Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Лептоспироза при кучето

Лептоспироза при кучето

Мнениеот meri » Пон Авг 31, 2015 12:05 pm

Изображение

Причинител- бактериите от род Leptospira, влизащи в семейството на Spirochaetaceae.

На заболяването са подложени всички породи кучета. Лептоспирозата при кучето се смята за една от най-разпространените болести. Особено тежко се понася от породите като: мастино неаполитано, булмастиф, английски булдог, френски булдог, боксер, болонка, блъдхаунд, басет-хаунд.
От лептоспироза боледуват всички бозайници, в това число и човека.
Лептоспирозата при човека е инфекциозно заболяване, засягащо кръвоносните съдове, черния дроб, бъбреците и другите органи. Характеризира се с рязко повишаване на температурата, диария, спиране на производството на урина.

В естествени условия по-често боледуват кучетата. Боледуват кучетата от всички възрасти, но младите кучета и кученцата са по-възприемчиви, и при тях заболяването протича по-тежко, отколкото при възрастните. Източник на патогенните лептоспири могат да бъдат както домашните, така и дивите животни. В градски условия носители на инфекцията са гризачите(мишки и плъхове), бездомни кучета и котки. Те отделят причинителя с урината, фекалиите, млякото, спермата, белите дробове, секретите от носа и половите органи. Особена опасност са безсимптомно болните животни- лептоспироносителите. Срокът на лептоспироносителството при кучетата е до 3 години, при котките- 199 дни, при лисиците - 514 дни. Гризачите са пожизнени носители на лептоспири.

Отделящите се от организма, болните животни и микробоносителите на лептоспирите заразяват водата, храната, почвата, постелката и др., чрез тях се заразяват здравите животни. Лептоспирите проникват в организма на кучето и човека чрез повредените участъци кожа(драскотини, порязвания, рани, ухапвания), лигавиците на устата и носната кухина, очите, половите пътища и стомашно-чревния тракт. Кученцата се заразяват при употребата на мляко от болната майка. Заболяването се проявява във вид на малки епизоотични и спорадични случаи.

Симптоми и признаци

Лептоспирозата при кучето протича мълниеносно, остро, подостро и хронично. Заболяването може да се прояви с характерни симптоми (типично) и атипично (мълниеносна и хронична форма). Инкубационният период (времето от момента на заразяването до появата на първите симптоми) се колебае от 3 до 20 дни.

В началото на заболяването кучето се движи по-бавно от обикновено. В първите дни лежи много, отказва храна, неохотно реагира на командите. Телесната температура се повишава до 39,7- 41 С, понякога повече. В продължение на 3-7 дни дишането се учестява. Появяват се диария и повръщане, понякога с кръв. От устата се появява неприятна миризма, вътрешната повърхност може да придобие жълтеникав оттенък. Понякога на носа се виждат петна. След няколко дни се образуват огнища на отмиране, носът започва да се разпада.

Урината става кафява, количеството намалява. В устата се образуват язвички, на кожата и козината се появява налеп с рязка миризма. След няколко дни диарията се заменя със запек, животното отказва вода. Дишането става тежко, понякога с бълбукащи хрипове. Развива се силно изтощение, температурата се понижава до 37 С и по-ниско. След няколко дни се появяват гърчове.

Мълниеносно(свръхостро) протичане на заболяването- продължава от 2 до 48 часа. Стопанинът на болното куче или кученце често не успява адекватно да реагира и да се обърне към ветеринар. Проявяват се разнообразни клинични признаци характерни за много заболявания. Смъртността при животните в тази форма достига 95-100%.

Мълниеносното протичане на заболяването се проявява с внезапно повишаване на температурата, рязка депресия и слабост. Понякога се появява кратковременна възбуда, преминаваща в буйство. Високата температура се поддържа през първите няколко часа на заболяването, след това намалява до нормална и по-ниска от 38 С. Пулс 90-110 удара в минута, доловим. Дишането е учестено и повърхностно. Отбелязва се пожълтяване на лигавиците и кървава урина, въпреки че хемолизата при болните животни се развива особено силно. Смърт със симптоми на задушаване настъпва след 10-20 часа.

Остро протичане на заболяването- наблюдава се по-често при младите на възраст от една седмица до две години и се характеризира с треска (39,5- 41,5 С), с внезапен отказ на животното от храна, депресия, летаргия и слабост.
Към края на трескавия период(обикновено след 2-10 дни) се появява рязко пожълтяване на кожата, конюктивите, склерата, лигавиците на устата и влагалището. Уринирането е затруднено, урината се отделя на малки порции, има вишнев или кафяв цвят. Перкусията в лумбалната област причинява болка, животното извива гръб, понякога стене или ръмжи. В процеса на заболяването се регистрира диария, често с примес на кръв, която по-късно може да се смени със запек.

При бременните женски има аборти, предимно във втората половина. Рязко намалява, а често съвсем спира производството на мляко. Косменото покритие е разрошено, с голям слой пърхот. След няколко дни от началото на заболяването на лигавиците на венците, езика, бузите, а също кожата на гърба, ушите, шията, опашката, устните и други места се появяват малки некротични участъци. Некрозата води до образуването на язви, ерозия и кървене. На зърната при женските се образуват мехури, които бързо се пукат, след това се образуват твърди мръсни корички с надлъжни и напречни пукнатини. Дишането е учестено, повърхностно.

В агонистичният период може да има потрепване на мускулите на крайниците на гърба, врата и главата. Смъртта настъпва при явно изразена асфиксия.

Подострото протичане се характеризира със същите симптоми, както и острото, но те са по-слабо изразени, развиват се бавно. Температурата може да се повиши повече от 39,5 С, но за кратко време, основно през нощта. Заболяването протича продължително (от 2 до 4 седмици) и често завършва с оздравяване. Отбелязва се бърза умора и изпотяване на кучето, атаксия, треперене на крайниците, куцота и болезненост на мускулите при разходка.

В острото и подострото протичане на заболяването се наблюдава серозно-гноен конюктивит, в ъглите на очите се натрупват гноен бял или зеленикав ексудат. Нарушават се функциите на стомашно-чревния тракт. На лигавиците и кожата се появява некроза. Развива се паралич на крайниците, понякога епилептични припадъци.

Хроничното протичане
се среща рядко, характеризира се с прогресиращо отслабване на животното, анемични лигавици, некроза, увеличение на маточната шийка и ингвиналните лимфни възли, периодично крактовременно увеличение на температурата с едновременната поява на кървава урина с кафяв или тъмно-жълт цвят. Наблюдава се често уриниране, рязко учестено дишане. Животното избягва ярката светлина и се крие на сянка. При кучето се задържа линеенето, заедно с некротизираните участъци се появяват плешиви места в областта на гърба, сакрума и други части на тялото. Женските често губят способност към зачатие, или възникват аборти в различни срокове на бременността, раждане на мъртви плодове, наблюдават се предродилни или следродилни усложнения, атония на червата и залежаване. Кученцата от такива женски се раждат слаби, нежизнеспособни. Обикновено раждането предизвиква обостряне на заболяването.

При атипична (абортивна) форма заболяването започва незабележимо. Общото състояние на животното е нормално. Отбелязва се само пожълтяване на лигавиците, кратковременна (от 12 часа до 5 дни) хемоглобоинурия. Всички тези симптоми изчезват след няколко дни и кучето оздравява.

В последно време лептоспирозата при кучетата се развива без пълната проява на признаците.

Диагноза

Поставя се чрез провеждането на микроскопско, бактериологично, серологично и хистологично изследване с оглед на епизоотологичните, епидемиологичните, клиничните и паталого-анатомичните данни. Много зависи от опитността и квалификацията на ветеринарния лекар.

Лептоспирозата винаги трябва да се разграничава от пироплазмоза, салмонелоза, инфекциозен хепатит, чума и парвовирусен ентерит.

Основен метод на диагностика е серологичното изследване към реакцията на микроаглутиниране- РМА. Кръвта се взима в края на първата или началото на втората седмица от заболяването при наличието на клинични признаци, но може да се вземе кръв и на третия ден (това зависи от продължителността на инкубационния период), повторно- след 7-10 дни при съмнителни резултати.

За положителен резултат при неваксинирани животни се смята при титри на антителата 1:50 ++ и повече.

Ако животното е ваксинирано и реакцията към микроаглутинирането е положителна- титри 1:50 ++, 1:100++, то е прието да се смятат посваксиналните титри, но в наше време при наличието на високоимунни ваксини всеки случай се разглежда индивидуално, защото различните ваксини дават различни постваксинални титри (срещат се до 1600++, 3200++).

При наличието на клинични признаци при ваксинирани животни и получен положителен резултат, след 7-10 дни анализите се повтарят, за да се провери дали нараства титъра на антителата.

За остра лептоспироза се смята нарастването на титрите на антителата при повторно изследване с 6-8 пъти, ако титрите на антителата не нарастват или незначително нарастват, то е прието да се смята, че животното, вероятно боледува в хронична форма или е лептоспироносител.

ВАЖНО: лептоспирозата се потвърждава за положителна, ако в серологичното изследване на кръвта са открити серотипове на лептоспири, които не са представени във ваксината на животното.

Микроскопия на урина в тъмно поле може да се използва при болни животни, които не са били подложени на лечение с антибиотици, а също и за контролиране на провежданото лечение.
На изследване подлежи само свежа урина, взета не по-късно от 30 минути.

Методът PCR и специфичните тестови системи за откриване на ДНК на патогенните лептоспири не са високочувствителни.

Провеждат се хематологични изследвания на кръв (в зависимост от стадия на заболяването), ОКА и биохимични изследвания.

Причини и протичане

Второстепенните причини за лептоспироза при кучето:

- намален имунитет;
- грешки в храненето и отглеждането на кучето.

Те помагат да се развият инфекциите, но не оказват главно влияние. Причинителите на заболяването, лептоспирите, са микроби с ниска нужда от кислород. Способни са да се размножават в почвата при голяма влажност и температура. В застояла вода се запазват около 280 дни. Способни са да се размножават в блатата и дънната кал. Микробът е много чувствителен към киселини, в слаби алкални разтвори се запазва няколко часа. В суха почва умира след ден. Не издържа при контакт със слънчевите лъчи. Лептоспирите са подвижни. Някои подвидове са способни да проникнат през неповредена кожа.

Лечение

Стопанинът на животното трябва да се обърне към ветеринарен лекар, а не да се опитва да лекува сам животното. Болните животни се изолират и лекуват с прилагането на специфична и симптоматична терапия.

При остро протичане на заболяването най-доброто лечебно средство е хиперимунния серум срещу лептоспироза. Пасивният имунитет настъпва 3 часа след въвеждането на серума и продължава 10-14 дни. 1-2 дни след първото въвеждане може да се направи повторно. Приложението на хиперимунен серум заедно с антибиотици при остро протичане на заболяването гарантира пълна санация на организма от лептоспирите.

Витаминотерапията се прилага с цел активизация на обменните процеси, нормализиране и подобряване на работата на вътрешните органи и системи на организма, активизация на защитните реакции.

Симптоматично лечение: препарати против повръщане, физиологични разтвори се назначават за увеличение на течностите в организма, повишаване на осмотичното налягане на кръвната плазма, повишаване на диурезата и отстраняване на интоксикацията, антихистаминни препарати. При хепатит се назначават хепатопротектори и препарати, подобряващи работата на черния дроб. При сърдечна недостатъчност се назначават сърдечно- съдови препарати. При олигурия- диуретици.

Важно звено в лечението на куче, болно от лептоспироза, е диетотерапията. Прилагат се различни диетични режими в зависимост от състоянието на кучето. На всички животни се назначава щадящ режим на хранене с приложение на висококачествена храна, препоръчва се хранене на малки порции, но често. При изразени симптоми на поражение на стомашно-чревния тракт се назначава режим на пълно гладуване за един ден без ограничение на течностите с постепенно преминаване към полугладна, а след това към щадяща диета.

Комплексно, провежда се в клиника. Манипулациите са насочени към:

- унищожаване на причинителя;
- възстановяване на работата на сърцето и съдовете;
- премахване на интоксикацията;
- възстановяване работата на бъбреците и черния дроб;
- преустановяване на повръщането и диарията.

Повечето лекарства се въвеждат вътрешно. Заради изтощението, състоянието на сърцето и съдовете ако се въвеждат подкожно, а понякога и интрамускулно лекарствата не се абсорбират. Следователно, препаратите не оказват необходимото действие.

Унищожаването на причинителя се провежда по два пътя. За борба с лептоспирите в кръвта се използват серуми с антитела. Освен непосредственото свързване на лептоспирите, серумите стимулират имунитета. За унищожаване на причинителя в органите се назначават антибиотици. Изборът на антибиотик зависи от състоянието на животното и разпространените в отделните местности подвидове лептоспири.

Възстановяването на работата на сърцето и съдовете изискват оценка на състоянието на кучето от опитен лекар. От една страна за поддържане обмяната на веществата са необходими солеви, от друга хранителни разтвори. Увреждането на съдовете възстановяват рутин, витамите от група В, аскорбинова киселина.За подобряване на храненето на сърдечните мускули се използва рибоксин, тиотриазолин, и подобни лекарства.

Премахването на интоксикацията частично се постига с въвеждането на солеви и хранителни разтвори. За свързване на токсините се използват натриев тиосулфат, глутаргин и подобни препарати. Изборът се определя от стадия на заболяването и състоянието на животното.

В ранните стадий на заболяването, когато производството на урина е запазено, за извеждане на токсините се използват 40%-ов разтвор глюкоза или 25% магнезиев сулфат.

Възстановяването на работата на черния дроб и бъбреците започват едновременно с унищожаване на причинителя. За възстановяване работата на бъбреците се използват леспенефрил или подобни препарати. Черния дроб се възстановява с въвеждането на специални ензими. След спиране на диарията и повръщането за няколко месеца се назначават карсил или галстен.

Хомеопатични препарати се назначават рядко. В някои случаи съчетаването на привичните препарати с хомеопатични води до усилването на някои симптоми и усложнено състояние на и без това изтощеното животно.

Спирането на диарията и повръщането се изисква в повечето случаи. Пристъпите на повръщане се отстраняват с церукал. Лекарството се прилага с внимание заради сложно предсказуемото влияние върху червата.

За спиране на диарията се използват ентеросгел и подобни лекарства.

Лептоспирозата завинаги подкопава здравето на кучето. Ако вашето куче изведнъж е загубило ентусиазъм, лежи и диша тежко, ако има повръщане или диария, спешно се обърнете към лекар.

Попадайки в организма, лептоспирите се устремяват в кръвта и се размножават. Имунната система бързо отговаря с ускорено производство на антитела и повишена активност на макрофагите. Рязко се повишава телесната температура.

Обвивката на лептоспирите е покрита с токсини, разрушаващи кръвта и стените на съдовете. Причинителят постоянно произвежда отрова, истински склад на токсините са мъртвите микроби. По време на разлагането причинителя отделя смес от агресивни вещества. Едни разрушават кръвта, други разтварят стените на намиращите са там клетки, трети отравят невроните. Кръвта изтича от увредените съдове, хранителните вещества не достигат до малките участъци в организма.

Попадайки в черния дроб и бъбреците, се хранят с веществата, необходими за работата на органите. Спасявайки се от макрофагите, причинителя се внедрява в клетките.

Нарушава се работата на черния дроб, образуващите се в организма токсини се неутрализират все по-лошо. С кръвния поток лептоспирите се пренасят в червата у го увреждат. Причинителя разрушава вътрешната повърхност. Започва кръвоизлив, диария, кръвта попада в изпражненията. В стомаха протичат подобни процеси. Попадайки в стомаха кръвта придава на изпражненията зелен оттенък. Кръвотечението от червата оцветява изпражненията в кафяв цвят.

В черния дроб лептоспирите увреждат клетките, отговарящи за образуването на урината. В началото се нарушава механизма на концентрацията на урината, заедно с шлаката от организма се отстраняват много ненужни вещества.
След това производството на урина спира, но при лечение може да се възобнови.

Едновременно се разрушава кръвта. В организма се натрупват токсини. Отровите попадат в мозъка, причиняват повръщане и гърчове. Без оказване на лекарска помощ в началото на третата седмица настъпва летален изход от изтощение и интоксикация. При несвоевременно посещение на ветеринар смъртността достига 25%.

Профилактика

Много стопани са сигурни, че на кучето са достатъчни тези ваксини, които са били направени на възраст до една година. Възможно е това да се отнася към вирусните инфекции за кученцата, към които възрастните животни са по-невъзприемчиви, но кучето може да се разболее от лептоспироза на всяка възраст, а най-тежко заболяването протича при по-старите и възрастни животни.

Количеството положително реагиращи животни с всяка година нараства, при което лептоспирозата, причинена от един щам на лептоспири се среща по-рядко. По-често при кучетата се откриват смесените форми, причинени от различни щамове лептоспири. Това е свързано с това, че в градски условия голямо количество животни се разхождат на ограничена територия, тясно контактуват помежду си и с урината едно на друго, което води до "обмяна" на лептоспири от различни щамове и растеж на съотношението на смесените инфекции през последните години.

Най-често се среща смесената форма на лептоспироза, причинител на която са лептоспирите от щамовете L. Icterohaemorrhaqiae и L. Canicola.

В същото време постоянно, въпреки че не и често, се среща и лептоспироза, причинена от щамовете L. Grippothyphosa , L. Tarassovi, L. Pomona или тяхната комбинация.

За това при избора на ваксина трябва да се отдава предпочитание на тези, които позволяват да се формира имунитет към колкото се може повече щамове на лептоспири. Трябва да се прилагат ваксини, съдържащи щамовете L. Icterohaemorrhaqiae и L. Canicola, а в идеале L. Icterohaemorrhaqiae, L. Canicola, L. Grippothyphosa , L. Tarassovi и L. Pomona.

При животните, преболедували лептоспироза се формира устойчив имунитет, който може да бъде стерилен или нестерилен (при кучета -лептоспироносители при тежко поражение на бъбреците).

За активна имунопрофилактика се прилагат моно-,поливалетни(срещу лептоспирите от две серогрупи:Icterohaemorrhagiae и Canicola)и асоциирани ваксини: моно - и поливалетни ваксини.

За пасивна имунизация на кученцата и възрастните кучета при неизвестен имунен статус в условията на неблагополучна епизоотична обстановка, особено при групово отглеждане на животни, се препоръчва използването на хиперимунен серум срещу лептоспироза, а също се прилага методът на активно-пасивна имунизация(едновременно въвеждане на ваксини и хиперимунен серум срещу лептоспироза).

Общата профилактика се състои в строгото спазване на комплекса ветеринарно-санитарни, зоотехнически и организационно-стопански мероприятия.

Имайки предвид, че болните животни и кучетата-лептоприносители представляват непосредствена епидемиологична опасност, всички хора, обслужващи такива животни, трябва да спазват строги мерки за лична хигиена и профилактика, включително ваксинация срещу лептоспироза.

http://zverivdom.com/
http://www.vet.zp.ua/
http://webmvc.com/
http://www.veterinars.com/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10389
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета