Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Аденит на мастните жлези при кучето

Аденит на мастните жлези при кучето

Мнениеот meri » Пон Яну 18, 2016 12:02 pm

Гладката кожа и копринена козина е признак за добро здраве. Но не винаги стопаните могат да се наслаждават на подобна гледка. И причината за неугледното състояние на косменото покритие може да бъде аденит на мастните жлези. Това заболяване не е смъртоносно опасно.

Точната причина за възникването на тази патология не е изучена все още. Предполага се, че заболяването или е обусловено от някакви генетични дефекти, или е особена форма на хормонална дисфункция. Някои ветеринари предполагат, че причината за "отключване" на заболяването е обикновения отит. Не е известно как тези две заболявания могат да бъдат свързани, но факт е, че след възпаление на ушите при пуделите често следва аденит.

Особености

Слабо изразено до тежко лющене на кожата включва дорсалната част на гърба и врата, горната част на главата, муцуната (гръбната част на носа), ушите (ушните раковини или външните канали) и опашката.
Заболяването на кожата може да остане локализирано, мултифункционално или да се разпространи по цялото тяло. При късокосместите кучета люспите са тънки и не се прикрепват плътно към кожата.
При дългокосместите кучета люспите са прикрепени плътно към космите, а косменото покритие може да бъде сплъстено, сухо или безцветно; често има фоликулярно слепване. Често се наблюдава островна (за късокосместите) или дифузна (за дългокосместите) алопеция. При дългокосмсестите породи има тенденция към загуба на подкосъм, докато първичните косми се запазват. Акита-ину също могат да имат мазна кожа и козина, с папули и пустули, те едновременно могат да имат повишена температура и да бъдат потиснати, да губят тегло. Обикновено сърбеж не се наблюдава, с изключение на случаите на вторична бактериална или маласезиозна инфекция, която се наблюдава често. При пуделите е документирано субклинично (хистологично поражение без клинични симптоми) заболяване.

Клинична картина

Мастният аденит е рядък тип възпалително кожно заболяване, засягащо мастните жлези при младите кучета и животните на средна възраст. По-често патологията се проявява при пуделите и Акита-ину. Съществуват два основни типа аденит на мастните жлези. Единият е характерен за късокосместите, а другият- за дългокосместите породи. Клиничната картина при дългокосместите е следната:

- оплешивяване;
- плака по линията на растеж на козината;
- малки групи сплъстена козина;
- "цилиндри" от мастна плака, формиращи се около косъма;
- козината бързо става сплъстена, мазна, има неугледен вид;
- интензивен сърбеж по линията на растежа на косъма, кучето често се чеше, разчесва се до кръв;
- космените фоликули могат да се възпалят;
- сребристо- бели петна на кожата;
- особено много засегнати участъци се наблюдават в областта на главата, и особено, ушите.

Изображение

При дългокосместите породи е възможно образуването на влажни, "подути" участъци кожа. В по-късните стадий на заболяването мастните жлези могат напълно да атрофират. В много редки случаи на разрушението са подложени непосредствено космените фоликули, в резултат на което животното става напълно плешиво.

Ако става въпрос за късокосмести кучета, се наблюдават няколко симптома:

- оплешивяване- загуба на козина се наблюдава или по линията на растеж на космите, или се появяват кръгли, овални огнища на оплешивяване;

- особено добре се виждат плешивините на ушите, главата, по билото;

- колкото и странно да е, но при късокосместите кучета признаците на гнойно възпаление на космените фоликули се среща по-рядко.

Диагностика

Да се изключат други диференциални диагнози.
Дерматохистопатология: при ранните поражения има дискретни грануломи в зоните на мастните жлези с липса на участие на други кожни придатъци. В случай на хронично поражение мастните жлези отсъстват и се заменят от фиброза. Можа да има запушване на фоликулите и хиперкератоза.

Много е важно да разберем, че всички описани признаци могат да показват не само аденит на мастните жлези, за това е важно да се постави правилна диагноза. Ето основните заболявания, признаците на които са сходни с описаната патология:

- Класическа себорея. Заболяване на кожата, което също е известно с термина "кератинизация". То може да се различи от аденит лесно, тъй като при себореята кожата е твърда, по нея се появяват мехурчета, възможно е отслойване на горния слой епидермис.

- Демодекоза. Акарите от род Demodex, живеещи в дебелината на кожата могат да причинят сърбеж косопад и възпаление. Тъй като много признаци са сходни с аденит, окончателната диагноза се поставя според резултатите от микроскопското изследване на образец патологичен материал.

- Дерматомикоза. Гъбично заболяване на кожата. Не се диагностицира добре, не се поддава на лечение.

- Ендокринно кожно заболяване с неизяснена етиология. За поставяне на диагноза може да помогне пълен кръвен анализ, понякога видът на патологията се определя според отговора на животното към лечението.

Изображение

Точната диагностика при това заболяване в задължителен ред предполага биопсия, материал за която се получава чрез остъргване на засегнатата кожа. При микроскопското изследване могат да се забележат масивни, рязко увеличени мастни жлези.

Лечение и прогноза

1.Всяка вторична бактериална или маласезиозна инфекции трябва да се лвкуват със съответните системни препарати.

2. В слабо изразените случаи се поддържа орално с мастни киселини и местна терапия с антисеборейни шампоани, успокояващи балсами и овлажнители, прилагани на всеки 2-4 дни или според необходимостта, може ефективно да се контролират симптомите.

3.В по-тежки случаи ежедневно поддържане с високи дози мастни киселини орално и местна обработка със спрей с 50-70% пропилен гликол, вода, базирани на водна основа или овлажняващи спрейове също могат да бъдат полезни.

4.Системната терапия може да бъде ефективна за предовратяване на бъдещата деструкция на мастните жлези и дори и частичното възстановяване на функциите на жлезите при някои кучета. Кучетата трябва да се лекуват със следните препарати:

- Витамин А 8000- 10 000 IU перорално на всеки 24 часа;

- Циклоспорин 5-10 мг/кг перорално на всеки 24 часа в продължение на 6-8 седмици или до подобряване, след това дозата трябва да се намали до най-малката възможна доза, предовратяване на рецидив на заболяването(обикновено през ден);

5.Преди са се използвали различни препарати с вариабилност на резултатите; те включват следните препарати, които са се използвали при лечението на автоимунните заболявания на кожата:

- Тетрациклин и ниацинамид;

- Преднизон 2 мг/кг перорално на всеки 24 часа докато пораженията не започнат да се контролират, след това дозата се намалява до най-малката възможна доза през ден, която позволява да се контролират симптомите;

- Изотретинион 1 мг/кг перорално на всеки 12-24 часа до подобряване на състоянието (приблизително 6 седмици), след това 1 мг/кг перорално на всеки 24-48 часа в продължение на 6 седмици, след това по 1 мг/кг на всеки 48 часа или 0,5 мг/кг на всеки 24 часа като поддържаща доза, често се срещат странични ефекти с поражение на черния дроб;

- Ацитретин 1 мг/кг перорално на всеки 12-24 часа до подобряване на състоянието (около 6 седмици), след това 1 мг/кг перорално на всеки 24-48 часа в продължение на 6 седмици, след това по 1 мг/кг на всеки 48 часа или 0,5 мг/кг на всеки 24 часа като поддържаща доза;

- Аспарагиназа 10 000 IU интрамускулно веднъж на 7 дни 2 или 3 пъти, колкото е необходимо.

6.Променлива прогноза, зависеща от тежестта на заболяването. Това е неизличимо заболяване, но ранната диагноза и лечение подобряват прогнозата за дълговременен контрол. Кучетата от късокосместите породи, които имат тенденция към по-слабо изразени симптоми, могат да имат по-благоприятна прогноза, отколкото кучетата от дългокосместите породи. Пудели и акита-ину имат най-голяма тенденция към развитие на прогресивно, рефрактерно заболяване. Болните кучета не трябва да се използват за развъждане.

Лечението ще зависи от стадия на заболяването, а също от породната принадлежност на животното. Важно е да се знае, че продължителността на терапията може и трябва да бъде достатъчно голяма, тъй като "не придобитата" патология може да премине в усложнена хронична форма и да се прояви след няколко години, когато нейното лечение ще бъде по-трудно. Така че окончателното решение за прекратяване на терапевтичните мероприятия трябва да се вземе само от ветеринар.

Някои кучета са по-чувствителни към лечението, отколкото другите. Ветеринарната практика показва, че Акита-ину се поддават лошо на терапията. Всичко това ни кара да предположим, че тези кучета имат някакъв първоначален генетичен дефект.
На практика се използват следните методи:

- Козината трябва да се почиства по-често, за да не се допусне окончателно слепване на козината и образуване на колтуни.

- Назначават се поливитаминни комплекси, кортикостероиди.

- Животното трябва да се къпе. За вида на шампоана трябва да попитате вашият ветеринар, защото обикновените детергентни съставки са противопоказни.

- Ако засегнатата кожа е била подложена на колонизацията на патогенна микрофлора и има признаци за гнойно възпаление, за къпане се използват специалните антисептични шампоани. В повечето случаи няма да минете без антибиотици, защото без тях е голям риска от общ сепсис.

- Редовно почиствайте козината, подстригвайте колтуните. Дългокосместите кучета е желателно да се подстрижат по време на лечението за постигане на по-добри резултати.

Генерализирана еритема и алопеция в резултат на аденит на мастните жлези
Изображение

Изображение

Лошо качество на косменото покритие
Изображение

Алопеция на опашката
Изображение

Слепване на козината
Изображение

http://www.veter96.ru/
http://vashipitomcy.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10389
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета