Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Диагностика на запушването на уретрата при уролитиаза

Диагностика на запушването на уретрата при уролитиаза

Мнениеот meri » Съб Окт 29, 2016 11:02 pm

... при котараците

Изображение

Запушването на уретрата при котараците се определя като по-голям лекарски проблем, отколкото специфичната същност на заболяването. При запушване на уретрата животното изпитва чувство на препълване на пикочния мехур и се опитва да го изпразни. Обструкция на уретрата пречи на изпразването на пикочния мехур. Мехура се препълва и разтяга. Ако урината не се отдели в продължение от 48 до 72 часа се развива уремия. Съществуват няколко причини за запушване на уретрата.

Епидемиологични изследвания

Епидемиологичните изследвания са били проведени с надеждата, че те ще позволят да се открият етиологичните фактори. Повечето изследвания са били основани само на собствените истории на заболяването или ретроспективните изследвания, опит да се открие причината, като се имат предвид само клиничните признаци: хематурия, дизурия или запушване на уретрата. Популациите не са били определени по някакви диагностични критерии, такива като анализ на урина, състава на културата на микроорганизмите в урината, рентгенография. По този начин, тези изследвания са били ограничени с това, че са били разглеждани заболяванията на долните отдели на пикочната система изобщо, без концентриране на вниманието към някоя патология. Общият брой на случаите на заболяване при котараците е около 0,85% от популацията.

Освен това, тези изследвания са открили, че степента на риск от заболяване на пикочния тракт нараства при котараци по-възрастни от 2 години, кастрирани, с наднормено тегло и слабо подвижни. Честотата на заболяване е на възраст от 2 до 6 години. Влиянието на кастрацията е свързано с намаления размер на уретрата и увеличаване на броя на фибропластите в уретрата, което би могло да бъде причината за нейната ниска разтегливост, а значи се увеличава вероятността от запушване.

Изследванията на честотата на възникване при различните полове показали, че патологията възниква с еднаква честота както при мъжките, така и при женските. Но опасен за живота проблем на запушване на уретрата представлява само за мъжките. Това обстоятелство е свързано с това, че при тях уретрата е по-тясна и дълга и има три естествени стеснения, което обуславя честите случаи на запушване на уретрата. При женските запушващият материал рядко е с такива размери, значително превишаващи калибъра на уретрата, която при котките е по-широка отколкото при котараците, поне два пъти. Тази анатомична особеност прави клиничната обструкция по-рядка. Повечето случаи на патологии от страна на долните отдели на пикочната система при котките остава незабележима за стопанина.

Етиология на запушване на уретрата

Запушването на уретрата може да възникне както в резултат на механична непроходимост, спазми, така и при патологии на нервната система(неспособност на уретрата към отпускане).

По-често се наблюдават механични причини за запушване.
Механичните причини включват: уретрални слизести конгломерати, камъни/ пясък, тумори, стриктури(на собставената си съединителна тъкан, увредена простата или други извън тазови маси), или възпалителен оток на уретрата. Точната причина за запушване в повечето случаи лесно се определя. Установено е, че приблизително 62% от котараците със запушване на уретрата имат уретрални конгломерати, докато другите 10% от животните са имали конкременти и 28% с неустановени причини.

Уретрални конгломерати- това са дезорганизирани утайки, които се състоят от известно количество кристали(предимно струвити) и колоидна протеинова матрица. Уретралните конгломерати се отличават от истинските камъни с това, че последните имат организирана кристална структура. По-често камъните на пикочната система се състоят от струвити, но могат да се състоят и от калциев оксалат, калциев фосфат и урати.

Туморите възникват основно при старите животни(повече от 10 години), тогава когато уретралните конгломерати и камъни се отбелязват по-често при относително младите животни(от 1 до 6 години). Във връзка с това може да се използва възрастовия фактор в диагностиката за причина за запушване.

Травма може да бъде открита при изследване също ефективно, както и при рентгенографията. Травмата води до разкъсване на уретрата и нейните последващи стриктури.

Спазмите на уретрата често се проявяват като първопричина за запушването. Спазъмът може да допринесе до затруднено уриниране след премахване на механичната причина. Спазъм на уретрата в тези случаи се причинява от раздразнение на уретрата или нейното възпаление.

Етиология на уретралните конгломерати

Природата на образуване на уретралните съсиреци е неизвестна. Предполага се, че първопричината за тяхното възникване са инфекциозни агенти, диетични нарушения и генетична предразположеност към заболявания. Всяка от тези причини трябва да бъде изследвана отделно. Във връзка с това, че уретралните конгломерати са полигенни, с различно количество матрични кристали, е възможно да съществуват различни условия за тяхното образуване. При някои котараци матрицата може да бъде първична със заключени вътре кристали. При други котараци кристалните образования могат да бъдат доминиращи и да причиняват формирането на матрица. Пропорциите кристална структура към матрицата са различни, в някои съсиреци преобладава матрица, в други пясък. Въпреки, че повече от 90% от кристалите са струвити, кристалите на други минерали: калциев фосфат и калциев оксалат могат да преобладават при някои болни животни. Освен кристали, конгломератите могат да съдържат други компоненти, такива като еритроцити, левкоцити. Специфичният химичен състав и произход на колоидната матрица е неизвестен.

Инфекциозни агенти

Бактериалната инфекция много често се открива при котараци с обструкция на уретрата. Дори специфичните методи за идентифициране на културата анаероби, спирохети, микоплазми и други организми в урината не водят до откриване на вида микроорганизъм, потенциално причиняващ патологията. Освен това, е слабо вероятно бактериите да са причина за образуването на протеинов субстрат и формирането на кристали.

Взаимовръзката между вирусната инфекция с уретралните конгломерати остава противоречива. Но съществува факт за възникване на обструкция на уретрата при въвеждане в уретрата на здрав котарак в неговия пикочен мехур урина от болно животно. Въпреки всички усилия, лабораторните методи да предизвикват образуването на съсиреци, дори с използването на глюкокортикоиди в качеството си на имунодепресанти, не са били успешни. Било установено, че пикорновирус, отделян в урината на болните животни, не може да предизвика образуването на съсиреци, но може да усложни възпалението, причинено от херпесвирус, който се открива само в клетките на уретралната лигавица, но не се открива в урината.

Клетъчно-асоцираният вирус бил изолиран от бъбречната тъкан на здрави котки. Освен това, херпесвирус бил изолиран при 4,5 месечно котенце с обструкция на уретрата. При това котенце вирусът бил открит в бъбречната тъкан, но не в долния отдел на пикочната система. Херпесвирус също така бил открит при котарак с обструкция на уретрата.

Въпреки възможността от експерименталното индуциране на цистит клетъчно-свързан херпесвирус, при лабораторните животни възниква само субклинична форма на заболяване. И въпреки, че херпесвирусът е способен да причини заболяване на долните отдели на пикочната система, в случаите неговата част не се открива. За това тази хипотеза изисква бъдещо изучаване.

Диета

Както беше казано, струвитът е преобладаващ минерален компонент при повечето животни с обструкция на уретрата. Причината за утаяване на струвита в урината включва нарастваща концентрация на амоний, магнезий или фосфати, промяна в рН в алкална страна, в която един от тези минерали е по-неразтворим, а също промяна в другите условия на кристализация. Нарастването на концентрацията на минералите в урината може да бъде обусловено с нарастване на обема на ексктретируемото вещество или намаление количеството на водата в урината.

Характеристиката на диетата може да включва отношението на минералното съдържание, калорийността, делът на калориите, храносмилането, съдържанието на вода, способността за окисляване на урината.

Съдържание на минерални вещества

Взаимовръзката на количеството минерални вещества в диетата с честотата на запушване на уретрата е придобита чрез много експериментални изследвания. Редица изследователи експериментално са причинявали обструкция на уретрата при котараци, увеличавайки количеството на магнезий в храната. В повечето изследвания причината за запушването са били камъни. Били са открити камъни в бъбреците. Минералните компоненти на конкрементите в тези случаи са били магнезий и фосфати. Урината при тези котараци е била алкална. Сравнявайки тези експериментални форми на уролитиаза с естествено възникващите заболявания на долните отдели на пикочния тракт при котараците, възникнали въпроси, касаещи условията:

1.Спонтанните случаи на обструкция на уретрата не са свързани често с уролитиаза и още повече с бъбречно-каменна болест, която се наблюдава при котараците изключително рядко.

2.В повечето спонтанни случаи на уролитиаза кристалите са струвити.

3.Урината при естествено болните животни е кисела.

Използването на магнезиев оксид в храненето на експерименталните животни, който алкализира урината, но не е източник на магнезий, потвърждава експерименталните данни.

При провеждане на експеримента по индуциране на запушването на уретрата увеличението на концентрацията струвит в диетата(0,45% магнезий в сухата храна или 0,5-1,0% магнезий във влажната храна) са довели до това, че 8 котарака са се разболели.

Търговската суха храна за котки съдържа по-малко магнезий, отколкото е било добавено за създаване на комплексната диета, с изключение на една експериментална диета с 0,15% магнезий, при храненето на която се е разболял само един котарак от 4. При тази диета pH на урината била 7,0. В промишлената храна, произведена в САЩ, съдържанието на магнезий в сухото вещество е от 0,03% до 0,15%.
0,07- 0,16% за средно влажна храна и 0,15-0,16% за сухата.
Количеството минерали в промишлената храна силно варира. Но в един от опитите за хранене с промишлена храна, съдържаща -0,16% магнезий в сухото вещество, не причинявало запушване на уретрата при нито един котарак. Този факт говори за това, че изследването за съдържание само на магнезий може да говори за заблуда. Количеството на такива минерали като калций и фосфор също има голямо значение за възникването на уролитиаза.

Някои изследователи често бъркат взаимовръзката на съдържанието на пепел в храната с честотата на възникване на обструкция. Пепелта говори само за почти всички недоокислени минерални компоненти в храната, следователно включва повечето минерали без относителност към отделните компоненти. В един от опитите за хранене на животните с храна с 30% пепел, но само с 0,03% магнезий не е причинило при животните уролитиаза. Това означава, че съдържанието на пепел не се отразява на количеството на магнезий. Количеството магнезий, което трябва да се отдели в урината, също не зависи от това колко много магнезий е бил употребен с храната.

Употреба на вода

Количеството употребена вода при различните видове диета също е изучено внимателно, защото количеството вода има точна връзка с обема на урината и концентрацията на минерални вещества. Едни изследвания обръщат внимание само на употребата на вода, а при други се отбелязва не само употребата на вода и обема на урината, но и количеството вода, отделена с изпражненията и други източници. Освен това, на водния баланс влияе и общото съдържание на енергии, съдържание на мазнини, въпреки че тези параметри дори са по-важни от това дали храната е суха или влажна. Диета с голямо количество мазнини(30%) и висококалорийна диета водят до повишаване на диурезата, докато нискокалорийната и с ниско съдържание на мазнини води до увеличено отделяне на вода с изпражненията. Общото количество употребявана вода не зависи от това дали диетата е била суха или влажна и е приблизително 125-230 мл на ден.

