Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Неоспороза при кучето

Неоспороза при кучето

Мнениеот meri » Пон Юни 09, 2014 3:51 pm

Неоспороза- протозойно заболяване при месоядните животни, причинено от кокцидии от рода Neospora семейство Sarcocystidae.
Причинител Neospora caninum- много сходен морфологично с токсоплазмите, особено в устройството на безполовия стадий. Кучетата са междинни гостоприемници.
Neospora caninum причинява широк спектър от клинични признаци при кучетата от всички възрасти и морфологично е сходен с Toxoplasma gondii.

Основни положения:

- Неоспорозата е нервно- мускулно заболяване, което се характеризира с паралич и други клинични признаци.

- Заболяването по-често възниква при кученцата, но могат да се разболеят и кучетата във всяка възраст;

- Серологичният анализ е по-обективен, въпреки че съществуват и преки методи за откриване на патогена.

- Профилактиката на неоспорозата е затруднена, защото жизнения цикъл на Neospora caninum не е изучен докрай.

Клинични признаци

Най-чест синдром на заболяването е пареза на задните крайници, която постепенно прогресира и води до паралич на крайниците в резултат на поражение на нервната система.
Смъртта настъпва заради прогресиращия паралич и менингоенцефаломиелит, сърдечна недостатъчност, пневмония. Много често стопаните евтаназират кучетата. Протичането на заболяването може да бъде различно.
При остра инфекция първите клинични признаци ще бъдат забележими през първата седмица. Възможно е и хронично протичане, когато клиничните признаци прогресират в продължение на няколко седмици.
Първоначално стопаните често забелязват неуверена походка, нежелание за скачане, болезненост. Парезата на задните крайници може да бъде едностранна или двустранна.
Параличът може да бъде слаб или спастичен, в половината от случаите се развива значителна хиперекстензия на коленните или скакателните стави. Рядко може да се появи незадържане на урина. Треска и липса на апетит се срещат рядко,
и повечето кучета остават активни до най-тежкия стадий на заболяването.

Основни клинични признаци на нервно-мускулна форма на неоспороза

1.Промяна в проприоцептивните и гръбначни рефлекси(хиперрефлексия, болезненост).

2.Мускулни атрофии.

3.Миалгии, особено мускулите на крайниците, лумбалните мускули, по-рядко болки в шията.

4.Лумбална кифосколиоза.

5.Твърди хиперекстензии на единия или двата задни крайника.

6.Други неврологични признаци:
- пареза на предните крайници(едностранна или двустранна)
- атаксия/ хипеметрия;
- промяна в поведението;
- гърчове.

При клиничното изследване в повечето случаи може да се подозира неоспороза, в зависимост от стадия на заболяването, тежестта на клиничната картина може да се променя и не всички признаци се развиват едновременно.
Най-чести клинични признаци на заболяването са; пареза/ паралич на предните крайници, депресия, промяна в очния рефлекс( слаб пупиларен рефлекс, анизокория, страбизъм, птоза, наистагъм), невъзможност да се отвори или затвори челюстта, затруднено преглъщане и задух. На този най-тежък етап кучетата се евтаназират.

Изображение

Регистрирани са отделни случаи на неопороза без поражения на нервната система. При това преобладават признаци, свързани с поражение на други органи: сърце, бели дробове или кожа. Панкреатит, хепатит възниква в този случай, ако съответните органи са заразени с тахизоити с последваща некроза на тъканите.
Развиват се клинични симптоми като повръщане, полидипсия, което е възможно и при усложнена нервно-мускулна форма на заболяването.

Диференциална диагностика

Трябва да се проведе диференциална диагностика за неоспороза. Това могат да бъдат както инфекциозни, така и незаразни заболявания, в това число:

- травма;
- заболяване на междупрешленните дискове, в това число торако-лумбалния отдел;
- токсоплазмоза;
- други инфекциозни заболявания, такива като чума на месоядните и бяс;
- вродени невропатии, разстройство на НС, хипомиелация;
- грануломатозно поражение на главния мозък и мозъчните обвивки и други възпалителни заболявания на ЦНС;
- тромбоемболични заболявания;
- неоплазии;
- отравяне;
- различни видове миопатии, вкл. метаболитни миопатии и мускулни дистрофии;
- други причини: миокардит, пневмония и др.

Диагностични тестове

За диференциация най-често се използва хематологичен анализ и клинична биохимия, а също рентгенография и миелография.
Няма специфичните за неоспороза промени в морфологията и биохимията на кръвта. Въпреки, че в резултата на миозит, вероятно ще има високо ниво креатинкиназа, активността на бъбречните ензими също ще бъде по-висока от обичайното.

Анализът на гръбначномозъчна течност обикновено открива неспецифичните промени. Тахизоитите могат да бъдат намерени в утайката.

Съществуват и серологични тестове, които се използват за определяне на нивото на антителата към N. caninum. Титри 1:50 и повече са специфични за N. caninum, но свидетелстват само за въздействието, контакт с причинителя, а не за заболяването.
Практически във всички потвърдени случаи на неоспороза са отбелязани високи титри.
Титри при кучето 1:800 и повече със съответните клинични признаци са доказателство за неоспороза. По време на заболяването не се отбелязват титри в устата, значително намаляват в продължение на седмица след лечението на кучето.
Остава прагово ниво на антитела, които могат да бъдат открити в продължение на много месеци или дори години.

Потвърждение за неоспороза

Посмъртно за потвърждаване на заболяването се провежда биопсия на мускулите или кожата, хистопатологично изследване с използване на обикновено оцветяване, може да открие промени, характерни за неоспороза, освен това може да се видят тахиозитите , но в този случай трябва да се проведе деиференциация от токсоплазмоза.
Паразитите, вероятно могат да се открият в отделите на главния мозък, гръбначния мозък, мускулите, сърцето, белите дробове, черния дроб или бъбреците, особено при остри генерализирани случаи.
За разлика от токсоплазмозата, паразитите само в редки случаи могат да се открият в далака и лимфните възли.

В днешно време има ДНК-тестове, основани на полимеразна верижна реакция. Метода позволява безгрешно да се диференцира и диагностицира неоспорозата. Откриването на паразита е възможно при изследване на проби
от гръбначно мозъчна течност, биопсийния материал или срез на тъканите.

Интравиталната диагностика е затруднена, основава се на клиничните симптоми и понякога при откриване на ендозити в кръвната намазка или биопсията на тъканите на черния дроб. Диагностиката по метода на полимеразна верижна реакция позволява бързо и правилно да се постави диагноза.

ИзображениеИзображениеИзображение
1. Киста Neospora caninum
2. Neospora caninum в главния мозък
3. Неоспори в лимфоцитите

Лечение

Схемите на лечение в значителна степен са били екстраполирани от прилаганите за лечение на токсоплазмоза. Използват се 2 или 3 препарата, към които е чувствителен паразита.
Лечението трябва да бъде започнато колкото може по-бързо, дори ако вет. лекар само подозира неоспороза.
Ако кучето реагира положително, лечението трябва да продължи. Продължителността на лечение се колебае от 2 до 9 седмици.

Поддържащата терапия, като нестероидни противовъзпалителни препарати, противовъзпалителни кортикостероиди плюс добри грижи и физиотерапия също за полезни.

Никакво лечение не е ефективно при кучетата с напълно развит паралич на тазовите крайници, но лечението може да бъде успешно при кучета със зараждаща се слабост на гърба.
Може да се приложи комбинация от Триметоприм и Сулфадиазин в доза 15 мг/ кг живо тегло 2 пъти на ден и Пириметамин (Daraprim) в доза 1 мг/кг живо тегло веднъж на ден в продължение на 4 седмици.
Също така е ефективно при моизит, при кучета, при които първоначално е била поставена диагноза токсоплазмоза, но на практика е протекла неоспороза.

Прогноза

При надлежно лечение около половината кучета напълно оздравяват и се възстановяват функционално, въпреки че много преболедували животни остават слаби, с нарушена походка.

Съществува непотвърдена информация за това, че може да има рецидиви. Но повторния кратък курс на лечение лесно помага на кучето. Описани са случаи, когато при куче с лека форма на неоспороза е настъпило самооздравяване.

Контрол и профилактика

Доказан е вертикален път на предаване на заболяването от серопозитивни женски към потомството. Числото на инфектираните кученца във всяко кучило може да бъде различен и да бъде около 20%.
Предаването може да протече нееднократно в продължение на няколко последователни поколения.
Основен път на предаването на инфекцията е употребата на сурово месо, за това има смисъл да посъветваме стопаните да готвят месото преди всяко хранене.

Вероятно замразяването унищожава паразитите, въпреки че има сведения за това, че N.caninum издържа замразяване до
- 52 С. Не е изключено инфекцията да възникне при попадане на ооцисти в организма, отделени от окончателния гостоприемник. Цистите N. сAninum се девитализират при замръзване до - 18 С до 24 часа. При температура 4 С те още 7 дни са способни да причиняват фатално заболяване, а след 14 дни само хронично.

http://rostovvet.ru/
http://chitalky.ru/?p=484
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10389
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Неоспороза при кучето

Мнениеот meri » Вто Юни 10, 2014 9:58 am

Изследвания

Цели: откриване на антителата Ig G к Neospora caninum
Метод: имунохроматография
Изисквания към пробата: EDTA кръв, серум, плазма. Минимално количество 1 мл от цялата кръв, плазма/ серум- 100 мкл.
Стабилност на биоматериала: 5 часа при стайна температура, 24 часа в хладилник, за по-нататъшно съхранение на серум/ плазма трябва да се замрази при -20 С.

Дифинитивни гостоприемници:

Домашно куче. Отделя неспорулирани ооцисти с изпражненията 5 дни след поглъщане на междинните тъкани на гостоприемника(напр. плацента), засегнати с кисти.
Спорулирането на ооцистите протича във външна среда 24-72 часа след отделяне с изпражненията.
За разлика от кратковременното отделяне при котките на ооциста Toxoplasma gondii, кучетата могат да отделят ооцисти Neospora caninum за дълъг период от време(няколко месеца).

В този момент няма данни за заразяване на човека с Neospora caninum.

Клинични резултати

За естеството на срещаните инфекции се съобщава в цял свят, и вероятно много кучета, диагностицирани с токсоплазмоза са имали неоспороза. Процентът на серопозитивните кучета зависи от конкретния регион, като цяло около 20% от кучетата имат положителни титри антитела към Neospora caninum.
Това е повече, отколкото процента на клинично болните животни, предполага се заради субклиничните форми на инфекциите.

Кученца до 6 месеца

Най-сериозните и често срещани инфекции са характерни за кученца по-млади от 6 месеца и се проявяват с възходящ паралич на крайниците. Най-ранните признаци се отбелязват започвайки от 3-9 седмична възраст.
Признаците, които отличават неоспорозата от другите форми на паралич е постепенната атрофия на мускулите и ригидност, възходящ паралич, тазовите крайници се поразяват по-сериозно, отколкото гръдните. Паралича прогресира до пълна контрактура на мускулите на засегнатите крайници и изкривяване на ставите.

Кучета по-възрастни от 6 месеца

Възрастните кучета проявяват клинични признаци в резултат на реактивиране на хроничната инфекция(в резултат на трансплацетарното предаване на паразита от майката на плода). Те често показват признаци на мултифункционално
поражение на ЦНС или без признаци за полимиозит.
Проявите на заболяването са по-редки в развитието на миокардит, дерматит, пневмония.
Смъртта може да бъде края на заболяването при кучетата от всяка възраст.

При котките не са описани признаци на Neospora caninum. Но при домашните и дивите представители от семейство котки могат да се идентифицират антитела към Neospora caninum.

Общи клинични изследвания: хематологичните и биохимични промени варират в зависимост от засегнатата система или орган. При поразяване на мускулите СРК (Креатин фосфокиназа) и AST са повишени. ALT и ALP са повишени при куче,
демонстриращо поражение на черния дроб. Отклонения при изследването на ЦНС включват умерено увеличение на протеина (> 20 но <150 мг / дл) и брой клетки (> 10 но <100 клетки / дл).
Левкоцитната формула показва лимфоцитоза, моноцитоза, неутрофили и еозонофили.

Серология: доказването на наличието на серумни антитела към N. caninum потвърждава диагнозата неоспороза.

Няма пряка корелация между големината на титрите и клиничния статус на животното(има данни, когато неоспороза е била диагностицирана при вътреутробно заразени кученца, които са имали ниски титри антитела).

Майчините антитела могат да дават лъжлив положителен резултат на реакция при тестване на кученца, при неинфектираните кученца майчините антитела не трябва да се откриват след 32-ят ден от живота.

Хистологичните промени при инфекция Toxoplasma gondii са аналогични с тези при инфекция Neospora caninum, за това потвърждаването на инфекцията изисква серологични или имунохистохимични методи на диагностика.

http://www.vetlab.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10389
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm


Назад към Кучета

cron