Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Бактериални инфекции и антимикробна терапия при зайците

Бактериални инфекции и антимикробна терапия при зайците

Мнениеот meri » Сря Юли 06, 2016 2:40 pm

Особеностите в характера на протичане на бактериалните инфекции при зайците в повечето случаи правят антибактериалната терапия малко успешен инструмент за лечение.
А допълнителната ниска безопасност на антибиотиците за организма на зайците още повече затруднява тази задача.

Клиничните патологични промени при зайците при бактериални инфекции се различават от аналогичните при други видове малки бозайници. Зайци с бактериална инфекция могат да не демонстрират увеличение на общия брой на левкоцитите в кръвта. Вместо това, относителното количество неутрофили може да бъде увеличено и да достигне повече от 90% от общия брой на левкоцитите в кръвта. При бактериална инфекция при зайците могат да се появят еритроцити с ядра, които обикновено не се допускат.

Признаците на бактериална инфекция зависят от засегнатия орган или системите органи на заека. Най-общите признаци на бактериална инфекция са хипертермия, летаргия, анорексия. Повечето бактериални инфекции при зайците се причиняват от Pasteurella multocida.

Бактериални инфекции на дихателната система

Изображение

Дихателната система е най-честата арена за развитие на бактериална инфекция при зайците. По същия начин се ангажират както горните така и долните отдели на дихателната система. Но най-честата причина за посещение при ветеринарен лекар е именно инфекцията на дихателната система. Признаците на поражение на дихателната система са секрет от носа, кихане, затруднено дишане. Широко разпространен термин е "хрема при зайците".

Бактериалната пневмония, както клиничната, така и субклиничната (т.е. с видими признаци и без тях), е честа инфекция при декоративните зайци. Тя се характеризира със задух и хипертермия. При зайците пневмонията не се проявява с кашлица. Поставянето на диагноза респираторна бактериална инфекция не е трудно. Тя се основава на клиничните признаци, анамнезата и рентгеновото изследване на гръдния кош на заека. Диагнозата трябва да бъде подкрепена с бактериална култура и определяне на антимикробната чувствителност. Но практически е невъзможно да се изберат необходимите проби заради дълбоката локализация на бактериите в тъканите в долните дихателни пътища. Освен това, допълнителен стрес за болния заек е лошата лечебна помощ. Лечението на респираторните заболявания не винаги преминава успешно, по-добре ще протече лечението при зайци с инфекция на горните дихателни пътища. Но е характерно връщането на заболяването след определен период от време. Това се случва, защото заболяването води до образуването на абсцеси, а антибиотиците лошо проникват до мястото на възпалението.

Бактериални инфекции на ушния канал

Изображение

Бактериалните инфекции на горните дихателни пътища може да доведе до заразяване на ушния канал, отит. Бактериалната инфекция на дихателните пътища все по-често служи като "гнездо" за бъдещото разпространение на патогена в другите региони на организма, или посредством септицемия, или чрез местно внедряване на бактериите. Най-често във възпалението участват средното и вътрешното ухо. Бактериалният отит е чест проблем сред зайците. Секретът от ушите, наклон на главата- са най-разпространените признаци. От вътрешното ухо инфекцията може да проникне в ЦНС със съответните последици.

Бактериални инфекции на очите

Изображение

Бактериалните инфекции на очите също са разпространен проблем при зайците. Най-често се засягат конюктивата, роговицата, назолакрималния канал, ретробулбарната област. При прегледа се открива блефароспазъм, прекомерно сълзене, секрет, почервеняване, оток на очните тъкани.

Възможна е и вътреочна инфекция, която се характеризира с хипопион (наличие на гной в окото) и възникване на вътреочен абсцес. Поставянето на диагнозата се провежда след преглед, оцветяване на роговицата, промиване на назолакрималния канал. Ретробулбарният абсцес е възможно да се открие чрез рентгенова снимка, компютърна томография, УЗИ.

Бактериални инфекции на пикочната система

Изображение

Пикочната система при зайците е още една област на често възникване на бактериална инфекция. Бактериалната инфекция на бъбреците е по-рядка при зайците. Бактериалният цистит е по-чест проблем и най-вероятният фактор за възникване на уролити при зайците.
Признаците на бактериален цистит са болезнено уриниране, нарушено уриниране, хематурия, анорексия, летаргия.
Поставянето на диагнозата бактериална инфекция на пикочния тракт при зайците е основана на анализа на урина, бактериална посявка, на първичните резултати на лечението. При откриване на уролитиаза е важно да помните за възможната паралелна бактериална инфекция, като за най-вероятната причина за възникване на уролити при зайците. За това една от посоките за лечение на пикочните камъни (уролити) при зайците задължително трябва да бъде антибиотикотерапията, въз основа на бактериалната посявка и определянето на чувствителността към антибиотици.

Бактериални инфекции на кожата

Изображение

Бактериалната инфекция във вид на дерматит при зайците се характеризира с образуването на подкожни абсцеси. Кожните абсцеси са инкапсулирани. За тези абсцеси е много характерно внезапното разкъсване. Вероятно, причината за такива спонтанно възникващи абсцеси е огнището на бактериалната инфекция някъде в организма. Повърхностният бактериален дерматит обикновено има вторичен характер към другите патологии, например, перианална улцерация, заради замърсената с урина област при нарушен отток на урината.
Диагнозата бактериален дерматит се базира въз основа на резултатите от изследваната цитология, биопсия, културната посявка. Раковите заболявания могат външно да напомнят на подкожни абсцеси, за това биопсията на подкожните образования е желателна. Лечението на абсцесите се свежда до системна антибактериална терапия и премахване на абсцеса по хирургичен път, с последващо ежедневно промиване на абсцесната кухина.

Бактериални инфекции на репродуктивната система

Изображение

Бактериалните инфекции на репродуктивните органи при зайците не се проявяват често. При мъжките, бактериалната инфекция в областта на скротума и околните тъкани след кастрация се проявяват по-често, отколкото при другите видове животни. Също така не толкова често явление е инфекцията на репродуктивния тракт при женските. Инфекцията на мястото на операцията след кастрацията при женските възниква по-често, отколкото при другите видове животни.

Бактериални инфекции на стомашно-чревния тракт

Разпространеността на бактериалните ентерити трудно се поддава на оценка. Диарията често се проявява при зайците, но честа първопричина за това не са бактериите, а неподходящата диета и антибиотици.

Бактериални инфекции на устната кухина

Изображение

Бактериалният остеомиелит по-често се отбелязва на долната челюст, причина за това е десиминирането (разпространение, разсейване) на бактериите от другите части на тялото. Проявява се с плътен отток на долната челюст, със или без повърхностно разраняване. Необходима е рентгенография за определяне на разпространеността на поражението. Повечето такива абсцеси на долната челюст са неопарабилни, за това говорят за лоша прогноза.

Антибиотикотерапия

Антибиотикотерапията за зайци е един от важните аспекти в лечението и профилактиката на бактериалните инфекции. При определяне на плана за антибиотикотерапия възниква голям проблем, който се състои в това, че не всички антибиотици достъпни за лечението на кучета, котки и дори порове могат да се използват за зайци. За съжаление не съществуват препоръки за използването на антибактериалните препарати при зайците, които биха дали точни данни за дозировката, фармакокинетиката и фармакодинамиката на препаратите и друга важна информация.

Така например, амоксицилин, препарат за лечението на много видове животни, може да предизвика дисбиоза и смъртоносна ентеротоксемия при зайците. Преди началото на лечението с антибиотици, трябва да се получат резултатите от културната посявка и минимална информация за заболяването. На практика, за спасяване на животното има много време за провеждане на културно изследване, за това се провежда емпирична антибиотикотерапия. Но преди емпиричното използване на антибиотици, трябва да се отговори на редица важни въпроси, които могат да помогнат за успеха на антибиотикотерапията.

1.Построяване на план за емпирична антибиотикотерапия:

- Каква система органи участва в патологичния процес?

- С каква инфекция имаме работа: с остра или хронична?

- Кой е най-вероятният патоген, който присъства на мястото на патологията?

- Какъв антибиотик е най-подходящ при такъв патоген?

- Каква е необходимата концентрация на антибиотик, която трябва да се създаде в патологичното огнище?

- Какъв метод на въвеждане и дозировка да се избере за дадения антибиотик?

- Безопасен ли е този антибиотик за заека?

Каква система органи участва в патологичния процес?
Преди началото на антибиотикотерапията е важно да се определи коя система от органи участва в патологичния процес. Сложността се състои в това, че при наличието на ясно видимо огнище на възпаление трябва да се определи как инфекцията е проникнала в този орган, дали този процес е първичен или вторичен. Така например, абсцесите на долната челюст често възникват при зайците, но те много рядко възникват поради непосредствено възникване на патогена при директни наранявания на долната челюст, а по-често се пренасят от други области на организма. Именно това, от къде е бил внесен патогена, т.е. в каква друга система на организма има "гнездо" на инфекция трябва да се определи. Без такъв подход антибиотикотерапията води до неуспех.

Какъв е характера на патологичния процес: остър или хроничен?
При разработване на план за антибиотикотерапия трябва да се определи с какъв процес имаме работа: остра инфекция или обострена хронична инфекция. Например, при заек на възраст 3 години са се проявили признаци на ринит, хрема. Тук възниква въпроса, имаме ли работа с наскоро възникнала обикновена бактериална инфекция или това е в резултат на хронично наличие в организма на патогена пастьорелоза. Изключително важно е да се определи, защото това дава информация за прогнозата, продължителността на лечението, избора на антибактериалното средство.

Кой е най-вероятният патоген за тази бактериална инфекция?
При зайците най-вероятният патоген за бактериална инфекция е Pasteurelle multocida. Разбира се, бактериална инфекция при зайците са способни да предизвикат и други бактерии. За това в очакване на резултатите от посявката и определяне на чувствителността към антибиотици преди емпиричната антибиотикотерапия трябва да се проведе оцветяване на намазката заради патологичното огнище по Грам за определяне на възможния патоген на инфекцията.

В някои секрети патогенните бактерии са способни да причиняват бактериална инфекция при зайците: стафилококи, стрептококи, бордотела, клебсиела, протеус, псведомонас, листерии, актиномицети, актинобацилус.

Избор на най-добрия антибиотик?
След като е получен отговор, предпочитание се отдава на този препарат, който е активен по отношение на грам-положителните и грам-отрицателните бактерии, както аеробните, така и анаеробните. Най-добрият антибиотик се предполага не само по широтата на неговата дейност, но преди всичко за безопасността на заека. Антибиотик, който най-малко е вероятно да причини стомашно-чревни проблеми, ще бъде признат за най-добър.

2.Безопасността на антибиотиците за зайци въз основа на способността да предизвикват дисбиоза и смъртоносна ентеротоксемия.

- Безопасни препарати: флуорохинолони, триметоприм- сулфонамиди, хлорамфеникол, аминогликозиди, метронидазол.

- Група със среден риск: парентерални пеницилини, цефалоспорини за орална и инжекционна форма, тетрациклин, еритромицин.

- Опасни препарати: амоксицилин, ампицилин, клиндамицин, линкомицин.

Последната група препарати най-често предизвиква дисбиоза в стомашно-чревния тракт, което води до размножаване на патогенна микрофлора в червата. От което нараства производството на токсични за организма на заека отпадни продукти на тези патогенни бактерии, а също и бъдещото потискане на растежа на нормалната микрофлора. Към тях може да се отнесат бактериите Clostridium spiriforme, с образуването на йота-токсин, в което се състои и значението на ентеротоксемията.

Не всички зайци могат да бъдат подложени на развитието на дисбиоза и ентеротоксемия при използването на антибиотиците от последната група в списъка.

Не всички зайци умират при развитието на дисбиоза и ентеротоксемия. Но рискът от проявата на такива опасни състояния ще бъдат по-малки, ако има възможност да се използват по-безопасни препарати(първа и втора група антибиотици).

При възникване на ентерит и ентеротоксемия от използването на антибиотици, приемът на антибактериалния препарат се отменя, а за спасяване на заека се провежда агресивно лечение. В някои случаи е препоръчително да се използва метронидазол за потискане на растежа на клостридиите в дозировка 20 мг/кг на всеки 12 часа. Трябва да се въвеждат рехидратиращи течности интравенозно или подкожно. Диетата се коригира с въвеждането на голямо количество растителни влакна. Препоръчва се да се използва холестирамин за предовратяване на смъртоносното действие на йота- токсина, който се отделя в клостридиите спироформа. Дозировката на холестирамин е 2 г на 20 гр вода на всеки 24 часа чрез стомашна сонда.

Каква концентрация антибиотик трябва да се създаде на мястото на възникване на инфекцията?

Количеството необходим антибиотик за създаване на определена концентрация в огнището на инфекцията трудно се оценява заради гъстата консистенция на образуваната гной и трудно преодолимите за антибиотика стени на абсцеса. Трябва да се използват заедно системна антибиотикотерапия и хирургично почистване на раната с последващо ежедневно промиване на нейната кухина.

Каква дозировка и път на въвеждане на антибактериалния препарат са за предпочитане?

Дозировката и пътя на въвеждане за повечето антибиотици са основани на клиничния опит на ветеринарния лекар. Важно е да се разгледа намаляването на стреса при избора на метода за въвеждане на препарата за заека.

Комбинацията антибиотици и стероидни препарати (кортикостероидни хормони) не трябва да се използват за лечението на зайците.

Смесването на антибактериалния препарат в питейната вода не дава необходимата концентрация в съсирването на кръвта. Ако от привкуса на антибиотика питейната вода стане непривлекателна за заека, той ще престане да пие и може да настъпи обезводняване на организма. За въвеждането на антибиотиците може да бъде използван парентерален път (външен), ентерален(вътрешен) и локално приложение.

Парентералното приложение включва интрамускулно, подкожно, интраперитонеално, интравенозно, вътрекостно приложение.

Интрамускулното въвеждане не може да бъде използвано за дълъг период от време заради размера на пациента. Относително малкият обем на мускулната маса не позволява продължително повтарящото се въвеждане на препаратите. Интравенозното и вътрекостното въвеждане на антибиотици се използва само в тежки ситуации на бактериална инфекция.
За това най-честият начин на въвеждане - това е подкожното.

Ентералният път също се използва широко особено при домашно лечение. Антибиотиците се дават през спринцовка или с храната. Приемът на антибиотици във вид на таблетки е трудно осъществим при зайците. По-лесен начин на използване са течните форми, или във вид на конфитюри и желета.

Локалното използване на антибиотици се използва само при повърхностни инфекции. Предупрежденията за местните антибиотици по повод риска от възникване на дисбиоза и ентеротоксемия остават същите, както е описано по-горе.

3.Най-често използваните антибактериални препарати, дозировки, път на въвеждане, режим на използване.

- Флуорохинолоните (Байтрил). Енрофлоксацин 10-20 мг/кг интрамускулно, подкожно или перорално на всеки 12 часа. Това е най-често използвания препарат, ефективен при пастьорелоза и други грам-отрицателни патогени.
Енрофлоксцин- ветеринарните флуорохинолони са най-проучваните за използване при зайците, отколкото другите флуорохинолони.

- Пеницилин 40.000- 80.000 ед/кг интрамускулно. При зайците се използва с повишено внимание.

- Триметоприм- сулфа 30 мг/кг перорално на всеки 12 часа. Използва се внимателно при пациенти със заболяване на пикочния тракт.

- Аминогликозиди. Амикацин: 8-16 мг/кг интрамускулно или венозно на всеки 24 часа. Риск от нефротоксичност, при абсцеси при зайците е лош избор заради ниската способност да проникне в областта на абсцеса.

- Метронидазол 20 мг/кг перорално на всеки 12-24 часа. Използва се при анаеробни инфекции.

http://www.812vet.com/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10379
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Гризачи