Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Холецистит(възпаление на жлъчния мехур) при кучето

Холецистит(възпаление на жлъчния мехур) при кучето

Мнениеот meri » Пон Юли 06, 2015 3:26 pm

Холецистит се нарича възпаление на жлъчния мехур. Това заболяване е свързано с бактериална инфекция. Холециститът при кучетата често се съчетава с възпаление и запушване на жлъчните пътища.

Заболяването на жлъчния мехур се диагностицира трудно при кучетата и котките в ранните стадий, тъй като симптомите са неспецифични и често се асоцират с обструкция и/или възпаление на жлъчните пътища, възпалителни заболявания на черния дроб и др.
Освен прогресиращото влошаване на общото състояние на животното, тежко протичащия холецистит може да доведе до разкъсване на жлъчния мехур и последващ жлъчен перитонит. Всичко това изисква провеждането на щателна диагностика при пациенти със симптоми, показващи за холецисит, и индивидуален подход на лечение.

Съгласно етиологията се отделят три категории на засягане на жлъчния мехур- обструктивни, необструктивни и разкъсвания на пикочния мехур и/или жлъчните пътища, а също остра и хронична форма на протичане на заболяването.

Обструктивният холецистит се развива по-често в резултат на компресия на кистозния канал и/или промяна в панкреаса (в този случай заболяването може да се смята за вторично), по-рядко- развитието на мукоцеле, удебеляване на жлъчката, неоплазия на червата, черния дроб, жлъчните пътища, диафрагмална херния и още по-рядко- образуването на жлъчни камъни.

Необструктивната форма по-често е свързана с наличието на инфекциозно огнище в организма или с паразитни заболявания.

Пневмохолоцистит се причинява от газообразуващи бактерии, такива като E.coli или Clostridium perfringens. Често се наблюдава заедно с острия холецистит, захарен диабет, и на фона на травматична исхемия на жлъчния мехур.

Разкъсванията на жлъчния мехур могат да протичат при сериозни травми или в резултат на перфорация на жлъчната стена при хронични възпалителни процеси.

Според WSAVA Liver Standardization Group сред заболяванията на жлъчния мехур се отделят неутрофилен, лимфоплазмацелуларен, фоликуларен холецистит, мукоцеле, инфаркт на жлъчния мехур.

Неутрофилният холецистит често се наблюдава при котките и по-рядко при кучетата, и се асоцира с бактериална инфекция; може да се наблюдава като самостоятелно заболяване или в комбинация с неутрофилен холангит. Увреждането се характеризира с появата на мехур в устата, епител на стената на жлъчния мехур и неутрофили, при хронично протичане- смесен възпалителен инфилтрат, съдържащ неутрофили, лимфоцити, плазмени клетки.

Лимфоплазмацелуларен и фоликулярен холецистит възникват в резултат на формирането на лимфоплазмацетарен инфилтрат и/или лимфоидни фоликули в лигавицата на жлъчния мехур.

Инфаркт на жлъчния мехур възниква в резултат на кистозна оклузия на артерията. Пълен или частичен инфаркт на жлъчния мехур е описан при кучетата.

Причини и протичане на заболяването

В повечето случаи възникването на холецистит протича в резултат на удебеляване на жлъчката, бактериална инфекция, образуване на камъни, наличие на паразити в черния дроб. Към възпаление на жлъчния мехур могат да предразполагат заболявания на стомашно-чревния тракт, травматични наранявания на органите в коремната кухина, оперативна намеса. Микробите попадат в жлъчния мехур от стомашно-чревния тракт. В някои случаи се отбелязва тяхното разпространение с кръвта. Рядка причина за холецистит е токсоплазмозата. Най-опасната разновидност на заболяването е некротизиращ холецистит.
В резултат на тази патология жлъчния мехур може да се спука. Некротизиращият холецистит засяга кучетата от средна и старческа възраст. Установено е, че при животните с повишено ниво на липиди в кръвта се отбелязва по-честото възникване на заболяването. Често заболяването е в резултат на непълноценно и неправилно хранене, особено когато в организма се усеща недостиг на вит.А.

Клинична картина

Холециститът при кучетата се проявява с отказ от храна, подтиснато състояние, повръщане, болезненост в лявата подребрена област, поява на честа диария. Лигавиците на носа и устата могат да пожълтеят. За кратко може да се повиши телесната температура. Възможно е появяването на жълтеница. На нейната изразеност влияе степента на възпалителното поражение на жлъчния мехур.
Холециститът може да се усложни с развитието на шок.

В повечето случаи холециститът се наблюдава като остро заболяване. Стопаните отбелязват гадене, повръщане, отказ от храна, болки в областта на корема. Жълтеницата не е задължителен симптом, особено ако общия жлъчен канал е свободен, и може да не се прояви веднага. Нейната проява в този случай се обяснява с развитието на неспецифичен реактивен хепатит и чернодробна холестаза в отговор на ендотоксините от възпаления жлъчен мехур. Холецистит, съпроводен със жлъчен застой, може да доведе до ахолия (липса на жлъчна секреция) и обезцветяване на изпражненията. Появата на фона на тези симптоми на треска, остър коремен синдром, признаци на септичен шок (повърхностно дишане, хипотермия, бледи венци и слаб, но ускорен пулс) може да показва за разкъсване на жлъчния мехур и изисква спешни мерки.

Холециститът може да бъде хроничен и да се проявява с периодично гадене, признаци на дискомфорт след храна, загуба на апетит, намаляване на теглото, диария или да протича без никакви симптоми.

Диагностика

Данните от анамнезата и физикалния преглед само предполагат описаната патология, но не дават възможност да се постави диагноза. Клиничната картина не отразява в пълна степен пораженията на жлъчния мехур, а съответно, не позволява да се определи най-добрия метод за лечение и прогнозата на заболяването.

В първия етап на диагностиката е задължителен клиничния и биохимичния кръвен анализ, факултативно изследване е урината. Лабораторните тестове позволяват да се открие увеличената алкална фосфатаза, хиперхолестеролемия, хипербилирубинемия без признаци на хемолитична анемия.
Хипербилирубинемията води към билирубинурия. Повишеното ниво на жлъчната киселина, глутамат и левокоцитоза са много характерни за тази патология и допълнително показват за необходимостта от изследване на жлъчката. Повишената трансманиаза ще бъде открита само в случай на включване на чернодробните паренхими във възпалителния процес.

В кръвния анализ се открива увеличение на нивото на левкоцитите и появата на токсични неутрофили. В кръвта и урината се открива увеличено съдържание на билирубин. Отбелязва се повишаване на чернодробните ензими. При подозрение за нараняване на жлъчния мехур е показано провеждането на абдоминоцинтеза. Става въпрос за цитологично изследване на течността от жлъчния мехур. За идентификация на патогена на бактериалната инфекция се използва изследване на култури. За предовратяване на усложненията, свързани с нарушение на кръвосъсирването, се предвижда прилагането на коагулограма. За откриването на локален или дифузен перитонит, камъни в жлъчния мехур и неговата повишена плътност, се провежда рентгенография. За потвърждаване на диагнозата е показано провеждането на УЗИ. Доказателство за възпалителния процес е откриването на двойна стена на жлъчния мехур. Освен това УЗИ помага за откриването на свободна течност в коремната кухина.

В някои случаи се препоръчва провеждането на биопсия на черния дроб и диагностична лапаротомия.

Холециститът при кучетата трябва да се различава от възпаление на панкреаса, перитонит, лезии на стомаха и червата, некроза на черния дроб и абсцеси на черния дроб, септицемия.

При избирането на диагностичен метод се отдава предпочитание на визуалните изследвания и УЗИ. Рентгенографията се оказва по-нечувствителна при тази патология и е информативна само в случай на калцификация на стените на жлъчния мехур или формирането на рентгеноконтрастни камъни.

ИзображениеИзображение

Лечение

Изборът на хирургичен и терапевтичен метод на лечение при това заболяване се осъществява според комплексната оценка на животното, наличието на съпътстващи заболявания в анамнезата, наличието на заболявания, провокиращи развитието на холецистит, тежестта и продължителността на това заболяване, ефективността от предишното лечение, ако се е провеждало, и появата на рецидиви.

Няма смисъл да се провежда консервативно лечение и да се очаква подобряване на картината на заболяването при животно в критично състояние (стопанина се стреми да запази органа). Животното може да живее добре и без жлъчен мехур. Ако обстоятелствата позволяват може и трябва да се проведе интензивна медикаментозна терапия, в много случаи- успешно.

Първоначално се започва с пълноценно диетично хранене. Назначават се противопаразитни и противомикробни препарати, калций. Удобно е да се използват специализираните сухи храни при заболяване на черния дроб. В домашни условия е трудно да се приготви подходяща храна.

Провежда се адекватна антибиотикотерапия (предварително се взима жлъчка за бактериална посявка). Ако посявката се окаже стерилна- това ще бъде отлична профилактика на вторичната инфекция. Бактериалната, в това число емфизематозна, холецеститът изисква дългосрочен прием на антибиотици.

При необходимост се провежда терапия на първичното или съпътстващото заболяване, инфузионна терапия, назначават се спазмолитични средства.
Първо се провежда възстановяване на водно-електролитния баланс. За това се използва инфузионна терапия (разтвор натриев хлорид). При намаляване на количеството протеини се назначава въвеждането на прясно замразена плазма. При откриване на микробна инфекция се използват антибактериални препарати (метронидазол, клиндамицин, ампицилин и др.). За стимулиране на отделянето на жлъчка е показано използването на урсодеоксихолева киселина.

Ако животното се намира в критично състояние заради остро развиващ се холецистит, или имаме работа с рецидивиращ холецистит, или има основания да се предполага обструктивен холецистит и/или разкъсване на жлъчния мехур и/или холедоха, се провежда хирургично лечение. Изборът на метод за хирургичната корекция зависи от предполагаемата патология, възможностите на клиниката, опита на ветеринарят. Вариантите за операция са няколко и изборът на хирурга се определя от състоянието на жлъчния мехур, патологията и т.н.

Оперативната намеса на този орган може да се усложни с намаляване на сърдечната честота, понижаване на кръвното налягане и т.н.

Прогнозата на заболяването е условно благоприятна, при адекватно проведено лечение функцията на жлъчния мехур ще бъде напълно запазена. Най-голяма опасност могат да представляват усложненията свързани с разкъсване на жлъчния мехур и възникването на перитонит. В случай на неговото развитие дори при адекватно лечение е възможен летален изход. Трябва да се отделя голямо внимание на наблюдението на лекуващия лекар, тъй като клиничната динамика има своите особености във всеки конкретен случай.

Профилактика на заболяването

За да не страда от този проблем кучето трябва да следите за пълноценното му хранене, да отделяте особено внимание на съдържанието на вит.А. Храната и продуктите трябва да бъдат пресни. Навреме трябва да се лекуват всички инвазивни и инфекциозни заболявания, които могат да доведат до възпаление на жлъчните пътища и жлъчния мехур.

http://sobakino.com/
http://dogsecrets.ru/
http://spbvet.com/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10389
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета