Много болен ДАКЕЛ

[biba71]

Здравейте! От гр. Перник съм и имам дакелче мъжко на 10 години. Откакто се помня той си е все болен. Или козината ще му опада или ще получи пареза или ушите ще са му възпалени. О няколко месеца първо имаше рана на шията, от която течеше кръв и гной. Къде ли не го водихме, правихме му кръвна картина и така и не се разбра от какво му е. Лекарят, при който го водиме по принцип откакто се е родил му биеше някакви инжекции. Някак си след доста време му мина тази рана. Обаче започнаха да му се подуват лапичките, не може да ходи, между пръстчетата му стават мехурчета, които се пълнят с кръв и гной. Първо лекаря при който си говодиме му биеше инжекции всяка седмица, оправяха му се лапичките, но след седмица пак му се подуваха. Така карахме около два месеца, като срока на действие на лекарстваха започна да намалява и след около три дни пак се надуваха лапите. Решихме да сменим лекара, пак му правихме кръвна картина и се оказа че черния дроб е с много завишени ензими и е много зле кучето. Новият лекар каза че не може да се тъпче кучето непрекъснато са антибиотици и каза че ще му бие само витамини. Но лапите пак се надуха и той му сложи фурантрил и кортизон май, дейстаха пак около седмица и пак се подуха лапите. И вече не знам какво да го правя. Всеки лекар си знае едно лечение, отрича лечението на предходния, но резулата е че дакела става все по-зле и вече не знам къде да го водя и кой може да му помогне. Ако някой знае някой наистина добър лекар, моля да ми пише. Дайте някакъв съвет, моля!!!

[little_didi4]

аз не съм толкова запозната с кучешките болести за да ти давам съвет за тях или какво може да е....но ти пиша просто от разбиране.виждам че до сега не се е включил никой,не знам защо.
аз също имам проблем с моето куче...кожен от май месец..почти година не можем да го излекуваме,но е коренно различен от твоя...но просто знам какво е да се ходи по лекари и да му се дават хапчета и нищо да не помага...та..

не знам дали е необходимо и някакъв кожен тест да му се направи...не знам дали само кръвната картина е достатъчна за да се разбере какво му има на кучето.

[bubetodve]

Аз предлагам да хванете рейса до София и да доветете кучето при специалист. Не казвам, че при вас няма, но би било едно решение.
Ето нашата лекарка моммовет идете при нея. Кабинетът й е в Люлин.

[Чехълче]

Какво стана с кучето? Има ли промяна?

[biba71]

От доста време не съм имала време да влизам в сайта и не съм видяла, че имам отговори на моята тема.
За съжаление се наложи да приспим любимото ни дакелче. След доста месеци борба. Какво ли не му изследваха, какви ли не лекарства не му давахме. Оказа се че има уголемен черен дроб, камъни в жлъчката, съмняваха се и за тумори. От това му се появяваха рани по лапите и муцуната. Всеки ден го третирахме, но беше голяма мъка и за дакелчо и за нас. Преди около три седмици получи и инсулт, изкриви си главичката и не можеше да ходи, искаше, но се занасяше и падаше. Но имаше някакво подобрение след 2-3 дни, започна да се храни и имахме надежда, че ще се оправи. Но преди седмица получа още един инсулт, вече не можеше да си стои на крачетата, повръщаше и не можеше да пие и вода. 10 години и 5 месеца го гледахме. И когато извикахме лекар той ни каза, че това куче на крака не може да се вдигне и ако не го приспим само ще го мъчим на системи и т.н. И взехме това страшно решение. Ужасно беше - който казва че ефтаназията е безболезнена явно не го е изпитвал на собствен гръб. Явно от многото лекарства, които му давахме много трудно го приспа лекаря, започна да лае, беше направо кошмарно. И сега седя и се чудя - дали нямаше пък да се оправи, дали не избързахме. Много пъти се е оправял. Имаше и парези и дископатия, но го лекувахме. От 5 дни го няма и това ми е единствената мисъл - дали взехме правилното решение.

[4o4incety]

Съжелявам за дакелчо. 10 години и 5 месеца са доста време. Според мен това е правилното решение! Ако е могло да се оправи, то е нямало да трае повече от няколко месеца, а тези няколко месеца щяха със сигурност да са най - егоистичните! Както казват безброй съфорумци - "Той сега е на едно по - добро място"!

[zoomaniak]

[meri]

Билянче,съжалявам, знам колко се борихте с докторите,не се упреквай,правилно си постъпила........въпреки болката,която изпитваш,много,много съжалявам.

[biba71]

[Чехълче]

Съболезнования за дакелчето ти.
Взела си правилното решение - не бива да удължаваме страданията на животното заради това да прекараме още няколко дни с него. След такива неща няма оправяне на животинчето, преживяла съм същите неща и знам.

[biba71]

Благодаря

[archy]

[biba71]

На тази снимка в профила ми е моя любим дакел. Най-обичаше да спи, завит в чаршафите или в одеалце. Още усещам миризмата му и страшно ми липсва.

[Чехълче]

Знаеш ли, до сега не съм чувала за дакел, който да не обича да спи завит! Интересното е, че всички са еднакви! Нер знам как става така, но навиците им си приличат. Моята и тя обичаше да се завива, че даже да спи и в леглото ми, макар че си имаше и много приятна къщичка и понякога спеше там денем. Но НОЩЕМ винаги беше в нечие легло - или в моето, или в това на майка ми.
Ти как си?

[biba71]

Томи винаги спеше при мен и съпруга ми. Знаеше точно кога тръгвам да лягам и тръгваше след мен. И се завиваше изцяло, не знам как успяваше да диша. От малък спеше при нас. Дори си приказвахме, че той си мисли, че ние спиме в неговото легло. Така ми се иска това време да се върне..... Той много малък беше отделен от майка си, нямаше и месец, когато го взехме. Оттогава спи при нас. И сега като се замисля, може би и затова беше много болен цял живот. Чула съм че трябва поне два месеца да са при майка си. А него го бяха донесли в София с братчетата и сестричетата му много малки, зада ги продават. И въпреки, че го гледахме много добре си мисля че имунната му система беше слаба и затова имаше здравословни проблеми. Душичката си ни беше като дете. Не бих си представила, че ще го насилвам да спи някъде другаде.

[Чехълче]

Моето Конче беше на 2 и половина месеца, когато я взех и още понякога сучеше, но пак умря от предполагам същото нещо - симптомите са абсолютно същите. Не се измъчвай, защото ще се съсипеш, а дакелчето няма да се върне.
Помисли ли за друго дакче или друго кученце? Много утешава, макар че аз не можах да го направя...

[biba71]

От няколко дена обмислям варианта да си взема пак куче. В момента апартамента е много празен и тих. Още не съм го споделила с другите от семейството. Но като се сетя какво преживяхме, не знам дали ще се реша на тази крачка. А и дакелите са ми любимата порода, но явно доста боледуват. Не че не съм способна да се грижа пак за болно животно, но е много тежко да го гледаш как страда... Не знам...

[Чехълче]

Не мисля, че всички дакели са болнави. Щом ти е любима порода, смятам, че можеш спокойно са ди вземеш ново Слънчице, което да те радва и което ти да радваш. Още повече, че сега вече ще си и по-опитна в отглеждането на тази РАЗЛИЧНА порода. Щото дакелът си е чешит.

[biba71]

Голям човек е дакела)))) Имах чувството понякога, че ще почне и да приказва. Всичко разбираше душичката. Наистина са малко своенравни дакелите, но са уникална порода.

[Чехълче]

http://i25.tinypic.com/24b46xx.jpg
http://i32.tinypic.com/2mnnkuw.jpg