Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Системен Lupus erythematodes(червена вълчанка)при кучето

Системен Lupus erythematodes(червена вълчанка)при кучето

Мнениеот meri » Чет Яну 28, 2016 4:13 pm

Това е автоимунно хронично заболяване при кучето. Изразено е с нарушения на хормоналната система, при която организма атакува собствените си здрави клетки.

При кучетата се среща много често и е забелязана дори породна предразположеност. По-често вълчанка се среща при коли, пудел, шотландски и немски овчарки, шелти, ирландски сетер, афганска хрътка.

Причини

От това автоимунно заболяване по-често страдат женските на възраст от 2 до 8 години. То е наследствено, но към прогреса могат да доведат възпалителни процеси, тежка бактериална или вирусна инфекция.
Предполага се, че вълчанка може да се развие на фона на някои лекарствени препарати или ултравиолетово облъчване. Заболяването по-често се проявява преди навършване на шест годишна възраст на кучето, но може да се развие и в друга възраст.

Изображение

Симптоми

В началото заболяването може да бъде както постепенно, така и остро. Клиничните симптоми зависят от локализацията на имунните комплекси и специфика на антителата. На такива симптоми като летаргия, загуба на апетит и температура, могат да оказват влияние генетичните, климатичните, фармакологичните и инфекциозни фактори.

1.Първият признак на системна вълчанка е честото кръвотечение от носа.

2.По-късно се появява почервеняване на кожата.

Ако към този момент не започне лечение, засегнатите участъци на кожата се покриват с язви, подобни на открити рани.
В този момент протича активно разрушаване на съединителните тъкани, т.е. на ставите, а по-късно и на костите. В резултат се появява полиартрит. Много често се повишава телесната температура.

Скелетно-мускулни симптоми

- отлагане на имунни комплекси в синовиалните мембрани (мека тъкан, лигавицата на вътрешната страна на ставните кухини);

- възпаление на ставите / болка (най-чест симптом при повечето пациенти);

- куцота;

- болка в мускулите или мускулна слабост.

Кожно/ екзокринни симптоми

- отлагане на имунни комплекси в кожата;

- кожни лезии;

- симетрично или централно разположение на засегнатите участъци на кожата (зачервяване, язви, обезцветяване и/ или загуба на козина, лющене);

- образуване на язви на кожно-лигавичните съединения(участъци, съчетаващи кожата и лигавицата) и устната лигавица. Това обикновено се случва около отворите на тялото, където завършва кожата и започва лигавицата (например, устата, ануса, ноздрите);

Бъбречни/ урологични симптоми

- отлагане на имунни комплекси в бъбреците;

- хепатоспленомегалия (увеличени бъбреци и черен дроб);

- автоантитела, насочени срещу еритроцити, левкоцити, тромбоцити;

- лимфаденопатия (възпаление на лимфните възли);

- в случай на отлагане на имунните комлекси или антитела, или при атака на лимфоцитите, могат да бъдат засегнати други системни органи.

По-рядко заболяването се проявява с нарушение на ЦНС (припадъци подобни на епилептичните). Чест симптом на вълчанка е анорексия и нарушеното поведение. Също така вълчанката винаги е съпроводена с нарушение на работата на бъбреците.

Диагностика

Червена вълчанка, както и много други автоимунни заболявания трудно се диагностицират. За поставяне на правилна диагноза се правят определени анализи, на първо време се изследват кръв и урина, броене на кръвните телца. Симптомите, които предизвикват подозрение при ветеринаря за системна червена вълчанка включват болка в ставите, възпаление на бъбреците, увреждане на кожата, разпадане на червените кръвни клетки, намаляване нивото на тромбоцитите, обща слабост.

Нормални нива на лупусен антикоагулант в плазмата – 0,8-1,2 усл. ед.

Лечение

В първия стадий на лечение може да се наложи хоспитализация, особено ако кучето се намира в стадий на хемолитична криза (в резултат от разпада на червените кръвни клетки). Амбулаторно лечение също е възможно.
При домашното лечение трябва да създадете на животното условия за почивка, особено по време на пристъпни болки в ставите. Възможно е да се наложи кучето да бъде поставено в клетка за кратко, докато започне да се движи самостоятелно без пренапрежение.

Трябва да се избягва ярката слънчева светлина. Необходимо е да се състави график за хранене на кучето, така че разходката да се състои рано сутрин или късно вечер. Ако вълчанката е засегнала бъбреците на кучето, ветеринаря ще препоръча специална диета с ограничено количество протеини.

За лечение съществуват няколко препарата, такива като имуносупресивни лекарства, намаляващи активността на имунната система, кортикостероиди, намаляващи възпалението на лимфните възли.

Лечението винаги е трудно и не винаги е гарантиран успех.
То зависи от много фактори. Назначаването на терапията непряко зависи от стадия на развитие и формата на протичане на заболяването, възрастта на кучето, наличието на други заболявания. Ако кожата е засегната незначително, се назначават специални мехлеми, съдържащи хормони. В тежки случаи помагат инжекции с глюкокортикоиди, на първо време преднизолон.

Такова лечение продължава няколко месеца. При лечението е важно да се подтисне активността на възпалителния процес и във връзка с това добре действат еферентните методи на терапия, като плазмафареза. Също така е необходима спленектомия. Въпреки това, прогнозата на заболяването при късното диагностициране е съмнителна и често неблагоприятна.

Профилактика

Тъй като заболяването се предава по наследство, не чифтосвайте болното животно.

Бъдещо наблюдение

Системната червена вълчанка е прогресиращо и непредсказуемо заболяване. Животното се нуждае от дълга имуносупресивна терапия. При лечението често възникват странични ефекти. Кучето трябва да се преглежда всяка седмица, за да се следи за ефективността на лечението и страничните ефекти.

Изображение

Изображение Изображение

http://www.theskinvet.net/wp-content/up ... atosus.jpg

http://dogsecrets.ru/
http://kotopes.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10382
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета