Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Летални инфекции при котките

Летални инфекции при котките

Мнениеот meri » Чет Авг 01, 2013 8:45 pm

Всички стопани на котки са чували за заболяванията като панлевкопения, инфекциозен ринотрахеит, калцивироза. По-страшни от тях са заболяванията като вирусен имунодефицит, вирусна левкоза, инфекциозен перитонит.
Тези заболявания НЕ СЕ ЛЕКУВАТ.
Заболяванията имат дълъг инкубационен период, който може да достигне няколко години, а също това, че причинителят започва да се отделя от организма на заразеното животно дълго преди проявата на първите клинични признаци, за това заразеното животно може да презарази голямо количество други животни. Новородените котета също са носители на заболяването. По този начин проблемът с имунодефицита, левкозата и инфекциозният перитонит са реална заплаха не само за свободно разхождащите се по улицата котки, но и за племенните участващи в развъждане животни и особено за развъдниците, където на една територия едновременно живеят много котки.
Опасен ли е котешкият СПИН за хората? Не.

Причинителят на вирусния имунодефицит се отделя с кръвта, слюнката, спермата, млякото, вероятността от заболяване на котките е право пропорционална на количеството контакти с другите животни. При младите котки вирусният имунодефицит се среща по-рядко, отколкото при котки на средна възраст и стари, котките боледуват по-рядко, отколкото котараците. Инфекцията е по-разпространена сред свободно разхождащите се котки, отколкото сред домашните. Кастрираните животни боледуват по-малко от СПИН, отколкото некастрираните. Тази закономерност лесно се обяснява при разглеждане на влиянието на всеки фактор на честотата на контактите на котките със техните събратя. Старите котки рискуват повече, защото имат по-голямо развито социално поведение и агресивни маниери, отколкото младите. Мъжките се бият повече, отколкото женските, това се отнася и за некастрираните животни.

След попадане на причинителя на вирусния имунодефицит в организма на котката, първоначално не причинява никакви забележими промени в самочувствието на животното. Понякога може да се наблюдава кратковременно повишаване на температурата или увеличение на лимфните възли. След това настъпва продъжителен период (от няколко месеца до няколко години), когато при котката липсват някакви признаци на заболяване. И само в последните стадии на развитие на инфекцията, когато напълно се подтиска имунната система, се проявава клинично. Симптомите могат да бъдат различни, може да има заболяване на устната кухина, дихателните пътища, стомашно-чревния тракт, бъбреците, кожата, различен род тумори и др. Огромното разнообразие от клинични признаци силно затруднява диагностиката. Имунодефицитът при котките е нелечим, лечебните мероприятия са насочени към поддържане на организма и борба със съпътстващите заболявания. Може да дават добри резултати, но в повечето случаи настъпва влошаване на състоянието и смъртта на животното.

Още едно изключително опасно заболяване е левкозата, която за разлика от човешката има вирусна природа и е заразна. Предава се при контакт на животните, при близане помежду им, използване на общи места. При попадане на вируса в организма на котката са възможни два варианта на бъдещи събития:или вирусът без всякакви последици за здравето се унищожава от имунната система, или оранизма преодолява защитните бариери и прониква в кръвните клетки- тогава се развива виремия (вирусът се разнася по целия организъм). Ако защитните ресурси на организма са достатъчно мощни, няма бъдещо разпространение, въпреки че може и да се "окопае" в клетките на костния мозък. Не достигат сили- и вирусът поробва организма, причинява начало на заболяването.

Общата картина на признаците на заболяване са различни, и което е най-опасно, те се проявяват след безсимптомен стадий, по време на който котката въпреки че изглежда напълно здрава, на практика е източник на инфекция. След известно време се развива анемия, лигавиците стават бледи, животното бързо се уморява и започва да се задъхва. Развиващият се дефицит на средствата на имунната защита рязко увеличава риска от странични усложнения: респираторни вирусни заболявания, абсцеси, хронична диария, кожни възпаления. За това при всяко рецидивиращо или лошо поддаващо се на лечение заболяване трябва да се проведе изследване за наличие на ретровирус(левкоза и имунодефицит).

Често съпътстващи симптоми на левкоза са нарушение функциите на възпроизводство, също злокачествени тумори.
Никакви действени методи за борба с ретровирусите няма. Възможно е само да продължите живота на животното, болно от левкоза, с помощта на поддържащо лечение и борба със съпътсващите заболявания, по този начин само малко отдалечавате трагичния край.

Инфекциозният перитонит се причинява от коронавируси- широко разпространени сред котките причинители. По-често коронавирусната инфекция протича във вид на ентерит и е съпроводена с диария или повръщане, и сама по себе си е сериозен проблем, защото при липса на достатъчно интензивно лечение може да доведе до смърт от обезводняване. Понякога в организма на котката този вирус спонтанно мутира, променя своя характер и "поведение" и причинява още по-опасното заболяване - инфекциозен перитонит.

Перитонит може да се развие във всяка възраст, но при младите животни рискът е по-голям. Вирусът се предава през устата при контакт със секретите на болното животно, но е възможно и въздушно-капково предаване на инфекцията. Част от котките външно са напълно здрави, но са скрити носители, а когато възникне стресова ситуация предават инфекцията на околните животни.

След заразяване с коронавирус заболяването може да се развие в три варианта:

- Безсимптомно или с леки нарушения в работата на червата- въпреки позитивните анализи на серологичните изследвания животното външно изглежда здраво;

- С тежки възпалителни процеси в областта на червата или очите;

- С преминаване в перитонит:това е най-тежката форма на заболяването, винаги завършваща летално, наблюдава се при 1-10% от инфектираните животни.

Продължителността на инкубационният период може да бъде различен: от 1-2 дни до няколко години.
Различават се 2 форми на заболяване- влажна, с натрупване на течности в телесните кухини, и суха- клиничните признаци на която зависят от засегнатия орган.

Какъв перитонит ще се развие при инфектираното животно-влажен или сух, непряко зависи от силите на реакцията на имунната система на животното. Ако имунитета е със средна сила, заболяването се развива бавно, дава началото на сухия перитонит. Най-често се засяга коремната кухина, особено бъбреците и черния дроб.

В случаите с по-слаб имунен отговор на организма протича много бързо развитие на влажен перитонит. В коремната или плевралната кухина на тялото започва да се натрупва течност. Това се проявава с подуване на корема, затруднено дишане, може да се наблюдава пожълтяване на кожата и лигавиците. Премахването на течността от организма има временно облекчаване, т.е., натрупва се отново.

Заболяването не се лекува, и всички методи са насочени само за симптоматично лечение.

Единствената възможност достоверно да се открие причинителя на имунодефицита, левкозата и перитонита- това е серологичната диагностика. Най-чувствителният метод е полимеразната верижна реакция- диагностичен тест, позволяващ да се открие и идентифицира вируса по неговият генетичен код. Ранното откриване е главно условие за успех в борбата с разпространение на тези смъртоносно опасни заболявания.

http://rostovvet.ru/i
превод:meri
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10360
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Котки