Страница 1 от 1

Ваксинация и имунитет при котките

МнениеПубликувано на: Пет Юни 22, 2012 2:07 pm
от meri
Своевременното ваксиниране на котките и ежегодната ваксинация на възрастните котки е отговорно отшношение към домашните любимци. При здрави животни липсва някаква видима реакция към ваксината. Неразумно е да се страхувате от ваксините. Трябва да се страхувате от вирусите, които са около нас.

Имунната система има много важна роля в поддържане на здравето на котките. Една от функциите на тази сложна система е производството на специализирани клетки и молекули, задачата на които е да защитават котката от заболявания и инфекции, причинени от вируси, бактерии, както и други микроорганизми и паразити.

Ваксината помага на имунната система да даде отговор на нахлуването на някои микроорганизми. Ваксините съдържат антигени, които за имунната система "изглеждат" като носители на заболявания, но не са способни да предизвикват заболяване. Когато ваксината е въведена, имунната система се учи да произвежда защитна реакция. Ако след ваксината котката е подложена на въздействието на истински болестотворни микроорганизми, нейната имунна система вече ще бъде готова, ако не напълно да отрази инфекцията, то значително да намали тежестта на заболяването.

Въпреки, че ваксинацията има важна роля в предовратяването на инфекциозните заболявания, повечето от тях не гарантират пълна защита на котката, освен това, нивото на защита се различава за всяка отделна котка. За допълнителна профилактика вие трябва да приложите всички усилия за намаляване на контактите на котката с болни животни, а също да предовратите нейната поява на замърсени места.

Защо се ваксинират котенцата

В първите часове след раждането, котенцата получават антигени, съдържащи се в млякото на тяхната майка. Получените антитела помагат на котенцата да отразяват инфекцията, докато тяхната собствена имунна система не започне да работи с пълна сила.

За съжаление, майчините антитела намаляват способността на ваксината да стимулира имунната система на котенцата. За преодоляване на това, ветеринарите често препоръчват да се проведе серия ваксинации, започвайки от 6-7 месечна възраст на котенцата. След това ваксинацията се повтаря с 3-4 седмичен интервал, докато количеството на майчините антитела в организма на котенцата не намалее. В някои случаи ваксини не се правят, докато майчините антитела не са изчезнали напълно.

Когато вирусът попадне в организма, в кръвта се произвеждат антитела-агенти, контролиращи размножаването на вируса и унищожаването му. Ваксинацията на котките, това е провокация на имунната система, въвеждане в кръвта на малко количество вирус, недостатъчен за развитието на заболяване, но достатъчно за произвеждането на антитела. Агентите се запазват в кръвта за определено време. Ако ваксинираната котка вдиша вируса, антителата го унищожават, не позволяват да се размножава до количества, които са необходими за възникване на симптомите- котката не се разболява. Ако в кръвта попаднат прекалено много вируси, например, котката изяде болно животно, може да се разболее, но инфекцията ще протече в лека форма.

Ваксинацията против бяс е задължителна за всички цивилизовани страни и достъпна във всяка клиника. Животни, неваксинирани против бяс е забранено да пътуват.

Всички животни трябва да се ваксинират, назависимо от начина на живот. Дори котка, която никога не напуска дома, може да "прихване" инфекция. Ваксинацията на котенцата и възрастните животни е възможна след провеждане на обезпаразитяване (10 дни преди ваксинацията) и преглед от ветеринар. Котката трябва да бъде напълно здрава, за да бъде ваксинирана.

Ваксините са "мъртви" и "живи". Първият тип препарат съдържа убити вируси. Например, ваксината против бяс се прави с "мъртва" ваксина, тъй като заболяването е смъртоносно опасно. "Живите" ваксини съдържат отслабени или променени лабораторни вируси, които провокират активен имунен отговор. Ваксините от хламидиоза, калцивироза, панлевкопения, ринотрахеит се правят с "живи" ваксини.

Ваксината може да бъде еднокомпонентна или комплексна. Първата съдържа един вид патоген, т.е. след ваксинацията при котката се произвежда имунитет към едно заболяване. Комплексната ваксина е въвеждане на ваксина, която съдържа няколко вида патогени. Организмът на котката не страда от едновременното въвеждане в кръвта на няколко вируси, компонентите не си пречат един на друг, имунитет се произвежда към всеки тип вирус, което лесно може да се провери с кръвен анализ.

Ваксинацията при котките е безопасен метод за продължаване на живота. Противниците на ваксините плашат стопаните с последиците, но животните пострадали в резултат от ваксината, са хиляди пъти по-малко от тези, които умират от инфекции.

Странични реакции- индивидуална непоносимост към компонентите- рядко явление. Когато ваксинацията се извършва от ветеринар, опасността е минимална- при проява на реакция може да окаже помощ на котката. Преди ваксинацията може да се даде на котката противоалергичен препарат, блокиращ алергичните прояви. Много ваксини вече съдържат антихистаминови компоненти.

Какви ваксини се правят на котенцата? Същите, както на възрастните, но се използват специални "детски" ваксини, изчислени за подрастващия организъм. Котките в задължителен ред се ваксинират от ринотрахеит, панлевкопения, калцивироза и бяс. По желание от левкемия и хламидиоза.

Някои стопани се интересуват какви ваксини се правят от паразити и гъбички?
Съществува ваксина от трихофитии и микроспории, но едва ли може да се нарече ефективна. Ваксинация от глисти, бълхи и други паразити не се провежда.

Първата ваксина на котенцата се провежда на възраст 9-12 седмици. 10 дни преди ваксинацията трябва да се даде препарат за глисти. Три седмици преди ваксинацията започва карантинен период- котката не трябва да контактува с чужди животни, да извеждате котенцето на улицата, да влизате в стаята при малкото с дрехите от улицата. Втората ваксина е реваксинация със същия препарат, провежда се три седмици след първата ваксинация.

Кога да се прави ваксинация на котенце, което сте намерили, решава вет. лекар след преглед на малкото. Важно е да издържи карантината, за да проверите дали котенцето не е болно, да го обезпаразитите и в някои случаи се прави анализ за определяне на антителата (ако има подозрение, че котенцето е било ваксинирано преди това).

Следващата ваксина на котенцето се прави след смяна на зъбите (примерно на 6-8 месеца). Това е същата комплексна ваксина плюс ваксина за бяс. В периода на смяна на зъбите котенцата не трябва да се ваксинират, тъй като имунитета на малкото е отслабен. В бъдеще ваксинация се провежда веднъж в годината. Желателно е да изберете един препарат, който котенцето понася без никакви симптоми (оток на мястото на инжектиране, обрив, почервеняване, сънливост).

Какви ваксини се провеждат на котенцата, израснали без майка?
Същото, както и с другите котенца, но ваксинацията се извършва в по-ранна възраст: имунитетът е по-слаб. За ранна ваксинация се използва Nobivac Tricat (на 6-7 седмици).

Не трябва да се ваксинират неизследвани от ветеринар животни. Ако се планира чифтосване, датата на ваксинация трябва да се изчисли по този начин, че ваксинацията да бъде направена не по-рано от месец преди датата на чифтосване. Ако поради някакви причини бременната котка не е ваксинирана, се ваксинира след раждането, заедно с котенцата. Три седмици преди и три седмици след ваксинацията е период на карантина. След процедурата вет.лекар трябва да нанесе данните във вет.паспорт.

Котките могат да се разболяват от простудни заболявания, затлъстяване и други болести на хората. Но опасните заболявания за котките са специфичните котешки инфекции, наречени бактерии и вируси. Постоянното отглеждане в жилището, прегряване, хранене с лоша храна, стрес- всичко това намалява защитните функции на котката, имунитетът е отслабен и котката е по-възприемчива към инфекции. Микробите и вирусите по-често проникват в организма на котката чрез храносмилателния тракт или дихателните органи. Котката може да се зарази от болни животни чрез въздуха или общи купи, постелки, храна. Котките прекарали инфекциозни заболявания имат имунитет към заболяването.

Ваксинацията е изкуствен имунитет към инфекциите, произвежда се като реакция на въведен отслабен патоген на инфекцията. Новородените котенца получават имунитет от майчиното мляко. Но до 9-12 седмична възраст котенцата трябва да се ваксинират. Неваксинираните котки понасят тежко заболяванията, а описаните инфекции могат да доведат до смъртта на животното, особено младите котки до 3 годишна възраст и старите отслабени котки.

Ваксината за котки е необходима мярка за предовратяване на заболяванията- най-опасните инфекции.Много котки никога не излизат на разходка и не общуват с други котки.За това съществува мнение,че тези котки никога няма да се заразят от инфекциозни заболявания.Това мнение е погрешно,защото вие можете да пренесете инфекцията в своя дом с подметките на обувките,вирусите са почти навсякъде,а по улицата ходят много животни без ваксини(бездомните животни,също)които често са приносители на различни заболявания.Заедно с техните секрети(слюнка,урина,фекалии)причинителите на заболяванията попадат в почвата,а тази почва вие пренасяте в дома си с обувките.
Именно заради това дори изключително домашно животно се нуждае от ваксинация.

Възрастната котка се ваксинира веднъж в годината.Това е достатъчно,за да бъде невъзприемчива към най-опасните инфекциозни заболявания.При тези заболявания е много висок процента на смъртност,дори въпреки лечението 50-70% от котките умират при заразяване с панлевкопения,инфекциозен перитонит.Също така заболяването бяс,което е опасно и за хората.За да осигурите здравето на вашия любимец и своето здраве,ваксинирайте котката.
Вашата котка, живееща в жилището,както и свободно живеещите котки,трябва да се ваксинират.

Съществуват множество ваксини от много заболявания при котките.Оптималната възраст за първата ваксинация за котенцата е 8 седмици. Това е възрастта,когато получените с коластрата антитела от майката вече нямат сили да се борят с вирусите,но тези вируси са "убити".За това след ваксината котката не боледува,вече убитите вируси не могат да причинят заболяване.За това с въвеждането им в организма на котето се формира имунитет против тези заболявания,от които е било ваксинирано,тъй като антителата са специфични за всеки конкретен вирус.Те се натрупват в организма след въвеждането на ваксината и когато в организма попадне живия вирус,антителата го убиват.

На 12 седмична възраст е необходимо да се реваксинира котенцето(трябва да се направи ваксина още веднъж).Какво означава това и защо е необходимо? Реваксинацията се провежда чрез въвеждане на 1 доза ваксина, 3 седмици след основната ваксина.Защо се прави това? С майчиното мляко котенцата получават антитела,които го защитават от вирусите.Първата ваксина се прави тогава,когато в организма има антитела,но те вече са недостатъчни за защита.А втората ваксина се прави,когато майчините антитела вече почти съвсем изчезнат и съответно,антителата от първата ваксина са недостатъчни за защита.

Ваксина срещу бяс

При стопаните на котки, които никога не пускат своите котки на улицата, често възникват съмнения- трябва ли да ваксинират котката от това заболяване?

Най-важната причина- това е, че заболяването бяс е смъртоносно за котките и за хората, които могат да се заразят.
Поведението на животни, болни от бяс се различава от поведението на здравите, въпреки че то може да бъде както прекалено дружелюбно, така и аномално агресивно. Съществува макар и малка вероятност, домашната котка да попадне на улицата през отворения прозорец или врата. Някои котки, оказали се навън се плашат и се стараят да избягат. Котката рискува не само да се загуби, но и да получи травми. Ако котката не е ваксинирана или срокът на действие на ваксината срещу бяс е изтекъл, то срещата с болни животни може да има много сериозни последици. В различните страни съществуват специални закони, но най-строгият от тях е евтаназия на котката.

Ако за хората, ухапани от бесни животни има лечение, преминавайки курс на инжекции, то за неваксинираните котки не съществуват подобни мерки за защита. Ако котката е била ваксинирана своевременно, то след ухапването на бясно животно, се провежда реваксинация и се прилага 10-45 дневна домашна карантина.

Подобни проблеми могат да възникнат, ако котката е ухапала някой. Въпреки че в дома котките се държат спокойно и ласкаво, много от тях се плашат в непозната обстановка, а понякога дори хапят. Случва се изплашената котка да ухапе някой, защитавайки се или по време на игра.

Едновременно на 12 седмична възраст се прави ваксината от бяс.По-рано не трябва да се прави,защото ваксината е тежка и се понася лошо от котенцата в ранна възраст.Заразяването с бяс може да стане не само от други кучета и котки,а от всяко животно-плъхове,мишки:честа плячка на котките.

Следващата ваксина се провежда на 12 месечна възраст и така всяка година през целия живот на котката.

Ваксинират се само здрави животни.10 дни преди ваксината е необходимо да се направи вътрешно обезпаразитяване.Това се прави,за да се изработи силен имунитет при котенцето.Наличието на заболявания или паразити отслабва имунната система и антителата изработват малко,тогава дори ваксинирано коте може да се разболее.Това се нарича"пробив на постваксиналният имунитет."

За да протече успешно ваксината,ефективно и без усложнения,е необходимо да спазвате следните правила:

1.Спазване на схемата и сроковете за ваксинация.

2. Използване на качествени ваксини.

3.Котката подлежаща на ваксина,трябва да бъде клинично здрава,обезпаразитена вътрешно.Глистната инвазия усложнява ваксинирането и намалява нейната ефективност.

4.Не трябва да ваксинирате бременни и кърмещи котки(последната ваксина трябва да бъде направена 1 месец преди чифтосването).

5.Не трябва да ваксинирате животни в следоперационен и рехабилитационен период.Ако котката е преминала курс антибиотици,ваксината се поставя не по-рано от 2 седмици след последното въвеждане на антибиотика.

6.Не трябва да се провеждат планови хирургични операции в първите 3 седмици след ваксината.Изключение са случаите на хирургична намеса,необходима за спасяване на живота и здравето на котката.

7.Избягвайте стресовите ситуации,смяна на обстановката,пътуване и шумни гости,изложби,една седмица преди ваксината.

8.Не се ваксинират котки,контактуващи с болни и подозрителни животни.Ваксинацията проведена в инкубационния период е опасна за живота и здравето.

Опасни ли са ваксините

Обикновено не. Ваксините са незаменимо средство в борбата с котешките инфекциозни заболявания. Но, идеална, напълно безопасна ваксина не съществува. Запазва се малка вероятност от усложнения, развиващи се в резултат на ваксинацията. За да се увеличи положителния ефект и да се намалят рисковете, е важно да се определят именно тези видове инфекциозни заболявания, с които има реални шансове да се зарази. Преди да ваксинирате котката информирайте ветеринарят за текущите здравословни проблеми, за приеманите лекарства, и за реакциите при предишните ваксини.

Реакцията на организма към ваксината може да бъде лека или тежка.

Леки реакции

Леките реакции обикновено започват през първите няколко часа, понякога няколко дни след ваксинацията. Леките реакции преминават след няколко дни.

- Дискомфорт на мястото на въвеждане на ваксината;
- Леко повишаване на телесната температура;
- Намален апетит и активност;
- Кихане от четири до седем дни след интраназално въвеждане на ваксина;
- Временна болка в ставите и куцота след ваксинацията срещу калцивирус;
- Развитие на малки уплътнения, безболезнени отоци под кожата на мястото на инжектиране. Отокът преминава след няколко седмици, но ако забележите такъв оток, обърнете се към ветеринар;
- Куцота, загуба на апетит, треска, започващи в рамките на една до две седмици след ваксинация срещу хламидиоза.

Тежки реакции

Такива реакции се срещат много рядко. Сред тя са:

- Сериозни, потенциално опасни за живота алергични реакции няколко минути след поставяне на ваксината;

- Оток, наречен саркома. Развива се в областта на въвеждане на ваксината след няколко седмици, месеци или дори по-късно след ваксинацията.

Какво да правите при усложнения след ваксинация

Консултирайте се с ветеринар. Въпреки, че ваксините рядко завършват със заболяване, понякога последиците могат да бъдат сериозни. Вашият ветеринар ще ви посъветва какво да предприемете, за да избегнете страничните ефекти.

Имунна система и имунитет при котките

Имунната система на котките- това е система, която следи за състоянието на организма и осигурява неговата защита. Имунната система е удивителен механизъм, който защитава организма от много видове болестотворни агенти, сред които-бактерии, вируси, токсини, паразити.
Вродена част на имунната система, към която се отнася кожата, е първата линия за отбрана, осигуряваща защита от много външни атаки.
Адаптивната част на имунната система е по-специализирана, реагира на уникалните молекули, наречени антигени, и използва антителата и клетъчния имунитет, за да избави организма от чуждите вещества.
Адаптивната част на имунната система може да "запомни" предишните срещи с чуждите вещества и да реагира бързо и с голяма интензивност на повторните атаки. Организмът е способен да получава имунитет от други котки- пасивен имунитет, или да произвежда собствен, реагирайки на чуждите вещества- активен имунитет.
Понякога имунната система започва да атакува собственото си тяло (автоимунна реакция), реагира прекалено на опасността (свръхчувствителност) или реагира недостатъчно (имунодефицит).

Основни типове алергични реакции

В случай на разстройство на работата на имунната система, организма на котката започва да реагира неправилно на определени, обикновено безвредни вещества. Такива неправилни реакции се подразделят на четири типа.

1 тип реакция- Анафилактична. Развива се много бързо, в продължение на няколко минути до няколко часа след контакт с алергена. След премахване на алергена реакцията отслабва и се прекратява след 1-2 дни. Действието на антигените води до разширяване на съдовете, повишаване на пропускливостта на стените на съдовете и стимулира контракцията на гладката мускулатура. При попадане на алергена във вътрешните слоеве на кожата реакцията от 1 тип причинява появата на оток и хиперемия (препълване на съдовете с кръв).

2 тип реакция- Цитотоксична или цитологична. Протича по-бавно, отколкото анафилактичната, развива се по-късно- след 6 часа и повече. В процеса на реакция протича разпад на клетките или значително намаляване на тяхната функционалност. Реакцията от 2 тип се наблюдава при заболяване на кръвта, при преливане на несъвместима по резус- фактор или група кръв, под действието на медикаменти и определени химически вещества.

3 тип реакция- Реакция на имунните комплекси. Не се развива веднага, след 6-12 часа или дори след няколко дни. Признаците на реакцията могат да се наблюдават в продължение на няколко седмици. В резултат на такава реакция се формират антиген- антитяло- комплементносвързващ комплекс, води до повишаване на капилярната пропускливост, проникване на течната част на кръвта в тъканите на тялото и миграция на "възпалителните клетки". Поглъщането на имунните комплекси на фагоцитите, причинява разрушаване на тъканите и възпалителни процеси.

4 тип реакция- Късна свръхчувствителност. Развива се 1-3 дни след контакта с алергена и се запазва в продължение на много дни или дори години. Реакцията от 4 тип често възниква под въздействието на патогени, които не се разрушават при фагоцитоза или оцеляващи във фагоцитните клетки.

Функционални части на имунната система

По особеност на функциониране имунната система при котките може да се раздели на две части: вродена и адаптивна имунна системи.

Вродена имунна система

Това е първата линия на отбрана. Тя не действа избирателно, нейната задача е да защитава организма от проникване отвън.
И тя не е адаптивна, т.е. нейната ефективност не се променя при многократното въздействие на чужди вещества. Освен кожата, част от имунната система са стомашната киселина, слузта в дихателните пътища, както и специалните химически вещества в слюнката. В организма присъстват специални клетки на имунната система- фагоцити и моноцити макрофаги. тези клетки унищожават всички чужди организми, които се оказват в обсега.

Адаптивна имунна система

В допълнение към вродената, при котките, кучетата и други животни, включително хората, съществува адаптивна имунна система. Адаптивната система защитава организма от конкретни чужди организми, възприемайки специална тактика за всеки вид опасност. Части от адаптивната система общуват една с друга и натрупват в паметта информация за различните атаки, с които е трябвало да се сблъскат.

Вродената и адаптивната имунни системи работят заедно.Вродената имунна система първа приема удара върху себе си. Ако успее да спре нашественика, организма ще избегне възникването на заболяването. Ако вродената система не е успяла да го направи, се активират силите на адаптивната система. Ако всичко върви по план, организма се справя със заболяването. Адаптивната имунна система запазва спомен за победеното заболяване. При повторен опит на заразяване отговорът на адаптивната система последва по-бързо и по-мощно предовратяване на заболяването. Ако нито вродената, нито адаптивната системи не успеят да се справят с опасността, организма е застрашен със смърт.

Памет на имунната система

Ако реакцията на организма първоначално е хуморална (чрез антитела) или клетъчно- непряко, определените Т и В- клетки получават клетъчна памет. Тези клетки запомнят своето въздействие на специфичните антигени на чуждите вещества. Този механизъм се използва при ваксинации, помага на организма да се защити от заболявания. Ако например, котката се ваксинира срещу панлевкопения, ринотрахеит, калцивирус, се образуват три различни групи от клетки памет: едната група ще помни антигените на панлевкопения, другата запомня антигените на ринотрахеит, а третата група- антигените на калцивируса.

Такива клетки памет помагат на организма по-бързо и по-мощно да отговарят на заплахата, ако някога отново бъдат открити антигените, които помнят клетките. Например, ако котката е била ваксинирана срещу панлевкопения още веднъж, реакцията на организма към втората ваксина ще бъде по-силна и малко по-бърза от първата. Такъв бърз и силен отговор на организма се нарича вторичен отговор, или по-по-точно, вторичен имунен отговор. Високата ефективност на отговора е свързана с наличието на клетъчна памет. Клетките на имунната памет не се произвеждат мигновено. Периодът между началното въздействие на антигена и създаването на клетки памет е около 2-3 седмици.

Клетките памет ръководят борбата на организма в случай на повторно откриване на антигени. Клетките памет са произведени за някои заболявания, живеят по-дълго, в същото време други имат сравнително по- кратък живот. Тъй като запомнящите клетки не живеят вечно, в някои случаи котката трябва да се реваксинира за производството на ново поколение клетки памет. Когато се говори за продължителност на имунитета, се има предвид времето на живот на достатъчно количество клетки памет, и колко дълго се запазват антителата, защитаващи котката.

Активен имунитет

Когато котката е изложена на въздействието на болестотворни организми(по естествен път или при ваксинация), антигените върху тях взаимодействат с имунните клетки на организма на котката. В-клетките произвеждат антитела, за да унищожат нахлулите микроорганизми. Т-клетките на имунната система се активират и също помагат за премахване на опасността. Ако имунната система на котката е способна ефективно да се защитава от болестотворните организми, се казва, че котката има имунитет към това заболяване. Ако собствената имунна система осигурява защита на котката, това се нарича активен имунитет.

Пасивен имунитет

Докато котката получава защитни средства (антитела или/и лимфоцити) от друга котка, преди да разработи собствена имунна система, такъв имунитет се нарича пасивен. Пример за такъв имунитет е получаването на антитела на плодовете чрез плацентата, при новородените котенца с коластрата от майката. Недостигът на пасивен имунитет е това, че организма на котката няма възможност да го попълни. Когато антителата получени от котката, завършват- според срока на живот или след използването в борбата със заболяванията, организмът на котката не може да компенсира тяхната загуба. В случаите на активен имунитет, при повторение на известна заплаха от имунната система да произвежда повече антитела. Активният имунитет е самовъзпроизвеждащ. Пасивният имунитет не може да се самовъзпроизвежда.

Нарушения на имунната система

Имунната система не винаги работи правилно. Понякога това се изразява в лъжлива реакция(автоимунна реакция), в други случаи възниква прекалено силна реакция (свръхчувствителност), а понякога реакция просто липсва (имуносупресия и имунодефицит).

Автоимунна реакция- имунната система на котката възприема погрешно някоя част от тялото като чужда и започва да я атакува. Т и В–клетките могат да бъдат въвлечени в автоимунната реакция.
В някои случаи главната роля за развитието на автоимунни нарушения са генетичните особености на котките.
Някои медикаменти могат да променят молекулярния състав на клетките. Някои лекарства се прикрепват към червените кръвни телца, след което имунната система започва да ги възприема като чужди, организма атакува еритроцитите, причинявайки автоимунна хемолитична анемия.

Както и в случаите с лекарствата, в някои случаи комплексът антиген- антитяло може да се присъедини към клетките, причинявайки реакция от същия тип- организма атакува клетките, тъй като те са чужди. Понякога унищожението на тези клетки може да е съпроводено с голямо възпаление. Този тип автоимунна реакция спомага развитието на ревматоидният артрит. Грешките в "обучението" на Т и В- клетките води до това, че те не могат да различават родните клетки на организма от чуждите.

Автоимунните заболявания се делят на два вида- когато антителата са насочени към определен орган, и тези при които страдат няколко области на тялото.

Хиперчувствителност- изразява се с прекомерна реакция към дразнителите. Освен Т и В-клетките, при имунни отговор могат да се активират и различни други. Тези клетки произвеждат химически съединения, такива като хистамини. При свръхчувствителност на организма котката произвежда прекалено много антитела, антитела не от този тип, излишно количество комплекси антиген-антитяло или антитела на протеини, които в действителност не са чужди. Прекаленото количество клетки може да бъде активирано за производството на хистамин и други химически вещества. Различават се четири основни вида свръхчувствителност.

Имуносупресия и имунодефицит- някои лекарства и болестотворни организми могат да подтиснат имунната система. Понякога се налага да се подтисне имунната система, например, при трансплантация на органи, в някои случаи на автоимунни заболявания. При заразяването с някои паразити, такива като малария, трихинелоза, лайшманиоза, с помощта на различни механизми може да се подтисне имунната система, да се позволи на паразитите на растат и да се размножават вътре в човека или животното.

Имунодецифитът може да бъде причинен от генетични дефекти, свързани с породите. Някои вирусни инфекции също могат да доведат до имунодефицит. Новородени котенца, неполучаващи достатъчно количество коластра са подложени на имунодефицит, а следователно в голяма степен са подложени на риск от възникване на сериозни инфекциозни заболявания. Лошото хранен, недостигът на витамини А, Е, селен, протеини и калории може да доведе до подтискане на имунната система.

Заболявания при котките, от които се провеждат ваксини

Инфекциозен гастроентерит (панлевкопения)


Една от най-опасните заразни болести, която е известна под наименованието котешка чума или котешка треска. Периодичността на ваксиниране е всеки три седмици. Симптомите включват летаргия и загуба на апетит. Често се наблюдават треска, повръщане и диария, някои котки умират внезапно, без симптоми. Повечето заразени котки, особено котенцата, умират. Вирусът се предава чрез фекалиите на заразените котки и е способен да оцелее при екстремни температури и влажност за дълъг период от време- месец и дори няколко години. Вирусът е устойчив към най-разпространените дезинфекциращи средства.

Благодарение на високата ефективност на ваксините, заболяването сега се отнася към редките заболявания. Имунитетът, придобит след ваксинацията защитава надеждно котката от инфекции. Ваксинацията се препоръчва за всички котки.
Ваксинацията започва на възраст от 6 до 8 седмици, и завършва, когато котенцето е на възраст 14 седмици.

Калцивироза и котешки херпес(FCV, Feline herpesvirus)

Една от най-тежките форми на простуда.
Основни признаци: физическо неразположение, поява на язви в устната кухина. Такива язви могат да присъстват на езика, ноздрите, твърдото небце и устните, особено на средния прорез на ноздрите. Силен задух и някои други симптоми свързани с пневмония.
Обикновено не са опасни за възрастните котки, заболяванията, причинени от тези вируси при котенцата могат да бъдат тежки и дори фатални. Кихане, течащи очи, хрема, треска, са най-типичните признаци на инфекциите. Освен заболяване на горните дихателни пътища калцивирусните инфекции причиняват куцота и хронични възпаления в устата. И двете инфекции се предават чрез секретите от носа, очите и устата на заразената котка. Котките могат да се заразят при пряк контакт, въздушно-капков път, или чрез замърсени предмети, храна и вода.

Повечето котки през целия си живот рано или късно са подложени на въздействието на единия или на двата вируса. В случай на заразяване, много котки никога напълно не се избавят от вируса. такива котки-носители, дори и да не боледуват, разпространяват вируса постоянно или периодично дълго време, понякога през целия си живот. Именно те служат като основен източник на инфекция за другите котки. Защитата, изработена от организма с помощта на съвременните ваксини, не позволяват да се избегнат заразяванията на всички котки, но значително намаляват тежестта на заболяването. Препоръчва се ваксинация на всички котки.

Ринотрахеит (fvr) или котешки грип

Вирусно заболяване, въпреки названието има по-различна инфекциозна природа, отколкото останалите патогени на грипа. Котешкия грип се причинява от два вируса: калци вирус и котешки херпес вирус. Заболяването е известно и като пневмонит, не го бъркайте с пневмония.
Основни признаци: хрема, сълзи, обща слабост, апатия, загуба на апетит и температура. Против това заболяване има много ефективна ваксина.

Бяс

Мнозина твърдят, че ако котката не излиза на улицата, не трябва да се ваксинира от бяс. Без значение къде се намира котката през цялото време, в дома или излиза на улицата, трябва да се направи ваксина от бяс. Без изключение. Дори и в случаите, когато котката се намира в дома постоянно, има вероятност от заразяване при случаен контакт с други животни, кучета, мишки и т.н. Помнете, че това заболяване е смъртоносно и не се лекува.
Характерни признаци: слабост, раздразнение, ярост, гърчове. Беса се предава основно чрез слюнката, по-често чрез ухапване.

Котешка левкемия (FeLV) или спин

Сложен и често смъртоносен вирус, който разрушава имунната система на котката, протича поразяване на костния мозък и това може да бъде причина за рак. Този вирус се предава чрез слюнката и кръвта, също често се открива във фекалиите и урината на животното. По-често вирусът на левкемията се предава между котките, които се намират в непосредствен контакт, пият и ядат от една купа, облизват се помежду си, ползват една тоалетна. Голям проблем на това заболяване е че не може да се открие външно, котката изглежда здрава, но може да зарази здраво животно.

Котенцата на възраст до четири месеца са по-възприемчиви към инфекциите, отколкото възрастните котки. Ваксинацията се препоръчва за котки с риск от заразяване, особено на възраст до 4 месеца. Поради това, че ваксинацията не дава гаранция за защита на всички котки, ограничението на контактите със заразени котки остава най-добрият метод за предпазване от заразяване.

Инфекциозен перитонит (Fip)

Това заболяване е второто, от което умират котките. Заболяването се предава от една котка на друга по естествен път- чрез урината, слюнката или фекалиите- заболяването е много устойчиво и може да се задържи в околната среда много седмици. Това е още една причина, поради която всички котки трябва да се ваксинират. Заболяването има тежки последици.
Признаци: треска, депресия, анорексия и лошо самочувствие. Котките умират по време на заболяването.
Ваксина няма да помогне на котка, която вече е инфектирана или наскоро е била болна от FIPV (или FECV). За това няма смисъл от ваксинация на котка, която вече има титри антитела корона вирус или е била заразена от друга котка.

Котешки хламидиален конюктивит

Това е много разпространено заболяване. Заболяването е много заразно, тежко и има продължителен период на заболяване.
Признаци: силно подуване на клепачите и обилен секрет. Профилактична ваксина против хламидиоза е неефективна: имунитетът се запазва кратко, и не е толкова силен, и не действа против всички щамове бактерии. Основното лечение е с антибиотици. Най-ефективното лечение на котешки конюктивит е постоянното прилагане на тетрациклинова маз под клепача за две седмици. Дори в случаите, когато симптомите на конюктивит бързо преминават, трябва да се продължи лечението с мехлема в продължение на целия срок на заболяване, защото бактерията се намира вътре в клетките и антибиотика се нуждае от време, за да получи достъп до бактериите.

Хламидиозата се причинява от бактериите от вида Chlamydia psittaci. Възможно е кихане и секрет от носа. Бактериите се предават при пряк контакт със заразена котка, разпространяват се с висока скорост, особено сред котките на възраст от 5 седмици до 9 месеца. Ваксинация се препоръчва за котките живеещи в семейства с няколко котки, сред които са били потвърдени случаи на хламидиоза.

Котешки имунодефицит (FIV)

Основен метод на заразяване чрез рани от ухапвания, за това котки, излизащи на улицата, особено склонни към битки, рискуват да прихванат този вирус.
Заразените котки могат да не проявят признаци на заболяването няколко години. Инфекцията води до състояние на имунна недостатъчност, което намалява способността на организма да се защитава от другите инфекции.
Отглеждането на котки в помещения, по-далече от потенциално заразени котки, които могат да ги ухапят, забележимо намалява риска от заразяване.

Съществуват и ваксини, но тъй като те не гарантират защита за всички котки, предовратяването на нежелателни контакти си остава важна профилактична мярка дори за ваксинираните животни. Преди да вземете решение за ваксинация е важно да обсъдите с ветеринарят за нейната необходимост и възможните последици.

Котешка бордотелоза

Bordetella bronchiseptica- бактерия, която може да предизвика заболяване на дихателните пътища при котките. При котките с бордотелоза може да има кашлица, хрема, секрет от очите, кихане, понякога треска. Тези симптоми много напомнят признаците на заболяване, причинени от котешки херпесвирус и калцивирус. Предполага се, че котките се заразяват чрез вдишване на бактериите през носа. Котки, живеещи в приютите и други места с голямо количество животни са най-подложени на опасност от заразяване.

Сега съществуват достъпни ваксини. Изследванията показват, че ваксината намалява тежестта на заболяването при заразените котки.

Ламблиоза


Заразяване с едноклетъчните паразити Giardia може за краткосрочна или дългосрочна перспектива да причини заболяване на стомашно-чревния тракт. Основен признак на инфекция е диарията. Предаването на паразитите протича чрез фекалиите на заразената котка. Котката може да се зарази чрез пиене на заразена вода, в резултат на пряк контакт със заразена котка, чрез тоалетната, общи купи. Ваксинацията може да бъде част от комплексната програма в борба с паразитите в заразените помещения, въпреки че няма достоверни оценки за способността на ваксината да ускори ликвидирането на инфекцията.

http://www.evrikavet.ru/index.php?ad=14
http://mau.ru/pub/health/?p=vakcina1
http://cats.uz
http://mur-mayu.ru/
http://vashipitomcy.ru/
http://koshsps.ru/
превод:meri