Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Заболявания при кучетата от породата шар- пей

Заболявания при кучетата от породата шар- пей

Мнениеот meri » Чет Яну 30, 2014 1:18 pm

Изображение

За съжаление породата шар- пей не се различава с добро здраве. Може би причината за това е безумната селекция, насочена за запазване на необичайните външни данни. Може би, работата е в случайно попадналите в генотипа и укрепили се там порочни гени. Но е безспорно, че шар- пей са постоянни пациенти във вет. клиники. Приютите постоянно са пълни с изхвърлени кучета, защото неопитните стопани не се справят с отглеждането и лечението им.
За шар-пея са характерни същите заболявания, както и за другите породи и боледуват не по-често от тях.

За да разберете шар-пея е необходим опит. За него знае повече човекът, който го е отглеждал, тренирал дълги години. Именно препоръките на такъв човек могат да бъдат по-полезни, отколкото съветите на вет. лекар, който в своята практика лекува кучето от случай на случай.

Няколко фактора влияят на здравето на шар-пея, но основното- това е наследствеността, правилното хранене и грижи. При неграмотно сформирана диета може да възникне алергия. Тя може да се изразява различно: възпаление и почервеняване на очите и ушите, слъзотечение, проблем с кожата(почервеняване, сърбеж, екземи и др.), опадане на козината, оток, стомашно разтройство, повишена температура, обща отпадналост на кучето.

Алергичната реакция може да бъде бърз тип (проявява се в продължение на няколко минути след контакта)и забавен тип (реакцията се проявяа след няколко часа или дори дни). Лечението включва откриване и премахване на причините, заради които е възникнала алергия, назначаване на антихистаминови препарати. Много често се случва, че алергичните реакции са свързани с неправилния избор на суха храна. В този случай задължително се посъветвайте с лекар. Напълно е възможно да ви посъветва да използвате хипоалергенна храна за кучета.

Основна причина за алергията е неправилното хранене. Кучетата са прекалено чувствителни към качеството и състава на продуктите. И сред шар-пей има достатъчно здрави кучета, способни да се хранят с каквото искат без да си навредят.
По-често причинители на алергиите могат да бъдат: храна, витамини и ветеринарни препарати за обезпаразитяване (външни и вътрешни паразити). Симпомите на алергична реакция могат да се проявяват в различни съчетания и интензивност.

ИзображениеИзображение

Често се среща кумулативен ефект: реакцията се проявява не веднага, а след известно време. Например, кучето може да се покрие с обрив не веднага след въвеждането на нов продукт в диетата, а след седмица или дори след 1-2 месеца. Нашийникът против бълхи може да предизвика обрив по кожата след 2-3 седмици. Шар-пеят може да се храни с пилешко месо без видими последици в продължение на година- и накрая да се наложи да се лекува сериозно дълго време.

По-често алергия предизвикват следните хранителни продукти:
- пшеница;
- царевица;
- соя;
- ечемик;
- пилешко месо;
- мая;
- яйца.

Често се случват алергии към говеждо и овнешко, елда и овесени ядки.
За най-хипоалергенни продукти се смятат:
- ориз;
- агне;
- зеле;
- тиквички;
- маслиново масло.

Всичко зависи от особеностите на организма.

При избор на суха храна трябва да избирате тези, в които се съдържат не повече от 21-22% протеин и не повече от 11-12% мазнини. Обикновено това е храна на основата на ориз и агнешко месо, понякога- на риба. Храната трябва да бъде не по-ниска от премиум, а по-добре супер премиум клас.
Освен храната, алергии могат да възникнат и от компонентите на битовата химия, белина, сапун.

Изображение

Проява на алергиите

Първо- това е миризмата. Здравото куче не мирише на нищо, освен на чиста козина. При възникването на проблем с кожата се появява забележима сладникава, неприятна миризма от кучето. На кожата могат да се появявт обриви, язвички, червени петна, при дългогодишни алергии- на някои места кожата може да почернее (Acanthosis nigricans).

Понякога кожата може да стане влажна, все едно кучето е изпотено- и това също е алергия. Може да се появи ушен сърбеж, секрет от ушния канал.
Опада козината- масирано или на огнища. Кучето запова да се хапе и ближе, особено по лапите и основата на опашката.

Ако се появи макар и един от описаните симптоми, трябва веднага да търсите причината. Таблетките и антихистаминовите препарати премахват проявите на заболяването, а лечението зависи от изключването на контакта с алергена. За това алергенът трябва да се открие в кратки срокове и да се изключи завинаги от живота на кучето.

На практика всичко не е толкова сложно и страшно. Малко по-строга дисциплина в отглеждането, по-внимателно отношение към неговото самоучвствие, строго спазване на препоръките за хранене- това е всичко.

Заболявания на ушите и очите

Най-уязвими места при тях са ушите и очите. Определено безпокойство може да причини и козината, особено при голямото количество гънки. Когато гънките са много, в тях могат да живеят микроорганизми и гъби.

За профилактика на заболяванията е много важно да почиствате ушите на кучето. Почистването позволява да предовратите ушните инфекции.

Обръщане на клепачите- много разпространен проблем при породата. Поради анатомичната особеност обичайната тактика за лечение при тази порода не дава стабилен резултат. За да се борите успешно с проблема, трябва да разберете причината за заболяването.

Като правило обръщането на клепачите се развива при нарушено съответствие на дължината на клепачите към размера на очната ябълка. Кучетата имат тежка гънка на кожата на челото. Тази гънка оказва съществен нтиск на горния клепач. Именно тя провокира обръщането. Единствената правилна тактика за лечение може да се постигне по два метода:
1.Да се премахне тази гънка.
2.Да се фиксира гънката така, че да не оказва натиск на горния клепач.

Тези два метода имат плюсове и минуси.
Плюсовете са очевидни- проведената опереция помага за премахване на причината и профилактира рецидиви.
Минуси- това е травматична операция, мощната гънка на кожата често е породен признак и нейното премахване променя външния вид на животното.

Животно с обръщане на клепачите не трябва да се използа за развъждане, защото се предава по наследство.
Много често се практикува методът подшиване на клепачите. Този метод е разработен изключително за кученца, на които не трябва да се провежда операция поради някакви причини. Този метод не е предназначен за лечение на обръщането на клепача.

Преди операцията
Изображение

След операцията
http://www.veteye.ru/images/stories/cli ... after3.JPG

Изображение

Изображение

Срещат се и такива заболявания като изпадане на жлезата на третия клепач, глаукома, първична луксация на лещата и катаракта.

На всеки 15-20 дни се препоръчва да почиствате ушите на кучето с памучни тампони. Тази процедура трябва да се изпълнява с голямо внимание, за да не повредите вътрешното ухо. Хигиенните мерки са достатъчни, за да бъде кучето в добро здраве. С изключение на описаните моменти кучето се различава с добро здраве и почти не боледува.

Наследствена треска, генетично заболяване - това заболяване е свойнствено за някои кръвни линии шар -пей. При кученцата безпричинно се повишава температурата до 40-41 С. Това състояние може да бъде съпроводено с подуване на скакателните стави, кучето трепери и извива гръб, може да бъде раздразнено и озлобено.

Най-честата причина за възникването на треска е стресът. Това може да бъде изложба, битка с друго куче, еструс при женската, страх, прекомерно физическо натоварване или др. заболяване. Треската продължава от няколко минути до няколко дни.

Най-разпространеното усложнение при треска е бъбречна недостатъчност, причинена от бъбречна амилоидоза или други имунно обусловени заболявания на бъбреците. Има клинично потвърждение и за други усложнения:
- тромбоемболия;
- синдром интраваскуларна коагулация;
- синдром на множествена функционална повреда на жизненоважни органи;
- системни възпалителни реакции;
- хипертензия.

В някои случаи е отбелязана проявата на стафилококов синдром на токсичния шок, при което меките тъкани буквално се разпадат, засегнати от стафилококовата инфекция.

Не са разработени никакви достоверни диагностични средства и методи. Ако пристъпите са изразени слабо, стопанина може и да не ги забележи. Нито кръвните анализи, нито други анализи не дават никакви диагностични данни.

Ако при кучето са забелязани пристъпи на треска, е целесъобразно веднъж на няколко месеца да се прават анализи на урина. Натрупването в бъбреците на амилоидни комплекси води до възникване на бъбречна недостатъчност, което се изразява с неспособността на бъбреците да преработват урината до нормална концентрация.

Ако учето започне да слабее, да пие много и да уринира, това е сериозен повод да се обърнете към лекар.
Ефективно лечение няма. Тъй като заболяването е генетично, животното се изключва от развъждане.

Изображение

Що се касае до физическите упражнения, тази порода не се нуждае много от тях и се чувства прекрасно в условията на градското жилище. За поддържане на мускулите в добро състояние и предовратяване на затлъстяването, трябва ежедневно да разхождате кучето продължително и да позволявате да потича без повод. През лятото такива разходки трябва да се извършват сутрин рано и вечер, защото породата не понася горещините.

Защо шар-пеят хърка

Шар-пеите са по-склонни да хъркат, отколкото другите породи кучета. Поради късите дихателни пътища, те са по-податливи на запушване. Особено хъркат малките кученца. С възрастта проблемът с прекалено шумния сън може да изчезне. Хъркането на възрастното куче може да бъде свързан не само с особеностите на породата, но и други причини, на които стопанина трябва да обърне внимание.

Има няколко причини, които могат да доведат до хъркане, в това число екологически и физически. Например, излишък на тъкани около шията и гърлото, при определени обстоятелства тази тъкан може да затрудни дишането. Ако вашето има куче има наднормено тегло, това също може да бъде причина за хъркане.

Възпаление на носните проходи също може да предизвика хъркане. Те могат да бъдат причинени от алергии, простуда, пневмония, или екологически фактори, такива като пасивно пушене или смог. Шар-пеите са склонни към алергии, които могат да бъдат причинени дори от битови почистващи средства и освежители за въздуха. Пасивното пушене причинява дразнене в дихателната система на кучето и може да доведе до хъркане.

Кучета, приемащи транквилизатори, мускулни релаксанти и обезболяващи, също могат да хъркат. Мускулите на кучето се отпускат до такава степен, че те могат да блокират дихателните пътища, причинявайки непроходимост и на свой ред, хъркане.

Кучета, които спят по гръб, са по-склонни да хъркат, отколкото тези, които спят по корем. Ако смятате, че вашето куче хърка заради лекарства, обърнете се към ветеринар, за да изключи възможни странични ефекти. Огледайте мястото за сън на кучето, възможно е то да го кара да се свива, което води до хъркане.

Ако кучето има алергия?
Спазвайте чистота в дома, по-често проветрявайте помещението. Разхождайте кучето на места с ниско замърсяване на въздуха, изключващо полени и плесен.
Ако вашето куче има наднормено тегло, поговорете с ветеринар за програма за намаляване на теглото. Загубата на излишните мазнини на шията на кучето може да облекчи неговото дишане.

"Стегната уста" или неправилна захапка

Разпространен проблем при кучетата от тази порода. Дефектът се проявява на възраст 2-3 месеца, когато долната устна на кученцето се обръща и приляга плътно към зъбите. В резултат долната челюст престава да се развива и при кучето се формира неправилна захапка. Кучето не може да дъвче нормално, често травмира устна с горните зъби, поради което на нея могат да се появят рани и язви.

За съжаление проблемът може да се реши само хирургично. Операцията трябва да се направи в ранна възраст преди появата на постоянните зъби. Колкото е по-възрастно кучето, толкова по-тежко понася операцията.

Неправилната захапка се предава по наследство, за това куче, на което са правили пластична операция, не се допуска до изложби и размножаване.
Изображение

Изображение

Изображение

Муциноза на кожата

Изображение

Отлагане в дермалния слой на кожата на гелообразно вещество (муцин).
Муциноза на кожата протича в две форми- везикулозна и подкожна. Подкожата форма се проявява с отлагане на муцин в гънките. При везикулозната форма на кожата се образуват малки мехури. Те не са опасни, но могат да причинят сърбеж. Опитвайки да се избави от дискомфортните усещания, кучето се търка в околните предмети, в резултат на което мехурите се разкъсват. Понякога в такива случаи възникват кожни инфекции.
За да се облекчи симптоматиката, може да се прилагат кортикостероидни препарати.

Намиращите се в организма стрептококи синтезират хиалуронидаза- ензим, разграждащ хиалуронанът във фрагменти. Когато тези вещества си взаимодействат, в организма на животното протичат сложни химически процеси, изпълнени с възпаление и други нежелани последици. Големите фрагменти хиалуронан, образувани в резултат на разделяне, имат супресивно и противовъзпалително действие, поддържат стабилността на клетките, регулират тяхната форма и растеж.

Генерализирана демодекоза- паразитно заболяване, причинено от акарите от рода Demodex. Заразяването на животните протича чрез контакт. Сред клиничните признаци се отделят сърбеж, алопеция, папули. Демодекозата може да доведе до пиодермия и дълбок фоликулит.

Изображение

Атопия- може да се наблюдава сърбеж, почервеняване, поява на гнойници, усложнение от вторична бактериална инфекция. Възрастта на болните се колебае от 6 месеца до 7 години. В зависимост от алергена, причиняващ реакцията на хиперчувствителност, заболяването може да има сезонен характер.

Първична себорея- характерен признак на себореята е люпещата се кожа, покрита с мазен секрет, с множество корички и люспи, издаваща специфична миризма. Смята се за първична, защото се предполага наследствено нарушение на кератинизацията по автозомно-рецесивен признак, който се проявява в ранна възраст. Също така могат да бъдат засегнати ноктите. Протичането на заболяването често се усложнява с вторична бактериална и гъбична инфекция.

Интертриго- заболяване, възникващо при повреждане на кожата от триенете на гънките и вторично инфектиране с бактериална или гъбична микрофлора, с развитие на възпаление.

Заболявания на стомашно-чревния тракт- сред цялото многообразие в работата на храносмилателната система е отделена породна предразположеност към вроден идиопатичен мегаезофагус, проявяващ се скоро след отбиването на кученцата- разширение на хранопровода, причиняващо забавено придвижване на храната към стомаха и оригване. При възрастните кучета се среща лимфоцитарно- плазмоцитарен ентерит- възпалително заболяване на червата, при което клетъчния инфилтрат от лигавицата се състои предимно от лимфоцити и плазматични клетки.

Заболявания на опорно двигателния апарат- освен ставната проява на симптомите на треска, към заболяванията на опорно-двигателния апарат могат да се отнесат тазобедрена дисплазия, която се наблюдава при много породи кучета, с характерно развитие на дегенеративни промени в ставите в резултат на деформация, водеща до ставна нестабилност. Патологията може да се диагностицира с рентгеново изследване, което се провежда с издаването на официален документ. Кучета, страдащи от тазобедрена дисплазия трябва да се изключат от развъждане.

Туморни заболявания- онкологичните заболявания могат да бъдат диагностицирани при всяко куче, извън породата, пола и възрастта. При шар-пей се срещат доброкачествени туморни заболявания на кожата, които могат да протичат със самостоятелно спонтанно регресиране- хистиоцитом на кожата, проявяващо се във вид на единични, твърди, добре ограничени интердермални възли на главата, крайниците или тялото. Туморите в ингвиналната и препуционална зона при младите кучета са както доброкачествени, така и злокачествени с метастази в органите на коремната кухина и са характерни за мастицитоми.

Заболяване на бъбреците и пикочните пътища- основен терапевтичен проблем при тази порода е амилоидаза на бъбреците, протичаща като част от реактивна системна амилоидаза- нарушение на протеиново-захаридната обмяна на веществата в организма, вследствие на което във вътрешните органи се натрупват амилоиди, изместващи базовите вътреорганни елементи, което води до структурни и функционални нарушения в работата на черния дроб, далака, стомашно-чревния тракт и щитовидната жлеза.

Заболяване на дихателните органи- кучетата от тази порода са предразположени към първична дискинезия на ресничестия епител- нарушение на работата на ресничките и последваща затруднена евакуация на слуз от дихателните пътища, в резултат на което се повишава вероятността от възникване на респираторни инфекции. Клиничните признаци се наблюдават в ранна възраст. Може да се наблюдава глухота и намалена подвижност на сперматозоидите.

Ако имате желание да си купите кученце шар-пей, трябва да съберете колкото може повече информация за неговите родители, да изясните страдали ли са от описаните заболявания, имало ли е случаи на клинична проява на генетични патологии при кученцата от едно кучило. Повечето заболявания, към които е установена породна предразположеност, се проявяват в млада възраст. Не е изключена и неочаквана поява на клинични признаци при възрастни кучета. Ако вече сте стопанин на куче от породата, трябва да следите за състоянието на животното, да преминавате диспансерни прегледи и изследвания, да обръщате внимание на работата на бъбреците, състоянието на кожата, признаци за онкологични и офталмологични заболявания. Съвременната диагностика ще ви помогне да запазите здравето на кучето и да предовратите възникването на усложнения.

http://kotopes.ru/
http://mysharpei.org/
http://dogsecrets.ru/
http://www.zoovet.ru/
http://www.veteye.ru
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10381
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета