Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Кожни заболявания при котките

Кожни заболявания при котките

Мнениеот meri » Сря Юни 04, 2008 6:37 pm

Влошаването на околната среда, слабо подвижния начин на живот, промени в храненето и неграмотна племенна работа водят до различни патологични състояния, много от които са съпроводени с кожни прояви.

Милиарен дерматит

Това заболяване се характеризира с появата на сухи корички по кожата и малки плътни възли, без кухина. Милиарният дерматит може да съпровожда много заболявания, които могат да се разделят на следните групи:

- заразяване с ектопаразити;
- бактериални или гъбични инфекции;
- алергични реакции;
- атопичен дерматит.

1.Ектопаразтити- най-честата причина за милиарен дерматит са ектопаразитите. Заболяването е съпроводено със силен сърбеж и разчесване. Ектопаразитите могат да се открият чрез визуален оглед на кожата и вчесване на козината с мокра хартия.
При провеждане на теста с мокра хартия могат да се забележат екскрементите на бълхите, оставяйки отпечатък във вид на червено-кафяви точки.
При визуалния оглед може да видите възрастните бълхи, въшки и тревните акари хейлетиел. С хейлетиели котките могат да се заразят от други животни и човека, които могат да пренесат тези паразити след разходка в природата, чрез букети от полски и градински цветя.
Хейлетиелите имат вид на движеща са сива люспа, засяга се кожата по гърба, наблюдава се силен сърбеж. Често хейлетиелите трудно могат да се открият, тъй като се намират на самата повърхност на кожата и се изблизват от котките. Косвен признак за хейлетиелоза могат да бъдат проявите при човека във вид на силен сърбеж и червени точки на местата на ухапване от акарите.

При котки, които имат свободен достъп до природата, могат да се наблюдават инвазии от кръвосмучещи акари- тромбикули, птичи и акари. Тези паразити добре се забелязват с невъоръжено око, те могат да бъдат разположени в различни участъци по тялото, но по-често на главата, ушите, долните части на лапите. При голямо количество акари се наблюдава сърбеж, появата на корички и люспи.

Ако заболяването е съпроводено със силен сърбеж, а не можете да откриете ектопаразитите при преглед, се препоръчва да се обърнете към специализирана лаборатория за изследване на дълбока проба кожа с цел откриване на микроскопичните акари- причинители на крастата. Тези заболявания също се проявяват със силен сърбеж и разчесване, при нотоедроза често се поразява муцуната, при саркоптоза- различни участъци от тялото.

При диагностика на паразитните заболявания на кожата е желателно също да се проведе анализ на изпражнения с цел откриване на яйца на хелминтите, при силното поражение на които са възможни алергични реакции във вид на милиарен дерматит. Някои видове хелминти при голямо натрупване на животни могат да проникнат чрез кожата, причинявайки нейното поражение.

Лечение- при откриване на ектопаразити се прилага външна обработка с инсектоакарицидни препарати за котки. Можете да къпете, пръскате животното или да прилагате инсектоакарицидна пудра. Оптимално е прилагането на препарат във вид капки на холката.
Нежелателно е прилагането на несертифицирани за котките инжекционни средства като ивомек във връзка с възможно развитие на тежко поражение на черния дроб. Прилагането на тези препарати е показано само при генерализирана форма на краста и само заедно с хепатопротектори за 7-10 дни преди началото на лечението. Бълхите и хейлетиелите се размножават извън организма на животното, за това трябва да провеждате обработка на околната среда с инскетоакарицидни разтвори, съдържащи пиретроиди в концентрация за къпане на животното.
При поражение от кръвосмучещи акари е достатъчно еднократно прилагане на противопаразитни средства, тъй като акарите не се размножават на котките.

При отрицателни резултати от паразитологичните изследвания се препоръчва да се проведе микологична и бактериологична посявка на козина и корички с цел откриване на гъбична или бактериална инфекция. Помнете, че гъбичните и бактериалните инфекции могат да се развиват като вторични при отслабена защитна функция на кожата в резултат на алергия или поражение с паразити.

2.Гъбични инфекции- типичните поражения при гъбични инфекции на кожата са областите на оплешивяване, покрити с нежни сиви люспи, по-често в областта на главата, ушите и лапите. Също така могат да се наблюдават признаци на милиарен дерматит с люспи, туберкули и корички по цялата повърхност на кожата, поява на генерализирано оплешивяване с корички и люспи. Наблюдава се сърбеж с различна степен на изразеност.

Лечение- при откриване на такива гъбични инфекции като трихофития и микроспория трябва да помните, че всички те се лекуват. Оптимално е приложението на препарата Ламизил във вид на спрей, бързо се попива и не оставя мазни следи. Достатъчно е от 3 до 5 еднократни ежедневни обработки. Таблетираната форма Ламизил за котки не е ефективен. Добър ефект също оказва къпането в разтвор на препарата Микофит. Котката трябва да се подсуши добре за избягване на преохлаждане.
Ако стопанина се е заразил от котката с лишей, също така добър лечебен ефект дори при поражение на косата, оказва Ламизил във вид на спрей или крем. Често при микологични изследвания при котките се откриват гъбички от рода на Аспергилос. Те са спътник на други заболявания и самопроизволно изчезват при излекуване на основните заболявания, свързани с отслабване на имунитета. При тези микози освен лечението на основното заболяване се препоръчва обработка на засегнатите участъци кожа или къпане в шампоани, съдържащи миконазол, интраконазол, енилконазол, нистатин.
Кетоконазол, влизащ в състава на някои шампоани може да окаже токсичен ефект на някои котки с поражение на черния дроб, за това такива шампоани трябва да се прилагат с повишено внимание. При обширна кандидоза на лигавиците се назначават нистатин и пробиотици за възстановяване на нормалната микрофлора на лигавиците.

При ликвидация на генерализираната гъбична инфекция в развъдниците се провеждат следните мероприятия:

- ваксинация с приложение на противогъбична ваксина;
- къпане на животните в разтвор "Микофит" 2-3 пъти с интервал 5 дни;
- последващо преместване на обработените животни в чисти стаи, обеззаразени с бактерицидни ултравиолетови лампи;
- ежедневно в паузите между къпанията обработка със спрея Ламизил.

Помнете, че много често при здравите котки появата на гъбични инфекции могат да бъдат огнищни, незначителни и често самопреминаващи в резултат на добър имунен отговор. За тези животни е достатъчно да се проведе външна обработка без ваксинация, преболедуването на котките от такъв вид гъбични инфекции осигурява защитен ефект, сходен с ваксината.

3.Бактериални инфекции- при котките се наблюдават влажен и сух тип бактериални инфекции на кожата. При влажния тип се наблюдават участъци с влажна, мокреща, почервеняла кожа с появата на мехурчета, гнойници, пукнатини, корички, сърбеж с различна степен на изразеност. При сухия тип се наблюдават признаци на милиарен дерматит.

Бактериалните инфекции на повърхностните слоеве на кожата засягат само епидермиса. Техните причини могат да бъдат породна предразположеност(пиодермия на гънките на муцуната при кучетата с къса муцуна), пиодермия в резултат на интензивно близане заради стрес или силен сърбеж при алергии.

Бактериалните инфекции на дълбоките слоеве кожа не са първичен процес- винаги трябва да се откриват предразполагащите причини. По-често те се развиват на фона на инфектирани рани и ухапвания, а също в резултат на системни заболявания, причиняващи намаляване на имунитета- тумори, вирусни инфекции.
Неадекватното лечение с приложение на глюкокортикоиди също може да насърчи развитието на бактериални инфекции. При поражение на дълбоките слоеве кожа се наблюдава обширна подутина, топла на пипане и болезнена област с екскудация,образуването на корички и фистули.

Лечение- при откриване на причинителя на бактериалните инфекции в лабораторията се провежда едновременно и определяне за тяхната чувствителност към различни антибиотици. Антибиотиците трябва да се прилагат в съответствие с резултатите от лабораторните изследвания.
Повърхностната обработка се провежда в зависимост от формата на поражение на кожата- при сухи огнища се прилагат омекотителни антибактериални мехлеми "Мирамистин" и " Левомикол", разтвор хлорхексидин биглюконат, при мокрещи- подсушаващи спрейове.
Много често при лечение необосновано се назначават глюкокортикоиди за лечението на всички кожни заболявания с цел купиране на възпалителните явления и сърбеж. Честото и неконтролируемо прилагане на глюкокортикоиди може да доведе до необратимо нарушение на функциите на органите на ендокринната система- захарен диабет, надбъбречна недостатъчност.
За това трябва да се прилагат с повишено внимание и под постоянен лекарски контрол.
При отрицателни резултати от посявката и другите лабораторни изследвания се изучава диетата и околната среда с цел откриване на хранителни и контактни алергени.

4.Алергичен хранителен и алергичен контактен дерматити- алергичния хранителен дерматит е свързан с непоносимост към някои хранителни компоненти(млечни продукти, някои сортове риба, говеждо, свинско, яйца). По-често заболяването се наблюдава при животни на 4-5 годишна възраст. Най-чести признаци са сърбеж в областта на муцуната, ушната мида и шията, алопеция на корема и страните, милиарен дерматит. Наблюдава се системна поява на диария, повръщане, летаргия.

Алергичния контактен дерматит е реакция към някои стайни растения, каучук, смола, дезодоранти за килими, перилни препарати и омекотители за дрехи, лекарствени спрейове и мехлеми. Поражения се откриват на местата без козина, при остро начало се наблюдава почервеняване, мехурчета и гнойници с различна степен на изразеност.
При хроничен процес- алопеция, пигментни промени, удебеляване и лющене на кожата.

Разновидност на алергичен дерматит може да бъде така наречения "слънчев" дерматит, проявяващ се при животните със слабо пигментирана кожа. Пораженията във вид на люспи и почервеняване възникват на върха на ушите, по краищата на долния клепач, в областта на носа и устните.
Хроничните поражения се проявяват с екскудация, образуване на корички и язви. Всяка година пораженията прогресират в по-силни и могат да доведат до плоскоклетъчен рак на кожата.

Диагностика- изключване на други заболявания, а след това експериментално премахване на възможните алергени. Идеално е поставянето на животното в хипоалергенна обстановка за 10-14 дни. Ако пораженията на кожата са свързани с алергии, те изчезват или съществено намаляват. След това котката внимателно се връща към потенциалните алергени, за да се провери реакцията.
Може да се приложи метода за тестване с превръзка: на неповредения подстриган участък кожа се нанася тестваното вещество върху марля и се закрепва с пластир. След 48 часа се оглежда кожата и се изучават признаците за алергична реакция. Може да се втрие тестваното вещество в кожата и да се наблюдава 5 дни.
При хранителен дерматит се изключват от диетата потенциалните алергени, котката преминава на хипоалергенно хранене със специални храни, или се въвеждат такива продукти като пуешко, соя, еленско месо, патешко.

5.Атопичен милиарен дерматит- прекалена или неадекватна реакция на организма към алергените в околната среда. Причините за атопичен дерматит както и причините за други алергични реакции се свързват с имунологични механизми. Породната или полова предразположеност липсват, очевидно по-предразположени са младите животни. При котките този вид дерматит винаги се отбелязва със сърбеж.
Проявата по кожата винаги е във вид на алопеция на корема и долните участъци на крайниците, обрив във вид на туберкули, корички и люспи, силен сърбеж и сърбящо възпаление на ушния канал с прекалено натрупване на ушна кал. Диагностиката на атопията се заключава в провеждането на вътрекожни алергични тестове, изключване на сходни заболявания- дерматит от ухапване от бълхи или алергичен контактен дерматит.

