Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Стафилококози при кучетата

Стафилококози при кучетата

Мнениеот meri » Нед Мар 22, 2015 9:49 pm

Стафилококози- заболявания, които се срещат при много видове бозайници, включително и при човека. При кучетата могат да се различат две форми на това заболяване.
Първата- когато стафилококите се проявяват като вторична инфекция, усложняваща протичането на вече развиващия се дерматит.
Втората- като самостоятелно, генерализирано заболяване, включващо в патологичния процес не само кожата, но и другите органи. Между тях очевидно не съществува рязка граница и секундарната инфекция може при отсъствие на лечение лесно да премине в генерализирана форма. При сучещите малки кученца стафилококозата се проявява под формата на хранителна токсикоинфекция.

Причинител на заболяването

Стафилококи-
голям грамположителен микроорганизъм със сферична форма, намиращ се в намазката под формата на гроздове или безформени натрупвания.

Изображение

Според класификацията на Берг, стафилококите се отнасят към 14-та група, включваща три семейства. Родът Staphilococcus влиза в семейството на Micrococcacea. Този род включва три вида: St.aureus, St.epidermaticus, St.saprophyticus. Заедно с тях са известни още 10 вида стафилококи, които за сега не са включени в официалната систематика. Това са St.xylosus, St.haemolyticus, St.cohnii, St.warneri, St.cupitis, St.scinri, St.simulans, St.hominis, St.hyicus, St.intermedium.
Като причинител на заболяването при кучетата най-голяма роля играят щамовете St.aureus, St.epidermaticus, St.intermedium.

Сферичната клетка на микрооганизма има трислойна клетъчна стена с мощен пептидогликанов слой, който е пронизан от фибрилоподобни структури тикоикови киселини. По-рано се е смятало, че стафилококите не образуват капсули. Сега при вирулентните щамове стафилококи е установено наличието на такива структури. Смята се също, че болестотворните щамове стафилококи се различават от непатогенните с голямото количество продуцирани ензими и токсини. Основните им групи следва да се разглеждат във взаимовръзката с реакциите на патогенезата.

Патогенеза. Особености и предразположеност

Една от важните особености на стафилококозата е този факт, че има изразена индивидуална чувствителност или устойчивост към този патоген. За да се зарази животното, то трябва или да притежава слаба съпротивляемост към действието на патогенния стафилокок или дозата на заразяване трябва да бъде масивна. В зависимост от произхода на предразполагащите към това заболяване фактори могат да се разделят на няколко групи:

1.Нарушение на въглехидратния метаболизъм- повишено ниво на въглехидрати(глюкоза, захароза) в кръвта и тъканите(кожата). Заболяването има изразен характер при захарен диабет и при неправилно хранене.

2.Имунодефицити:вродени и придобити (особено при нарушение на килърната функция на фагоцитите и синтеза на секреторната IgA).

3.Нарушение на хормоналното ниво- намаляване нивото на хормоните на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) или повишение на нивото на кортикостероидните хормони.

4.Нарушение на витаминно (особено при недостиг на вит. А,Е, и витамините от групата В) и минералния обмен.

5.Общи токсикози- хронично отравяне с токсични вещества, а също нарушение на функциите на бъбреците и черния дроб.

6.Системни травматически и възпалителни кожни лезии, алергии от непосредствен и забавен тип, патологични процеси, индуцирани от демодекоза, бълхи, краста, язви и ерозии.

7.Индивидуален Ir-генен контрол- т.е. генетично обусловена неспособност на имунната система на даден индивид да отговори адекватно на стафилококовите токсини. В случай на слаба реактивност на съпротивление размножаването на стафилокока в организма е подтиснато.

Динамика на патогенезата

Динамиката на патогенетичния процес не е изучен достатъчно. Предполага се, че в първоначалния етап на патогенезата вирулентните щамове на стафилокока след проникването им в организма се прикрепване към клетките- мишена(предимно епитела и дермата) с помощта на фактора срастване. Установено е, че функцията прикрепване към клетките на епитела се изпълнява от термостабилните и трипсинрезистентните структури. Според редица учени, най-вероятните кандидати за тази роля са тикоиковите киселини.

Някои учени са успели да изолират от стафилококовото вещество гликопротен с голямо съдържание на аминокиселини (аспаргин, серин и глицин), а също и захари(глюкозамин и галактозамин). Това вещество се оказало отговорно за свързването на фибриногена и фибрина. Тези свойства се обясняват с феномена на коагулация на плазмата с когуалпозитивните щамове и непряко се корелират с процесите на ахезия и епителните клетки.

Има съобщения и за свързването на рецепторите на стафилокока с ламинина- протеин с базална стена на съдовите стени. Предполага се, че описаният рецептор насърчава проникването на стафилококите през стените на кръвоносните съдове.

Има данни и за способността на някои рецептори да свързват колагена, което пряко ги корелира с патологичните функции при дерматитите. Тези колагенови рецептори стафилококи са термоустойчиви и устойчиви към действието на много химически реагенти. Различават се два класа подобни рецептори и се отчитат до 130-150 броя на една клетка стафилококи. Изказани са мнения, че процесът на адсорбация на стафилокока насърчава натрупването на лесно усвояеми въглехидрати (глюкоза, захароза) в тъканите. При подтискане на процесите на гликолиза, например, чрез интравенозно въвеждане на монойодукусна киселина, е показано явно намаляване на интензивността на стафилококовия възпалителен процес.

Прикрепеният микроорганизъм в процеса на своята жизнена дейност започва да продуцира цял комплекс екзо- и ентеротоксини. Именно токсините обуславят клиничните прояви на болестта. В днешно време са установени повече от 30 различни продукта стафилококи, притежаващи свойствата на токсините и нарушаващи нормалните физиологични реакции в организма на стопанина.

Подробно е изучен реда на екзотоксините- хемолизини, лизиращи еритороцитите, и реда на токсините, лизиращи левкоцитите. Лизиращите токсини притежават широк спектър на действие, и е предложено да ги наричат цитолизини. Лизиращото действие на много от тях е основано на способността им да индуцират хидролиза на компонентите на клетъчните мембрани.
При стафилококите са открити няколко типа ексфолиативен токсин, който не лизира клетките, но причинява в тях специфични нарушения. Цитолизините и ексфолиативните токсини играят важна роля в развитието на възпалителните реакции при стафилококоза при кучето. Те също могат да участват в започване на процеса за образуването на гнойни маси чрез усилен лизис на левкоцитите в зоната на възпаление.

В днешно време са идентифицирани и шест стафилококови ентеротоксини(А; В; С; D; E; F), причиняващи предимно реакции от типа на хранителните отравяния(диария и повръщане), които имат проява основно при сучещите кученца в първите дни от живота им и значително по-рядко при възрастните животни.

Ентеротоксините на стафилококите имат много общи свойства в устройството и молекулярната маса. Това са протеинови молекули, токсичността на които, както се предполага, се определя от дисулфидната линия, намираща се в центъра на молекулите на токсините и образуваната между два цистеинови остатъка. Точният молекулярен механизъм на действие на токсините не е установен за сега, но при тях е открита мощна NAD-гликохидролизна активност- т.е. способност да осъществяват ензимна хидролиза NAD до NA+ и рибози. В резултат може да се подтисне активността на АТР-свързващи протеини и те престават да участват в регулацията на аденилатциклазната система. Тази патология води след себе си промени във вътреклетъчното съотношение на цикличните нуклеотиди сАМР / цГМФ.

Нарушаване на съдържанието на тези клетъчни регулатори в клетките на чревния епител води до промени във функциите K-Na помпа на ентероцитите. Водните маси в този случай не се абсорбират, а обратното, секретират се от организма в лумена на червата, което на свой ред води до диария и обезводняване.

По този начин, в резултат на жизнената дейност на прикрепените към клетките на стопанина стафилококи се произвежда цял ред токсини, които лизират клетките на стопанина или нарушават тяхната нормална жизнена дейност, водейки до смърт. В резултат се развиват възпалителни реакции, водещи до клиничните симптоми дерматит, отит, вагинит, хранителни отравяния и др.

Взаимодействие със системата на имунитета

При стафилококоза се развива както клетъчен, така и хуморален имунен отговор, насочен срещу токсините и непосредствено срещу антигените на патогенните клетки. Стафилококът е способен активно да подтисне развитието на ответните имунологични реакции.

Патогенът има, освен описаните в предишния раздел токсини, цял набор от клетъчни компоненти, които му помагат да се противопостави на атаката на системата на имунитета. Например, образуваната капсула предпазва микробите от неблагоприятното въздействие на някои бактерицидни вещества на организма. Клетъчната стена на много стафилококи съдържа интересния протеин А. Този протеин притежава способността да адсорбира върху себе си антителата (IgG). Въпреки, че не през Fab ензим, както това се случва обикновенно, а обратното, чрез противоположния край- Fc ензим. В резултат стафилокока може да бъде покрит целия с антитела, присъединени "наобратно". Ефектът на опсонизацията, облекчаващ процеса на захват на патогена фагоцит, в този случай не протича.

Освен това, антителата на стопанина някак маскират патогена от клетките на имунната система. Много антигени на клетъчната стена на стафилокока и неговите токсини излизат като активни имуномодулатори и интерфероногени. Натрупвайки се в голямо количество, те предизвикват презареждане на имунната система, с последващо подтискане на нейната функционална активност. Установено е, че носителите на стафилококи значително по-слабо отговарят на антигените на другите бактерии при ваксинация. Т.е. имунологичната им реактивност е намалена.

Основна роля в освобождаването на организма от стафилококовата инфекция оттеглят клетъчния фактор на имунитета, а също механизма на производство на секреторен имуноглобулин клас А.

Секреторните имуноглобулини, се свързват с факторите на адхезия на патогена, нарушават тяхната конформационна структура. В резултат стафилококът не може да се прилепи към клетките-мишени и бъдещите патологични реакции не се развиват. Антителата блокират и действието на токсините. Сенсибилизираните Т-ефектори и фагоцитите развиват реакция на забавена хиперчувствителност- тип, който при стафилококоза играе важна роля в подтискането на жизнената дейност на патогена. Значително количество патоген умира при неспецифична фагоцитоза.

За немаловажен фактор в местния имунитет при стафилококоза се смята и лизоцим.
Лизоцим- ензим, произвеждан от различни клетки в организма, преди всичко фагоцитите. Мишената на действието на лизоцима са пептидогликановите структури на стафилокока. Лизоцим катализира хидролизата на 1,4- глюкозидни връзки на полизахаридния муреинов скелет, т.е. дизахаридите на N-ацетилглюкозамин и N-ацетилмураминовата киселини, към които са прикрепени страничните пептидни вериги. Т.е., при въздействието на стафилокока лизоцим пептидогликановия скелет се разрушава, клетъчната стена изчезва и остава протопласта, обкръжен само с една цитоплазматична мембрана. Такъв микроорганизъм притежава много слаба жизнеспособност.

По този начин, патогенният стафилокок се адсорбира на клетките и в процеса на своя метаболизъм продуцира различни токсини, причиняващи възпалитени реакции в организма. В отговор на това имунната система започва да синтезира антитела към токсините и антигените на клетъчната стена на стафилокока. Сенсибилизираните лимфоцити и фагоцити развиват реакции, унищожаващи патогена.

Клинични симптоми

Един от основните клинични симптоми на стафилококоза са дерматитите, наречени пиодермия.
Редица автори смятат, че при кучетата, в сравнение с другите бозайници, е намалена функцията на кожните бариери, в резултат на което те са особено подложени на въздействието на различни патогени. Освен стафилококите, заболяване на кожата при кучето могат да причиняват стрептококите, микобактериите, Pseudomonas Aeruginosa във връзка с Proteus, и други микроби.
Пиодермията може да се класифицира в съответствие с клиничната картина и дълбочината на поражение на дермата. Отделни автори в зависимост от това предлагат да се различават повърхностна, плитка и дълбока пиодермия.

За повърхностната пиодермия са характерни поражения на горните слоеве епидермална тъкан, и в резултат на това недълбоки ерозии, напластено гранулиране, малки ексудативни процеси и периодичен сърбеж. Засегнатите области често са болезнени.
Различават се две разновидности на тази пиодермия. Едната от тях- остър мокър дерматит- понякога се нарича влажна екзема или лятна екзема, тъй като за нейната проява допринася горещото и влажно време. Бързо развиващите се поражения на кожата могат да обхванат областта на слабините, гушата, шията и опашката. Предразполагащ фактор за тази форма може да служи алергията(оосбено към бълхи), затлъстяване, лошата кожна вентилация. Последното е особено характерно за дългокосместите породи, а също в случаите на лоша грижа за козината. Много често до подобен дерматит водят малките травми на кожата.

Развитието на другата разновидност, наречена "intertrigo", е свързано с определени анатомични особености при някои породи кучета. Наличието на гънки кожа затруднява вентилацията на тези участъци, допринася за натрупването на слюнка в ъглите на устата или урина в областта на слабините и т.н. Всичко това улеснява стафилококовата колонизация на епителните клетки и развитието на възпалителен процес.

При липсата на лечение или неадекватен отговор на имунната система възпалителния процес може да се разшири и да обхване по-дълбоки слоеве на дермата.

При плитка пиодермия в патологичния процес се включват всички слоеве на епидермиса, а също повърхностните структури на космените фоликули. Обикновено тази форма се асоцира с възникването на пустули. Различават се също два варианта от тази пиодермия: импетиго, или пустулозен дерматит на ранната възраст, и повърхностен фоликулит.
Първият вариант се характеризира с появата на пустулозни обриви в слабините или подмишниците при животни, които не са достигнали полова зрелост. Този дерматит може да бъде открит дори случайно при грижите за кучето. Често е съпроводен със сърбеж. Смята се, че предразполагащ фактор към този вариант на заболяването могат да бъдат хормоналните и имунни нарушения, ендо- и ектопаразити, неправилно хранене и неподходящи грижи.

При вторият вариант(повърхностен фоликулит) във възпалителния процес участват повърхностните структури на космения фоликул. Това води до опадане на козината и оплешивяване на участъците кожа. Възниква силен сърбеж, който е съпроводен от разчесвания и травми. Понякога се образуват алопеция, еритема и много често хиперпигментация. По-често се засягат долната част на корема, подмишниците и слабините. Предразполагащ фактор тук могат да бъдат свръхчувствителността към ектопаразити, анатомични и имунологични фактори, а също нарушение на ендокринните процеси- хипотиреоидизъм и свръхпродукция на кортикостериодни хормони.

Дълбоката пиодермия се характеризира с въвличането във възпалителния процес не само на космените фоликули и епидермалния слой, но и дермата и подкожната тъкан. Фоликулярните стени се разрушават и могат да се образуват фурункулезни огнища.
Най-вероятната причина за възникването на такава пиодермия е демодекозата, протичането на която почти винаги се усложнява от стафилококовата инфекция. От другите предразполагащи фактори е необходимо да отбележим недостатъчното производство на тиреоиден хормон или повишено ниво адренокортикотропен хормон, а също изразен имунодефицит. Продължителното приемане на кортикостероиди също може да служи за причина за това заболяване.

Дълбоката пиодермия е както локализирана, така и генерализирана. Генерализираната форма дълбока пиодермия е най- тежко протичащото заболяване на кожата, съпроводено с фурункулеза, разязвяване, увеличаване на лимфните възли и обилен ексудативен процес. При силно изразено протичане е възможно повишаване на телесната температура. Кръвният анализ в този период често свидетелства за неутрофилия и лимфопения. Отбелязва се намаляване на албумина и повишаване на нивото на гама-глобулините.

От локално протичащите дълбоки пиодермии често се срещат лицев и под брадичката фоликулит и фурункулеза, междупръстов фоликулит, анална фурункулеза и назална пиодермия, засягаща гърба на носа при кучето.

Друг много важен клиничен признак на стафилококоза е поражението на лигавиците на половите органи. При женските се отбелязва развитието на вагинит, съпроводен с гнойни(по-рядко катарални) секрети. При липсата на лечение може да бъде засегната и матката (ендометрит и пиометра). При мъжките се развива постит, съпроводен с гнойни секрети от препуцуима. При хронично протичане могат да се актавират пролиферативните процеси, водещи до патологично разрастване на епителните тъкани на препуциума. При микроскопия в ексудата се откриват олющени клетки епител, фагоцити, лимфоцити, значително количество микробни клетки стафилококи.

Трети важен клиничен признак за стафилококоза е развитието на отити. Те също могат да се различават по интензивността на поражение. В един случай те протичат скрито, причиняват само малко безпокойство на животното, което се изразява в често тръскане на главата и усилено разчесване на болното ухо. При неговата палпация може да се чуят хлопащи звуци натрупан ескудат. При по-интензивно поражение във възпалителния процес се въвличат тъканите на външното ухо и епитела на ушната раковина. Възпалението е съпроводено с оточност, почервеняване и болезненост.

В отделни случаи протичането на заболяването може да се усложни с конюктивити и възпалителни процеси в някои жлези.

При кученцата в първите дни от живота им заболяването протича от типа на хранителните отравяния. Заболяването започва внезапно на 2-7-ят ден. Отбелязва се диария и бързо обезводняване, водещо до летален изход. При възрастните животни хроничната диария от стафилококов произход се среща рядко.

Диагноза

Диагнозата на заболяването се поставя въз основа на клиничните симптоми, данните от лабораторните анализи. Като биоматериал за лабораторно изследване на стафилококоза се препоръчва да се вземе секрет от влагалището или препуциума. При необходимост може да се подготви чиста култура за чувствителност към антибиотици.
Не се препоръчва да се взима кръв за изследване, защото активната стафилококова персистенция в кръвта се наблюдава само при сепсис. Дори при генерализиран процес, когато стафилококозата присъства явно в кръвта, може да се установи само в 8-10% от случаите. Малко информативни също са и посявките в слуховия канал и ексудат от кожни язви и ерозии. Те често са заразени с чужда микрофлора и изискват голяма бъдеща работа за изолиране на патогена. За поставяне на диагноза изолирания щам стафилокок трябва да притежава коагулазопозитивни свойства или хемолитично свойства. При отсъствието на такива свойства при изолирания микроорганизъм диагнозата за стафилококоза трябва да се признае за съмнителна.

Лечение

За лечение на стафилококозата е най-рационално да се използва комплексен подход, включващ местна и обща терапия. Заедно с това, прилаганите методи и средства на местна и обща терапия, трябва да се допълват рационално, без да се оставя биологична ниша на патогена за оцеляване.

1.Причинно-следствена (противомикробна) терапия.

2.Специфична имунотерапия- това е най-ефективния метод за лечението на това заболяване. Тя може да се раздели на активна и пасивна.
Активната имунотерапия подразбира използването на различни стафилококови анатоксини и антигени. В резултат се активират реакциите на имунна защита в организма. Специално за лечение на стафилококозата при кучетата е предложен препаратът стафилококов поливалентен анатоксин.
Медицинската промишленост произвежда стафилококовия антифагин и стафилококов анатоксин. Но изборът на тези препарати не винаги съответства на тези компоненти, които участват в патогенезата стафилококоза при кучетата. Това и определя тяхната ниска терапевтична ефективност при тези животни.

При пасивната имунотерапия се използват антистафилококови свръхимунни серуми и препаратите имуноглобулини. Тези лекарствени средства се прилагат по-добре в ранните етапи на заболяването и при незначителни поражения.

3.Неспецифична имунотерапия- тъй като при стафилококоза имунитетът е подтиснат, добри резултати дава прилагането на всякакви имуностимулатори. За предпочитане е стимулирането на клетъчното звено на имунитета (Т- клетките и фагоцитие).

4.Антибиотикотерапия- най-популярния метод на лечение при стафилококоза. Като се има предвид бързото "привикване" на патогена към антибиотиците, трябва да се прилагат само препаратите, към които е установена чувствителността на стафилокока във всеки конкретен случай. И тук ефективността на традиционните антибиотици не е голяма. Най-перспективната група антибиотици при стафилококоза може да се смятат антибиотиците от групата на хинолоните (байтрил, цифлокс, енроксил).
Ефективността на действието на антибиотиците съществено се повишава, ако те се използват комплексно (едновременно 2-3 антибиотика). За техният избор трябва да бъдат използвани три критерия:
- чувствителност на патогена;
- взаимоусилващо действие на препаратите;
- различен механизъм на действие.

5.Бактериофаги- медицинската промишленост произвежда препаратът стафилококов бактериофаг.
Бактериофаг- жива (вирусуподобна) структура, "зразява" клетките на патогенния стафилокок и причинява неговата смърт. Препаратът може да се използва и за лечението на стафилококоза при кучето.

Като цяло елиминирането на патогена от организма не трябва да е самоцелно. Ако предразполагащия фактор не е ликвидиран и съпротивляемостта на организма остане намалена, то след известен период от време заболяването възниква отново, защото сафилококът е толкова разпространен в природата, че кучетата контактуват с тези микроорганизми ежедневно. Тази ситуация могат да подобрят само имутерапевтичните методи, които повишават специфичната съпротивляемост към стафилокока.

6.Патогенетична и симптоматична терапия:

- Локална санация- етап от терапията, насочен към намаляването на количеството патогени в патологичното огнище. За локална обработка с успех се прилагат:

- ензимните препарати лизоцим, хемотрипсин и др;
- антибиотици;
- подсушаващи и обгарящи препарати- 2% р-р протаргол, разтвор на поташ стипца, танин или дерматол;
- други препарати и методи, позволяващи да се намали количеството патоген в огнището(сорбенти, дезинфекциращи препарати и др.).
Ефективни препарати са трибаск и хлорофилипт.
Заедно с тези методи локалната санация има второстепенно значение.
При лечението на дерматити се прилагат всички описани методи. При силен сърбеж се използват новокаинови апликации или промивки с разтвор димексид. Ако сърбежа е обослувен от алергична проява, се назначават антихистаминни препарати.

При лечението на отити могат да бъдат използвани всички методи, известни за терапията на тази патология. Добри резултати се получават при вдухване в ушния канал на смесите прах новокаин и дерматол. Добър ефект в острите случаи могат да дават новокаиновите блокади в комплекс с локалната антибиотикотерапия.

При лечението на постит и вагинит значително внимание се отделя на промиването на влагалището и препуциума с антимикробни препарати. В отделни случаи, например, при патологични разраствания на тъканите се използват препаратите протаргол, лапис и др.

При лечението на стафилококов ентерит вътрешно се назначават флорофилипт, антибиотици и др. антимикробни вещества. Много добри резултати дава приложението на пробиотиците бифидумбактерин и лактобактерин.

За стабилизиране на клетъчните мембрани се препоръчва калций (калциев хлорид и калциев глюконат). Калция оказва положителен ефект на имунологичните реакции и намалява алергизирането на организма. Положителен ефект дава прилагането на витамини, особено А и Е, група В и аскорбинова киселина.

За неутрализиране на предразполагащите фактори се препоръчва:

- за намаляване на нивото на захар в кръвта се прилагат антидиабетични препарати (инсулин и др.);

- при нарушение на функциите на щитовидна жлеза- тиреоидин, тиреотропин;

-за да се намали нивото на кортикостероидните хормони в някои случаи за ефективно увеличаване в организма на йоните Na+ или приложението на инхибитор за функцията на надбъбречната кора- хлодитан;

- при алергии може да се намалят токсичните ефекти върху възпалителните медиатори, дължащи се на антихистамините(супрастин, димедрол, тавежил и др.), а също да се премахне тяхната причина(екто- и ендопаразити и битови алергени);

- да се контролира функцията на черния дроб. При нарушение на неговата дейност се препоръчват протектори и стимулатори (корсил, сирепар, достим и др.).

Противопоказания:

1.Не трябва едновременно да се въвеждат анатоксини и антисерум.

2.С особено внимание да се прилагат кортикостероиди. То е възможно само при явни хиперергични възпалителни реакции, когато микробния фактор не е изразен силно (и по-добре с мощна антимикробна терпия). Мнозина смятат приложението на кортикостероиди за противопоказно при стафилококоза.

Профилактика

Най-ефективен метод на профилактика е имунизацията. За профилактика при новородените кученца трябва да се ваксинира майката на 20-ят и 40-ят ден от бременността.

Методите, насочени за профилактиката на това заболяване са:

- премахване на факторите, предразполагащи към това заболяване;

- спазване на правилата за хигиена, отглеждане и хранене на животните;

- прекъсване на контактите (особено половите) с източника на инфекция (болните животни, носители на вирулентните щамове стафилококоза).

Повърхностна стафилококоза
Изображение

Плитка стафилококоза
Изображение

Дълбока стафилококоза
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

http://vestfalding.jimdo.com/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10389
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Стафилококози при кучетата

Мнениеот meri » Нед Мар 22, 2015 9:54 pm

Заболявания при кучетата, причинени от стрептококи

През 1987-88 г. ветеринарният лекар от Австралия Нarald R.Spira привлякъл вниманието на развъдчиците със своя публикация. В нея той показал, че изхождайки от своята лекарска практика, причината за следродилната смъртност, раждането на мъртви кученца, резорбация на ембрионите, е широко разпространената маточна инфекция, наречена стрептококи. В научната литература патогенът е влязъл под името "B-Hamolytische Streptokokken Typ Lancefield G und L", а самата инфекция- BHS инфекция. Засегнати от стрептококите могат да бъдат както женските, така и мъжките, но по-често се среща при женските. Това заболяване се открива след влагалищна натривка.

Възможни са следните последствия:

1.Нередовен цикъл- вместо шест месеца цикълът се колебае от 2 до 12 месеца, особено при младите женски, засегнати от тази инфекция. Силно се задържа настъпването на новия еструс, или изобщо не настъпва еструс. Продължителността на еструса се променя, той може да бъде или много кратък- от 3 до 5 дни, или много продължителен- от 4 до 6 седмици. При такива нарушения трябва да се замислите за възможно заразяване на кучето с BHS инфекция.

2.Невъзможност да забременее (стерилност):

- инфекция или възпаление на яйчниците със следните последици: несъзряване на яйцеклетките, възникване на неоплодени яйцеклетки, ненастъпване на овулация(има се предвид по време) ненормална овулация.

- възпаление на маточните тръби- поради възпаление на маточните тръби се стесняват каналите, преминаването на яйцеклетките се затруднява или става невъзможно.

- възпаление на маточните стени, водещо до унищожаването на семенните клетки, а също към неспособността на ембриона да се закрепи.

3.Resorbtion-Abortus-синдром. Резорбация на плодовете и аборти.

Женски, засегнати от стрептококова инфекция могат да се оплождат, но външно нормално протичащата бременност приблизително към 4-5-та седмица се прекратява, протича резорбиране на ембрионите или аборт.

Резорбация на ембрионите- последствия от лошо кръвообращение на ембрионите, което води до тяхната смърт. Те се откъсват от маточните стени, смаляват се и накрая изчезват. Всичко това протича без симптоми, единствено при аборта, ако се е случил до 21-ят ден, може да се забележат някои симптоми, такива като лошо самочувствие на кучето и появата на силни вагинални секрети.

4.Синдромът смърт на кученцата- тежко последствие от BHS инфекцията.

Родените външно здрави кученца слабеят(това обикновено се случва на третия ден), при тях изчезва апетита, по-късно те не са в състояние да сучат, кожата на корема продобива синьо-червеникав оттенък, те губят тегло. Ако не се вземат спешни мерки, кученцата умират за няколко часа. Самата женска изглежда напълно здрава. Изследванията на д-р Spira показали, че кученцата на женска заразена с тази инфекция се раждат здрави, а се разболяват по-късно, заразявайки се чрез майчиното мляко. Ако диагнозата се постави навреме, и кученцата се хранят изкуствено или се поставят при здрава женска, те се развиват напълно нормално впоследствие.

Мъжките също са приносители на заболяването и се заразяват от болните женски. Причинителят на тази инфекция в необичайна среда умира след 48 часа, за това мъжкия може да зарази женската при чифтосването, ако преди това в този период се е чифтосвал с болна женска.

Заразяването на женските протича при непосредствен контакт, например, при уриниране, вулвата има съприкосновение с мръсотията и боклука, където могат да се намират причинителите на заболяването, а също при облизване на половите органи на болни животни.

Следните симптоми помагат да се постави диагнозата:

- нередовен цикъл и периоди на еструс;

- ненормална продължителност на еструса;

- необичайни секрети;

- незаинтересованност на мъжкия, ако женската е в еструс;

- невъзможност на женската да забременее при нормално чифтосване;

- аборти и резорбиране на ембрионите;

- загуба на апетита;

- повишена телесна температура;

- важно е общото самочувствие на кучето;

- смъртта на кученцата.

Към всеки признак на слабост при кученцата трябва да се отнесете сериозно. Ветеринарят трябва да вземе намазка за откриване на стрептококи. Бързата аутопсия на вече умрелите кученца, изследване и анализ на майчиното мляко са изключително необходими. Бързият и точен анализ на млякото е ключ към успешната терапия. Чувствителността на BHS към антибиотиците е различна, което усложнява лечението. Точният анализ на кръв е необходим, за да се открие каква е най-добрата реакция на кучето към антибиотиците. Този тест е много важен за предовратяване на грешки в лечението, икономисва средства и време. Кръвта се изпраща в специална лаборатория, от където по-късно получавате списък с веществата, намиращи се в медикаментите, срещу които кучето е резистетно или не.

Нормалната продължителност на лечение в случаите с BHS е 5-7 дни, за поставянето на точна диагноза намазка се взима в първите дни на еструса. Един отрицателен резултат не говори за нищо, важни са двете намазки, една след друга. Не забравяйте да изолирате болното животно, ако имате развъдник. Остава да се надявате, че научните изследвания ще ни помогнат да предпазим нашите кучета.

http://vestfalding.jimdo.com/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10389
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm


Назад към Кучета

cron