Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Чума на месоядните(гана)при кучетата

Чума на месоядните(гана)при кучетата

Мнениеот meri » Съб Авг 29, 2015 10:09 pm

Гана е инфекциозно заболяване, засягащо червата, вътрешните органи и нервната система. Благодарение на качествените ваксини, гана се среща много рядко. НО заболяването си остава коварно и трудно предсказуемо. Най-често и тежко заболяването понасят породите: немска овчарка, пудел, източно-сибирска лайка, коли, пекинез, бултериер, стафордширски териер, шелти.

Породната склонност към гана в различните региони силно се различава. Разликите са толкова силни, че повече от 30 години предизвиква спор за наличието на породната предразположеност. Освен кучетата от заболяването страдат: лисици, вълци, чакали, порове, самур. Кученцата и старите животни боледуват от гана по-често от възрастните. Заради широкото разпространение сред дивите животни заболяването е получило и названието чума на месоядните.

Заболяването се среща по всяко време на годината, но по-често в ранна пролет и късна есен. В редица случаи ганата е съпроводена с ротавирусен ентерит и други заболявания.

Симптоми и признаци

Симптомите зависят от стадия на заболяването. В първите дни животното е депресирано:реагира бавно на командите, много лежи. Телесната температура се повишава до 40-41С и повече. След няколко дни се появяват слизести секрети от носа и очите. Клепачите са подути. Секретите могат да пресъхват, да се слепват клепачите и да затварят ноздрите.

На третия-петия ден температурата се понижава до 39,5-40 С. Възниква втрисане(кучето трепери, лежи свито на кълбо). След няколко дни дишането се учестява, става хрипливо. Появяват се кашлица и кихане. Носа изсъхва, на него се появяват дълбоки бразди. В продължение на няколко дни се появяват повръщане и диария. Кучето отказва храна и вода. В бъдеще се появяват гърчове, паралич на лапите. На вътрешната повърхност на лапите се появява обрив. Мехурчетата от обрива в началото са единични, червени. С течение на времето стават на петна, запълнени с гъста, прозрачна течност.

Изображение

Причини и протичане на заболяването

Заболяването се причинява от вирус, подобен на причинителя на шарката при човека( Morbillivirus сем. Paramyxoviridae).
Вирусът издържа на слънчевите лъчи в продължение на 12-14 часа. При температура -20 в трупа се запазва около половин година, при +4...+11 С се запазва в изпражненията до две седмици. В градовете вируса се запазва сред бездомните кучета. В селските местности причинителя се предава на кучетата от дивите животни.

Протичането на заболяването се усложнява от:
- отслабен имунитет;
- отсъствие на ваксини;
- неправилно отглеждане и хранене.

Кучетата се заразяват при мирисане на болни животни или техните изпражнения, при изяждане на храна или употребата на вода, съдържащи вируса, от храна и постелка, помещенията за отглеждане. Вирусът може да се пренесе в дома от човешките дрехи и обувки.

Въпреки, че в инкубационният период кучето изглежда напълно здраво, то вече е източник на зараза. Вирусът също може да се отделя от организма на кучето в продължение на няколко седмици след успешното излекуване.

Към рисковата група се отнасят отслабените животни, не получаващи пълноценно хранене, кученцата от един месец и до година, бездомните животни. Кученцата до два месеца, хранещи се с млякото на майка, която някога е прекарала заболяването, имат собствен имунитет и за това много рядко се заразяват от болен сродник.

Периода от заразяването до появата на първите признаци се нарича инкубационен. Той е около 5 дни.

Попадайки в организма, причинителя прониква в кръвта. Организмът отговаря с ускореното производство на антитела, повишаването на температурата. След това причинителя прониква в клетките на червата, белите дробове, очите и носа. В резултат на размножаването клетките на засегнатия орган умират, освобождават активни ензими и хранителни вещества. На повредените от вируса места започват активно да се размножават микробите, образува се гной. Размножаването на микробите причинява микробни инфекции. В организма се натрупват отровни отпадни продукти.

В резултат се нарушава работата на важните системи в организма. Недостигът на кислород принуждава дишането да се учести. Разрушаването на вътрешната повърхност на червата води към неговото възпаление, вируса се разпространява в стомаха и причинява гастрит.

Възникват диария и повръщане, организма стремително губи течност. Повишава се вискозитета на кръвта, увеличава се натоварването на сърцето. С кръвния поток вируса се пренася в мозъка и средните слоеве на кожата, а също слюнката, щитовидната и другите жлези.

На появата на признаците влияе скоростта на размножаване на вируса в отделните органи. В мозъка започва защитено от имунитета размножаване на вируса. Причинителя на болестта унищожава нервните клетки. Започват гърчове, загуба на чувствителност на лапите и кожата.

Заболяването може да протича свръхостро, остро, подостро, хронично, типично и атипично.

Свръхострото протичане се характеризира с внезапно повишаване на телесната температура до 40-41С, значителна подтиснатост на животното, отказ от храна, остър ринит и конюктивит. След това рязко настъпва коматозно състояние, и животното умира на 2-3-ят ден.

Острото и подострото протичане на заболяването продължава 2-4 седмици и се характеризира с голямо разнообразие на симптоми. При възрастните кучета със силна имунна система ганата може да се прояви само с треска и подтиснато общо състояние, в такива случаи заболяването продължава 3-5 дни и завършва с оздравяване.

При цялото многообразие на симптоми клиничният период започва при повечето животни с рязко повишаване на температурата с 1-3 С и остро катарално възпаление на лигавиците на дихателната, храносмилателната, пикочо-половата и други системи в организма. При острата форма на заболяването високата температура се задържа 2-3 дни, при подостра за 3-5 дни, след това температурата леко се понижава, но остава по-висока от нормалното с 0,5 С.

В този период болното животно е летаргично, основно лежи, отказва храна, но пие вода. Наблюдава се силно втрисане, обща депресия.

Лигавиците на очите, горните дихателни пътища за зачервени, силно подути, в началото се появяват слизести, а след това обилни слизесто-гнойни изтечения от очите и носа, които постепенно слепват клепачите и запушват носните отвори. Кожата на носа е суха, по нея се образуват дълбоки бръчки, покрити със сухи гнойни корички. Кучетата хъркат, често кихат, чешат носа с лапи, дишането става затруднено, учестено.

Ако животното има висока естествена резистентност, заболяването преминава в доброкачествено протичане, и кучетата постепенно оздравяват. При понижена естествена резистентност, ако не се провежда лечение, острите катарални възпаления на лигавиците и другите обвивки нарастват, причиняват дълбоки патологични промени в организма, и заболяването преминава в следващия стадий на клинично развитие. Именно в този стадии, в зависимост от вирулетността на причинителя и неговата локализация, индивидуална, имунологична и възрастова реактивност на организма, а също наличието на описаните асоциирани и вторични инфекции, се наблюдават нови "вторични" клинични признаци на заболяването, които се проявяват в описаните по-долу условни форми.

Бъбречна- характеризира се с тежки поражения на дихателната система: в началото на горните, а след това на долните дихателни пътища. Последователно се развива ринит, трахеит, бронхит, пневмония или смесените им форми(остър катар на горните дихателни пътища, трахеобронхит, бронхопневмония), които могат да се диагностицират при преслушване и перкусии.

Изображение

Чревна-
проявява се със сериозни поражения на храносмилателната система, в това число с остър гастроентерит, и е съпроводена с отказ от храна, повръщане, диария и запек, което води до обезводняване и бързо изтощение на животното. Фекалните маси съдържат много слуз, често примесена с кръв.

Нервна- характеризира се с тежки, често необратими поражения на нервната система, които се проявяват най-ярко в края на заболяването. В началния стадий на заболяването се наблюдават кратковременна възбуда, болезнен, продължителен лай, гърчови потрепвания, паралич на предните и/или задните лапи, нарушена координация на движение. В бъдеще при благоприятно протичане на заболяването нервните симптоми постепенно отслабват, проявяват се по-рядко или напълно преминават. При някои животни паралича на крайниците или отделни нервни тикове могат да продължават няколко месеца или остават за цял живот. В случай на злокачествено протичане на заболяването, когато се засягат едновременно гръбначния и главния мозък, се наблюдават продължителни тонико-клонични гърчове с частична или пълна загуба на "съзнание", т.е. малки или големи епилептични припадъци, честотата и продължителността на които бързо нараства, и животното умира.

Кожна- характеризира се освен с общи клинични симптоми, с появата на малки червени петна на вътрешната или външната повърхност на бедрата, коремната стена, ушната раковина. В бъдеще на местата на петната се образуват мехурчета, напълнени с прозрачно или гнойно съдържание, които след това се пукат, засъхват и падат.

Смесена- проявява се при животните с голямо разнообразие на клинични признаци, описани по-горе. При смесена форма на заболяването, както и при нервната форма, основно патогенетично значение има степента на поражение на ЦНС.

Рядка форма на заболяването е втвърдяването на възглавничките на лапите. Това заболяване почти не е съпроводено с повишаване на температурата, могат да присъстват признаци на белодробно и чревно разстройство.

ИзображениеИзображение

Заболяването обикновено продължава около половин месец. В редки случаи заболяването се развива за 2-5 дни и завършва със смъртта на животното. Дори при съвременното назначаване на лечение смъртността е повече от 60%.

Стопанина трябва да създаде съответните условия за оздравяване:

- помещението трябва да бъде топло, сухо и без течение.

- трябва да затъмните източника на светлина, тъй като при кучето се развива страх от светлина.

- постоянно трябва да почиствате секретите от носа и очите, язвите на кожата да обработвате с дезинфекциращи разтвори.

- храната трябва да бъде лесно усвояема. Давайте предимно течни каши и супи, задължително трябва да присъства ситно нарязано месо. Два пъти в седмицата давайте сурово яйце, извара, кисело мляко.

Диагноза

Многообразните форми на проява често затрудняват диагностиката. Тя се установява въз основа на епизоотологичните данни, клиничните признаци, резултатите от лабораторните изследвания, патологоанатомичните промени, характерни за това заболяване.

При хематологичните изследвания в началния стадий на болестта се открива изразена левкопения, продължителността на която ярко свидетелства за степента и тежестта на поражение на лимфните тъкани, нейното изтощение и разрушение.

Важно значение има подробната анамнеза и епизоотологичния анализ на заболяването. При тяхното провеждане от стопанина на животното се получават сведения: за имунопрофилактиката на конкретните заболявания, възможните източници на инфекция и механизма на предаване на причинителя на заболяването, кога, как и при какви обстоятелства се е проявила тя, условия на хранене, грижи и отглеждане на животното и др.

За лабораторната диагностика, по-точно за откриване на причинителя и неговата идентификация се прилагат следните методи:

- имунофлуоресценция- за установяване на ранна диагноза;

- реакция за неутрализация- за идентификация на вируса в клетъчната култура;

- реакция на преципитация- позволява да се открие причинителя на 3-4-ят ден от заболяването;

- реакция за свързване на комплемента- за откриване на антигена в органите и тъканите на болните животни и в клетъчната култура;

- реакция на непряка хемаглутинация- за откриване на специфичните антитела към причинителя;

- биопроба за възприемчивостта на животното.

При диференциалната диагностика е необходимо да се изключат заболявания със сходни на ганата клинични признаци: аденовирусни инфекции, парво-и коронавирисен ентерит, лептоспироза, болест на Ауески, салмонелоза, отравяне и др.

Прогноза

При свръхостро протичане на заболяването прогнозата е летална, при тежки форми, усложнения със смесени инфекции,- неблагоприятна, в останалите случаи- благоприятна или съмнителна.

Лечение

Не провеждайте самостоятелно лечение на заболяването!


Терапията на болните кучета при гана, както и при много други инфекциозни заболявания, е най-ефективна в ранните стадий. Тъй като чумата на месоядните е полиситемно заболяване, засягащо много важни физиологически системи в организма, трябва да се провежда научно обосновано индивидуално комплексно лечение на болните животни.

Въпреки че заболяването се различава с различни симптоми, в лечението се отделят няколко посоки: унищожаване на причинителя, подтискане на микробните инфекции, възстановяване работата на засегнатите органи, повишаване на имунитета. Унищожаването на вируса в първите дни на заболяването се постига с приложението на специални серуми и имуноглобулини, съдържащи антитела към патогена на чумата. Антителата се свързват с вируса и позволяват на имунните клетки, макрофагите, да унищожат причинителя на заболяването. Ефективен е човешкият противоморбилен интерферон. Лекарството пречи на вируса да "избяга" от имунитета в клетката, където той ще бъде неуязвим. Продължителното използване на серуми, имуноглобулин и интерферон изисква приемането на супрастин, тавежил, и подобни лекарства за намаляване риска от алергии. Димедрол се назначава при кучетата колкото може по-рядко.

Подтискането на микробните инфекции се провежда с антибиотици. В зависимост от състоянието на животното, степента на поражение на различните органи и чувствителността на микробите към лекарствата. Последното се различава в различните региони и дори при отделните животни. Назначават се аугментин, гентамицин и др. В някои случаи се използват комбинирани препарати, съдържащи антибиотици и отхрачващо вещество.

Възстановяването на работата на засегнатите органи се провежда едновременно с унищожаване на причинителя.

При засягане на стомаха и червата се назначават церукал или метоклопрамид за спиране на повръщането. Екстракт от дъбова кора или отвара от ленено семе защитават стомаха от бъдещи поражения на храносмилателните ензими.

Особено внимание се отделя за попълване с течностите, загубени при повръщането и диарията. Използват се както солеви, така и сложни разтвори.

При поражение на белите дробове се използват мукалтин, билкови таблетки термопсис и други подобни препарати. В повечето случаи тяхното използване е възможно за възстановяване работата на стомаха и червата.

Възстановяване работата на нервната система може да отнеме месеци. В повечето случаи е необходимо съчетание на лекарства и физиопроцедури. От лекарствата се използват церебролизин, ремнил, пирацетам, актовегин и подобни. От процедурите се използват дарсонвализация, магнитна и ударно-вълнова терапия.

Повишаването на имунитета се постига с използването на имуностимулатори. Широко се използват риботан, FIBS и други препарати. След оздравяване на животното се назначава строга диета, за половин месец се отменят физическите натоварвания.

Особено внимание се обръща на диетичното хранене. Препоръчва се в този период да давате на кучето ситно нарязани парчета месо или кайма, говежд черен дроб, оризова отвара, сухари, извара. В диетата на кучето винаги трябва да присъстват витамини, особено от група В. Трябва редовно да проветрявате помещението, а кучето да разхождате в изолиран двор.

По време на заболяването се провежда текуща дезинфекция, а след ликвидиране на заболяването- заключителна. Можете да използвате за дезинфекция 2%-ов разтвов на хлорамин.

Ако при вашето животно има кашлица, започват секрети от очите, веднага се обърнете към ветеринар. Вашето животно се нуждае от спешна помощ.

Към профилактичните мерки се отнася и отглеждането на кучето в чистота, изтриване на лапите след разходка, периодична смяна и изпиране на постелката. Доброто, пълноценно хранене също е залог за по-малък риск от заразяване с вирусно заболяване.

Единственият ефективен метод да предпазите своя любимец от това страшно заболяване- това е своевременната ваксинация на кученцата. На кученцата се прави серия ваксини, а на възрастното куче ежегодно, не по-късно от датата на предишната ваксина, иначе с възрастта нараства риска от заразяване с чума. За повишаване на съпротивляемостта на организма срещу различни инфекции по-голямо внимание се отделя на правилното отглеждане на кучето, разходките, пълноценното хранене.

Стопаните на животни трябва да знаят, че е много важно да разберат, че чумата на месоядните е много тежко заболяване, което може да доведе до смъртта на кучето дори при своевременно и правилно лечение, а клиничната картина може да бъде различна. За това лечението трябва да се провежда навреме и само от ветеринарен специалист.

ИзображениеИзображение

Пареза на крайниците при чума
Изображение

Изображение

http://zverivdom.com/
http://webmvc.com/
http://veterinariya.info/
http://mirsobak.net/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10382
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета