Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Херпес-вирусна инфекция(CHV) при кучето

Херпес-вирусна инфекция(CHV) при кучето

Мнениеот meri » Пон Авг 17, 2015 5:23 pm

Херпес-вирусната инфекция е заболяване, което може да има както остър, така и хроничен характер. За това заболяване е характерно увреждане на горните отдели на дихателния апарат и очите. При женските се отбелязва патологичен процес на репродуктивните органи. Това води до смъртта на плода. Причинител на херпеса при кучето е ДНК- съдържащ вирус от семейство Herpesviridae. На развитието на заболяването не влияе възрастта или породната принадлежност. Инкубационният период е 6-10 дни и най-възприемчиви са кученцата на възраст от 1 до 3 седмици.

За херпес-вирусната инфекция е характерно широко разпространение. Най-подложени на тази патология са кучетата, които се намират на такива места, като изложби, приюти и развъдници, когато сред кучетата се срещат болни или оздравяващи животни. За основен източник на инфектиране се смята болното куче или животното-носител.

Херпес-вируса живее в репродуктивната и респираторната системи на кучето от женски и мъжки пол. При възрастните кучета инфекцията се предава по въздушно-капков път и чрез пряк контакт, включително кихане, мирисане, облизване и сексуален контакт между инфектирани и неинфектирани кучета.
Кученцата се заразяват в родилния канал или при контакт с назалните или оралните секрети на майката скоро след раждането. Кученцата предават вируса едно на друго. Ако в котилото е инфектирано само едно кученце, значи, че всички са болни.

Общуването с болните животни повишава вероятността от заразяване. Възможно е вътреутробно заразяване на кученцата. Вирусът може да се предава на малките кученца от майката чрез носните секрети.
Хората и животните, които са имали контакт с болни животни, в много случаи стават приносители на вируса. Мъжките след полов акт с болна женска могат да станат носители на вируса или да се заразят с инфекцията.

Симптоми при възрастните кучета:
- много често няма никакви симптоми
- понякога на половите органи може да се видят изпъкнали язви
- аборт
- мъртвородени кученца
- кашлица

Симптоми при кученцата:
- внезапна смърт на новороденото кученце
- слабост, апатичност, плач
- слаб сукателен рефлекс или загуба на апетит
- болезнен корем, кръвоизлив в коремната кухина
- течни жълти/ зелени изпражнения
- проблем с дишането, секрет от носа
- кръвотечение, например, носно и малки синини
- при по-големите кученца могат да се развият нарушения от страна на нервната система, включително слепота и гърчове.

Могат ли хората да се заразят с херпес-вирус от своето куче?
Не, хората не могат да се заразят.

Клинична картина

При възрастните животни херпес-вирусната инфекция има безсимптомно протичане. В повечето случаи, появата на клиничните прояви на инфекцията е свързано със стреса, който понася женската при бременността. Понякога при възрастните кучета се отбелязва развитието на лека форма на херпес. За нея е характерен конюктивит, носни и очни секрети, поражение на външните полови органи.

В началните стадий на заболяването тези поражения са представени с малки мехурчета с течност. Според прогресиране на инфекцията на техните места се формират язвички. За тях е характерно бързото изчезване. Понякога повторната поява на язвички е свързана с предстоящия еструс. Развитието на това заболяване в ранните стадий на бременността може да стане причина за резорбация и мумифициране на плодовете. В бъдеще, в резултат на заразяването, може да се развие аборт. При инфектиране в по-късни срокове е възможно раждането на недоносени кученца. Херпес-вирусната инфекция може да стане причина за безплодието на женската.

В повечето случаи развитието на херпес при кученцата води до тяхната смърт. Заболяването се проявява със слаб сукателен рефлекс, липса на апетит, повръщане, слюнотечение, диария. Отбелязва се постоянно скимтене на кученцата. Участието на ЦНС в патологичния процес е съпроводено с тежък гърчов синдром. При кученца по-големи от 21 дни заболяването не протича толкова тежко. Отбелязва се появата на конюктивит.

В първите часове след раждането кученцата изпитват рязък спад на температурата на околната среда и спадане на собствената си телесна температура. Телесната температура на новороденото кученце спада с 2-10% от телесната температура на майката (38,6 до 34 С). Малката топлинна мощност на тялото и липсата на терморегулация правят прекалено зависим живота на кученцето (особено в първите 4 дни) от външния източник на топлина. Ето защо майката не оставя новородените кученца, топли ги с тялото си и дишането, създава необходимата температура и влажност в гнездото. Само в края на първата седмица телесната температура на кученцата се възстановява до 39 С. За това се препоръчва в продължение на 3 седмици да следите за температурата в гнездото и да се поддържа не по-ниска от 24 С.

Развитието на вируса в организма провокира преохлаждане на кученцата. Охладените кученца употребяват повече кислород, изпадат в състояние на хипотермия, което стопаните погрешно приемат за сън. Освен неспецифичните признаци на заболяването, при кученцата се развива задух, появява се секрет от носа, корема е болезнен и мек, изпражненията са зеленикаво-жълти. По-късно възниква атаксия. Инкубационният период продължава 1-2 дни, кученцата умират няколко часа след появата на симптомите на заболяването.

Диагностика

За поставянето на окончателна диагноза се препоръчва натривка от носа, конюктивата и т.н. Откриването на патогена в биологичния материал е свидетелство за присъствието на херпес-вирусна инфекция в организма.

Ако кученцето се е родило мъртво или е умряло след раждането, за определяне на причината за смъртта може да се проведе некроскопия. Има много потенциални причини за смъртта на кученцето и вие може да искате да разберете дали има риск и за другите кученца, и какви грижи са необходими. Позвънете на вашия ветеринар за необходимите изследвания.

При възрастните кучета тестването на херпес-вирус се провежда преди чифтосването или според историята на заболяването може да се предположи проблем с херпес-вирусна инфекция. За да потвърди скорошното въздействие на вируса, ветеринарят може да проведе кръвно изследване.

Лечение

Стопаните на животни трябва веднага да се обърнат към ветеринар при появата на първите симптоми на херпес-вируса. НЕ ТРЯБВА да лекувате кучето в домашни условия, защото това ще доведе до влошаване на състоянието и ще бъде загубено скъпоценно време.
Ако ви се струва, че новородените кученца не се чувстват добре или "вехнат", е критически важно да се свържете с ветеринар. Ако диагнозата се потвърди, лечението може да започне с противовирусен препарат и поддържаща терапия. Трябва да държите кученцата на топло, защото за да оцелее вируса той се нуждае от ниска температура. За съжаление смъртта при кученцата настъпва много бързо, въпреки лечението.

Откриването на признаците за херпес-вирусна инфекция при кучето е показание за провеждането на своевременно лечение. Първоначално се използват антибактериални препарати. Това е необходимо, за да се предоврати развитието на вторични инфекции. Използват се очни капки и мехлеми с противовирусни препарати(ацикловир). Показано е редовното почистване на носа и устната кухина от секретите. Не се препоръчва употребата на кортикостероиди. В отделни случаи вет.лекар може да вземе решение да използва хиперимунен серум. Но подобно лечение ще бъде ефективно, ако патологията е в началния етап от своето развитие.

Профилактика

Вече е разработена ваксина, но недостатъкът на тази ваксина е че има неустойчив имунитет(1-2 месеца). Няма в свободна продажба от тези ваксини, те се назначават само от ветеринарен лекар с цел имунизация на бременните женски, за да се профилактира заразяването в най-уязвимия период и да се запази живота на плодовете и новородените кученца.

За предовратяване на заразяването с вируса бременната женска, особено в последните 3 седмици на бременността и нейния приплод в първите 3 седмици след раждането трябва да се изолират от потенциални източници на инфекция. Невъзможно е да се избегне напълно контакта с вируса, тъй като кучето постоянно се сблъсква с него в околната среда.

Изображение

ИзображениеИзображение

http://vetww.com/
http://bokser.moscow/
http://dogsobaka.dogboard.net/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10382
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Херпес-вирусна инфекция(CHV) при кучето

Мнениеот meri » Пон Авг 17, 2015 5:33 pm

Мери Уейкман- ветеринарен лекар

Стрес, безплодие и херпес-вирусна инфекция

Респираторната форма на херпеса при възрастните кучета протича практически безсимптомно. Но тя е изключително важна за предаване на инфекцията. Херпесът се предава не само по полов път. Кучето може да се зарази и по въздушно-капков път, или чрез вашите дрехи, а след това протича абортиране или резорбиране на плодовете. На мен лично са ми известни само два случая, когато възрастните кучета са кихали така, както кихат хората при простуда. Всяко куче може да кихне един-два пъти заради дразнене на дихателните пътища. Но постоянното кихане през целия продължителен период се среща много рядко.

Кученцата умират от херпеса само защото не са способни да реагират на повишението на температурата. На възраст от 2 до 3 седмици кученцата се учат да контролират телесната температура. Преди това телесната им температура зависи от околната среда. Този феномен се нарича пойкилотермия. Лечението на котилото в случаите, когато херпесната инфекция е била установена по резултатите от аутопсията на едно от кученцата е в повишаване на температурата на околната среда. Обърнете се към ветеринар, ако смятате, че причината за смъртта на кученцето на възраст до 3 седмици е станала именно тази инфекция. Охладете (но не замразявайте) мъртвото кученце за аутопсия.

Тъй като херпесът е особен вирус, назначаването на антибиотици има смисъл само в този случай, ако възникне усложнение от бактериалната инфекция. Когато е неясно, какво е станало причина за смъртта на кученцето- херпесна или неонатална бактериална инфекция, антибиотиците са уместни. Посявката на цервикална флора и нейната чувствителност преди раждането с цел да се определи присъствието на ешерихия ще бъде полезна за изясняване на картината, заради това, че колибактериозата може да стане причина за смъртта на новородените кученца.

Във всеки един момент на раждането можете да загубите кученцата. Кученцата могат да се "разнесат" или да се родят мъртви, могат да се заразят с херпес-вируса по време на раждането, вътреутробно преди раждането, или при контакт с инфектиран секрет (по въздушно-капков път или при контакт с влагалищния секрет) след раждането. При женски, инфектирани с херпес-вируса преди или по време на чифтосването, симтомите никога не се проявяват в периода на износване на кученцата. Най-надеждния начин да предовратите загубата на кученцата по време на бременността или след раждането- е да поставите женската под карантина за три седмици преди чифтосването и да я държите под карантина в продължение на три седмици след раждането. За да определите времето на бременността, дали женската не е встъпвала в контакт с херпес-вируса, и за това няма кученца, се взимат две кръвни проби серум с интервал от две седмици и се определят титрите на антителата към херпес-вируса. Промените в титрите на антителата (по-ниски или по-високи) показват за това, че херпес-вируса би могъл да стане причина за загубата на кученцата по време на бременността.

Херпесна инфекция при женска, не предизвикал преждевременното прекратяване на бременността, може да стане причина за ниското тегло при новородените кученца при раждането, тяхната слабост или мъртво раждане. Оцелелите след вирусната инфекция кученца могат да имат постоянно увреждане на нервната система, бъбреците или лимфоидната тъкан, както и задъхващите се кученца, може да увреди вътрешните органи, което може да предизвика проблеми в по-късния период от живота.

Преживявайки неонаталния херпес, ние искаме да знаем каква е вероятността от повторение, ако отново чифтосаме женската. Ние искаме да знаем дали мъжкия не е инфектиран. При възрастните кучета вирусът обикновено е в латентно състояние, както и при човека, и се събужда в стресова ситуация.

Представете си стрес по време на брачните игри:
- временни хормонални промени, пречещи на организма успешно да се бори с инфекцията;
- транспортиране, чифтосване и отново транспортиране на женската, ако тя отива при мъжкия;
- възможна съпътстваща бактериална инфекция на пикочо-половата система;
- в определени места- разпространение на Лаймска болест;
- изложби;
- при женски, по-възрастни от пет години, във връзка с пониженото ниво на хормоните на щитовидната жлеза;
- всякакъв стрес, например, температурен.

Това, че стресът е способен да активира херпес-вируса може да послужи за добро обяснение за това, че женска, която е била бременна първите четири седмици, не е успяла да роди в срок, или защо броят на кученцата е по-малък, отколкото се е очаквало. Ако сме провели изследване на женската преди чифтосването и сме имали възможност да палпираме нормални ембриони на 28-ят ден от бременността, а кученцата не са се родили, трябва да направим анализ за херпес-вирус. За това примерно в този период, когато женската е трябвало да роди, трябва да дадете за изследване две проби кръвен серум, взети с двуседмичен интервал. Ако женската е била здрава и първоначално не е имала бактериална инфекция в урогениталният тракт, ако при нея са били нормални зародишните мехури, но тя по-късно е загубила кученцата, ние намираме положителни титри на антитела срещу херпес-вируса в 80% от случаите. Това е изключително важна информация за развъдчиците, особено за тези, които редовно посещават изложбите, имат развъдник, прибягват към груминг или притежават хотел, а също се занимават с обучение и друга дейност.

Помнете: това заболяване може да се занесе в дома "върху дрехите". Какво очаква женската, която е родила кученца, засегнати от херпес, или заради херпесна инфекция е загубила кученцата по време на бременността, какво показват титрите? В такъв случай вие можете да повторите всичко. От друга страна, ако я чифтосате у вас или я заведете при мъжкия, предварително проведете пълно клинично изследване, включително анализ за нивото на хормоните на щитовидната жлеза, кръвен анализ, посявка на цервикална флора и нейната чувствителност и всяко негативно състояние е изключено, вероятно няма да има проблем.

Предполага се, че тя няма да се превозва по време на износване на кученцата и на изложби, ще се държи отделно от кучетата, постъпващи в развъдника и участващи в изложбите и т.н. Тя също не трябва да посещава дресировъчната площадка. При куче със слаба имунна система (ротвайлер, доберман, боксер, възможно е мопс, коли и шелти) рискът от рецидив ще бъде по-висок.
При отсъствието на стрес при повечето женски при последващото чифтосване не възникват проблеми.

В контакт с херпес се е намирала практически почти всяка женска. Не трябва да се казва, че тази инфекция се предава само или основно по полов път. Заразяването с херпес протича не само при чифтосването- обикновено вируса се предава по въздушно-капков път. Имунитетът, който възниква след контакта, скоро завършва, и кучето отново е подложено на риск от инфектиране или рецидива на заспалия вирус. Фактически би било много трудно да се каже, че всяка повторна инфекция е свързана с рецидив, а не нов контакт със силно заразен вирус. Дори обикновеното посещение на мъжкия може да стане за женската опасен контакт, ако в развъдника често пристигат женски, те могат да донесат със себе си нова инфекция. Ако племенния мъжки или неговите съседи по развъдник участват в изложби или посещават дресировъчната площадка, нивото на изолиране на вируса може да бъде доста високо.

Кучето не може да избегне контакта с вируса в своята среда на обитание. Но контактът може да се ограничи, ако ви предстои пътуване при мъжки, избягвайте полетите, спирането в мотели заедно със своята женска и не я оставяйте в развъдника на мъжкия. Ако посещавате изложби, напълно сменяйте дрехите и се мийте, преди да се приближавате към всяка от заплодените женски. Ако в развъдника има кучета, посещаващи дресировъчната площадка или изложби, изолирайте от тях женската и отделяйте внимание на грижите и почистването преди другите, винаги спазвайте правилото "от чистото към мръсното".

Въпреки това, по-изложени на инфекции са подложени тези женски, които живеят в дома на стопанина като домашни любимци и не се срещат често с други кучета или контактуват с вирусите. Такава женска при контакт с вирусоносителя ще бъде подложена на по-сериозна опасност, отколкото тази, която редовно контактува с вируса "в малки дози".
Мъжкия-производител след чифтосването с инфектирана женска може да бъде носител на инфекции или да бъде този, който е предал инфекцията на женската, или този, който е получил от нея острата инфекция по време на чифтосването. Няма смисъл да се правят анализи за вирусоносителство в периода на чифтосване, тъй като практически всички животни в обкръжението на женската могат да се намират в различни стадий на заболяване или оздравяване.

Още веднъж ще повторим, че респираторната инфекция протича леко, и нейните клинични симптоми при възрастните кучета се проявяват рядко. Само съпоставимите серумни проби, взети в различно време с цел да се определи повишението на титъра на антителата (развитие на заболяване) или падане(оздравяване), може да носи определена информация. Очевидно, получената по този начин информация ще бъде твърде късно да се използва по време на чифтосването. Ползата от тази двойка анализ на антителата се вижда повече в определянето на загубата на кученцата в резултат на херпес-вирусна инфекция постфактум. Ние можем да потвърдим или изключим вирусната инфекция като една от възможните причини за "резорбирането на плодовете", случаи на мъртвородени или отслабени неонатално кученца.

Трябва да се придържате към следните правила: развъдник, кучетата на който активно участват в изложби, мъжки, които посещават изложби и дресировъчна площадка, хотел за кучета или развъдник, където кучетата се чифтосват често, и където често пристигат женски за чифтосване, често са инфектирани с вируса. Но повече от всички други вирусът отделят домашните любимци, наскоро оказали се в контакт с открита среда, например, хотел за животни. Такива кучета в по-голяма степен ще бъдат подложени на вируса и повече ще го разпространяват. Женска, останала в развъдник, през който преминават възприемчиви към инфекции домашни любимци, ще бъдат подложени на по-голяма опасност, отколкото в развъдника, където се отглеждат изложбени кучета, постоянно поддържащи съпротивляемостта на организма на определено ниво и отделящи по-малко вирус.

Борбата с пикочо-половата инфекция може да стане стрес, оказващ негативно влияние на съпротивляемостта към херпесната инфекция. Всяка женска, страдаща от хипофункция на щитовидната жлеза, няма да се борят толкова успешно с инфекцията. Нивото на хормоните на щитовидната жлеза, необходими за нормалния живот и репродукцията се различават. Природата иска нашите кучета да се размножават на възраст 18 месеца, а не на 6 години. При всички кучета по-възрастни от 5 години се понижава нивото на хормоните на щитовидната жлеза- започва процесът на стареене. Вероятно трябва да отбележим следното:ние можем да сме сигурни в това, че проблема с щитовидната жлеза не е една от причините за безплодие, ако нивото на Т4 се намира в пределите на горната трета или една четвърт от нормалната стойност.

От гледна точка на биологията, когато пада нивото на хормоните на щитовидната жлеза, организмът преди всичко се стреми да поддържа своето здраве. Природата, разбира се, ще поощрява репродукцията само при младите и здравите животни. От друга страна, заради това, че ние сме създали голяма част от породите преди 100-200 години, би било наивно, със същите средства, които се намират на наше разположение, да се безпокоим прекалено за това, какво иска от едно от нашите кучета природата. Ако женската е здрава и по-възрастна от 5 години, ако за бъдещата репродукция тя се нуждае само от допълнителен L-тироксин, от наша страна би било странно да вземем под внимание желанието на природата.

Нашите кучета не живеят в естествена среда на обитание. Годността на конкретното животно към развъждането трябва да се определя въз основа на нивото на хормоните на щитовидната жлеза в млада възраст, а не след 5 години. Сред другите причини за падане на имунорезистетността може да се назове парвовироза, лаймска болест, ваксинация и редовна реваксинация с ваксини срещу чума на месоядните и хепатит, въпреки че комбинацията на двете последни потиска имунитета примерно за две седмици. Парвовирусът, както и херпесът, имат широко разпространение сред изложбените кучета, него можете да пренесете в дома от изложбата, той ще се предава на другите кучета в развъдника безсимптомно, по-късно ще повлияе на чифтосаната женска и младите кученца, но няма да засегне останалите възрастни кучета в развъдника. Медикаментите (кортикостероиди, химически препарати), неуредици в семейството, пътуване и др. могат да предизвикат стрес.

Една от основните причини за използването на замразена или прясно разредена сперма е избягването на стреса. Ние и преди сме знаели, че не трябва да водим на изложба бременни женски, не трябва да водим женската на чифтосване, и това основно се обяснява с условията на разпространение на херпесната инфекция, която води към смъртта на ембрионите, тяхното резорбиране, мъртво раждане, отслабеност на новородените и неонатална смърт.

Херпесът е едно от малкото заболявания, които всеки ветеринар може да диагностицира бързо по резултатите от аутопсията на мъртвото кученце. По време на аутопсията добре се виждат пораженията на бъбреците, специфични за херпеса. Ако при вас е умряло кученце, охладете тялото (не го замразявайте) и колкото може по-бързо го доставете при ветеринаря за аутопсия. След това помолете ветеринарят да ви обясни по какъв начин трябва да повишите температурата на останалите кученца.

http://dogsobaka.dogboard.net/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10382
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm


Назад към Кучета

cron