Климатичните условия, отделните компоненти на диетата(мазнини), възрастта на животното, обезпеченост на вода и храна, стресови ситуации могат да влияят на употребата на вода. За това клинично има голямо значение не това, дали животното се храни със суха храна или течна храна, а каква е плътността на урината в резултата. И контролът на тези показатели има по-важно значение, особено в периода на ремисия за профилактика на рецидива на обструкцията, отколкото обсъждането на въпроса има ли даденото животно склонност към образуване на конкременти или не. Може да се предположи, че в тези случаи, когато причината за запушване на уретрата са кристали, то намаляването на плътността на урината води до забавено формиране на кристалите. И може да се предположи, че колкото повече животното употребява вода с храната или с пиенето, толкова по-малко са шансовете за възникване на пълноценни кристали в урината. От колоидната химия е известно, че скоростта на растеж на изкуствените или естествените кристали в природата протича при голяма концентрация на разтворими соли. Но в заключение трябва да кажем, че сравнението на баланса на водния баланс на котките в експеримента, които са имали в своята анамнеза обструкция с напълно здрави индивиди, не са дали никаква ясна разлика. Този факт не намалява ролята на водата в увеличение на склонността към формиране на кристали в пикочния мехур.

Киселинност на урината

Във връзка с това, че струвитите са по-неразтворими при pH повече от 6,8, то целта на изследванията са поставили въпросите на взаимовръзка между характера на диетата и киселинността на урината. Някои храни водят до промяна на киселинността на урината в алкална страна няколко часа преди нейния прием. Степента на това алкализиране на урината варира при различните типове хранене. На алкалността на урината влияе също честотата на хранене. Хранене веднъж на ден създава по-високо ниво на pH, отколкото честото хранене, но продължителността на промяната на киселинността е по-малка. Киселинността на урината остава еднаква през целия ден при неограничен тип хранене. От това може да се направи извода, че честото хранене създава риск от възникване на обструкция на уретрата. Изследванията на pH на урината при котараците по време на запушване показали, че тя често има кисела реакция, а pH на урината преди запушването остава неизвестна(трябва да отбележим, че киселинността на урината се определя след повече или по-малко дълъг престой на нейния застой, а след застоя киселинността на урината се променя. И е много трудно да се определи каква киселинност е била, например, няколко часа преди запушването).

Въпреки експерименталното изучаване на диетата, балансът на водата и влиянието на храненето върху pH на урината, въпросът във връзка с тези фактори със запушването на уретрата остава отворен. Уретралните конгломерати съдържат същата матрица, както и минералът, но кое се формира първично, не е известно. Предполага се, че матрицата се формира от неорганизирана структура на кристалния минерал. Не е известна връзката между диетата и състава на матрицата, въпреки че биохимичния състав на матрицата се е изучавал в няколко опита.

Патофизиология


При клинични изследвания обструкция по-често се открива в дисталния отдел на пенисната част на уретрата. Уретрата има три тесни части: няколко каудални булбоуретрални жлези, между пикочния мехур и простатата и в дисталната част на половия член. По-често уретрата се запушва в своята най-тясна част, което примерно е на 2,5-3 см в близкия край на пениса. Но при образуването на по-големи конкременти или съсиреци запушването протича на нивото на изхода на пикочния мехур или пред простатната област.

Определяне на мястото на запушването- много важен клиничен признак за потвърждаване на необходимостта от провеждане на уретростомия.
Тази операция се състои в премахване на двата най-тесни отдела на уретрата, местата, където най-често възниква обструкцията. Създава се нов широк отвор на нивото на каудалния край на булбоуретралните жлези. Тази операция не е в състояние да предпази от запушване в тазовата част на уретрата в бъдеще(въпреки че там възниква изключително рядко).

Независимо от причините, прекратеното отделяне на урина води до очакваните клинични и биохимични промени, които варират в зависимост от продължителността и степента на обструкцията. С възникването на запушването пикочния мехур постепенно се разтяга. Налягането заедно със пренапрежението води до исхемия, оток, кръвотечение, загуба на епител и инфилтрация на неутрофилите около съдовете. На мястото на обструкцията уретрата има сходни повреди: десквамация на епитела, оток, инфилтрация на неутрофилите и в париеталното листо и мускулите. Нарастващото налягане на пикочния мехур се разпространява нагоре по уретерите към бъбреците и ги довежда до състояние на напрежение и многобройни кръвоизливи частично и в мозъчното вещество. Азотемия възниква от невъзможността на котката към отделяне на урина. Обструктивната невропатия в първия период на запушването се определя като функционални и биохимични нарушения на дейността на бъбреците. Обструкцията води до намаляване на бъбречния кръвоток и нивото на гломерулна филтрация, което променя реабсорбацията на сол и вода.

С нарастването на вътретазовото налягане нараства вътрецилиндричното налягане, което зависи от образуването на урина и времето на запушване. Скоростта на цилиндричната филтрация намалява, защото нараства вътрецилиндричното налягане, което на свой ред противоположно на гломерулното хидростатично капилярно налягане и води към намаляване на ефективността на филтрационното налягане. Прегломерулния съдов спазъм също създава намаляване на скоростта на цилиндричната филтрация. Прегломерулния съдов спазъм също създава намалявана на скоростта на цилиндричната филтрация. В опитите намалената скорост на цилиндричната филтрация напълно е възстановена приблизително за седмица, ако периода на запушване е бил не повече от 36 часа.

Повечето клинични данни при котараци с уретрална обструкция са свързани с уремия, която възниква в резултат на задържане на отделянето на вредните метаболитни продукти и хиперкалемия, която на свой ред възниква заради намаляване на отделянето на калий, ацидемия и възможна реабсорбация на калий чрез повредената стена на мехура. Някои от тези промени са свързани със степента на запушването и нейната продължителност. Симптоми на уремия(анорексия, летаргия, гърчове, повръщане, хипотермия и дехидратация) възникват при експерименталните животни 48 часа след обструкцията, но за някои котараци е било необходимо повече време.

Признаците на хиперкалемия включват: брадикардия, камерна аритмия, блок Р вълна, удължаване на QRS интервала и заостряне на вълните Т, открити на ЕКГ. Тези признаци възникват тогава, когато серумната концентрация на калия е 10 милиеквивалента/ А и повече. Брадикардията не е постоянен признак, дори при забележима хиперкалемия. И нормално работещото сърце не е в състояние да компенсира контрактивното действие на калия вурху миокарда.

Ацидемия, свързана с уремията усилва ефекта на хиперкалемията. Освен това, хиперкалемията в терминален стадий дава дори мускулен тремор. При котараци с експериментална обструкция са необходими 48-96 часа, серумния калий да достигне ниво повече от 8 милиеквивалента/А. Ацидемия, дехидратация, уремия, хиперкалемия, вероятно водят до смърт при отсъствие на лечение.

Лабораторните и биохимични промени, свързани с пълната обструкция на уретрата включват азотемия, хиперфосфатемия и хиперкалемия. Всички те възникват заради намаление на скоростта на цилиндричната филтрация. Други промени в състава на кръвта е хипокалцемия. Хипокалцемия, компенсирана хиперфосфатемия за поддържане на Са/Р отношение води до утаяване на калция в тъканите.

Във връзка с това, че ацидемията дава увеличение на процентното отношение на калциевия серум в йонната(активна)форма, хипокалцемията обикновено не води до влошаване на клиничните признаци. Умерената хиперкалцемия също се развива при обструкция, вторично към освобождаване на епинефрин и глюкокортикоиди, и евентуално причинява инхибиция на инсулин. Хиперкалцемията може да бъде свързана с глюкозурия, която се наблюдава няколко дни след отстраняване на обструкцията. Това може да възникне поради увреждане на каналчетата на клетките, в резултат на което се намалява реабсорбацията на глюкоза.

Хематурия- симптом, установен при анализа на урина. Хематурията може да бъде първична, възникваща заради повреждане на стените на пикочния мехур и свързана с обструкцията. В клиничните случаи обикновено не е известно, първична или вторична е хематурията към обструкцията на уретрата. В момента на запушването урината има кисела реакция и висока концентрация. Пиурия(наличието на гной в урината)ако присъства, то умерена е не повече от 20 левкоцити в полезрението.

