Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Развъдников синдром при кучето- проблем на стопаните

Развъдников синдром при кучето- проблем на стопаните

Мнениеот meri » Нед Мар 23, 2014 6:37 pm

Купувайки куче от всяка порода, човек разчита да си вземе верен приятел и компаньон, ласкав спътник, обичащ стопанина си. И въпреки, че всички кучета са различни, тези качества са присъщи на всички без изключение.

Изображение

Много често кучето не оправдава очакванията на стопанина. И вината не е само във външните данни, а в характера на кучето. Така нареченият "развъдников синдром" се характеризира със съществен провал в процеса на социализация, в резултат на което нервната система на кучето се развива неправилно. Това често протича поради нарушения в нормалното отглеждане на кученцата.

Нарича се "развъдников синдром", защото по-често се среща при кучета, родени и израснали в големи развъдници, развъждането на животните в които е поставено на конвейр.

Причината за това явление се нарича:
- Живеене в тесни клетки без разходка и възможност да се разходят дори в жилището;
- Липса на общуване със сродници и хора;
- По-късна продажба, кученцата са много и те остават до 7-8 месеца, и през цялото време се намират в клетка.

Виждайки за първи път околния свят в достатъчно зряла възраст, психиката на такива кучета, особено декоративните породи, не се справя с изобилието от впечатления и реагира неадекватно- проява на малодушие или немотивирана агресия към околните.

Болната психика и слабата нервна система на родителите на такива кученца също може да се предава по наследство, води до всевъзможни фобии, но при развъдниковия синдром не това е главното, а именно липсата на необходима социализация.

Процеса на опознаване на света започва от първата минута на раждането на кученцето. В първите няколко седмици, сляпо и глухо, то възприема околното пространство посредством миризмата на майката и сучене на мляко от нея.

Тактилните и обонятелни усещания, хранителен рефлекс- всичко това е достатъчно за построяване на правилен модел на действителността в първите дни от живота. За това толкова много трудности впоследствие възникват с кученцата, получавали изкуствено хранене.

Когато малкото отвори очи и се научи твърдо да стои на краката си, границите на неговия свят се разширяват. Играта със съплеменниците и възрастните кучета в този период е изключително важна. Активното общуване и изследване на териториите развиват интелекта и нервната система на малкото.

Изображение

Представете си куче, което непрекъснато седи в клетката и наблюдава света само през решетките. Нито запознанство със себеподобните, нито изследване на нови места и получаване на впечатления- не се провежда нищо за подпомагане на социализацията.

За да коригирате положението, са необходими ежедневни разходки на кученцето по улицата, желателно заедно с майката. Новите впечатления, нестандартни ситуации, възникващи по време на разходката, и най-важното, нагледния пример как постъпва в различните ситуации възрастното куче, позволява на малкото да се адаптира по най-добрия начин към околната действителност и да придобие навици, необходими за самостоятелния живот.

Ако развъдчика няма възможност редовно да разхожда кученцата на улицата, трябва да оборудва малък "комплекс за опознаване на света" в жилищни условия, да постави колкото може повече играчки и особености в интериора, от време на време да ги променя.

Изображение

Цялата беда е в това, че развъдчик, интересуващ се само от печалбата рядко провежда подобни мероприятия, оставяйки на самотек развитието на кученцето.

Още един бич на развъдниковия синдром - трудности при приучаването към правилата за хигиена в жилището.
Животното, седящо в клетката и използващо я за тоалетна, след 5-6 месеца такъв живот трудно може да се научи какво трябва да прави на улицата или на пеленка. За изработване на навик е необходимо много време.

Провеждайки аналогия с човешката психика, този проблем може да се сравни със синдрома Маугли. Известно е, че децата възпитани в несвойнствена за тях среда, не могли да усвоят човешкия език и много навици, въпреки че със социализацията се занимавали водещи специалисти.

Същото е и с кучета, прекарали първите месеци от своя живот затворени, никога няма да станат такива, каквито трябва. И благодарение на усилията на стопаните, тяхната голяма любов и търпение, повечето от тях живеят пълноценен живот, и радват стопаните си, последиците от трудното детство се проявяват през целия живот, изразяват се в патологично малодушие, истерично поведение и лоша социализация.

Хората харесват различни кучета: със сериозен характер и грозна външност, приветлив и весел нрав. Но всички искат поведението на кучетата да бъде в рамките на нормалното. Тези рамки трудно се определят и често нарушенията в поведението на кучето, човек забелязва тогава, когато те вече са се сформирали.

Всички знаят, че външните породни признаци и осоебностите в поведението са свойнствени на различните породи, закрепени генетично. Известно е, че качествата на производителите могат да се предават по наследство на техните потомства. Именно влиянието на външната среда е необходимо условие за нормалното развитие на всеки бозайник- дете или куче.

Това е така, защото гените не определят преките навици на животното- генетичната матрица осигурява фундамент, на който се строят различни поведенчески програми, свойствени за вида, породата или животните. А за изпълнението на тези програми води действието на различни външни стимули. Едно от великите тайнства на природата е "посланието" от външния свят развива записаната в гените информация и дава тласък на развитието на поведенческите програми, набор от които определя реалното поведение на животното.

В сравнение с хората, кучето е по-просто организирано същество, но закономерностите на развитие са същите:генетичните програми не могат правилно да се реализират в пълноценно за вида поведение без въздействието на външната среда. Околния свят на кучето в значителна степен се определя от човека и по съществен начин влияе на неговото развитие и поведенчески особености. От това колко правилно организираме средата, в която ще се възпитава кучето, зависи какво ще бъде неговото поведение.

Процеса на развитие на поведенческите програми в ранните етапи от живота на бозайниците имат чувствителни периоди- именно в тези моменти животните са най-възприемчиви към въздействието на сигналите на външната среда. Именно в тези моменти е възможно пускането на определени поведенчески програми, развитието на вродени форми на поведение, обучение към жизнено важни навици, запечатване на необходимите образи. Опитът, получен в първите месеци живот, може да определи в бъдеще характера и поведението на кучето, неговите умствени и адаптивни способности.

Ако не давате възможност на кученцето да получи полезен опит в този период, не му позволявате да изпробва на практика наследените способности, то може да се окаже в състояние на "пропуснато време". За първи път сблъскало се с външния свят в старша възраст, кучето вече не може да го усвои толкова леко, както достъпната за малките кученца в тяхното "чувствително състояние."
Поради тази причина тези периоди са получили названието- критически. И за кучето те се ограничават през първата половина от живота на животното.

Един от критичните периоди е периода на социализация, кученцето трябва да общува с други кучета до настъпване на 3-месечна възраст. Известни са печалните последици от късното извеждане на кученцето на улицата, едва ли не на 5-6 месечна възраст, когато основните поведенчески програми вече завършват формирането си. В резултат кучетата не само не могат да общуват нормално със сродниците, но и адекватно да реагират на градската среда, защото са били пропуснати чувствителните периоди на развитие на основните форми на поведение.

В основите на кучешкото поведение лежи сложната задача на психобиологическите процеси. След раждането при кученцето продължава развитието на неговата нервна система, и протича досъзряване на структурата на главния мозък, за това формирането на поведението протича в няколко етапа и е подчинено на плана, затворен в гените. На всеки етап под действието на външната среда се доизграждат определени части на мозъка на младото куче.

Генералния план от това строителство се определя от гени, а строителния материал е нервната система, то строителите са стимулите на околната среда. И ако те не се окажат на необходимото място в нужното време, в сградата ще се получат цели провали- мозъка ще остане недовършен.

Нарушенията на правилното развитие на кучето могат да възникнат в различни условия- и в големия развъдник и в тясната градска среда. Полезното влияние на външната среда може да се ограничи с обеднените условия на отглеждане, което в бъдеще причинява нарушение в поведението при възрастното куче, което се оказва в различна среда, попадайки при стопанина.

Ако започнете от първия месец на живот на кученцето, то единственият вариант за нормални условия- това е наличието на майка. Всички важни въздействия, необходими за нормалното развитие на новороденото, му дава майката чрез телесен контакт и естествено хранене. В първия месец на живот стимулацията от страна на майката и възможността да суче, оказва незаменимо благотворно въдействие на развитието на мозъка и формирането на нормално поведение на кученцето. Плюсовете, които получава кученцето с кърменето от майката в сравнение с изкуствено хранените кученца трудно се оценява: емоционална стабилност, увренност в себе си, устойчивост в социалната конкуренция, високи умствени и адаптивни способности. Важна роля на тактилните контакти и неонатално хранително поведение в бъдещото развитие на психиката и поведението на кучето поставят под съмнение целесъобразността от изкуствено хранене на кученцата, защото е невъзможно да се попълни недостига на ключови стимули.

За бедни условия на отглеждане могат да се смятат, когато кученцето през първите месеци живее само в клетка и оградени разходки. Средата в такива условия е много оскъдна в сравнение с реалните условия. На кучетата в развъдника не им достигат адекватни външни стимули, които биха могли да предизвикат цялото богатство от адаптационни способности, които са заложени в гените на животното.

Смята се, че на възраст около 2 месеца трябва да започнете да запознавате кучето с повече външни стимули-зрителни, слухови, миризми, вкусови, защото впечатленията получени на тази възраст се запазват за цял живот. В този период можете по- лесно да приучите кучето към разнообразни храни. От третия месец се препоръчва да започнете запознаване на специализираните кучета (ловни, спасители) с условията, в които ще работят. В противен случай кандидатите за спасители трудно ще усвояват стълбите и ще се страхуват от тунели. Кучета израснали в бедни условия и ограничени в контактите с външния свят, ще се държат по-неуверено и ще реагират болезнено на непознати стимули през целия си живот.

Положението може да се коригира с редовни разходки, на които дори 1,5-2 месечното кученце може да отиде заедно с майка си. Постоянните маршрути трябва да се подготвят предварително и в тях да се включат различни "приключения" за кученцето. Ако нямате възможност за такива безопасни разходки, оборудвайте място за разходка с разнообразен интериор и играчки и по възможност периодично ги променяйте. За тази цел може да използвате и картонени кутии.

Организирайки отглеждане на кучета в развъдник, е важно да имате предвид по възможност в какви условия ще живее кучето при бъдещите си стопани. Кучета, отглеждани в развъдници трудно се обучават на правилата за хигиена в жилището. Полезно е да научите кученцето да използва за тоалетна хартиена постелка или специална пеленка, което помага да се справите с този проблем в дома. Разходките извън територията на развъдника не по-късно от 3 месечна възраст улесняват кучета впоследствие влизането в градската среда. Проблеми могат да възникнат, ако кученцето няма възможност да се запознае навреме с такива особености на сложния и разнообразен външен свят, като шумните градски улици, тълпите от хора, тичащи и крещящи деца, големи и агресивни непознати кучета, стълби, водоеми, коли, влакове и т.н.

Съществува мнение, че има особен период, когато кучето особено леко запечатва ситуации, свързани със страха, и именно той е виновен за някои фобии при кучетата. Смята се, че той протича в края на втория- началото на третия месец от живота на кученцето. Травмиращи впечатления, получени в този период могат да закрепят впоследствие страха и неувереността в поведението на кучето, свързани с конкретни звуци, предмети или места. Поради тази причина в този период не се препоръча да променяте рязко привичната среда. С голямо внимание трябва да се отнасяте към смяната на стопанина в този период.

Трябва да дадете възможност на кученцето да привикне към новата обстановка и да преживее "времето на страховете" в стабилна среда. Не трябва пристигането в новия дом да се съчетава с плашещи процедури или травмиращо превозване. Един от най-добрите периоди за пристигане при новия стопанин е пикът на социализация, който протича на възраст 1,5- 2 месеца. Човекът е част от социалната среда на кучето, което също трябва да се учи да общува с него. Именно в този период е важна развиващата се разнообразна среда за отработване на жизнените стратегии и методи на поведение.

Настъпва важен игрови период, когато игрите са сериозно занимание, позволяващо да се обучите на правилно отношение със социалния партньор и да се научите уверено да се справяте с важни жизнени ситуации. Ограничената възможност да получите такъв опит обеднява поведението на кучето, за това отново ще се върнем към разговора за обеднената среда.

Бедна може да бъде и социалната среда. Въпреки, че за развъдниците проблемът със социализацията не стои толкова остро, синдрома може да се прояви и при кучетата израснали в градски условия. Отглеждането на кученца в условия, където те за кратко общуват само с ограничен хорски контингент, също се отразява отрицателно на способностите на кучето да се адаптира в бъдеще към живота в семейството на стопанина.

Социализацията или усвояване на навиците за общуване със социални партньори при кучето трябва да протича с участието не само на други кучета, но и на хората. Критичния период на социализация се ограничава приблизително от 2-3 месец от живота на кучето. И в този период е малко да давате възможност на кученцето просто да види човек, трябва да общувате активно с него, да му давате възможност да реализира своите уникални способности да разбира човешкото поведение. Кучето притежава вродена способност да разбира мимиката и жеста на човека. Но, дори вродените програми на поведение се нуждаят от адекватни външни стимули, само тогава генетичното наследяване на вида ще бъде разкрито, и ще се прояви в такова поведение, което е прието да се обяснява с изключителния ум на кучето.

Наблюдателните развъдчици вероятно са забелязали, че още в началото на втория месец кученцата започват изведнъж да проявяват особен интерес към човека като партньор; научават се внимателно да го гледат в лицето, ръцете, започват активно да поддържат игрите с човека, могат с интерес да наблюдават неговите действия. В този период можете да заложите основите на добрия контакт на кучето с бъдещия стопанин, да се занимавате с кучето поне по няколко минути на ден, изпускайки тази възможност, органичавате мирогледа на кучето с клетката, жилището или празни разходки.

Необходимо е много сериозно да се отнасяте към първите 5-6 месеца от живота на кученцето и да му давате възможност адекватно да използва външния свят за саморазвитие. Когато ние ограничаваме кучето, не му позволяваме в необходимите периоди да опознае този свят, включително неговите опасности и тревоги, ние оставяме кученцето "за втората година" в училището на живота.

Впоследствие това може да се изразява в различни неадекватни реакции на кучето. Например, неофобия- страх от промени, което се изразява в това, че кучето се чувства спокойно само в добре познати места и се губи, когато излиза, панически се страхува от всички нови предмети и дълго привиква към тях. Усложняването на средата за възрастното куче няма "лечебен" ефект, защото в ранна възраст не е имало възможност да се обучава да реагира на новостите. На всяка промяна в обстановката кучето реагира с пристъпи на страх със същата интензивност, като че ли всеки път отново се обучава спокойно да реагира на плашещите ситуации.

Радикалната корекция на това поведение не се поддава, защото в резултат на лишаване на влиянието на външните стимули в критичните периоди не се е случило образуване на съответните физиологични и анатомични структури и връзки.
В резултат се образуват пропуски и в самите програми на поведение.
Добре е известно, че понякога кучетата, израснали в развъдници трудно се приспособяват към живота в шумния многолюден град. Привичните за градските жители- хора и кучета-звуци, предмети, механизми, обединени събития, всички те се превръщат за тях в източник на постоянна тревога.

Пропуските в равитието на кученцата непряко засяга интересите на бъдещите стопани. Хората често преживяват сериозен емоционален дискомфорт, сблъсквайки се с неадекватното поведение на своя любимец. Когато кучето, израснало в оскъдната обстановка на развъдника, за първи път попадне на градската улица на възраст 6 месеца, е принудено коренно да преобразува своите представи за външния свят, защото преди това не се е сблъсквало с неговото разнообразие. То се среща със силното, твърдо въздействие на средата, оказвайки се почти беззащитно пред нея. Когато наблюдавате поведението на такива кучета, се създава странно впечатление, че тези кучета не знаят какво да правят с този свят.

Това е важен аспект на проблема. Ако кученцето расте в изолация от външния свят и се нарушава нормалния ход на развитие на неговата психика, възниква отклонение от нормата в поведението. Впоследствие кучето не може напълно да разкрие природните си качества, и неговото поведение не отговаря на изискванията на стандарта. Такова куче не може да изпълнява очакваната от него функция в семейството на човека. И не става въпрос само за ролята на пазач. По-важно е това, че то не може да стане пълноценен компаньон за своя стопанин. Представете си какви ще бъдат очакванията на човека, когато забележи, че преминаването през улица с интензивно движение или разходка на оживени места се превръща за неговото кученце в сериозен проблем. Ситуацията се влошава и от това, че тези поведенчески особености не са отстраними безследно. Те могат да се коригират само в малка степен при огромни загуби на време за тези корекции.

Грамотната адаптация на кученцето към външната среда може да се компенсира отчасти, а значи и наследствено обусловените недостатъци в поведението, например, страха. За стопанина това сигурно не е лош изход, но на развъдчика това може да попречи да бракува нежелателната кръв. В краен случай развъдчика трябва да се осланя на своята интуиция. Всяка форма на поведение, дори и тази, която не се харесва на човека, може да се окаже полезна за вида като цяло. Страхливостта е ценно качество за оцеляване, особено ако живееш сред хора.

Проблемите, свързани с развитието на поведението, се отнасят не само за породистите кученца. Много хора взимат кученца от приюти и рискуват да се сблъскат с проблеми от същия род- проява на пропуски в ранна възраст на кучето. Ако кучето попадне в приюта от улицата, има вероятност то да е кученце на бездомна-майка. Също е вероятно, че до 3 месечна възраст- именно в тази възраст кученцата започват да ходят около своето леговище и попадат на ловците- не са общували само с хората. А това означава, че в семейството в което попадне, няма да оправдае всички очаквания- да бъде контактно, активно да сътрудничи на стопанина. Така, че ако човек е решил да спаси такова кученце и да му предостави своето жилище, не трябва да изисква от него такава любов, която може да даде само правилно и навреме социализираното кученце. Ще трябва да позволите на кучето да живее така, както го е научила околната му среда.

Може да ви се стори, че всичко казано се отнася за декоративните кучета, които много стопани отглеждат в "жилищен режим." Това прави тези кучета удобни: не е задължително да се разхождате дълго с тях, можете да ги научите на хигиена в жилището и да не губите време за обучение. Мнозина виждат сериозни проблеми за себе си в разходките: страшно е да се разхождат с малките кучета сред кучешкото племе. Някои ценят малките кучета за възможността да ги водят в салони за красота, да ги обличат модерно, да оцветяяват козината им, като смятат че това харесва и на кучетата. Хората се заблуждават. Малките кучета предпочитат традиционните кучешки радости- да се разхождат, да се занимават заедно със стопанина. Приученото към пълноценна разходка от детството куче, умеещо да общува с другите кучета и запознато с градската среда, е великолепен спътник на своя стопанин, но и получава редица предимства за своята "мобилност." Здравото, активно куче предизвиква симпатията и уважението на околните.

Грамотно развиващото се възпитание в ранна възраст прави декоративното куче съобразително, ловко и способно да изпълнява всички функции, възложени от семейството, дори за охрана. Напротив, ако единственото предназначение на кучето е да седи на ръце, е възможно за тази цел и да ограничават неговото развитие, защото изпълнението на ролята на манекен за активното и любопитно куче ще се отдава трудно.

http://blog.thezoo.ru/
http://spitz-pom.ru/
превод:meri
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10361
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Развъдников синдром при кучето- проблем на стопаните

Мнениеот zoomaniak » Пон Мар 24, 2014 9:00 am

Много добро попадение и избор на тема за преводна информация :ba:
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm


Назад към Кучета - Canidae