Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Използването на нашийниците

Използването на нашийниците

Мнениеот meri » Сря Яну 16, 2013 2:00 pm

Изображение


Защо използваме нашийници и до сега?
Към какво може да доведе използването на нашийника?
Защо кучето се дърпа на повода?
Как да решим проблема без нашийник?


Използването на нашийници,още повече строгите- е стара традиция, за която не се замисляме. Съгласно съвременните изследвания, при 90% от кучетата се наблюдават увреждания на шията,дори от случайно дръпване на повода.Тъй като шията е най-ранимата,жизнено важна част от тялото,все повече любители на кучета осъзнават вредата на нашийника и преминават към използването на нагръдник.

Преднамереното болково въздействие на шията на кучето е метод на обучение,който се е разпространил във времената,когато треньорите не знаели по какъв начин могат да накарат кучето да изпълнява някоя команда.В днешно време,когато в света се е натрупал голям опит в обучението на кучетата с методите на положителна подкрепа,когато научихме за удивителния вътрешен свят на кучетата,този метод е варварски.

Стопаните на кучета се обръщат към мен с въпроса,как да извеждат кучето с нагръдник.В началото този въпрос ми се струваше странен,докато не разбрах,че много стопани смятат нашийника за единственото средство за контрол на поведението на кучето по време на разходка или обучение.Тези стопани са сигурни,че след като се намали въздействието върху шията на кучето,то спира да слуша.Когато разбраха за моето предложение да се откажат от нашийника,те силно се дразнят, някой дори изпадат в паника,все едно кучето без нашийник ще се превърне в някое природно бедствие.

Аз виждам три причини за това явление:

Навикът

Първо,нашийниците,в това число и строгите,са толкова разпространени,че практически са станали честа морфология за кучетата.

Изображение

И,напротив,куче с мек нагръдник или куче без никаква амуниция не се срещат в градски условия.Ние сме привикнали към това,че кучето се нуждае именно от нашийник.И не сме свикнали да мислим,че той влияе на състоянието на кучето така,че го наранява.Виждала съм кучета,които са хъркали от задушаването на нашийника,и кучета,които явно страдат от ортопедични заболявания,но техните стопани продължават да ги водят с нашийници,без да забелязват страданията на кучето.

За това нашето отношение към кучето с нагръдник е колективен навик.Ние сме свикнали към вида на кучето с нашийник точно така,както сме свикнали да ядем супа на обяд,а не на закуска.Ще напомня,че в Швеция стопаните са привикнали към вида на кучетата с нагръдници,а в Германия супата може да се яде и на закуска.Всеки навик,както и всяка мода може да се промени.Добре би било,ако шивачите се научат да правят красиви,привлекателни нагръдници за кучетата от всички размери и цветове- точно както са се научили да правят красиви дрехи за кучета.Много хора,които все пак са помислили да сменят нагръдника с нашийник,не могат да разберат,как грубите нагръдници предлагани в магазините,могат да бъдат по-добри от нашийниците.Действително: важно е не само да смените нагръдника с нашийник,но и да се погрижите за това,че нагръдника да бъде от мека,естествена тъкан,която запазва формата си след пране.Именно такъв нагръдник ще бъде приятен на кучето,защото няма да протрива неговите страни и да пречи при ходене.

Липса на социален контакт между стопанина и кучето

Изображение

Втората причина е липсата на контакт между стопанина и кучето.Действително, колкото е по-добър стопанина и се разбират с кучето,толкова по-малко са им необходими спомагателни средства.
По време на обучение,куче което има добър контакт със стопанина си,работи доброволно.За това не са необходими дръпвания за повода или хващане за нашийника.Успеха в обучението до голяма степен се определя от това,реагира ли стопанина на сигналите на примирение на кучето.Например,ако стопанина е много груб,кучето показва това със свои сигнали,и ако стопанина не реагира на тях,а обратното,сърди се и усилва натиска(както и дръпванията),ситуацията се нажежава и кучето става необучемо.В тези случаи треньора често съветва да се използва строг нашийник и дори електрошоков.

Получава се,че колкото повече знаете за своето куче,толкова повече го наблюдавате и колкото по-адекватно реагирате на неговото поведение,толкова е по-добър контакта,и следователно,толкова по-лесно се координират неговите действия.Именно за това всеки стопанин трябва да знае как да възприема кучешкия свят.Уверявам ви,че въпреки много сходства,това възприятие се различава от нашето.И нас не трябва да ни мързи,за да го изучим.Иначе,все някога при зоопроизводителите ще се изчерпат идеите,какви още "по-свръхсъвременни"средства са необходими за "контролиране" на домашните кучета.Интересно,как са излизали от положението нашите предци през всичките изминали 14 000 години,когато кучетата са "ходели голи", а "строгите" не са били изобретени?

Митът за вродената дивост и агресивност на кучетата

Трето: защо мнозина смятат,че домашните кучета са диви и злобни натури,за да се избави от болката в шията,причинена от нашийника,кучето се превръща в нещо неуправляемо,и не може да се води без повод.

Изображение

Кучетата се дърпат за повода по различни причини.Има кучета,които не са научени да ходят на повод,тъй като нямат контакт със стопанина.Има кучета,които се страхуват да вървят до стопанина,защото стопанина се държи грубо.Има кучета,които толкова рядко излизат на разходка и с тях се занимават толкова малко,че те "си губят ума" от щастие,когато имат възможност да напуснат дома.Такива кучета са прекалено възбудени на улицата и дърпат повода.Има малко социализирани кучета,които не са се научили спокойно и грамотно да реагират на сродниците си- и за това дърпат от възбуда.Има кучета,при които жизнения опит е толкова ограничен,че те се страхуват от всичко ново- такова куче е много сложно да се води на повод.

От друга страна,има стопани,които не умеят да реагират на поведението на своето куче на повод- и за това се губят всеки път,когато кучето прекъсва нормалния ход "редом" и реагира по-различно.Много стопани се опитват да решат всички тези проблеми с помощта на строгия нашийник,без да се опитат да разберат защо кучето дърпа повода.Нещо интересно: започвайки обучението на кучето да ходи на повод,стопаните веднага обучават кучето с помощта на подтискане и манипалуция- не защото те самите смятат че това е правилно,а защото не знаят алтернативи.

Изображение

Тази алтернатива е първо: да се отнасяте с кучето така, че присъствието на улицата да бъде нещо обичайно за него,да научите кучето да контролира емоциите си,да се държи на повод като живо същество,а не като машина за играчки на връвчица.С други думи,ако се държите спокойно,когато водите уравновесено куче,стопанина запазва контакта с глас и поглед и коригира неговата скорост с глас,при кучето се изработват навици да ходи бавно до стопанина си,без да се дърпа напред.

В този случай повода е вспомагателно средство,за да предпазите кучето на улицата в града,но не за да го принуждавате да остава редом,дори ако то не иска това.За това при добър контакт,кучето само ще се погрижи за това да не изостава от стопанина и да се държи редом.

Автор Олга Кажарска
http://www.dogfriend.org/index.php?opti ... Itemid=135
превод:meri
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10360
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета - Canidae