6. Еозонофилен алергичен синдром- системно заболяване, проявяващо се с разнообразни клинични признаци, също така с кожни промени. Причина са имунологичните процеси както и при много други алергични реакции. Проявява се във вид на лениви язви, езонофилни плаки, еозонофилен гранулом. Също така се смята за основа на милиарен алергичен дерматит.
При образуването на язви или грануломи се отбелязва поражение в областта на устните и устната кухина, пораженията често са с червено-кафяв цвят, очертани, имат повдигнати ръбове и често язви. Сърбеж и болка се отбелязват рядко. Плаките имат същата проява, но имат по-малък диаметър.
Лечение- започва след изключване на такива причини за алергия като поражение от паразити и инфекции. Провежда се противовъзпалителна терапия с антихистаминни препарати и глюкокортикоиди строго под лекарски контрол!

Алопеция- често явление при котките, вродено или придобито.

- Вродена наследствена алопеция- универсална алопеция при сфинкс и наследствена хипотрихиоза (аномално малко количество косми) при сиамски, мексикански породи и девон-рекс. Сфинксът е въведен на основата на животни с вродена универсална алопеция, но при тях в кожата има незначително количество космени фоликули.
Заради постоянното близане на кожата с грапавия език и нейното травмиране при голите котки понякога отслабва желанието да се занимават с груминг. В резултат на кожата и нокътните гънки се натрупва отлющен епител и секрет от мастните жлези, което придава на кожата масленост и гранясала миризма.
За контролиране се използват антисеборейни шампоани с 1% селенов сулфид. Натрупването в нокътните гънки се премахва ръчно.
Наследствената хипотрихиоза се проявява от раждането на животни с тяло, покрито с пух, който бързо пада, и към втората седмица от живота си животното оплешивява. След това козината отново израства и отново пада към 6 месеца. Това заболяване е неизлечимо, такива котки не трябва да се използват за развъждане.

- Силно линеене- свързано с годишното време и се характеризира с временно равномерно намаляване на косменото покритие.

- Околоушна частична алопеция- разреждане на космите в областта от очите до ушите при късокосместите породи котки. Това се обяснява с физиологически причини и не изисква лечение.

- Психогенна алопеция и дерматит- често се развива в резултат на усилено близане и отскубване на космите при поведенчески проблеми, свързани с тревога и стрес. Често се проявява при "нервните" породи- сиамски, абисински, бирмански котки. Алопецията се разполага на вътрешната повърхност на корема и бедрата, понякога е съпроводена с възпаление различна степен.
При лечение трябва да се изключи причината за стреса, ако това е възможно се назначават транквилизатори или модификатори на настроението.

- Алопеция на мястото на инжектиране, травматична и белег алопеция- образуване на корички с последващо опадане на козината на местата на въвеждане на лекарствения препарат, след травма, прекалено близане. Лечение не е необходимо, козината израства след няколко седмици или месеци.

- Алопеция в резултат на милиарен дерматит- усложнение на милиарния дерматит. Лечението е насочено към премахване на причините.

- Алопеция на ушната мида- среща се при късокосместите породи котки във вид на оплешивяване на периодично оплешивяване на ушната мида. Космите падат спонтанно и също спонтанно израстват след няколко седмици или месеца. Лечение не е необходимо.

- Алопеция под нашийника- развива се в резултат от триенето на нашийника. След сваляне преминава. Този вид алопеция трябва да се различава от алопецията от алергия към компонентите на противопаразитния нашийник, при който освен алопеция се наблюдават симптоми на дерматит.

- Симетрична (ендокринна) алопеция- проява на нарушен хормонален баланс в организма. Проявява се във вътрешната част на корема и задните крайници, в областта от лакътя до китката на крайниците, в аногениталната област, на коремните и гръдни стени, в подмишницата. Това по-скоро е дифузионно намаляване на количеството косми, отколкото пълно оплешивяване, с ясна граница или без нея между засегнатите и здрави участъци кожа. Сърбеж при ендокринна алопеция няма.

Ендокринната алопеция е съпроводена от следните заболявания:

- Недостатъчна функция на щитовидната жлеза. Заболяването освен симетрична алопеция се проявява с генерализирана себорея, оточна студена кожа, бавно заздравяване на раните, хиперпигментация.

- Хиперфункция на щитовидната жлеза. Много често се среща при котките. Проявява се с усилен растеж на ноктите, усилено опадане на космите с образуване на симетрична алопеция в областта на страните, генерализирана мастна себорея, водеща до заплитане на козината при дългокосместите котки.

- Хиперфункция на надбъбречната кора (синдром на Кушинг). При котките се среща рядко, кожата изтънява, става нееластична, леко се поврежда дори при обикновено повдигане на животното, по тялото се образуват синини. Кожата става хиперпигментирана, развива се частична или пълна алопеция на гърба, корема и страните, формират се комедони.

- Посткастрационен синдром, при който често се наблюдава оплешивяване на шията във вид на яка.

- Захарен диабет. Характезира се със сухота на косменото покритие, суха себорея, оплешивяване на ушната мида, проява на подкожни гънки в областта на главата и шията.

- Акромегалия(прекомерно производство на хормона на растежа при възрастни животни). Проявява се с удебеляване на кожата и развитие на излишни кожни гънки в областта на главата и шията.

Във всички случаи е необходима консултация със специалист-ендокринолог, провеждане на допълнителни лабораторни изследвания и избор на лечение според резултатите.

Нарушение на пигментацията

- Околоочна левкотрихия- намаляване количеството на пигмента в космите води до образуването на по-светли участъци около очите. Среща се при сиамските котки и е свързано със стресови фактори, системни заболявания. Това е временно
нарушение, преминаващо спонтанно след израстване на нови косми.

- Лентиго- характеризира се с образуването на тъмно-кафяви петна с различен размер на устните, венците, клепачите и носа, по-често при рижавите котки. Това не предразполага към развитие на меланом. Причините за заболяването не са
известни, по-скоро е козметичен проблем.

- Вроден дефект на пигментация (албинизъм на очите и кожата)- понякога се наблюдава при персийски котки. Няма лечение, такива животни не се допускат до развъждане.

Поражения на кожата, свързани с вирусни инфекции

Вирусна левкемия- поражения на кожата свързани с вторични бактериални и гъбични инфекции- рецидивиращи абсцеси, целулит, паранохии, лошо заздравяване на раните. Също така се наблюдават новообразования на кожата, генерализирана
себорея, еозонофилна плака, силен сърбеж. Заради намален имунитет кожната патология тежко се поддава на лечение.

Вирусен имунодефицит- пораженията на кожата включват хроничен външен отит, пустулозен дерматит, стоматит и гингивит.

Калцивирусна и херпесвирусна инфекции- калцивирозата може да се прояви с появата на мехурчета, ерозии, и язви на възглавничките на лапите и устната кухина.
Херпесвирусната инфекция също може да се прояви с язви, те се локализрат по-често в областта на гърдите, корема и крайниците, в устната кухина. Могат да се наблюдават ерозии в областта на вътрешните ъгли на очите и около ноздрите.

Лечение на засегнатата кожа, свързани с вирусните инфекции, насочено към премахване на причините и включва прилагането на серум, противовирусен препарат, антибиотици.

Автоимунни заболявания на кожата

Автоимунните заболявания се срещат рядко при котките. Характеризират се с обрив с образуването на пълни с течност мехури с различни размери, ерозии, язви, а в последствие гнойници.
Диагностиката на тези заболявания се основава на проведените изследвания на съдържимото на намазката от пустулите и кожна биопсия с показване на характерните промени.
Лечението на автоимунните заболявания на кожата е в продължителното приемане на стероидни препарати.

Храносмилателни кожни заболявания

Тези заболявания са свързани с недостиг на някои хранителни вещества в диетата на котката- протеини, мастни киселини, витамини. Тези заболявания се проявяват с генерализирано лющене, космите губят пигмента си, растат лошо, стават тънки, сухи и чупливи.
Тези симптоми съпътстват развитието на системни промени, първоначално намаляване на теглото. Лечението се състои в анализ и балансиране на диетата.

Тумори на кожата

Неопластичните процеси в кожата могат да бъдат доброкачествени и злокачествени. Диференциацията им по външен вид е много сложна, за това във всеки случай е необходима консултация със специалист и провеждане на допълнителни лабораторни изследвания.

Заболявания на мастните жлези и подкожната тъкан

Възпаление на подкожната мастна тъкан се проявява във вид на единични или множествени дълбоки възли на долната и странична част на гръдния кош.
Възлите се запълват с течност, разрушават се, което води до образуването на болезнени язви пълни с гъсто маслено съдържание. Заздравяват бавно, оставят белези. За диагностика се провеждат хистологични изследвания.
Причина за заболяването е имунно нарушение, за това лечението е свързано с премахването на тези причини. Назначава се перорален прием на вит.Е и инжекции преднизолон.

Акне- нарушение на работата на мастните жлези, характеризиращи се с образуването на комедони. Комедоните са появяват на брадата или устните във вид на черни точки и незначително оплешивяване. При усложнение на вторична бактериална флора могат да се развият мехурчета и пустули.
Причините за заболяването не са установени окончателно, смята се, че акнето се развива на кожата, склонна към себорея, а също при недостатъчно почистване на кожата на брадата и устните след ядене.
В много случаи лечение не е необходимо, комедоните могат да се премахват ръчно с последваща дезинфекция на кожата с антисептични разтвори, не мехлеми, защото допълнително запушват порите- хлорхексидин, диоксидин и др. Ако е установено присъствие на вторична бактериална инфекция, се назначават антибиотици по резултатите за определяне на чувствителността на микроорганизмите.

Хиперплазия на опашните жлези- характеризира се с натрупване на восъчна секреция на горната повърхност на опашката, където са разположени много мастни жлези. Проявява се удебеляване в основата на опашката и сиво-жълт маслен секрет, заради който космите губят блясък и изтъняват. Причините за заболяването са неизвестни, лечението е същото, както при акнето.

Себорея- като самостоятелно заболяване се среща рядко, по-често е един от симптомите на други заболявания. Себореята се характеризира с появата на светло-сиви люспи на суха кожа и косми.
Често сухата себорея може да се развива в продължение буквално на няколко часа, и е в резултат от стрес. Отбелязва се интензивно опадане на козина по цялото тяло. Мастната себорея често е свързана с хронични заболявания на черния дроб и панкреаса, лекарствени алергии. Лечението е насочено към премахване на основните причини, могат да се прилагат лечебни шампоани със сяра или 1% селенов сулфид.

Запушване на перианалните жлези- рядко явление при котките, съпроводено с близане и разчесване в аналната област, болка при дефекация, "лов" на опашката, възпаление в около аналната област и оплешивяване на опашката. Лекува се с изцеждане на секрета от жлезите и въвеждане на противовъзпалителни ректални свещи и назначаване на диета.

Заболявания на ноктите

Паронихия(възпаление на меките тъкани около ноктите) и пионихия (гнойна инфекция в тази област). Те се наблюдават заедно и са в резултат от бактериална, гъбична инфекция. За диагностика е необходим преглед и посявка с цел изолиране на гъбични и бактериални култури. Лечението е насочено към премахване на инфекцията. Понякога е необходимо отваряне и дренаж на инфектираното място.
Аномален растеж на ноктите се среща при стари животни, страдащи от хипертиреоидизъм. Израсналите нокти периодично се изразяват.
Изображение

Изображение
Акне
Изображение
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

http://veterinaria.blog.tut.by/files/20 ... ie-038.jpg

http://www.rolandus.org/
http://etsphoto.ru/foto-kojnyih-zabolev ... yshek.html
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10360
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Кожни заболявания при котките

Мнениеот meri » Нед Юни 08, 2014 9:25 pm

Статията е преработена и обновена.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10360
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm


Назад към Котки