Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Артит при кучето - 3 част

Артит при кучето - 3 част

Мнениеот meri » Нед Май 31, 2015 10:53 am

Диагностика и лечение

1.Най-разпространената форма на артрит е остеортрит. Причината за този тип артрит е артрозата, възникнала по различни причини. Към тях се отнасят:

- Дефекти на развитието: аномалии на растежа, които променят формата или стабилността на ставата(например, тазобедрена дисплазия, изкълчване на колянното капаче) или в резултат на разслойващ остеохондрит;

- Затлъстяване: куче с излишно тегло е по-склонно към остеоартрит. При тази група шансовете за развитието на остеоартроза са по-големи заради прекаленото натоварване на ставите. Лечението на куче с наднормено тегло е много по-трудно, отколкото при животни с нормално тегло;

- Нарушена форма на крайниците: причина за неравномерното разпределяне на натоварването вътре в ставата- предразполага към развитието на остеоартрит;

- "Износване": нееднократно често повтарящо се натоварване на ставите близо до техния физически предел с течение на времето води до остеоартроза при много активни кучета. Основно служебни и спортни кучета.

2.Ревматоиден артрит- неинфекциозно възпалително имуно-медиирано заболяване. Ревматоидният артрит не е много разпространено заболяване при кучетата, боледуват и двата пола в еднаква степен. Това се случва основно при малките и миниатюрни породи, въпреки че могат да боледуват и немските овчарки. Възниква на възраст от 8 месеца до 8 години, въпреки че е най-разпространен от 2 до 6 години. Ревматоидния артрит е хроничен проблем, който може да доведе до деформация на ставата.

3.Лекарствен артрит след ваксинация или използването на такива препарати, като серосъдържащи препарати, цефалоспорини, макролиди и пеницилин.
Но този вид артрит възниква рядко. Тези реакции са редки и не могат да превишават ползите от лечението или ваксинацията за повечето пациенти.

4.Идиопатичен артрит- тази група включва всички възпалителни заболявания, причиняващи артрит, където не е открита причината или механизмът на неговото възникване не е изучен достатъчно. Но те имат няколко общи черти, които могат да се разделят на четири групи. Факторите, причиняващи артрит могат да бъдат следните: неоплазия (рак), стомашно-чревни заболявания, инфекции в другите части на тялото, а също други видове заболявания на имунната система.

5.Остър травматичен артрит- това е обобщен термин за обозначаване на промените в ставите, причинено от механичното въздействие върху него. Пример са пътно-транспортните произшествия или фрагмент от повредената предна кръстна връзка в коляното.
Острите травми се проявяват във вид на внезапна куцота с оток, повишена местна температура и болка. Възпалителния процес при остър инфекциозен артрит може да се ограничава до синовиалната обвивка, ставната торбичка или да се разпространява на околните меки тъкани и вътреставни отдели на костите. В зависимост от това се различават следните форми на инфекциозен артрит:

- Синовит- възпаление на синовиалната обвивка, не разпространяваща се на останалите тъкани и елементи на ставите(може да бъде серозен и гноен);

- Панартрит, пара-ставен целулит;

- Остеоартрит.

При синовит протича възпаление на синовиалната обвивка първоначално серозна, а след това и гнойна. Синовиалната обвивка е хиперемирана, оточна, с наслагвания на фибрин. Образуваните в синовиалната обвивка гнойно-некротични огнища водят до разпространяването на възпалителен процес на ставния хрущял и по-късно на костната тъкан на епифизите на костите (остеоартрит). При топене на ставната торбичка протича пробив на гной и преход на възпалението върху околните меки тъкани (панартрит).

По този начин деструктивните промени в хрущяла и костните структури на ставите при инфекциозен артрит отсъстват само в стадия на синовит. Тази и най-често срещаната форма на инфекциозен артрит при условията на съвременното и адекватно лечение имат най-благоприятна прогноза.

От момента в началото на заболяването до появата на първите признаци на деструкция на ставния хрущял протичат само няколко дни, за това във всеки случай острия инфекциозен артрит трябва да се разглежда като остро хронично заболяване, изискващо спешни диагностични и лечебни мероприятия.

Диагностиката на острия инфекциозен артрит традиционно включва клинично изследване, пункция на ставната кухина с последваща оценка на характера с помощта на микробиологично и цитологично изследване на получената течност, инструментални и лабораторни методи на изследване.

Изолираното поражение на синовиалната обвивка се проявява с появата на болка, усилваща се при минимално движение. Активните движения в ставите са невъзможни заради болката. Ставата се увеличава на обем, нейните контури се изглаждат. Определя се хипертермия, изразена болезненост при палпация. При пробив на гной през ставната торбичка възниква клинична картина на параартикуларен флегмон. Разрушението на свързочния апарат и деструкция на костните структури водят до патологични изкълчвания. Особено това е характерно за колянното капаче.

Следващото диагностично мероприятие е пункция на ставата. Получената течност може да бъде серозна, фиброзна или гнойна. Понякога със значително количество кръв. Провежда се качествено и количествено микробиологично изследване на пунктата за уточняване на етиологията на патологичния процес и изборът на адекватна антибиотикотерапия. Характерът на получената течност може само ориентировъчно да покаже за една или друга форма на инфекциозен артрит.

Като допълнителни методи на диагностика при остър инфекциозен артрит се прилага рентгенография на ставите, а също компютърна и магнитно-резонансна томография. Първите рентгенологични промени в ставите са във вид на разширяване на ставното пространство, остеопороза на съчленяващите краища на костите, деструктивни огнища в епифизите на костите могат да се открият само 10-20 дни след началото на заболяването.
Магнитно-резонансната и компютърна томография позволяват с голяма точност и по-детайлно, отколкото при рентгенографията да оценят състоянието на костните структури на ставите, но диагностичната ценност на тези методи е най-висока само в стадий на остеоартрит.

Лабораторната диагностика на острия инфекциозен артрит се основава на определени общи показатели на възпалителния процес и не е специфична.
При използването на общоприетите диагностични мероприятия няма възможност да се оцени обективното състояние на вътрестваните тъкани в ранните срокове на заболяването.

Лечението на инфекциозния артрит може да бъде консервативно или хирургично.
Консервативните методи включват пункция на ставата, антибактериална терапия и имобилизация на крайника.
Пункционният метод представлява пункция на ставата с дебела игла, евакуация на ексудата, промивка на ставната кухина с антисептичен разтвор и въвеждането на антибиотик там.
Лечението се допълва с имобилизация на крайниците и системна антибиотикотерапия. Пункцията на ставата и въвеждането на антибиотици се повтарят до получаване на стерилна течност. Към съществените недостатъци на пункционния метод трябва да се отнесе невъзможността от ревизия на вътреставните тъкани и пълноценна адекватна санация на засегнатата става. Именно адекватното лечение в ранните стадий на заболяването преди появата на деструкция на хрущяла и костните структури на ставите определят прогнозата. Спазването на основния принцип на лечение на всеки гнойно-възпалителен процес е премахването на всички нежизнеспособни тъкани- при приложението на пункционния метод е невъзможно.

При неефективност на пункционния метод, а също при откриване на признаци за деструкция на вътреставните елементи на костите е показано хирургично лечение- артротомия. При артротомия се провежда откриване и ревизия на ставата, премахване на гнойния ексудат, некротомия, санация. В случай на поражение на ставните краища на костите се провежда резекция на ставата. Операцията завършва с дрениране. Артротомията позволява да се проведе адекватна ревизия на състоянието на вътреставните тъкани и санация на ставата, но е много травматична намеса, изисква продължителна имобилизация на крайниците в следоперационния период, което в повечето случаи води до съществени нарушения в бъдеще или загуба на функциите на ставата.

Проблемите с недостатъчната информираност и ефективност на пункционния метод, а също високите травматични и неблагоприятни последици от артротомията позволяват да се преодолее малко инвазивния ендоскопски метод- артроскопия, перспективна както по отношение на диагностиката, така и в лечението на острия инфекциозен артрит.

Артроскопският метод е въвеждане на артроскоп в ставната кухина с диаметър 2,7 или 1,9 мм и допълнителни инструменти за манипулация след 2-3 стандартни точки на достъп. По този начин се провежда премахване на ексудата от ставната кухина с последващото му микробиологично и цитологично изследване, ревизия на вътреставните тъкани, вземане на образец от синовиалната обвивка за бактериологично и морфологично изследване, което е особено важно при неясна етиология на артрит.

Артроскопията може да бъде не само диагностична, но и лечебна, позволяваща да се изпълни хирургична обработка на ставната кухина в премахване на фибрина, синовектомия, некректомия. Интраоперационно се провежда промиване на ставната кухина с голямо количество антисептик или физиологичен разтвор. Артроскопията завършва с изваждане на апарата или дрениране на ставата в зависимост от интраоперационната находка. В следоперационния период се провежда системна антибактериална терапия, активна аспирация или промиване на ставната кухина в случай на нейното дрениране. В повечето случаи провеждането на артроскопия не изисква продължителна имобилизация на крайниците в следоперационния период. При необходимост е възможно изпълнението на реартоскопия.
По този начин неоспоримото предимство на артроскопията пред пункционния метод е възможността от провеждането на ревизия във вътреставните тъкани във всички стадий на заболяването, взимане на образци от тъканите с диагностична цел, адекватна санация на ставната кухина. В сравнение с артротомията, артроскопското лечение е по-неинвазивно, позволява да се изпълни ревизия на ставите, адекватна хирургическа обработка и санация на ставните елементи заради мини-достъпа, а също в повечето случаи не изисква имобилизация.

Прилагането на артроскопия при лечението на острите инфекциозни артрити позволява да се намали срока на лечение. Изчезването на болковия синдром и възможността от активни движения в засегнатата става се наблюдава 1-2 седмици след лечението, понякога в продължение на 1-2 дни.
В съвременния етап на развитие ендоскопската техника позволява да се провежда артроскопско изследване и лечение на повечето стави при кучето. Много често този метод се използва при поражение на колянна, тазобедрена, раменна и лакътна става.

Неоправдана и скъпа тактика на консервативно лечение по отношение на гнойните артрити, е усложнението при вътреставното въвеждане на кортикостероидни хормони. Забавянето в провеждането на артроскопията и ендоскопското лечение е изпълнено с развитието на разрушителни промени в хрущяла и другите ставни компоненти, което значително влошава прогнозата на заболяването. Общоприетия в сегашно време пункционен метод и артротомия при лечението на артрит притежава съществени недостатъци. В момента правилния избор на лечение е артроскопията. Нейното предимство е ниската травматичност, възможността да се изпълни пълноценна ревизия, хирургична обработка и санация, а при необходимост да се дренират ставите заради мини-достъпа, отсъствието на продължителна имобилизация на крайниците в следоперационния период, възможността от повторна намеса за контролиране на състоянието на вътреставните тъкани или при необходимост продължение на хирургичната санация. Ранната артроскопия, изпълнена в първите 1-2 дни на заболяването, позволява да се проведе адекватно лечение и да не се допусне развитието на деструктивни промени в ставните компоненти, максимално запазвайки нейните функции.
По този начин приложението на артроскопията и артроскопските методи при лечението на артрит позволява да се постигнат по-добри резултати при лечението на кучетата в сравнение с традиционните методи.

Диетотерапия при артрит

При заболяване на опорно-двигателния апарат е необходимо използването на специална диета. Диетата Mobility на компанията Royal Canin се назначава за подобряване на подвижността на ставите и поддържане на функциите на ставите след хирургичната намеса и травмите. Диетата Mobility се прилага както за лечение, така и за профилактика на заболяванията на опорно-двигателния апарат. Mobility помага да се предоврати появата на остеоартроза посредством компенсацията в ранните хистологични и биологични промени при животно, предразположено към остеоартроза. Тази профилактична мярка може да бъде приложена преди хирургичната операция на ставата, по време на имобилизацията на ставата или при възрастни животни преди появата на симптомите на остеоартроза. В състава на продукта влизат глюкозамин/ хондроитин.

Сега за кучетата са разработени 2 вида диета Mobility: Mobility за кучета до 20 кг и Mobility Larger Dogs за кучета повече от 25 кг телесно тегло.

http://www.veterinar.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10360
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета