Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Ерлихиоза при кучето и лечение с доксициклин

Ерлихиоза при кучето и лечение с доксициклин

Мнениеот meri » Пон Дек 01, 2014 2:56 pm

Ерлихиоза при кучето е вирусно заболяване, което се причинява от рикетсии- микроорганизми от рода Ehrlichia spp. Причинителите на заболяването попадат в организма на кучето при ухапване от акари, които са приносители на паразита.

Изображение

Отделят се три групи ерлихии:

1. E. canis - паразитират в цитоплазмата на клетките циркулиращи в левкоцитите, E. ewingii - причиняват гранулоцитарна ерлихиоза, а E. chaffeensis служат за причина на латентна или субклинична форма на ерлихиоза при кучето.

2.E. equi и E. phagocytophilia.

3.E. risticii и E. sennetsu, E. platys— все още неизучен вид ерлихии, които причиняват инфекциозна циклична тромбоцитопения, тъй като паразитират в тромбоцитите.
Последните изследвания свидетелстват за наличието на други видове ерлихии, които могат да заразят кучето.

Патофизиология на ерлихиоза при кучетата

Rhipicephalus sanguineus (кафяв кърлеж)- пренася заболяването чрез слюнката, инкубационния период е 1-3 седмици.

Изображение

Заболяването има три стадия:

1.Остър стадий - ерлихиите се разпространяват от местата на внедряване на акара в далака, черния дроб и лимфните възли (което води до увеличение на органите- органомегалия); след това настъпва тромбоцитопения средна степен, засягат се голямо количество ендотелиални клетки; възниква възпаление на съдовете- васкулит, намалява времето на живот на тромбоцитите, което води до намаляване на тяхното количество- тромбоцитопения; също може да има променлива левкопения(намалено количество левкоцити) и анемия средна степен. Тежестта на заболяването зависи от вида на патогена.

2.Скрит стадий - външните признаци стават по-незабележими, усилва се производството на антитела; тромбоцитопенията става устойчива.

3. Хроничен стадий - нарушава се работата на костния мозък (намалява производството на тромбоцити и еритроцити); в костния мозък започва натрупване на плазмени клетки.

Ерлихиозата е мултисистемно заболяване и засяга веднага няколко системи в организма, което свидетелства за неговата тежест и опасност.

Характерни признаци на заболяването- склонност към кръвотечение и кръвоизливи заради тромбоцитопенията и васкулита; лимфаденопатия(увеличен размер на лимфните възли); спленомегалия (увеличение на далака). ЦНС, очите и белите дробове рядко се засягат от васкулит. Ерлихиозата може да се проявява целогодишно, патогените са разпространени навсякъде, но в различните региони има свои видове. От началото на заболяването до клиничната проява на признаците средно минават 2 месеца.

Разпространеността на ерлихиозата също зависи от географския регион. Кучетата могат да бъдат заразени с различни видове ерлихии E. canis, E. platys, и E. ewingii и други. Котките се заразяват с E. risticii серологично идентични с E. canis. Сред породите кучета най-тежко хроничната форма на ерлихиоза причинена от E. canis протича при немските овчарки и доберман- пинчер. Средната възраст на заразяване е 5 год., но варира от 2 месеца до 14 години. Няма полова предразположеност.

Симптоми и признаци на ерлихиоза

От момента на заразяване до началните симптоми изминават средно 2 месеца. При клиничния преглед стопаните на кучета се оплакват от летаргия, депресия, отказ от храна или намален апетит, загуба на тегло, треска, кръвотечение и кръвоизливи, задух, нарушена координация, наклон на главата, очна болка (комбинацията от признаци може да варира).

При изследване се откриват симптоми при остра форма на ерлихиоза:

1.Хеморагична диатеза в съвкупност с треска, депресия, анорексия, загуба на тегло, а също генерализирана лимфаденопатия, което трябва да увеличи подозрението за заразяване с ерлихиоза.

2.Акари при прегледа се откриват в 40% от случаите.

3.Задух, цианоза, усилване на бронховезикуларното дишане.

4.Нарушение на работата на ЦНС.

5.Атаксия с нарушена функция на горния двигателен неврон.

6.Вестибуларна дисфункция.

Повечето кучета оздравяват без лечение и преминават в хроничен скрит стадий на заболяването.

Симптоми при хронична форма на ерлихиоза:

1.Спонтанно кръвотечение.
2.Анемия.
3.Генерализирана лимфаденопатия, множествено увеличение на лимфните възли.
4.Оток на скротума и / или крайниците.
5.Спленомегалия, увеличение на размера на далака.
6.Хепатомегалия, увеличение на размера на черния дроб.
7.Увеит, възпаление на съдовата обвивка на очите.
8.Хифема, кръвотечение в предната камера на очите.
9.Кръвотечение в ретината, отлепване на ретината, слепота.
10.Оток на роговицата с помътняване.
11.Артрити(възникват рядко).
12.Гърчове (възникват рядко).

Рискови фактори

При съпътстващите заболявания като бабезиоза, хемобартонелоза и хепатозооноза, които също могат да проникнат със същия акар, тежестта на заболяването се влошава.

Диференциална диагноза при ерлихиоза

Петниста треска или Треска на Скалистите планини, отговаря на лечението провеждано при ерлихиоза.

Имунно- медиирана тромбоцитопения- обикновено не е съпроводена с треска или лимфаденопатия, необходимо е серологично тестване, може да се проведе едновременно лечение веднага от двете заболявания до получаване на резултатите от серологичните изследвания.

Системен лупус еритематозус- серологично тестване.

Множествена миелома- серологично тестване е необходимо за изясняване на хиперглобулинемията.

Хронична лимфоцитна левкемия- различава се от лимфоцитозата, провежда се изследване на костния мозък.

Бруцелоза- провежда се серологично тестване, за да се определи причината за отока на скротума.

Резултатите от анализите на хематологията, биохимичните показатели на кръвта, изследването на урина


При остра фаза в хематологичното изследване се открива тромбоцитопения, преди проявата на клиничните признаци.
Анемия. Левкопения (намаляване на общото количество левкоцити заради лимфоцитите(лимфопения) и еозинофили. При приближаване към хроничния стадий на заболяването се откриват левкоцитоза и моноцитоза. Рядко може да се открие морула- вътреклетъчни включвания в левкоцитите (на снимката в началото на статията).

Биохимични промени в острата фаза на заболяването

Неспецифични промени: средно се увеличават АЛТ, АСТ, алкална фосфатаза, креатинин, общ билирубин, азотна урея.
Хиперглобулинемия:
- постепенно нараства в продължение на 1-3 седмици след заразяването.
Хипоалбуминея:
- произтича от загубата на протеин през бъбреците;
Протеинурия:
- може да се съпровожда(а може и да не се съпровожда) от азотемия, наблюдава се при половината пациенти.

Промени при хронична фаза на заболяването


Панцитопения- типичен признак (намаляване на общото количество клетки в кръвта).
Хиперглобулинемия- степента хиперглобулинемия корелира с продължителността на заразяване, обикновено се проявява поликлонална гамапатия, но се появяват моноклонални гамапатии.

Хипоалбуминемия (понижаване на серумния албумин). Увеличение на показателите на азотна урея и креатинин заради първично заболяване на бъбреците, гломерулонефрит и бъбречна интерстициална плазмоцитоза.

Други лабораторни изследвания

Серологичното тестване клинично е най-полезния и чувствителен метод на изследване.

Имунологичния тест е високо чувствителен.

Надеждни титри се установяват 3 седмици от момента на заразяването. Титри повече от 1:10 са диагностични.

Възможно е да има положителен тест на Coombs, което може да обърка поставянето на диагнозата.

Реакциите на полиеразна верижна реакция са по-чувствителни, отколкото имунологичния тест, но тези тестове все още не са на разположение за практика.

Трябва да се проведе изследване за съпътстващи инфекции, които също могат да се предават от акарите: бабезиоза, хемобартонелоза, хепатозооноза.

Диагностични процедури

Аспирация на костен мозък


Промени: в острата фаза на ерлихиоза при аспирацията е забележима хиперцелуларност мегакариоцитни и миелоидни видове. В хроничния стадий- обща еритроидна хипоплазия с повишен коефициент М:Е и плазмоцитоза.

Увеличеното количество мастоцити (мастни клетки) рядко се среща в намазката от костния мозък.

Лечение на ерлихиоза

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Тази информация е само информационна и не се предлага като изчерпателно лечение във всеки конкретен случай. Прилагайки тази информация без контрол от компетентен лекар, вие постъпвате рисковано. Самолечението е самодиагностиката нанасят вреда!

В тежки случаи е необходимо стационарно лечение. Важно е първичната стабилизация при кръвозагуба (анемия) и склонността към кръвотечения заради недостиг на тромбоцити. При дехидратация балансираните електролитни разтвори в количества в зависимост от състоянието на пациента. Преливането на кръв при тежка анемия и склонност към кръвотечение. Като алтернативи на кръвопреливането за ликвидиране на недостига тромбоцити преливане на тромбоцитарна маса.

Активността трябва да бъде ограничена, особено при анемия за намаляване на натоварването предимно на сърдечно-съдовата система.

Информация за стопаните

При остра фаза на заболяването прогнозата е добра, при съответното лечение. При хронично протичане отговор на лечението може да се прояви само 1 месец след началото на лечението, прогнозата е по-лоша, ако костния мозък е подложен на значителна дегенерация. Прогресирането на заболяването и нейния преход от остра фаза в хронична може да бъде предовратено с ранно, ефективно лечение, но трябва да се има предвид, че много кучета остават серопозитивни с риск от рецидиви на заболяването дори след няколко години.

Немските овчарки и доберманите боледуват най-тежко в сравнение с другите породи кучета.

Хирургични аспекти

Ако е необходима хирургична намеса поради някакви причини, е важно да се коригира анемията или тромбоцитопенията, за да се намали риска от следоперационно кръвотечение.

Лекарствени препарати

Доксициклин- 5 мг/кг орално на всеки 12 часа или 10 мг/ кг орално на всеки 24 часа в продължение на 14 дни, прилага се интравенозно, ако животното повръща интензивно.

Имидокарб дипропионат- 5 мг/ кг мускулно 2 пъти с интервал 14 дни, ефективно е при E. canis и бабезиоза; разумна алтернатива на доксициклина.

Глюкокортикоиди- преднизолон или преднизон; 1-2 мг/кг орално на всеки 12 часа в продължение на 5 дни; показан е при жизнено опасна тромбоцитопения. Тъй като имунно- медиираната анемия се намира в списъка с диференциалните диагнози, използването на глюкокортикоиди трябва да започне още преди провеждането на необходимите серологични изследвания.

Андрогенни стероиди- използват се за стимулиране на работата на костния мозък при хронично болни кучета; оксиметалон (2 мг/кг на всеки 24 часа орално) или нандролон деканоат (1,5 мг/кг мускулно, ежеседмично, веднъж в седмицата).

Противопоказания

Тетрациклин и неговите производни не се използват при животни по-млади от 6 месеца (причинява пожинено оцветяване на зъбите в жълт цвят). Тетрациклините не се използват при бъбречна недостатъчност(опитайте с доксициклин).

Предпазни мерки

Глюкокортикоиди- при продължително използване в имуносупресивни дози може да се засегне клирънса и елиминацията на тетрациклините.

Алтернативни препарати при лечение на ерлихиоза

Окситетрациклин и тетрациклин- 22 мг/кг орално на всеки 8 часа в продължение на 21 дни.

Хлорамфеникол- 20 мг/кг орално на всеки 8 часа в продължение на 14 дни; за кученца по- млади от 6 месеца, не се оцветява емайла на поникващите зъби както при тетрациклиновите антибиотици. Не се използват, ако кучето има значителни проблеми с работата на костния мозък, така както хлорамфеникол засяга неговата работа, противопоказен при тромбоцитопения, панцитопения или анемии.

http://www.812vet.com/screen2/Chihuahua_im-inject.jpg

Контрол за пациента

Количеството тромбоцити трябва да се проверява на всеки 3 дни след започване на лечението; в остра фаза на заболяването бързо настъпва подобрение.
Серологично тестване- повтаря се на всеки 9 месеца; повечето кучета остават серопозитивни; положителни тестове могат да говорят за реинфекции (предишното инфектиране не гарантира защитен имунитет) или неефективно лечение.

Профилактика

Профилактично обработване срещу акари- капки или спрейове, нашийници.

Възможни съпътстващи заболявания: бабезиоза; хемобартонелоза; хепатозооноза.

Опасност за човека

В серологичните изследвания е имало случаи на заразяване от акари при човека с паразита E. canis; това заразяване не е пряко от кучето. Признаци на заболяването при човека: треска, болки в главата, миалгия, болки в очите, стомашно-чревно разстройство. Лечение с използване на тетрациклин води до бързо оздравяване.

Синоними на заболяването при кучетата

Тропическа панцитопения, рикестиоза, кучешка хеморагична треска, кучешки тиф, болест на кървене Найроби, болест на кучета-водачи.

http://www.812vet.com/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10382
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Ерлихиоза при кучето и лечение с доксициклин

Мнениеот meri » Пон Дек 01, 2014 2:59 pm

Приложение на препарата Доксициклин при лечение на ерлихиоза

Ерлихиозата е многофазно заболяване при кучетата, което се предава чрез акари. Заболяването се причинява от бактериална инфекция и изборът за лечение е антибиотика доксициклин. Лечението е най-ефективно в случаите, когато започне в началната, остра фаза на развитие на ерлихиозата, този период продължава приблизително от 1 до 3 седмици след появата на първите признаци на заболяването. При закъсняло лечение, когато заболяването прогресира в по-голям период от 3 седмици, доксициклин също може да бъде приложен с успех, но е възможно да се наложи по-дългия му прием, при което неговата афективност намалява. Ако заболяването е прогресирало значително, след курса доксициклин могат да са необходими други методи на лечение и препарати за освобождаване от ерлихиите.

Доксициклин- препарат от групата на тетрациклините, създаден за медицински нужди и прилаган при лечение на заболяванията при човека. Този препарат, както и другите антибиотици, притежава свойството да подтиска и инхибира развитието на структурните протеини на бактериалната клетка.

Приложение на доксициклин

При диагностика ерлихиоза ветеринарните лекари в повечето случаи назначават препаратите от тетрациклиновите групи или аналогични средства. Схемата на лечение с доксициклин продължава обикновено до 1 месец. Важно е да се прилага препарата дори тогава, когато в процеса на лечение състоянието на кучето външно е здраво, поддържайки напълно месечния период на прилагане на лекарството. При закъсняло лечение и лечение в прехода към хронична форма, лечението с антибиотици, в това число и тетрациклини е слабо ефективно. В такива случаи лекаря взема други решения за поддържане на здравословното състояние на кучето.

Доксициклин се отпуска във вид на таблетки и инжекции. В случаите на ерлихиоза, повечето ветеринари назначават препарата във вид на таблетки. Точната дозировка зависи от теглото на животното и прогресирането на заболяването. Въвеждането на препарата се провежда два пъти на ден в продължение на 3-4 седмици. Когато започнете процеса на лечение, е важно да продължите да се консултирате с вашия ветеринар, за да контролира състоянието на животното и навреме да открие възможното негативно действие на препарата върху организма.

Странични ефекти на доксициклина

Доксициклина има редица възможни странични ефекти. Освен възможността да предизвика алергия при кучето, препарата може да встъпи в реакция с другите лекарства, водейки до негативни последици. Други разпространени странични ефекти включват диария, повръщане, промяна в цвета на емайла на зъбите. Ако забележите някой от тези странични ефекти или други необичайни симптоми, развиващи се във вашето куче по време на лечението с доксициклин, веднага се обърнете към ветеринаря.

Ерлихиозата е сериозно заболяване, което може да се окаже смъртоносно или може да доведе до сериозна вреда върху здравословното състояние на кучето, особено в тези случаи, когато лечението е било започнато късно. В случаите, когато стопанина открие на кожата на кучето акар, обърнете се към ветеринар и занесете заедно с кучето премахнатия акар. Лекаря ще разгледа необходимостта от приложение на антибиотици като профилактика срещу разпространение на инфекции в организма.

http://www.allvet.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10382
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm


Назад към Кучета

cron