Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Клинична диагностика и лечение на инсулта при кучето

Клинична диагностика и лечение на инсулта при кучето

Мнениеот meri » Вто Мар 10, 2015 9:49 pm

Инсулт или остро нарушение на кръвоснабдяването на главния мозък води до изразени неврологични разстройства, които се реализират във вид на ортостатични, двигателни и поведенчески отклонения от нормата.
Инсултите се срещат често при възрастните кучета (на практика тази етиология е примерно 2,3% от общия брой на заболяванията).
Не съществува породна предразположеност към повишената честота на това заболяване.
В пределите на породите честотата на инсултите се свързва с добро разпространение. Рискът от развитие на инсулт при кучетата от едрите и средните породи е по-висока, отколкото при малките и породите-джуджета.
Кучетата с повишена психо-емоционална реактивност също попадат в групата на повишения риск на развитие на това заболяване. При кучетата, живеещи в големите градове, риска от инсулти е по-висок, отколкото в селските местности, но тази тенденция може да бъде само заради факта, че хората от тези местности рядко посещават ветеринар и статистическа база липсва.

Всички остри поражения на съдовете на главния мозък, водещи до изразена неврологична симптоматика се подразделят на няколко групи, въпреки че основата на това деление могат да бъдат различните принципи, което прави тази класификация произволна. Обикновено се използват следните принципи на класификация на инсултите:

- По характер засегнати съдове: исхемични, емболични, хеморагични и оклузивни.

- По локализация на зоните на поражение на мозъчната тъкан: кортикален, субкортикален, диенцефален, церебрален и стволов. Понякога под локализация на зоните на инсулт се разбира басейна артерии, осигуряващи кръвоснабдяването на съответния участък на мозъка.

- По обем засегнати зони на мозъка: обширни, малко огнищни и множествени.

- По дългосрочно съхранение на неврологичните нарушения: преходни и продължително запазени.

Основната причина за обширните исхемични инсулти с изразени устойчиви неврологични прояви при кучетата са острите заболявания на кръвообращението. Те на първо време, се причиняват от продължителни спазми на интра- екстракраниалните артерии, което води до дълбока исхемия на съответните области на мозъка. Тенденцията към повишаване на тонуса на съдовете при усилено физическо или емоционално натоварване е особеност на цялото семейство кучета, тъй като осигурява повишаване на кръвното налягане, увеличение на скоростта на кръвотока и намаляване на кръвотечението при нараняване.

С възрастта еластичността на артериите съществено намалява в резултат на замяната на еластичния протеин еластин здрав и издръжлив колаген, лишени от еластични свойства, което може да доведе до риск от възникване на продължителни и дълбоки спазми на основните съдове на главния мозък. Възрастовата сърдечно-съдова недостатъчност при кучетата, не е фактор, повишаващ риска от развитието на исхемичен инсулт. Обратното, подобни инсулти често протичат на фона на напълно удовлетворителна сърдечна дейност и адекватно ниво мозъчен кръвоток.
Редовно повтарящите се касетъчни гърчове епилептиформен синдром или епилептиформен статус също могат да доведат до исхемия на главния мозък с последващо формиране на огнищна симптоматика.

Емболичните инсулти в басейна на екстракраниалните и големите интра-краниални артерии при кучетата не се срещат поради естеството на тяхната особеност на холестериновата обмяна и липсата на големи калцифицирани емболии в лумена на големите съдове. Микроемболията на малките мозъчни съдове на големите конгломерати от тромбоцити, водещи до множествени точкови нарушения на регионалния кръвоток, се срещат достатъчно често, особено на фона на хипохидратация и повишеното съсирване на кръвта.

Хеморагичните обширни инсулти при възрастните кучета се срещат рядко, именно заради повишената здравина на съдовата стена, обогатена с колаген, и отсъствието на холестеринова атеросклероза с калцирани плаки. Разкъсването на малките съдове на фона на тромбоцитарна микроемболия или при повишено кръвно налягане са напълно вероятни.

Изключително рядко се срещат инсулти, причинени от оклузия на екстракраниалните съдове. Най-типични в този случай са инсултите, развиващи се във вертебробазиларния басейн след травми на шийния отдел, които могат да доведат до нарушен кръвоток във вертебралните артерии. Рядко се срещат инсулти, развиващи се на фона на рефлекторен спазъм на съдовете в басейна на сънните артерии при травма на каротидния синус или при оток на меките тъкани, заобикалящи основните екстракраниални съдове.

Обикновено инсулт причиняват както фокалните, така и церебралните симптоми. Трябва да помните, че неврологичните признаци на фокалните поражения се проявяват на страната, противоположна на церебралното поражение на главния мозък, но по-нататък засегнатата страна ще се нарича страна на локализиране на неврологичната симптоматика. Към числото на фокалните прояви на инсулта може да се отнесе, например, хемипарезата и хемиплегията, девиация на главата и крайниците, нистагъм и страбизъм и т.н. Към общомозъчната симптоматика (церебрална) може да се отнесе генерализираната дискоординация на движенията, хиподинамика или обратното, психомоторна възбуда, хиперкинеза, епилептифорен синдром и т.н.

Примерно в половината от всички случаи на инсулти от всякакъв произход се развива остро, внезапно, без видими външни причини, често със загуба на съзнание и с последващ дълбок летаргичен сън или кома. Достатъчно често се срещат така нареченият " инсулт в ход", който се характеризира с повтарящи се пристъпи на спазми на съдовете, запазване на съзнанието, постепенно или стъпаловидно формиране на фокални признаци и практически пълна липса или слаба изразеност на общомозъчна симптоматика.
Подобно "трептене" на фокалните признаци може да се наблюдава в продължение на няколко часа или дори 2-3 дни преди окончателното формиране на неврологичните дефекти.

Точковидните или малкофокалните инсулти се причиняват от спазми на артериолите висок ред или микроемболия. Те се характеризират с ясно съзнание, почти пълна липса на общомозъчна симптоматика и слабо изразени фокални прояви, които в някои случаи самопроизволно изчезват в продължение на 1-3 дни. Фокалната симптоматика в този случай се проявява във вид на локални едностранни парестезии, парези на отделни мускули и мускулни групи, птоза на ушната раковина, устните и клепачите, понякога девиация на главата. В случаите на развитие на подобна симптоматика трябва да се изключи наличието на възпалителни или травматични неврити. Например, много сходна симптоматика причиняват малко фокалните инсулти в долната четвърт на перикруциарната кора и неврити на троичния нерв.

Като диференциращи признаци се използват признаците на общомозъчна(церебрална) симптоматика, разпространението на фокални знаци извън пределите на дадения нерв, наличието на първични заболявания от възпалителен или травматичен характер(отит, радикулит), присъствието на двустранни симетрични поражения(парапареза и параплегия). Кратковременни, преходни спазми на средните артериоли могат и да не предизвикат фокална симптоматика. В този случай временно се проявяват церебрални и вегетативни симптоми: повръщане, хипертермия, тахикардия и тахипноза, хиперемия на очните ябълки, езика и лигавицата на устата, съществено повишение или намаление на SNK, колеблива походка, дискоординация.

Обширните кортикални инсулти в басейна на предната мозъчна артерия в областта на перикруциарната кора обикновено водят до изразена хемипареза или хемиплегия на едноименния крайник, изразена девиация (отклонение от нормалното положение)на главата и езика, птоза на ушната раковина, клепачите и устните. Ако животното запази способност към самостоятелни прозиволни движения, в този случай се наблюдава еднопосочно кръжене (движение в кръг с намаляващ радиус, до ротация на място около вертикална ос). Такова животно често изпитва трудност с хранене и пиене. Достатъчно редовно се наблюдават хипертонус на скелетната мускулатура на засегнатата страна и принудителна поза.

Животното извива глава или се свива на кълбо, неспособно е да лежи на страната на поражението, въпреки опитите да придаде на животното естествена поза или да се преобърне на другата страна обикновено води до пристъп на двигателна възбуда и опит да се върне в изходно положение. Двигателно възбуждане може да възникне и в отговор на докосване към засегнатата област. Често се развива кортикална атаксия и дискоординация на движенията. При животното се формира характерна маршова, люлееща се походка с високи, но асиметрични повдигания на предните крайници. Животното често пада, предимно на засегнатата страна.

Инсултите в басейна на средната мозъчна артерия, освен до умерени хемипарези, обикновено води до хиперкинеза с различна степен на изразеност или епилептиформни пристъпи. В тези случаи почти винаги областта на инсулта засяга тези или други кортикални ядрени структури, от локализацията и степента на поражение на които зависи формирането на епилептиформната или хиперкинетична симптоматика.

Инсултите в басейна на задната мозъчна артерия обикновено водят до централна слепота, изразяваща се както в пълно едностранно нарушение на зрителното възприятие, така и във вид на загуба на предметното зрение от страна на поражението. Често се нарушава способността на засегнатото око към светлинна адаптация и локомоция(промяна на посоката на погледа). При нарушена локомоция може да се наблюдава и едностранен енофталм (прибиране на очната ябълка дълбоко в орбитата).

Множествените обширни кортикални инсулти в басейна на няколко интракраниални артерии (това са повторни инсулти в едно и също полукълбо) или в басейна на вътрешната или общата сънна артерии се случват рядко и се характеризират изключително с тежко съчетаване на неврологични прояви, както фокални, така и общомозъчни. Обширните инсулти трябва да се различават от енцефалопатиите със несъдова генеза и мозъчни тумори. Диференциращи признаци, например, за токсична енцефалопатия може да служи пълното отсъствие на фокална симптоматика и наличие на изразени общомозъчни признаци, симетрично разпределение на неврологичните поражения, изразени с вегетативни разстройства. Туморният растеж също води до развитието на асиметрична фокална и общомозъчна симптоматика.

Туморите никога не водят до апоплектиформна проява на поражение, а причиняват бавно нарастване на неврологичните разстройства. В кръвта на болните животни се открива характерна левкоцитоза със съответните промени на левкограмата и присъствието на младежки форми левкоцити. Съгласно статистиката, мозъчните тумори се срещат значително по-рядко, отколкото острите циркулаторни разстройства. Най-тежки са инсултите в басейна на вертебробазиларната система, защото те засягат първо структурите на мозъчния ствол, малкия мозък и таламусната област.

На преден план тук са изразени симетричните вегетативни разстройства: съществена промяна в телесната температура, дихателната честота, сърдечната честота, тонуса на съдовите стени, които трудно се купират с медикаментозни препарати. Едновременно присъства дълбоко нарушение на координацията на движение от вида на мозъчната атаксия с различна степен на изразеност, висок опистонус (схванат врат и мускули), напрегнати мускули на скелетната мускулатура, причиняващи характерната поза "папионка" (деформация на гръбначния стълб, предните крайници са протегнати напред, задните- назад). Често се наблюдава зейнал анус, симетричен синдром на Хорнер (птоза, миоза, енофтлам), нистагъм и страбизъм на очните ябълки, булбарен синдром(подтискане на рефлексите на корена на езика и задната стена на фаринкса), което пречи на нормалното изпълнение на акта преглъщане.

Животни, прекарали стволов инсулт се намират в дълбока кома. Стволовите инсулти трябва да се различават от високите шийни травми. Основен диагностичен метод в този случай е рентгеновото изследване на шийния отдел (снимката задължително е в две проекции- права и странична).

Лечението на инсулта се състои от спешна и редовна терапии. Спешната (неотложна) помощ трябва да бъде насочена към стабилизиране на дишането, сърдечно-съдовата дейност, предовратяване на развитието на мозъчен оток, разширение областта на инсулта, и по възможност предпазване от повторни инсулти в същия басейн.
Редовната терапия при животните се провежда в продължение на 3-5 дни и завършва при условие на устойчива положителна динамика.

Медикаментозната стимулация на дихателния център, особено при стволов инсулт е слабо ефективна, за това не се препоръчва за приложение лобелин. За поддържане на сърдечната дейност най-целесъобразно е да се използват сулфокамфокаин или кордиамин. За намаляване на риска от развитие на мозъчен оток се препоръчват салуретици или (фуроземид) или осмотични дуиретици (манитол, манит), кортикостероиди (преднизолон, дексаметазон), а при запазване на гълтателния рефлекс- глицерин перорално в доза 1 мл.10%-ов р-р на 1 кг телесно тегло.

Най-важна част от спешната терапия е възстановяването на адекватната перфузия на исхемираната област на мозъка. При прилагане на средства, подобряващи микроциркулацията (пентоксифилин, трентал, компламин, ксанитол никотинат) при вътрешно въвеждане може да се провокира усилване на хеморагията, за това тези средства трябва да се прилагат с известна предпазливост, особено при подозрение за хеморагичен инсулт.

При исхемичен инсулт, заедно с посочените препарати, добър ефект дават спазмолитиците (но-шпа, папаверин, еуфилин).
Еуфилин трябва да се прилага с повишено внимание, защото може да доведе до слабо оросяване на мозъчната тъкан на фона на сърдечна недостатъчност. За защита на засегнатата област на мозъка от нарастващата исхемия, особено в перифокалната зона, което може да помогне за предовратяване за разширяването на зоната на инсулта, е препоръчително приложението на антиоксиданти (аскорбинова киселина, токоферол). Накрая, за нормализиране на обменните процеси в засегнатата област на мозъка трябва да се прилагат ноотропни препарати (пирацетам, ноотропил, сермион).

Цереброзилин (цереброзилат) и производните на янтарна киселина (когитум) в спешната терапия нямат особено значение, защото се изисква тяхното продължително (до 10 дни) натрупване в засегнатата мозъчна тъкан. Психомоторната възбуда и конвулсивната готовност се купират с транквилизатори(реланиум, седуксен) и производни на GHB (натриев хидроксибутират или литий, въпреки че последният препарат е по-ефективен, защото притежава и деконгестанти свойства).

Редовната терапия се назначава след провеждането на пълен комплекс неотложни мероприятия. Редовната терапия може да бъде назначена с използването както на инжекционна, така и на таблетирана форма препарати. Инжекционният курс трябва да се използва при обширни поражения на тъканите на главния мозък, които са съпроводени с тежка фокална и общомозъчна симптоматика. Приблизителната тактика на въвеждане при такива болни животни съответства на тактиката на спешната терапия. Също така се приемат диуретични препарати (фуросемид, курс от 3 до 7 дни), сърдечни средства( сулфокамфокаин, кордиамин), препарати, подобряващи перфузията на мозъчната тъкан(никотинова киселина, ксантиол никотинат, копламин) и спазмолитици (но-шпа, папаверин).

Задължително се назначават ноотропни средства (пирацетам, ноотропил, цереброзилин, когитум) и витамини от групата В. В случай на тежък паралич е показано приемането на препарати, подобряващи нервномускулното предаване и контрактилната способност на скелетната мускулатура (прозерин, стрихнин сулфат, галантамин). При подтискане на гълтателния рефлекс и анорексия се назначава парантерално хранене и заместителна терапия, предовратяваща развитието на хипохидратация, капково инфузионни разтвори при инсулти трябва да се изпълняват с особено внимание. Обикновено курса на лечение е 10-15 дни, но при отсъствие на съществено подобрение на състоянието може да бъде продължен до 4-6 седмици.

Дозировката и продължителността на приема на назначените препарати зависят от изходното състояние на животното и във всеки конкретен случай се избират строго индивидуални по своето действие препарати. Препаратите се назначават на всеки 6 часа, но в особено тежките случаи интервала между приемите може да бъде намален до 4 часа. При наличието на съпътстващи неврологични разстройства във вид на хиперкинеза, епилептиформни пристъпи, повишен тонус на скелетната мускулатура редовната терапия се допълва със съответните препарати: антиконвулсанти(бензонал, хексамидин, паглюфенал при гърчове), антидофаминергични средства (циколодол, паркопан, пантогам при хиперкинеза), препарати, подтискащи развитието на повишения тонус на скелетната мускулатура и предовратяващи развитието на акинезии ( мидокалм, леводоп, наком, норакин).

При достигане на устойчиво подобрение на състоянието и стабилизиране на неврологичния и поведенчески статус, при който се купират или съществено отслабват основните фокални и общомозъчни признаци за прекаран инсулт, инжекционната терапия се заменя с аналогични препарати в таблетирана форма. Обичайния курс на долекуване е от 21 дни до 2 месеца. Препарата се приема 2-3 пъти на ден с равни интервали. В състава на курса се включват ноотропни препарати (пирацетам, пиридол, енцефабол, аминалон), сърдечно-съдови лекарства (компламин, кавинтон, винпоцетин, стугерон), спазмолитици (но-шпа, папаверин), а при наличието на признаци за повишено високо кръвно налягане (хиперемия на склерата на очните ябълки, увеличение на SNK на лигавицата на устата, повишен тонус на артериите) и хипотензивни препарати (папазол, анаприлин, енап).

Прогнозата на лечение на масивни инсулти, развиващи се в един от локалните басейни на кръвоснабдяване, също е благоприятна. В повечето случаи не е необходима спешна терапия, инжекционния курс не превишава 10-14 дни, а завършващия курс таблетирана форма препарати 15-20 дни. Лечението завършва с пълното купиране на фокалното (понякога остава незначителна девиация на главата и крайниците, усилващи се при емоционална възбуда) и общомозъчна симптоматика (най-често се запазва съпътстващия епилептиформен синдром, фобии и склонност към психомоторна възбуда).

Прогнозата на лечение на масивните множествени инсулти, развиващи се в различни басейни или с екстракраниален произход, е внимателна. Такива инсулти водят до груба фокална и общомозъчна симптоматика, често причиняват ступор и кома, за това задължителен компонент на лечение при подобна патология е оказването на неотложна помощ. Смъртта на животното протича примерно в 47,6% от случаите през първите 3-5 дни след прекарания инсулт. По време на бъдещото лечение прогнозата се променя към по-благоприятна, но дори и след завършващ курс на терапия при животното се запазват отделни признаци на фокални и общомозъчни дефекти. Курсът на спешната терапия е 3-5 дни, курсът на инжекционната терапия е 19-27 дни, и завършващият курс - не по-малко от 30 дни.

Прогнозата на лечение при стволов инсулт е неблагоприятна, въпреки че около 23,4% от случаите се получава успешно лечение на неврологичните дефекти. Трябва да отбележим, че дори след завършване на курса по спеша терапия се запазва достатъчно висок риск от развитието на вторични вегетативни синдроми в резултат на поражение на ствола на главния мозък, за това курса на спешната и инжекционна терапии в случаите на подобни инсулти практически са идентични.
Продължителността на курса достига 21-37 дни. Лечението с таблетирана форма се характеризира с невисока ефективност, за това заедно с таблетирания курс е препоръчителен повторен курс инжекционна терапия с интервал 3-7 дни след завършване на основния курс или според усилване на неврологичната симптоматика. Неврологичните разстройства след прекаран стволов инсулт са най-устойчиви и изразени, дори продължително време след относително успешното лечение.

Алексей Хохлов

http://vk.com/video-8070145_154135766

https://www.youtube.com/watch?v=Oe4bIqWfcY8

http://frenchbulldog.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10389
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета