужи за пример и поука, ето затова аз лично написах всичките си постове досега,уверявам ви-----нищо не е насочено лично срещу вас, мъката ви и болката по загубата са достатъчни, разбирам ви и нека всички,които четат да си вземат поука. [ideauu.gif]
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Сря Авг 13, 2008 11:19 pm

Изваждам други подобни случаи от тази тема от други форуми, за да видите и прецените дали моя случай е изключение или не. Всички извадки са точни цитати, за да бъда максимално обективен и са в отговорите по темата. По-нецензурните дори съм спестил. Оставям всеки да направи изводите за себе си, ако успее да прочете всички цитати:

"mik": "имам едно изгубено куче по подобен нелеп начин,но то поне не се мъчи толкова време ... достатъчни му бяха 2 часа за да умре от задушаване и да не се намери смел ветеринар"

"diana": "това , което ме възмути е,че изби един зъб на кучето като се опитваше да набута спринцовка с антибиотик"

"insult": "Наше куче умря по почти същия начин: много лекари, много рентгенови снимки, никаква диагноза, отчаяна операция накрая и смърт"

"AnubisA": "съм потресена от некомпетентността и непукизма и търгашеството, липсата на човещина във вет лекарите"

"deni_avr": "Преживяла съм го (не смъртта на любимец, а некомпетентността и безразличието на ветовете) и знам как боли и колко отчаян и безсилен се чувства човек"

"NeLyTka": "преди около 7 години, изгубих най-добрия си приятел (ам. стаф. териер), поради лекарска "компетентсност""

"orgasmatron": "До болка позната история, поредица от лекарски грешки и некомпетентни лекари затриха преди няколко години нашия ротвайлер"

"Дашо": "на мен така в ПК,такива касапи 2 кучета ми умориха"

"kam_tod": "миналата година аз също изгубих кучето си - огромна немска овчарка. Твоята история ми звучи до болка позната и ме връща в онзи мрачен ден, когато моето куче издъхна в ръцете ми, без нито един прехвален ветеринар даже да разбере какво му беше"

"groznika": "И аз се нагледах на "професионално" отношение от "големи специалисти""

"golfarata": "преди 3 години доцент Аминков умори едно канадско вълче "

"ZLaTa_KiFLa": "Колко лекарства сме изпили защото всеки даваше различна диагноза...Просто ужас.И накрая се наложи да го приспим защото беше като парцал.Отслабна, не можеше да ходи, не можеше да стиска и се изпускаше вкъщи.Нямам какво да кажа освен да пожелая на всички да не им се налага да ходят по ветеринари"

"joker": "Преживяна подобна история....по подобен начин абсолютно безхаберно умориха бащата на моя любимец......"

"веселин": "Иначе и аз имам впечатления от работата на .Аминков - за лечение на катаракта предписа едни капки , които трябваше да се приготвят в аптека - отивам със рецептата - аптекарката каза : - Този който ви е написал рецептата би трябвало да си върне дипломата ..."

"ФИлия": "Преди години в Бургас по доста сходни обстоятелства се разделихме и ние с домашния си любимец: късно диагностициране, операция"

"fred": "И при мен имаше подобна ситуация а и повръщанията обаче бяха през няколко месеца и след третия период, почина.Също не разбрахме нищо"

"ID A": "И аз последните 6 месеца от живота му наливах пари по ветеринарите. Специално за Аминков, препоръчаха ми го като най-големия специалист и като шеф на ветеринарния факултет към Лесото (ЛТУ). За тези 6 месеца му налях около 3-4 хиляди. То не бяха терапии, инжекции и какво ли още не. Всеки ден бях при него, дори спрях да си правя труда да свалям килимчето на Макс и калъфките на седалките. Когато Макс почина и след консултация с друг ветеринар, ми стана ясно че тотално са объркали диагнозата и лечението. Към края започнах доста да се интересувам и се обедих, че повечето ветеринари само ги интересува да прибират пари, а насрещното качества за услугата липсва. Повече при него не бих стъпил."

"bimbargo:" "Върна ме назад 4 години, когато при подобни обстоятелства и аз си загубих кучето. Много тъжно."

"mileni21": "Преди години и моето куче се разболя ,един пишман доктор взе да го лекува,но стана по-зле"

"galia_sn": "Това все едно го пиша аз- същият проблем, същото лечение, същият изход..."

"lunen_sun ": "И аз съм губила куче и морско свинче заради некомпетентност и/или неотзивчивост на ветеринари"

"Seagul": "За съжаление и аз имам много лоши впечатления от повечето ветеринарници из София"

"НЕО": "Ужасно!Съчувствам ти и те разбирам!Аз също преживях този ужас"

"Maria": "По много подобен начин загубих коте преди няколко месеца"

"BlackSun": "Съжалявам , че трябваше да го напиша , но 2 ма души от семейството си губя заради лекарски ГРЕШКИ...."

"gala333": "преди година и аз загубих прекрасен ротвайлер и знам какво изпитвате"

"DeadSmurf": "Моята Норка си отиде поради същата лекарска некомпетентност и небрежност, а аз бях принудена да я гледам почти цял месец как се мъчи"

"tumna_indiq": "Всеки който е гледал и загубил домашен любимец ще те разбере,
особено ако е преживял и такава ситуация..Знаеш ли предишното ми куче имаше
същите симптоми,минах по същия път"

"krem-karamel": "Нашият Максчо беше сиамец и го загубихме по вина на ветеринарите."

"калисто": "И моето куче почина заради тъпите лекари.Много го обичах,беше 1вото ми детенце.Мина доста време,още ми е мъчно за него."

"djenkata": "Така се сблъсках с некомпетентността на много "светила" - клиника Байвет, един ветеринар, който има кабинет зад Била на бул. България и който участваше в предаването на Роси Кирилова, и много други. Много нерви, пари и време загубих, но най-страшно беше да гледам как приятелчето ми се мъчи"

"Месечинка виторога": "Да, лошо е нивото на ветеринарната медицина в БГ, лошо е и отношението към животните като цяло."

"прасунчо": "за съжаление казвам същото и за ветеринарите във Варна :( съжалявам за загубата ви :("

"Bellucci": "Преди няколко години и ние загубихме нашия Шуми - черен котарак ебони. За броени часове се случи всичко, не можахме да повярваме. Уж жизнено и енергично коте...Започна да повръща странна жълтеникава течност. Това стана на 31 декември. Никой не пожела да го погледне - нали беше празник! Влоши се много бързо, явно се обезводни...Но това, което толкова ме умили в ситуацията, беше, че лежейки на дивана, усещайки че отново има позив за повръщане, се опитваше със сетни сили да се надигне и да слезе долу на теракота, гледаше ни жално и се стискаше да не направи белята... Изпуснаха го...На 2-ри вече беше късно! А сигурно можеха да го спасят!"

"mammaPlam": "Много съжалявам! Лично аз имах коте, което почина в ръцете ми, защото се наложи втора операция след неуспешна първа (по лекарска грешка) и ми е позната болката! Но какво да се каже: наистина просто това е България!"

"echolalia": "Мога да разбера как се чувстваш, защото и моето куче беше убито от същата лекарска некомпетентност ! След грешна диагноза, неуспешна операция, която причини ..."

"Жаве": "Ветеринарни лекари ми оперираха тумор на котката без упойка и я умориха."

"Ронка": "Много съжалявам за загубата ви. :( Аз също съм губила куче поради лекарска грешка. Много боли."

"Ивонка-Лимонкa": "Доста проблеми имаше, през тези години много пъти сме ходили по клиники, доктори, изследвания, снимки. Убедихме сме в пълната некомпетентност и липса на професионализъм. :( А не сме обиколили една или две клиники.... навсякъде е така. "

"etomira": "Много съжалявам! Знам какво ви е, но за съжаление ветеринарната медицина в България е на много лошо ниво. Минах преди години през подобен ад и никога няма да се изличи от съзнанието ми. Още се случва да плача нощем от мъка."

"vinse": "Преди години горе-долу същото стана с котката ми"

"Hubsi": "Напълно те разбирам . Преди 2 години повече от седмица ветеринарите не можаха да разберат какво му е на котаракът ми ."

"B_You": "След 24 изминали часа от операцията тя още не излизаше от упойка, само от време на време мърдаше глава и толкоз, занесох им я, те казаха,че понякога се случвало и да не излязат веднага, но чак пък толкоз, започна познатото и на вас повдигане на рамене, усмихнаха се и казаха "Бе небой се бе, ще се оправи, най-много да сме попрекалили с дозата" Страшен отговор, че им беше и весело дори на глупаците, а аз не бях спала повече от 30 часа и цяла нощ съм държала в себе си котката и съм плакала, че може и да не се събуди"

"bonbolinka": "Потресена съм от некомпетентноста и от немърливото отношение. В нормалните страни ветеринарните клиники не отстъпват по хигиена и стерилност по нищо на хуманните."

"tomi7": "Моите съболезнования!Защо не се изненадвам.....Винаги когато се налага да водя моят приятел на доктор изпадам в паника.На всякъде едно и също.Може да е оборудвана клиниката със супер техника,но студени погледи,равнодушие и липса на всякакво съчувствие.Нито към животинката,нито към стопанина.Ако изходът е положителен имаш чувството,че си играл на руска рулетка и сте се разминали,защото сте имали късмет.Или Божията ръка се е намесила."

"Фeйщицa": "Плача в момента, почти не е минал ден без да се разплача от смъртта на моето кученце, на 18-ти юни. Какво да ти кажа, освен че знам как се чувстваш и искрено ти съчувствам, от което няма да ти олекне. Изпитвам наново гняв и отчаяние след това, което прочетох."
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kokerka » Сря Авг 13, 2008 11:29 pm

И това какво цели да ни покаже? Мисля, че мъката ви се превръща в персонална война с лекарите. Хубаво, но айде наистина да е персонална, само с лекарите, които вие сте посетили. И аз съм била потърпевша от некадърен лекар и мога да се оплача. Не го правя, а просто предупреждавам хората да не ходят при него. Затова пък имам повече от няколко положителни коментари за няколко вет лекари, които никъде не си спестявам да напиша.
И както казах, крайно време е да престанем да слагаме всички хора, професии, групи всякакви, под общ знаменател! Моля!
Животните са По-добрите приятели на човека!
Аватар
kokerka
Пчела майка
 
Мнения: 1355
Регистриран на: Сря Яну 19, 2005 11:12 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Сря Авг 13, 2008 11:47 pm

Така е, съгласен съм. Лошото е, че за съжаление наистина добрите лекари не са много. Моето желание е горните цитати да бяха много по-малко, както и кучето ми да имаше по-добра съдба. Но уви, фактите са други и не могат да се променят, независимо дали това Ви дразни или не!
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот tigyr4e » Сря Авг 13, 2008 11:56 pm

Петър Маринов....Съжелявам за това,което Ви се е случило....на Вас и вашия приятел.Вие нямате вина,това е живота!Понякога доста несправедлив!Има някой горе,който гледа и не забравя!Хората които са спомогнали за загубата на Макс,ще понесат последствия...рано или късно!
Желая Ви всичко добро!
tigyr4e
В стадото
 
Мнения: 63
Регистриран на: Чет Май 22, 2008 8:08 pm
Местоположение: Варна

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kokerka » Сря Авг 13, 2008 11:57 pm

Мен фактите не ме дразнят. Дразни ме друго, но няма значение. То си е манталитет на българина.
Лошото е, че някои от ситуациите не са лекарски грешки. Те са просто съдба. Трябвало е да станат. И никой не е виновен. Обаче мъката на хората винаги ги тласка да търсят виновен. А не винаги има такъв. И когато ние, просто стопаните, не разбираме от медицина е много лесно да обвиним лекарите. Но забравяме, че и те са хора.
Животните са По-добрите приятели на човека!
Аватар
kokerka
Пчела майка
 
Мнения: 1355
Регистриран на: Сря Яну 19, 2005 11:12 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Чет Авг 14, 2008 12:15 am

Фактите са си факти, но когато са подкрепени със солидни доказателства.Не може всеки да твърди, че някой си му е уморил животното, поради некомпетенстност, има доста такива лекари, но да не забравяме ,че и стопаните винаги търсят вина в друг и много рядко казват истината или не знаят каква е--водени от емоции и скръб не представят истината каквото е.Винаги сме склонни да бъдем на страната на потърпевшия, без да сме сигурни дали всичко отговаря на истината и без да знаем каква е била ситуацията(не говоря за този случай ,а за всички общо), понякога няма никаква лекарска грешка, просто увредите или са фатални или организма на животното не издържа.За всичко си има обяснение, и за нелепата ситуация на пръв поглед, но не е такава--а просто причината е очевидна.Да ,много по- лесно е да има виновен, но много често освен лекаря и ние като стопани носим вина.....но не си я признаваме, всички все обичаме и помагаме, а пък доста често истината е съвсем друга.Много е жалко, когато се случи така, но всеки си има предначертана съдба и каквото трябва му се случва, няма нищо случайно на този свят.А начина по който става това, много често не е никак приятен и никой и никога не може да се подготви за раздяла с любим човек или животно. И лекарите са хора,нямат право на грешки, защото това понякога е фатално, но ..случва се.И въпреки това не можем да ги обвиним за всичко.Просто така ни е по- лесно,когато обвиним някой, сваляме вината от себе си и си задаваме множество въпроси и все без отговори.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kitana » Чет Авг 14, 2008 1:08 am

ДОсега се въздЪржах да пиша.
Мисля,не виждате причината ,поради която човекът е писал тази история тук...Не виждате това,което се опитва да каже,а именно-ветеринарната медицина в БГ определено не е на ниво.Има добри доктори,да!Никой не го отрича.Но повечето едва ли ги интересува колко точно животинки са си отишли поради техни грешки-нали им плащат!!!Човекът доста ясно описа и отношение,и обстановка и всичко!За конкретни места и хора!Единствената му вина е,че е завел кучето си там.Но,откъде да знае с какви "хора " си има работа?Когато моя малкия си чупи крака,се появи един...хекимин...искаше да му бие серия [ideauu.gif] инжекции,анаболи... :ai: Беше пробвал същото с едно наше предишно куче.Хубаво,то се оправи,и то не благодарение на него...Отношението му беше.....селско.Извинявам се-селяндурско.Личеше си,че дори не знае какво говори.Нужно ли е да казвам за споменаването на близки роднини и къде точно го пратих и него,и инжекциите му.Другия,който опрерира кучето и го обзаведе с чисто нови модерни пирони,не каза,че трябвало да се махат....остави ни да гадаем....Супер!Сега и ветеринари трябва да сме.Единствения човек с нормално отношение по въпроса (няма просто как да не го спомена),беше Миряна,която стоически издържа хипохондричните ми пристъпи и параноята ми.Благодаря,Момовет!

Влизам аз в кварталния "ветеринарен кабинет"(защо ли го слагам в кавички?хммммм) да си купя Дронтал на кучето и какво виждат очите ми?На една маса лежи коте ,явно упоено.От него излиза една тръбичка,от която източват течност."Ветеринаря"действаше с такава явна досада,на лицето му беше изписано такова явно отегчение,че женицата ,стопанката на котето как не се почуства виновна,че е довела животното си за толкова сложна процедура! icon_crazy
Fortuna fortes metuit, ignavos premit
Аватар
kitana
Пчела майка
 
Мнения: 1797
Регистриран на: Чет Фев 28, 2008 3:18 pm
Местоположение: на Зеления път към Стария Светльо,като всички други

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот zoomaniak » Чет Авг 14, 2008 8:36 am

kitana написа:Супер!Сега и ветеринари трябва да сме.


Няма начин да не сте...ставате постепенно. Фактори колкото искаш.

Има доктори, които си държът на името - името работи за тях. Дори не е нужно да ги хвалим ние.

Всеки стопанин трябва да разпознава кой на кво ниво е. Белези има по които да гледаме. Това е бизнес - не сме ли в час стават грешки.

Но с времето всеки се научава...

Историята е поучителна...и въпреки всичко пак някой си практикуват "вет. медицина" - дела водете....другото е само философия.
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Чет Авг 14, 2008 12:41 pm

Причината се вижда, всички я знаем, ако сега започнем да си изкарваме историите,ще стане страшно........и аз ако не бях си завела кучето при онази дето всичко лекуваше с американски аспирин и не беше ми осакатила кучето,нямаше да страда толкова.Само едно нещо трябва да се разбере---------нивото на вет. медицината е лошо, но защо трябва постоянно да се хулят, ами стопаните защо не се образоват(не да стават лекари, това няма как да стане), много от хората не са наясно с много неща, и пишат ли пишат,като превеждат примери от личен опит,само дето не винаги точно това е истината,нито пък някой носи вина.Вероятно mommovet може да ви обясни най- добре, тя се опитва да го направи, но....никой не слуша какво казва,нито вниква в думите й.

Да, доктор държащ на реномето си,никога не постъпва така с пациентите си, нито е некомпетентен (кажи им mommovet). Така както не сме доволни от кварталните си поликлиники и не ходим там(аз поне), винаги търся помощ в болници, най-малкото там има по- добри лекари, а когато ми предстои нещо важно първо проучвам всичко и всички, и чак тогава решавам дали да отида там,, така е и с вет. медицината--никой на никого не е виновен, че не се интересува къде си води животното и после имал проблеми, да ще има. Даже и когато случаят е спешен,нищо не ни оправдава за това, че незнаем къде да си заведем животните,предполага се ,че щом отглеждаме такива,трябва да сме запознати къде какви лекари има. Защо се чака последния момент ,за да се реши, това значи ли, че досега не е била нужна лекарска помощ, не сме ли водили животните си на профилактика, сами ли сме ги лекували, няма значение ,че са били здрави и не са имали нужда от лекар,просто всичко е свързано. Добре ще бъде ако и те се разделят на специалисти, а не всеки що -годе умеещ да работи, да бъде и хирург и ортопед и всичко, ---да малко по- различно е ,защото пациентите са животни,но не е невъзможно.Историята е поучителна ,дотолкова доколкото може да се докаже каква е истината,,как да се убедя например ,че ситуацията е точно същата, каквато я представя стопанина и че например вината не е в него, как да разбера точно какво се е случило в действителност, и аз мога да разкажа каквото си искам и всички ще ми повярват--тогава както винаги аз ще съм права. Е сега харесал ти този лекар, а каква е гаранцията, че нещо няма да се обърка някой път и тогава да се оплакваш или да говориш неща съвсем обратни на сегашните---ето това сме ние стопаните, не гледаме нито фактите,нито истината--все ние сме прави, а лекарите виновни.Трябва да се помисли за всичко, защото единственото, което ни ръководи най- често е моментния афект и емоции, а лекарите въпреки всичко правят всичко по силите си, за да помогнат, но не всичко се лекува, както и те не могат да възкресяват.

Нека някой лекар да ви поразкаже как е и от другата страна, когато битката е трудна и почти изгубена, какво им коства това, как точно се чувстват и те, тогава може би някои хора ще се замислят и ще оценят това, което правят лекарите за тях и животните им.Истината винаги има две страни, и много е важно фактите да говорят ,но истината, щом се съмнявате правете аутопсия, така ще имате и доказателства, а не от невежество(този ми казал едно, друг друго предположил), и веднага---ето това е истината,от това умря, а то причината да е съвсем друга. Не може така, не разбирате ли ,че ако ние сме лекарите няма да мислим така,нито ще постъпваме по този начин.Ние стопаните сме рядка порода, такава не се среща, все уж всичко знаем, а се оказва, че сме толкова невежи и за неща имащи много прости обяснения, само заради това, че на нас не ни изнася да е така, сме склонни да търсим вина и не винаги сме прави.И никога не можем да съдим за човека какъв е и как работи ако не го познаваме, не сме имали възможност да го видим в действие , няма как да разберем доколко е компетентен,ако не се е наложило да ни лекува животното, вида лъже доста често, а не всеки обича да се хили, особено когато е уморен---знае ли някои какви и колко случаи е имал, какво се е налагало да прави, дали умората не е изписана по лицето му-----а това да ни се струва нелюбезност и лошо отношение, а замисляме ли се ние как се държим с лекарите, как им досаждаме с глупости, какво правим, защото понякога сме несигурни и се държим нагло и тогава ---какво отношение очакваме , но в никакъв случай личното отношение няма нищо общо с компетентността.Лекарите са хора и на тях се случват разни неща в ежедневието и понякога , въпреки усилията им това си личи,опитваме ли се да ги разберем понякога, нищо човешко не им е чуждо, не са нито роботи, нито машини за лекуване.Ние също не тряба да прекаляваме с типичното си нашенско държание, с параноята, неверието , е тогава значи лекаря е длъжен да ни издържи, само защото сме благоволили да отидем при него-а този лекар как се чувства в такава ситуация ,как ни издържа? Много може да се говори, но едно е важно-никога не трябва да мислим само за себе си, а трябва да видим как е и от другата страна.
Много ми се иска mommovet да напише за тези неща, и дано все пак и ние се замислим как точно да постъпваме, защото лекарите не са длъжни нито да ни търпят,нито да ни харесват, това за тях е работа като всяка друга и един е по- добър, друг по-лош ,ние често злоупотребяваме с това , а не трябва. Едно ми стана ясно, всеки си има правда за себе си и не се вслушва в разума, нито приема истината такава каквато е, много си противоречим и все изтъкваме собствените си случаи, но това ,че същия този лекар е спасил живот или е наистина добър, но обстоятелствата са били срещу него, само защото не е всесилна медицината, не значи че сме прави или ,че те са лоши специалисти.Всеки си говори каквото му изнася, съдейки от собствения си случай, но това не значи, че лекаря е некомпетентен.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kokerka » Чет Авг 14, 2008 3:24 pm

Причина ясна. Нивото на вет медицината - ясна. Проблема - ясен. А ние какво правим? В мъката си плюем цялата гилдия. Е с това не съм съгласна. Ако ще само Миряна да е, тя пак има право да се засегне, че се говори за ВСИЧКИ лекари, а не за точно определени по имена.
И аз познавам лекари иидиоти, ама седнах ли да пиша в един милион форуми как ми е умряло кучето, не съм. мъката ми няма да стане по-малка. Направила съм срешу въпросният лекар каквото съм могла. Ако някой спомене, че си води кучето там, обяснявам му що за лекар е.
Но това да пропагандираме че видиш ли всички лекари са боклуци, не съм съгласна. По този начин стопаните /имам пресен пример от вчера/ седят и се губят ценно време в чудене трябва ли да заведат любимеца си на лекар или е рисковано? А лекари ИМА, добри специалисти, всеотдадени..... ИМА ги, ама ние ги плюем... ЗАЩО? Вместо да е насочена вонйата персонално?
Се едно аз да кажа, че гилдията на електротехниците всички са боклуци, макар и да познавам свестни такива.... Не е честно спрямо свестните.
Иначе че стават прекалено често тези неща - стават. Но това ще е така докато ние, пострадалите не започнем вместо да говорим, да правим нещо пряко на отговорният човек.
Животните са По-добрите приятели на човека!
Аватар
kokerka
Пчела майка
 
Мнения: 1355
Регистриран на: Сря Яну 19, 2005 11:12 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kitana » Чет Авг 14, 2008 3:55 pm

kokerka написа:Причина ясна. Нивото на вет медицината - ясна. Проблема - ясен. А ние какво правим? В мъката си плюем цялата гилдия. Е с това не съм съгласна. Ако ще само Миряна да е, тя пак има право да се засегне, че се говори за ВСИЧКИ лекари, а не за точно определени по имена.
И аз познавам лекари иидиоти, ама седнах ли да пиша в един милион форуми как ми е умряло кучето, не съм. мъката ми няма да стане по-малка. Направила съм срешу въпросният лекар каквото съм могла. Ако някой спомене, че си води кучето там, обяснявам му що за лекар е.
Но това да пропагандираме че видиш ли всички лекари са боклуци, не съм съгласна. По този начин стопаните /имам пресен пример от вчера/ седят и се губят ценно време в чудене трябва ли да заведат любимеца си на лекар или е рисковано? А лекари ИМА, добри специалисти, всеотдадени..... ИМА ги, ама ние ги плюем... ЗАЩО? Вместо да е насочена вонйата персонално?
Се едно аз да кажа, че гилдията на електротехниците всички са боклуци, макар и да познавам свестни такива.... Не е честно спрямо свестните.
Иначе че стават прекалено често тези неща - стават. Но това ще е така докато ние, пострадалите не започнем вместо да говорим, да правим нещо пряко на отговорният човек.


Здравейте,

Искам да изразя огромното си възмущение от некомпетентността на всички ветеринарни клиники в София и по-точно за ветеринарните клиники - Син Кръст, Амивет, 101 любимци. З
Fortuna fortes metuit, ignavos premit
Аватар
kitana
Пчела майка
 
Мнения: 1797
Регистриран на: Чет Фев 28, 2008 3:18 pm
Местоположение: на Зеления път към Стария Светльо,като всички други

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kitana » Чет Авг 14, 2008 3:58 pm

д-р Борислав Георгиев от Син Кръст
Лечението ни започна д-р Пейчиновски
отново отидохме до Син Кръст
Амивет и проф. д-р Аминков
двама млади лекари в клиниката - д-р Асен Атанасов и неговата колежка
Използвам повода да благодаря на д-р Асен Атанасов - той е млад
клиника 101 любимци

още нещо да не е ясно? smilie8
Fortuna fortes metuit, ignavos premit
Аватар
kitana
Пчела майка
 
Мнения: 1797
Регистриран на: Чет Фев 28, 2008 3:18 pm
Местоположение: на Зеления път към Стария Светльо,като всички други

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kokerka » Чет Авг 14, 2008 4:00 pm

Китана, мога да чета. Не съм се обадила след първият пост, нали? Но последвалата дискусия доведе до теорията, че всички лекари са боклуци. Какво значи искам да се оплача от всички лекари? Както и да е. Явно виждаме нещата от различни ъгли. Но както той, така и аз имам право на мнение. Той да обвинява, аз да защитавам, нали?
Животните са По-добрите приятели на човека!
Аватар
kokerka
Пчела майка
 
Мнения: 1355
Регистриран на: Сря Яну 19, 2005 11:12 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Чет Авг 14, 2008 5:40 pm

И аз мога да почна да обвинявам всички, нищо, че само една лекарка беше виновна за състоянието на кучето ми, да не би всички да са виновни за това-----даже и тези,които помогнаха и благодарение на тях се излекува? Аз също се явих като защитник, но.....никой няма нужда от това, не за друго, а защото добрите са си добри--------а тези.....некадърните сами ще си изгонят пациентите.Всички са добри,докато не се случи нещо и нещата така се обърнат, че същия този човек,който ги е хвалил, може да започне да ги хули, никой не е 100% сигурен, че няма да се отметне ей така заради някоя случка,станала с животното му.Аз също видях тази случка описана в много форуми и навсякъде пишеше все едно и също.
Не може, не е етично нито морално да се говорят такива неща, даже и да има конкретна причина за нечия смърт, е кой би могъл да каже.......да е убеден, че лекаря е виновен, не сме присъствали, а може ли да сме сигурни, че е направил точно така, че го е завел навреме, не е закъснял, има толкова много причини (давам го само за пример), знаете ли колко пъти стопаните поради своята немарливост и нежелание не посещават лекари, а чакат или самолекуват--и после не признават, а за по- лесно обвиняват веднага лекарите.Как ли се чувства сега наистина mommovet, други като нея,които са отдадени на професията си, дали е приятно хората да мислят, че и тя като другите попада в категорията на "боклуците", не мислите ли, че малко е пресилено.Аз как мога да дам, мнение, че този--онзи лекар е некадърен, не мога, защото не познавам човека, незнам как работи, не мога да съдя от единичен случай.....точно този човек може много пъти с цената на много усилия и труд да е спасявал нееднократно живот, а това, че се е случило нещастие--смърт, си има обяснение.Когато наистина лекарите се бавят ,не могат да поставят диагноза, колебаят се, незнаят какво да правят-------наше право е да си вземем животните и да си търсим други ,които да ни помогнат.Изолираните случаи не са показател за некомпетентност.Просто си има определени ситуации, в които трябва да сме отговорни, да знаем, не всичко може да се научи и лекаря е този,който трябва да ни уведоми, но след като човек види и някой не му вдъхва доверие,може да го смени, но заради единиците некадърници---не значи че всички са такива.Във всяка професия има такива хора, но това не значи, че трябва да категоризираме всички като такива.Ако извадим статистиката на тези и други клиники, ще видим,че много повече са успешните случаи, отколкото неуспешните, ние стопаните не винаги можем да преценим точно и правилно ситуацията.След като някой някъде не ни е харесал----просто не отиваме повече там и толкоз.Клиниките и кабинетите не са чак толкова много, че да не може да ги разучи човек и да знае къде и какви специалисти има.Лично аз не съм съгласна с много неща, но когато ми се налагаше ходих на много места, видях много лекари как работят, прецених си и си реших къде да си водя животните.И с пълно право ние също можем да запитаме---вие къде бяхте ,защо не видяхте какво яде кучето ви, защо не го опазихте, не лично този човек описал случката,макар ,че и за него важи, защо като стопани не сте достатъчно отговорни, защо не внимавате? Когато има заболявания,които са спешни, независещи от нас,тежки ,налагат се изследвания, снимки, разни други неща,ние просто сме длъжни да знаем къде трябва да отидем, за да може животното ни да получи адекватна и компетентна помощ, не може да гледаш едно животно 2-5-7- 9- год, и да незнаеш къде има добър лекар ,къде да отидеш, за всичко трябва да се мисли в перспектива, защото никой не е сигурен дали в даден момент няма да му се наложи такава помощ, та само за ваксини ли ходят, е това всеки може да прави, даже и здраво животно да имаш, пак трябва да си подготвен за критична ситуация, защото не се знае кога и за какво може да се наложи лекарска намеса, и не чак когато стане това да започнем да се чудим----сега накъде, а когато човек си има добър--проверен лекар,отива направо там и съответно получава и добра помощ. Само оправдани са тези стопани,които никога не са имали животно, сега се учат и нямат представа къде да намерят добър лекар, но .....все пак,за да го вземеш пък трябва поне елементрани неща да знаеш,така че....... Един или двама --не значи всички! Така се създава и погрешно впечатление за лекарите и хората си мислят, че няма къде и да заведат животните си........а това не е вярно! Аз как знам къде да ходя и съм сигурна, че там, където отивам ще получа всичко ,от което се нуждае животното ми...... как едни могат да знаят---а други не?
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Боксер » Чет Авг 14, 2008 6:30 pm

Как го обръщате на такава дискусия за или против ветеринарите! Човека си е гледал кучето, направил е всичко възможно да го спаси. И ако отидеш при 3 ма лекари, а те нямат никакво отношение към животното, но имат отношение към парите, какво да кажеш. Може би да благодариш че си установил кои са лошите лекари и няма да водиш следващото си куче там?! След около 5 мъртви кучета, ще се биеш в гърдите, че си добър стопанин на 6-тото, защото знаеш къде да си водиш кучето ли?!!!!!!!!!
Стига с това пораженческо примирение. Виновни са!!!!! Г-н Професора се държи снизходително и втълпява колко е велик и как извършеното от него е безценно чудо, привилегия е да ти вземе парите .......Тези в 101 любимци дори не заслужават коментар. Те не стават и за овчари, изобщо не бива да се занимават с бозайници.
Боксер
Животинче с въпрос
 
Мнения: 31
Регистриран на: Вто Апр 15, 2008 6:47 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kokerka » Чет Авг 14, 2008 6:34 pm

ТЯХ никой не защитава. Да, виновни са! Да си носят последствията. Но не съм съгласна и останалите да го отнасят. Да го отнесе професора. Да хване господина и да скандира навсякъде ПРОФЕСОРА е ВИНОВЕН. А не ветеринарите са виновни. Става ли? Така не си ли съгласна?
Май криво ни разбираш. Никой не защитава лошите, напротив, аз съм се погрижила лошите да им се случват лоши неща. Но не е честно и добрите да го отнасят покрай лошите. Цялата гилдия не е виновна. Виновни са отделните индивиди.
Животните са По-добрите приятели на човека!
Аватар
kokerka
Пчела майка
 
Мнения: 1355
Регистриран на: Сря Яну 19, 2005 11:12 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот mommovet » Чет Авг 14, 2008 11:48 pm

Добре де, ние не сме перфектни. Аз също не винаги съм дружелюбна, особено рано сутрин. Обаче разпитвам винаги подробно стопаните всеки път, на всеки преглед - не защото стопаните са ми много симпатични, а защото трябва да ги накарам да ми кажат всичко, дори и според тях абсолютно маловажни неща, които иначе не биха им хрумнали или според тях нямат отношение към проблема. С пациентите е същото - не се държа добре с тях защото всички са симпатични, за мен е важно животното да не изпада в ужас когато ме види и да започва да се дърпа на каишката още 250 метра преди кабинета, а когато види инжекция да ми показва колкото зъба има и да се превръща в кълбовидна мълния. Грешки стават винаги, а на някои животни просто в един момент им идва времето..
Ето ви историйката на кучето Бела, женски 12 годишен булмастиф с подобна съдба на Макс...
Историята е отпреди две години.
Идва стопанина и води булмастиф с тегло 27 кг /трябва да е около 45-49 кг/. Кучето е само кожа и кости, няма грам мазнина, всичките кости му се виждат. Лекувано е от половин София с какво ли не и за какво ли не. Клиника - кучето няма температура, пие вода, яде супички, понякога хапва и друго, но до 2 часа след това го повръща. Изхожда се нормално, но след като почти не яде и почти нищо не излиза на другия край. След поредна кръвна картина и рентгенови снимки, които показват, че кучето всъщност е в перфектно здраве /освен споментите признаци../ аз решавам, че никой преди мен не се е заел сериозно със ситуацията и започвам първоначално лечение за хроничен гастрит и езофагиален рефлукс. Първата седмица кучо леко започва да се подобрява, спира да повръща обаче не яде нищо друго освен течности, след това отново влошаване. Отива пак на снимки - пак нищо. Кръвната картина вече показва признаци на предстояща гладна смърт. Стопанина вече крайно отчаян, защото историята продължава общо над 40 дни иска евтаназия. Кучето обаче наистина изглежда не като умиращо от неизлечима болест - има жив, молещ поглед, проявява интерес към яденето, но не смее да хапне, реагира игриво на други кучета.. Аз вече си мисля за някаква форма на доброкачествен тумор, който не дава отражение на кръвната картина и на снимките, но притиска някъде нещо по храносмилателната система и го уговарям да упоим кучето да направим диагностична лапаротомия и ако открием нещо спасяемо да оперираме, ако не да го евтаназираме. Човекът се съгласи. Открихме частична срастнала инвагинация отпреди споменатите 40 дни, която обаче не е запушила напълно червото и имаше проходимост приблизително колкото молив - минава само течност, всичко друго се връща обратно - след това сравнявах снимките - не се виждаше и пред свършен факт. Оперирахме го полу- успешно, махнахме инвагинацията и възстановихме червото. Направих обаче грешка - използвах стандарни резорбируеми конци за черва без да се сетя за факта, че при толкова изнемощяло куче с почти граничен общ белтък и албумин зарастването ще продължи по-дълго от времето за резорбция на конците - те се разтвориха и пропуснаха. След десетина дни кучето рязко се влоши и направи перитонит. Наложи се втора операция, кръвната му картина вече беше минала отвъд границите на живата материя, но то се справи и с втората операция. Оставих му отвор в корема заради перитонита и мина на венозно хранене с остатъци от хунанните болници.../иначе една банка е 70 лв/. Албумина му падна дотолкова, че му отекоха краката и заприлича на слонче. След няколко дни перитонита бе овладян и отворът в корема зашит /трета операция -не се прави принципно така, но губеше много от последните си безценни белтъчини и течност и в разрез с правилата го затворихме/. Започнах да му давам лека полека и храна през устата. Ако му бях дала щеше да изяде и плочките под чувала. След още една седмица стопанина си го взе и спази взичките ни наставления за храненето - справи се човекът, а бяха сложни /или не сложни, а садистични за умиращо от глад куче с жален поглед/. Кучето започна много бавно да наддава, нямаше повече усложнения и го оставихме изцяло на домашни грижи и един двутомник с наставления за гледането. След като му свърши антибиотика кучето изчезна... Аз реших, че просто в един прекрасен момент нещо отново се е объркало и кучето или е починало или стопанинът го е завел при поредния колега вече наистина за евтаназия. Не щеш ли обаче, след няколко месеца Бела с изключително доволен и щастлив вид мина просто ей така на посещение да ни се покаже. Имаше вид на истинско куче и докато работих там я виждах. Минали са две години и не знам дали все още е добре, но преживя нещо, което бе диагностицирано обсолютно случайно и то малко след посления възможен момент, по време всъщност на евтаназия... Преди това всичките изследвания показваха съвсем здраво, но кой знае защо умиращо куче.
Разберете и моята гледна точка - не винаги липсата на диагноза означава некадърни лекари /дааа, и такива има много/, понякога просто е невъзможно. Техниката помага наистина, но не тя поставя диагнози, тя е нещо като пътен знак за ремонт. Внимание! тук нещо не е наред, но ако няма знаци не значи че зад завоя няма да налетите на изкопни машини..
Аватар
mommovet
Пчела майка
 
Мнения: 1652
Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 9:57 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Пет Авг 15, 2008 12:19 am

@kokerka: Така по-добре ли е?
Петър Маринов написа:
"ID A": "И аз последните 6 месеца от живота му наливах пари по ветеринарите. Специално за Аминков, препоръчаха ми го като най-големия специалист и като шеф на ветеринарния факултет към Лесото (ЛТУ). За тези 6 месеца му налях около 3-4 хиляди. То не бяха терапии, инжекции и какво ли още не. Всеки ден бях при него, дори спрях да си правя труда да свалям килимчето на Макс и калъфките на седалките. Когато Макс почина и след консултация с друг ветеринар, ми стана ясно че тотално са объркали диагнозата и лечението. Към края започнах доста да се интересувам и се обедих, че повечето ветеринари само ги интересува да прибират пари, а насрещното качества за услугата липсва. Повече при него не бих стъпил."

"веселин": "Иначе и аз имам впечатления от работата на .Аминков - за лечение на катаракта предписа едни капки , които трябваше да се приготвят в аптека - отивам със рецептата - аптекарката каза : - Този който ви е написал рецептата би трябвало да си върне дипломата ..."

"golfarata": "преди 3 години доцент Аминков умори едно канадско вълче "


Лошото е, че вероятно голям брой от другите случаи са реални и то при различни ветеринарни лекари.
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Пет Авг 15, 2008 12:25 am

mommovet написа:Добре де, ние не сме перфектни. Аз също не винаги съм дружелюбна, особено рано сутрин. Обаче разпитвам винаги подробно стопаните всеки път, на всеки преглед - не защото стопаните са ми много симпатични, а защото трябва да ги накарам да ми кажат всичко, дори и според тях абсолютно маловажни неща, които иначе не биха им хрумнали или според тях нямат отношение към проблема. С пациентите е същото - не се държа добре с тях защото всички са симпатични, за мен е важно животното да не изпада в ужас когато ме види и да започва да се дърпа на каишката още 250 метра преди кабинета, а когато види инжекция да ми показва колкото зъба има и да се превръща в кълбовидна мълния. Грешки стават винаги, а на някои животни просто в един момент им идва времето..
Ето ви историйката на кучето Бела, женски 12 годишен булмастиф с подобна съдба на Макс...
Историята е отпреди две години.
Идва стопанина и води булмастиф с тегло 27 кг /трябва да е около 45-49 кг/. Кучето е само кожа и кости, няма грам мазнина, всичките кости му се виждат. Лекувано е от половин София с какво ли не и за какво ли не. Клиника - кучето няма температура, пие вода, яде супички, понякога хапва и друго, но до 2 часа след това го повръща. Изхожда се нормално, но след като почти не яде и почти нищо не излиза на другия край. След поредна кръвна картина и рентгенови снимки, които показват, че кучето всъщност е в перфектно здраве /освен споментите признаци../ аз решавам, че никой преди мен не се е заел сериозно със ситуацията и започвам първоначално лечение за хроничен гастрит и езофагиален рефлукс. Първата седмица кучо леко започва да се подобрява, спира да повръща обаче не яде нищо друго освен течности, след това отново влошаване. Отива пак на снимки - пак нищо. Кръвната картина вече показва признаци на предстояща гладна смърт. Стопанина вече крайно отчаян, защото историята продължава общо над 40 дни иска евтаназия. Кучето обаче наистина изглежда не като умиращо от неизлечима болест - има жив, молещ поглед, проявява интерес към яденето, но не смее да хапне, реагира игриво на други кучета.. Аз вече си мисля за някаква форма на доброкачествен тумор, който не дава отражение на кръвната картина и на снимките, но притиска някъде нещо по храносмилателната система и го уговарям да упоим кучето да направим диагностична лапаротомия и ако открием нещо спасяемо да оперираме, ако не да го евтаназираме. Човекът се съгласи. Открихме частична срастнала инвагинация отпреди споменатите 40 дни, която обаче не е запушила напълно червото и имаше проходимост приблизително колкото молив - минава само течност, всичко друго се връща обратно - след това сравнявах снимките - не се виждаше и пред свършен факт. Оперирахме го полу- успешно, махнахме инвагинацията и възстановихме червото. Направих обаче грешка - използвах стандарни резорбируеми конци за черва без да се сетя за факта, че при толкова изнемощяло куче с почти граничен общ белтък и албумин зарастването ще продължи по-дълго от времето за резорбция на конците - те се разтвориха и пропуснаха. След десетина дни кучето рязко се влоши и направи перитонит. Наложи се втора операция, кръвната му картина вече беше минала отвъд границите на живата материя, но то се справи и с втората операция. Оставих му отвор в корема заради перитонита и мина на венозно хранене с остатъци от хунанните болници.../иначе една банка е 70 лв/. Албумина му падна дотолкова, че му отекоха краката и заприлича на слонче. След няколко дни перитонита бе овладян и отворът в корема зашит /трета операция -не се прави принципно така, но губеше много от последните си безценни белтъчини и течност и в разрез с правилата го затворихме/. Започнах да му давам лека полека и храна през устата. Ако му бях дала щеше да изяде и плочките под чувала. След още една седмица стопанина си го взе и спази взичките ни наставления за храненето - справи се човекът, а бяха сложни /или не сложни, а садистични за умиращо от глад куче с жален поглед/. Кучето започна много бавно да наддава, нямаше повече усложнения и го оставихме изцяло на домашни грижи и един двутомник с наставления за гледането. След като му свърши антибиотика кучето изчезна... Аз реших, че просто в един прекрасен момент нещо отново се е объркало и кучето или е починало или стопанинът го е завел при поредния колега вече наистина за евтаназия. Не щеш ли обаче, след няколко месеца Бела с изключително доволен и щастлив вид мина просто ей така на посещение да ни се покаже. Имаше вид на истинско куче и докато работих там я виждах. Минали са две години и не знам дали все още е добре, но преживя нещо, което бе диагностицирано обсолютно случайно и то малко след посления възможен момент, по време всъщност на евтаназия... Преди това всичките изследвания показваха съвсем здраво, но кой знае защо умиращо куче.
Разберете и моята гледна точка - не винаги липсата на диагноза означава некадърни лекари /дааа, и такива има много/, понякога просто е невъзможно. Техниката помага наистина, но не тя поставя диагнози, тя е нещо като пътен знак за ремонт. Внимание! тук нещо не е наред, но ако няма знаци не значи че зад завоя няма да налетите на изкопни машини..


След написаното мога да кажа само едно - жалко, че не успях да попадна при Вас за лечението на Макси! Той имаше точно същите симптоми, предполагам, че нямаше да са необходими 2 месеца, за да се установи това при Вашия опит и да се направи диагностична лапаротомия много по-рано. sads sads sads

И за друго съм много съгласен с Вас - техниката не поставя диагнози, само с опит и знания става това, но за съжаление много хора не разбират, не знаят и никога няма да осъзнаят това.
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот mommovet » Пет Авг 15, 2008 1:40 am

Всеки случай е сам за себе си и не може да ги слагаме под общ знаменател. Никой не знае какво би станало, ако вашето куче бе попаднало при мен... Една обикновена пъпка има десетки възможни диагнози. Изобщо не е толкова лесно... Затова медицината се учи, а не се предава по полов път.. И повярвайте ми, да накараш човек, който не е напълно отчаян да се съгласи на "диагностична операция" поне в БГ е малко сайънс фикшън. Това са чисти единици... Може би, затова колегите от другите кабинети не са ви го предложили, защото знаят какъв е процента на съгласие.. Показателен обаче е факта, че не се сещам за някой, който се е съгласил и пациента да не е оцелял... Освен тези с наистина неоперабилни находки, евтаназирани по време на операцията..
Аватар
mommovet
Пчела майка
 
Мнения: 1652
Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 9:57 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Пет Авг 15, 2008 11:11 am

mommovet, благодаря ,че писа--нека хората видят как е и от другата страна. Никога за нищо няма гаранция, всичко зависи от много и различни неща.При различните случаи ,изхода също е различен., никой и за нищо не може да даде гаранция как ще се развият нещата.Няма никакво примирение с нищо-просто не винаги може да се помогне и да се спаси живот, всички случаи са реални ,но не всички са и поради лекарски грешки или некадърност.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Пет Авг 15, 2008 6:11 pm

Да, така е. Знам, че не може да има гаранция за каквото и да е, както и какво би станало ако бяхме попаднали при Вас. Но не можете да ме убедите, че това, което ми се случи през последните месеци е нормално. Не вярвам, че не ми е предложено вярното действие, защото "знаят какъв е процента на съгласие". Това за мен не е извинение, нито оправдание. А на човек, за да се установи дали има проблеми със стомаха операция ли се прави? Защо я има тази гастро-ентероскопия и ехография? Не искам да ме разбирате погрешно, но при толкова много оплаквания в областта на ветеринарните медицински услуги у нас според мен, а и вярвам, че според повечето стопани на животни, очевидно има някакви сериозни проблеми!
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот rusata1 » Пет Авг 15, 2008 7:53 pm

Искрено съчувствам на случилото ви се.Подобно нещо се случи и с моя ризеншнауцер Рей преди 10 дни.Мъката ми е толкова голяма че няма думи с които да я опиша.Ще разкажа и своята история.Рей почина на 16г някой сте каже че си е изживял живота вярно това са доста години но ме е яд че е търпял болки за които ние дори не предполагахме.Значи проблема започна с една брадавица на гърба която се възпали и започна да гнои непрекъснато и увеличи размера си.Заведохме Рей в клиниката тук в Надежда от тук ни препратиха за снимка в Св.Антим направихме снимката и се върнахме пак в Надежда да видят резултата.Тук ни казаха че кучето ми има рак на белия дроб и това е разсейка затова не бива да се оперира.Така цяла зима Рей ходеше с това гнойно огнище на гърба си като периодично го водихме да го преглеждат като настоявахме за операция и тези няколко пъти уж назначаваха операция а после я отменяха като ни уверяваха че не бива да се маха просто си личеше че незнаят какво да правят.А междувремено Рей направи няколко пневмонии за кратък период от време и поради тази причина му правихме ренгенови снимки на белия дроб почти на всеки 4-5мес.Кучето ми много отслабна с около 6-7кг не искаше да се храни дори съм го хранила от ръка само и само да яде нещо и така цяла зима.Като се затопли веднъж заглеждам въпросната брадавица на кучето и забелязвам върху нея бели червеи тогава хванах кучето ми иго заведох в Св.Антим където го оперираха веднага и от направения хистологичен анализ се разбра всъщност че това не е разсейка а брадавица.Така приключих с клиниката в Надежда и започнах да го водя в Св.Антим които ни казаха след операцията временно да поспрем с ренгена понеже беше възрастен и всичко си вървеше добре раната заздравя перфектнолДо деня в който Рей започна да повръща от сутринта а до края на вечерта не можеше да става.Заведохме го по спешност в 1ч.вечерта в Св.Антим където го приеха и го оставихме за през ноща на системи на сутринта отидохме да го видим и ни казаха че замомента не могат да ни обяснят състоянието му и трябва да го оставим за да му направят изследвания и ни казаха да отидем на другата сутрин.Ние се прибрахме но понеже аз се притеснявах вечерта се обадихме по тел.и тогава ни съобщиха ужасната новина че Рей има огромен тумор в коремната кухина с размери 25 на 25см който е нараствал с години и бе изпитвал големи болки за които ние не подозирахме.На другия ден ни разясниха положението т.е. всички вътрешни органи на Рей бяха засегнати червата му бяха изместени на гърба в момента поради огромните си размери и поради факта че организма не можеше да го изхранва част от тумора беше започнала да некротизира и гние в коремната кухина.При направената пункция на корема бе изкарана кървава течност.Попитахме за операция но категорично ни казаха че Рей няма да издържи дори само упойката изхода беше само един-евтаназия.Поне да облекчим болките които изпитваше.Повярвайте ми това беше на трудното решение в моя живот но неможех даси представя че може да го боли и аз да го гледам.Така завърши живота на Рей.Като се прибрах вкъщи извадих всички ренгенови снимки които бяха правени на кучето и обстоино ги разгледах тогава видях че тумора си е бил там но е нямало кой да го види.Аз не казвам че Рей е щялда живее повече но поне е нямало да изпитва болките които мълчаливо е търпял ако лекарския екип от клиниката в Надежда бяха се загледали по задълбочено и бяха открили тумора в начален стадий.
Е това е моята история не пожелавам на никого да преживява подобни трагедии.
Мъката ми е голяма.
rusata1
Животинче с въпрос
 
Мнения: 3
Регистриран на: Съб Авг 09, 2008 2:04 am

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот silla » Пон Авг 18, 2008 7:32 pm

quote="zoomaniak"]
kitana написа:Супер!Сега и ветеринари трябва да сме.


Няма начин да не сте...ставате постепенно. Фактори колкото искаш.

Има доктори, които си държът на името - името работи за тях. Дори не е нужно да ги хвалим ние.

Всеки стопанин трябва да разпознава кой на кво ниво е. Белези има по които да гледаме. Това е бизнес - не сме ли в час стават грешки.

Но с времето всеки се научава...

Историята е поучителна...и въпреки всичко пак някой си практикуват "вет. медицина" - дела водете....другото е само философия.[/quote]

Ще извинявяш Стамене, обаче не мисля, че НЕ си прав този път - това че българина разбира от всичко по малко си е факт, но ако искаш да кажеш , че трябва да стана ветеринарен специалист, адвокат , 10 в едно - то бъди убеден какъв голям специалист ще съм и кооолкоо много ще разбирам от всичко = 0 !!! Човек ако не си разбира от работата не трябва да я върши и да се учи на живи същества . Подкрепям Китана за мнението и !!!
Бъди добър...отнасяй се благородно към природата !
silla
В ятото
 
Мнения: 108
Регистриран на: Пет Яну 11, 2008 1:44 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот silla » Пон Авг 18, 2008 7:40 pm

Между другото вчера почина един мой колега- лека му пръст , от лекарска некомпетентност остави жена си с две малки деца голямото на 2 год. Няма да разказвам подробности - само искам да кажа че се осигуряваме здравно ,плащаме си прегледи и на частно и ефект няма... Не би ли трябвало всеки да гледа отговорно но професията си, а що се отнася до ЖИВОТ - просто е грехота да избираш от некомпетентен по- некомпетентен- пък и можеш ли да знаеш кой какъв е пиян или дрогиран е ??? . Пожелавам Ви живот и здраве на всички да не се налага да посещавате лекари по сериозни въпроси, защото стигне ли се до там по- добре си напишете завещанието. Може да не ми оспорвате мнението - имам много информация !!!
Бъди добър...отнасяй се благородно към природата !
silla
В ятото
 
Мнения: 108
Регистриран на: Пет Яну 11, 2008 1:44 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот mommovet » Пон Авг 18, 2008 9:29 pm

Няма да ти го оспорвам - нагледала съм се на прословутите клинични пътеки..
Аватар
mommovet
Пчела майка
 
Мнения: 1652
Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 9:57 pm
Местоположение: София

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Вто Авг 19, 2008 12:38 am

Приемете моите съболезнования за Рей. Макси не успя да доживее и наполовина на неговата възраст.

Винаги съм искал да остана в България и да помагам с каквото мога на родината си, за да бъде по-добро място за живеене. Особено с моята професия колко мои приятели заминаха за чужбина, а аз все се надявах, че нещата ще станат по-добри тук. Вече обаче не чувствам нещата така. И макар да съм с две малки деца и съпруга - ще направя всичко възможно да живея някъде нормално, но не и тук. Може би един ден ще Ви пиша как стоят нещата в тази област в белите държави и какви са приликите и разликите.
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот meri » Чет Окт 23, 2008 9:29 pm

Днес попаднах на отговора на един от лекарите лекували Макс, и ако и вероятно е вярно, защото доводите на господин Маринов изобщо не са убедителни и ако вината е само негова, защото не си е оперирал кучето, не се е доверил, злепоставил е хората........тогава....жалко за кучето, не можем винаги да виним лекарите, през цялото време във всички мои постове аз неизменно се мъчех да го провокирам да каже истината.......но чак сега разбирам защо не го е направил.......просто е нямало как да стане,ако вината е изцяло негова.Каквото и да си пише, колкото и да търси съчувствие......ако всичко е истина, мога само да кажа....ето още един безотговорен стопанин, подценил сериозността на случая, не обърнал внимание на всичко,което му е казано,търсил причини без да има такива,после обвинява.......мога да приема неговите думи за истина........само ако са подкрепени с доказателства.Иначе всеки може да си напише каквото му хрумне.......няма как да знаем точно какво е станало.....явно залага на съчувствието на хората и по този начин избягва истината.......за да не я каже......кой ще го вини него........ето пак лекарите виновни, а стопанина невинен.

http://www.bezdom.info/forum/viewtopic.php?t=7199



Здравейте ,


Казвам се Томе Пейчиновски и съм лекар във ветеринарна клиника „Син Кръст”

Не пиша във форуми, но когато наричат колегите от клиниката и мен убийци, некомпетентни и др. не мога да остана безучастен.



Пред мен е картона на Макс и ще изложа всички факти до момента до който се грижихме за него- 28/06/2008 г.

Отговора ще е в стила на г-н Петър Маринов за което моля предварително да ме извините.



Ето как започна всичко:



На 16/04/2008 г. Макс за пръв път постъпва при нас. Оплакванията на собственика са:

преди 2 седмици е ухапан от кърлеж и сега има намален апетит,трудно дъвче и има увеличено слюнкоотделяне.

Направени му бяха пълна кръвна картина (ПКК) и тестове за Дирофилариоза, Лаймска болест, Ерлихиоза – отрицателни.



На 02/06/2008 г.постъпва с оплакване за повръщане (от предната вечер) ,но днес има апетит. Направена е рентгенова снимка на корем – без особености. Назначена е терапия за лечение на гастрит.

На 04/06/2008 Макс продължава да повръща. Направени са снимки с Бариева каша на 30` мин и 1ч 15мин. – установена е нормална проходимост ( това означава че контраста достига стомаха,минава през него и продължава през тънките и дебелите черва) – нещо невъзможно при запушване с кръгла гума например. Направена е и ПКК – също без особености. Назначени са венозни антибиотици които собствениците ще слагат вкъщи – заради това, че кучето е агресивно не можахме да го хоспитализираме.

На 07/06/2008 г. – 3дни по-късно Макс е много по-добре (според собственика), изписан е антибиотик през устата на 12 ч.



28/06/2008- кучето постъпва с подобни оплаквания. Направена е ПКК на която левкоцитите са повишени, (признак на инфекция) температурата е 38,9 С. След обсъждане на случая с колегите се прави снимка на задната част на корема и установява увеличена простата.

Д-р А.Стоилова (лекарката на която дори не си спомняте името , какво ли остава за диагнозата която постави) прави ехогравско изследване при което се установи промяна в структурата, а именно – простатна циста. В картона на Макс е записано : Простатна циста с размер 4мм в диаметър , в дясната част на жлезата.

Това е и диагнозата която поставихме.

След разговор със собственика на различните вариянти за лечение, се записа час за операция за Понеделник 30/06/2008 – 13.00ч.



В деня и часа собственика не се яви в клиниката.



Г-н Маринов се появява около 3 седмици по късно, бързо си взима рентгеновите снимки от рецепцията-без да говори с лекар , без да вземе картона и всички други изследвания на Макс.



Имаме и други кучета с такава диагноза , при които за техен късмет собствениците им ги оперираха.

Точно в този момент при нас е Томи 15 годишна източно-европейска овчарка. Преди 1 г. му поставихме същата диагноза, кастриран е и преди 5 дни му беше отстранен тумор от пениса. Стар е с множестжо цисти , но все още радва собствениците си – мога да ви срещна с тях г-н Маринов ( ако те пожелаят, имайки предвид че са културни хора)



На вашия познат „вет.лекар” (и за съжаление наш колега) , който ви е казал, цитирам:

„това абсолютно не може да бъде вярно и проблема е в стомашно-чревния тракт според него” мога да кажа че повръщането е признак на много заболявания и голяма част от тях не са на стомашно-чревния тракт, затова колега четете,четете и пак четете.



В обобщение:



12 % от мъжките кучета страдат от това заболяване, като над 42% от цистите са инфектирани с бактерии.



Инфекцията, температурата и перитонита установен от друг лекар са следствие на заболяването от което страдаше и не се лекуваше кучето.



Макс постъпи при нас на 02/06/2008 г . На 28/06/2008 г. имаше поставена диагноза и назначена операция за която собственика му не го доведе.



При първото си посещение в „Син Кръст” Макс тежи 44кг , на 28/06/2008 тежи 39кг.



Изследванията, ако бяха взети и представени на колегите в другите клиники,до голяма степен ги биха ориентирали, биха Ви спестили средства и най-важното време за кучето.



Ние в „Син Кръст” така и не бяхме уведомени какво се случва с Макс от 28/06 нататък.

Разбираме го сега по този грозен начин и казваме голямо „Съжалявам” но на Макс.



На собственика му за купа лъжи, цитирам:

„Всеки път питах за диагноза, но за съжаление такава не получих до края от всички клиники”

„Снимките бяха 3, не се забелязваше нищо нередно по тях според докторите”

„направиха ехография на простатата, като диагностицираха леко увеличена простата - 5х5.5 см без изменения в структурата”

-нямам думи за това безочие.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот kitana » Чет Окт 23, 2008 10:10 pm

Ще ми е интересно да видя тези изследвания.Смятам да го поканя доктора и в темата. :ac:
Fortuna fortes metuit, ignavos premit
Аватар
kitana
Пчела майка
 
Мнения: 1797
Регистриран на: Чет Фев 28, 2008 3:18 pm
Местоположение: на Зеления път към Стария Светльо,като всички други

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Вто Фев 03, 2009 9:29 pm

Д-р Пейчиновски,

Благодаря, че сте си направили труда да копирате записаните данни от картона на моето починало куче Макс. Някои факти обаче явно не си спомняте (тъй като не сте ги записали и те не са от никакво значение за Вас, разбира се ), като например:
- как още от самото начало Ви звънях, за да отидем и да направим изследванията извън работното Ви време, защото кучето е много зле и Вие ме убеждавахте да изчакам;
- как отново след първоначалното лечение Ви звънях, за да Ви уведомя, че кучето продължава да повръща периодично и Вие ме убеждавахте да му давам по-качествена храна и да изчакам;
- как Ви позвъних и Ви уведомих, че няма да дойдем на операцията на записания дата и час.

За мое голямо съжаление и двете Ви диагнози бяха грешни - кучето не страдаше нито от гастрит, нито от проблем с простатата. За още по-голямо съжаление това отлагане във времето костваше на мен и моето семейство най-ценното - животът на Макс. И колкото и да не Ви се вярва - при операцията беше открит действителният проблем - очевидно частично запушване на червата от чуждо тяло.

Благодаря Ви, че ме наричате лъжец, безочлив и всичко останало като епитети. Спете спокойно и продължавайте да работите все така добре. Погледнете и снимките на Макс тук:

http://cid-d24fc8dbe23b9350.skydrive.li ... lbums.aspx

Осъзнайте следните факти извън Вашата работа - моят Макси имаше дом и семейство с две малки деца. Беше обичан и ни обичаше така, както никой друг няма да го направи. Каквото и да кажете и напишете за мен няма никакво значение, защото не можете да върнете времето назад. Вие сбъркахте и не очаквам да признаете грешките си. Съжалявам единствено, че не ми останаха сили да направя аутопсия и да съдя Вас и другите участници в историята за това, което причинихте на мен, моите деца и моето семейство. Но бъдете сигурен - един ден за всеки от нас ще има възмездие!
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Петър Маринов » Вто Фев 03, 2009 10:16 pm

Здравейте,

С мен се свързаха други пострадали собственици от професор Аминков, прочитайки тази тема в Internet. Подели са съвсем сериозна инициатива да съдят клиниката и професора със свидетели и доказателства, както и да организират отзвук в популярно телевизионно предаване (нещо, което аз не намерих сили да направя). Тяхната голяма молба към всички пострадали от работата на клининика Амивет и професор Аминков да ги подкрепят в този момент, както ще направя и аз.

Всеки, който желае повече информация - пишете ми на petar.marinov@gmail.com

Предварително Ви благодаря!
Петър Маринов
Животинче с въпрос
 
Мнения: 13
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 11:32 pm

Re: В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше..

Мнениеот Lil_gangsta » Вто Фев 03, 2009 10:24 pm

Нека почива в мир.;(
Lil_gangsta
Животинче с въпрос
 
Мнения: 14
Регистриран на: Вто Яну 13, 2009 4:23 pm


Назад към В тяхна памет

cron