Диагноза

Болните животни имат учестено уриниране, често на необичайни места. Те могат да се напрягат по време на уринирането, но отделят малко количество урина. Ако се е отделило някакво количество урина, то често може да се открие кръв. Честите опити и напрежение могат да бъдат погрешно приети от стопаните за затруднена дефекация. Котараците често ближат областта на препуциума, цвета на който е променен, по-често кръвясал. Повръщане, треперене, депресия могат да бъдат по-забележими, ако ранните признаци на обструкция са останали незабележими.

Първата стъпка в поставяне на диагнозата, това е да установи, че дизурия, хематурия са в резултат от запушването на уретрата. Това може да се направи при физическо изследване. При изследване се открива разтегнат и пълен пикочен мехур, при палпация има болка. Ако запушване се подозира при физическото изследване, то пълната анамнеза ще позволи да се определи продължителността и степента на запушването.

Симптомите на уремия се появяват 48 часа след липсата на уриниране. Симптоми на хиперкалемия, както и общо треперене, сърдечна аритмия или брадикардия се отбелязват при по-продължително запушване. Симптомите на уремия и хиперкалемия в този етап са обратими. Всякакви други мероприятия, освен вземането на кръв и урина от такъв котарак трябва да се отложат, докато не завърши лечението и състоянието на животното не се стабилизира.

Първо, трябва да се опитате да отстраните обструкцията с катетеризация, ако локализацията и структурата на обструктивния материал е установена. Известно количество обструктивен материал трябва да се запази за анализ, микроскопия и кристалография. Ако за отнемане на налягането в пикочния мехур е била използвана цистицентеза, то урината може да се запази за пълен анализ. Ако при анализа на урината освен хематурия е открита пиурия или бактериурия, то е желателно да се проведе културен анализ на чувствителността на колониите към антибиотици. Трябва да се отбележи, че замърсяване на урината е можело да се случи при катетеризацията. Урината се смята за замърсена, ако във всеки милилитър урина се откриват до 1000 микробни тела.

Наличие или отсъствие на кристали в утайката на урината, а също вида на кристалите е достатъчно да се погледне под микроскоп. Но трябва да помните, че кристалите започват да изпадат в утайката според охлаждането на урината извън тялото. За това наличието на кристали in vitro не означава наличието на кристали in vivo, ако пробата на урината не е прясна. Освен това, откриването на кристали от един тип в утайката на урината не свидетелства за това, че камъните, причиняващи това се отнасят към същия тип кристали. Известно е, че кристалурията може да се наблюдава и при здрави котараци.

Пробата на кръв се изследва за пълен количествен състав, кръвна урея, серумен креатинин и концентрация на електролити. Този анализ е допълнителен показател за състоянието на хомеостазата на котарака и ще помогне да се определи типа и тактиката на лечение.

Ако е открита обструкция на уретрата, но при животното няма симптоми на уремия(непълна обструкция, продължила повече от 48 часа), то трябва да се проведе радиографично изследване. Заради това, че обструктиращия материал често не се визуализира при рентгенография, то е желателно да се проведе контрастно-увеличена рентгенография. Тя е показана, ако: обструкцията не се отстранява консервативно; котарака има инфекция на пикочните пътища; подозира се тумор или травма на уретрата; и се планира перинеална уретростомия, въпреки че не е задължителна.

Лечение

Лечението се осъществява в две посоки.
Първо- симптоматична терапия: отстраняване на обструкцията на уретрата, провеждане на течна терапия за стимулиране на диурезата.
Второ- това е въздействие върху причината за възникване на обструктиращият материал.

Симптоматичната терапия при обструкция е определена, въпреки, че по този повод съществуват противоречиви мнения. Опитът на специфичната терапия е много ограничен. Лечението при тумори и уролитиаза зависи от типа на тумора и типа на камъните. В днешно време не съществува специфична терапия заради неизвестната причина за възникване на уретралните съсиреци.

Препоръки:
1.Отстраняване на обструкцията на уретрата.
2.Лечение на хематурията (дизурията).
3.Профилактика на рецидивирането на болестта.

Лечение на запушването на уретрата при котараците

Лечението на обструкцията зависи от данните от клиничната картина, които се променят от степента и продължителността на запушването.

Ако котарака все още няма азотемия, уремия, то може да се окаже достатъчно да се отстрани причината за запушването. При котарак с азотемия, но без уремия след премахване на запушването е необходимо да се проведе течна инфузионна терапия. Какво да се направи в началото, течна терапия или да се отстрани запушването, зависи от състоянието на животното. Ако котарака е в състояние на депресия и слабост, обикновено се провежда течна терапия, а урината се спуска с цистоцентеза. Ако състоянието на животното е задоволително, може да опита да се отстрани обструкцията в началото.

Отстраняване на обструкцията

Първо, трябва да се опита да се отстрани чрез ретроградно промиване на уретрата с физиологичен разтвор,
Във връзка с това, че запушената уретра при котараците обикновено се поврежда в резултат на натиска на обструктуриращият материал, натиск на застойната урина, е необходима много деликатна техника, за да се избегнат новите, ятрогенни наранявания. Специалните полипропиленови катетри са по-нетравматични.

Допуска се провеждането на малка невролептаналгезия преди катетеризацията. Това отнема безпокойството на котарака, и е възможно да отпусне гладката мускулатура, в това число сфинктера и мускулите на уретрата. Препоръчват се кратко действащи барбитурати или малки дози кетамин. Съществува опасност от прилагането на високо концентрирани разтвори на локални анестетици за промиване на лигавицата на уретрата(лидокаин и др.), защото те могат да създадат системна токсикоза, да се абсорбират чрез повредените тъкани.

Стерилен физиологичен разтвор отмива лигавичната обвивка на уретрата и създава малко налягане, опитва се да изтласка тапата в кухината на пикочния мехур. Често, когато запушването протича в дисталната част на уретрата, тази методика не дава резултат. По-често уретрата в дисталната част се запушва от конкрементите. В този случай може да се използват разтвори, позволяващи да се разтворят камъните. Тъй като по-често(в 80-90%) от случаите запушване причиняват струвитите, то разтворите с кисела реакция им позволяват да се разтворят и постепенно да се приближат до кухината на пикочния мехур. След преминаване на катетъра в мехура същия рзтвор може да се въведе в кухината за разтваряне на останалите камъни.

При цистоцентеза трябва да се внимава много. При бързото отклоняване на урината от препълнения пикочен мехур може да протече разкъсване на съдовете на пикочния мехур в неговата кухина. Това се случва заради рязката декомпенсация на налягането в кръвоносните съдове, компенсирани преди това от налягането на урината в препълнения мехур. Ако това се е случило, то трябва да се преустанови аспирацията на урината за 10-15 мин., а след това да се продължи, но много бавно. В противен случай кръвотечението ще бъде неконтролируемо и животното ще умре по време на процедурата. Освен тази опасност съществува възможност от изтичане на урина в коремната кухина. Препълнения мехур може да съдържа от 50-200 до 250 мл урина.

След отстраняване на запушването гъвкавия поливинилов или силиконов катетър се поставя в мехура за изпразване и взимане на урина за анализ, ако тя не е била взета при цистоцентезата. Катетъра трябва да се поставя само преди появата на урината, по-дълбокото въвеждане може да доведе до нараняване на лигавицата на пикочния мехур и извиване на катетъра.

Да се остави катетъра в пикочния мехур или не, се решава в зависимост от състоянието на котарака и от сложността на катетеризацията. Оставяйки катетъра, се предовратява незабавното запушване на уретрата, което дава възможност да се възстанови бъбречната дейност и общото състояние на котарака. Освен това, чрез катетъра може редовно да се осъществява промиване на кухината на пикочния мехур и въвеждане на резорбируеми разтвори.

Давыдов В. Б

http://www.allvet.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10353
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Котки