[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4752: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4754: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4755: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4756: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
Свободната зона - само за животни! • Виж темата - Котешки инфекциозен перитонит
Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Котешки инфекциозен перитонит

Котешки инфекциозен перитонит

Мнениеот meri » Съб Ное 16, 2013 4:08 pm

Котешкият инфекциозен перитонит (Feline Infectious Peritonitis, FIP) е рядко, но фатално вирусно заболяване. Възниква при заразяване с котешки коронавирус (feline coronavirus, FCoV). Съществуват множество заблуди, объркване и дезинформация, свързани със заболяването.

Разпространение и развитие на инфекциозния перитонит при котките

Коронавирусите могат да причинят множество проблеми. Те засягат храносмилателната и дихателната система при кучетата и свинете, и са причина за простудата при хората. Най-разпространен вид на котешкия коронавирус е чревната форма на вируса. Тези вируси лесно се предават от котка на котка. Котките се заразяват по фекално-орален път. С други думи, FCoV, от фекалиите на една котка по някакъв начин попада вътре в организма на другата котка. След това вируса започва да се размножава (възпроизвежда, създава свои копия) в клетките, подплащащи стомашно-чревния тракт. Котките инифицирани с този вид вирус, не проявяват явни клинични признаци. Понякога, при заразените котки се наблюдава самопреминаваща диария, вероятно е резултат от увреждане на чревните клетки по време на вирусната репликация.

При повечето заразени котки вирусът излиза от организма с фекалиите за известно време, обикновено няколко месеца, след това спира. В отговор на заразяването, организма на инфектираната котка произвежда антитела към вируса. Котките могат да се заразят повторно, и отново да разпространят вируса, ако в околната среда се сблъскат с голямо количество вируси.

Въпреки, че повечето котки престават да бъдат източник на вируси след няколко месеца, някои са постоянни носители, и вирусът присъства в техните фекалии постоянно.

При коронавирусите има важна особеност- те са склонни към генетични промени, и дори безобиден коронавиврус може да мутира в такъв вариант, който се оказва по-патогенен, отколкото изходния. Предполага се, че клиничните случаи на котешки инфекциозен перитонит възникват именно по този начин. Относително безвредният чревен коронавирус мутира в нов тип коронавирус, който може да напусне стомашно-чревния тракт и да причини проблеми в различни системи и органи на котката. Такива мутиращи коронавируси са смъртоносните в днешно време вируси на котешкия инфекциозен перитонит.

Вирусът FIP предизвиква реакция на имунен отговор в организма на котката. Имунният отговор е неефективен, и фактически, само влошава нещата. Антителата, произведени против вируса не могат да го неутрализират. Свързвайки се с вируса, образува комплекс антитяло- вирус, който циркулира с кръвния поток, и накрая се задържа и натрупва в стените на кръвносните съдове, причинявайки интензивна и опасна възпалителна реакция. Тези възпалителни процеси могат да протекат във всяка система в организма на котката, което обяснява широкият спектър клинични признаци на котешки инфекциозен перитонит. В норма, след като антителата се прикрепят към вируса, клетките на имунната система, наречени макрофаги, "изгарят" свързания с антителата вирус, унищожават го. Макрофагите не разрушават вируса FIP. Вместо това те го транспортират в друга част на тялото, разпространяват заболяването по цялото тяло.

Кои котки са подложени на котешкия инфекциозен перитонит?

Повечето случаи на котешки инфекциозен перитонит се случват в млада възраст. Фактически в много случаи това вероятно протича след първата инфекция на котенцето. Това по-скоро е свързано с това, че коронавирусите са склонни към мутации. Мутациите често протичат веднага след заразяването, когато протича активното размножаване (най-голямо количество вирусни репликации), което увеличава риска от превръщането на обикновен чревен коронавирус в коронавирус FIP. Други провокиращи фактори, често присъствуващи при котките, е незряла имунна система, смяна на стопанин, кастрация, ваксинация, и възможно, съпътстващи заболявания. Пиковото количество случаи на котешки инфекциозен перитонит протича на възраст от 6 месеца до 2 години. Въпреки, че жертви често са младите котки, случаи на заболявания се наблюдават и при възрастни котки.

Заразяването с котешки коронавирус не е рядкост за популацията при котките по цял свят. Примерно, от 25 до 40% от домашните котки са инфектирани с FCoV. В развъдниците и големите колонии от 80 до 100% от котките са носители на вируса. Въпреки такова голямо ниво на контакт с вируса, котешкият инфекциозен перитонит е относително рядко заболяване. Причината е в това, че повечето вируси са безобидни щамове коронавируси, които водят само до лека диария. Високата степен на заразеност с коронавируси в развъдниците и домакинствата с много котки е отражение на този факт, че заразяването с FCoV трудно се избягва. Сред котките винаги може да има носител на инфекцията, отделящ вируса с изпражненията. Заразените котки на свой ред също започват да разпространяват вируса. Ако котките са много, повторното заразяване протича постоянно. Изследванията показват, че шест котки са достатъчно, за да осигурят постоянно присъствие на коронавируса. Рискът от развитие на котешки инфекциозен перитонит в такива развъдници нараства.

Друг възможен фактор на риск е генетичната предразположеност. Изследванията на котки с диагноза "котешки инфекциозен перитонит", провеждани в Университета на Северна Каролина в продължение на 16 години показали, че сред породистите котки е по-вероятно заразяването: абисински, бенгалски, бирмански, хималайски, рег дол, рекс, в същото време като бирмански котки, екзотични късокосмести, манкс, персийски и руска синя не проявяват повишена склонност към инфекции. В котешките колонии случаите на котешки инфекциозен перитонит са около 5%, въпреки че тяхното количество в различните колонии може да се колебае в широки предели. FIP рядко се развива при няколко или всички котки от едно котило. Ако в дома има една или две котки, котешкия инфекциозен перитонит също се наблюдава изключително рядко- при една котка от 5000.

Симптоми на котешки инфекциозен перитонит

Клиничните признаци, свързани с котешкия инфекциозен перитонит са диария (слаба или средна), възможно е повръщане, продължаващо няколко дни. FIP може да показва множество симптоми. Не съществуват признаци, говорещи еднозначно за наличието на перитонит при котките. Заболяването се проявява в една от двете форми: ефузивна (мокра) и неефузивна(суха) форма.

Както беше казано, антителата, произвеждани от имунната система срещу вируса FIP, вместо да се неутрализират, се свързват с вируса, и полученият комплекс антитяло-вирус започва да циркулира по организма с кръвотока. Постепенно такива комплекси се натрупват в стените на кръвоносните съдове, където причиняват интензивни и опасни възпалителни реакции. Възпалението на кръвоносните съдове позволява на богатата на протеини течност да изтече през стените и да се натрупа в телесните кухини. Такава натрупана течност се нарича ефузия и е отличителна черта на ефузивната или "мокра" форма на перитонит. В други случаи вируса може да започне възпалителна реакция, водеща до образуването на клъстери на възпалителни клетки (така наречените грануломи), които се натрупват в различни органи и структури на тялото. Обикновено грануломите се образуват в коремните органи, такива като черния дроб, бъбреците, червата, лимфните възли, също в очите и нервната система. Клиничните признаци зависят от това, какъв орган или система е засегната от вируса. Не се наблюдава ефузия, от там и названието неефузивна или "суха" форма на перитонит. Обикновено при котките се срещат "мокрите" форми на перитонит, те са 60-70% от случаите на FIP.

В началото на заболяването симптомите на сухия и влажния перитонит са неспецифични и включват в себе си повишена температура, летаргия, липса на апетит и загуба на тегло. Неясният характер на тези признаци прави FIP много труден за диагностициране в ранните стадий на болестта. Според развитието на заболяването другите симптоми са по-забележими, позволяват да се установи дали перитонита се отнася към ефузивната или неефузивната форма.

Натрупването на течности в коремната кухина често причинява подуване на корема, и е очевидна проява на мократа форма. Именно там по-често има тенденция за натрупване на течности. По-рядко течност се събира в гърдите, причинява затруднено дишане. Понякога течност има и в двете кухини. Има случаи, когато течност се събира в перикарда, причинява сърдечна дисфункция. При много котки с мокра форма на заболяване, са засегнати очите и ЦНС. Често страда черния дроб, понякога причинява жълтеница.

Сухите форми на FIP могат да бъдат много неопределени, което прави диагностиката реален проблем.
Основни признаци- това е постоянна температура, която не се повлиява от антибиотици, прогресивна загуба на тегло, отпадналост.
Според развитието на заболяването и образуването на гранулом, ще се развиват други клинични признаци, зависещи от органа, засегнат от инфекцията и тежестта на заболяването. Вирусът на котешкия инфекциозен перитонит по-често атакува очите и ЦНС на котката, въпреки че не е симптом на неврологична дисфункция или очно възпаление.

Диагностика на инфекциозния перитонит

Едно от най-трудните за диагностициране заболявания. Неясните клинични признаци в ранните стадий на заболяването също се наблюдават при много други котешки заболявания. Няма никакви прости лабораторни тестове, които могат окончателно да потвърдят подозрението за FIP. Вместо това, ветеринаря ще трябва да анализира историята на заболяването, симптомите, физикалните анализи и резултатите от лабораторните изследвания. В определен момент ветеринаря може да реши, че има достатъчно доказателства за предварителна диагноза. В тези случаи, когато диагнозата е под съмнение, за потвърждаване може да бъде необходима биопсия на тъканите.

Обикновените лабораторни тестове, въпреки че не могат да потвърдят или опровергаят диагнозата, могат да представят доказателства за евентуално участие или неучастие на специфичните клинични признаци към FIP. Пълният кръвен анализ често показва ниско количество лимфоцити и високо съдържание на неутрофили. Това е много неспецифично изменение, което се наблюдава за други заболявания.

Серологичните анализи също дават неспецифични резултати, повишеният глобулин е важен фактор, тъй като в 50 до 80% от случаите е придружен от котешки инфекциозен перитонит. Обикновено се наблюдава хиперпротеинемия, причинена от повишения глобулин. Нивото на албумина може да бъде нормално, въпреки че често е нисък или се намира на долната нормална граница. Тъй като черния дроб е орган, който често е подложен на FIP, не е необичайно повишаването на чернодробните ензими и високи нива на билирубина.

Серологичните анализи за коронавирус- измерване нивото на антителата към коронавирус в кръвта, се провеждат, но дават неточни резултати. Позитивният резултат просто потвърждава, че котката е заразена с някакъв щам котешки коронавирус, не трябва да се предоверявате на резултатите. Той има не по-голямо значение, отколкото резултатите от обикновените хематологични и биохимични анализи. От 25 до 40% от всички котки и 80 -100% от котките в колониите и домовете с няколко котки имат антитела към коронавирус, за това положителния резултат трябва да се разглежда с внимание.

Въпреки, че котки с FIP имат по-високо ниво на антитела, но тя се пресича с нивото при котки, заразени с прости щамове котешки коронавирус (feline coronavirus, FCoV). Понякога такъв анализ показва дори липсата на антитела. Ниското или средното ниво на антитела към коронавирус няма диагностично значение, защото вирусът практически е вездесъщ. Отрицателният резултат позволява да се предположи, че при котката няма котешки инфекциозен перитонит(въпреки, че анализите при около 10% от болните котки също дават отрицателен резултат). Много високо ниво на антитела може да потвърди диагнозата, но няма самостоятелно значение.

Ценна диагностична информация дава оценката за мокрота в случай на мокър инфекциозен перитонит. Тази течност, е със "сламен" цвят, гъста и лепкава.
Протеините, съдържащи се в нея са в големи количества, въпреки, че глобулинът съставлява повече от 50%. Съществуват няколко заболявания, ефузията при които има същите характеристики. Заедно с другите симптоми, такава ефузия може да служи за убедително доказателство за предполагаемата диагноза, особено, ако присъства в повече от една телесна кухина. Откриването на частици коронавирус в клетките с течност служи за силен довод в подкрепа на диагнозата, но такива анализи могат да се извършват само в специализирани научно-изследователски лаборатории, рутинни лабораторни тестове не се провеждат.

Полимерна верижна реакция- този метод става популярен високотехнологичен метод за откриване на опасните микроорганизми. Методът се състои в откриването на малки количества вирусни или бактериални ДНК и размножаването му в милиони или милиарди копия, след което може да се открие с обикновени лабораторни методи. Както и другите лабораторни тестове, полимерната верижна реакция има своите недостатъци, и когато става въпрос за FIP, методът страда от същите ограничения, както и анализът на антителата- той не дава възможност да се различат щамовете на FCoV, с които е заразена котката. Тези резултати от полимерната верижна рекация, които потвърждават, че може да се открие мутацията, отличаваща обикновените чревни FCoV от опасните коронавируси FIP, още никога не са били признати от научното общество.

Ако след провеждането на всички диагностични процедури остават съмнения, окончателната диагноза може да бъде поставена след биопсия на съответните органи на котката. Биопсията се взима от изследователска операция или през кожата с ултразвук при необходимост. При микроскопско изследване на образец тъкани, се наблюдава пиогрануломно възпаление, характерно за случаи на котешки инфекциозен перитонит. Ако след това съмненията остават, допълнително потвърждение може да се получи с помощта на имунохистомия- специална процедура за оцветяване на тъканите, помагащо да се открие присъствието на коронавируси в биопсията.

Лечение на котешкия инфекциозен перитонит

Котешкия инфекциозен перитонит е прогресиращо и неизлечимо, смъртоносно заболяване за котките.
Котките се поддават много бързо на заболяването, в продължение на няколко дни или седмици. Мокрите форми на заболяването прогресират по-бързо от сухите. Лечението е симптоматично и поддържащо. Поддържащо хранене, антибиотици и кортикостероиди могат да дават временно облекчение на клиничните симптоми, но заболяването неизменно ще прогресира.

Почти всички котки с FIP се приспиват, за да се облекчат страданията им. От гледна точка на заразяване може да се предположи, че понякога е възможно пряко предаване на FIP -коронавирусът, така както е било съобщено за огнища на FIP в отделни котешки колонии. Вирусът FIP не се предава в природата и умира след смъртта на болната котка.

Профилактика на котешкия инфекциозен перитонит

Тъй като вирусът, причиняващ котешки инфекциозен перитонит е мутация на широко разпространен вирус, профилактиката на заболяването е съпроводена с определени трудности. Най-ефективна стратегия е профилактиката и борбата с най-разпространените инфекции FCoV. За да не се допуска перитонит при котките в домашни условия, не трябва да се взима котенце от развъдник с голямо количество котки. По-добре е ако котенцето е родено в дом, където котката е една. Взимайте здраво котенце от здрава котка. В дом, където котките са малко- една-две, заболяване от котешки инфекциозен перитонит е малко вероятно.

За изкореняване на инфецията в развъдниците е необходимо много време и труд. Развъдник без FCoV е доста сложна задача, като се има предвид повсеместния характер на коронавирусната инфекция. По-реалистичен е подхода да се предоврати инфекцията при котенца, родени в среда, където има вируси. Ако бременната котка се изолира от другите за 1-2 седмици преди раждането, спазва се карантина след раждане на котенцата (провеждат се хигиенни процедури за предовратяване на инфекциите), повечето котенца не са изложени на инфекции. Проверката на котенцата за антитела към FCoV преди да се отбият от майката, дава неверни резултати, защото котенцата са получили антителата от майката. Положителния резултат само потвърждава, че майката е била изложена на FCoV. След отбиване котенцата трябва да се държат отделно до 12-16 седмична възраст, след което се проверяват за антитела към FCoV. Ако резултатът е отрицателен, значи, че процедурата по изолацията е била успешна. При котенцата няма коронавирус FCoV и теоретично е невъзможно развитието на FIP. Изолацията не винаги дава резултат- това протича само в този случай, ако котката сама е носител на FCoV и го предава на котенцата. В такава ситуация котенцата трябва да се отбият по-рано, на 5-6 седмична възраст, антителата против FCoV, получени с млякото от майката предовратяват развитието на инфекциите. Очевидно е, че всички тези мероприятия изискват значителни усилия от страна на развъдчика.

За намаляване на риска от FIP е много важна добрата хигиена. Имайки предвид, че разпространяването на вируса протича по фекално-орален път, трябва да се придържате към някои прости препоръки. Това е наличието на достатъчно тоалетни, да се поставят отделно от местата, където се намира храната и водата, и постоянно да се поддържат чисти. Фекалиите трябва да се почистват ежеднвено, пълнителя да се сменя навреме. Котките трябва да живеят сами или на малки групи. Поддържането на чиста козина позволява да се премахват следите от нея от фекалиите или мръсотията.

Сега на пазара има достъпни ваксини против котешки инфекциозен перитонит, но тяхното използване е спорно. Ваксината се накапва в носа на котката. Различните изследвания на ваксината дават противоречива информация, за това нейната ефективност остава под въпрос. Американската Асоциация на практикуващите фелинолози и Академията на Фелинологическата медицина, в своите редовно публикувани препоръки за ваксиниране на котките, не подкрепят употребата на ваксината.

Вирусоносителство

Продължителното пребиваване на вируса в организма на животното при отсъствие на признаци на заболяване или при минималните му прояви.
Т.е. вирусът присъства в организма, размножава се, или се възпроизвеждат отделни вирусни компоненти, проникват в тези или другите клетките, паразитират в тях, но това не води до забележимо разрушаване на тези клетки, промяна в тяхната функционалност.

Вирусоносителството играе въществена роля в разпространението на инфекцията, защото продължителната изолация на вирусоносителите практически е невъзможна. Ефективни профилактични мероприятия са индивидуалния хигиенен режим, санитарно-просветната работа в развъдниците, препоръките към вирусоносителят по отношение на неговото поведение и начин на живот.
Изображение

http://catsua.forumei.com/
http://www.vetart.ru/
превод:meri
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10394
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Котки