Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Синдром на Кушинг при кучето- 3 част

Синдром на Кушинг при кучето- 3 част

Мнениеот meri » Сря Юли 01, 2015 6:08 pm

Синдромът на Кушинг е патологично състояние на организма, причинено от продължително излишно съдържание на кортизол в кръвта.
Кортизол- това е стероиден хормон, който участва в обменните процеси. Неговото основно свойство е защита на организма от неблагоприятни въздействия. Може да се каже, че това е хормон на стреса. Той позволява на организма да преживее негативните влияния с минимални загуби.
Кортизолът помага да се поддържа артериалното налягане, ускорява съсирването на кръвта, притежава мощен противовъзпалителен ефект. Той мобилизира енергийните запаси на организма за борба с враждебните въздействия. Т.е. стимулира използването на мастните запаси и протеини за поддържане на нормална или повишена концентрация на глюкозата в кръвта.

Кортизолът се отделя от надбъбречните жлези. Това са две малки ендокринни жлези, които са разположени около всеки бъбрек. Надбъбречните жлези не са самостоятелни органи, тяхната активност се регулира от хипофизата. Хипофизата отделя в кръвта адренокортикотропен хормон (АСТН), който действайки на надбъбречните жлези, стимулира тяхната работа. Може да се каже, че това са нещо като вертикални "хипофизо-надбъбдречни жлези". В тези вертикали действа така наречения механизъм за отрицателна обратна връзка, която позволява да се задържи концентрацията на кортизола в нормални значения. Когато концентрацията на кортизола достига определеното за организма ниво, той взаимодейства с хипофизата и инхибира отделянето в кръвта на адренокортикотропен хормон (ACTH). Концентрацията на ACTH намалява, а значи, и надбъбречните жлези престават да се стимулират и отделят по-малко кортизол.

При синдрома на Кушинг този механизъм се нарушава, и кортизола започва излишно и неконтролируемо да се освобождава в кръвта. Това може да се случи по две причини:

- или едната или двете надбъбречни жлези са засегнати от тумор, способен към неконтролируема секреция на хормон

- ако хипофизата има тумор, отделящ излишно количество АСТН.

И в единия и в другия случай концентрацията на кортизол в кръвта постоянно ще се повишава. Т.е. ще се моделира биохимична картина, която възниква при стрес.
Създава се ситуация, при която организма в продължение на месеци и години се бори с неблагоприятните въздействия, които не съществуват на практика. Енергийните запаси на организма се изтощават, което води до нарушение на обменните процеси, а значи и нарушение на работата на различните системи в организма.

При кучетата съществуват три форми на заболяването: хипофизно зависима, надбъбречно зависима и ятрогенна.
Ятрогенната форма често е в резултат от медикаментозното лечение с глюкокортикоидните препарати.

Надбъбречните жлези отговарят за производството на три основни стероидни хормона: кортизон, андроген и алдостерон, всеки от който играе важна роля в регулацията на обменните процеси в организма.

Ако говорим за малките домашни животни, то синдромът на Кушинг изключително рядко се среща при котките, но е едно от най-разпространените ендокринни заболявания при кучетата.
Боледуват по-възрастните кучета. Синдромът на Кушинг може да възникне при всяка порода, но по-често се среща при дакел, териер, малки пудели и боксери.

Сидромът на Кушинг започва да се развива незабележимо и постепенно, симптом след симптом. Оплакванията на стопаните са следните:

- прекомерно уриниране и жажда

- влошаване на качеството на козината и появата на обширни плешивини в областта на тялото, опашката и шията

- след възникване на първите признаци на заболяването при женските изчезва еструсът

- животните са по-неподвижни

- променя се телосложението: протича загуба на мазнини от подкожната мастна тъкан, атрофират мускулите (в резултат мускулите на коремната стена се увеличават на обем и увисват).

В резултат имаме слабо куче с обемен корем и обширни плешивини.

ИзображениеИзображение

Когато възникне подозрение за синдром на Кушинг, се провеждат допълнителни методи на диагностика, които включват клиничен и биохимичен анализ на кръв. Тези изследвания позволяват да се получат допълнителни косвени потвърждения за синдром на Кушинг. И когато са събрани достатъчно доказателства се прибягва до тестове, които доказват наличие на заболяването.

Първото за което се сещат лекарите е да измерят концентрацията на кортизол в кръвта. Но нивото на кортизола може да нарасне не само при поражение на хипофизата или надбъбречните жлези. То може да се повишава и на фона на някои други заболявания и при други състояния. За това определянето на базовото ниво на кортизола в кръвта не е подходящ тест.

За потвърждаване на синдрома на Кушинг са препоръчителни така наречените функционални тестове. Тестове, които позволяват да се оцени функцията на надбъбречните жлези. Най-разпространен е теста с малка доза дексаметазон и тест с АСТН. Същността на тестовете се свежда до това, че освен определянето на базовото ниво на кортизола, се определя и неговата концентрация след въвеждането на дексаметазон или препарата АСТН. И според това как се променя неговата концентрация в кръвта след приемането на тези препарати, се преценява дали е налице анормална прекомерна работа на надбъбречните жлези или не.

Когато синдромът на Кушинг е потвърден, трябва да се изясни къде е локализирано патологичното огнище- в хипофизата или в надбъбречните жлези.
Някои данни по този въпрос може да даде пробата на малка доза дексаметазон. Но по-ценни са визуалните методи на диагностика (УЗИ).

Лечение


Изборът за метод на лечение зависи от локализацията на патологичното огнище- хипофиза или надбъбречни жлези.
Ако от тумор е засегната едната от надбъбречните жлези и не са открити метастази в белите дробове и черния дроб, то изборът е премахване на засегнатата надбъбречна жлеза.
В този случай подходът е обикновен.

По-сложна е ситуацията, когато причината за развитието на синдрома на Кушинг е аденом на хипофизата. При тази форма е препоръчително приложението на препарати, подтискащи производството на кортизол в надбъбречните жлези.
Прилагат се два метода на лечение- медикаментозно и хирургично.
Хирургичното лечение на синдрома на Кушинг, причинен от увреждане на хипофизата е в премахването на двете надбъбречни жлези.
Имайки предвид, че надбъбречните жлези синтезират жизнено важни хормони, а именно минерало-и глюкокортикоиди, премахването им трябва да предполага заместителна терапия в бъдеще. Т.е необходим е пожизнен прием на някои липсващи хормони. Към тези хормони се отнасят минералкортикоиди и глюкокортикоиди, приемът на които не е обременяващ.
Извършва се адреналектомия (премахване на надбъбречните жлези).

Операцията не е подходяща за всяко животно, страдащо от синдрома на Кушинг. Преди да се препоръча хирургично лечение, се преценява ползата от неговото провеждане и степента на риск от развитие на усложнения. Не винаги изборът се прави в полза на хирургичното лечение. Това е свързано с това, че животните страдащи от синдром на Кушинг, се намират в преклонна възраст и имат някои заболявания, превъзхождащи по важност синдрома на Кушинг.

Терапевтичният потенциал на глюкокортикостероидите е довел до широкото им използване. Въпреки че изгодите могат да бъдат съществени, има многобройни неблагоприятни ефекти, включващи сериозни метаболитни разстройства и подтискане на хипоталамо- хипофизо-надбъбречната ос. Това е едно от най-опасните последици от използването на стероидите. Способността да отговори на глобалния физиологичен стрес може да бъде отслабена, подлагайки пациента на опасността от хипотензия и хипоглекимия.
Признаците включват поведенчески нарушения, повръщане, ортостатична хипотония и хипоглекимия. Възстановяването на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос може да продължи 12 месеца. Хипоталамо-хипофизната функция се връща 2-5 месеца след прекратяване на терапията, и се проявява с появата на нормални плазмени нива на АСТН. Признаците за надбъбречното възстановяване започват да се проявяват след 6-9 месеца, с връщането на нормалните нива на кортизола.
Максималният надбъбречен отговор на АСТН не може да се проявява по-рано 9-12 месеца след спиране на терапията.

Общи за групата глюкокортикоидни хормони противопоказания са: язва на стомаха и дванадесетопръстника, синдром на Кушинг, остеопороза, нарушение функцията на бъбреците, нарушение на кръвообращението, в това число хипертонична болест и др.

Лечението на синдрома на Кушинг зависи от причината. Ятрогенният синдром предполага постепенната отмяна на глюкокортикостероидите.

Добри резултати при лечението на ятрогенния синдром на Кушинг дава прилагането на локалната абдоминална декомпресия.
Локална абдоминална декомпресия- физиотерапевтичен метод, който добре се понася от домашните животни. Локалната абдоминална декомпресия - това е понижаване на външното налягане, създавано около органите на коремната кухина. Нормално капилярната мрежа на организма не е задействана напълно, а само една трета. При понижение на външното налягане започват да се отварят по-рано "заспалите" капиляри. За това ефектът от локалното отрицателно налягане е съпроводено със значителни местни смени на кръвообращението, метаболизма, а също съществени рефлекторни реакции на системно ниво: промяна в дишането, кръвообращението, терморегулацията, динамиката на централната умора и др.

С помощта на локалната-абдоминална декомпресия може да се създават зони на повишена функционална активност, които могат да бъдат използвани като ефективен лост за контрол на метаболизма и следователно ускоряването на възстановителните процеси и повишаване на работоспособността на организма.
Предимството на метода е във възможността да се изключи или ограничи медикаментозната терапия при много патологии, в това число при симптоми на хронична бъбречна недостатъчност. Приложението на локална абдоминална декомпресия осигурява премахване на спазмите на периферните съдове, филтриране и отстраняване на деформираните червени кръвни клетки от кръвния поток, ендо- и екзотоксините, намаляване на хипоксичните явления в жизнено важни органи.

Повишеното кръвоснабдяване на мезентралните съдове осигурява повишение на притока на токсините в лумена на червата, където те се изключват от циркулацията чрез свързване на ентеросорбентите(при предварителния му прием, 1,5-2 часа преди процедурата).
Баластните вещества, предимно така наречените хранителни влакна( целулоза, хемицелулоза, пектин, лигнин и др.) играят важна роля в нормализирането на дейността на стомашно-чревния тракт, влияят на неговата двигателна активност, степента на абсорбация на хранителни вещества в тънките черва, електролитния обмен в организма, създава среда за бактериите в храносмилателния апарат и др.

Комбинацията от локалната абдоминална декомпресия с приемането на ентеросорбенти значително подобрява клиничното състояние на животните при ятрогенен синдром на Кушинг, допринася за по-бързото почистване на организма, възстановяване на нормалната хипоталамо-хипофизна функция.

http://www.bkvet.ru/
http://www.veterinarka.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10389
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета