Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Актиномикоза при зайците

Актиномикоза при зайците

Мнениеот meri » Сря Окт 21, 2015 3:00 pm

Изображение

Хронично инфекциозно заболяване при животните и човека, причинено от лъчисти гъбички и характеризиращо се с образуването на грануломатозни поражения (актиони) в различни органи и тъкани.

Причинител- лъчисти гъбички Actinomyces bovis, отнасящи се към актиномицети. За животните патогенът е анаеробен тип. В намазката от заразените огнища под микроскоп се виждат сиви друзи, състоящи се от коки, пръчици и разклоняващи се подути мицели, разположени радиално. Към нагряване и действието на дезинфекциращите вещества гъбите не са устойчиви, ниската температура подпомага оцеляването в продължение на 1-2 години.

Възприемчиви са зайците от всички възрастови групи.
Предполага се, че увредените лигавици на храносмилателния тракт служат за основна врата на инфекциите. Патогенът може да проникне в организма също чрез травми на кожата, каналите на зърната, кастрационни рани, горни дихателни пътища, долния отдел на червата, кожата и подкожната тъкан по време на инжекции и механични повреди. Рискът от заболяване се повишава при използването на твърда, груба храна, причиняваща травматизация на лигавиците. Младите животни много често се разболяват в периода на прорязване на зъбите. Доказана е възможността от ендогенното заразяване на животните. Заболяването се регистрира през цялата година. Изразена сезонност отсъства, но е по-изразена през зимата и пролетта.

Патогенеза

Патогенът причинява на мястото на своето внедряване възпалителен процес, характеризиращ се с клетъчна пролиферация и частично ексудативно явления. В резултат се образува гранулома, която се формира от натрупването около внедрената гъба на епителоидни и гигантски клетки. В центъра на грануломата сред младата гранулационна тъкан се развива некробиотичен процес- появяват се размекнати сиви или жълтеникави огнища. В тяхното муко-гнойно съдържание лежат друзи на гъбичките, дегенеративни, преродени епителоидни и гигантски клетки, а по периферията на некротичния фокус се разполагат плазмени клетки. В размекнатия фокус на друзите гъбичката се групира в центъра и се състои от кълбовидни отоци, мицел, коковидни елементи, а младите друзи са представени от мицел.

По периферията на целия възел гранулационната тъкан постепенно се превръща във фиброзна. Ако процесът прогресира, гнойника се отваря. Образуват се дълго не заздравяващи и продължително отделящи гной фистули. Процесът бавно се разпространява на всички страни, околната тъкан се разрушава и разтваря, и накрая на мястото на поражението се образува белег. Разпространението на гъбичката в организма се осъществява по лимфен път. При прорастване на гъбичката в стените на кръвоносните съдове възникват метастази.

Проникването на гъбичката в периоста и костния мозък е съпроводено от възпалителна реакция, характеризираща се с остеит с периостит, остеомиелит с некротичен разпад на костната тъкан.

Клинични признаци и протичане

При болните зайци на долната челюст, на шията, по-рядко на други места по тялото има плътни тумори, съдържащи кремообразна жълтеникава гной с жълто-сиви друзи с големината на просено зърно.
В процеса са включени костите на долната челюст, те се разхлабват, на тях се виждат понякога зърнести и гъбообразни израстъци. Без лечение животното рядко оздравява.

Продължителността на инкубационния период при спонтанно заболяване не е известен, вероятно се колебае от няколко дни до няколко месеца. Клиничната проява зависи от мястото на локализация на процеса, степента на вирулентност на патогена и устойчивостта на организма на животното. Общ клиничен признак при животните от всички видове е образуването на бавно развиващ се плътен тумор- актиномикоза.

Първите признаци са болезненост на засегнатия участък при палпация, наличие на плътни увеличаващи се фокуси, болезненост при дъвчене, а понякога и при преглъщане.
Телесната температура често остава нормална, повишава се само при усложнение на актиномикозния процес на пиогенната микрофлора или при генерализация на процеса.

Според прогресиране на заболяването центърът на тумора започва да се размеква, след това се отваря, и се образуват фистули, от които в началото се отделя сметанообразна жълтеникава гной, често с наличието на характерни жълтеникаво- сиви друзи с големина на просено зърно. Впоследствие гнойта става кървенисто-слузеста, с примес на частици отхвърлена тъкан. Външните отвори на фистулозните ходове могат да заздравяват с образуването на белези, или над отвора стърчи кръвотечаща разрасната гранулационна тъкан, която има форма на карфиол.

Актиномикомите, появяващи се в областта на фаринкса и ларинкса, се разраства, нарушава се актът на дишане и преглъщане. Захващането, дъвченето и поглъщането на храната е затруднено, животното слабее. Туморите могат да се отворят както навън през кожата, така и в кухината на гърлото. Затруднено дишане, задух и дишане през устата се наблюдават при наличие на абсцеси в областта на задната част на мекото небце. Малки ограничени тумори, които не пречат на храненето, не причиняват забележимо общо разстройство в организма на животното. В някои случаи образуваните тумори постепенно намаляват, и животното оздравява. Много често под влиянието на различни причини на същото място отново се развива актиномикома.

Признаците на актиномикоза на костите са много характерни. Ако са засегнати носните кости, на това на което трябва да обърнете внимание, това е изпъкналостта на небцето и затрудненото дъвчене. На горната и долната челюсти се образуват неподвижни удебелявания, при натиск на които животното усеща силна болка. Засегнатите участъци на челюстта се увеличават 2-3 пъти. Впоследствие процеса се разпространява на околните меки тъкани. Образуват се фистули или канали на небцето и венците, прилежащи към костите, често се развива възпалителен процес. В тези случаи при животните се разклащат и падат зъбите.

Засегнатите лимфни възли (по-често подчелюстните) се характеризират с образуването на капсулирани абсцеси. Генерализацията на патологичния процес и въвличането на черния дроб, белите дробове, стомашно-чревния тракт се наблюдават рядко. Клиничните признаци на поражение на тези органи не са характерни, тъй като могат да се проявят и при други заболявания. Актиномикозни грануломи (във вид на множествени възли) на паренхимните органи, подобни на тези на туберкулоза.

Диагноза

Поставя се въз основа на клиничната картина и лабораторните изследвания (откриването на патогена в гнойните друзи).

Лечение

Болните животни се изолират и лекуват. Повърхностно разположените тумори се премахват с последващо промиване на раните с йодидни разтвори, и антибиотици (пеницилин, окситетрациклин). В тумора се въвежда пеницилин 3-4 пъти на ден или окситетрациклин, по-добре в съчетание със сулфаниламиди в продължение на 5-10 дни. Ефективна е хирургичната намеса.

Имунитетът не е изучен. Почти 100% от болните животни умират от глад.

Профилактика

За профилактика в неблагополучните райони не се допуска за хранене заразена с гъбички храна, бодливите фуражи се запарват. При възникване на заболяването болните се изолират, лекуват или убиват. Провежда се дезинфекция със същите средства както и при аспергилоза.

http://www.zoovet.ru/
http://www.omedvet.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10369
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Гризачи