Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Акрален дерматит от разлизване при кучето

Акрален дерматит от разлизване при кучето

Мнениеот meri » Нед Апр 02, 2017 11:30 am

Акрален дерматит от разлизване (Acral lick dermatitis), или акрална гранулома от разлизване,- достатъчно разпространено и трудно поддаващо се на лечение и контрол заболяване, характеризиращо се с компулсивно близане на дисталните крайници и водещо до образуването на плътна, разязвена плака или възли.
Акрален дерматит от разлизване влиза в десетката на най-разпространените кожни патологии при кучетата.

Етиология и патогенеза

Този проблем се разглежда като първична психогенна дерматоза или проява на обсесивно-компулсивно разстройство. Подобни поражения се подобряват или преминават само при 21-63% от кучетата, при които се прилага коригиращо провеждане на лечение. Това говори в полза на това, че не всичко може да се обясни с психогенно разстройство.

Скука, стрес или безпокойство по-често водят до появата на навика да се ближе лапата и развитието на акрален дерматит. Най-разпространената ситуация е, когато такива кучета остават за дълго сами. На акрален дерматит са подложени кучетата, живеещи навън, които нямат контакт с други животни, и виждат стопаните си само от време на време. Това говори в полза на това, че недостатъчното социално общуване е важен фактор. Домашните кучета, които се разхождат малко или изобщо не се разхождат, общуват малко с други кучета, не получават достатъчно внимание от стопанина си или друго животно в дома, също могат да започнат да си ближат лапите.

Акрален дерматит може да възникне в резултат на първични заболявания, съпроводени със сърбеж или болка. Сред такива заболявания трябва да се разглеждат реакциите на хиперчувствителност, бактериални и гъбични заболявания, неоплазии на кожата, демодекоза, травми, невропатии и ортопедични патологии.

Пораженията възникват в резултат на завладяващо, повтарящо се близане на участъка кожа. В резултат на такова хронично травмиране се развива повреда на космените тръби, фоликулите, често се развива фурункулоза.

ИзображениеИзображение

ИзображениеИзображение

Клинични признаци

По-често на развитието са подложени едрите кучета. Предполага се, че съществува генетична предразположеност, има породи, за които заболяването е много характерно. Най-разпространените породи- доберман, гигантски дог, лабрадор, ирландски сетер, златист ретривър, боксер, ваймаранер, немски овачарки. Другите породи и малките кучета също могат да страдат от акрален дерматит.

Класическият акрален дерматит се среща при възрастните кучета на възраст около 2-4 години, но може да възникне във всяка възраст. Колкото по-старо е кучето, толкова по-вероятно е на развитието на заболяването да са повлияли няколко фактора, а не само психогенните разстройства. Според някои данни, заболяването сред мъжките се среща два пъти по-често, отколкото при женските.

Пораженията по-често са единични, овални, размерите варират от 2 до 6 см. В повечето случаи пораженията се окриват на краниалните повърхности на глезените и китката. По-рядко се срещат в областта на ходилото и пищяла. Понякога пораженията се намират на няколко крайника. Първичните поражения представляват област с еритема, люспи, ексудация, може да бъде без алопеция. След време пораженията се променят. При хронично протичане се наблюдава характерна плътна, изразено приповдигната плака с ерозивно-язвена повърхност без козина.

ИзображениеИзображение

ИзображениеИзображение

Диагностика

Въпреки че в много случаи диагнозата е очевидна по анамнезата и резултатите от клиничния преглед, е необходимо пълноценно клинично изследване на кучето, както и при другите патологии. Освен изключително псхихогенните фактори, за развитието на заболяването могат да допринесат други дерматологични заболявания, а също неврологични и ортопедични заболявания.

От данните на анамнезата се определя имало ли е някакви други оплаквания от страна на общото здраве на кучето или други симптоми на кожни заболявания, за да се помогне в търсенето на основните заболявания. Подробната информация, предоставена от стопанина позволява да се събере необходимата информация за начина на живот на кучето, неговите взаимоотношения с хората и другите животни. Анализът на кучешкото поведение позволява по-точно да се установи повода за поведенческите разстройства и да се намери изход от ситуацията.

Дерматологичното изследване първоначално е насочено към изясняване на природата на възникналото поражение: истински акрален дерматит или псведо-акрален дерматит, т.е. поражение, причинено от други причини, но външно приличащо на гранулома от разлизване. Плака може да възникне в резултат на бактериални или гъбични инфекции, на фона на демодекоза, заради травми или неоплазии на кожата. Вторичният сърбеж може да съпровожда всяка от указаните патологии, което придава още по-голяма прилика с истински акрален дерматит.

При заболявания на кожата, съпроводени със сърбеж, такива като хранителна алергия или атопичен дерматит, саркоптоза и други паразитни заболявания на кожата, кучето може да започне да разлизва лапата заради усещането за сърбеж в тази област или защото това място е по-достъпно за близане. Прегледът на кучето позволява да се открият симптомите на други дерматологични проблеми и да се проведе необходимата диагностика и лечение. При подозрение за саркоптоза се прилага пробно лечение, ако в кожната проба не са били открити акари. При подозрение за алергии- стандартна диагностика с помощта на обработка срещу бълхи и диагностична диета.

При подозрение за ортопедични или неврологични причини за разлизване е необходима допълнителна диагностика във вид на рентгеново изследване на крайниците, пункция на ставите, компютърна или магнитно-резонансна томография и др.

Рентген на крайниците се провежда и в тези случаи, когато не се подозира първично ортопедично заболяване, но продължителното протичане на кожната патология би могло да въвлече по-дълбоките тъкани и да причини периостит.

Изследването на самото кожно поражение включва задължително провеждане на кожна проба и/или трихоскопия за проверка на демодекоза и дерматофитии, цитологично изследване на пунктатата от плаки и отпечатък от повърхността. При много дерматологии се препоръчва да се проведе биопсия и посявка от тъкани за гъбички и бактерии още в самото начало на диагностиката за потвърждаване на диагнозата и изключване на други патологии. Тези тестове са задължителни в случай на лош или недостатъчен отговор за назначаване на лечение.

Биопсията ще бъде по-показателна, ако образецът е взет от плака без разязвена повърхност, със обхващане на дълбоки слоеве кожа, което повишава шансовете за откриване на огнища вторична инфекция. От половината биопсия трябва да се извърши бактериологично и микологично изследване. При вземане на образец за посявка е важно да не се допусне попадане на увреждаща микрофлора: да се използват стерилни инструменти, внимателно да се отдели горния слой на биопсията от повърхностните промени и бактерии. Важно е да не се прилагат антисептични препарати преди биопсията, за да не се инхибира растеж на бактериите в околната среда.

Лечение на кожните поражения

Успешното лечение при акрален дерматит от близане зависи от това, доколко сте успели да контролирате първичното заболяване или да коригирате поведенческите нарушения, а също доколко се поддават на лечение пораженията на кожата.
Защото дълбоката бактериална инфекция придружава акралния дерматит в повечето случаи, продължителната антибиотикотерапия е важна част от лечението. Първият избор на препаратите, както и в случаите с други видове пиодермия, свързани с кокова микрофлора, са цефалкесин и амоксициклин+ клавуланова киселина в дерматологични дози (22-30 мг/кг на всеки 12 часа). Ако при терапиите животното вече е приемало антибиотици, но с лош отговор на лечението или често са били променяни препаратите, е необходимо да се избере антибиотикотерапия въз основа на бактериологичната посявка. За анализа е необходимо да се вземе материал от плаката чрез биопсия, но не от повърхността. Антибиотикотерапията при акрален дерматит продължава поне 6-12 седмици.

Често е необходимо да се прилагат методи, ограничаващи близането на крайниците, което позволява да се намали срока на заздравяване на пораженията. Различните видове защитни яки или превръзки могат да помогнат за това.

За малките поражения, особено в самото начало на тяхното възникване, локално могат да се прилагат глюкокортикоиди. С внимание трябва да се използват хормоните в случай на изразена бактериална инфекция, за да не се влоши. В някои случаи трябва да се почака с приложението на хормоните до отстраняване на бактериалното възпаление или в краен случай, по време на неговия контрол. При образуването на плътни фиброзни плаки с малък размер, до 3 см, могат да се приложат глюкокортикоиди и се инжектират в лезията. За големите хронични поражения такива методи не са ефективни.

Допълнително може да се приложи разтвор от диметилсулфоксид към засегнатата област в чиста или разредена форма, а също в смес с антибиотици или глюкокортикоиди.
В случаите на големи поражения или хронични белези на поражения, които не се поддават на медикаментозно лечение, може да се приложи хирургично лечение.

Корекция на поведенческите нарушения

Обикновено в началото на лечението на акралния дерматит се прилагат препарати, коригиращи психогенните разстройства. Но ефектът от медикаментозното лечение може да бъде непълен или непродължителен без отстраняване на първопричината. Има случаи и на пожизнено приемане на медикаменти, ако няма друга възможност да се повлияе на поведението на кучето.

Често причината скука или стрес е очевидна, и това може да се контролира, например, да се увеличи продължителността на разходките при куче, което прекарва много време само. В някои ситуации няма да минете без зоопсихолог или кинолог.

Примерни причини, провокиращи психогенно близане:

- Кучето остава само за цял ден

- Кучето е ограничено за дълъг период от време в пределите на клетката, развъдника, къщичката

- Ново животно в дома

- В дома има друго доминиращо животно

- Ново дете в семейството

- Женска в период на еструс се намира до мъжки, но няма възможност да контактува с него

- Мъжкия се намира до женска в еструс, но няма възможност да контактува с нея

- Ново куче в съседство

- Смърт на член от семейството

- Смърт на друг любимец в семейството

- Заминаване на стопанина или децата

- Ограничен контакт с член на семейството

- Недостатъчно внимание

- Недостатъчни физически упражнения

От медикаментозните методи за корекция на поведенческото разстройство най-ефективни и често прилагани са антидепресантите. Най-добър резултат се постига при съчетаването на лекарствената терапия и премахването на стресовия фактор. Освен антидепресантите, се прилагат и препарати, притежаващи анксиолитично действие (хидроксизин).

При разлизване се продуцират и отделят ендорфини, за това на някои кучета могат да помогнат андорфин блокери (налтрексон).

Препарати, прилагани при психогенна дерматоза:

Амитриптилин- 1-2 мг/кг на всеки 12 часа

Доксепин - 3-5 мг/кг на всеки 8-12 часа

Флуоксетин- 0,5-2 мг/кг на всеки 12-24 часа

Фенобарбитал- 2,2-6,6 мг/кг на всеки 12 часа

Хидроксизин- 2,2 мг/кг на всеки 8-12 часа

Заключение

Акрален дерматит от разлизване е трудно за лечение заболяване на кожата при кучето. За успешен контрол на тази патология трябва да се открият всички предразполагащи фактори, и по възможност да се отстранят. Важно е да помните, че някои заболявания могат да се представят като това заболяване. Случаите на успешно излекуване на акрален дерматит не са редки.

http://zooinform.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10346
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета