Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Бяс при кучето

Бяс при кучето

Мнениеот meri » Вто Сеп 01, 2015 4:00 pm

Заболяването се причинява от РНК- съдържащ вирус от семейство рабдовируси.
Патогенът е устойчив към ниски температури, които само го запазват, в гниещ материал вируса умира след 15 дни. При 70 С вирусът се инактивира веднага. Вирусът е устойчив към въздействието на химическите дезинфекциращи средства.
Характеризира се с остро протичане, тежко поражение на ЦНС. Заболяването обикновено завършва със смъртта на животното.

Заболяването е регистрирано в много страни по света. В естествени условия към вируса са възприемчиви всички домашни и диви топлокръвни животни, също така и човека. Месоядните животни, в това число кучета, лисици, вълци, чакали, котки и др. са лесно възприемчиви към вируса. Най-често се заразяват неваксинираните млади животни.

Източник на патогена на инфекцията са заразените животни(болни, вирусоносители), при които за 1-2 седмици преди проявата на клиничните признаци вируса се появява в слюнката. За това животните(кучета,котки), намиращи се в инкубационния период на заболяването са опасни за хората и другите животни.

Резервоар на вируса в природата са месоядните животни, в отделни случаи малките хищници, гризачи и прилепи. Природната разпространеност е обусловена от продължителното вирусоносителство при заразените животни.

Предвид естеството на резервоара на вируса се различават епизоотии на бяс от природен и градски тип. В последните години значително е увеличено количеството на бездомните кучета и котки, които определят мащабите на разпространение и интензивността на епизоотията.

(Епизоотия-широкомащабно разпространение на инфекциозно заболяване при един или повече животински видове на определена територия.)

Заразяване

Най-типичен метод на заразяване е контактният, той протича чрез заразената слюнка на болното животно, която попада при ухапване в рани или на лигавиците на повредената кожа. Не всички ухапани животни или човек, се заразяват с бяс, тъй като в слюнката на болните животни в скрития период на заболяването може да не присъства вирусът. Инкубационният период при бяс е 14-60 дни, но понякога достига 6-12 месеца.

Понякога стопаните се чудят как кучето може да се зарази с бяс, ако напуска жилището само за разходка. Но винаги съществува риск, дори ако животното изобщо не се разхожда, използва тоалетна: в жилището може да влезе болен плъх, кучето да пожелае да ловува- и резултатът е налице.

Ако кучето е ухапано, веднага промийте раната с голямо количество сапунена вода. Не преввръзвайте раната и не се опитвайте да спирате кървенето, ако това не застрашава живота. Спешно закарайте кучето при ветеринар.

Как се предава бесът, ако няма никакво ухапване? Всичко е много просто: играейки, кучетата се хващат за муцуната, за холката, "заклещват" се с челюсти, старите познати се грижат един за друг,"мият" муцуната и очите на приятеля. А на козината на кучето, винаги има слюнка, а в слюнката на болното животно- вирус. Възможно е именно сега да протича инкубационния период на бяс при кучето, с което играе вашият любимец: той вече е заразен, въпреки че няма никакви признаци. Ако слюнката попадне в носа, очите, устата, вирусът ще си намери и най-малката пукнатина, през която ще може да проникне в организма.

Целта на "смъртоносния куршум" е гърба и главния мозък. Колкото по-близо към тях е мястото на ухапване, толкова по-бързо вируса достига целта, толкова по-бързо се появяват първите признаци на бяс.
Възприемчивостта не зависи от пола или породата, но зависи от възрастта: младите животни се разболяват по-бързо и по-често от възрастните. Продължителността на инкубационния период зависи от количеството вирус, проникнал в организма. Здраво ли е кучето или страда от хронично заболяване, няма никакво значение.

Изображение

Устойчив имунитет се формира към третата година от живота при условие на ежегодна ваксинация на кучето срещу бяс, за това трябва да се отделя повече внимание на младите животни, дори ваксинираните. И въпреки, че случаите на заразяване при ваксинирани животни са редки, не трябва да се пренебрегва: ако кучето е ухапано от бездомно куче или диво животно, веднага се обърнете към ветеринар.

При обширни ухапвания инкубационният период продължава около 2 седмици. при единично ухапване- от месец до половин година. В редки случаи заболяването може да се прояви една година след контакта със заразеното животно.

От мястото на внедряване (ухапването) вируса по аферентните нервни влакна прониква в гърба, след това в главния мозък, където се размножава, което води до дифузен енцефаломиелит(възпаление на главния и гръбначния мозък).
От мозъка по центробежните нервни пътища вируса се разпространява в различните органи и тъкани, в това число попада в слюнчените жлези, заразявайки слюнката. Под въздействието на вируса протича дегенерация на нервните клетки на главния и гръбначния мозък, което обуславя различните неврологични нарушения и смъртта на животните от асфисксия (паралич на дихателната мускулатура).

Симптоми

Клиничните признаци на заболяването се появяват по-често 3-8 седмици след заразяването. При кучетата и котките клинично се различават две основни форми на заболяването: буйна(агресивна) и тиха (паралитична). Понякога заболяването може да протече в нетипични форми.

Буйната(агресивна) форма се проявява с последователно сменящи се три стадия:
първи- продромален(начален, меланхоличен);
втори- възбуден (маниакален);
трети- паралитичен (депресивен).

В началото на заболяването се отбелязват промени в поведението: животното е необичайно ласкаво или обратното, капризно, предпазливо, не изпълнява командите. Кучето е непривично възбудено, често хапе мястото на ухапването. Апатитът е понижен или извратен, животното яде нехранителни предмети, наблюдават се обилно слюнотечение и повръщане. Такова състояние продължава 1-4 дни.

При болните от бяс диви животни също се наблюдава нетипично поведение: те губят чувството на предпазливост и страх, отиват в населените пунктове и могат да нападнат животни или хора. Такива животни са много опасни.

Във вторият стадий на заболяването кучето е възбудено, агресивно, гризе земята и различни предмети, стреми се да избяга. Често болните кучета неочаквано се нахвърлят на другите животни или хора. След това се появяват конвулсивни припадъци, които постепенно се учестяват, увеличава се тяхната продължителност. Телесната температура се повишава(до 41С), повръщане, паралич на отделни групи мускули (фаринкс, ларинкс, крайници), развива се кривогледство, долната челюст увисва, от устата тече слюнка, лаят става хриплив, заглушен. Продължителността на този стадий е 2-3 дни.

Третият стадий, паралитичният се характеризира с рязко изтощение на животното, прогресиращ паралич на задните крайници, след това на тялото, предните крайници, животното умира. Продължителността на третия стадий е 2-4 дни. Общата продължителност на клиничните признаци при агресивната форма е 6-11 дни.

Тихата форма се характеризира с обща депресия, без стадий на възбуждение. Бързо настъпва паралич на мускулите на крайниците и тялото. Заболяването продължава само 2-4 дни и животното умира.

Нетипичната форма се проявява с различни нетипични за бяс признаци. Заболяването се характеризира с подостро или хронично (до 2-3 месеца) протичане. Наблюдават се летаргия и безразличие, разстройство на нервната, храносмилателната и други системи в организма.

Абортивната форма на бяс също няма стадий на възбуда. Тя може да продължава няколко месеца, да е съпроводена с изтощение и атрофия на мускулите. Може да се наблюдават гастроентерит, диария или атония на червата. Тази форма на бяс е сложна за диагностика.
Абортивната форма на бяс се среща много рядко. Тази форма се проявява с внезапно прекратяване на заболяването във втория стадий.

Възвратна форма- характеризира се с мнимо оздравяване, след което се наблюдава поредния пристъп на бяс. Цикълът на заболяването може да включва 2-3 пристъпа с интервал от няколко дни, по-рядко- седмица.

Диагноза

Предварителната диагноза се поставя въз основа на епизоотологичните, клиничните, лабораторните и патологоанатомичните данни. При поставяне на диагноза бяс трябва да се има предвид епизоотичната обстановка в дадената местност. Най-типични клинични признаци за бяс са агресивност, обилно слюнотечение и паралич на мускулите, развиващи се в определена последователност.

Диагнозата поставена според клиничните и епизоотологичните показатели, трябва да бъде потвърдена от лабораторни изследвания, в това число е необходимо провеждането на микроскопско изследване на материала за наличие на включвания в главния мозък.
В последно време най-бърз и надежден метод на лабораторна диагностика за бяс е имунофлуоресцентния метод, който позволява да се открие вирусния антиген в 90-98% от случаите.

При диференциалната диагностика трябва да се изключат нервна форма на гана, менингит и енцефаломиелит.

Прогноза

При буйната и тихата форма- летален, при нетипичната форма- съмнителен.

Лечение

Лечение при бяс не е разработено. Болните и подозрителни за заболяването животни се приспиват, тъй като тяхното отглеждане и лечение е свързано със смъртоносен риск от заразяване на хората и другите животни.

Профилактични мерки

Бесът се отнася към групата на особено опасните заболявания при хората и животните. За това за всички случаи на бяс задължително трябва да се съобщава на вет. власти. Животните, ухапали човек, веднага се изолират и държат под строгия контрол на ветеринарите в продължение на 10 дни. Ако през този период при тях не се появят признаци на бяс, те се смятат за здрави, а пострадалият човек за незаразен.

Кучетата задължително трябва да бъдат ваксинирани. На неваксинираните кучета се забранява да се използват за охрана, лов, племенно развъждане, да се участва с тях в изложби и др.

За специфична имунопрофилактика се използват различни ваксини срещу бяс. Първичната ваксинация на животните се провежда не по-рано от 3-месечна възраст, а реваксинация- ежегодно.

Не пренебрегвайте профилактиката, в този случай рискът е неоправдан!
Изключително безотговорно е да пренебрегвате ваксинацията срещу бяс, по отношение на себе си, околните и вашето куче! Кучето ще умре без лечение, защото такова няма, а би могло да живее, ако е било ваксинирано.

Какво да правите, ако вашето куче е ухапано

Не трябва да се паникьосвате, правилните действия ще запазят живота на вашия любимец и няма да допуснат вашето заразяване.
Ако видите, че вашето куче е ухапано от бездомно куче, трябва да действате по следния начин:

1.Заведете кучето у вас, не трябва да оглеждате раната, без да използвате средства за защита.

2.Поставете си ръкавици, а на кучето намордник.

3.Козината около раната се подстригва, а мястото на нараняване се промива с голямо количество сапунена вода. Желателно е да правите това по следния начин: гъстия разтвор от сапунената вода се поставя в спринцовка и под налягане се промиват раните.

4.След предварителната обработка трябва да извикате ветеринар у дома.

5.Ако кучето не е ваксинирано, трябва веднага да се постави противобясна ваксина. Реваксинацията се повтаря две седмици след първата ваксина.

6.Животното трябва да се наблюдава не по-малко от 10 дни.

Ако кучето е ухапано от няколко кучета наведнъж, то признаците на бяс могат да се развият при него след 2-3 дни. Ако по време на битка кучето само е одраскано, голяма вероятност от появата на симптоми на бяс има след две седмици и повече. В много редки случаи вирусът в организма на животното може да живее до половин година и след това започва да се проявява.

Поставяйки ваксина след възможното заразяване, вие ще предпазите себе си и вашия любимец.

Симптоми на бяс при човека след ухапване

Изображение

Човек може да се излекува след заразяване само в този случай, ако преди появата на първите признаци е преминал курс от профилактично ваксиниране.

При човек се появяват гърчове на дихателната и гълтателна мускулатура. Впоследствие възниква паралич и настъпва смърт. Започват гърчове, страх от вода, спазми на ларинкса при вида или звука на течаща вода. Болните стават агресивни, крият се в леглото. Това са явни признаци на бяс след ухапване на куче. За това е необходимо да прибягвате до профилактика, да провеждате имунизация на домашните животни, да се отнасяте с голямо внимание към подозрителните животни.

Какво да правите, ако ви е ухапало бясно куче?

В началото промийте мястото на ухапване със сапунена вода(около 10 мин.). Дълбоките рани трябва да се промият със струя студена вода (с помощта на катетър или спринцовка). Не поставяйте шевове и не обгаряйте раната.

Спешно се обърнете към най-близката болница. Времето в този случай има голямо значение. Уведомете лекаря за това какъв е бил външния вид на кучето, имало ли е нашийник, как се е държало, по какъв начин ви е ухапало. Лекаря ще ви назначи курс от инжекции. Ухапания може да остане в стационара, ако е в тежко състояние, трябва да се ваксинира повторно, ако има алергични заболявания или заболявания на нервната система, също така се оставят и бременните. 6 месеца след ваксинацията не се препоръчва да употребявате алкохол.
Също така не се преохлаждайте, не се прегрявайте, не се преуморявайте. Помнете, ваксинацията на кучето срещу бяс е залог за вашето здраве.

http://webmvc.com/
http://dogcentr.ru/
http://vashipitomcy.ru/
http://mirsobak.net/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10382
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета