Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Болести по гълъбите

Болести по гълъбите

Мнениеот meri » Вто Май 20, 2008 6:30 pm

Някой от най разпространените болести по гълъбите
I – ва част


Гъбички : Гъбичните проблеми при гълъбите трудно се забелязват докато не се проявят под формата на по-сериозна болест. Те имат различни форми и намаляват имунитета към вторични инфекции – погледнете аспергилоза, хламидоспора, гниене на перата, млечница (candia albicans) и др. Проблемите с гъбички или плесен засягат дихателната и нервната система, размножителните органи, дихателните торбички и др. като по такъв начин влошават постиженията на птицата, която въпреки това може да изглежда в перфектно здраве. Причинителите са споменати за всяко заболяване конкретно, но тук могат да бъдат посочени и някои допълнителни причини, като отравяне с алфлатоксин. Той се произвежда от мухъл (aspergillus flavus), който може да се появи при лошо складирани зърнени или зеленчукови продукти (слама, сено и т.н.). Мухълът процъфтява при променлива влажност когато зърненото или зеленчуковото растение е изложено на топлина и влага. Не искам да звуча покровителски, но гълъбовъд, който дава мухлясала храна на птиците си, не си заслужава името. За жалост афлатоксинът се натрупва незабелязано в центъра на зърното, докато на външен вид храната има хубав вид. Разрастването на мухълът може да се ускори от неподходящо метеорологично време, неправилно складиране и други фактори един от които е кондензация от вътрешната страна на коша за царевица (погледнете Novices Social Circle). Афлатоксиновото отравяне може да порази мозъкът, беля дроб, сърцето, черния дроб, гръбначния стълб или бъбреците. При най-слабо проявление той води до влошаване на състоянието, а при най-тежко може да се достигне до внезапна смърт. Често по телефона получавам запитвания за гълъби, които не желаят да литнат от пода на гълъбарника, а изглеждат в перфектно здравословно състояние. Причината в тези случаи почти сигурно е гъбичен проблем засегнал дихателните торбички или мозъка. При птиците аспергилусът напада мозъка в доста по-голяма степен отколкото при хората. По този въпрос все още се правят научни изследвания. Два от основните причинители са мухлясалата царевица или фъстъци, които по дефиниция са двете основни части на гълъбовата храна. Царевицата може да се преглежда по-редовно, а фъстъците да се купуват като за човешка консумация. И двата продукта е добре да се купуват по малко поради трудното си съхраняване. Друга причина за проблеми с плесента може да се крие и в самия гълъбарник – влажно сено или слама. Не задължително те да са стояли влажни в помещението, достатъчно е още преди гълъбовъдът да ги закупи, да не са били правилно съхранявани. Съвсем различна причина би могло да бъде добавянето на бирена мая към храната по време на антибиотична терапия. По такъв начин гълъбовъдът само добавя плесенни микроорганизми към плесента и неутрализира действието на антибиотиците. Докато са в гнездото, младите гълъби са много уязвими към проблеми с гъбички. Има време когато трябва да се дава бирена мая и има време, когато не бива. За щастие повечето от по-слабите гъбични инфекции могат да се контролират като към водата се добавя воден йодин от Lugol. Той действа положително и тонизиращо на птиците дори да няма инфекция (по 1 чаена лъжица на 4,5 литра). По-сериозните проблеми трябва да бъдат диагностицирани и лекувани от ветеринар. Понякога симптомите на гъбичните проблеми се бъркат с парамиксовирус.

Прозявка, отваряния на човката : Сега те не са чак толкова често срещани както в миналото, поради факта, че хората вече не живеят в общи сгради с птиците, а също и поради това, че местността край гълъбарниците е по-добре поддържана. Симптомите на прозявката включват задъхване за въздух, поклащане на главата и кихане без видими белези за болест. Причина: прозявъчния червей (syngamus trachaelis). Първоначалното му развитие става в друг организъм – земен червей, личинки или охлюви, които често живеят край патиците, гъските и другите домашни птици. След като бъде погълнат паразитният червей намира място в белия дроб и в продължение на 10 дена стои там и се храни с кръв. След бърз растеж, той поема нагоре по дихателните пътища и застава в трахеята. Възрастният мъжки червей се закрепва към женския и по такъв начин общата им форма става като буквата Y. Това принуждава птицата да се прозява или да киха докато те не бъдат изхвърлени на земята или във водата. Това е паразит, който се среща главно по фермите, където се отглеждат дребни птици, затова не дръжте кокошките и патиците си близо до гълъбите си.

Отпуснатост : Това е по-скоро симптом, отколкото болест и може да се дължи на различни причини. В тези случаи птицата може да страда от загуба на тегло, липса на апетит, изтощение, а също така коксидиоза, орнитоза, питакоза, гъбични проблеми, шанкър и т.н. При такъв случай се консултирайте с ветеринар. Има и друга форма на олекване при птиците, която не съм виждал да е описвана, но е по-често срещана отколкото се предполага. Това е когато една на външен вид здрава птица, с добре развито тяло, на усет е лека (не стегната и твърда) и изглежда сякаш й липсва жизненост. Тя не иска да лети и когато е принудена го прави тя сякаш се свива в себе си. Често тези птици не напускат пода на гълъбарника или се борят да се върнат на пръчката си за кацане. Когато ги държи човек, те изглеждат почти безжизнени. Знам, че това се е случвало дори и на най-добрите шампиони след силно изтощение. Това може да се случи ако те участват в състезание, което е изключително тежко или те не са достатъчно подготвени за него. Такава птица страда от изтощение. Всичката й воля и физическа сила са унищожени и птицата никога не успява да се възстанови. Друга причина за това може да е участие в състезание веднага след приключване на някакъв курс медикаменти или докато птицата се бори вътрешно с някаква незабелязана болест. Независимо от причината, това е подобно на състоянието при атлетите, които страдат от различни проблеми и никога не успяват да се възстановят напълно след като са били принудени да покажат възможности над естествения си капацитет. В името на гълъбите си следете за състояния, които могат да доведат до загуба на жизненост и не ги принуждавайте птиците си да се състезават при тяхното наличие.

Недобро храносмилане : Друг симптом е когато птицата не успее да храносмели ежедневната си порция храна. Вероятно е тя да е погълнала твърде много след като е била гладна. Ако са засегнати повече от една птица, съществува възможността храната да е била твърде суха и затова да не може да бъде добре усвоена. Други причини може да са даване на твърде много ечемик, неправилно хранене, твърде тежка храна веднага след състезание или тежка надпревара или пък недостатъчно пясък. Лекува се като се даде по-лека храна и след това постепенно се увеличава количеството; сменят се и се поставят пресни минерали и пясък; към водата се добавя сода бикарбонат. Ако недоброто храносмилане продължава и след тези мерки, консултирайте се с ветеринар. Друга възможно причина може да е херния във воденичката, което вече е нелечимо.

Накуцване : Причини: нараняване, стафилококи, артрит, аспергилоза, туберкулоза, salmonella typhymurium. Ако няма видимо нараняване, обърнете се към ветеринар. Ако е някаква болест, тя може да бъде излекувана с пеницилинова инжекция.

Чернодробни проблеми : Симптоми: непрестанни жълти воднисти изпражнения, отпадналост и жажда. Това може да се дължи на вроден порок, предозиране на витамини А и D, недостатъчно слънчева светлина, влага, недостатъчни упражнения, твърде дълго държане в клетка, нарушение вследствие на предходно заболяване, твърде много използване на стимуланти или неправилна употреба на антибиотици (предозиране). Лекувайте птицата като й давате тоник Croston (вж. Novices Social Circle) на първия ден, а на 2-рия и 3-тия й давайте Cytacon В12. След това нека това стане част от ежеседмичната ви практика. Осигурявайте много слънчева светлина и възможности за упражнения. Намалете прекалената употреба на рибено масло и мултивитамини.

Мигрени : Симптомите са подобни на тези на парамиксовируса, паратифоида, салмонелозата, атаксията, някои гъбични инфекции и световъртежа, т.е. залитане, загуба на координация, замаяност, нервничене, потрепване на шията, блъскане в стените. Причината е неизяснена, но това може да се дължи на прихваната инфекция от диви птици, заразена храна или наследствена болест. Засега не е открито лечение.

Нюкасълска болест (разгледана отделно от парамиксовируса) : Това е птичият еквивалент на парамиксовируса и въпреки че не са идентични, и двете се причиняват от virus paramyxovirus 1. Птиците страдащи от Нюкасълска болест никога не се възстановяват напълно и остават преносители. Всички заразени птици трябва да бъдат унищожени и изгорени. Тази болест е силно заразна и може да се пренася от място на място чрез допир. Тя не напада хората, но може да бъде пренесена чрез облеклото. Малко се знае за конкретните проявления на вируса при гълъбите, но лечението е същото като при парамиксовируса.

Орнитоза – Пневмония : Тя се причинява от бактерия, microbacterum multiforme, и се среща при гълъби и други домашни и диви птици и животни. Симптомите вече бяха описани при настинките. Допълнителни симптоми могат да бъдат и избледняване на очите, постоянна носна секреция, изгърбване, настръхнали пера по задницата, влажни и сплъстени пера (от бърсане на очите или почесване), кихане. Силно заразно. Това заболяване е подобно на пситакозата, но е по-разпространено и по-безвредно за човека. Нужна е ветеринарна преценка за определяне на заболяването, а лечение не се препоръчва. Болестта нанася поражения на всички жизнени органи, а също слепота или частична загуба на зрението, като слабостта остава. Излекуваните птици никога не стават за състезатели, а може да продължат да пренасят заразата. Дезинфектирайте помещенията и приборите, минете в горелка, дезинфектирайте отново и промийте всичко с варна вода. Много е трудно заразата да бъде напълно изкоренена и е вероятно да се появи отново. Унищожете и изгорете всички заразени птици, а останалите ги поставете под пълна карантина в различно помещение (волиера) със свеж въздух. По своята същност, това е заболяване на недостатъчната чистота или се дължи на недобро наблюдение. Най-вероятната причина е зараза от диви птици (скорци, лястовици или диви гълъби).

Паратифоид (Салмонелоза) : При малките птици: на възраст около 4-6 седмици внезапна загуба на тегло, изпъкнали очи, изкривени шии, загуба на баланс, задъхване, трудности при хранене и храносмилане, приемат предимно водниста храна и не могат да полетят до пръчките си за кацане. При възрастните птици: отпуснати криле, извиване на крилете, накуцване, отекъл крак (обикновено левия); женските губят от оперението си и яйцата не се излюпват. Заразените птици може да развият един, няколко или всички симптоми. Поради трудността при диагностицирането от страна на гълъбовъда, това е най-често предполаганата, но и най-неправилно определяна болест. Най-трудния проблем е с разпознаването на първия преносител, който може да изглежда напълно здрав (моето предложение е да прегледате първо по-възрастните птици и постепенно да преминавате към младите). Главната причина е храна заразена от гризачи, заразяване от диви птици или контакт със заразен гълъб от друг гълъбарник. Гълъбовъдите често грешат тази болест с парамиксовируса поради симптомите й и обвиняват, че това се е случило по време на ваксинация. При лечение под ветеринарен контрол излекуването е възможно. Въпреки това някои от птиците може да останат преносители, затова проблемите могат да продължат докато не изчезнат или бъдат унищожени всички преносители. Когато е поставена диагноза за тази болест, по-добре се консултирайте с гробаря, отколкото с ветеринаря.

Парамиксовирус : Причинява се от щам paramyxovirus 1, Нюкасълска болест, от които има различни видове с различна степен на заразност и поражения. Симптомите са много и различни, като понякога се появяват няколко едновременно, а понякога – само един: воднисти изпражнения, лигави зелени/ кафяви изпражнения, нервничене, загуба на координация, падане назад, лоша преценка за разстоянията, страх от рязък шум, реакция към ярка светлина, потрепване на шията, усукващи движения на шията, неспособност за поемане на храната и др. Няма определено лечение, но птиците се възстановяват след като за тях се полагат грижи в продължение на приблизително 10-14 седмици. Нивото на смъртност зависи от конкретния вирус причинител на заболяването. Някои от щамовете убиват за няколко дена, но тези случаи са много редки. Повечето заболявания завършват с пълно възстановяване и развиване на имунитет у птицата, въпреки че някои могат да продължат да демонстрират нервно поведение в продължение на 2 години. Родителският имунитет не се предава на малките им, така че естественият имунитет е невъзможен. Някои индивиди могат постепенно да загубят имунитета си след като няколко години не са имали досег с болестта. Имунната система премахва някои неизползвани и нежелани защити докато развива нови. Болестта има инкубационен период от 8-12 седмици след което се появяват симптомите. През този период птиците могат да прехвърлят заразата на другите. Симптомите са началото на периода на излекуване, който продължава около 8-14 седмици, след които е нужен още някакъв период за възстановяване преди птицата да може отново да бъде включена в състезания. Имунитетът може да бъде предаван от имунен родител на неговото поколение, но това продължава само за 3 седмици. Младите птици трябва да бъдат ваксинирани на възраст 21-28 дена. Предпазването става чрез ваксинация както при младите, така и при възрастните птици, но след това са нужни 14 дена докато ваксината започне да действа. Имунитетът не се появява веднага, а също така ту се усилва, ту отслабва, като периодът на пълна ефективност е 10 месеца (а не 12 както някои си мислят). Не всички гълъби заболяват от парамиксовирус. Някои имат някаква устойчивост, която е вероятно да се дължи на това, че преди време незабелязано са преболедували някоя от по-леките форми. Това обаче не може да бъде аргумент против ваксинацията. Изкарването на тази болест е изключително тежко и е добре да се прави ежегодна ваксинация на всички гълъби. Заразата се предава по въздуха, по гълъбовъда или чрез контакт, така че птиците затворени във волиера на чист въздух не са застраховани от инфекция. Ваксинацията става безсилна, ако гълъбът се намира в някоя от фазите на инкубация на заболяването. При съвременните форми на парамиксовируса излекуваните птици не са преносители. За жалост вирусите мутират и в бъдеще тази информация може да подлежи на промяна.

Пневмония: Това е вторична инфекция, която обикновено придружава орнитозата, пситакозата, настинката и др. Тя се разпространява чрез прахоляка или заразени екскременти, а също така и чрез допир или хранилки и поилки. Съществуват два вида причинители – (1) вирус (2) пневмококи. Лечението е “финално”. По-добре да се извърши внимателно пресяване на птиците още при първи симптоми на заболяване. Гълъбовъдите, които постъпват така рядко имат проблеми след това. Гълъбите, които са уязвими към вторични инфекции обикновено умират преди да достигнат до диагноза от ветеринар. Също е възможно вторичните инфекции да са няколко едновременно.

Пролапс: Разместен овидукт или ректум провисващ през клоаката след снасяне на яйце. В такъв случай бъдещето на гълъба и като състезател и като птица за разплод е под съмнение. Този проблем обикновено се получава вследствие на пълнота, отглеждане на твърде многобройно поколение или напреднала възраст. Провисналия орган може да бъде наместен чрез внимателна намеса, но е уязвим към инфекции, ако не бъде веднага забелязан.

Пситакоза (Папагалска треска): Това е вирусно заболяване близко до паратифоида и обикновено напада младите птици. Симптомите включват пенеста и лепкава слуз в началото на гърлото и устата, диария, зелени и бели изпражнения (с характерен мирис), мръсна, сплъстена клоака, издут корем, повръщане, лош апетит, апатичност, задъхване, непрестанно повдигане и спускане на задницата, бледи, частично затворени очи и кихане. Отбитите птици стоят на пода на гълъбарника и това обикновено е жалка гледка. Обикновено заразените птици умират в гнездата си, като при възрастните това става изключително бързо. Това заболяване се причинява от вирус, който се предава чрез кихане, изпражнения и чрез храната. Инкубационният период продължава от 2 до 10 дена, разпространението на заболяването е много бързо, а изходът до голяма степен е фатален. Пситакозата често е придружена от различни вторични инфекции – шанкър, пневмония, перитонит (инфекция на черния дроб и бъбреците), ентерит и дифтерит, гнойни натрупвания в белия дроб и дихателните торбички, нарушаване на сърцето, черния дроб, бъбреците и гръбначния стълб. Птиците, които изкарат болестта по-леко оцеляват и стават преносители. Унищожете и изгорете всички заразени птици и след това дезинфектирайте всички помещения и приспособления в гълъбарника. Птиците оцелели поради имунитет могат да бъдат разпознати от ветеринар по кръвна проба взета от вената на крилото. Тези, които не показват имунитет в следствие на предишно заболяване могат да бъдат ваксинирани. Пситакозата е болест на лошата хигиена, която се причинява от мокри или влажни екскременти. Ако ви мирише на амоняк или на друга лоша миризма и има много мухи, може да очаквате поява на заболяване. Често пъти гълъбите ядат личинки, които може да са заразени. Поддържайте гълъбарника си винаги чист и помнете, че колкото и да се стараете, влагата винаги може да проникне в него.

Бъбречни проблеми : Това е заболяване на бъбреците и червата, която най-често се проявява при възрастните птици държани твърде дълго в клетка. Рядко срещана е в спортните гълъбарници, въпреки че може да бъде причина за внезапна смърт. При аутопсията се откриват камъни в бъбреците или някаква друга форма на бъбречна недостатъчност.

Дихателни проблеми : Погледнете при настинките, дифтерита и т.н. Дихателните проблеми имат много форми: бактериални, гъбични, вирусни, вдишване на токсини. В по-тежките случаи това е вторична инфекция. Всички гълъби носят в себе си патогена на настинките и при обикновени условия те са имунни към него. Вирусните форми могат да се контролират, но не и лекуват с антибиотици. Лекарствата са ефективни единствено срещу вторични бактериални инфекции. Те подпомагат на имунната система, а не действат срещу вируса при когото имат нулева ефективност. Преди да се дадат антибиотиците е нужно болестта да бъде точно определена. Много от дихателните болести могат да бъдат лекувани (да не се разбира неправилно), облекчавани (това е по-точно казано) като състоянието се подобрява с осигуряване на чист въздух, изолация и по-добра хигиена в гълъбарника.

Рахит : Погледнете при костните проблеми. Рахитът се причинява от недостиг на калций, а също така от влажна среда, негрижовни родители, бедна храна и се последва от артрит или ревматично състояние с постоянно отслабване на мускулната ефективност. Пострадалите пилета най-добре да бъдат отстранени. В такъв случай разделете родителите и преразгледайте условията преди да ги чифтосате отново.

Дифтерит : Това е силно заразна форма на въздушна дифтерия, като симптомите включват настинка, носна секреция, възпалени очи, катар, суха сиреноподобна материя в гърлото и ноздрите, понякога има поражения които приличат на шарка, сиво-синкава мембрана в гърлото или на езика, сиви обички. Консултирайте се с ветеринар и лекувайте като дихателно заболяване. Изолирайте болните, увеличете вентилацията, пречистете гълъбарника и гледайте лекуваните птици да са колкото се може повече на чист въздух. Това заболяване се причинява главно от пренаселване на помещенията, лоша вентилация или се прихваща от диви птици.

Люспести крака (краста) : Причинява се от различните форми на червейчето sarcoptens gallinae. Лекувайте като промивате краката с парафин и ги мажете с йод и вазелин.

Кисела храна : Вижте обясненията за проблеми с храната.

Млечница : Това е гъбичен проблем (candida albicans), чието ниво е балансирано в нормални условия, но се разраства при стрес. Причините включват мухлясала храна, поглъщане на спори чрез изпражнения или боклук. Болестта може да се разпространява както по въздушен, така и по воден път. Тя може да засегне гърлото, дихателния тракт, размножителните органи и клоаката. По-често се среща при гнездене. Симптомите включват сиво покритие по гърлото, бяло по езика (не го бъркайте със синьо връхче на езика, което е наследствена окраска, а не симптом на болест), обща дебилитация и неправилен растеж. При възрастните птици се появява занижена активност, нежелание за чифтосване и отглеждане на малките, може да откажат да хранят заразените малки и да сменят гнездото си, ако е възможно. Лечението при възрастните гълъби е гърлото да бъде намазано със смес от воден йодин, глицерин и мед. Използвайте вещества за прочистване на водата в поилките, изгаряйте или изсушавайте влажните части от гнездата и ги дезинфектирайте. Проверявайте дали храната не е случайно с кисел вкус. За младите птици няма лечение, което да си заслужава. В най-нежеланите случаи млечницата може да се влоши чрез вторични инфекции като аспергилоза или пситакоза. Идентифицирайте проблема по най-бързия начин и предприемете нужните действия. Проблемът не е толкова сериозен, ако бъде открит навреме.

Трихомониаза : Вижте “Шанкър”

Вертиго : Това е старо име на парамиксовируса.

Червеи : Прилагайте нужното лечение с утвърден препарат срещу червеи. При много от видовете подозренията за инфекция могат да бъдат проверени с изследване на екскрементите. Сезонно може да се прилага рутинно лечение. Чесънът е полезен за предпазване от паразити.

Суха настинка : Искам дебело да подчертая разликата между алергия и болест. Никъде не съм виждал ветеринарна статия за това, но все пак, познавам това заболяване от 30 години. Много често когато гълъбовъдите заподозрат наличието на някакъв дихателен проблем, те хващат антибиотиците и остават объркани, когато не получат никакъв резултат. Това не е чудно, тъй като малко от тях знаят да този проблем. Сухата настинка е подобна на сенната хрема при хората – кихане, задъхване и т.н., а организмът е напълно здрав във всяко отношение. Причината при гълъбите най-често е твърде сух въздух или липса на въздушна циркулация в затворени помещения, които може да са и пренаселени. Във всички гълъбарници за всяка птица трябва да има поне 2 кубически метра въздух, който може да се опреснява. За да откриете сухата настинка притиснете леко от двете страни на птицата с палец и показалец обичките й и тя ще кихне. Погледнете под обичките и ще откриете мек подобен на карфица израстък. Това е клапанна мембрана и има функция подобна на космите в човешките ноздри – да предпазва от навлизането на прах. При здравите птици той трябва да изглежда леко влажен (не мокър) и чист с лек розов оттенък. При болната птица той ще изглежда по различен начин. При натиск върху обичките тя ще отваря човката си и ще се опитва да завърти главата си. Клапанната мембрана ще изглежда суха и прашна със следи от секреция по нея. Гълъбът ще се опитва да диша само през човката си и всеки опит да му бъде затворена ще се посреща със съпротива. Вътрешната част под обичките трябва внимателно да се почисти с леко навлажнено перо като се премахнат всички натрупвания там. Почистете праха от гълъбарника и повишете влажността на въздуха (поставете още една поилка). Преди години познавах един стар гълъбовъд, който миеше с парцал коридора на гълъбарника и твърдеше, че благодарение на тази влага птиците му остават здрави в помещенията си, които иначе бяха напълно сухи. Предлагат се различни продукти, чрез които да се поддържа чистотата при гълъбите. Хигиена се постига и при използването на бутилка Croston (вж. Novices Social Circle), съдържанието на медицински креосот е достатъчно, а чесънът върши чудеса. По важно е да не пренаселвате помещенията и да гледате в тях да има колкото се може по-малко прах. Това е най-често срещаният дихателен проблем при който антибиотици не са нужни, а не биха и свършили никаква работа.

Хламидоспори : Това са гъбични спори, разпространяват се по въздуха, размножават се безполово в част от клетките и могат да издържат на неблагоприятни условия при които самите гъбички загиват. Обикновено се срещат заедно с микоплазми, Е. coli, pneumococcus и др. Погледнете аспергилоза, пситакоза, орнитоза, млечница.

Хламидиите се лекуват като вирусите, но в някои случаи могат да се излекуват с антибиотици, докато при вирусите това е неприложимо. С прости думи – те стоят на средата между вирусите и бактериите.

Порязвания : Промивайте ги с мек антисептик и превързвайте с Акрифлавин или намазвайте с Луголов йодин. При рани в окото – промивайте само с вода (преварена и охладена) и ги оставете да изсъхнат. Не прилагайте антисептици, които могат да възпалят или увредят окото.

Диария : Това е по-скоро симптом отколкото болест и може да показва стомашно заболяване, отравяне с арсеник, мед, олово или пестициди, смяна на режима на хранене, по-слаба храна, глад, стрес от изтощение (тренировки/ състезания), реакция към лекарства или хранителни добавки, твърде много витамини, химическа реакция на лекарства или медицински добавки поставени в галванизирани съдове, рода вкиснала поради чесъна в нея (никога не я оставяйте в галванизиран съд, а също така всеки път използвайте прясно смлени глави чесън), водорасли израсли по водопроводните тръби използвани за пълнене на хранилките, рязко спадане на въздушната температура. Ако изпражненията нямат необичаен мирис, то диарията е причинена от метаболичен дисбаланс – давайте повече фибри/ протеини в храната, сода бикарбонат във водата (тя помага при хиляди дребни оплаквания) или използвайте Ентродекс и електролити за рехидратация. Ако изпражненията имат неприятна миризма, необичаен цвят или следи от кръв, използвайте списъкът от болести, за да проверите за наличието на някакво друго заболяване. Гълъбът се опитва да се излекува като промива системите си. В някои отношения това е много добре, но се появява опасността от заразяване на останалите птици в гълъбарника, когато някоя обикновено безопасна бактерия се разрасне до твърде голяма степен. Винаги изолирайте птиците за които се съмнявате че може да са болни – по-добре малко ненужна безопасност отколкото да съжалявате по-късно.

Воднянка : Това е проблем, който обикновено се среща при възрастните женски гълъби, които имат провиснала коремна област пълна с водниста тъкан. Птицата се опитва да поеме дълбоко въздух, като постоянно се задъхва и показва признаци на изтощение. За това има няколко причини: пълнота на птицата при снасяне, липса на упражнения, прехранване, слабо сърце, червеи (тежък случай), коксидиоза, храносмилателни проблеми, нараняване и вътрешен тумор. Терапията при такива случаи трябва да е финална. Птиците рядко се възстановяват, а състоянието им може да остане завинаги. Мъжките птици не могат да си възвърнат жизнеността и обикновено остават импотентни.

Задържане на яйцето : Това се среща по-често от воднянката и се забелязва при женски птици на всякаква възраст. Гълъбите не могат да снесат яйцето поради влошено състояние или пълнота. В някои от случаите яйцето не се изнася както трябва или се абортира още докато е с мека черупка. Това се случва когато женската е започнала да формира яйцето, но контактът с партньора (мъжки или женски) е прекъснал и тя не е консумирала достатъчно храна или минерали. Всъщност, ако искаме да използваме по-добра аналогия – тя е останала с разбито сърце. И в двата случая ще се наложи хирургическо изваждане на яйцето и грижи яйцето, което има вече черупка да не се счупи вътре в птицата. Това може да се направи като се използва спринцовка за ваксинация (без иглата) и се впръска топло (телесна температура) маслиново олио в клоаката, приложи се внимателен масаж и се остави на природата да свърши своето. Ако черупката е мека, не прилагайте масаж. Може да се наложи този процес да се повтори 2-3 пъти. Повечето женски се възстановяват, въпреки че в много случаи след това те не желаят да снасят, а при някои това е начало на период на безплодие. Аз лично не бих ги използвал повече за разплод, въпреки че знам че някои гълъбовъди с гордост ги връщат в отделението за разплод. Ако има вътрешни тумори доброкачествени или злокачествени, тогава никакво лечение не би върнало гълъба към перфектно състояние.

Ентерит : Това са: възпаление на лигавицата на червата, воднисти изпражнения, слабост или апатия, лош апетит и голяма жажда. Причините са лошо храносмилане, тежка инфекция с червеи, храна заразена от гризачи. В повечето случаи причинява нарушения на черния дроб и проблеми с други жизнени органи в зависимост от причинителя. При по-простите случаи се прилагат грижите и лечението за диария. При по-тежките случаи е нужна консултация с ветеринар. Погледнете орнитоза, пситакоза, шанкър, паратифоид (салмонелоза).

Епилепсия: Спорадични припадания без проявления на болест. Предава се по наследство и се среща най-често при гълъбите отглеждани за изложби. При спортните гълъби епилепсията е нежелана. Не се лекува.

Гниене на перата: Причините за това може да са две: гъбички или червейчета, които се хранят с перата. И двата причинителя могат да се крият във влажните части на гълъбарника, т.е. такива, които са влажни от екскременти или по ъглите на помещенията. Обикновено се срещат при птици, чиито пера са с едра тъкан. Гъбичката, микробът или червейчето живеят в мекия пълнеж на дръжката на перото, което постепенно се разпада и започват да се появяват плешиви места. Заразените птици може да се къпят в камфорова вода или да се прилагат някакви препарати разработени специално за тази цел. След смяната на перата гълъбите ще имат здраво оперение, но проблемът може да се появи отново следващия влажен сезон. Едно време гълъбовъдите са поставяли натрошен нафталин и сапун на заразените места или са ги мажели с парафиново масло. Модерното ветеринарно лечение включва инжектиране на Ivomec, който действа против всички паразити и червеи. Тази манипулация трябва да се прави само по предписание от ветеринаря. Ivomec-ът е доказано безопасен за гълъбите и действа благоприятно на качествата на перата при последваща тяхна смяна. Съществуват и други продукти, но те не са одобрени за прилагане върху гълъби, така че тяхната употреба не се препоръчва.

Надявам се, че този списък от заболявания ще бъде полезен както за начинаещите, така и за по-напредналите гълъбовъди. Това са основните проблеми, които се срещат при гълъбите и независимо от поддръжката и грижите, някои от тях се появяват навсякъде. Други, като E. Coli, ротавирус и др. могат да се появяват от време на време, но в общия случай всичките се третират като част от заболяване заедно с него самото. Прилагането на антибиотици трябва да става под ветеринарен контрол и не по препоръка на приятели. Поради разликата в щамовете на една и съща инфекция предпазните и лечебни действия срещу нея могат да варират от район в район. Някои антибиотици, които постигат успех в Есекс, например, може да не вършат никаква полезна работа в Ланкашир. Различното име не означава, че това е различно лекарство и следователно може и двете да се окажат неефективни. Различните лекарства действат срещу различни причинители, затова е задължително да се използва правилното лекарство срещу съответния вредител. Единствено ветеринарят, който следи развитието на медицинската наука може да посочи правилното действие в този случай.


http://web.hit.bg/competition2005/articles/Bolesti.htm

Орнитозата е контагиозна болест по домашните и дивите птици, която се проявява с поражения на конюнктивите, дихателните пътища и серозите (перикардит, перитонит), уголемяване на далака и некрози в черния дроб. Предава се и на хората (зооноза), поради което трябва да се вземат предпазни мерки за предотвратяване на трансмисията на заболяването от инфектирани животни и птици.

Описание
През 1894-1897г. в Париж се появяват епидемични заболявания и Nocard твърди, че източник на инфекцията са папагалите; затова Morange (1895) нарича болестта пситакоза (от psittacus-папагал). По късно е доказана вирусната етиология на заболяването, а по-късно Meyer и Eddie (1933, 1947) установяват, че болестта е широко разпространена и засяга не само папагалите, но и над 90 вида други птици, поради което те предлагат името орнитоза (от ornis-птица). Инфекцията се предава и на други видове и регулярно води до заболяване на хора, говеда, овце, прасета, котки. Докладвани са отделни случаи при кучета.

Причинител
Причинителят Chlamydia psittaci спада към най-едрите вируси. Принадлежи към семейство Chlamydiaceae и е облигатен вътреклетъчен бактерий състоящ се от РНК и ДНК.

Породна чувствителност
Няма доказана специфична породна предиспозиция към заболяването.

Клинични признаци
Клиничните признаци варират в зависимост от вида :

Птици
Инфектираните птици може да изглеждат напълно здрави
Депресия
Безапетитие
Респираторни признаци - ускорено дишане, дишане с отворена уста
Изтечения от очите
Изтечения от носа - кихане
Воднисти зелени изпражнения
Разрошена перушина
Загуба на тегло
Внезапна смърт при тежките остри форми на заболяването
Котки
Конюнктивит
Говеда
Пневмония
Артрит
Кучета
Кашлица
Треска
Куцота
Хора
Болка в областта на гърдите (често)
Кашлица (често)
Конюнктивит
Грипоподобни признаци
Главоболие
Треска
Мускулни болки
Пневмония
Признаци на увреждане на ЦНС
Диария - не много често
Повръщане
Бъбречна недостатъчност
Смърт - смъртността достига до 20%
Прасета
Пневмония
Артрит
Овце
Аборти (наречени ензоотични аборти)
Разпространяването на заболяването е чрез директен контакт със секрети от инфектирани животни или аерозолно разпространение.
Източници на инфекцията са болните птици и заразоносителите (някои птици прекарват латентна инфекция, която може да се прояви под влияние на неблагоприятни условия); вирусоносителство е установено до 174 дни след заразяване.
Отделяне на вируса става главно с изпражненията, носните изтечения и издишания въздух при кашляне, пърхане). Доказано е отделяне на вируса с яйцата и предаването му на пилета.
Някои от птиците (гълъби, папагали, диви водоплаващи, пуйки, пилета и др.) са обикновено източник за заразяване на човека. Особено широко заразоносителство съществува сред гълъбите в големите градове.

Усложнения
Стресови ситуации често провокират заболяването при животите, които са носители на микроорганизмите и обикновено изглеждат напълно здрави.
Залявянето и транспортирането на диви папагали обичайно предизвиква силен стрес и води до проява на заболяването.
Животни, възстановили се от прекарано заболяване, остават носители на микроорганизмите и могат да се разболеят отново.

Диагноза
Диагнозата се поставя чрез изолиране и идентифициране на микроорганизми в проби от фекалии, очни изтечения, както и тъканни проби взети post-mortem.
За предпазване на разпространение на заболяването post-mortem трябва задължително при работа с трупен материал да се носят предпазни ръкавици, маски и да се намокрят труповете за редуциране на риска от аерозолно разпространение.

Лечение
Съществува сериозен риск за здравето на хората, поради което решението за лечение на заболяването трябва да се вземе много внимателно. Обикновено лечението на пситакозата е с тетрациклини. Дозирането във водата за пиене е незадоволително за поддържане на високи терапевтични нива в кръвта, което е абсолютно необходимо за ефикасното лечение на заболяването.

Дългосрочни проблеми
Латентното носителство е често срещано, особено при птици.

Външни връзки
Psittacosis - Техническа информация от Центъра за Контрол на Заболяванията на САЩ.
Psittacosis - Що е пситакоза?...
Виждания за пситакозата - от Hannis L. Stoddard III, DMV. Материалът засяга симптомите, контрола и лечението на пситакозата при птиците.
Заболяването пситакоза при птици-домашни любимци, папагали-домашни любимци, екзотични птици от Mike Owen, Queensland, Australia.
AVMA - Компендиум на мерките за контрол на Chlamydophila psittaci (преди Chlamydia psittaci) Инфекция при хората (Пситакоза) и птиците-домашни любимци от Американската Ветеринарно-медицинска асоциация(AVMA).
Забележка за собственици
Тази информация е превод от сайта на Provet и е единствено с образователна цел.

Ако вашият домашен любимец е болен, трябва да потърсите помощта на ветеринарен лекар, който единствен има право да постави точната диагноза и да назначи подходящото лечение.

http://www.bgvet.org/science/clinic/inf ... ccosis.php
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10374
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Птици